Решение № 248 от 17.5.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 36/2026 г.

№ 20264100500036 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 от ГПК. Предмет на въззивна жалба от страна на Т. П. Д.(починал в хода на производството), П. Т. Н.(чрез адв.Р. М. от ВТАК и Р. Т. Д.(чрез адв.Р. М. от ВТАК и впоследствие чрез адв.Н. И. от ВТАК) е Решение№1647/27.12.2019г. по гр.дело№2625/2017г. на ВТРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение от 05.07.2021г., в частите му, с които са намалени завещателни разпореждания от 16.07.2006г. на И.К.Д. в полза на П. Т. Н. и Р. Т. Д. , направени за всеки от тях поотделно с един саморъчен акт, както следва: 1.) 1/2ид.части от правото на собственост относно земеделски имоти в землището на с.Беляковец по плана за земеразделяне : нива от 3,999дка в местност „Пладнищата“, представляваща имот№...(от която – 3.120дка-трета категория и 0.879дка-четвърта категория); нива от 1.901дка-четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... и нива от 3.194дка-четвърта категория в местността „Бозалъка“, представляваща имот№...; дворно място, представляващо УПИ VII-361 в кв.13 по ПУП на с.Пушево от 850.00кв.м., с къща, плевня и сайвант - в полза на П. Т. Н.; 2.) самостоятелен обект в сграда№9, намираща се в ПИ с идентификатор№... в гр.В.Търново, на ул.“..“№13 ет.I - с идентификатор№....9.1 по КККР , представляващ жилище на едно ниво с площ 78.00кв.м., заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и на 1/2ид.части от правото на собственост върху самостоятелен обект в същата сграда ет.2, с идентификатор№....9.4 по КККР, представляващ гараж на едно ниво с площ 22.00кв.м. , заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж - в полза на Р. Т. Д.; възстановена е запазената част на ищеца И. В. С. от наследството на И.К.Д. чрез отреждане на 1/2ид.части от правото на собственост върху земеделските имоти и на 5732/31720 ид.части от поземления имот с постройките в с.Пушево; осъден е Р. Т. Д. да и заплати сумата 31506.67лв. за допълване на запазената и част от наследството по отношение на самостоятелните обекти в сградата, намираща се в гр.В.Търново ул.“..“№13; допусната е делба между П. Т. Н. и И. В. С. на недвижимия имот с постройките в с.Пушево, при дялове: 5732/31720ид.части - за И. В. С. и 25988/31720ид.части- за П. Т. Н.; допусната е делба при условията на чл.345 от ГПК на нива от 1.515дка-четвърта категория в местността „Бозалъка“- имот№.. по КВС на с.Беляковец между И. В. С., П. Т. Н., Р. Т. Д. и Т. П. Д. при дялове - от по 1/8ид.части за всеки от тях, притежавана в съсобственост приживе от наследодателката им И.К.Д. с трети лица. Поискана е отмяната му в обжалваните части, ново остойностяване на масата по чл.31от ЗН и правилно определяне на запазените части от наследството с всички законни последици. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК И.В.С. не е подала отговор на жалбата. И.В.С.(чрез адв.С.И.С. от АК-Русе обжалва Решение№1647/27.12.2019г. по гр.дело№2625/2017г. на ВТРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение от 05.07.2021г., с молба да бъде отменено и делото решено, като съдът приеме, че не е доказана автентичността на оспореното саморъчно завещание, да обяви за недействителни спрямо нея извършените въз основа на него разпоредителни правни сделки по направеното съгласно чл.76 от ЗН възражение и да допусне делбата на имотите при посочените в исковата молба дялове. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор, който се оспорва въззивната жалба на И. В. С.. С Решение№302/20.06.2023г. по гр.дело№622/2021г. на ВТОС, съдът е: -отменил по реда на чл.271 ал.1 от ГПК Решение№1647/27.12.2019г. по гр.дело№2625/2017г. на ВТРС/ поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 05.07.2021г.), в частите му, с които са намалени завещателни разпореждания от 16.07.2006г. на И.К.Д. в полза на П. Т. Н. и Р. Т. Д., направени за всеки от тях поотделно с един саморъчен акт, както следва: 1.) 1/2ид.части от правото на собственост относно земеделски имоти в землището на с.Беляковец по плана за земеразделяне : нива от 3,999дка в местност „Пладнищата“, представляваща имот№..., от която: 3,120дка- трета категория и 0279 дка - четвърта категория; нива от 1,901дка, четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... и нива от 3,194дка , четвърта категория , в местността „Бозалъка“, представляваща имот № ...; дворно място, представляващо УПИ VII-361 в кв.13 по ПУП на с.Пушево от 850.00кв.м., с къща, плевня и сайвант - в полза на П. Т. Н.; 2.)самостоятелен обект в сграда№9 , намираща се в ПИ с идентификатор№... в гр.В.Търново, на ул.“..№13, ет.1 - с идентификатор№....9.1 по КККР, представляващ жилище на едно ниво с площ 78.00кв.м., заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и на 1/2ид.части от правото на собственост върху самостоятелен обект в същата сграда ет.II, с идентификатор№....9.4 по КККР, представляващ гараж на едно ниво с площ 22.00кв.м., заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж - в полза на Р. Т. Д.; възстановена е запазената част на И. В. С. от наследството на И.К.Д. чрез отреждане на 1/2ид.части от правото на собственост върху земеделските имоти и на 5732/31720ид.части от поземления имот с постройките в с.Пушево; осъден е Р. Т. Д. да и заплати сумата 31506,67лв. за допълване на запазената и част от наследството по отношение на самостоятелните обекти в сградата, намираща се в гр.В.Търново ул.“..“№13; допусната е делба между П. Т. Н. и И. В. С. на недвижимия имот с постройките в с.Пушево, при дялове/квоти: 5732/31720ид.части - за И. В. С. и 25988/31720ид.части- за П. Т. Н.; отхвърлен е искът за делба на земеделски имоти в землището на с.Беляковец по плана за земеразделяне : нива от 3.999дка в местност „Пладнищата“, представляваща имот№..., от която- 3,120дка- трета категория и 0.279дка - четвърта категория ; нива от 1,901дка , четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№..., вместо което е: -намалил, на основание чл.30 ал.1 от ЗН завещателното разпореждане от 16.07.2006 г. на И.К.Д. с ЕГН••••••••••(бивш жител на гр.В.Търново, починала на 09.04.2016г.), извършено със саморъчен акт в полза на П. Т. Н. с ЕГН••••••••••, от гр.В.Търново ул.„..”№13 ет.II, имащо за предмет: 1.) 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399 декара, от която: 3.120дка, трета категория и 0,279 декара четвърта категория в местността „Пладнищата”, представляваща имот№... по плана за земеразделяне на с.Беляковец Общ.В.Търново, при граници: имоти с №..., №..., №... и №..; 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901дка, четвърта категория в местността „Площите”, представляваща имот№... по плана за земеразделяне на с.Беляковец Общ.В.Търново, при граници: имоти с №.., №.., №..и №..; 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194дка, четвърта категория в местността „Бозалъка”, представляваща имот№... по плана за земеразделяне на с.Беляковец Общ.В.Търново, при граници: имоти с №.., №.., №.., №.., №.., №..и №..; 2.) 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху недвижим имот в с.Пушево Общ.В.Търново, включващ дворно място с площ 850.00кв.м, за което е отреден УПИ VII-361 в кв.13 по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, при граници: улица, УПИ XII-365, УПИ VI-362 и УПИ VIII-407, до размер на 8057.18лв. от цялата стойност на заветите към деня на откриване на наследството, възлизаща на 18615.00лв., или поотделно за всеки завет , както следва: а.) до размер на 6864.73лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху дворното място с къщата , възлизаща на 15860.00лв.; б.) до размер на 484.77лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399дка в местността „Пладнищата”, представляваща имот №... по КВС, възлизаща на 1120.00лв; в.) до размер на 246.71лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901дка, четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... по КВС, възлизаща на 570.00лв.; г.) до размер на 460.97лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194дка, четвърта категория, в местността „Бозалъка“, представляваща имот№... по КВС, възлизаща на 1065.00лв., при което правата на заветника се запазват до размер на 10557.82лв. от цялата обща стойност на заветите , или поотделно , както следва: до размер на 8995.27лв. от стойността на 1/2ид.