Решение № 4038 от 26.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 105/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Постъпило е изходящо от съдията-докладчик по гр.д. № 27633/2025г. по описа на СРС, 172-и състав искане по чл. 251 ГПК, а именно съставът на въззивния съд, постановил решението по настоящото дело, да посочи кой състав на СРС следва да се произнесе по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Писмото е изпратено в изпълнение на определение № 26024/16.06.2025г. на СРС по гр.д. № 27633/2025г. Предвид нормата на чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Съгласно установената практика на ВКС, постановеното от съда решение подлежи на тълкуване само ако е неясно, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо. В случая решение № 1161/27.02.2025г. по в.гр.д. № 105/2023г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав не се нуждае от тълкуване. Ясна е волята на съда, че съставът на СРС, комуто делото е разпределено след обезсилването на решение № 11328/18.10.2022г., постановено по гр.дело № 51211/2021г. по описа на СРС, следва да се произнесе по първоначално предявените парични искове по чл. 128, т. 2 КТ за дължимо трудово възнаграждение и по чл. 285 КТ за равностойност на ваучери за храна. Ясни са и указанията на въззивния съд, че същият този състав следва да отдели недопустимо последващо съединените изцяло нови искове и да ги докладва за образуване на отделни производства. Поставеният в искането по чл. 251 ГПК въпрос – кой състав на СРС следва да разгледа отделените искове не е от компетентността на въззивния съд, а от тази на съдиите, определени от административния ръководител на СРС, които образуват делата - чл. 35, ал. 4 ПАС. Мотивиран от горното и на основание чл. 251 ГПК, съдът