Решение № 283 от 3.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 874/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1264 от 08.09.2025 г., постановено по т.д. № 20231100902425 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, ТО VI-9, съдът е осъдил, на основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060 да заплати на „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД, ЕИК 130029037, сумата 338 438 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № •••, причинени от пожар, настъпил на 22.12.2022г., в гр.София, на ул.„Околовръстен път“№ 214, в района на търговски център „Ринг мол“, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 10.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата 30 000 лв. от 2.12.2024 г. до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумата 308 438 лв., считано от 09.07.2025 г. до погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25 840 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска за сумата от 31 557,83 лева, представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода 06.04.2023г. – 28.12.2023 г., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата 30 000 лв. за периода от 29.12.2023г. до 11.12.2024г. С оглед изхода на спора съдът е разпределил разноски между страните като е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца и сумата от 1 861,56 лв. Срещу решението в неговата осъдителна част е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, с която навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че към момента на възникване на пожара процесният автомобил не е бил използван съобразно декларираното в застрахователния договор предназначение — „Бизнес пътувания“, а като демонстрационен автомобил, предоставен на трети лица с цел тестване. Според въззивника това обстоятелство попада извън обхвата на договореното застрахователно покритие, съгласно т.7.3.1.3 от Общите условия към застрахователния договор. В тази връзка сочи, че предоставянето на автомобила на трети лица с демонстрационна цел представлява използване, различно от заявеното при сключване на застраховката, и обективно увеличава вероятността от настъпване на вредоносно събитие. Твърди, че съгласно договорните условия такъв допълнителен риск би могъл да бъде включен в застрахователното покритие само при изрична уговорка между страните и при заплащане на съответната допълнителна застрахователна премия, каквито предпоставки в настоящия случай не са налице. Предвид изложеното въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил договорните клаузи, като необосновано е разширил предметния обхват на застрахователното покритие и спрямо хипотеза, която не е била договорена между страните. Освен това поддържа, че съдът неправилно е приел, че за приложението на т.7.3.1.3 от Общите условия е необходимо да бъде установена пряка причинно - следствена връзка между използването на автомобила извън предназначението „Бизнес пътувания“ и настъпването на пожара. Според въззивника подобен извод не съответства на действителната воля на страните по застрахователния договор, която е била да се ограничи покритието единствено до изрично заявеното предназначение на автомобила. Поради това твърди, че при всяко увреждане, настъпило при използване на превозното средство по начин, различен от декларирания, застрахователно покритие не възниква, независимо от конкретната причинна връзка между различното използване и самото увреждане. На следващо място въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният автомобил не е бил обхванат от удължена гаранция на производителя „POWER 15“. Счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява обратното, а именно - че към релевантния момент автомобилът е бил в гаранционен срок. Посочва, че съобразно заключението на приетата по делото пожаротехническа експертиза се установява, че пожарът е причинен от разхерметизиране на горивопровод — технически дефект, попадащ в обхвата на гаранционната отговорност на производителя. С оглед на това въззивникът поддържа, че противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая е налице изключен риск по смисъла на т.7.3.2 от Общите условия към застрахователния договор. Намира за неправилен и извода на съда, че за приложението на съответната изключваща клауза е необходимо не само автомобилът да е бил в гаранция, но и конкретният технически дефект да се покрива от гаранцията на производителя. Според въззивника подобно тълкуване неоправдано стеснява приложното поле на договореното изключение и противоречи на съдържанието и целта на клаузите на застрахователния договор. Отделно от горното, въззивникът оспорва и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради нарушение на чл.363, ал. 4 КЗ. В тази насока поддържа, че при сключването на застрахователния договор е било премълчано действителното предназначение и реалният начин на използване на процесния автомобил. Вместо да бъде посочено, че същият ще се използва като демонстрационен автомобил и ще бъде предоставян на трети лица за тестово управление, е било декларирано, че превозното средство ще се използва за „Бизнес пътувания“. Според въззивника това обстоятелство е съществено, тъй като води до повишаване на застрахователния риск и има пряко значение за преценката на застрахователя дали изобщо да сключи договора, както и при какви конкретни условия и срещу какъв размер на застрахователната премия. Въззивникът намира за неправилен и извода на съда, че не е налице нарушение на т.78.3 от Общите условия към застрахователния договор. Сочи, че доколкото пожарът е бил причинен от теч на горивопровод, това обективно сочи на неправилна или недостатъчна поддръжка на автомобила, довела до настъпване на застрахователното събитие. Поради това поддържа, че е осъществен изключен риск по смисъла на Общите условия. Излага още, че неправилните действия или бездействия във връзка с поддръжката и експлоатацията на превозното средство следва да бъдат квалифицирани и като груба небрежност. Наред с това въззивникът поддържа, че е налице и самостоятелно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с т. 85 от Общите условия към договора за застраховка. В тази връзка сочи, че водачът и собственикът на автомобила не са предоставили пълна, точна и обективна информация относно механизма на настъпване на пожара. Като конкретно проявление на това поведение въззивникът се позовава на противоречивите сведения, дадени от водача на моторното превозно средство към момента на настъпване на събитието. Посочва, че първоначално водачът е заявил, че автомобилът се е запалил в движение, докато впоследствие е уточнил, че преди да спре е забелязал единствено пушек. Според въззивника тези противоречия са от значение за изясняване на действителния механизъм на настъпване на пожара и обосновават приложението на договорната клауза, предвиждаща отказ от изплащане на обезщетение при неизпълнение на задълженията на застрахования за съдействие и предоставяне на достоверна информация. С оглед на изложените съображения въззивникът моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което предявените срещу него искове бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД, ЕИК 130029037, с който се поддържат доводи за нейната неоснователност и за правилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част, по подробно изложени съображения. Иска се същото да бъде потвърдено. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД, ЕИК 130029037, с която е предявен иск с правно основание чл.405 КЗ срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 338 438 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2025г. до погасяване за първоначално предявената главница от 30 000 лв. за периода от 06.04.2023 г. 28.12.2023 г., ведно със законната лихва в размер на 28 760,76 лв. върху размера, с който е увеличен иска за периода от 06.04.2023г. до 28.12.2023г. В условията на евентуалност, иска от съда да осъди ответника да отстрани вредите по процесното МПС, описани в молбата от 05.02.2024 г. /л. 46 и сл. от делото/, в официален сервиз. В исковата молба ищецът твърди, че е лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № •••, застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка за периода 12.06.2022г. - 11.06.2023г., с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ съгласно приложимите общи условия. Ищецът твърди, че на 22.12.2022 г., по време на движение на застрахования автомобил в гр. София, на ул.„Околовръстен път“ № 214, в района на търговски център „Ринг мол“, същият се е запалил и е изгорял напълно. За настъпилото събитие били уведомени както органите на МВР, така и застрахователят. Поддържа, че вследствие на пълното погиване на вещта е възникнало вземане за застрахователно обезщетение, съответстващо на действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие. Според ищеца от размера на обезщетението не следва да бъде приспадана стойност на запазени части, доколкото такива фактически не са останали, а дори и да се приеме обратното, за тях не съществува реален пазар. Излага, че вземането за застрахователно обезщетение е било прехвърлено в негова полза от лизингодателя с договор за цесия от 10.07.2023г. Застрахователят бил надлежно уведомен както за настъпването на застрахователното събитие, така и за извършеното прехвърляне на вземането, но отказал изплащане на обезщетение. Твърди, че въпреки изложеното горе, застрахователното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение. Отказът бил мотивиран с позоваване на т. 9.3.1.3 от Общите условия, а именно — че автомобилът бил използван като демонстрационен, тоест не съобразно предвиденото в договора предназначение, за което застрахователят не бил уведомен. Наред с това застрахователят се позовал и на несъответствие между декларираните пред него данни и установените обстоятелства във връзка с настъпването на събитието. Ищецът оспорва основателността на отказа, като поддържа, че реализиралото се събитие представлява покрит застрахователен риск по смисъла на т. 78, раздел VI от Общите условия — „пожар“. Твърди още, че не е налице неизпълнение на съществено задължение по договора за застраховка, което да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. Освен това сочи, че в самия застрахователен договор не е била изрично уговорена конкретна цел на използване на автомобила, нито застрахователят е поставял такъв въпрос преди сключването на договора, поради което не може впоследствие да противопоставя на застрахования ограничение, което не е било ясно и изрично въведено в договорното съдържание. В законоустановения срок по делото е подаден отговор на исковата молба от страна на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се обосновава подробно становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва: твърденията относно фактите и обстоятелствата, при които е възникнало твърдяното събитие; твърдението, че събитието представлява покрит от застрахователния договор риск; твърди, че налице е изрично изключен застрахователен риск по Застрахователният договор; твърди, че налице е законосъобразен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на Алианц България; изцяло претендирания размер на твърдените вреди като считаме, че същият е произволно посочен.Твърди се, че към момента на настъпване на пожара процесният лек автомобил е бил използван не съобразно предвиденото в застрахователния договор предназначение, а от трето лице като демонстрационен автомобил. Ответникът сочи, че съгласно условията на застрахователния договор предназначението на автомобила е било посочено като „Бизнес пътувания“, като застрахованият не е декларирал по никакъв начин, че същият ще бъде предоставян на трети лица с цел демонстрация и изпробване на неговите качества. При тези данни ответникът поддържа, че за причинените на автомобила вреди не е налице застрахователно покритие, независимо че по принцип пожарът представлява покрит риск по договора. Като основание за този извод се позовава на т. 9.3.1.3 от Общите условия към застрахователния договор. Подчертава, че използването на автомобила като демонстрационен и предоставянето му на трети лица с такава цел представлява дейност, която, подобно на неизчерпателно изброените в посочената клауза примери, повишава риска от увреждане на превозното средство и предполага уговаряне на допълнително възнаграждение за застрахователя. На следващо място ответникът оспорва основателността на иска и на основание т.9.3.1.7 от Общите условия към застрахователния договор. Твърди, че е налице застрахователно събитие, което не е покрит по Застрахователния договор риск и отказът да изплати застрахователно обезщетение на това основание е правилен. Налице е изрично изключен по Застрахователния договор риск - не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, когато щетите по застрахованото ППС са причинени поради техническата му неизправност в гаранционния срок, което е приложимо в настоящия случай, като излага подробни съображения в подкрепа на възражението. Процесният автомобил е бил в гаранция през 2019 г., както и към момента на настъпване на застрахователното събитие (22.12.2022 г.). Сочи, че процесният автомобил е бил повикан от производителя във връзка с установен в съответната серия производствен дефект на сепаратора на горивните пари, но собственикът не се е съобразил с това обстоятелство и не е осигурил подмЯ.