част от правото на собственост върху дворното място с къщата в с.Пушево; до размер на 635.23лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399дка в местността „ПЛАДНИЩАТА”, представляваща имот№... по КВС; до размер на 323.28лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901дка, четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... по КВС и до размер на 604.03лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194дка, четвърта категория , в местността „Бозалъка“, представляваща имот№... по КВС, като възстановил/допълнил запазената част на И. В. С. с ЕГН••••••••••, от гр.Русе ул.„...”№19 вх.4 ет.IX ап.3 от наследството на И.К.Д. чрез отреждане на идеални части в обема на правото на собственост върху имотите, както следва: 1.) 247/1140ид.части относно нива от 1,901дка, четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... по КВС; 2.) 485/2240ид.части относно нива от 3,399дka в местността „ПЛАДНИЩАТА”, представляваща имот№... по КВС; 3.) 461/2130ид.части относно нива от 3,194дка, четвърта категория , в местността „Бозалъка“, представляваща имот№... по КВС; 4.) 6864/31720ид.части относно недвижим имот в с.Пушево Oбщ.В.Търново, включващ дворно място с площ 850.00кв.м, представляващо УПИ VII-361 в кв.13 по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, при граници: улица, УПИ XII-365, УПИ VI-362 и УПИ VIII-407; -намалил, на основание чл.30 ал.1 от ЗН завещателното разпореждане от 16.07.2006г. на И.К.Д. с ЕГН••••••••••(бивш жител на гр.В.Търново, починала на 09.04.2016г.), извършено със саморъчен акт в полза на Р. Т. Д. с ЕГН••••••••••, имащо за предмет: 1.) недвижим имот в гр.В.Търново ул.“..”№13 ет.I, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.1 по КККР на гр.В.Търново, намиращ се в сграда№9 в поземлен имот с идентификатор№..., етаж първи, с функционално предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 78.00кв. м, при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - имот с идентификатор№....9.4, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2.) 1/2ид.част от правото на собственост върху недвижим имот в гр.В.Търново ул.”..”№13 ет.II, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.4 по КККР на гр.В.Търново, намиращ се в сграда№9 в поземлен имот с идентификатор№..., с функционално предназначение - гараж на едно ниво с площ 22.00кв.м, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор№....9.2, под обекта - имот с идентификатор№....9.1, над обекта - имот с идентификатор№....9.3, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, до размер на 18274.20лв. от цялата стойност на заветите към деня на откриване на наследството, възлизаща на 42220.00лв., или поотделно за всеки завет , както следва: а.) до размер на 16283.16лв. от стойността на гореописания жилищен имот , възлизаща на 37620.00лв.; б.) до размер на 1991.03лв. от стойността на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху гаража , възлизаща на 4600.00лв., при което правата на заветника се запазват до размер на 23945.80лв. от цялата обща стойност на заветите, или поотделно, както следва: до размер на 21336.84лв. относно завета на жилищния имот и до размер на 2608.97лв. относно завета на гаража - с цел възстановяване на запазената част на И. В. С. с ЕГН••••••••••, от гр.Русе ул.„...”№19 вх.4 ет.IX ап.3, от наследството на завещателя; - въззстановява/допълва запазената част на И. В. С. с ЕГН••••••••••, от гр.Русе ул.„...”№19 вх.4 ет.IX ап.3, от наследството на И.К.Д. с ЕГН••••••••••(бивш жител на гр.В.Търново, починала на 09.04.2016г.), като осъдил Р. Т. Д. с ЕГН••••••••••, от гр.В.Търново ул.„..”№13, да и заплати сумата 20951.04лв., представляваща стойността на накърнението и, определена съобразно горепосочените размери на намалението на заветите на недвижим имот в гр.В.Търново ул.“..”№13 ет.I, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.1 по КККР на гр.В.Търново, намиращ се в сграда№9 в поземлен имот с идентификатор№..., с функционално предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 78.00кв.м, при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - имот с идентификатор№....9.4, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и на 1/2ид.част от правото на собственост върху недвижим имот в гр.В.Търново ул.“..”№13, представляващ самостоятелен обект в сграда№9 с идентификатор№....9.4 по КККР на гр.В.Търново в поземлен имот с идентификатор№..., с функционално предназначение - гараж на едно ниво с площ 22.00кв.м, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор№....9.2, под обекта - имот с идентификатор№....9.1, над обекта - имот с идентификатор№....9.3, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, въз основа на пазарната им оценка към момента на намалението; -допуснал по реда на чл.344 ал.1 от ГПК и на основание чл.69 ал.1 от ЗН, чл.34 ал.1 от ЗС да се извърши съдебна делба между И. В. С. с ЕГН••••••••••, от гр.Русе ул.„...”№19 вх.4 ет.IX ап.3 и П. Т. Н. с ЕГН••••••••••, от гр.В.Търново ул.„..”№13 ет.II на недвижим имот в с.Пушево Общ.В.Търново, включващ дворно място с площ от 850.00кв.м, представляващо УПИ VII-361 в кв.13 по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, с граници: улица, УПИ XII-365, УПИ VI-362 и УПИ VIII-407, при дялове/ квоти: 6864/31720ид.части за И. В. С. и 24856/31720 ид.части за П. Т. Н.; -допуснал по реда на чл.344 ал.1 от ГПК и на основание чл.69 ал.1 от ЗН и чл.34 ал.1 от ЗС да се извърши съдебна делба при условията на чл.345 от ГПК между И. В. С. с ЕГН••••••••••, от гр.Русе ул.„...”№19 вх.4 ет.IX ап.3 и П. Т. Н. с ЕГН••••••••••, от гр.В.Търново ул.„..”№13 ет.II на: 1.) нива от 3,999дка в местност „Пладнищата“, представляваща имот№... по КВС за землището на с.Беляковец Общ.В.Търново, от която: 3.120дка - трета категория и 0.279дка - четвърта категория; 2.) нива от 1,901дка, четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... по КВС на землището на с.Беляковец и 3.) нива от 3,194дка, четвърта категория , в местността „Бозалъка“, представляваща имот№... по КВС на землището на с.Беляковец, при дялове/квоти, както следва: 1.) относно имот№...: 485/2240ид.части за И. В. С. и 635/2240ид.части за П. Т. Н.; 2.) относно имот№05302: 247/1140ид.части за И. В. С. и 323/1140ид.части за П. Т. Н.; и 3.) относно имот№...: 461/2130ид.части за И. В. С. и 604/2130ид.части за П. Т. Н., като останалата 1/2ид.част от правото на собственост принадлежи на трети лица(Д.Д.Г. с ЕГН•••••••••• и К.Д.Д. с ЕГН6610196889), с които наследодателката на страните И.К.Д. го е съпритежавала; -потвърдил решението на ВТРС в останалите му части. С Решение№4/07.01.2026г. по гр.дело№4622/2023г. ВКС отменил въззивното Решение№302/20.06.2023г. по гр.дело№622/2021г. на ВТОС и е върнал делото на ВТОС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС е счел, че „въззивният съд допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на произнасяне по въпроса за събиране на допуснатата експертиза с даване ход по същество на делото, което препятствало и прилагане на правните последици от непредставянето на това доказателства. Изложените от въззивния съд съображения относно действителността на завещанието на наследодателката били необосновани и направени при допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила относно събиране на поискано и допуснато доказателство и разпределението на доказателствената тежест при оспорване на саморъчно завещание и последиците от неизпълнението и. Поради липсата на произнасяне относно причините за решаване на спора относно действителността на завещанието без допуснатата графологическа експертиза, се налагало повтарянето на това съдопроизводствено действие от въззивния съд, на който делото следва да се върне след отмяна на решението му изцяло, тъй като въпросът за действителността на завещанието е обуславящ по отношение произнасянето по останалите спорни въпроси и искания - ако завещанието се окаже нищожно, то няма да има правен ефект и имотите, представляващи негов предмет, ще останат съсобствени между страните и искането за делбата им ще бъде основателно; в обратната хипотеза следва да се разгледа евентуалното искане за намаляване на завещателните разпореждания поради накърняване на запазената част на И. В. С. от наследството на наследодателката И.К.