Решение № 417 от 6.10.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 675/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК . С решение № 123 от 20.05.2026 г по гр. Дело № 935/25г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ОСЪДИЛ по иска с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗПУПС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД „Банка ДСК“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на Р. Г. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в Република България: гр. Б., обл. П., ул. „С.“ №* сумата общо от 5771,69 лв., представляваща стойността на неразрешени платежни операции за извършени на 14.07.2024 г. транзакции от открита в Банка ДСК АД разплащателна сметка на ищеца, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 05.08.2025 г. до окончателното плащане на сумата. Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Банка ДСК, в която се възразява, че са налице процесуални нарушения, тъй като РС не е уважил искане на Банка ДСК за отговор на поставени въпроси от другата страна по реда на чл. 176 от ГПК. Възразява се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Възразява се, че изводите на РС са противоречиви като РС е приел, че потребителят съзнателно е въвел свои лични данни, но едновременно с това е приел, че липсват нарушения на задължения по чл. 75 от ЗПУПС. Възразява се ,че неправилно са приложени разпоредбите на чл. 70 ал.2 и 3 от ЗПУПС, както и на чл. 100 ал.2 и ал. 4 и 5 от ЗПУПС като банката е изпълнила всички свои задължения по установяване на идентичността на платеца. Възразява се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 79 от ЗПУПС като дори да се приеме, че съгласието на ищеца пред първата инстанция е опорочено поради заблуждение това не изключва приложението на чл. 80 ал.3 от ЗПУПС, тъй като платецът със собствените си действия е компрометирал средствата за сигурност. Възразява се, че другата страна е нарушила задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС да опазва персонализираните си средства за сигурност като ги е предоставил на трети лица. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Въззиваемата страна взема становище за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Според подадения отговор атакуваното решение не страда от пороци и е справедливо. Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното: СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия по ЗПУПС за ангажиране на отговорността на Банка ДСК за възстановяване на парчини средства по неоторизирани от потребителя картови плащания ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, но е НЕОСНОВАТЕЛНА РС е приел, че видно от представеното по делото заверено копие от допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банка ДСК от 09.05.2024 г. на 09.05.2024 г. между Банка ДСК АД и Р. Г. П. е сключен договор за достъп до електронните канали на Банка ДСК АД за предоставяне на платежни услуги от Банката на П. по сметката на Р. П., като същия да може да извършва преводи по сметки на трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от Банката, Тоукън технология, използвана чрез Тоукън – мобилно приложение и ПИН за него, получаване на кратки текстови съобщения на ползван лично от него мобилен номер през мобилната мрежа с еднократен код за установяване на идентичността на Клиента при ползване на електронните канали на Банка ДСК, както и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на превод /само за комбинация от цифров сертификат, издаден от Банката, ПИН за него и еднократен смс код/, служебен ПИН код за Тоукън – мобилно приложение /само за комбинация от от персонален цифров сертификат издаден от Банката, Тоукън технология и ПИН за нея, за мобилен номер •••. Ответникът е представил извлечение от системата на Банка ДСК за действия, предприети на 14.07.2024 г. в интернет банкирането на ищеца в периода от 15:39 со 15:50, както и извлечение за периода от 14.07.2024 г. до 18.07.2024 г. от сметката на Р. Г. П.. По делото е допусната и назначена поисканата от страните съдебно компютърно-техническа експертиза и от заключението на вещото лице се установява, според РС, че на 14.07.2024 г. в 15:38 часа на телефона на Р. П. е получен СМС за временен код, че в 15:41 часа на същата дата е получено съобщение СМС за активиране на М-токен, с временен ПИН код ••• на Ай пи адрес ••• и след като е въведен този код, получен от смс-а е активиран токена, като в 15:47:52 часа, 15:49:57 часа, 15:53:42 часа и 16:00:21 часа са извършени четири картови разплащания от сметката на П., като първите две трансакции са извършени към eMAG.bg чрез виртуален пос терминал на обща стойност 4545,15 лв., третата транзакция е извършена към ROCK AUTO чрез виртуален пос терминал на стойност 241,04 американски долара, равняващи се на 467,54 лева и последна трансакция към Dublin