Решение № 2901 от 28.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14479/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/: Образувано е във връзка с постъпила жалба от ••• АД представлявано от С. С. П. и К. Д. К., депозирана чрез адв. М. Г. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-177/09.09.2024 г., издадено от Д. И. Й. в качеството си на изпълняващ правомощията на заместник - председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Жалбата срещу атакуваното наказателно постановление е подадена в преклузивния срок от ••• АД, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., депозирана чрез адв. М. Г. от САК, редовно упълномощен, в която се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока и на първо място в жалбата се оспорва вмененото на ЗД "Бул Инс" АД нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ да е извършено в условията на „повторност“, като се твърди, че чл. 108 от Кодекс за застраховането, съгласно който е наложена санкция на дружеството, влиза в сила на 01.01.2016 г. и относимо за повторността за нарушение по чл. 108 от КЗ по смисъла на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на същия закон би било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 108 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизане в сила на НП по повод на това нарушение. В този смисъл и в жалбата се подържа, че безспорно не е налице повторност при извършване на нарушението и че с налагане на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 от КЗ, за нарушение по чл. 108 от КЗ, поради наличие на предходно нарушение по чл. 107 от КЗ /отм./ представлява правоприлагане в следствие на тълкуване и аналогия на закона, което според ЗНА е недопустимо в административнонаказателното производство. С оглед евентуалност на изложеното и в жалбата се иска съдът да приеме, че неправилно с наказателното постановление на ••• АД е наложена санкция за нарушение извършено в условията на „повторност“ по реда на чл. 644, ал. 1 от КЗ, като се заявява, че чл. 644 от КЗ визира два състава на административно нарушение - общ по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и квалифициран по чл. 644, ал. 2 от КЗ и с оглед на това налагане на санкция на дружеството по чл. 644, ал. 2 от КЗ представлява ангажиране на отговорността му по по-тежкия квалифициран състав на административно нарушение, а съгласно нормативната уредба и съдебната практика, за да бъде приложен квалифициран състав на нарушение е необходимо в акта, с който същото се предявява, да са описани фактите довели до приложение на този по – тежък състав. Акцентира се също така, че доколкото в конкретния случай се касае до административно нарушение, актът с който същото се предявява и който обвинява субекта за конкретно нарушение е актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и същият следва да съдържа пълно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се, че тъй като се касае за квалифициран състав на нарушение, в акта следва да бъдат описани и обстоятелствата, с оглед на които отговорността на нарушителя се ангажира по по – тежкия състав, а процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл. 108 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид, докато с процесното наказателно постановление се навеждат фактически твърдения за „повторност” и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл. 644, ал. 2 от КЗ. С оглед на изложеното и в жалбата от ЗД "Бул Инс" АД се твърди, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което представлява основание за отмяна на наказателното постановление. По нататък в жалбата, депозирана от упълномощения представител на ЗД "Бул Инс" АД се навеждат и аргументи, че наказателното постановление не съответства на фактическата обстановка, описана в процесния акт за установяване на административно нарушение и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по установения в ЗАНН ред, с което грубо е нарушено правото на защита на ••• АД и последното е било лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения на административния орган в хода на производството и да разбере още с АУАН за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите възражения. С оглед на горното се заявява, че издаденото наказателно постановление противоречи на принципа "reformatio in рeius", тъй като със същото на дружеството е наложена санкция за по - тежко деяние от първоначално установеното, и с налагане на санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е било предявено с АУАН, дружеството е поставено в по – неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния – отличаващи се с много по - голяма степен на обществена опасност от административните нарушения, като се сочи и съдебна практика в тази насока. На следващо място в жалбата се правят възражения за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, вменено на ••• АД, тъй като нормите на чл. 108 от КЗ имат характер на общ закон по отношение на глава тридесет и девета /“Имуществено застраховане“/ и глава четиридесет и седма /“Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“/ от КЗ, а в конкретният случай, предвид