Решение № 435 от 2.4.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 865/2024 г.

гражданско дело № 20245300500865 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по 1. Въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 против Решение № 301/16.01.2024г. по гр.д. № 18510/ 2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 116,50 лв до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв до 94,04 лева обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10.10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС. С жалбата се иска отмяна в обжалваната отхвърлителна част на постановеното от ПРС решение и уважаване на претенцията и в тази част на ищеца, по съображенията, за това, че районният съд е оставил без уважение исканията на ищеца за допускане на експертизи- СТЕ и ССЕ, а в последствие претенциите са отхвърлени; поддържа се наведеното в първоинстанционното производство обстоятелство, че в исковия период измервателните уреди на топлинна енергия в дома на ответника са били недистанционни, а клиентът не е осигурил достъп до имота за подмяна на уредите с нови, актуални, дистанционни уреди, което се е случило след исковия период / м.10.2022г/. С оглед на това се извършва позоваване на разпоредбата на чл.62, ал.2 НТ относно задължението на клиентите в ЕС да комплектуват имотите си със средства по чл.52, което се явява допълнено в нормата на чл.140, ал.2 ЗЕ за прилагане на средства за дялово разпределение за отопление от един и същи модел, доставени от един и същи търговец или одобрени за използване в сградата от него. Сочи се, че неизпълнението на това задължение води до служебно начисляване. С оглед на тези си доводи са ангажирани доказателства чрез назначаване на СТЕ и ССЕ, с формулирани аналогични на поставените в първоинстанционното производство въпроси поради отказът на районния съд за тяхното допускане.

Налице е писмен отговор по въззивната жалба , която се оспорва като неоснователна, както и доказателствените искания на жалбоподателя с възражението, че същите се искат за работа по данни и записи в системите на ищеца.

2. Налице е и частна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 против Определение №2651/ 29.02.2024г. по гр.д. № 18510/2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение по делото в частта на разноските. Иска се неговата отмяна и по изложени съображения уважаване на искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските за намаляване на АВ на проц.представител на другата страна.

По тази частна жалба също е постъпил отговор от ответната по нея страна М. Н., чрез адв.Ч., в която се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259 ГПК, като процесуално допустима, следва разглеждането й по същество.

Съдът е бил сезиран с иск по чл.422 вр. с чл.415 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Е. М. З., починала и заместена на основание чл.227 ГПК от наследника си М. Н. Н. за сумата 116,50 лв – стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на ИМ и обезщетение за забава за сумата от 10,13 лв.- обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10.10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС,

КАКТО и за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 116,50 лв. до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв. до 94,04 лева - обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10. 10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС. На ищеца са присъдени - сумата от 12,20 лв- за разноски за исковото производство и сумата 5,82 лв. за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС, а на ответницата сумата от 930,27 лв разноски за производството.

Висящ пред въззивната инстанция е спорът в отхвърлителната част относно претендираната сума над 116,50 лв. до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв. до 94,04 лева - обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10. 10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС. В обжалваната част искът се основава на доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и НТ, като във връзка с въведена система за дялово разпределение клиентите се явяват задължени да комплектуват имотите си със средства по чл.52 НТ, допълнено с разпоредбата на чл.140, ал.2 ЗЕ. Неизпълнението на последното за ползване на ТЕ без измервателен уред предвижда служебни начисления. С позоваване на чл.70, ал.2 НТ се обосновава задължението за осигуряване на достъп до имота на фирмата за дялово разпределение за отчитане на уредите за разпределение на ТЕ в имота, а съобразно чл.70, ал.4 от същата наредба – условие за служебни начисления не само при неосигуряване на достъп до имота, така и и при липсващ уред, съответно такива, които се ползват в ЕС. С ОИМ ползването на ТЕ от ответната страна, приживе от наследодателя на настоящия ответник, е оспорено с обстоятелството, че последната е отсъствала от страната и не е ползвала нито БГВ, нито отопление, радиаторите са били спрени и обезопасени, а от страна на топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД е била извършена смяна на топломерите, като при тяхната смяна са отчитани и записвани показанията на свалените уреди и показанията на новомонтираните. Във връзка с последното по реда на чл.192 ГПК са изискани протоколи за тяхната подмяна, както и отчетените показания при подмяната. Оспорване дължимостта на претендираните вземания се е основало и на обстоятелството, че на името на ответницата не е била открита партида на нейно име, като такава била открита служебно от ЕВН.