Д., тъй като нищо не е останало в нейно наследство, или най-много в минимален и недостатъчен размер, наред с първоначалното заявено искане за намаляване на даренията й, извършени заедно със съпруга й, в полза на П. Т. Н. и Р. Т. Д.. Относно останалите оплаквания на касаторката, въззивният съд следвало да приложи материалния закон - чл.31 от ЗН относно начина на определяне на размера на запазената част, спазвайки предписаните в закона действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички оценими в пари активи на наследодателката по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания, в случая със сигурност даренията от 1994г., евентуално завещателните разпореждания. Въз основа на получената стойност, представляваща наследствената маса, се определя размерът на запазената част на наследника, както и разполагаемата част - чл.28 и чл.29 от ЗН, след което се преценява дали наследникът със запазена част, предявил правото си на възстановяването и поради накърнението с даренията и завещанието, може да получи от останалия в наследството на наследодателката актив имущество, чиято стойност съответства на стойността на запазената му част. Резултатът от тази преценка обосновава и извода дали е налице накърнение на запазената част, в какъв размер е то с оглед постановяване на възстановяването й и определяне на размера за това. В случая произнасянето по тези въпроси е в зависимост от разрешаване на спора за действителността на завещанието, за което въззивният съд следвало да повтори съдопроизводствените действия по събиране на допуснатата графологическа експертиза при повторното разглеждане на делото - чл.294 ал.1 от ГПК. При него съдът следва да се произнесе и по въпроса за присъждане на направените разноски, съгласно чл.294 ал.2 ГПК...“. При повторно разглеждане на делото, според чл.294 ал.1 от ГПК, съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на ВКС, дадени с Решение№4/07.01.2026г. по гр.дело№4622/2023г., по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивните жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. От събраните писмени доказателства се установява: Наследници по закон на И.К.Д.(починала на 09.04.2016г.) са Т. П. Д.(преживял съпруг), Р. Т. Д.(син), П. Т. Н.(дъщеря) и И. В. С.(внучка по право на заместване на В.Р.Р.(син от предходен брак - починал на 19.08.2001г.)). И.К.Д. и Д.К.Д.(починал на 22.03.2016г., наследен от децата си Д.Д.Г. и К.Д.Д.) са деца на К.Д.Л.(починал на 26.07.1977г.). Р.В.Р.(предишен съпруг на И.К.Д.) сключил предварителен договор от 31.03.1966г. за продажба на полумасивна къща, построена през 1962г. въз основа на право на строеж в държавно място, за което е отреден парцел VII-2678, в кв.41 по регулационния план на гр.В.Търново ул.“...“№13, състояща се тогава от първи/сутеренен етаж, вкопан в земята с две избени помещения с обща площ от 35.73кв.м./ достъпът до тях се осъществявал от юг на дворното място(в южната част на сградата и надземен етаж на нивото на улицата с две стаи, кухня, склад и коридор-с обща застроена площ от 70.00кв.м.), като заплатил с нейно участие изцяло уговорената цена(9000.00лв.) на продавачите-собственици, които им предават владението. И.К.Д. предявила против Р.В.Р.(с когото от м.март.1967г. е била във фактическа раздяла…) и продавачите по предварителния договор иск за обявяването му за окончателен, излагайки обстоятелства , които според нея намират основание в нормите на чл.134 от ЗЗД ввр. чл.52 от ЗЛС, по който е образувано гр.дело№477/1967г. на ВТРС. Цитираното производство е било прекратено на 20.01.1968г., поради оттегляне на иска срещу продавачите и постигане на спогодба с Р.В.Р., който отстъпва(прехвърля) на И.К.Д. правата си по предварителния договор срещу заплащане на сумата 5000.00лв., платима на три вноски през същата година. И.К.Д. сключва граждански брак с Т. П. Д. на 01.03.1970г. По силата на Решение от 27.12.1973г. по гр.дело№1302/1973г. на ВТРС, на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, придобива правото на собственост върху къщата(в издадения в полза на И.К.Д. констативен нот.акт№..том 1, нот.дело№../1974г. е записано, че е придобила и правото на строеж върху дворното място…). През 1974г.-1975г. въз основа на строително разрешение и утвърден проект, източно от жилищната сграда е изградена пристройка, а сградата е надстроена с един етаж(трети), като пристройката обхваща обособяване на стълбищна клетка, обслужваща втори и трети етаж, изграден гараж към източната фасада на сградата и две помещения под него(стая и кухня), а под подхода към гаража откъм улицата е обособен санитарен възел(баня и тоалетна на нивото на сутерена). През 1994г. е бил изготвен и одобрен проект за обособяване на три самостоятелни жилища в сградата. Предвидено било изграждане на вход(антре) на нивото на сутерена, южно от източното избено помещение(преустроено в стая с проекта) и обособяване на три избени помещения от западното избено помещение , прилежащи към всяко от обособените жилища. Жилището на първия етаж спрямо вътрешния двор, който етаж е полувкопан, по- късно е било заснето и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.1 по КККР на гр.В.Търново с площ 78.00кв.м. и включва две избени помещения , югозападното от които е запазено като маза, а югоизточното е преустроено в спалня, на юг от която е предвидено разширение с вход от изток - от двора, както и изградените под гаража през 1974г. стая с кухня и санитарен възел, обособен на север от кухнята и изцяло вкопан, и с достъп от обособено входно антре под външно стълбище , осигуряващо достъп от улицата до вътрешния двор. Жилището на втория етаж е със застроена площ от 84.04кв.м. спрямо вътрешния двор и първи етаж спрямо прилежащия терен към улицата, състоящо се от три стаи, кухня, баня, коридор и тоалетна под стълбището(извън съществуващото жилище) и една тераса , която е разширена на юг от спалнята от долния етаж, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.1 по КККР. Жилището на третия етаж е с площ от 89.10кв.м. спрямо вътрешния двор и втори етаж спрямо прилежащия терен към улицата и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.3 по КККР, а гаражът към източната фасада на сградата, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.4 по КККР. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№17 том 5 нот.дело№1547/1992г. на нотариус Д.Раднева с район на действие ВТРС, Т. П. Д. закупува дворно място в с.Пушево Общ.В.Търново - цялото от 850.00кв.м., заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, представляващо УПИ VII-361 по ПУП. С Решение№2-Е/20.05.1998г. и Решение№269-Е/22.06.1998г. по преписка№269Е/19.02.1992г. на ОС“З“ гр.В.Търново на наследниците на К.Д.Л. е възстановено по реда на чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ, чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Беляковец Общ.В.Търново: нива от 3.399дка, от която 3.120дка трета категория и 0.279дка четвърта категория в местността „Пладнищата”, представляваща имот№... по плана за земеразделяне; нива от 1.901дка четвърта категория в местността „Площите”, представляваща имот№... по плана за земеразделяне; нива от 1.515дка четвърта категория в местността „Бозалъка”, представляваща имот№..по плана за земеразделяне; нива от 3.194дка четвърта категория в местността „Бозалъка”, представляваща имот№... по плана за земеразделяне. С договори за дарение от 08.07.1994г. с нот.акт№25, том 6, нот.дело№1710/1994г. и нот.акт№26 том 6, нот.дело№1711/1994г. - двата на нотариус при ВТРС, И.К.Д. и Т. П. Д. даряват на П. Т. Н. жилището на третия етаж от сградата в гр.В.Търново ул...№13, а на Р. Т. Д. - жилището на втория етаж от сградата в гр.В.Търново ул...№13. На 16.07.2006г. със саморъчно завещание И.К.Д. е изявила воля на завещателно разпореждане в полза на П. Т. Н. относно 1/2ид.част от правото на собственост върху земеделските земи в землището на с.Беляковец Общ.В.Търново, представляващи имоти с №..., №... и №... по плана за земеразделяне и относно 1/2ид.част от правото на собственост върху имота в с.Пушево, както и в полза на Р. Т. Д. относно жилището на първия етаж от сградата, представляващо понастоящем самостоятелен обект с идентификатор№....9.1 по КККР с площ 78.00кв.м.(и гаража), представляващ понастоящем самостоятелен обект с идентификатор№....9.4 по КККР гр.В.Търново на едно ниво с площ 22.00кв.м. , находящи се в гр.