та на съответната част. Ответникът твърди, че именно този дефект е причинил самозапалването на автомобила. Горното, според ответника, обосновава и наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по т.78.3 от Общите условия към застрахователния договор, доколкото застрахованият не е положил грижата на добрия стопанин за поддръжката и експлоатацията на автомобила. Предвид обстоятелството, че застрахованият е и официален представител на производителя, ответникът намира, че поведението му следва да бъде квалифицирано като груба небрежност по смисъла на т. 16.21 от Общите условия и като явен пропуск в поддръжката и експлоатацията на превозното средство по смисъла на т. 16.19 от Общите условия. Ответникът поддържа още, че е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение и по чл.408, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 404 КЗ и т. 85 от Общите условия. В тази насока твърди, че след настъпване на събитието застрахованият, чрез водача на автомобила към релевантния момент, е предоставил противоречива информация относно механизма на възникване на пожара. Конкретно сочи, че първоначално било заявено, че пламъци са се появили още по време на движение на автомобила, докато впоследствие било посочено, че при движение водачът е възприел единствено наличие на дим, а едва след това - на пламъци. Според ответника тези противоречиви сведения са възпрепятствали установяването на действителния механизъм на настъпване на събитието и на причината за възникване на пожара, поради което не се дължи застрахователно обезщетение. В допълнение ответникът поддържа, че собственикът съзнателно е премълчал обстоятелства, които са били съществени за преценката на застрахователя дали да сключи договора и при какви условия. Пред застрахователя било заявено, че автомобилът ще се използва за бизнес пътувания, докато в действителност същият е бил предназначен за демонстрационни цели и е бил предоставян на трети лица за изпробване на качествата на този тип превозно средство. Ответникът счита, че това обстоятелство значително увеличава риска от увреждане на автомобила и ако беше надлежно обявено при сключване на договора, застрахователят би изискал по-висока застрахователна премия, за да поеме съответния риск. По отношение на евентуално предявения иск за осъждане на ответника да извърши ремонта на автомобила се поддържа, че същият е недопустим, тъй като приложението на чл.406 КЗ предполага съгласие и на двете страни относно обезщетяване чрез възстановяване в натура, каквото в настоящия случай не е налице. При условията на евентуалност ответникът счита този иск и за неоснователен. В обжалваното решение първоинстанционния съд, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел за допустим, а разгледан по същество за основателен предявения иск по чл.405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и е осъдил „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД за сумата от 338 438 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № •••, причинени от пожар, настъпил на 22.12.2022г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“№ 214, в района на търговски център „Ринг мол“, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 10.07.2023 г., законната лихва върху сумата 30 000 лева от 12.12.2024г. до погасяване, законната лихва върху сумата 308 438 лева от 09.07.2025г. до погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25 840 лева, представляваща разноски по делото, по подробно изложени мотиви.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Пред въззивния съд при условията на чл.266 ГПК е допуснато изготвянето на съдебно автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че след извършен анализ на приложената по делото сервизна документация от 2016 г. до 2022 г. не са констатирани данни за нарочни предписания на производителя, адресирани конкретно до процесния лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № ••• и рама № ZFF82WNB000223372, за предоставянето му в специализиран автосервиз с цел отстраняване на производствен дефект. Вещото лице е достигнало и до извод, че по отношение на автомобила не се установяват повтарящи се аварии, нито необходимост от многократна подмЯ. на едни и същи възли или детайли, която би могла да сочи на траен технически или производствен проблем. От анализираната сервизна история се установява, че в съответния период са извършвани регулярни дейности по техническо обслужване, предвидени от производителя съобразно пробега на автомобила и/или времето, изтекло от предходното обслужване. Диагностицирани са и са подменяни отделни детайли, чието износване или увреждане вещото лице свързва с нормалната експлоатация на автомобила, включително с въздействието на външни инфраструктурни условия, каквито са състоянието на пътната настилка и други подобни фактори. По поставения въпрос дали конкретният лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № ••• и рама № ZFF82WNB000223372, е бил в гаранционен срок към 2019 г., както и към датата на настъпване на събитието — 22.12.2022 г., вещото лице е посочило, че от датата на първата регистрация — 09.12.2016 г., до 09.12.2019 г. автомобилът е бил обхванат от фабричната гаранция на производителя с продължителност 36 месеца. От заключението се установява още, че за определени автомобили от марката „Ферари“ производителят е предвиждал възможност за удължаване на гаранцията по програма „Power 15“, като по делото са налице данни за такава програма за периода от 17.06.2022 г. до 17.06.2023 г. След анализ на приложените по делото документи обаче вещото лице е достигнало до извод, че процесният автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, индивидуализиран с посочените регистрационен номер и номер на рама, не е включен сред автомобилите, обхванати от удължената гаранция „Power 15“ за този период. При това положение според експертното заключение процесният автомобил е бил в гаранционен срок единствено в рамките на фабричната гаранция до 09.12.2019 г., но към датата на настъпване на застрахователното събитие — 22.12.2022 г., не е бил обхванат от действаща гаранция на производителя. По метода на пазарните аналози, респективно чрез сравнителния метод, експертизата е определила средната пазарна стойност на необходимите материални разходи за възстановяване на лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № •••, чрез заместващ автомобил от същата марка и модел, в сходно техническо състояние към датата на произшествието — 22.12.2022 г. Така определената стойност възлиза на 189 404 евро.(370 444 лв.). От техническа гледна точка възстановяването на лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № •••, чрез стандартна подмЯ. на увредените детайли до достигане на техническо състояние, позволяващо експлоатацията му по предназначение, е невъзможно. Конкретен списък на всички настъпили щети по автомобила се намира на лист № 116 от въззивното производство. Вещото лице е посочило, че в конкретния случай възстановяването на имуществената сфера на увреденото лице би могло да се постигне единствено чрез придобиване на друг употребяван автомобил от същата марка, модел, година на производство и със сходни технически и пазарни качества, т.е. чрез заместващ автомобил. При определяне на тази стойност следва да се отчете застрахователната стойност на процесния автомобил, коригирана с влиянието на инфлационните фактори и амортизацията за периода от датата на застраховане — 12.06.2022 г., до датата на настъпване на застрахователното събитие — 22.12.2022 г. По метода на пазарните аналози, съответно чрез сравнителния метод, експертизата е определила средната пазарна стойност на необходимите материални разходи за възстановяване на лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № •••, чрез придобиване на заместващ автомобил от същата марка и модел, в сходно техническо състояние към датата на произшествието — 22.12.2022 г. Така определената стойност възлиза на 189 404 евро, равностойни на 370 444 лева. След анализ на извършените изчисления и на данните, съдържащи се в двете експертни заключения, вещото лице е достигнало до обобщен извод, че среднопретеглената пазарна стойност на евентуално необходимите материали и труд за възстановяване на лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № •••, чрез придобиване на заместващ автомобил от същата марка и модел и в сходно техническо състояние към датата на произшествието — 22.12.2022 г., възлиза на 176 656 евро. При определяне на тази стойност експертизата е отчела застрахователната стойност на процесния автомобил, коригирана с влиянието на инфлационните фактори и амортизацията за периода на експлоатация след сключване на застраховката на 12.06.2022 г. до настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай е налице тотална загуба на лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № •••, вследствие на настъпилото произшествие — пожар. Вещото лице е приело, че стойността на материалите и труда, необходими за евентуално възстановяване на автомобила чрез придобиване на заместващо моторно превозно средство, би достигнала 100 % от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие — 22.12.2022 г. При това положение стойността на възстановяването надхвърля 70 % от действителната пазарна стойност на автомобила към релевантния момент, поради което увреждането следва да бъде квалифицирано като тотална щета. От заключението на вещото лице се установява още, че като запазени части от процесния автомобил могат да бъдат отчетени отделни елементи- капак на багажника и два броя джанти. При конкретната фактическа обстановка стойността на тези запазени автомобилни части е определена на 0,75 % от пазарната стойност на автомобила към датата на произшествието — 22.12.2022 г. При приета пазарна стойност на лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № •••, в размер на 176 656 евро, равностойни на 345 509 лв., стойността на запазените части възлиза на 1 324,92 евро, равностойни на 2 591,32 лв. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: По допустимостта на въззивната жалба: Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение по силата на чл.258 ГПК. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. По основателността на въззивната жалба: Разгледана по същество въззивната жалба е основателна. По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 10.06.2020г. между ищеца, в качеството му на лизингополучател, и „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, в качеството му на лизингодател, е сключен договор за финансов лизинг с предмет лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, с рег. № •••.Не е спорно също, че за периода от 12.06.2022г. до 11.06.2023г. процесният автомобил е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка с покритие по клауза „Пълно каско“, при Общите условия, приложени към исковата молба, както и че дължимата застрахователна премия е била заплатена. От представените по делото доказателства се установява още, че между „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД и М. Х. е бил сключен договор за предоставяне на демонстрационен автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, с рег. № ••• като на 21.12.2022 г. на същия е предадена фактическата власт над автомобила. Безспорно е също, че на 22.12.2022г., в срока на действие на застрахователното покритие, по време на движение в гр.София, на ул.