Решение № 32 от 29.3.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 132/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град Добрич от Ф.служба „Правосъдие“ – град Б., Г. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на финансова санкция, постановена с решение от 17.01.•••г., влязло в сила на 1 0.02.••г. по дело № ••••на Районен съд - Х., засягащо •••гражданин Н. Е. А., роден на ••••., с последно известно местоживеене – с.П. •••, ул.“•••“ № •••. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич изразява становище за уважаване на искането. От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за ••• гражданин Н. Е. А., роден на •••г. в град Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен и с настоящ адрес: с.П., общ.Д., ул.“•••“ № •••. Засегнатото лице, редовно призовано, явява се лично и не възразява относно признаването и приемането за изпълнение на чуждестранното решение предвид липсата на отрицателни предпоставки за това. Добричкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено решение от 17.01.•••г. по дело № •••• на Районен съд – Х., влязло в 10.02.•••г., засягаща ••• гражданин Н. Е. А., роден на •••г.в град Д., с което е наложена финансова санкция в размер на 277.50 евро за престъпно укриване на данъци съгласно §370, ал.1, т.2 от Данъчния кодекс във вр. с §25, ал.1 от НК, а именно за това, че на 17.03.•••г. при митническа проверка на ••• магистрала •••, в посока на движение Н.-М., е държал в МПС с рег.№ •••• стека цигари с цел търговия и след като не ги е декларирал, е избегнал плащането на законно дължим данък в размер на 438.56 евро /в съдебно заседание А. представя платежен документ, от който е видно, че същият е бил заплатен в пълен размер/. Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова санкция е за сумата от 277.50 евро (глоба в размер на 200.00 евро и 77.50 евро - разноски в производството), като липсват данни за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Р.Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт за налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган. Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.2 от ЗПИИРКОРНФС, поради което двойна наказуемост не се изисква, но същото е наказуемо и по българския закон – по чл.255, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НК. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на •••• език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Н. Е. А. за същото деяние в РБ. или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б. законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на б. съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Районен съд – Х. не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБ., или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу ••••• и подлежи на наказателно преследване за деянията, предмет на решението. Производството срещу Н. Е. А. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение. Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т.1, 2 и 4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване на акта, доколкото същите изрично са посочени като размер в удостоверението – 77.50 евро, а в решението за налагане на финансова санкция изрично е визирано, че разходите се възлагат на осъденото лице – Н. Е. А.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. С оглед обстоятелството, че Н. Е. А., роден на •••г. в град Д., ЕГН •••••••••• е с постоянен и с настоящ адрес: с.П., общ.Д., ул.“•••“ № •••., т.е. местоживеенето му е на територията на РБ., съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в б.лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно – 277.50 евро, равностойни на 542.74 лева към датата на издаване на решението – 17.01.2022г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция сума в размер на 542.74 лева. По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд