Решение № 25 от 12.2.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 642/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXV (чл. 310 и сл. от ГПК) на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК 1. Предявени сa кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ от ищцата Г. В. Й., упълномощила като проц. представител адв. В. Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 9), за 1.1. признаването за незаконно и отмяната на уволнението ѝ, извършено със Заповед № 2013/12.09.2023 г. на директора на СУ „Й. Й.“ гр. Т. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

1.2. възстановяването ѝ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на заеманата преди уволнението длъжност – „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“.

1.3. Ищцата твърди, че въз основа на Трудов договор № 191/14.09.2020 г., сключен между нея и ответната страна – директора на СУ „Й. Й.“ гр. Т. била назначена на длъжност „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“. Договорът бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за определен срок – едногодишен такъв, т.е. до 14.09.2021 г. 1.4. С Допълнително споразумение № 201/14.09.2021 г. към трудовия договор били изменени работното време (от 4 на 8 часа дневно) и съответно – работната заплата, на ищцата. Допълнителното споразумение било сключено за определен срок – до 14.09.2022 г. вкл.

1.5. С Допълнително споразумение № 252/13.09.2022 г. към трудовия договор било уговорено, че допълнителното споразумение се сключва за едногодишен срок – до 14.09.2023 г. 1.6. На 13.09.2023 г. на ищцата била връчена Заповед № 2013/12.09.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 15.09.2023 г., като изрично било посочено, че това е поради изтичане на уговорения срок.

1.7.

Като основания за незаконност на уволнението в алтернативен порядък се сочи това, че:

1.7.1. Трудовият договор е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като, от една страна, изпълняваната от ищцата длъжност няма характера на временна, сезонна или краткотрайна работа или дейност (ал. 3), а от друга – не е налице изключение по смисъла на § 1, т. 8 от ДР във връзка с чл. 68, ал. 4 от КТ, което да е посочено в трудовия договор и да обуславя срочността му. Поради това, ищцата смята, че следва да се приложи чл. 68, ал. 5 от КТ и договорът да се счита за сключен за неопределено време, което води до невъзможност да бъде прекратен на посоченото в уволнителната заповед основание.

1.7.2. Алтернативно, ако се приеме, че договорът е сключен законосъобразно на основание чл. 68, ал. 4 от КТ (по изключение) като срочен такъв, то сключването на последното допълнително споразумение води до нарушаване забраната такъв срочен договор със същия работник или служител за същата работа да се сключва повторно само веднъж, което също води до приложението на чл. 68, ал. 5 от КТ.

1.7.3. Алтернативно, тъй като в допълнителните споразумения не е посочено изрично, че срокът на трудовия договор се удължава, то ако се приеме, че същият е преустановил действието си с изтичането на уговорения срок (до 14.09.2021 г.). на основание чл. 69, ал. 1 от КТ същият се е превърнал в договор за неопределено време, тъй като ищцата е продължила работа 5 или повече работни дни (2 години) без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е била свободна.

2. Ответникът СУ „Й. Й.“ - ГР. Т. представлявано от директора А.А., упълномощила с пълномощно към договор за правна защита и съдействие адв. Т. С. от АК – гр. Силистра (л. 20), е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

2.1. Ответникът намира исковата молба за процесуално допустима, а предявените с нея искове – за неоснователни, съсредоточавайки аргументацията си по основния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

2. 2. Излагат се твърдения за това, че ищцата е участвала в преговорите по сключването на трудовия договор, като е била наясно с обстоятелството, че към момента на сключването му тя не е имала нужната квалификация за заемане на длъжността „учител по английски език, гимназиален етап, 8-12 клас“. В подкрепа на правомерността на действията на работодателя се сочи изложеното в писмо с изх. № 23064366/07.07.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра в отговор на отправено нарочно запитване от страна на ответника. Ответникът сочи, че срочността на трудовия договор отговаря на обективната необходимост от назначаването на нередовен учител, като тази обективна необходимост е била известна на ищцата.

2.3. Ответникът намира, в противовес на част от алтернативно изброените ищцови доводи, че трудовото правоотношение е само едно – породеното такова от Трудов договор № 191/14.09.2020 г., като допълнителните споразумения нямат характера на самостоятелен източник на трудово правоотношение. Поради тази причина, същият счита, че последиците, визирани в чл. 68, ал. 4, изр. последно и чл. 69, ал. 1 от КТ, не са настъпили.

2. 4. Отделно от горното, ответникът смята, от една страна, че заповедта на работодателя удостоверява настъпването на юридическо събитие – изтичането на прекратителния срок, и поради това не следва да се приема за едностранно волеизявление. От друга страна, обаче, същият счита, че заповедта би могла да се приеме като предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение (което е уговорено да е в 3-месечен срок и за двете страни). От тази гледна точка, ако бъде установено, че страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, то срокът на предизвестието (с начален момент връчването на заповедта) следва да се счита за изтекъл и съществуването на правоотношението да е преустановено на това основание към 12.12.2023 г. От фактическа страна Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 14.09.2020 г. е сключен Трудов договор № 191/14.09.2020 г. между СУ „Й.Й.”, в качеството на работодател и ищеца, в качеството му на служител, с което последния e назначен на длъжност: „учител, общообразователен предмет в гимназиален етап”, при непълно работно време - 4 часа. Договорът е сключен със срок до 14.09.2021 г. (л. 6).