„Околовръстен път“ № 214, в района на търговски център „Ринг мол“, в застрахования автомобил е възникнал пожар докато същия е управляван от лицето М. Х.. Вследствие на пожара на моторното превозно средство са били причинени причинени множество увреждания, подробно описани в приетите по делото експертизи. Не се спори, че застрахователят и компетентните държавни органи са уведомени своевременно за настъпилото събитие на 22.12.2022 г. Страните не спорят и за това, че на 10.07.2023г. между страните по договора за лизинг е сключен договор за цесия по силата на който правото на застрахователно обезщетение е прехвърлено на цесионера. Не е спорно и че ответникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на същата дата. От приложената по делото застрахователна полица № 22-0300/301/5002037 се установява, че при сключването на застрахователния договор собственика на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № •••, рама ZFF82WNB000223372 е посочил в графа „предназначение“ (на автомобила): Бизнес пътуване. По делото са представени Общите условия към договора за застраховка, неоспорени от страните по делото, от които е видно, че за всеки вид имуществена застраховка „Каско“ са предвидени специални изключения от покрития риск, като има установени и общи такива, валидни за всички видове. Специално за застраховката „Пълно каско“, каквато има процесния автомобил, в т. 7.3.1.3 и предвидено, че не подлежат на обезщетяване по застрахователния договор „щети, причинени при използване на ППС не по предназначение: извършване на таксиметрови превози, обучение, участие в състезания, изпитания или други подобни дейности, освен ако не е договорено друго и е заплатена допълнителна застрахователна премия;“. В т.7.3.2 от своя страна е предвидено, че „Ако застрахователното събитие е настъпило вследствие на технически дефект или износеност на възли и/или детайли на ППС, отговорността на застрахователя се запазва, като от обезщетението се приспада стойността на детайлите и възлите, причинили щетата. Тази разпоредба не се прилага, ако ППС е в гаранционен срок.“. В раздел V от Общите условия са договорени общите изключения от застрахователно покритие, приложими за всички видове имуществена застраховка „Каско“, като в т. 16.21 е посочено, че не се покриват щети причинени от умишлени злонамерени действия или груба небрежност на застраховащия/застрахования, членове на неговото семейство; лица, живеещи заедно c него в едно домакинство; негови работници и/или служители (по трудово/гражданско правоотношение); лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват ППС или до извършват други дейности“. В т.16.19 от своя страна е посочено, че не се покриват щети, настъпили в резултат на: повреда, причинена от липса на гориво в резервоара, както и в резултат зареждане не ППС с неподходящо гориво; явен пропуск в поддръжката и експлоатацията на ППС; управление на ППС с недостатъчно количество смазочни материали, охладително течност и др. подобни, предписани от производителя;“. В общите задължения за всички видове застраховка „Каско“ е предвидено, че застрахования/застраховащия следва да полага грижата на добрия стопанин за ППС (т.78.3 от Общите условия). На лист № 130 от първоинстанционното дело са приложени писмени обяснения на водача на процесния автомобил към момента на настъпване на пожара, от които се установява, че той е заявил пред застрахователя, че на 22.12.2022 г. (деня на събитието) той е тръгнал от дома си в Драгалевци към шоурума на Ферари в гр. София и около 9 часа усетил дим в купета на колата. Отбил незабавно пред Ринг мол с посока Младост. Взел пожарогасителя от колата, както и трети преминаващи лица и се опитал да предотврати възникването на пожара. В 9,06 часа подал сигнал до полицията и пристигналата на място пожарна погасила пожара. На лист № 168 от първоинстанционното дело са приложени отговори на водача на автомобила на зададени от застрахователя въпроси. По делото са приложени снимков материал и сервизна документация относно процесния автомобил за периода от 2016г. до 2022г. С оглед естеството и съдържанието им тези доказателства не следва да бъдат обсъждани от съда самостоятелно, доколкото преценката на отразените в тях обстоятелства изисква специални знания. Същите са били съобразени от вещите лица при изготвяне на приетите по делото съдебни експертизи, поради което относимите към спора фактически констатации, произтичащи от тях, следва да бъдат обсъдени чрез заключенията на експертите, доколкото именно те съдържат специализираната оценка на установимите от снимковия материал и сервизната документация обстоятелства. С молба от 04.12.2024г., като писмено доказателство е представена справка от интернет страница с фигуративна търговска марка на „ФЕРАРИ“/л.507/, от която се установява, че лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № •••, рама ZFF82WNB000223372 (търсенето в страницата е направено по последните 6 цифри от номера на рамата) има следните гаранции на производителя: 36 месеца фабрична гаранция за периода от 09.12.2016г. до 09.12.2019г., „NEW POWER APPROVED 2 YEARS“ за периода от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г. и „POWER15“ за периода от 17.06.2022 г. до 17.06.2023 г. В тази връзка по делото са представени и общите условия на производителя за удължена (платена) гаранция/л.510/, като са посочени различните видове гаранции и покритието им. По отношение на удължената гаранция „POWER15“ са посочени подробно елементите, които се покриват, като в тях е включена и графа „Система за охлаждане и впръскване:“ включваща сред останалите елементи и „тръбопровод за подаване на горива от помпа“. В заключение в Общите условия е посочено и при кои модели се прилагат различните видове гаранция при изпълнение на определени технически изисквания и съответно заплащане на дължимата цена. По делото е представен и списък, изходящ от производителя, от който се установява, че е била проведена сервизна кампания № 69 за обратно извикване на автомобили с конкретно индивидуализирани номера на шасита, с цел подмЯ. на сепаратор на горивните пари поради установен производствен дефект. Посоченият списък се намира на л. 725 и следващите от първоинстанционното дело, като от съдържанието му не се установява лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, с рег. № •••, рама ZFF82WNB000223372 да е сред превозните средства, включени в обхвата на обратното извикване от производителя. Пред първоинстанционния съд е приета съдебно - автотехническа експертиза/л.654/, от заключението на която се установява, че след преглед на описа от 12.01.2023 г., съставен при оглед на процесния автомобил от упълномощено лице на застрахователното дружество, както и след извършен личен оглед на автомобила, вещото лице е достигнало до извод, че същият не подлежи на възстановяване. Според експертизата евентуалният ремонт би бил икономически неизгоден, доколкото използването на купето като основа за монтаж на нови възли и агрегати е невъзможно. Носещата част на автомобила е била засегната от пожара, вследствие на което са настъпили структурни изменения в материала, правещи го негоден за повторна употреба или възстановяване. Средната пазарна стойност на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso, с рег. № •••, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие — 22.12.2022 г., по метода на пазарните аналози, възлиза на 349 400 лв. Доколкото възстановяването на увреденото имущество би могло да бъде осъществено единствено чрез замЯ. на напълно погиналия автомобил с друг автомобил от същия вид, марка, модел, технически характеристики и пазарни качества, стойността на необходимите за възстановяване материални разходи съответства на действителната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай, че хипотетично се пристъпи към ремонт на автомобила, същият следва да бъде извършен във фирмен сервиз, с използване на оригинални възли, агрегати и детайли. Това обуславя стойност на възстановяването, която би надхвърлила поне двукратно стойността на употребяван автомобил със същите характеристики, състояние и пазарни качества като процесния. При това положение евентуалното възстановяване на автомобила чрез подмЯ. на увредените елементи с резервни части би било икономически неоправдано, поради което причинената вреда следва да бъде квалифицирана като „икономически тотал“. По делото е поставен въпросът дали са налице данни конкретният вид, марка и модел автомобил — „Ферари“ GTC4 Lusso, да е страдал от технически или производствени дефекти. От заключението на вещото лице се установява, че по делото са приложени сервизни поръчки, издадени от „Ауто Италия“ ЕАД, находящи се на л. 209–222 от първоинстанционното дело, относно посещенията на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso, с рег. № •••, във фирмения сервиз на марката за периода от 19.05.2021 г. до 25.11.2022 г. След анализ на посочените сервизни документи вещото лице е достигнало до извод, че по отношение на процесния автомобил не са били извършвани ремонти, обусловени от технически или производствени дефекти. Установява се единствено извършване на текущо техническо обслужване, както и подмЯ. на бързоизносващи се детайли, каквито са ремъци и накладки, както и на други детайли, вероятно увредени в хода на експлоатацията, включително носачи. На следващо място по делото е поставен и въпросът дали са налице данни за предписания на производителя относно конкретния автомобил — „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № ••• и номер на рама ZFF82WNB000223372, за предоставянето му за отстраняване на технически или производствени дефекти, както и дали евентуален такъв дефект би могъл да бъде причина за възникване на пожара от 22.12.2022 г. В тази връзка вещото лице, след внимателен преглед на материалите по делото, е посочило, че не са установени данни за предписания на производителя, адресирани до конкретния автомобил, за предоставянето му за отстраняване на технически или производствени дефекти. Вещото лице е посочило, че не може да каже категорично, дали процесният автомобил е попадал в списъка за смЯ. на сепаратор на горивни пари; дали този сепаратор е причина за възникване на пожара, отговор може да даде пожаротехническата експертиза/л.662/. По делото е поставен и въпросът дали конкретният автомобил — „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № ••• и номер на рама ZFF82WNB000223372, е бил в гаранционен срок към 2019 г., както и към датата на настъпване на застрахователното събитие — 22.12.2022 г. От заключението на вещото лице се установява, че считано от 09.12.2016 г., когато е първоначалната регистрация на автомобила, до 09.12.2019 г. процесното моторно превозно средство е било обхванато от фабричната гаранция на производителя, чийто срок е 36 месеца. Вещото лице е посочило още, че за тази марка автомобили е възможно удължаване на гаранционния срок. От приложените по делото материали, касаещи гаранционния статус на процесния автомобил, и по-конкретно от документа, находящ се на л. 507 от делото, се установявало, че лек автомобил „Ферари“ GTC4 Lusso, с рег. № ••• и номер на рама ZFF82WNB000223372, е бил посочен като включен в условията на удължена гаранция по програма „Power 15“ за периода от 17.06.2022 г. до 17.06.2023 г. В същото време обаче вещото лице е посочило, че от документа на л.522 от делото, съдържащ данни относно моделите автомобили „Ферари“, за които е приложима удължената гаранция „Power 15“, се установявало, че моделът GTC4 Lusso не е включен сред моделите, спрямо които тази гаранционна програма е относима. При така установеното вещото лице е достигнало до извод, че макар процесният автомобил да е бил във фабрична гаранция до 09.12.2019 г., към датата на настъпване на застрахователното събитие — 22.12.2022г., същият не е бил обхванат от валидна гаранция на производителя. От заключението на вещото лице се установява, че от процесния автомобил не са останали запазени части, годни за повторна употреба. Макар от приложения снимков материал да е видно, че задната част на автомобила е частично запазена, при горенето, развило се отдолу и отзад, е настъпило цялостно нагряване на купето. Това е довело до структурни изменения в материала, от който са изработени отделните елементи, поради което същите не са годни за последваща употреба. Вещото лице е посочило, че процесният автомобил има стойност единствено като вторична суровина. При предаването му за изкупуване от търговец, осъществяващ такава дейност, би могла да бъде получена сумата от 670 лв.При това положение размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определен, като действителната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие бъде намалена със стойността, която би могла да бъде реализирана при предаването му за скрап. Така изчислен, размерът на обезщетението възлиза на 348 730 лв., получен като разлика между действителната пазарна стойност от 349 400 лв. и стойността за вторична суровина от 670 лв. Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на съдебно - пожаротехническа експертиза/л.665/, съобразно което се установява, че механизмът на възникване и развитие на пожара в процесния автомобил е свързан с възникнал теч на гориво — бензин, вследствие на неплътност или нарушаване целостта на горивопровод, разположен в дясната, пасажерска част на двигателния отсек. Посоката на струята от изтичащия бензин е била от предната към задната част на автомобила, от дясната страна на двигателния отсек. При попадане на бензиновите пари, предвид ниската пламна температура на бензина, върху нагорещени елементи от двигателния отсек, включително двигателя и изпускателните тръби, същите са се възпламенили, като огънят се е върнал към източника на изтичане и е започнало горене под формата на струйно горене. Поради високата температура на газовата струя, надхвърляща 1000 °C, са се възпламенили намиращите се в близост до нея и по посоката на разпространението й горими материали и детайли, включително елементи от електрическата инсталация, както и пластмасови и гумени компоненти. Под действието на струята, както и на конвективните топлинни потоци, горещите димни газове от двигателния отсек са започнали да излизат назад, зад автомобила, през пространството между долната част на двигателя и защитните кори. При превишаване на температурата над 660,4 °C са започнали да се топят намиращите се в близост алуминиеви детайли и възли. Впоследствие горенето се е прехвърлило през технологични отвори от двигателния отсек към купето на автомобила, като пожарът е бил окончателно ликвидиран от служители на СДПБЗН. Огнището на пожара е само едно и същото е разположено в дясната, предна част на двигателния отсек на автомобила.Автомобилът е започнал да гори по време на движение, като според часовника на охранителната камера на „Ринг мол“ началото на горенето е около 09:04 часа. След изминаване на няколко десетки метра водачът е отклонил автомобила в локалното платно и го е спрял в близост до билборд с реклама на „Техномаркет“, разположен пред „Ринг мол“ – гр. София. Пред първоинстанционния съд са разпитани и двама свидетели. От показанията на свидетеля М. Х. се установява, че именно той е управлявал процесния автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso, към момента на възникване на пожара. Свидетелят посочва, че е получил автомобила предишния или по-предишния ден като тестови автомобил, с намерение да прецени дали да го закупи. В деня на събитието, около 08:30 – 09:00 часа, се движел по Околовръстния път в гр. София в посока към офиса си на бул. „Цариградско шосе“. В района на „Ринг мол“, преди да премине под моста, усетил, че с автомобила нещо не е наред, като първото обстоятелство, което възприел, било наличие на пушек в купето, излизащ според възприятията му от отворите на вентилационната система. Свидетелят сочи, че след като забелязал пушека, изключил автомобила от скорост, като натиснал едновременно двете пера зад волана, с което превозното средство преминало в неутрален режим. Насочил автомобила към възможно най-дясната лента, а след това и към локалното платно, с цел да спре безопасно, предвид интензивния трафик и необходимостта да не създава опасност както за движението, така и за себе си при напускане на автомобила. След спирането незабавно се обадил на телефон 112, извадил намиращия се в автомобила пожарогасител и започнал да гаси, без да отваря предния капак, тъй като знаел, че навлизането на кислород би могло да усили горенето и да създаде опасност от взривообразно развитие на пожара. Заявява още, че преминаващи лица са спрели и са му предоставили допълнителни пожарогасители, като общо били използвани около седем-осем пожарогасителя. Първоначално не възприел открит пламък, а само пушек, който впоследствие започнал да излиза от различни части на автомобила — около гумите, калниците и страничните отвори. Огън започнал да се вижда след като автомобилът вече бил спрян и след като били използвани няколко пожарогасителя. Преди пристигането на пожарната на място дошли полицейски служители, които го отстранили от автомобила поради опасност същият да се взриви. По-късно пристигнал и специализиран автомобил, който обезопасил движението, а пожарът бил окончателно изгасен от служителите на пожарната служба. Свидетелят сочи, че от момента на обаждането на телефон 112 до пристигането на пожарникарите и окончателното потушаване на пожара са изминали приблизително 15–20 минути. По отношение на техническото състояние на автомобила преди възникване на пожара свидетелят заявява, че същият се е държал напълно нормално, имал е мощност, бил е в работен режим, не е показвал признаци на прегряване, не са се чували необичайни шумове, тракане или други индикации за техническа неизправност. Изрично посочва, че има опит с управление на автомобили от този клас, включително и с автомобили марка „Ферари“, поради което би усетил дори минимална загуба на мощност или нетипично поведение на автомобила. Не е възприел теч на масло или гориво преди възникване на пожара, а течности е забелязал едва след преместването на автомобила с пътна помощ, без да може да посочи дали те са били вследствие на пожара или са съществували преди това. Заявява, че е взел автомобила с намерение да го изпробва при обичайна ежедневна употреба — придвижване до дома и до работа, за да прецени дали същият е подходящ за закупуване. Посочва, че автомобилът е бил с четири места, със задвижване 4х4 и с лифт система отпред, поради което представлявал интерес за него като евентуален автомобил за ежедневно ползване през зимния сезон. След настъпване на събитието свидетелят уведомил служители на „Ауто Италия“ ЕАД и счел за необходимо да съдейства при уреждане на застрахователната преписка. Още същия ден посетил застрахователя, за да бъде подадено уведомление за щета, като впоследствие присъствал и на срещи в офиса на ЗАД „Алианц България“ АД, на които предоставил писмени обяснения относно случилото се. Посочва, че е написал всичко, което му било поискано, в присъствието на адвокат Д. и представители на застрахователя, включително служители, работещи по преписката, и ръководител на отдел „Ликвидация“. Не е бил канен на оглед на автомобила. Заявява още, че е чувал различни хипотези относно причината за пожара, но никой не му е посочил конкретна и категорична причина за възникването му. По негови данни автомобилът е бил с пълна сервизна история, а преди да му бъде предоставен, го е огледал и не е установил външни повреди или признаци на лошо техническо състояние. При предявяване на документите, находящи се на л. 130 и л. 168 от делото, свидетелят потвърждава, че съдържащите се в тях писмени обяснения са дадени лично от него, като уточнява, че обясненията на л. 130 са първоначалните му сведения, дадени в деня на събитието, а тези на л. 168 са по-подробни и също са изготвени от него. На допълнително поставени въпроси свидетелят М. Х. допълва, че именно процесният автомобил е бил този, който е имал намерение да закупи. Посочва, че е получил автомобила от „Ауто Италия“ ЕАД — официален представител на марката, като при предоставянето му е подписал документ, удостоверяващ, че той лично ще го управлява. Свидетелят уточнява, че не е юрист и не може да даде правна квалификация на подписания документ, но според разбирането му съдържанието му е било свързано с предоставяне на автомобила за тест-драйв, с оглед преценка дали същият е подходящ за целите, за които възнамерява да го използва. Заявява още, че няма родствени или други връзки с „Ауто Италия“ ЕАД, както и че негови роднини не работят в дружеството. Отрича да е свързан и със свидетеля А. Х.. По делото е разпитан и Г. Б., който е направил протокола за оглед на процесния автомобил след пожара и е професор със специалност „Пожарна и аварийна безопасност“. Свидетелят заявява, че е съставил протокол за процесното МПС въз основа на извършен от него статичен оглед на автомобила, като състоянието му е било отразено в протокола така, както е било установено при огледа. Посочва, че според него са съществували две найвероятни причини за възникване на пожара, но въз основа единствено на извършения статичен оглед не е било възможно да бъде установена с категоричност точната причина за събитието. Обяснява, че огледът не е бил довършен в необходимия обем, тъй като не е бил извършен последващ динамичен оглед чрез разглобяване на съответната част от автомобила. Свидетелят сочи, че от завода производител са били изискани данни и такива са били предоставени, включително относно мястото, където според него е възникнало първоначалното запалване. Това място той локализира в задната част на автомобила, в пространството, в което се намира резервоарът за бензин и разположеният в близост до него сепаратор за горивни пари. Според свидетеля именно там е възникнало първоначалното горене, като за този извод съществували достатъчно данни, включително снимков материал, сведенията на водача М. Х. и направените от самия свидетел констатации при огледа. Свидетелят обяснява, че според възприетия от него механизъм първоначално горенето е възникнало в задната част на автомобила, в посоченото пространство около резервоара и сепаратора за горивни пари, а впоследствие се е развило към двигателния отсек. В тази връзка заявява, че пламъчното горене в двигателния отсек е възникнало около две минути след момента, в който водачът е усетил дим в купето. Според свидетеля към момента, в който водачът е възприел дима, вече е било налице горене в задната част на автомобила, което обаче водачът не е могъл да забележи. Заявява, че е преглеждал автомобила в рамките на възможното без разглобяване, включително и отдолу, като автомобилът е бил леко повдигнат за целите на огледа. Посочва, че е знаел коя част следва да бъде разглобена, за да се извърши динамичен оглед, но такова разглобяване не е било извършено, като не може да посочи причините за това. По негови данни в деня на статичния оглед сервизът не е могъл да осигури специалисти за извършване на динамичен оглед, а впоследствие такъв също не е бил проведен. Свидетелят уточнява, че никой не му е забранявал извършването на динамичен оглед, но не може да обясни защо до такъв не се е стигнало. Относно наличния видеоматериал свидетелят посочва, че е гледал видеозапис от охранителни камери на „Ринг мол“, който му е бил пуснат при посещение на място, но не му е бил предоставен. По-късно била предоставена единствено снимка от този видеозапис, отразяваща конкретен момент от развитието на събитието. Свидетелят заявява, че е направил опити да установи дали камерите на „Ринг мол“ или на съседни обекти са заснели автомобила, като разговарял с лица от охраната, които му обяснили, че записите следва да бъдат поискани по съответния ред. При предявяване на фотоснимките, находящи се на л. 313 и сл. от делото, свидетелят посочва, че те са снимки на опожарения автомобил, но не може да каже дали са направени от него. Уточнява, че самият той е заснемал автомобила отдолу, след като същият е бил повдигнат, включително долните кори, по които е имало овъглени участъци, липсващи части и няколко по-големи и по-малки отвора. Тези обстоятелства по негови данни са били документирани със снимки. Свидетелят посочва, че при извършения оглед най-значителни щети са били установени в двигателния отсек и в част от купето. Същевременно посочва, че частта от автомобила, в която според него се намира огнището на пожара, не е била разглобена, за да бъде прегледана непосредствено, което той определя като пропуск. Под „кора“ на автомобила свидетелят разбира долната защитна част, която започва от двигателния отсек и достига до задната част на автомобила, като уточнява, че същата е съставена от отделни елементи и е била огледана от него по цялата долна част на автомобила. Относно възможността пожарът да е бил предизвикан от електрическа неизправност свидетелят посочва, че е установил фини следи по някои от електрическите проводници, които е отразил, но с оглед цялостното развитие на пожара тези следи не са му дали основание да приеме наличие на първично късо съединение като причина за възникване на пожара. Посочва също, че е имало увреждане на боята в задната част на автомобила, но тъй като отсекът, в който според него е възникнало събитието, не е бил отворен, не е било възможно да се установи какво точно се намира и какво се е случило в него. Разпитан е и свидетелят А. Х., който е служител на „Ауто Италия“ и към декември 2022 година е отговорник