че се касае за претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ са приложими разпоредбите на чл. 496 и следващи от КЗ, които уреждат тази хипотеза, поради което в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради несъответствие между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП и дадената му правна квалификация, което води до тяхната незаконосъобразност. Не на последно място в жалбата се сочат аргументи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процедурните правила, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, като се твърди, че наложената на дружеството санкция не съответства на целите на административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН, а така също, че и в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно да преквалифицира наложената на ЗД "Бул Инс" АД санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да наложи минимална законова санкция на дружеството жалбоподател. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател ••• АД, редовно призовано, не изпраща представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна – Зам.председател на КФН в лицето на главен юрисконсулт С. Л., редовно упълномощен, пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като счита, че от доказателствата по делото е установен фактът на осъщественото нарушение, както и че същото е извършено в условията на повторност. Отправя искане до съда за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение в полза на КФН. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството жалбоподател ••• АД е с основен предмет на дейност – сключване на всички видове застраховки, като една от сключените застраховки била застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена от Е. Р. Р. за лек автомобил, марка "Тойота Корола", с рег. № •••. На ••• г. настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП между автомобила марка "Тойота Корола" с рег. № •••, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите била сключена в ЗД "Бул Инс" АД съгласно полица № BG/02/123002743719 и автомобил марка „Мерцедес Е270“ с рег. № •••, собственост на М. И. С., като за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. На 23.01.2024 г. пред ЗД "Бул Инс" АД била заведена претенция № 2410002440 за изплащане на застраховатeлно обезщетение на основание горепосочената застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/123002743719 във връзка с настъпилото ПТП, вследствие на което бил увреден лекият автомобил марка „Мерцедес Е 270“ с рег. № •••. На датата на завеждане на претенцията - 23.01.2024 г. пред застрахователното дружество ЗД "Бул Инс" АД били представени писмени доказателства – всички документи, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, като на същата дата на увредения автомобил бил извършен оглед. На същата дата бил извършен и оглед на увредения лек автомобила, възоснова на който е изготвен опис на констатираните увреждания. След 23.01.2024 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ). С писмо от ЗД "Бул Инс" АД с изх. № ОК-111117/15.02.2024 г. М. И. С. бил уведомен, че от застрахователя е било взето решение за изплащане на 50% от дължимото обезщетение, поради съпричиняване. На 22.03.2024 г. застрахователно дружество "Бул Инс" АД се произнесло по претенцията чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 178,30 лв. по банковата сметка на М. И. С.. В същия ден – на 22.03.2024 г. в КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба с вх. № 91-02-246/22.03.2024 г., подадена от М. И. С., с оплакване срещу размера на определеното и изплатено обезщетение по претенцията. Във връзка с постъпилата в КФН жалба и с оглед извършване на проверка по случая с писмо на КФН изх. № 91-02-246 от 26.03.2024 г. от ••• АД било изискано писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата документация по претенция № 2410002440. Отговорът на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства постъпили в КФН с писмо вх. № 91-02-246 от 03.04.2024 г. С оглед на тези обстоятелства и както било прието от свид. М. С. – главен експерт в отдел „Правоприлагане“ на КФН, че в срок до 13.02.2024 г. включително, ••• АД не е изпълнило задълженията си по Кодекс за застраховането, с което на 14.02.2024 г. в гр. София е извършило нарушение на КЗ. В тази връзка и на 09.04.2024 г., свид. М. С. съставила в присъствието на двама свидетели - М. М. - П. и С. К., Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-108/09.04.2024 г, в който описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, като актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от последния. Въз основа на така съставения АУАН и от Д. И. Й. – изпълняваща правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор е издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № Р-10-177/09.09.2024 г., с което на „••• АД е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свид. М. С., която в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършената на ЗД "Бул Инс" АД проверка и констатираното при нея, за което и съставила АУАН против дружеството. Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: Съдът намира, че при осъществяване на дейността си ••• АД във връзка със застрахователна претенция № 2410002440 от 23.01.2024 г. по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП с увреждане на лек автомобил марка „Мерцедес Е270“ с рег. № •••, собственост на М. И. С. и лек автомобил марка "Тойота Корола", с рег. № •••, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ била сключена в ЗД "Бул Инс" АД съгласно полица № BG/02/123002743719, дружеството жалбоподател ••• АД в срок до 15 работни дни, считано от 23.01.2024 г., на която дата са били представени всички доказателства от значение за установяване на основанието и размера на претенцията, а именно до 13.02.2024 г. включително, е следвало да определи и изплати застрахователно обезщетение или мотивирано да откаже плащане, а дружеството е сторило това на 22.03.2024 г., извън законоустановения срок, когато по банковата сметка на М. И. С. е било изплатено застрахователното обезщетение в размер на 178,30 лв. С това ••• АД на 14.02.2024 г. в гр. София е нарушило нормата на чл. 108, ал.1 от КЗ, съгласно която в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, поради което и съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, която е обективна и безвиновна. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата от упълномощения представител на дружеството жалбоподател ••• АД за непълнота на АУАН с аргумента, че в същия нарушението не е описано като „повторно”, доколкото изискванията за съдържането на АУАН визирани в чл. 42 от ЗАНН не съдържат такова изискване, а преценката за тежестта на нарушението и другите отегчаващи обстоятелства, са от компетентността на административно наказващия орган. Поради това и не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на санкционираното юридическо лице и имуществената санкция на същото е наложена в нарушение на принципа „не към по - тежко”. Касателно доводите в жалбата на упълномощения представител на ••• АД следва да се отбележи също така, че е неоснователно твърдението за неправилна правна квалификация на соченото за извършено от ••• АД нарушение, а именно, че е следвало да бъдат приложени разпоредбите на чл. 496 и следващи от КЗ в конкретния случай, тъй като предвиденият в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне на застрахователя по претенцията, свързана със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не освобождава дружеството от задължението му да определи и изплати, респективно да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства, а разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ постановява, че срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага, само когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Не на последно място, съдът не споделя твърденията за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при издаване на НП, както и че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а именно за квалифициране на нарушението като „маловажен случай”, тъй като от една страна, е ангажирана отговорността на юридическо лице и не може да се говори за вина, предвид, че неговата отговорност е обективна и безвиновна, а от друга, с оглед спецификата на нарушените разпоредби и неблагоприятните последици за заявителя на щетата, предвид забавеното плащане от страна на ••• АД, е необосновано приложението на горепосочената разпоредба. Съгласно нормата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз извън случаите на чл. 635-643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейният председател или на заместник - председателя й, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 20000 лв. От друга страна обаче видно от изложеното в обжалваното наказателно постановление, е че с НП Р-10-301/14.12.2022 г., влязло в сила на 23.01.2024 г. на ••• АД е наложена „имуществена санкция” за същия вид нарушение - на чл. 108, ал. 1от КЗ, поради което и предвид факта, че настоящото нарушение е извършено от страна на дружеството на 14.02.2024 г., то същото се явява повторно съгласно § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на КЗ, съгласно която „повторно нарушение” е нарушението извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Поради това и в случая правилно на ••• АД е наложена имуществена санкция по чл. 644, ал. 2, предл.2 от КЗ, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 на юридическо лице е от 2000 до 40000 лв. В конкретния случай на ••• АД е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а именно 2 000 /две хиляди/ лева, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда размера на същата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състава намира, че съгласно нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК, предвид направеното искане в тази насока от главен юрисконсулт С. Л., процесуален представител на Комисия за финансов надзор, че ЗД "Бул Инс" АД следва да бъде осъдено да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение за гл. юрк. Любенова, което да е в размер на 76.69 /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет цента/ евро, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,