В.Търново ул.„..”№13. С договор за покупко-продажба oт 11.08.2017г., обективиран в нот.акт№.. том II рег.№3557 нот.дело№../2017г. на нотариус Д.Денчев с район на действие ВТРС, Р. Т. Д. продал на Т.Р.Д. самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.4, находящ се в сграда№9, разположена в поземлен имот с идентификатор№... с адрес: гр.В.Търново ул.”..”№13 ет.II, с предназначение-гараж в сграда, на едно ниво с площ по документ 22.00кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.1, находящ се в сграда№9, разположена в поземлен имот с идентификатор№... с адрес: гр.В.Търново ул.”..”№13 ет.I с предназначение-жилище-апартамент, на едно ниво с площ по документ – 78.00кв.м, със съответната част от общите части на сградата и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма; под обекта-няма; над обекта-....9.2, ....9.4. С договор за дарение от 19.09.2017г., обективиран в нот.акт№..том II рег.№4143 нот.дело№../2017г. на нотариус Д.Денчев с район на действие ВТРС, Т. П. Д. дарява на П. Т. Д.а 1/2ид.част от правото на собственост върху недвижимия имот в с.Пушево Общ.В.Търново. По делото пред въззивната инстанция е допусната и приета съдебно-графическа експертиза от вещо лице, което установило, че: -ръкописният текст и подписа за „завещател“ срещу текста „подпис“ на Саморъчно завещание от 16.07.2006г. от името на И.К.Д., обявено с Протокол от 01.12.2016г. на нотариус Денчо Денчев с район на действие ВТРС, са изписани от И.К.Д.(бивш жител на гр.В.Търново). Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и заключенията по допуснатите ekспертизи и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд(освен допуснатата и изслушана съдебно-графическа експертиза) не са събирани доказателства, които да я променят. Обобщено, завещанието е едностранна, безвъзмездна сделка, обективираща волеизявление на завещател да облагодетелства посоченото в него лице, поради което и волята на завещателя при неяснота може да бъде установена чрез тълкуване по реда на чл.20 ввр. чл.44 от ЗЗД(правилото се отнася и за едностранните волеизявления…). В случая не са налице съмнения относно действителната воля на И.К.Д. по отношение на отделните завещателни разпореждания. В закона са посочени случаите, когато направеното завещателно разпореждане е нищожно: -когато е в полза на лице, което няма право да получава по завещание; -при неспазването на разпоредбите на чл.24 от ЗН и чл.25 ал.1 от ЗН; -когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането противоречат на закона, на обществения ред и на добрите нрави; -когато поставените в завещанието условия или тежести са невъзможни – чл.42 от ЗН. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл.180 от ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него, по правилото на чл.193 ал.3 изр.II oт ГПК. Саморъчното завещание е представено от Т. П. Д.(починал в хода на производството), П. Т. Н.(чрез адв.Р. М. от ВТАК и Р. Т. Д., като процесуалните представители изрично са заявили, че ще се ползват от него. Следва да се отбележи, че макар И. В. С. да е оспорила автентичността на завещанието, не е откривано от първоинстанционния съд производство по оспорване на писмения документ „завещание“. Според чл.154 ал.1 от ГПК ввр. чл.193 ал.3 от ГПК тежестта на доказване автентичността на завещание е на страната, която се ползва от завещателното разпореждане. В нормата на чл.25 ал.1 от ЗН е предвидена като форма за действителност на саморъчното завещание същото да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя. При оспорване автентичността на завещанието или спазването на формата му, страната, която се ползва от документа, следва да проведе доказване, т.е. да установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор. Както се посочи, от заключението(неоспорено от страните) на приетата съдебно-графическа експертиза, се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от И.К.Д.. Завещанието съдържа посочените в чл.25 ал.1 от ЗН реквизити(да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател И.К.Д. с означение на датата, когато е съставено) и да е подписано от нея(след завещателните разпореждания). Според чл.13 от ЗН, за да е валидно едно завещание лицето, което завещава трябва да е пълнолетно, да не е поставено под пълно запрещение и да е способно да действа разумно. В конкретния случай И. В. С. с исковата молба твърди , че завещателят И.К.Д. не е била в състояние да действа разумно и затова завещанието е недействително. Това твърдение, касаещо действителността на волеизявлението на завещанието, съдът намира за недоказано. Страната, която твърди този факт е длъжна да установи наличието му, като доказването трябва да бъде пряко и пълно. Касае се за факт, свързан с проява на воля, което обстоятелство следва да се докаже от онзи, който го твърди. В конкретния случай, И. В. С. е твърдяла, че завещанието е недействително и не е проявило своето правно действие, тъй като към момента на извършване на разпореждането завещателят Д.а не е могла да действа разумно. Неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. В случаят това не се доказа по делото, в т.ч. и с показанията на св.Р. Ан.Д. и св.И.П.Д.а не бяха разкрити факти, от които да е ясно, че завещателят И.К.Д. е неспособна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към момента на написване на завещанието. Така, следва да се приеме, че саморъчното завещание е възпроизвело своя ефект и породило правните си последици. Така, лицата П. Т. Н. и Р. Т. Д., в чиято полза е завещанието имат качеството на наследници по завещание. В конкретния случай е без значение дали завещателното разпореждане е общо или частно, тъй като и в двата случая, съгласно чл.16 от ЗН, лицата, в чиято полза е направено, имат качеството на наследници. С молба от 09.11.2018г. И. В.С.(чрез адв.С. С. от АК-Русе) се излага становище, че не поддържа твърдението си за привидност на договора за продажба от 11.08.2017г., като изтъква, че прави възражение по реда на чл.76 от ЗН, свързано с относителна действителност на тази сделка. Отправя искане да бъде призован в производството по делото Т.Р.Д.(приобретател на прехвърлените първи етаж и гараж от имота, намиращ се в гр.В.Търново ул.„..”№13). С молба от 30.11.2018г. И. В.С.(чрез адв.С. С. от АК-Русе) излага твърдение, че искането по чл. 76 ЗН относно обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата е направено под формата на възражение, поради което счита, че не следва е представя искова молба, да я вписва и да заплаща ДТ. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на И. В.С.(чрез адв.С. С. от АК- Русе) за призоваване на Т.Р.Д. в качеството му на страна по възражение по чл.76 от ЗН във връзка с относителна недействителност на договор за продажба от 11.08.2017г., тъй като приобретателят по сделката не е страна по настоящото производство и по отношение на него липсват твърдения да е съделител по предявения иск за делба. С оглед на това, същият нямал възможност да участва като страна в производството без спрямо него да е предявен иск, който да го обвърже със сила на присъдено нещо. Предвид изложеното, ВТРС не е и разгледал възражението на И. В.С.. Настоящият въззивен състав споделя като цяло изводите на първоинсатанционния съд. Разпоредбата на чл.76 от ЗН има предвид разпореждане с отделни наследствени предмети, както и части от тях, при наличието на неподелено наследство, представляващо по правило съвкупност от права и задължения, т. е. при наличието и на други предмети, имоти в това наследство. В тази хипотеза се поставя въпроса за участието на приобретателя на този конкретен имот или предмет, както и на част от него, в делбата между сънаследниците. Именно на тези от тях, които не са извършили разпореждане и не желаят в делбата да участва третото лице, законът им дава право на защита срещу разпореждането на сънаследника им с даден имот, предмет от наследството(както и на част от такъв), позовавайки се на чл.76 от ЗН. В този случай приобретателят ще придобие собствеността при условие, че при делбата между наследниците, имотът се падне в дял на праводателя му, като въпросът за идентичността с разпоредения такъв не би следвало да е спорен с оглед самото съдържание на разпоредбата на чл.76 от ЗН и използваното понятие „тия предмети…”. Относителната недействителност по чл.76 от ЗН може да се предявява чрез възражение само в производство по делба или по иск за собственост, в който участват и двете страни по атакуваната сделка. Разрешението не е приложимо за настоящия спор, който е различен от фактическа страна.