Решение № 27 от 3.2.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 1058/2025 г.

наказателно дело № 20251420201058 по описа за 2025 година Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с ЕИК 121410441, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Генерал Гурко“ №5, представлявано от изпълнителен директор Слав Монов, с ЕГН •••••••••• е обжалвала - НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2500190 от 15.10.2025г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на ИА „АА“ гр.София в качеството на работодател е наложено административно наказание на основание чл.399 и чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.55 от ЗЗБУТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00 лева/766,94 евро, за извършено нарушение на чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл.28, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС. Жалбоподателят в жалбата си чрез процесуален представител Ц.И. и в съдебно заседание чрез Началник И.Й. се навежда подробни доводи, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Ответникът по делото Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, чрез старши юрисконсулт Мая Кирилова в съдебно заседание и с писмено становище излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да и бъдат присъдени разноски. Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства прие следното от фактическа страна: При извършена проверка от служителите Д“ИТ“- Враца - Т.Г.И., В.Г.С.-П. и Г.П.П. на 09.09.2025 г., в обект: Областен отдел на „АА“ гр. Враца, намиращ се във гр.Враца на ул.“В. Кънчов“ №78, ет.2 на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" гр. София и след направен оглед на работните места било установено, че: тавана над входящия коридор, тавана в стая №8, гише АНД, тавана в стаята на началник отдел, тавана на вътрешния коридор над изпитна зала № 6, тавана в стая архив контролна дейност и тавана в тоалетната са с нарушена цялост - олющена и ронеща се мазилка, образуван мухъл вследствие на течове от покрива. При проверката било констатирано, че работодателя „ИААА“ - София, в стопанисваните от него помещения „ не е предприел необходимите технологични и организационни действия чрез извършване на ремонт и термично и хидро изолиране на покрива над Областен отдел на ,,АА “ гр. Враца ул. В. Кънчов № 78, ет. 2 в частта над входящ коридор, стая № 8, гише АНД, стая на началник, вътрешен коридор над изпитна зала - стая № 6, стая архив контролна дейност и тоалетната“ с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както на работещите, така и на всички лица посещаващи отдела. Проверяващите изградили изводите си освен въз основа на личните си възприятия и на поисканите и представените в хода на проверката документи от работодателя . Констатациите на наказващият орган били обективирани в изготвения Констативен Протокол № ПР2536203 от 25.09.2025г., като също така били дадени конкретни предписания на работодателя. Въз основа на резултатите от проверката за констатираното нарушение Гл.инспектор Т.Г.И. в качеството на актосъставител и в присъствието на свидетелите - В.Г.С.-П. и Г.П.П. и в присъствието на упълномощен представител на работодателя „ИААА“ - София, - Началник И.Й., съставил АУАН №06-2500190 от дата 25.09.2025г., в който отразил описаната по горе фактическа обстановка и констатираното нарушение. В АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 09.09.2025г. във гр.Враца, на ул.“В. Кънчов“ №78, ет.2 ползван от Областен отдел на „АА“ гр. Враца, и стопанисван от ИААА - София, като актосъставителя квалифицирал нарушението, като такова по чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.28, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на представител на дружеството нарушител, на които бил предявен и връчен, без възражения. В законовия срок по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение вх. № 25040488/07.10.2025 г. като отправените в него съображения не били възприети от АНО. Въз основа на така съставеният акт последвало издаване на НП №06-2500190 от 15.10.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца против - жалбоподателя в качеството му на работодател, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.28, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от ЗДС поради което и на основание чл.399 и чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.55 от ЗЗБУТ във връзка с чл.413, ал.2 от К Т на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв., за извършеното нарушение. Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Т.Г.И., В.Г.С.- П. и Г.П.П., имащи качество на актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и съставяне на акта както и на писмените доказателства, а именно:жалба, АУАН, НП №06-2500190 от 15.10.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, Констативен Протокол за извършена проверка № ПР2536203 от 25.09.2025г, Възражение вх. № 25040488/07.10.2025 г., Известие за доставяне и опис № BG-5997/02.10.2025 г.;Пълномощно за процесуално представителство, Договор №РД -32-5/27.01.25г., Разпореждане по АНД № 1101/2025г. на ВРС, 2бр.