4. На 14.09.2021 г. е подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което, работното време е променено на пълно и срокът на трудовото правоотношение е удължен до 14.09.2022 (л. 7).

5. На 13.09.2022 г. е подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което се срокът на трудовото правоотношение е удължен до 14.09.2023 (л. 8).

6. На 13.09.2023 г. на ищеца е връчена Заповед № 2013/12.09.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения срок (л. 5).

От правна страна От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. Общи положения 7. По делото не се спори, че е възникнало трудово правоотношение между страните.

8. Уговорено е трудовият договор да бъде сключен за срок от една година (до 14.09.2021 г.) 9. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 (за определен срок, който не може да бъде по - дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго) се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

9.1. Съгласно доктрината (В. Мръчков, „Коментар на кодекс на труда”, изд. 2001 г., стр. 216) и съдебната практика (Решение № 359 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2005 г., IV г. о.):

9.1.1. временни са тези работи, които случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието (например ремонт.);

9.1.2. сезонни са тези работи, които зависят от сезонните условия (напр. оран, сеитба);

9.1.3. краткотрайни са тези работи, които са с подчертано кратък срок на изпълнение (напр. товаро - разтоварни дейности).

10. Съгл. чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най - малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. „Изключението” е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ като икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

1 1. Същата разпоредба допуска второ изключение по отношение на срока, като предоставя възможност трудовия да се сключи и за срок, по - кратък от една година, по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най - малко една година.

12. В конкретния случай процесното трудово правоотношение предвижда заемането от ищеца на длъжността „учител, общообразователен предмет в гимназиален етап”.

13. Трудова функция на тази длъжност не налага извода за временна, сезонна или краткотрайна дейност. СУ „Й. Й.” обучава ученици постоянно, поради което и нуждите на учебното заведение от педагогически специалисти са перманентни.

1 4. В трудовия договор не е описан характера на „изключението” съгласно изискванията на § 1, т. 8 ДР на КТ. От страна на директора на учебното заведение се излагат твърдения (които липсват в самия договор), че изключението е свързано с факта, че ищеца не е разполагала с нужната квалификация за заемане на длъжността. Тя е следвало да преподава по английски език, но била завършила висше икономическо образование, с професионална квалификация „Икомомист”.

15. Тук следва да бъде отбелязано, че в трудовия договор длъжността е фиксирана общо - „учител, общообразователен предмет в гимназиален етап”, т. е. не е определен учебният предмет, по който ще преподава ищеца. При това положение няма как изключението да бъде изведено от самия договор, най - вече с оглед възможността, която дава чл. 213, ал. 9 от ЗПУО учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител” (т. е. ищеца би могла да преподава напр. предмет от професионално направление от „икономика”, напр. „География и икономика”). Отново следва да бъде акцентирано върху факта, че в трудовия договор не е посочено, че ищеца ще изпълнява трудовите функции на учител по чужд език (английски език - т. 5.2 от Приложение № 1 към Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти).

16. Следователно от трудовия договор не може да се изведе изключението по § 1, т. 8 ДР на КТ, с оглед на което трудовият договор следва на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ да се счита за сключен за неопределено време.

17. Нещо повече, дори да се приеме, че трудовия договор действително е бил сключен за една година на осн. чл. 68, ал. 4, изр. 1 от КТ (т. е. че уговорката за срок е действителна), на 14.09.2021 г. е подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с който срокът на трудовото правоотношение е удължен до 14.09.2022 г., т. е. използвано е изключението на чл. 68, ал. 4, изр. 3 от КТ, като отново е сключен същия договор за срок от една година. При това положение обаче при сключването на третото допълнително споразумение от 13.09.2022 г., с което за трети път е договорен срок на договора - 14.09.2023 г., вече при всички положения уговорката за срок е недействителна, тъй като чл. чл. 68, ал. 4 от КТ не позволява сключването на трети поред срочен трудов договор (дори при наличие на изключението по § 1, т. 8 ДР на КТ).

18. Следва да бъде отбелязано, че законодателството в сферата на образованието не предвижда специални правила, касаещи сключването на срочни трудови договори. Такива правила са били въведени в чл. 8 от Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, която обаче е отменена (ДВ. бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016 г.).

II. По предявените искове 19. На 13.09.2023 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения срок.

20. Съобразявайки горепосочените нарушения, съдът е приема, че процесния трудов договор е сключен за неопределено време (вж. т. 16 и 17).

21. В тази връзка съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е прекратено поради изтичането на срока правоотношение, което е безсрочно.

22. Последното налага уважаването на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

23. Възраженията на ответника, свързани с прекратяването на трудовия договор на друго (непосочено основание) не следва да бъдат обсъждани, тъй като съдът е обвързан с посоченото в заповедта основание. В частност не следва да бъдат разглеждани по - детайлно и аргументите на ответника, свързани с липсата на необходимата квалификация на ищеца за заемане на длъжността, доколкото уволнението не е извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

Разноски 24. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 1 000 лв.

25. Съобразно уважената част от исковете от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде събрана държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в за всеки от кумулативно съединените искове в общ размер на 160 лв.

26. Мотивиран от гореизложеното, съдът