(Решение№124/13.12.2019г. по гр.дело№4344/2018г. на ІІг.о. ВКС; Определение№2243/09.05.2024г. по гр.дело№3015/2023г. на ІІг.о. ВКС). Лице, което не участва в процеса във връзка с предявена спрямо него искова претенция, не може да бъде конституирано като страна по възражение. За това е било необходимо предявяване с участието на всички страни на инцидентен установителен иск, респ. иск в отделно производство(в този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд…), какъвто не е и предявен… Съгласно чл.5 ал.1, чл.10 ал.1, чл.9 ал.1 от ЗН, дяловете на И. В. С., Р. Т. Д., П. Т. Н. и Т. П. Д. от наследството на И.К.Д. са по 1/4ид.част за всеки от тях. Четиримата са носители на правото на запазена част от това наследство от по 5/24ид.части, а разполагаемата част на наследодателката, съгласно чл.28 ал.1, чл.29 ал.3 изр.II, изр.III oт ЗН е 1/6ид.част(стойностната част от имуществото, с която е могъл свободно да се разпорежда със завещания/дарения, без да накърни запазените им части - чл.28 ал.2 от ЗН). Съобразно Решение от 27.12.1973г. по гр.дело№1302/1973г. на ВТРС, на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, И.К.Д. придобила правото на собственост върху съществувалата жилищна сграда в гр.В.Търново ул.“..“№13(цената и е заплатена преди сключването на брака и с Т. П. Д.(без него принос) – чл.13 ал.2 изр.I от СК(1968-отм.) - индивидуална собственост. През 1974г. е било извършено пристрояване на първия етаж на сградата по време на брака не е довело до възникване на самостоятелен обект(отделна недвижима главна вещ по смисъла на чл.110 от ЗС и съобразно на изискванията на ЗТСУ). Когато построеното при реализирано пристрояване и надстрояване не представлявало самостоятелен обект на собственост, а несамостоятелна част(какъвто бил настоящият случай), следва да се приложи чл.97 от ЗС и да се приеме, че допълнителните площи са присъединени към главната вещ. Това се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. 3а такъв обект важат правилата на чл.97 от ЗС, респ. чл.98 от ЗС - той или е следвал режима на главната вещ, или се присъединявал, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ(Решение№137/17.08.2010г. по гр.дело№3954/2008г. - IIг.о. ВКС). Следователно правото на собственост върху впоследствие обособеното жилище на втори етаж от сградата е принадлежало на И.К.Д. отпреди дарението през 1994г. Правото на собственост върху надстроения трети етаж в сградата, а също и по отношение на построения гараж е придобито от И.К.Д. и Т. П. Д. в режим на съпружеска имуществена общност(през време на брака и при съвместен принос) - чл.13 ал.1 от СК(1968-отм.), която изключва приложението на чл.97 от ЗС, респ. чл.98 от ЗС, тъй като обект на надстрояването е недвижима вещ(годна по правилата на ЗТСУ да се обособи като отделно жилище) и не е принадлежност. Закупеното дворно място и къщата в с.Пушево Общ.В.Търново от Т. П. Д.(по договора покупко-продажба от 1992г.) е придобито през време на брака му с И.К.Д. и е в режим на съпружеска имуществена общност - чл.19 ал.1 от СК(1985г.-отм.). И.К.Д. е придобила по наследство(чл.5 ал.2 от ЗН), съобразно решенията на ОС“З“ гр.В.Търново правото на собственост върху земеделските имоти върху 1/2ид.части, на основание чл.14 ал.1 т.2 ввр. чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право(призната и гарантирана от закона възможност) на наследника с право на запазена част, съобразно чл.30 ввр. чл.28 от ЗН, да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, на което кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане лице да претърпи правната промяна от уважаването на иск по чл.30 ал.1 от ЗН. Установените факти за притежаваното от наследодателката имущество и неговата стойност, определена от вещото лице по съдебната технико-оценъчна експертиза следва да се подведат в нормите на чл.28 и сл. от ЗН. Наследствената маса, съобразно чл.31 от ЗН, се образува като се събират всички имущества, които са принадлежали на наследодателката към момента на смъртта и, изваждат се задълженията, увеличението на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН, прибавят се даренията с изключение на обичайните такива, и стойността се определя към момента на откриване на наследството, а даренията - според положението им по време на подаряване и стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите вещи. При образуването на масата по чл.31 от ЗН във връзка с пазарните оценки на жилищните имоти в сградата и гаража в гр.В.Търново и гаража не трябва да се прибавят към тях дадените с второто допълнително заключение на съдебната техническо-оценъчна експертиза стойности на общите части на сградата(стълбищна клетка, подпокривно пространство и избено помещение) и на правото на строеж. Разпоредбата на чл.38 от ЗС е императивна, което означава, че общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост и с и остават общи на всички собственици. Макар и реално да съществуват, недопустими са както разпоредителни сделки, а така също и делба на общите части в етажната собственост, тъй като освен че законът предвижда това, сделката, респ. делбата е несъвместима и с предназначението на общите части - да обслужват отделните етажи или части от етажи. Според чл.40 ал.3 от ЗС, когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето(същото правило се прилага и при делба…). Самото право на строеж би могло да се характеризира като потенциална „правна възможност“ при нейното реално упражняване. При изграждането на сградата правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата. Така, правото на собственост върху постройката се явява форма за съществуване на самото право на строеж(правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на разпоредителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж – чл.181 от ЗУТ..), чието съдържание след достигането на грубия строеж се променя(възникнал е обектът на суперфициарна собственост), като се адаптира към новите обстоятелства във връзка с ползването на вече изградената сграда. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Предвид изложеното, а и липсата на данни относно обема на предоставеното право на строеж(площ, етажност и др. параметри на бъдещата сграда в съответствие с подробния план на сградата към момента на учредяването му), съобразно решението на ВТРС за обявяване на окончателен договора, пораждащ това право от 27.12.1973г., същото не би могло да бъде предмет на делба и да е включено в цената на самостоятелния обект на правото на собственост при разпоредителни правни сделки. И.К.Д. е притежавала към момента на откриване на наследството(09.04.2016г.) наследими имуществени права: -право на собственост върху жилищен имот с идентификатор№....9.1 от сградата в гр.В.Търново ул.“..“№13; -1/2ид.част от правото на собственост върху имот с идентификатор№....9.4, представляващ гараж на същия адрес; -1/2ид.част от правото на собственост върху четири земеделски имота в землището на с.Беляковец Общ.В.Търново; 1/2ид.част от правото на собственост върху дворното място с къща в с.Пушево Общ.В.Търново. Сумарната пазарна стойност на тези имуществени права, следва да бъде зачетена, съгласно приетото от съда заключение на пазарно-оценъчната/техническата/ експертизи(основна и две допълнителни) на вещото лице(с използване на три метода на оценка – „на пазарните аналози“, „на приходна стойност“ и „на вещната стойност“) към момента на откриване на наследството. Стойността е 61300.00лв.(37620.00лв. на жилището на първия етаж от сградата; 4600.00лв. – половината от стойността на гаража; 3220.00лв. половината от общата стойност на земеделските имоти; 15860.00лв. - половината от стойността на дворното място с къщата в с.Пушево Общ.В.Търново). Настоящият въззивен състав не е намира за основателно искането на И. В. С.(чрез адв.