Пълномощни, Акт за публична държавна собственост №3890 от 29.01.2021г., Акт за публична държавна собственост №1893 от 26.08.2005г. Акт за държавна собственост №6876 от 06.06.1994г.Писмена защита, както и от останалите приложени с административно наказателната преписка и в хода на съдебното следствие доказателства. От коментирания доказателствен материал безспорно се установява датата на извършване на проверката и обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение. Установява се и това как е съставен АУАН и на какви доказателства се позовава същия. Съдът кредитира коментираните доказателства в цялост. Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: На първо място - съдът при извършената служебна проверка констатира, че както Наказателното постановление, така и АУАН са издадени от компетентни органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН. На второ място АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити съответно по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение, като са посочени всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. В обстоятелствената част на Н П наказващият орган е изложил пространни, обосновани нормативно и в съответствие със събраните по преписката доказателства съображения за осъществено от страна на работодателя нарушение. По този начин АНО е изпълнил задълженията си в чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН и е издал законосъобразен акт, в който не са налице вътрешно противоречиви констатации и изводи. На трето място фактическите констатации, посочени в НП и акта се доказват без противоречиво от всички налични доказателства по делото, като в хода на съдебното следствие свидетелят – актосъставител Т.Г.И., сочи, че: "... Във връзка с даден сигнал от синдикална организация на АА за лоши условия на труд в областен отдел на АА гр.Враца на 09.09.2025г.извършихме проверка в областния отдел в гр.Враца и след направен оглед …..установихме сериозни нарушения на тавана на същото помещение, като ронеща се мазилка, мухъл, които са вследствие на течове на нарушена покривна изолация.“ В тази насока са и показанията на свидетелката В.Г.С.-П., която в съдебно заседание сочи: „Извършихме няколко последователни проверки една от които беше на 09.09.25г. в сградата на ОО АА в гр.Враца при която установихме, че таваните са мухлясали тече вода от тях, подробно са описани кои стаи, като покрива е компрометиран и работодателя не е предприел мерки за ремонти дейности, в следствие на което този мухъл води до респираторни заболявания и уврежда здравето на работещите там.“ От изложеното в показанията на свидетелите очевидци, ясно личи възприетата обстановка касателно състоянието и техническата неизправност на таваните на ползваните помещение от ОО АА Враца, който са били предмет на проверката, поради което съдът напълно кредитира тези показания като непредубедени и съответстващи на писмените доказателства по делото. При това изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се установява, че при извършена проверка на 09.09.2025г., от Д ИТ Враца в обект: Областен отдел на „АА“гр.Враца, ул.“В. Кънчов“ №78, ет.2 на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София и след направен оглед на работните места е било установено, че: тавана над входящия коридор, тавана в стая №8, тавана на гише АНД, тавана в стаята на началник отдел, тавана на вътрешния коридор над изпитна зала № 6, тавана в стая архив контролна дейност и тавана в тоалетната са с нарушена цялост - олющена и ронеща се мазилка, образуван мухъл вследствие на течове от покрива, която неблагоприятна обстановка води до респираторни заболявания и уврежда здравето на работещите. Неоспорено от жалбоподателя е, че има качеството на работодател по смисъла § 1, т.2 от ЗЗБУТ, като в чл.275, ал.1 от КТ се съдържа общо задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работниците в конкретният обект да бъдат отстранени, ограничени и намалени. В конкретния случай, безспорно е установено, че при поредната проверка на 09.09.2025г. в обекта, стопанисван от работодателя ИА „АА“ гр.София е била извършвана трудова дейност от страна на служителите на ОО“АА“ Враца и то при констатираните меко казано „неблагоприятни“ условия на труд, които са такива и спрямо всички други лица посещаващи посочения отдел. Очевидно, е че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, к а т о работодател и орган по назначаване, не е изпълнил задължението си за осигуряване на безопасни условия на труд на работещите, с което от обективна страна е нарушила чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл.28, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места вр. с чл.38а ал.1 и ал.2 от Закона за държавния служител ЗДС. Ясно е отбелязано, че се касае за неизпълнение на конкретно задължение по чл.28, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване. Посочената за нарушена правна норма гласи, че "Подовете, стените, таваните или покривите помещенията, в които са разположени на работни места се изолират термично, съобразно вида на работата и физическото натоварване на работещите, за да се избегнат рискове за здравето им ". Изпълнението на това задължение е вменено на работодателя по силата на чл. 2 от Наредбата. Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че няма извършено нарушение понеже между работодателя ИА „АА“ гр.София и „Стар Конструкшън“ЕООД има сключен Договор №РД -32-5/27.01.25г., с предмет „Извършване на СМР на административна сграда, в която се помещава ОО „АА“ гр.Враца“ и това е така, защото по делото няма, нито едно доказателство, че въпреки сключеният договор в посоченият обект е започнал, се извършва или предстои посоченият ремонт, нещо повече, нито към датата на проверката, нито към момента на съставянето на АУАН или пък на НП, включително към момента на провеждането на настоящото производство не са представени доказателства за започнал, провеждащ се и приключил ремонт, нещо повече макар визираният Договор №РД -32-5/27.01.25г. да е сключен преди една година - на 27.01.25г. до настоящият момент няма данни между страните по него да е подписан двустранен протокол и обекта да е предаден за ремонт, съгласно уговореното в чл.4 ал.2 т.2 от Договора. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в конкретният случай - работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, на работещите в ОО“АА“ Враца, като не е поддържал - таваните на посочените работни помещения така че, да няма опасност за живота и здравето на служителите поради което и ще носи отговорност затова. Не освобождава от отговорност работодателя и обстоятелството, че както към 27.01.25г. така и към датата на извършената проверка 09.09.2025г., а и към датата на съставянето на АУАН е имало сключен договор за извършване на СМР и то при положение, че дори и към настоящият момент няма данни ремонтни действия да са изобщо започвали, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока, тъй като същият се явява работодател по смисъла на ЗЗБУТ и не е изпълнил задълженията си по чл.275, ал.1 от КТ във връзка с чл.28, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места. Посоченото налага обоснования и категоричен извод, че ИА „АА“ гр.София е осъществило съставомерните признаци на нарушението и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано. Нарушението е извършено чрез бездействие и същото е формално – като не е предприел необходимите технологични и организационни действия чрез извършване на ремонт и термично и хидро изолиране на покрива над Областен отдел на ,,АА “ гр. Враца на ул. „В.Кънчов“ № 78, ет.2 в частта над входящ коридор, стая № 8, гише АНД, стая на началник, вътрешен коридор над изпитна зала - стая № 6, стая архив контролна дейност и тоалетната“ - работодателят е изпълнил от фактическа страна обективния състав на нарушението. Отговорността на ИА „АА“ – София е обективна, безвиновна. Ирелевантна е причината, поради която работодателят не е предприел необходимите технологични и организационни действия чрез извършване на ремонт и термично и хидро изолиране на покрива към датата на нарушението – защото едно от основните задълженията на работодателя е да осигурява безопасни и здравословни условия за труд на работниците си. Освен това съгласно Допълнителни разпоредби § 1 от ЗЗБУТ: По смисъла на този закон:„Здравословни и безопасни условия на труд“ са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.“ Също така съгласно чл.55 от ЗЗБУТ:„Л и ц а т а , които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.“ Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ:„Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“ При установените обстоятелства и техния анализ, съдът намира, че правилно и законосъобразно е индивидуализирано и наложеното административно наказание, в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН в минималния размер предвиден от закона, за да бъдат постигнати целите на наказанието - да се спазват законите в Република България и трудовото законодателство. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че наложеното административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева съответни на 766,94 евро, по вид и размер е правилно индивидуализирано, съответно на тежестта на извършеното деяние и справедливо определена. Следва жалбата на работодател да се остави без уважение, като изцяло неоснователна и обжалваното НП се потвърди, като обосновано, правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника по жалбата Д„Инспекция по труда”- гр.Враца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в явяване в едно съдебно заседание и в писмено становище относно законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната жалба, то и следва да се уважи искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение при което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Инспекция по труда”- гр.Враца, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева/76,69 евро/. Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06- 2500190 от 15.10.2025г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” /ИА „ГИТ” на МТСП/, к а т о ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН. При гореизложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ :