Решение № 36 от 17.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 569/2023 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „Булсатком“ЕАД, гр.София с ЕИК 130408101 против решение №260 003/05.01.23г. по т.д.№1517/20г. на СГС, с което жалбоподателя е осъден да заплати на Сдружение „Музикаутор“ЕИК 831005050 на основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 58 ЗАПСП сумата от 25 575, 69 лева с ДДС, представляваща непогасен остатък от възнаграждение по договор от 31.05.2017 г за третото тримесечие на 2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане.В жалбата подробно са развити съображения относно незаконосъобразността на решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен. По делото е постъпил отговор от въззиваемото дружество, с който се оспорва подадената жалба.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени и направените по делото разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Сдружение „Музикаутор“ЕИК 831005050 против определение №260744/03.04.23г. с която е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.Подържа се, че неоснователно съдът е отказал да присъди направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 500лв. въпреки наличието на доказателства, че същите са извършени. По делото не е постъпил отговор на частната жалба. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Т.д.№ 1517/20г. на СГС е образувано по искова молба от Сдружение „Музикаутор“ЕИК 831005050 против „Булсатком“ЕАД, гр.София с ЕИК 130408101.Подържа се в исковата молба, че на 31.05.2017 г. страните по делото сключили договор, по силата, на който ищецът предоставил на ответника неизключителното право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронната съобщителна мрежа, по жичен или безжичен път, на територията на Р.България изцяло и в непроменен вид, а ответникът поел задължение да заплаща възнаграждение на всеки отчетен период (тримесечие) за авторските права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в Раздел II на Правилата/тарифата на сдружението. За да бъде определен размер на възнаграждението ползвателят предоставял на ищеца информационна карта по образец, с която декларирал радио и телевизионните програми, включени в отделните пакети; общият брой абонати за съответния отчетен период и съотношението им по пакети, към първо число на първия месец от съответното тримесечие. В изпълнение на договора ответникът е предоставил на ищеца отчетна карта за третото тримесечие на 2017 г., като е декларирал, че за този период има общо 656 631 абоната, разпределени в посочените в исковата молба пакети. Въз основа на така подадената информация ответникът дължи месечно възнаграждение в размер на 23 308, 25 лева, а общо за тримесечието - 69 924, 975 лв. без ДДС, а след прилагане на съответните отстъпки (браншова и индивидуална), крайната платена сума за периода възлиза на 51 688, 37 лева с ДДС, за което е съставена фактура № 2676/09.10.2017 г. При извършена от ищеца справка на електронната страница на ответното дружество, същият установявил, че от началото на 2017 г. предлаганите от последното пакети на крайните абонати, съдържали значително по-голям брой програми като били включени и по-голям брой телевизионни канали във всеки един от тях от декларираните, което се отразява и на дължимото се възнаграждение за третото тримесечие на 2017 г. Предвид констатирания по-голям брой канали и при коректно подадена към ищецът информация дължимото се възнаграждение за този период би било в размер на 108 212, 97 лева без ДДС, което след прилагане на договорените отстъпки би следвало да бъде в размер на 77 264, 06 лева с ДДС. Подържа се, че след приспадане на извършеното плащане оставала непогасена разлика в размер на 25575, 68 лева с ДДС, поради което се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на основание чл.79 ЗЗД вр. 58 ЗАПСП сумата от 25 575, 69 лева с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане и разноските. Ответникът оспорва предявения иск като подържа, че за една част от програмите не става въпрос за препредаване, а за директно въвеждане, при което не се дължало възнаграждение.Друга част от разпространяваните програми били чуждестранни и достигали до платформения оператор по оптически кабел или чрез криптиран сигнал, така че те също нямат друг достъп до широката публика на територията на България освен чрез платформения оператор и също представлявали директно въвеждане, поради което за тях не се дължи възнаграждение за препредаване. Според ответника всички български програми били предоставени на ответното дружество с уредени авторски права от телевизионните организации и повторно заплащане на възнаграждение би довело до неоснователното обогатяване на ищеца. Иска се предявения иск да бъде отхвърлен. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на 31.05.20217 г между страните е сключен договор, по силата на който ищеца отстъпил на ответника, неизключително право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път на територията на Република България едновременно с излъчването им изцяло и в непроменен вид, а ответното дружество се задължава да заплаща на всеки отчетен период (тримесечие) възнаграждение за авторски права, калкулирани въз основа на деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в раздел II на Правилата/Тарифата на сдружението размери. Съгласно чл.2 точния размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз основа на телевизионни пакет програми, като се изчислява въз основа на декларираните от ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, който се умножава по размера на възнаграждението, предвидено за този пакет в Тарифата и по броя на месеците, включени в съответния отчетен период. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора ответникът се задължил да предоставя на ищеца информационна карта по образец, с която декларира следните обстоятелства: справка за радиотелевизионни програми, включени в отделните телевизионни пакети по раздел II на Тарифата; общ брой абонати за съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати по пакети. Информационните карти се предоставят до 15-то число на първия месец от съответното тримесечие, като съгласно чл. 4, ал. 1, изр. последно от договора данните в тях следва да са актуални към първо число на първия месец от тримесечието.По делото не се спори, че за процесния период ищецът е предоставил на ответника достъп до договорените произведения.Предвид спора между страните-в отчета на ответника какви програми следва да бъдат включени – всички попадащи в предоставяните на крайните абонати пакети или само тези, спрямо които се осъществява препредаване, съдът е приел, че страните са постигнали съгласие възнаграждението за отстъпените с договора от 31.05.20217 г права да се определя на база всички радио- и/или телевизионни програми, предлагани от ответния оператор на неговите абонати, които са включени в отделните телевизионни пакети, тъй като преследваната цел е операторът да заплати възнаграждение за ползваните от него чрез препредаването авторски права съответно на пазарния му дял в бранша и съответно на предоставяната от него услуга към крайните потребители. Съдът е приел, че поето по този начин задължението по чл.4 от договора от 31.05.2017г не дава право на избор на ответника кои радио и/или телевизионни програми да включи в отчетните карти и кои не. Съдът е приел, че в договора не е предоставено право на оператора да изключи от отчета програмите, за които твърди да не осъществява препредаване, а пряко въвеждане или такива за които правата за препредаване са придобити чрез индивидуални договори с отделните радио и телевизионни оператори. Съдът е приел, че по делото не е доказано спрямо кои телевизии за процесния период ответника извършва и въз основа на какви договори, с кои медии „пряко въвеждане“ на телевизионните им програми.По делото не били ангажирани от страна на ответника доказателства какви права е придобил по представените от него договори, поради което е невъзможно тези права да бъдат съпоставени с тези придобити с договора от ищеца. При положение, че не може да бъде направено такова сравнение съдът е приел, че не може да направи извод за неоснователно обогатяване на ищеца.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че от общия брой програми, включени във всеки от пакетите, следва да се изключат, програмите, при които разликата, е само в разделителната способност на картината, но не и в съдържанието, поради това, че съгласно договора възнаграждение е дължимо за всяко препредаване, без да е конкретизирана разделителната способност.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че при подаването на отчета следвало да бъдат изключенипрограмите, които не касаят пряко музикални произведения.Съдът е приел, че телевизионната програма е нещо различно от използваните в нея произведения, обект на авторско правна закрила и макар програмата на отделни канали като спортни, информационни/новинарски, детски и други да не е с пряка насоченост към препредаване на музикални и литературни произведения включени в тях, това не изключва използването на такива произведения като елемент от програмата (фонов режим, реклами, друго съдържание), за което използване следва да бъдат уредени и съответните авторски права.Съдът е приел, че по делото не е налице спор, че за третото тримесечие на 2017 г. ответното дружество е декларирал 656 631 бр. абонати, разпределени според ползваните от тях пакети, както следва: 1/ на 332 687 абоната ползващи икономичен пакет до 40 програми; 2/ 286 956 абоната ползващи „стандартен пакет“ с от 41 до 80 програми; 3/ 36 988 / в решението погрешно е посочено 39 998/ абоната ползващи „премиум пакет“ с от 81 / в решението погрешно е посочено 41/ до 120 програми, което е установено от представения отчет за третото тримесечие /лист 37/, както и че не е налице спор, че за същия период предлаганите пакети съдържат програми, както следва: , пакет „Стандарт 100 програми“, пакет „Премиум 170 програми“ и пакет „Фюжън 172 програми“.Според съда за третото тримесечие отчетите са неточни, като при подаване на точната информация декларираните 656 631 бр. абонати следва да бъдат разпределени според ползваните от тях пакети, както следва: 1/ 332 687 абоната ползващи „старт или Стандарт пакет с от 81 до 120 програми при цена за програма от 0, 05 лева и 2/ 326 944 абоната ползващи пакети с над 120 програми при цена от 0, 06 за програма, при което общата дължима сума от ответника за третото тримесечие на 2017 г. възлиза на 108 212, 97 лева без ДДС, а след прилагане на съответните отстъпки – 64 386, 72 лева без ДДС или 77 264, 06 лева с ДДС. След като е приспаднал платеното по фактурата от 09.10.2017 г съдът е приел, че остава дължима разлика в размер на 25 575, 68 лева с ДДС, за която и е уважил изцяло предявения иск, ведно със законната лихва считано от 11.08.2020 г до окончателното й изплащане. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.Подържа се в жалбата, че в хода на производството и при постановяване на решението съдът не е направил разграничение кои програми жалбоподателя предава и кои препредава.Въпросното разграничение, в случай, че беше направено, ще доведе до различен размер на дължимото възнаграждение от жалбоподателя. Настоящия съдебен състав счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В чл.2 от сключения между страните договор е определен начина по който се изчислява дължимото от жалбоподателя възнаграждение.Алгоритъма за определяне на възнаграждението е подробно регламентиран и от значение е броя абонати ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми.Съгласно чл.15 от договора неразделна част от него е тарифата на „Музикаутор“ за определяне на възнагражденията, която е утвърдена и изменена със съответните заповеди на Министерството на културата-приложение №2 към договора.