за щетите в отдела, който се занимава с щетите към застрахователите. На 12.01.2023г. е присъствал на огледа на Ферарито. Разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят заявява, че е участвал в съставянето на протокола за оглед на процесния автомобил, като огледът е бил извършен в сервиза, в който автомобилът е бил закаран след настъпване на събитието. Свидетелят потвърждава, че е подписал протокола и се е съгласил с отразените в него констатации, като уточнява, че описаното в документа съответства на действителното състояние на автомобила към момента на огледа. Посочва, че е със средно образование и има познания в областта на тенекеджийството и бояджийството. Свидетелят сочи, че огледът е бил извършен съвместно с г-н Б.. По негови данни е бил извършен единствено статичен оглед на автомобила, без да се пристъпва към динамичен оглед чрез разглобяване или повдигане на автомобила. Като причина за това посочва състоянието на превозното средство — предната част е била силно изгоряла, а от сервиза са заявили, че е опасно автомобилът да бъде повдигнат на подемник и някой да влезе под него. Свидетелят изрично заявява, че автомобилът не е бил вдиган, не е бил разглобяван и не е бил местен, като огледът е бил извършен само в обема, в който е било възможно чрез визуално възприемане. При предявяване на приложения по делото снимков материал свидетелят потвърждава, че същият отразява състоянието на процесния автомобил към момента на огледа. Свидетелят заявява, че при извършения оглед не е било достигнато до извод относно конкретната причина за възпламеняването. По негови данни автомобилът е бил силно обгорял в предната част. Относно задната част на автомобила свидетелят посочва, че щета е имало единствено в областта на задния спойлер, разположен в долната част на задната броня. Според показанията му около резервоара не е имало следи от щети или обгаряне, като в задната част е било налице обгаряне само долу, в зоната на спойлера. Уточнява още, че зареждането с гориво при този автомобил се извършва от десния заден калник, като в задната част на автомобила, в района на мястото за зареждане с бензин, не е имало видими следи от горене. По негови възприятия задният капак, стоповете, задното стъкло и вратата на багажника са били запазени. Свидетелят няма конкретен спомен относно състоянието на гумите и джантите, но заявява, че цялата задна част на автомобила е била здрава, с изключение на обгорелия заден спойлер. В рамките на открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2025 г./л.685/, вещото лице, изготвило съдебно - пожаротехническата експертиза, поддържа изготвеното от него заключение. При разпита си уточнява, че според експертния му извод пожарът е възникнал в двигателния отсек, от дясната — пасажерска страна на автомобила. Посочва, че не са установени следи, сочещи на умишлено причиняване на пожара, а най-значителните следи от горене са именно в предната дясна зона на двигателния отсек. Вещото лице разяснява, че в тази зона са установени характерни следи от струйно горене, включително разтопяване на алуминиеви части и елементи на двигателя, като начинът на стопяване и посоката на термичното въздействие са от предната към задната част на автомобила и преимуществено в долната зона. Според вещото лице тези следи не могат да бъдат обяснени по друг механизъм, освен чрез струйно горене, причинено от масивен или значителен теч на бензин. Експертът уточнява, че резервоарът се намира в задната част на автомобила, но горивото се подава чрез тръбопроводи към двигателния отсек и към цилиндрите. С оглед изключителната мощност на автомобила вещото лице приема, че горивната система работи при съществен дебит на гориво. Като косвен признак за механизма на развитие на пожара посочва и снимков материал, от който се вижда значителен огън зад автомобила. Според вещото лице обаче този огън не е първопричина за пожара, а последица от разпространението му — от двигателния отсек назад, през пространството между купето и долната кора на автомобила. В тази връзка вещото лице разяснява, че именно поради това водачът не е могъл да възприеме първоначалното развитие на пожара. Според експертното му становище към момента, в който водачът е усетил дим в купето, пожарът вече е бил започнал и се е развивал с висока скорост, предвид наличието на гориво като интензивен горим фактор. Вещото лице не може да посочи конкретната причина за възникването на теча на гориво, доколкото това е извън непосредствените му специални знания като пожаротехнически експерт, но категорично заявява, че такъв теч е бил налице, тъй като установените следи не могат да бъдат обяснени по друг начин. Вещото лице посочва, че е извършило два огледа на автомобила, като датите са отразени в заключението. При огледите автомобилът е бил повдигнат до положение, позволяващо оглед отдолу, макар и без пълно вертикално изправяне поради опасност от нестабилност. Експертът заявява, че е огледал добре долната част на автомобила, като е следил именно признаците, характерни за развитието на пожара. Обяснява, че при автомобилни пожари по асфалтовата настилка обичайно остават стопилки и следи от въздействието на високата температура, като и към момента според него може да се установи къде е бил разположен автомобилът. По отношение на уврежданията вещото лице уточнява, че най-значителните щети са били в двигателния отсек, докато назад уврежданията са били значително по-слаби. Когато в заключението си е посочило, че автомобилът не е бил запазен правилно, вещото лице е имало предвид, че в зоната на огнището са липсвали множество части, включително горивопроводи, поради което не е могло да бъде установено точното място на нарушаване на горивната система. Въпреки това вещото лице категорично поддържа, че причината за пожара е теч на бензин в двигателния отсек. Експертът заявява още, че не е констатирал късо съединение и че по делото няма данни пожарът да е възникнал вследствие на такова. Допуска теоретична възможност течът да е свързан с техническа неизправност, но подчертава, че от наличните по делото данни не може да се направи положителен извод за конкретна техническа неизправност като причина. По отношение на липсващите части вещото лице приема за възможно те да са изпаднали при преместването на автомобила от мястото на събитието, при последващи действия или при самото гасене, включително поради високото налягане на подаваните гасителни вещества. Вещото лице допълва, че ако пожарът беше възникнал от задната част на автомобила, картината на уврежданията би била различна — би следвало да е засегнат преди всичко резервоарът, евентуално да последва изтичане на гориво или взривообразно развитие, а при бързата намеса, каквато е била налице, двигателният отсек би останал незасегнат или би бил засегнат в значително по-малка степен. Според вещото лице установените следи сочат обратното — горенето е започнало от двигателния отсек и се е развило назад към задната част на автомобила.Експертът изрично посочва, че според него водачът е предприел всички необходими действия, дори повече от това, което би могло да се очаква в конкретната ситуация. Разяснява, че пожар от такъв характер не би могъл да бъде овладян с обичайното задължително оборудване за пожарогасене в автомобила, тъй като бензинът гори при висока температура, а при наличие на струйно горене материалите бързо се нагряват над температурата на самовъзпламеняване. При тези условия, според вещото лице, реалното овладяване на пожара е било възможно единствено от пожарната служба. В заключение вещото лице категорично поддържа, че констатираните от него следи от горене започват от двигателния отсек и се развиват назад към зоната на сепаратора, който се намира в задната част на автомобила. В задната зона не са установени следи от струйно горене, нито признаци за първично огнище на пожара. Според вещото лице установеният механизъм представлява струйно горене, развило се от предната към задната част на автомобила, като до спирането на автомобила и изгасването на двигателя значителна част от елементите вече са били силно нагрети, започнали са да тлеят и впоследствие са се възпламенили. В открито съдебно заседание вещото лице, изготвило автотехническата експертиза /л.690/ поддържа изготвеното от него заключение и дава допълнителни разяснения по поставените въпроси. Посочва, че констатациите му относно запазените части от автомобила, направени към 2022 г., не са променени. Според него от процесния автомобил няма запазени части, годни за повторна употреба, като стойността от 670 лв. представлява единствено стойност за скрап. Вещото лице уточнява, че сепараторът на бензинови пари се намира в задния десен калник и служи за филтриране на горивните пари. Приема, че хипотетично е възможно неизправност на такъв сепаратор или друг негов дефект да доведе до възпламеняване, но категорично посочва, че в конкретния случай пожарът не е възникнал от тази зона. В тази връзка вещото лице се позовава на извършения от него оглед и на приложените към заключението снимки, от които според него се установява, че задният десен калник е запазен и в тази област няма следи от горене. По отношение на причината за пожара вещото лице заявява, че според него найвероятно се касае за разхерметизиране на горивопровод, тоест за нарушаване на плътността на тръбопровода, съединение или друг елемент от горивната система, вследствие на което е възникнал теч на гориво, който впоследствие се е възпламенил. Вещото лице квалифицира това като техническа неизправност, възникнала спонтанно/л.690/. Експертът изрично посочва, че при този автомобил не е възможно теч на гориво да е съществувал продължително време преди пожара, включително шест месеца назад, без да бъде установен. В тази насока се позовава на сервизната история на автомобила, от която е видно, че същият е посещавал сервиз регулярно — през около месец или два. Според вещото лице при всяко такова обслужване автомобилът се повдига и се оглежда от технически лица, поради което практически е невъзможно наличен теч на гориво да остане незабелязан за продължителен период и да се прояви едва впоследствие. Поради това вещото лице поддържа, че течът е възникнал спонтанно. Вещото лице допълва, че лично е огледало автомобила и визуално задната част, включително капакът и калникът, са били сравнително запазени. Въпреки това поддържа, че тези части не са годни за повторна употреба, тъй като автомобилът е горял и при горенето е настъпило нагряване на цялата конструкция. Според вещото лице пазар за части втора употреба от горял автомобил практически не съществува, поради което определената стойност от 670 лв. следва да се възприема като стойност за предаване на автомобила за скрап. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Основателността на заявената на основание чл. 405 КЗ искова претенция е обусловена от доказването от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на наличието на всеки един от отделните елементи, включени във фактическия състав на правната норма: съществуването на валиден договор за застраховка на право, което за застрахования е оценимо в пари ; настъпването в срока на действие на договора на събитие, което представлява покрит от застрахователя риск ; действително претърпени от застрахования вреди към деня на настъпване на събитието. Наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил, както и прехвърлянето на вземането за обезщетение в полза на въззивника не е спорно. Не се спори и че в срока на действие на застрахователния договор в процесния автомобил е възникнал пожар, довел до неговото унищожаване. Пред въззивната инстанция страните не спорят и относно механизма на възникване на пожара, а именно — че същият е причинен от теч на гориво от горивопровод, а не от дефект на сепаратора на горивните пари, какъвто спор е бил въведен пред първоинстанционния съд. Спорен във въззивното производство е въпросът дали са налице основания, изключващи отговорността на застрахователя по договора за имуществена застраховка „Пълно каско“, съобразно наведените от въззивника възражения. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите договорни и законови разпоредби, въззивният съд намира по всяко от поддържаните възражения следното: Между страните не е спорно, че процесният автомобил е предоставен от лизингополучателя, имащ качеството на цесионер на процесното вземане, на трето лице - М. Х. и в деня и към момента на настъпване на пожара именно то го е управлявало. Няма спор и за това, че това трето лице е имало намерение да закупи автомобила и фактическата власт върху него му е предоставена за да тества качествата му. Безспорно е, а е видно и от представената застрахователна полица, че при сключването на договора за застраховка, като предназначение, за което ще се ползва автомобилът е посочено „Бизнес пътувания“. С оглед горното страните на първо място спорят налице ли е било застрахователно покритие за риска „Пожар“ след като автомобилът към момента на възникване на пожара не е използван по обявеното в договора за застраховка предназначение. В тази връзка въззивният съд намира следното: В договора не се съдържа изрична дефиниция на понятието „Бизнес пътувания“. При липса на договорна дефиниция съдържанието на това понятие следва да бъде изведено чрез тълкуване на договора съобразно общите правила на чл. 20 ЗЗД — като се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, както и съобразно обичайния му смисъл, целта на договора и правилата на добросъвестното тълкуване. В този смисъл „бизнес пътуване“ предполага използване на автомобила за придвижване, свързано с дейността на търговеца - от лице, което действа за него, в негов интерес или във връзка с изпълнение на служебна, представителна, организационна или друга делова задача. В конкретния случай автомобилът не е бил използван по такъв начин. Той не е бил управляван от служител, представител или друго лице, действащо от името и за сметка на застрахования във връзка с изпълнение на служебна задача. Автомобилът е бил предоставен на конкретно индивидуализирано лице — потенциален купувач, за да го изпробва преди евентуалното му закупуване, от което не следва автоматично извод за липса на застрахователно покритие. В Общите условия към договора не е предвидено изрично, че застрахователното покритие е налице единствено и само когато към момента на настъпване на събитието автомобилът се използва за обявеното в застрахователната полица основно предназначение, а именно „Бизнес пътувания“. Не е уговорено и че всяко друго фактическо ползване на автомобила, независимо от неговия характер и от връзката му с настъпилата вреда, изключва отговорността на застрахователя. Клауза на т. 7.3.1.3 от Общите условия предвижда/л.19/, че не подлежат на обезщетяване щети, причинени при използване на ППС не по предназначение, като са посочени следните хипотези: извършване на таксиметрови превози, обучение, участие в състезания, изпитания или други подобни дейности, освен ако не е договорено друго и е заплатена допълнителна застрахователна премия. Съдържанието на тази клауза не дава основание да се приеме, че застраховката покрива само и единствено пътувания, които могат да бъдат квалифицирани като „бизнес пътувания“. Напротив, начинът, по който са формулирани изключенията, сочи, че от покритието са изведени не всички отклонения от посоченото предназначение, а само такива начини на използване на автомобила, които по естеството си създават повишен, специфичен или необичаен риск сравнено с обичайното използване на един автомобил. Таксиметровият превоз предполага интензивна ежедневна експлоатация, многократно спиране и потегляне, управление в градски условия и завишена амортизация. Обучението предполага управление от лица без достатъчен опит. Състезанията и изпитанията предполагат натоварване на автомобила извън нормалния режим на движение. Общият белег на всички тези хипотези е не просто различната цел на използване, а качествено повишеният риск, който съответната дейност поражда. Именно поради това Общите условия изискват за тях изрична уговорка и допълнителна застрахователна премия. В този контекст следва да се направи разграничение и между „демонстрационен автомобил“в обичайния търговски смисъл и конкретната фактическа обстановка по делото. Демонстрационен автомобил е автомобил, предназначен да служи като мостра или образец за представяне на съответния модел пред клиенти, като обичайно се предоставя многократно на различни потенциални купувачи с цел демонстриране на качествата на модела, а не като конкретната вещ, която съответният клиент ще закупи. При такъв режим автомобилът е част от траен търговски или маркетингов процес по демонстриране на продукт пред неопределен или широк кръг лица. Това може да се приеме, че значително повишава риска, както правилно сочи и въззивникът, но по делото не се установява процесният автомобил да е бил използван именно по този начин. Не са налице данни той да е бил трайно предназначен да служи като мостра на модела, нито да е бил предоставян на неограничен или неопределен кръг трети лица, в този смисъл липсват и твърдения. Установено е единствено, че конкретният автомобил е бил предоставен на конкретен потенциален купувач, който е имал интерес да закупи именно него, за да го изпробва при обичайно движение по пътната мрежа, което не е равнозначно на използване на автомобила като демонстрационна мостра в смисъл на самостоятелна търговска експлоатация с повишен риск. Не може да се приеме и че обикновеното пробно управление от потенциален купувач попада в понятието „изпитания“ по т. 7.3.1.3 от Общите условия. В контекста на клаузата това понятие следва да се тълкува във връзка с останалите изброени рискови дейности — таксиметрови превози, обучение и състезания. Поради това „изпитания“ следва да се разбира като техническо, спортно или експлоатационно натоварване на автомобила извън обичайния режим на движение, а не като нормално пробно придвижване на потенциален купувач от едно място до друго. В настоящия случай не се установява автомобилът да е бил управляван състезателно, рисково, с превишено натоварване, с цел техническо изпитване или при условия, различни от обичайното движение по пътната мрежа. Напротив, от събраните доказателства се установява, че водачът е използвал автомобила по предназначението му като моторно превозно средство - за придвижване, при нормална експлоатация, като не са налице данни за поведение или режим на управление, които да са увеличили риска от настъпване на пожара. Следва да се отчете и че по правило не може да се презумира, че потенциален купувач би се отнесъл небрежно към предоставената му за пробно управление вещ, когато интересът му е насочен именно към евентуалното придобиване на същата конкретна вещ. В такава хипотеза е логично и житейски обосновано лицето да съхранява автомобила с необходимата грижа, тъй като резултатът от пробното управление е свързан с преценката му дали да придобие именно този автомобил. Тази фактическа ситуация следва да бъде разграничена от класическия случай на демонстрационен автомобил, използван като мостра или образец на съответния модел пред широк кръг потенциални клиенти. При такъв режим обичайно се демонстрират качествата на модела, а не непременно на конкретната вещ, която ще бъде придобита от съответния клиент. В този смисъл при демонстрационен автомобил, предоставян многократно на различни лица, може да се обсъжда повишен риск, произтичащ от многократното и интензивно ползване от неопределен кръг водачи, за което в настоящия случай данни не са установени. Следователно, макар конкретното ползване да не представлява „бизнес пътуване“ в тесния смисъл на това понятие, то не попада и в изключенията по т. 7.3.1.3 от Общите условия. Посочената клауза не може да бъде тълкувана разширително в смисъл, че всяко ползване, различно от бизнес пътуване, за което няма изрично определение, води до отпадане на покритието. Такова тълкуване би превърнало примерните изключения в обща забрана за всяка друга обичайна употреба на автомобила, каквато забрана не е ясно и недвусмислено уговорена.Дори обаче да се приеме, че процесният автомобил е бил използван като демонстрационен в поддържания от въззивника смисъл, този извод сам по себе си не обосновава наличие на изключен риск, нито освобождава застрахователя от задължението му за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно трайно установеното в практиката на Върховния касационен съд разбиране, правото на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования не възниква при всяко формално отклонение от договорно уговорено поведение. За да бъде отказът основателен, следва да е налице неизпълнение на конкретно задължение на застрахования, което е уговорено в договора или в Общите условия като значително с оглед интереса на застрахователя, като това неизпълнение трябва да е виновно и да се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или с невъзможността да бъдат установени обстоятелствата по неговото настъпване. В този смисъл е практиката, обективирана в решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 155/05.12.2016г. по т.д. № 1092/2015г., решение от 13.01.2017г. по т.д.№ 3394/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, І т.о. В посочените актове е прието, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования по чл. 211 КЗ /отм./, съответно по действащия чл.408 КЗ, е допустим само когато е доказана причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, респективно когато неизпълнението е препятствало установяването на релевантните за събитието факти. Следователно застрахователят носи доказателствената тежест да установи не само наличието на неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, но и че именно това неизпълнение е било адекватната причина за настъпване на застрахователното събитие или за невъзможността вредите да бъдат предотвратени, ограничени или надлежно установени. Не е достатъчно да се установи единствено различен режим на фактическо ползване на автомобила, ако не се докаже, че той е довел до съществено увеличение на риска и до реализирането му в конкретното събитие. В настоящия случай такава причинна връзка не е доказана. От събраните по делото доказателства се установява, а пред въззивната инстанция и не е спорно, че пожарът е причинен от теч на гориво от горивопровод. Не се установява този теч да е възникнал вследствие на обстоятелството, че автомобилът е бил предоставен на потенциален купувач за пробно управление, нито че конкретният начин на управление е обусловил настъпването на пожара. Напротив, по делото липсват данни автомобилът да е бил управляван при състезателен, екстремен, изпитателен или друг необичаен режим, който да е довел до разхерметизиране на горивопровод или до последващото възпламеняване. Ето защо възражението на въззивника не може да бъде уважено и на това самостоятелно основание. При наличие на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на покрит по договора риск — пожар, и липса на доказана причинна връзка между твърдяното неизпълнение и настъпването на събитието, не са налице предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност по чл. 408 КЗ. С оглед изложеното възражението на въззивника за липса на покрито застрахователно събитие на основание т. 7.3.1.3 от Общите условия към застрахователния договор се явява неоснователно, а изводите на първоинстанционния съд в тази насока правилни и законосъобразни.По отношение на поддържаното от въззивника възражение, че не носи отговорност за обезщетяване на процесните вреди, предвид правилото на т.7.3.2 от Общите условия към застрахователния договор, съдът намира следното: Клаузата на т.7.3.2 предвижда, че „Ако застрахователното събитие е настъпило вследствие на технически дефект или износеност на възли и/или детайли на ППС, отговорността на застрахователя се запазва, като от обезщетението се приспада стойността на детайлите и възлите, причинили щетата. Тази разпоредба не се прилага, ако ППС е в гаранционен срок.