С. С. от АК-Русе) за допускане на нова съдебно-оценъчна експертиза за актуализация на пазарните оценки към днешна дата. Следва да се подчертае, че експертизата е способ, характерен за проверката на доказателствените материали. Несъгласието с фактически и/или правен извод на експерта, съответно възприет и от съда не значи, че има допуснато противоречие със закона и неговото нормативно или каузално тълкуване. Заключенията на експертите са обсъждани ведно с другите доказателства по делото при изграждане на фактически изводи, като съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, като следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. Съгласно визираната разпоредба чл.31 от ЗН масата,от която се изчислява размера на разполагаемата, съответно на запазената част от наследството на всеки наследодател, се образува от притежаваните от него имоти към датата на откриване на наследството. Следователно меродавният момент за оценката е датата на откриване на наследството. Направените приживе от наследодателката дарения пък се оценяват по пазарни цени пак към момента на откриване на наследството, но според фактическото им положение към момента на дарението, респ. завещателното разпореждане. Така, оценката следва да е по пазарни цени към откриване на наследството, като имотът/имотите се оценяват в състоянието, в което е били към момента на дарението, респ. завещателното разпореждане. Решението би се съобразило при приложение на чл.36 ал.1 от ЗН, според която възмездяването на наследника с накърнена запазена част да става по цени към момента на намаляването и тогава биха били необходими актуални пазарни оценки. За съда не съществува задължение служебно да се произнася по чл.36 от ЗН, ако не е сезиран с искане за това. Правото по чл.36 от ЗН е самостоятелно и не е обвързано с това по чл.30 от ЗН. В настоящия случай няма заявено искане за произнасяне по чл.36 от ЗН от страна на И. В. С., а дори и да се предположи, че такова е направено, цитираната норма е неприложима. Приложението на чл.36 от ЗН би било възможно , когато всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и завещателните разпореждания и/или даренията имат за предмет цели имоти(„имотът остава изцяло в наследството“, съответно заветникът/надареният наследник със запазена част „да задържи целия имот“), а не идеални части от тях. От сумата 61300.00лв. следва да се извадят/приспаднат установените задължения на наследодателката И.К.Д. от 1141.40лв.(данъци, лихви, такси за битови отпадъци за периода: 2009г.-2013г. относно сградата в гр.В.Търново ул.„..”№13) се получава 60158.60лв. Към тази сума следва да се прибави стойността на даренията(43650.00лв.), имащи за предмет правото на собственост върху жилището на втория етаж от сградата в гр.В.Търново ул.“..“№13(лист 372 от делото) и стойността(23140.00лв.) на 1/2ид.част от правото на собственост върху жилището на третия етаж от сградата в гр.В.Търново ул.“..“№13 към момента на откриване на наследството и според състоянието им към момента на даряването(лист 377 от делото), в резултат на което стойността по чл.31 от ЗН възлиза на 126948.60лв. Съобразно чл.29 ал.3 изр.II, изр.III oт ЗН, разполагаема част(1/6) на наследодателката И.К.Д. е 21158.10лв., а запазена част(5/6) на Т. П. Д., И. В. С. , Р. Т. Д. и П. Т. Н. е общо 105790.50лв.(по 26447.63лв. за всеки от тях….). И.К.Д. не се е разпоредила с дарение/завещание по отношение на наследимите имуществени права с 1/2ид.част от правото на собственост върху нива от 1.515дка - четвърта категория в местността „Бозалъка”, представляваща имот№062051 по КВС за землището на с.Беляковец Общ.В.Търново на стойност 465.00лв. и тази 1/2ид.част е наследима при равни права от страните, припадащата се на И. В. С. част от стойността и съразмерно с нейния наследствен дял в размер на 1/8ид.част възлиза на 116.25лв. Така, запазената и част от наследството на И.К.Д. е накърнена със сумата 26331.38лв., до който размер подлежи на възстановяване. С такава стойност е накърнена и запазената част на Т. П. Д.(същият не е упражнил правото си по чл.30 ал.1 от ЗН…). Възстановяването следва да извърши в резултат на съразмерно намаляване на завещателните/дарствените разпореждания, съгласно чл.33 и чл.32 от ЗН, като не се прилага чл.34 изр.I от ЗН, доколкото няма заявен избор от облагодетелстваните лица кои подарени/завещани имоти да бъдат предмет на намаляването. Изчисленията се правят като се държи сметка за запазената част, т.е. когато само един от наследниците със запазена част е поискал възстановяване, завещателните разпореждания няма да се отменят изцяло, а само за квотата, която се припада на този наследник, ако всички бяха поискали да се възстановят запазените им части. В случай, че намалението за неговата квота се окаже недостатъчно, за да попълни запазената му част, ще се пристъпи към намаление на даренията по същия начин. За да се определи с каква част следва да се намали завещанието и дарението, могат да се използват няколко начина(Хр.Тасев Българско наследствено право, Софи-Р, 1993г.), като единият от тях е по формулата Х=(А*В)/С, където Х - намалението на конкретния завет; А - стойността на завета; В - стойността на накърнението; С - общата стойност на завещаните и дарените имущества…Завещателното разпореждане в полза на П. Т. Н. подлежи на намаляване общо със сумата 8057.18лв., при което остатъчната му стойност, отразяваща размера на запазените права върху завещаните имоти в резултат на частичната отмяна на заветите е 10557.82лв. Заветът на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху дворното място с къщата в с.Пушево Общ.В.Търново(с пазарна стойност към деня на откриване на наследството - 31720.00лв.) подлежи на намаляване със сумата 6864.73лв., при което остатъчната му стойност възлиза на 8995.27лв. Заветът на 1/2идчаст от правото на собственост върху нива от 3.399дка в местността „Пладнищата”, представляваща имот№... по КВС(на стойност 2240.00лв.) подлежи на намаляване със сумата 484.77лв. и остатъчната му стойност възлиза на 635.23лв. Заветът 1/2ид.част от правото на собственост върху нива от 1.901дка - четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№... по КВС(на стойност 1140.00лв.) подлежи на намаляване със сумата 246.71лв., при което остатъчната му стойност възлиза на сумата 323.28лв. Заветът на 1/2ид.част от правото на собственост върху нива от 3.194дка - четвърта категория в местността „Бозалъка“, представляваща имот№... по КВС(на стойност 2130.00лв.) подлежи на намаляване със сумата 460.97лв., при което остатъчната му стойност възлиза на сумата 604.03лв. Завещателното разпореждане в полза на Р. Т. Д. подлежи на намаляване общо със сумата 18274.20лв., при което остатъчната му стойност, отразяваща размера на запазените права върху завещаните имоти в резултат на частичната отмяна на заветите, възлиза на 23945.80лв. Заветът на жилищния имот с идентификатор№....9.1, обхващащ първи етаж от сградата в гр.В.Търново ул.“..“№13(на стойност към деня на откриване на наследството – 37620.00лв.) подлежи на намаляване със сумата 16283.16лв., при което остатъчната му стойност възлиза на 21336.84лв. Заветът на 1/2ид.част от обема на правото на собственост върху имот с идентификатор№....9.4, представляващ гараж в гр.В.Търново ул.“..“№13(на стойност към деня на откриване на наследството – 9200.00лв.) подлежи на намаляване със сумата 1991.03лв. и остатъчната му стойност възлиза на 2608.97лв. Възстановяването на накърнената запазена част от наследството според закона следва се извърши в натура чрез предоставяне на цял имот на наследника с това право измежду тези, които са предмет на завета/дарението, стига да не се налага за всеки от тях да се постановява намаляване или чрез отделяне на реална част от имот, щом тя би било възможно да се обособи в самостоятелен обект на правото на собственост, съгласно чл.36 ал.1 от ЗН и съобразено със ЗС, ЗУТ, ЗСПЗЗ и т..н. Както беше вече посочено по-горе правилата по чл.36 ал.1 от ЗН са неприложими за настоящия случай. Не са осъществими и условията за задържане, съгласно чл.36 ал.2 от ЗН, на който и да било от завещаните имоти. Относно жилището на първия етаж на сградата в гр.В.Търново ул.“..“№13 е било възможно да се осъществи правото на задържане, но същото не е упражнено, а и правото на собственост върху имота е прехвърлено на сина на Р. Т. Д., което изключва връщането му в наследството, респ. в предмет на делба между всички наследници по закон на И.К.