Видно от раздел втори на Тарифата в същия е регламентиран начина /размера/ на определяне на възнагражденията, който е диференциран в зависимост от броя програми включени в съответния пакет.Дадена е и дефиниция на „телевизионен пакет“, което включва съвкупността от радио и/или телевизионни програми, предлагани заедно на крайния потребител. С оглед така цитираната регламентация в договора следва да бъде направен извод, че от значение за определяне на размера на дължимото възнаграждение е броя програми включени в съответния пакет, но не и изследване на въпроса дали определени програми се предават или препредават.Именно, поради липсата на такова договорено разграничения, съдът не е бил длъжен да изследва повдигнатия от жалбоподателя въпрос. Подържа се, че от представените по делото договори сключени между дружеството – жалбоподател и телевизионните организации се установява, че правата за излъчване и препредаване на произведенията, включени в програмите са преотстъпени от правоносителите на телевизионните организации, които излъчват техните произведения.Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗАПСП, съгласно която разрешението за излъчване на произведението включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа, когато то се извършва от същата организация, едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване.Подържа се, че поради това, че телевизионните организации, с които жалбоподателя има договор, не разполагат със своя разпространителска мрежа същите използват мрежата на „Булсатком“, поради което последното не дължи възнаграждение. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗАПСП, на която се позовава жалбоподателя, не може да обоснове незаплащането на възнаграждение, поради това, че в случая предаването се извършва не от „същата организация“ по смисъла на закона, а от друго юридическо лице, каквото е дружеството жалбоподател.Само в случай, че предаването на произведението /програмата/ се извършва от организацията, която е получила разрешение за излъчване на произведението, то тогава възнаграждение за предаване няма да бъде дължимо. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗАПСП, съгласно която, когато радио- или телевизионна организация доставя чрез пряко въвеждане своите сигнали – носители на програми на разпространител на сигнали, без самата тя да доставя едновременно сигналите – носители на програми, пряко на публиката и разпространителят на сигнали доставя на публиката тези сигнали, е налице едно единно действие по предаване, за което както радио- или телевизионната организация, така и разпространителят на сигнали трябва да получат отделни разрешения – всеки за своя конкретен принос.Съдът счита, че посочената разпоредба не може да намери приложение в настоящия случай.Видно от представените договори между въззиваемия и съответните телевизии, в същите са преотстъпени правата за излъчването и предаването на съответните произведения, но не и правото за отстъпване на правото на препредаване на програмата, което на практика се осъществява от дружеството-жалбоподател. Подържа се в жалбата, че е неправилен извода на съда относно програмите с различна разделителна способност, поради това, че добавката „ HD“ сочи по-високо качество на картината и не сочи нова програма, която да е различна от програмата в „SD“ вариант. Съдът счита, че становището на жалбоподателя, което по принцип е правилно, не може да бъде приложено в настоящия спор относно дължимото възнаграждение. Спорът по настоящето дело е относно дължимото възнаграждение за процесния период, което възнаграждение се формира и на база доставените до крайния потребител програми.По делото е установено, че в отделните „пакети“ са включени и доставяни програми както с „ HD“ качество, така и такива в „SD“ вариант.След като в „пакетите“ са включени програми доставяни и в двата вида качество на картината, то за същите се дължи и възнаграждение и за двата вида доставки, макар, че се касае за програма с едно и също съдържание.Следва да се има предвид и обстоятелството, че самия жалбоподател е включил в съответните пакети програми доставяни и в двата варианта на сигнала, като по този начин е увеличил броя на доставяните от него програми, съответно получавал е и по-голямо възнаграждение. Подържа се в жалбата, че неправилен бил извода на съда за дължимост на възнаграждение и за програмите със спортен или информационен характер. Настоящия състав не споделя това съображение на жалбоподателя.На първо място ноторно известно е, че във всички програми, включително и тези със спортен или информационен характер се съдържат музикални елементи, които са предмет на авторска защита.От друга страна след като страните са постигнали съгласие и програмите с такъв характер да бъдат включени в съответните „пакети“, то очевидно са се съгласили, че и за тези програми се дължи съответното възнаграждение. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на частната жалба от Сдружение „Музикаутор“ЕИК 831005050 против определение №260744/03.04.23г. с която е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното решение в частта му за разноските за възнаграждение на вещо лице в размер на 500лв. Съдът счита, че определението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.В последното съдебно заседание по делото процесуалния представител на частния жалбоподател е представил списък на разноските /лист 528/ в който са посочени разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса.Разноски за възнаграждение на вещо лице не са посочени, поради което и на основание чл.80, изр. второ от ГПК страната е изгубила правото да иска имземение на решението в частта му по отношение на тези разноски. По отношение на разноските в настоящето производство Предвид решението по спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото сдружение направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 240лв. с включено ДДС. Водим от горното Софийският апелативен съд