По делото е представено Заявление за услуга от 20.04.2022г. – Смяна на клиент за топлофициран обект с клиент – от наследодателката на ответницата Е. М. З. относно процесния обект на собственост, с декларация за съгласие за получаване на топлинна енергия в процесния обект на потребление. Представени са и на основание чл.192 ГПК изисканите от ••• „Техем Сервиз“ ЕООД документи във връзка със заявеното обстоятелство за смяна на топломери, като и за отчитане и записвания на показанията на свалените уреди и показанията на новомонтиранит. Видно от протокол с дата на съставяне 3.6.22г. е отразено обстоятелството към момента на съставяне на протокола за наличието на недистационни уреди , както и уведомително писмо от същата дата от ищеца до първоначалния клиент на топлоснабдителното предприятие - Е. М. З., получени от настоящия ответник по наследствено правоприемство –М. Н. за свързване с Техем за незабавна подмяна на уредите до 30 дни или метрологична проверка, за нова пломба и за подмяна с уред с дистанционен отчет.

Представени са от топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД и Приемо – предавателни протоколи , както следва - от 23.09.2015г. , съставен на предходен клиент на ищцовото дружество – П. Т. З. – наследодател на праводателя на настоящата ответницата М.Н. , в която е удостоверено обстоятелството за липса на достъп до имота, който протокол е неотносим към процесния период на претендираните вземания - 01.10.2021 г. – 30.04.2022г ; както и приемо-предавателен протокол от 4.10.2022г. , също неотносим към процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2022г., установяващ индивидуализацията на предходните уреди, вкл. с номер на пломба с данни относно последен отчет, както поставянето на нови уреди с индивидуализация по номер и данни за отчет, но за факти и обстоятелства, настъпили след края на отчетния период – 30.04.2022г, за който се отнасят претендираните вземания от ищцовото дружество. В приложение е представена и Индивидуална справка за отопление и топла вода с дата 09.06.2022г. с отразени данни за отчетени показания от индивидуалните уреди в имота, също неотносима към процесния период.

От ответницата е ангажирано гласно доказателство относно обстоятелството за отсъствие в процесния период на ответницата Н. от страната и обитаването на жилището самостоятелно от неин близък .

Така при тези доказателства в отхвърлителната и обжалвана част на постановеното решение районният съд правилно е отчел, че представените документи за подадени заявления за разкриване на партиди за потребление на ТЕ в имота на името на наследодателя Е. З. и ответница М.Н., установяват обстоятелствата относно качеството на потребител на процесните услуги и като задължени лица за стойността им, вкл. последната като правоприемник относно тези задължения. Кредитирани са представените от топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД документи, но е прието, че същите не удостоверяват ползване в имота на ТЕ за отопление и БГВ.

ПОС като взе предвид представените доказателства и на основание чл.269 ГПК, намери жалбата за неоснователна.

Безспорно се явява по делото, че процесните претендирани суми за стойността на ТЕ и БГВ за процесния период 1.10.2021г. – 30.04.2022г. са определени по размер при условията на служебно начисляване от ищцовото дружество чрез топлинния счетоводител „Техем Сервиз“ ЕООД, в каквато насока се поддържа тезата от ищеца, че предпоставки за този вид начисляване са както липсата на подмяна на старите недистанционни уреди в процесния обект на потребление с нови за дистанционно отчитане на показанията на ИРУ, каквото задължение произтича от разпоредбата на чл.140, ал.2 ЗЕ , така и неосигуряването на достъп до имота. От комплектованите от ищеца писмени доказателства не се установява предписания от ищеца в тази насока спрямо потребителя да са давани преди датата 3.06.2022г., когато на наследодателя на настоящата ответница Е. М.З., достигнали до знанието и на настоящата ответница М.Н., е констатирана тяхната подмяна , но след исковия период.

В настоящия случай се установява, че водещото основание, поддържано от ищеца в хода на процеса за служебно начисляване на претендираната стойност на отдадената ТЕ е наосигурен достъп до имота, констатации за което са установени при проверката на отчетната документация при ищеца при работа по допусната и приета пред. въззивното производство СТЕ на в.л. В.Ш.. Проверката по при работата по изготвяне на заключението е установила , че кат употребена ТЕ за отопление същата се е начислявала по максимална нормативна мощност на отоплителните тела, поради неосигурен достъп за отчет. Констатирано е също така, че по отношение на стойността на БГВ също е било налице това основание за служебно начисляване на стойността й, но такава не е начислявана. Следователно спорния фактически и правен въпрос остава досежно претендираната стойност на ТЕ за процесния период, служебно начислена като количество и разпределяна от топлинния счетоводител в етажната собственост всеки месец дистанционно като отчетени/ начислени/ по посочения начин показания на ИРУ, както се изяснява от приетото по делото заключение по СТЕ . Количеството начислена ТЕ възлиза общо на 11,5392 MWh - на обща стойност като размер на главница от 1 576,76 лева, съобразно приетото заключение на в.л. Т.Р. по ССчЕ.