Revolut, представляваща VISA P2Р – изпращане на сума в размер на 759,00 лв. Вещото лице е посочило, че това се потвърждава от извлечение от движенията по банковата сметка на ищеца за периода 14-18.07.2024 г. за движението по банкова сметка на ищеца, че извършените трансакции към еМАГ и Дъблин Револют са осчетоводени на 16.07.2024 г., а плащането към Рок Ауто на 17.07.2024 г. Вещото лице е дало заключение, че плащанията са преминали при задълбочено установяване на идентичността на клиента, като за разплащането са използвани пълният номер на картата, имена на картодържател, дата на валидност, CVV код и всяко едно от плащанията е потвърдено с мобилен тоукън, който е защитен с ПИН код или с лицево разпознаване или пръстов отпечатък съгласно посоченото в т. 60.10. от Общите условия. Вещото лице е твърдяло, че приложението ДСК мТокен представлява елемент „притежание“ на задълбочено установяване на идентичност, доколкото той е еднозначно свързан с конкретен телефонен апарат, над който клиентът има контрол и е посочило какъв е процесът на инсталиране и свързване на токена. Посочено е, че всички трансакции са осъществени чрез посочената дебитна карта на ищеца с номер •••, тъй като ищецът няма друга карта, открита на негово име в Банка ДСК. Вещото лице е приело, че по данни на ищеца Р. П. на 14.07.2024 г. в пощенската си кутия Р. П. е получил електронно писмо, което възприема с подател Банка ДСК, че текстът в писмото е със следното съдържание: „Уважаеми клиенти, с радост Ви съобщаваме за последната актуализация в нашата политика за поверителност. От този момент нататък, всички клиенти са задължени да добавят допълнително средство за авторизация в техните акаунти. Това е необходимо за Вашата защита и ще допринесе за предотвратяването на злонамерен достъп. Можете да се запознаете с нужната информация, като натиснете тук .“ Вещото лице е посочило, че П. е последвал приложения линк/връзка, който води към фалшив сайт, изглеждащ като истински и е попълнил изисканата информация. Вещото лице посочва, че са налице данни за добавяне на услугата мобилен тоукън и добавяне на устройство, на което да се инсталира мобилният тоукън, че за потвърждаване на регистрацията на мобилен тоукън до телефонен номер на ищеца ••• е изпратено съобщение, с което му се предоставя временен ПИН за активиране на ДСК мТокен, който е •••, че с въвеждане на кода •••, който е изпратен като СМС на телефонен номер ••• е регистриран мобилния тоукън СМС-ът е отчетен като доставен до телефонен номер •••. Посочено е, че СМС-ът е изпратен чрез мрежата на А1 България ЕАД, независимо, че се касае за чуждестранен номер. Вещото лице е констатирало също така, че по данни от системата за сигурен вход в 15:40:01 ч. старото устройство е премахнато, в 15:40:15 ч. започва регистрация на ново устройство и в 15:41:13 ч. новото устройство вече е активирано. Направен е извод, че е налице дерегистрация на съществуващо устройство, последвана от регистрация и активация на ново устройство, след което са извършени множество успешни автентикации чрем мТокен, както и че това е типичен модел на неоторизиран контрол над клиентски акаунт, вероятно вследствие на фишинг. Вещото лице посочило също така, че в 15:08 часа на 14.07.2024 г. П. получава обаждане от служител на банка ДСК тел ••••••••••, относно извършени покупки над 2000 лв. към търговец Е-МАГ и др. и го уведомява, че банковите му карти са блокирани, както и на същата дата служители от тел. •••••••••• са уведомили П., че следва да му бъде издадена нова банкова карта. Вещото лице посочва в таблица 1 на стр. 6 от заключението нерегламентираните трансакции, които са извършени на 14.07.2024 г. с посочен точен час на извършване и посочване на сумите, които са общо за сумата от 5771,69 лв. - съгласно извлечение от движенията по банкова сметка на ищеца за периода от 01-31.07.2024 г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и същото е прието от съда като пълно и компетентно. Според РС в заключението на вещото лице е прието, че ищецът е жертва на измама. По делото липсват доказателства за конкретно поведение на ищеца, което да сочи непредприемане от него на всички разумни действия за опазването в тайна на данните. Доказването на фактите по чл. 75 т.3 от ЗПУПС съгласно чл. 78 ал. 4 от ЗПУПС е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си и трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му. В случая няма ангажирано нито едно доказателство от ответника в подкрепа на неговото възражение, че от ищецът е проявена груба небрежност, като е предоставил на трето лице своите данни и генериран автоматично регистрационен код. По делото не са представени доказателства самият ответник да е знаел какво в действителност се случва и че отваряйки получения СМС, който изглежда като изпратен от Банка ДСК на практика е последвал връзка, която води до фалшив сайт, в резултат на което е последвал неоторизиран контрол над клиентския му акаунт, вероятно вследствие на фишинг. Видно било от данните по делото ,според РС, че служител от банката е позвънил на ищеца за възникнало съмнение относно платежните операции, при което ищеца е уведомил, че не е нареждал тези плащания и е поискал изпълнението на същите да бъде спряно. Установява се, че въпреки това изявление на ищеца, сумите са излезли от банковата му сметка, а покъсно П. се е обърнал с жалба към Комисия за защита на потребителите. Съгласно чл. 75 от ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инстР.т, има следите задължения: 1. Да използва платежния инстР.т в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. Да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инстР.т незабавно след узнаването; 3.след получаване на платежния инстР.т да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да се записва каквато и да е информация за тези средства за сигуронст върху платежния инстР.т и да не съхранява такава информация заедно с платежния инстР.т. Доказателства, че ищецът не е изпълнил някое от цитираните задължения не са ангажирани. Няма данни, че платежният инстР.т не е използван от ищеца в съответствие с условията на неговото издаване и ползване. За ангажиране отговорността на ответника е достатъчно от страна на ищеца да е направено твърдение, че платежната операция не е разрешена, каквото е налице в настоящия процес. По делото липсват доказателства за конкретно поведение на ищеца, което да сочи на непредприемане от него на всички разумни действия за опазването в тайна на данните. Напротив от изложеното в заключението на вещото лице се установява, че ищеца е станал жертва на измама. Видно било от заключението на вещото лице е, че са налице данни за добавяне на услугата мобилен тоукън и добавяне на устройство, на което да се инсталира мобилният тоукън, че системата проверява кой е потребителят и кое е устройството. Вещото лице сочи, че за потвърждаване на регистрацията на мобилния тоукън до телефонния номер на ищеца е изпратено съобщение с временен ПИН и че с въвеждане на кода, който е изпратен като СМС на телефонния номер е регистриран мобилния тоукън, като СМС-ът е отчетен от системата като доставен до телефонен номер +491706525566 /телефонния номер посочен от ищеца в сключения договор/. Вещото лице е посочило също така, че СМС-ът е изпратен чрез мрежата на А1 България ЕАД независимо, че се касае за чуждестранен номер . Още към онзи момент - изпращането на СМС-а чрез мрежата на А1 България ЕАД, въпреки наличната информация при Банката, че се касае за чуждестранен номер е допуснат пропуск в сигурността на предоставяната услуга от страна на банката, доколкото е допуснато използването на услугата от мрежата на А1 Бългрия ЕАД, въпреки, че Банката има предварителна информация, че ползвания от ищеца номер е чуждестранен. От тук и изводът, според РС, че установеното обаждане от служител на Банката към ищеца със запитване дали той е извършил плащания/покупки в предходните 20 минути е ненавременно. Действително след като ищеца е уведомил, че не той е извършил операциите, банковата му карта и сметката му са блокирани, но това е сторено постфактум и след като средствата по посочените операции вече са напуснали сметката на ищеца. Посоченото води до извод, че е налице пропуск в системата за сигурност на банката, което е предпоставка за извършването на преводи, които реално не са разрешени от действителния клиент на банката и титуляр на сметката. Тълкуването на чл. 78 ал.1 и ал. 4 от ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инстР.т, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инстР.т, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама от страна на платеца или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използването на платежния инстР.т. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80 ал.3 от ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез имама или неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. Въпреки употребата на понятието „отговорност“ в чл. 79 и чл. 80 от ЗПУПС, всъщност става въпрос не за обективна отговорност, а за правила за разпределяне на рисковете, свързани със сигурността на предоставяните платежни услуги /чл. 98/. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силна страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79 ал.1 от ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще ч. възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите /освен ако последните не са причина за увреждането/. По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средствата си и то без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права. Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79 ал.1 от ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ЗПУПС, съгласно която когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция. Видно от законовия текст, на доказване подлежи обективен факт – дали операцията е автентична или не, т.е. наредена ли е от оправомощено лице. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславя освобождаване от отговорността по чл. 79 ал.1 от ЗПУПС. От посочените по-горе правни норми следва,според РС, че за да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се направи твърдение, че платежната операция не е разрешена, каквото в случая е направено от ищеца. В този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и съответно предявеният иск по чл. 79 ал.1 от ЗПУПС се тохвърля. Тези факти са следните: 1 че платежната операция е автентична, че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, като съгласно изричното предписание в закона това не се доказва при установяване единствено на фката, че от доставчика на услуги е регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инстР.т; 2 че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инстР.т, платецът е действал чрез имама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС. В хода на производството не са установени факти,според РС, които да освобождават ответника от отговорност, а именно за неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищеца на задълженията да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инстР.т. Самото регистриране на операциите от неговата платежна система не презюмира нито автентичност на операцията, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните услуги в хипотезата на умисъл или груба небрежност. И при полагане на дължимата грижа от ищеца, информация за тези данни може да се придобие и по друг начин, включително чрез престъпление. При това положение, относно отговорността на доставчика на неразрешените платежни операции следва да намери приложение общото правило на чл. 78 ал.1 от ЗПУПС – сумите по тях следва да се възстановят изцяло от банката по сметката на ищеца-платец. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни услуги, който издава платежен инстР.т, най-същественото негово задължение е да осигури максимална защита на предлагания платежен инстР.т от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инстР.т. В случая ответникът не е доказал операциите да са наредени от ищеца и последният да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност. Ищецът не може да бъде отговорен, когато персоналните характеристики на платежния инстР.т са ползвани в резултат на престъпна дейност, на която потребителят е станал жертва. В този смисъл съдът е приел, че банката ответник носи отговорност за неразрешените платежни операции и предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени. РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно РС е изложил много подробни и ясни мотиви, които се възприемат изцяло от въззивната инстанция ,не следва да се преповтарят, а да се препрати към тях. Следва да се отбележи, че РС е отговорил на всички възражения от ответника пред първата инстанция. В рамките на въззивното производство беше уважено доказателсдтвено искане на Банка ДСК за отговори от другата страна на поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, но другата страна не се яви да отговори на поставените въпроси, както и не изпрати нотариално заверена декларация с отговорите поради пребиваването си в чужбина и съобразно указанията на съда. Съгл. Чл. 176 ал.3 от ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. Въззивният съд обаче счита, че в конкретния случай неявяването на страната и непредставянето на отговори на поставените въпроси не води до приемане установяването на факти, които да изключват отговорността на банката. По делото не е било спорно, че потребителят е въвел свои лични данни и такива, касаещи идентификацията му като клиент на банката и картодържател и потребителят го е направил, тъй като не се е усъмнил, че кореспонденцията тече между него и банката и не е предполагал, че е обект на измама. Не са основателни възраженията на въззивника за неправилно приложение на материалните норми. РС подробно е цитирал относимите законови норми, обсъдил ги е , съобразил е представените по делото доказателства, както и заключението на ВЛ и е направил своите изводи, които са обосновани на събраните доказателства и на материалното право. Подробно и правилно, в съответствие с доказателствата по делото, РС е мотивирал изводите си за липсата на груба небрежност и поведение на потребителя, което да изключва отговорността на доставчика на платежни услуги в конкретния казус. Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на РС. Следвва да се потвърди атакуваното решение. Разноски за въззивното производство не следва да се присъждат на въззивника с оглед изхода на делото, а от въззиваемата страна не са претендирани такива.