Д.. Затова възстановяването на запазената част на И. В. С. следва да настъпи в резултат на намаляването на заветите, изразен в предоставяне на идеална част от правото на собственост върху всеки отделен имот. Възстановяването по този начин(за настоящия съдебен състав - единствено възможен начин за реално удовлетворяване правото на запазена част…) ще има за последица възникването на съсобственост между И. В. С. и П. Т. Н. относно дворното място с къщата в с.Пушево Общ.В.Търново и относно трите земеделски имота в землището на с.Беляковец Общ.В.Търново, заедно с трети лица, притежаващи другата 1/2ид.част от правото на собственост. Въпреки намаляването на заветите на жилището на първия етаж от сградата в гр.В.Търново ул.“..“№13 и на 1/2ид.част от правото на собственост върху гаража, правото на запазена част на И. В. С. от наследството на И.К.Д., свързано с тези имоти няма да бъде реално удовлетворено и няма да възникне съсобственост между И. В. С. и Р. Т. Д.(същият се бил разпоредил с придобитите вещни права с договора за покупко- продажба от 11.08.2017г. правата вече принадлежат на трето лице…). Възстановяването на запазената част от наследството няма обратно действие, а съсобствеността ще възникне от влизане в сила на решението по чл.30 от ЗН, само и доколкото завещаният имот се намира в патримониума на лицето, спрямо което е допуснато намаляване на завещателното разпореждане. При наличие на разпореждане с имота в полза на трето лице, това обстоятелство препятства единствено възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора(Решение№582/20.07.2004г. по гр.дело№66168/2004г. - Іг.о. ВКС; Решение№1154/16.12.2008г. по гр.дело№4331/2007г. - ІVг.о. ВКС; Решение№150/25.11.2016г. по гр.дело№1818/2016г. - ІІг.о. ВКС). Следва да се отбележи, че няма как да се реализира преобразуващото право по чл.37 ал.1 от ЗН - отчуждението не е извършено преди да изтече една година от откриване на наследството, респ. отчуждението не е извършено преди да изтече една година след като е вписана(на 27.08.2017г. исковата молба, а и искането за евентуално намаляване на завещателните разпореждания е направено в по-късен момент от вписването и. Нормата на чл.37 от ЗН(представлява едно потестативно право на наследника с възстановена запазена част - да иска отмяна на отчуждителната сделка, упражняването на което свързва с кратък срок и допълнителни предпоставки) е неприложима в производството по чл.30 от ЗН, тъй като урежда потестативното право на наследника с вече възстановена запазена част да иска отмяна на сделката, когато надареният/заветникът, срещу когото е постановено намалението се е разпоредил с недвижимия имот в полза на трето лице(Решение№125/1992г. по гр.дело№1220/1991г. - Iг.о. ВКС; Решение№800/01.12.2009г. по гр.дело№3234/2008г. - Iг.о. ВКС). Ако припадащият се на наследника с право на запазена част дял от неразпореденото от наследодателя имущество е на по-малка стойност от стойността на запазената му част от наследството, запазената част следва да бъде възстановена чрез намаляване на извършените от наследодателя дарствени или завещателни разпореждания по правилата на чл.32-34 от ЗН, респ. чрез присъждане в пари на необходимата за възстановяване за запазената част стойност(Решение№69/01.04.2016г. по гр.дело№5266/2015г. – Iг.о. ВКС). На практика справедливото и реално удовлетворяване на правото на запазена част е възстановяването и с пари, което да отразява размера на накърняването и спрямо конкретните имоти, съответстващо на размера, до който е постановено намалението(въз основа на пазарната оценка на имотите към момента на намалението, съвпадащ с момента на изготвяне на заключението на експертизата). На практика извършеното отчуждение от Р. Т. Д. е „фактическо проявление на правото на задържане“(…когато заветникът/надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно…- чл.36 ал.2 от ЗН). И. В. С. не е заявила противопоставяне на възстановяване на запазена част с пари, а е поискала намаляване на заветите с цел удовлетворяване на правото и на запазена част. В този случай не е произнасяне „плюс петитум“(по нещо непоискано) и при липса на друга възможност за възстановяване/допълване запазената част. На страните е била дадена възможност да изразят становището си както по имуществата, които следва да бъдат включени в масата по чл.31 от ЗН, така и по начина, по който да бъде извършено възстановяването и по доказателствата, които съдът е взел предвид при постановяване на решението си. Така, Р. Т. Д. следва да бъде осъден да заплати на И. В. С. сумата 20951.04лв.(18771.76лв.+2179.28лв.), необходима за възстановяване на запазената и част от наследството относно жилищния имот на първия етаж в сградата и гаража в гр.В.Търново ул.“..“№13(стойността е определена съгласно чл.162 от ГПК и съобразно размера на намалението на заветите, но не към деня на откриване на наследството, а съобразно пазарната им оценка към момента на намалението, съвпадащ с момента на изготвяне на заключението на експертизата. И след като между И. В. С. и Р. Т. Д. върху жилището на първия етаж от сградата и гаража в гр.В.Търново ул.“..“№13 съсобственост не съществува, искът за делба на тези имоти следва да бъде отхвърлян като неоснователен. В резултат на намалението на завещанието в полза на П. Т. Н. относно 1/2ид.част от правото на собственост върху дворното място с къща в с.Пушево Общ.В.Търново възниква съсобственост между нея и И. В. С. при права: 6864/31720ид.части - за И. В. С. и 24856/31720ид.части - за П. Т. Н. (останалата 1/2ид.част принадлежи на П. Т. Н., придобита въз основа на договор за дарение от 19.09.2017г. ). Така, по иск по чл.34 ал.1, ал.2 от ЗС следва да се допусне делба на имота, съгласно чл.344 ал.1 от ГПК между страните при посочените квоти. Предвид намаляване на завещателното разпореждане в полза на П. Т. Н. относно 1/2ид.част от правото на собственост върху посочените три земеделски имота в с.Беляковец Общ.В.Търново, е възникнала съсобственост на тази 1/2ид.част между П. Т. Н. и И. В. С., което води до съответните права на собственост съответно: -относно имот№...: 247/1140ид.части за И. В. С. и 323/1140ид.части - за П. Т. Н.; -относно имот№...: 485/2240ид.части за И. В. С. и 635/2240ид.части за П. Т. Н.; -относно имот№...: 461/2130ид.части за И. В. С. и 604/2130ид.части за П. Т. Н.. Останалата 1/2ид.част от правото на собственост принадлежи на трети лица, с които общата наследодателка И.К.Д. се е намирала в качеството на съсобственик. На основание чл.345 от ГПК, когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Следва да се приеме, че делба на идеални части от недвижим имот/имоти е допустима. В случай, че делба бъде допусната, в диспозитива на решението следва да се отбележи, че делбата на идеалните части между страните по делото се допуска при условията на чл.345 от ГПК(делба на съсобственост, независимо от основанието за възникването и), а ако до съставянето на разделителния протокол във фазата по извършване на делбата не се извърши делба между страните по настоящото дело и останалите съсобственици - трети лица, съдът следва да процедира съгласно диспозицията на чл.345 от ГПК - да изключи имотите от делбената маса(да не извършва делбата им).(Решение№261/10.11.2011г. по гр.дело№346/2011г. – ВКС; Определение№171/11.10.2018г. ч.гр.дело№2937/2018г. – ВКС). Делбата на земеделски имот№062051 по КВС за землището на с.Беляковец Общ.В.Търново, представляващ нива от 1.515дка - четвърта категория в местността „Бозалъка” също следва да бъде условно допусната в хипотезата на чл.345 от ГПК. Предвид изложеното, обжалваното Решение№1647/27.12.2019г. по гр.дело№2625/2017г. на ВТРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 05.07.2021г., следва да бъде отменено в частите му, с които са намалени завещателните разпреждания, възстановена е запазената част на И. В. С. от наследството на И.К.Д., допусната е съдебна делба на дворното място с къщата в с.Пушево Общ.В.Търново и е отхвърлен иска за делба на земеделските имотив землището на с.Беляковец Общ.В.Търново(нива от 3.999дка в местност „Пладнищата“, представляваща имот№..., от която – 3.120дка - трета категория и 0.279дка - четвърта категория; нива от 1.901дка - четвърта категория в местността „Площите“, представляваща имот№...), предмет на завещателното разпореждане в полза на П. Т. Н., вместо което бъде постановено друго, отразящаво волята на въззивния съдебен състав. В останалата част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. -по отношение исканията за „обезщетение за лишаване от ползване - чл.31 ал.2 от ЗС“. С исковата молба И. В. С.