Решение № 131 от 18.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8540/2025 г.

МОТИВИ към Решение рег.№ 131/18.02.2026г. по ЧНД № 8540 по описа на СГС за 2025г. Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА и е образувано по повод депозирано Искане на прокурор при СГП по пр.пр.№ 25055/2025г по описа на СГП за разглеждане на Европейска заповед за арест, издадена на 29.10.2025г. по отношение на българския гражданин А. М., чието предаване се иска във вр. разследване на няколко отделни престъпления, наказуеми с наказание Лишаване от свобода. В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа направеното искане и излага подробни аргументи за наличие на законовите предпоставки за изпълнение на ЕЗА. Назначеният служебен защитник излага становище за неоснователност на процесното искане с основен аргумент за липса на доказателства относно вписаните в издадените ЕЗА факти, в частност твърди се липса на категорични данни относно участието на непълнолетното лице в твърдяното деяние; сочи се аргумент, че търсенето на наказателна отговорност на лице на 15 години е поставено под условие, а именно да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, а както за това обстоятелство, така и за възможността деянието да е извършено по увлечение или лекомислие не са представени доказателства от френската стана.В допълнение защитата отново акцентира на младата възраст на лицето, чието предаване би го откъснало от семейната му среда, като в контекста на всичко горепосочено се отправя искане за недопускане изпълнението на процесната ЕЗА. Исканото лице също изразява позиция за недопускане на отправеното искане. Депозираното искане е процесуално допустимо – подадено е от разследващ орган в кръга на компетенцията му, в срока по чл.44 ал.1 ЗЕЕЗА и пред компетентен съд съгл. нормата на чл.38 ал.1 ЗЕЕЗА. Видно от приобщените доказателствени материали, в случая предмет на разглеждане е ЕЗА, издадена на 29.10.2025г. от Зам. Окръжен прокурор при Първоинстанционен съд гр.Страсбург, с която заповед се иска предаване българския гражданин А.М. във вр. с образувано против него наказателно производство с предмет на разследване шест отделни престъпления – съответно две престъпления чл.322-14, ал.1 и чл.322-15 от НК на Реп.Франция, две престъпления по чл.222-17, ал.2, чл.222-44, чл.222-45 и чл.131-10, ал.1 от НК на Реп. Франция и две престъпления по чл.433-3, ал.5 и ал.2, чл.433-22 и чл.131-10, ал.1 от НК на Реп.Франция От формална страна се подчертава, че процесната ЕЗА е издадена от ръководещ разследването орган и статутът му отговаря на критериите за „издаващ съдебен орган“, а предхождащата я Заповед за арест от 14.10.2025г. съгл. чл.37 ал.1 т.3 ЗЕЕЗА е сред актовете, за които може да се издаде такава заповед и в тази вр. няма отклонение от общностното право. При преценката по същество на процесния спор се подчертава, че между Реп.България и Реп.Франция, като държави членки на ЕС, съществува принцип на взаимно доверие и в този смисъл издадената ЕЗА подлежи на разглеждане.В тази вр. и в контекста на посочения принцип се подчертава, че липсва основание за подлагане на съмнение на всички обстоятелства, отразени в процесните ЕЗА – в частност решаващият съд приема за достоверни фактите на действително образувано наказателно производство против българския гражданин и то за няколко отделни престъпления. Според изложеното в ЕЗА обстоятелствено описание на престъпленията, по повод разследването на които е образувано делото, се установява, че се касае за няколко отделни престъпления, реализирани на датите 08. и 10.10.25г. и изразяващи се в изпратено на различни учебни заведения електронно съобщение със заплаха за бомба, позовавайки се на Ислямска държава, което е довело до евакуация.Деянието е включено в каталога по чл.36 ал.3 т.2 ЗЕЕЗА и съответства на престъпление по българския НК, а именно на престъплението по чл.108а ал.1 НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 5 до 15 години; а другото деяние съответства на престъплението по чл.326 ал.1 НК с предвидено наказание ЛСВ за срок до 2 години.Т.е. деянията представляват престъпления и по българското законодателство. В настоящото производство съдът не притежава правомощие за преценка относно реалното виновно извършване на горните престъпления, а единствено е обвързан от законови визираните формални гаранции и условия в процедурата по изпълнение на ЕЗА. В този смисъл и съобразявайки, че издадената ЕЗА отговаря на изискванията по чл.37 ЗЕЕЗА за форма и съдържание и е издадена от компетентен орган на издаващата държава, съдът намери, че са налице предпоставките за допускане на изпълнение на цитираната по-горе ЕЗА. По делото не се събраха доказателства за наличие на основания за отказ по чл.39 и чл.40 ЗЕЕЗА. В тази вр. и доколкото защитата акцентира на младата възраст на исканото за предаване лице, то съдът изрично подчертава, че абсолютното основание за отказ по чл.39 т.3 ЗЕЕЗА предвижда лицето да е малолетно, а в случая А. М. е непълнолетен.Релевираните защитни възражения за липса на данни за участие на лицето в твърдяното деяние и за законовия регламент на чл.63 по българския НК за редуциране на наказанията, налагани на непълнолетни извършители, също се приемат за неоснователни – в издадената ЕЗА са описани конкретни факти досежно обективирана от лицето деятелност, а относно приложението на чл.63 НК следва да се отбележи, че в случая българският съд не е наказващ орган, като регламента на горната материална норма не е включен нито в абсолютните основание за отказ по чл.39 ЗЕЕЗА, нито във факултативните такива по чл.40 ЗЕЕЗА. В настоящата ЕЗА е отправено и искане за предаване на вещи, които могат да послужат за доказателство по делото, респ. в тази й част заповедта представлява по естеството си ЕЗР, като в тази вр. отново е компетентен настоящият съд.В случая обаче липсват данни за намерени и иззети в лицето вещи. С оглед на горното, СГС приема за основателно искането на СГП и допусна изпълнение на процесната ЕЗА. В тази насока и в изпълнение на чл.44 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА съдът взе по отношение на исканото за предаване лице и МНО Задържане под стража.Посочената разпоредба е императивна такава, респ. в настоящото производство е недопустима преценката за изключителност на случая по см. на чл.386 ал.2 НПК. При изложените съображения съдът постанови своето решение . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.