“. В настоящия случай от приетата по делото съдебно - пожаротехническа експертиза се установява, че възпламеняването на процесния автомобил е настъпило в резултат на теч на гориво - бензин, възникнал вследствие на неплътност или нарушаване целостта на горивопровод, разположен в дясната, пасажерска част на двигателния отсек. Съобразно разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, този теч е възникнал спонтанно. Вещото лице е обосновало този извод с обстоятелството, че при този тип автомобил практически не е възможно теч на гориво да съществува продължително време, без да бъде забелязан или без да даде отражение върху експлоатацията на автомобила. Този извод се подкрепя и от данните за сервизната история на автомобила, от които се установява, че същият редовно е преминавал технически прегледи и обслужвания съобразно предписанията на производителя. При тези посещения в сервиз не е бил констатиран теч на гориво или друг проблем в горивната система, който да сочи на предхождаща и трайно съществувала неизправност. Горивопроводът е елемент от горивната система на ППС, предназначен да осигурява безопасно и херметично транспортиране на гориво. Поради това нарушаването на неговата цялост или плътност, довело до изтичане на гориво, представлява техническа неизправност на детайл от автомобила. Дали тази неизправност следва да се квалифицира като технически дефект или като износеност, зависи от конкретната причина за настъпването й. Когато разхерметизирането е резултат от фабричен, конструктивен, материален или монтажен недостатък, включително дефект в тръба, маркуч, съединение, скоба, уплътнение или друг елемент от горивната система, без данни за външно въздействие, неправилен ремонт или неоторизирана намеса, то следва да се квалифицира като технически дефект на възел или детайл на ППС. Когато обаче нарушаването на херметичността е резултат от продължителна експлоатация, стареене на материала, корозия, умора, напукване, втвърдяване или амортизиране на съответния елемент, неизправността следва да се квалифицира като износеност на възел или детайл. Различна е хипотезата, при която течът е причинен от външно механично въздействие — удар, попадане на външен предмет, пътнотранспортно произшествие, неправилен монтаж, ремонт, модификация или друга външна намеса. В този случай причината не е нито спонтанен технически дефект, нито износеност, а конкретно външно увреждащо въздействие. Ето защо, при липса на данни за външно увреждане, неправилен ремонт, неоторизирана намеса или неправилна експлоатация, нарушаването на херметичността на горивопровода следва да се разглежда като вътрешна техническа причина, свързана със състоянието на самия детайл или горивната система. Следователно течът на гориво вследствие нарушена цялост или херметичност на горивопровода може да представлява технически дефект или износеност според установената причина. От представените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на приетите автотехнически експертизи, се установява, че процесният автомобил редовно е преминавал предписаните от производителя технически прегледи и обслужвания, включително с оглед проверка на техническото му състояние и подмЯ. на амортизирани или подлежащи на периодична смЯ. части. Вещите лица обаче не установяват конкретната първопричина, довела до разхерметизиране на горивопровода, като същевременно са категорични, че именно течът на гориво вследствие на нарушена плътност на горивопровода е обусловил възникването и последващото развитие на пожара. При тези данни следва да се приеме, че пожарът е настъпил вследствие на обстоятелство от техническо естество, попадащо в приложното поле на т. 7.3.2 от Общите условия към застрахователния договор, а именно — технически дефект или износеност на възел или детайл на ППС. Разхерметизирането на горивопровод представлява нарушаване на нормалното техническо състояние на елемент от горивната система на автомобила, поради което, независимо че конкретната непосредствена причина за това нарушаване не е индивидуализирана с абсолютна точност, настъпилото събитие следва да бъде отнесено към предвидената в посочената клауза хипотеза. В този смисъл е и отговора на вещото лице Е. в съдебно заседание на 05.03.2025г., което квалифицира разхерметизирането на тръбопровода – съединение или нещо друго, като „техническа неизправност, която възниква спонтанно“/ л.690/. Съобразно посочената клауза от Общите условия, дори в тези случай отговорността на застрахователя се запазва, но при положение, че от обезщетението се приспадне стойността на детайлите и възлите, причинили щетата. В последното изречение на т.7.3.2 от Общите условия обаче е включено едно изрично изключение на тази отговорност и то е „ Тази разпоредба не се прилага, ако ППС е в гаранционен срок.“. В тази връзка основен спорен въпрос между страните във въззивната инстанция е именно наличието на гаранция по отношение на процесния автомобил към момента на настъпване на пожара. По отношение на повдигнатия спор по делото са представени Като писмено доказателства е представена справка от интернет страница с фигуративна търговска марка на „ФЕРАРИ“ (лист № 507 на български език и лист № 486 на английски език), от която се установява, че лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № •••, рама ZFF82WNB000223372 (търсенето в страницата е направено по последните 6 цифри от номера на рамата по профил на физическо лице) има следните гаранции на производителя: 36 месеца фабрична гаранция за периода от 09.12.2016 г. до 09.12.2019 г., „NEW POWER APPROVED 2 YEARS“ за периода от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г. и „POWER15“ за периода от 17.06.2022 г. до 17.06.2023г. Приложени са и Общите условия на производителя за удължена (платена) гаранция, като за различните видове е посочено кои точно какво покрива гаранцията. По отношение на удължената гаранция „POWER15“ са посочени подробно елементите, които се покриват, като в тях е включена и графа „Система за охлаждане и впръскване: „включваща сред останалите елементи и „тръбопровод за подаване на горива от помпа“. Съдът, след като обсъди съдържанието на представените общи условия на Ферари относно гаранционното обслужване на автомобилите и програмите „Warranty Extension“ и „Power15“, намира за установено следното: От съдържанието на документа е видно, че производителят е предвидил диференциран режим на гаранционно покритие, организиран в две самостоятелни категории автомобили, обозначени чрез отделни графични схеми (лист 522 от делото). Първата схема обхваща изрично изброени модели автомобили, сред които Ferrari Roma, Ferrari Roma Spider, Ferrari Portofino, Ferrari Portofino M, SF90 Stradale, SF90 Spider, 296 GTB, 296 GTS, 812 Superfast, 812 GTS, 812 Competizione, Purosangue и други. За тези модели е визуализирана приложимостта на: фабричната гаранция на производителя; програмата за удължена гаранция „Warranty Extension“; програмата „Power15“. Под същата схема изрично е посочено, че за моделите SF90 Stradale и SF90 Spider програмата „Power15“ не се прилага. Втората схема е озаглавена като приложима за „за всички други модели“, като изрично са изключени единствено моделите LaFerrari, Monza SP1/SP2 и Daytona. И в тази втора категория производителят е предвидил отделни графични обозначения относно: фабричната гаранция; програмата „Warranty Extension“; програмата „Power15“. От съдържанието на документа безспорно се установява, че моделът Ферари GTC4 Lusso не е включен сред изрично изброените автомобили в първата категория. Същевременно обаче този модел не е посочен и сред изрично изключените автомобили във втората категория. При така установеното съдът намира, че тълкуването на общите условия следва да се извърши съобразно техния систематичен смисъл и вътрешна логическа структура. Самото разделение на документа на две самостоятелни категории предполага, че всеки модел автомобил следва да попадне в една от тях. След като Ферари GTC4 Lusso не е включен в първата група, но същевременно не е сред изключенията във втората група, то по необходимост същият попада именно в обхвата на категорията - в преведения на български вариант „всички други модели“. Съдът намира за особено съществено обстоятелството, че във втората схема производителят изрично е предвидил приложимост на програмата „Power15“, като същата е графично обозначена по аналогичен начин както и при останалите модели. Наред с това, когато производителят е имал намерение да изключи определени модели от приложното поле на програмата „Power15“, това е сторено изрично и недвусмислено, какъвто е случаят със SF90 Stradale, SF90 Spider, LaFerrari, Monza SP1/SP2 и Daytona. Липсата на аналогично изключване за Ферари GTC4 Lusso не допуска чрез тълкуване да се приеме наличие на ограничение, което не е обективирано в самите общи условия. Ограничителните клаузи и изключенията подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване, поради което не може да се приеме, че модел, който не е посочен сред изключенията, следва да бъде третиран като изключен по подразбиране. Следователно от съдържанието на общите условия се установява, че програмата „Power15“ е предвидена като принципно приложима при условие че конкретният автомобил отговаря на останалите технически и сервизни изисквания на производителя и срещу съответно заплащане и спрямо автомобилите, попадащи в категорията „all other models“, в която категория попада и Ферари GTC4 Lusso. С оглед изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на въззиваемия, че по отношение на процесния автомобил принципно не е било възможно сключването или действието на гаранционната програма „Power15“. Наред с това по делото, на лист 507, е представена в превод извадка от извършена проверка за налични гаранции по автомобил с последни цифри от номера на шасито 223372, които съвпадат с тези на процесния автомобил. От съдържанието на тази справка се установява по недвусмислен начин, че към момента на настъпване на процесното събитие — пожара на автомобила — по отношение на същия е била активна удължената гаранционна програма „Power15“, като този документ не е оспорен от насрещната страна. При това положение възраженията, че за процесния модел принципно не е било възможно прилагането на програмата „Power15“ и че такава не е била предоставена от производителя, се явяват опровергани както от съдържанието на общите условия, така и от представената справка относно конкретния автомобил. От своя страна, съобразно изрично посочените елементи, включени в обхвата на гаранционното покритие, нарушаването целостта на горивопровод попада в предметния обхват на гаранцията. Видно от представените по делото гаранционни условия, на л. 518 от първоинстанционното дело, в раздел „Система за охлаждане и впръскване“ е включен елемент „тръбопровод за подаване на гориво от помпа“. Следователно повреда, изразяваща се в разхерметизиране или нарушаване целостта на такъв горивопровод, представлява увреждане на елемент, за който е предвидено гаранционно покритие. При така установеното въззивният съд, противно на извода на първоинстанционния съд, намира, че са налице основания за изключване отговорността на застрахователното дружество. В тази връзка следва изрично да се посочи, че в частта, в която на вещите лица е възложено да дадат отговор дали към момента на настъпване на пожара процесният автомобил е бил обхванат от удължена производствена гаранция, заключенията на приетите в първоинстанционното и въззивното производство автотехнически експертизи не следва да бъдат кредитирани от съда. Въпросът за наличието, съдържанието и приложимостта на гаранционно правоотношение не е въпрос от областта на специалните технически знания, а представлява правен въпрос. Той предполага преценка на съдържанието на представените по делото документи, на приложимите гаранционни условия и на тяхната относимост към конкретния автомобил и конкретното събитие. Поради това разрешаването му е от компетентността на съда при постановяване на съдебния акт по съществото на спора, а не на вещите лица. Ето защо експертните заключения следва да бъдат ценени единствено в частта, в която съдържат технически констатации и специализирани изводи относно състоянието на автомобила, механизма на възникване на пожара, причината за възпламеняването и характера на причинените увреждания, но не и в частта, в която дават оценка относно съществуването или несъществуването на удължена производствена гаранция. Договорът за застраховка „Каско“ е доброволно сключен имуществен застрахователен договор, поради което обемът на застрахователното покритие, включително покритите и изключените рискове, се определя от постигнатото между страните съгласие, обективирано в застрахователната полица и приложимите Общи условия. В настоящия случай настъпилият пожар е обусловен от техническо обстоятелство, попадащо в приложното поле на изрично уговорена договорна хипотеза, изключваща отговорността на застрахователя по застраховка „Пълно каско“. Ето защо, доколкото процесното застрахователно събитие попада в обхвата на договорно предвиден изключен риск, застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вследствие на пожара вреди по процесния автомобил, съответно предявеният главен иск се явява неоснователен, а решението, в обжалваната му част неправилно.