(чрез адв.С. Ив.С. от АК-Русе) е направила искане по реда на чл.344 ал.2 от ГПК, Т. П. Д., П. Т. Н. и Р. Т. Д. да и заплатят солидарно обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствени недв.имоти – дворното място в с.Пушево, ведно с построените в него къща, плевня и сайвант, самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.4, находящ се в сграда№9, разположена в поземлен имот с идентификатор№... с адрес: гр.В.Търново ул.”..”№13 ет.II, с предназначение-гараж в сграда и самостоятелен обект в сграда с идентификатор№....9.1, находящ се в сграда№9, разположена в поземлен имот с идентификатор№... с адрес: гр.В.Търново ул.”..”№13 ет.I с предназначение-жилище-апартамент, в месечен размер от 130.00лв., считано от 10.04.2016г. до окончателното прекратяване на съсобствеността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане. В съдебно заседание на 07.12.2018г. по гр.дело№2625/2017г. на ВТРС, след произнасяне на съда по чл.146 от ГПК, И. В. С.(чрез адв.С. Ив.С. от АК-Русе) е направила волеизявление, че „не поддържа претенцията, си по чл.344 ал.2 от ГПК, като ще предяви такава във връзка с претенции по сметки във втора фаза на делбата, като отправеното в исковата молба да се счита като покана към ответниците…“. В становище-молба с вх.№4694/14.04.2026г. И. В. С.(чрез адв.С. Ив.С. от АК- Русе) е формулирала искания „обезщетение за лишаване от ползване - чл.31 ал.2 от ЗС“, като отправила: -„изрично писмено искане до ответниците Р. Т. Д. и Т.Р.Д. солидарно да заплатят съобразно запазената част на И. В. С. от датата на получаване на исковата молба, месечно обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново ул.”..”№13, представляващ самостоятелен обект-апартамент(с идентификатор№....9.1) с площ 91.16кв.м. - в размер на 300.00€, ведно със законната лихва върху всеки ден забава върху главницата; месечно обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново ул.”..”№13, представляващ самостоятелен обект-гараж(идентификатор ....9.4) с площ 19.11кв.м. - в размер на 68.00€, ведно със законната лихва върху главницата за всеки ден забава до окончателното ликвидиране на съсобствеността на имотите; -„изрично писмено искане до ответницата П. Т. Н. да заплати съобразно запазената част на И. В. С. от датата на получаване на исковата молба, месечно обезщетение за имотите: поземлен имот с идентификатор№... по КК на с.Пушево с адрес: с.Пушево ул.„..“№8 Общ.В.Търново с площ от 818.00кв.м.(по актове 750 кв. м.), ведно с изградените в него жилищна сграда(с идентификатор№..) със застроена площ от 62.00 кв.м., селскостопанска сграда(с идентификатор№....2) със застроена площ от 54.00кв.м., гараж(с идентификатор№....3) със застроена площ от 22.00кв.м. в размер на 81. 30€, ведно със законната лихва върху всеки ден забава върху главницата; -„изрично писмено искане до ответницата П. Т. Н. да заплати съобразно запазената част на И. В. С. от датата на получаване на исковата молба , месечно обезщетение за имотите: з емеделски имоти в землището на с.Пушево, представляващи: - нива с площ от 3.399дка, местност „Пладнищата“(имот№...), -нива с площ от 3.001дка, местност „Пладнищата“(имот№...), -лозе с площ от 1.901дка, местност „Курията“(имот№...), изчислено на база годишна рента за ползване 5.75€, ведно със законната лихва върху всеки ден забава върху главницата; -„изрично писмено искане до ответниците П. Т. Н., ЕГН: •••••••••• и Р. Т. Д. солидарно да заплащат на И. В. С. месечно обезщетение за лишаване от ползване на нейните 1/8ид.части от земеделски имоти, находящи се в землището на с.Беляковец Общ.В.Търново: -нива от 14.298 дка в м.„Горна курия“ (идентификатор№...); -нива от 11.231дка в м.„Сухата сешма“(идентификатор№...); -нива от 4.801дка в м.„Дълбоки път“(идентификатор№...); -нива от 3.501дка в м.„Беляковско плато“(идентификатор№...); -нива от 2.650дка в м.„Край село“(идентификатор№...) - общ размер на 19.38€ месечно, изчислено на база арендно възнаграждение, считано от стопанската 2019г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство разрешават споровете относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти, каквото е съдържанието на решението по чл.344 ал.1 от ГПК. Исковете, разглеждането на които е изрично предвидено в първата фаза на производството по съдебна делба са посочени в чл.343 от ГПК и между тях не е предвиден иск/искове по чл.31 ал.2 от ЗС. Същият иск/искове може да бъде предявен едва в първото заседание след допускане на делбата, съгласно чл.346 от ГПК и по него произнасяне следва да има в решението с което се извършва делбата. Дори да бъде предявен в поранен етап от производството, съдът следва до пристъпи към разглеждането му във втората фаза на делбата. Поради това е недопустимо с решението по чл.344 ал.1 от ГПК, съдът да уважи или да отхвърли предявен иск по чл.31 ал.2 от ЗС(постановеното в производството по допускането на делбата решение по такова искане пак би било недопустимо като преждевременно постановено...). Впрочем, по настоящото дело такъв иск/искове не са предявявани. Следва да се отбележи, че искането по чл.344 ал.2 от ГПК е различно от претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС за обезщетение за минало време. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства и отправеното до съда искане(формулирания петитум). Ако искането касае присъждане на обезщетение за минал период от време(от поканата до първото по делото заседание след допускане на делбата), същото следва да се квалифицира като заявена самостоятелна искова претенция по сметки. Но ако се претендира периодично заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.344 ал.2 от ГПК(искането е оттеглено/не се поддържа в съдебното заседание на 07.12.2018г. пред ВТРС…). Предвид изложеното исканията за „обезщетение за лишаване от ползване - чл.31 ал.2 от ЗС“ предявени от И. В. С.(чрез адв.С. Ив.С. от АК-Русе) следва да бъдат оставени без разглеждане. По отношение на разноските пред въззивната инстанция(по обжалване на първоинстанционното решение, при което приложение намира разпоредбата на чл.78 от ГПК, а не правилото на чл.355 от ГПК…) следва да се отбележи характерът на производството. В случая няма как разноски да бъдат определени съразмерно с оглед уважената, респ. отхвърлената част от претенциите. И двете страни обжалват първоинстанционното решение и с оглед изхода на спора(искове за делба и съединени с тях искания за намаляване на завещателните и дарствените разпореждания на наследодателя) пред въззивния съд(отчасти успешен и отчасти неуспешен изход за всяка от страните, предвид техните обжалвания…), то логично и справедливо е разноските пред въззивната инстанция да останат така, както са сторени от всяка от страните. Въпросът за разноските търпи своето разрешение във втора фаза на делбата, съобразно изхода на спора по евентуално присъединените искове, като съгласно чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Съгласно чл.294 ал.2 от ГПК, въззивният съд е длъжен при повторното разглеждане на делото, да присъди и разноските направени от страните пред касационната инстанция. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата на чл.81 от ГПК, уреждаща общото правило, изключение от което е установено в чл.294 ал.2 от ГПК, с оглед двуфазния характер на касационното производство, касае само правомощието на съответната инстанция да се произнесе по искането за разноски с оглед изхода на правния спор и в рамките, очертани от установените правила в чл.78 от ГПК. Изходът на спора, съобразно изложените по-горе мотиви, обуславят извод за недължимост на разноски, независимо от това, по чия касационна жалба е отменено първото постановено въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗВЕРБ, считано от датата на въвеждане на еврото в Р.България, валутата на Р.България е еврото(€). Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026г., съгласно чл.1 от Решение(ЕС)2025/1407 на Съвета от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от Р.България, считано от 01.01.2026г. Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл.12, чл.13 от ЗВЕРБ. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 пр.I, пр.III от ГПК, чл.280 ал.1, ал.2 ввр. ал.3 т.3 от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,