Действително принципно както в ЗЕ, така и доразвито с нормата на чл.70, ал.4 от НТ , съществува задължение за потребителя да осигури достъп до отоплителните тела, както и средствата за търговско измерване. С приложените към ИМ Общи условия на ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 също е регламентиран редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, както и средствата за търговско измерване или други контролни приспособления в разпоредбата на чл.51, ал.1 – 2 от тези условия. С изричната разпоредба на чл.51, ал.3 от ОУ е вменено и задължение за доставчика на ТЕ във връзка с реда за изпълнение на задължението на потребителя за осигуряване на достъп, а именно ищецът като продавач да отправи писмено искане за осигуряване на достъп със срок не помалък от 3 / три / работни дни/ преди датата за осигуряване на достъп. В настоящия случай не се установява по делото такова писмено искане да е било отправено от продавача - ищеца като доставчик на ТЕ писмено до потребителя, още по-малко заявеното обстоятелство за неосигурен достъп след такова писмено искане да е удостоверено и установено с надлежни доказателства и доказателствени средства, аналогични на изискването за писмена форма като начало на процедурата по изискване на достъп чрез писмена покана, уредена в чл.51, ал.3 ОУ. С оглед на това процедурата за установяване на неосигурен достъп до процесния обект на потребление, като основание за служебно начисляване на стойност на доставена ТЕ, вкл. и БГВ, не е надлежно изпълнена съобразно изричната нормативна и договорена в ОУ регламентация с оглед установяване наличието на основание за начина на начисляване на ТЕ, поради което предявените искове за заплащане на така определените стойности чрез служебно начисляване за настоящия процесен период се явяват недоказани по основание. Следователно поддържаните пред въззивната инстанция искове по чл.422, вр с чл.415 , ГПК за претендираната сума за разликата от над 116,50 лв до 1576,76 лева стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване, като и сумата над 10,13 лв до 94,04 лева обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 10.10.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 14608/2022 г. на ПРС като неоснователни подлежат на отхвърляне, съответно в така обжалваната част на постановеното решение последното подлежи на потвърждаване. По частната жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 против Определение №2651/ 29.02.2024г. по гр.д. № 18510/2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение по делото в частта на разноските.

При този правен резултат с постановеното решение на ПРС са определени и присъдени разноски по съразмерност, като на ответника-потребител са присъдени разноски в съразмерно на отхвърлената част на иска за адв.възнаграждение – сумата 930,27 лв. С депозираната молба по чл.248 ГПК ищецът е поискал намаляване на разноските на ответника за адв.възнаграждение до размера от 300 лева при своевременно направено възражение за прекомерност поради липса на фактическа и правна сложност, основавайки се на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС. Възражението и искането по чл.248 ГПК е оставено без уважение с мотив за съобразяване с договореното между страните по ДПЗС и съответствието на размера с минималните размери на АВ по действащата към момента НМРАВ. Отчетено е от фактическа и процесуална страна, че са проведени четири съдебни заседания, поради което не са налице основания за исканото изменение. Мотивът на съда относно липсата на посочените от частния жалбоподател основания за намаляване на направените разноски на ответника за адв.защита, съответства на доказателствата по делото, които предвид гореизложеното и наличието на надлежна фактическа и правна обосновка в ОИМ от проц.представител на ответника , както и ангажиране и събиране на доказателства в тази насока, не налага извод за липса на фактическа и правна сложност на делото, налагаща намаляване на адв.възнаграждение под минималните базови размери по НМРАВ. С оглед на това и частната жалба като неоснователна ще се остави без уважение, а обжалваното определение ще се потвърди.

По гореизложените съображения за въззивната инстанция с оглед изхода от спора следва да се присъдят направените в размер на 700 лева по ДПЗС от 09.04.2024г, с настояща равностойност от 357,9 евро.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо ГПК, въззивният съд