Не могат да бъдат споделени възраженията поддържани от ищеца в отговора на въззивната жалба, че „ в отговора на исковата молба и допълнителния отговор, както и в хода на цялото съдебно производство пред СГС, ответникът поддържа основания за отказ, респективно освобождаване от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, основавайки се на т.9 и следващите от общите условия на застрахователното дружество, които са относими към Рискова клауза ,Частично каско Б“. От страна на ответника не са релевирани възражения, които да са свързани с неизпълнение на т.7 и следващите от общите условия, касаещо застраховка за „Пълно каско“. Пред въззивната инстанция за пръв път от страна на ответника (сега въззиник) се навеждат последователни твърдения за неоснователност на предявените искове, които се основават на т.7 и сл. от общите условия. При наведени пред първата инстанция конкретни възражения, свързани с клаузи от общите условия, които не са относими към застраховката, която е била сключена за процесния автомобил, то този порок не би могъл да бъде саниран за първи път пред въззивната инстанция. Позоваването на клаузи по т.7 и сл. от общите условия е абсолютно недопустимо и по същество представлява въвеждане на нови възражения пред въззивния съд, които не фигурират нито в отговора на исковата, нито в допълнителния отговор, нито в последващо изявление на ответника пред първоинстанционния съд (изрично по делото бе отделено като безспорно сключването на застрахователен договор за „Пълно“, а не „Частично“ автокаско)“. Според решение № 46 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 2259/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС - Разпоредбата на чл. 5 от ГПК задължава да съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви-според общия им разум. Наред с това разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК задължава съдът да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Това означава, че съдът е задължен да подведе установените по делото обстоятелства под приложимата за тях норма от закона. Това изисква от него да даде правна квалификация на предявения пред него иск. Страните в производството обаче не са задължени да дават правна квалификация на исканията си. Ищецът е задължен да посочи обстоятелствата, на които се основава искът, а ответникът тези, на които основава възраженията си. Тези обстоятелства са всички факти, в това число и преюдициалните правоотношения, от които произтича претендирани права и възражения. Същите се включват от съда в доклада му по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същевременно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК задължава съдът да посочи правната квалификация на правата претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника. Касае до задължение на съда, което той трябва да изпълни служебно, без да има искане на страните в тази насока, като при изпълнението му съдът не е обвързан от евентуално дадената от страните правна квалификация на исканията им. Така дадената квалификация определя и рамките на протичане на процеса, тъй като въз основа на нея се определят подлежащите на доказване факти, разпределя се доказателствената тежест за същите и се определя с какви доказателства могат да бъдат установени“. В случая отговора на исковата молба ответникът е направил правоизключващо възражение, като твърди, че: „ е налице е изрично изключен застрахователен риск по Застрахователният договор“; „ и на основание т.9.3.1.7 от Общите условия към застрахователния договор, като твърди, че е налице застрахователно събитие, което не е покрит по Застрахователния договор риск; налице е изрично изключен по Застрахователния договор риск - не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, когато щетите по застрахованото ППС са причинени поради техническата му неизправност в гаранционния срок, което е приложимо в настоящия случай, като излага подробни съображения в подкрепа на възражението. Процесният автомобил е бил в гаранция през 2019 г., както и към момента на настъпване на застрахователното събитие (22.12.2022 г.)“. Така формулирано възражението е основано на твърдения, за наличието на изключен риск – тъй като застрахователното събитие е настъпило вследствие на технически дефект или износеност на възли и/или детайли на ППС, в период, в който ППС е в гаранционен срок, което изключва отговорността на застрахователя. В този смисъл са и указанията на съд, дадени с определението по чл.374, ал.1 ГПК, с което при разпределението на доказателствената тежест е указал на ответника, че н негова доказателствена тежест е да установи, че „към момента на настъпване на застрахователното събитие процесното МПС е било в гаранция“, което съответства със служебното задължение на съда да даде правна квалификация на възраженията на ответника, съобразно цитираното решение на ВКС, без да е обвързан от квалификацията на страните. В първото по делото открито съдебно заседание страните не са се противопоставили на доклада на съда, като са заявили, че нямат възражения по доклада, а и ищецът не е правил възражения за неоснователност на възражението на ответника, поради това, че същото е основано на разпоредбата на т.9.3.1.7 от Общите условия към застрахователния договор, относима към клаузата „Частично каско Б“, а не на разпоредбата на т.7.3.2 от Общите условия към застрахователния договор, с аналогично съдържание и еднакви правни последици, относима към клаузата „Пълно Каско“, каквато е застраховката на процесния автомобил, а е поискал да му бъде определен срок, в който да посочи, периода, в който автомобилът е бил в гаранция, което съдът е направил, т.е. страните са били наясно с разпределената доказателствена тежест и подлежащите на доказване факти, релевантни за правния спор, предвид въведените твърдения. Да се приеме обратното е неправилно, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация на страните/ в случая посочена като т.9.3.1.7 от Общите условия към застрахователния договор, аналогична като съдържание и правни последици с т.7.3.2 от Общите условия към застрахователния договор, както е приел и първоинстанционния съд/, а следва да подведе установените по делото обстоятелства под приложимата за тях норма от закона, в случая на договора, а и ако възражението на ответника беше направено без посочване на конкретна точка от Общите условия към застрахователния договор, то щеше да бъде отнесено към клаузата „Пълно Каско“, каквато е застраховката на процесния автомобил, и щеше да бъде разгледано по същество, в съответствие с чл. 5 и чл. 6 ГПК. С оглед приетото първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск по чл. 405 КЗ следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да се посочи, че останалите възражения на въззивника за наличие на основания за изключване отговорността на застрахователя за причинените вреди се преценяват от въззивния съд като неоснователни, по изложените мотивите в обжалвания съдебен акт, но това не може да обоснова различен извод от направения. В допълнение следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на въззивника за нарушение на чл. 408 във връзка с чл. 404 КЗ и т. 85 от Общите условия към застрахователния договор, изразяващо се в твърдяно несъдействие от страна на застрахования за установяване механизма на настъпване на застрахователното събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че застрахованият, съвместно с водача на автомобила към момента на пожара, е оказал необходимото съдействие за изясняване на обстоятелствата по настъпване на събитието. Водачът е дал обяснения нееднократно — както в свободен текст, така и в отговор на конкретно поставени от застрахователя въпроси. Обстоятелството, че в дадените от водача сведения е налице известно разминаване относно точния момент, в който е възприел наличие на пламъци — дали още по време на движение, или едва след спирането и напускането на автомобила — не е съществено за установяване механизма на пожара и не може да се квалифицира като неизпълнение на задължението за съдействие. Това разминаване е обективно обяснимо с начина, по който събитието се е развило. Водачът първоначално е възприел дим в купето, а не непосредствено открит пламък. С оглед обичайната житейска връзка между дим и горене, както и предвид внезапността и стресовия характер на ситуацията, е разбираемо първоначално да е възприел и описал случилото се като „запалване“ на автомобила още в движение. Това обаче не означава, че той е наблюдавал визуално открит пламък в този момент. Напротив, при установения от експертизата механизъм на развитие на пожара водачът обективно не е могъл да възприеме пламъка, който се е развивал и излизал назад от автомобила по време на движението му. От неговата позиция като водач в купето той е могъл да възприеме преди всичко дима и неговото навлизане в автомобила, но не и пламъка, развиващ се извън непосредственото му зрително поле. Поради това евентуалната неточност в първоначалното му описание се дължи на асоциирането на възприетия дим с наличието на пожар, а не на укриване на факти, противоречиво поведение или отказ от съдействие. Освен изложеното следва да се съобрази, че дори хипотетично да се приеме неточно изпълнение на задължението на водача, съответно на застрахования, за предоставяне на сведения и съдействие при изясняване механизма на настъпване на събитието, това само по себе си не обуславя право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение. За да бъде приложимо основанието за отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, не е достатъчно формално неизпълнение на задължение, предвидено в закона или в Общите условия. Необходимо е това неизпълнение да е виновно, да е значително с оглед интереса на застрахователя и да се намира в причинна връзка с неблагоприятен за него резултат — било с настъпването или реализирането на риска, било с осуетяване или съществено затрудняване на възможността да бъдат установени механизмът на събитието, причините за него или размерът на вредите. В настоящия случай такава причинна връзка не е доказана. Същият извод въззивният съд споделя и по отношение на възражението за нарушение на чл. 363, ал. 4 КЗ. В тази насока следва да се посочи, че не се установява пряка причинноследствена връзка между използването на автомобила извън обявеното основно предназначение и настъпването на застрахователното събитие. Дори да се приеме, че при сключването на договора не е било изцяло разкрито конкретното фактическо използване на автомобила, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове отказ от застрахователно обезщетение, доколкото по делото не е доказано именно това различно използване да е довело до реализиране на риска. Установената причина за пожара е теч на гориво от горивопровод, като липсват данни този теч да е обусловен от предоставянето на автомобила на потенциален купувач за пробно управление или от начина, по който същият е бил управляван към момента на събитието. Поради това не са налице предпоставки за изключване отговорността на застрахователя и на основание чл. 363, ал. 4 КЗ. По отношение на останалите възражения на въззивника следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд те са били обосновани единствено с твърдението на застрахователното дружество, че процесният автомобил е бил предмет на обратно повикване от производителя за подмЯ. на сепаратор на горивни пари поради установен производствен дефект, като застрахованият не се е съобразил с това предписание и не е предоставил автомобила за извършване на необходимата подмЯ.. Във въззивното производство обаче този довод не се поддържа в първоначално въведения му вид и между страните вече не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че пожарът не е причинен от сепаратора на горивните пари, както и че по отношение на конкретния автомобил не е било налице обратно повикване от производителя за подмЯ. на този елемент. От събраните по делото доказателства, включително от заключенията на двете съдебно-автотехнически експертизи, се установява, че процесният автомобил е преминавал предписаните от производителя проверки и е бил предмет на редовно сервизно обслужване. Наличната сервизна документация не сочи на пропуски в поддръжката, нито на неизпълнение на предписани от производителя действия, които да се намират в причинна връзка с настъпването на пожара. Напротив, от нея се установява, че автомобилът е бил обслужван регулярно, включително с оглед проверка на техническото му състояние и подмЯ. на амортизирани или подлежащи на периодична смЯ. части. При тези данни възраженията за явен пропуск в поддръжката и експлоатацията на автомобила, както и за проявена груба небрежност от страна на застрахования, се явяват и по същество неоснователни. При този изход на спора по главния предявен иск е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 406 КЗ, с който се претендира осъждане на ответника да възстанови в натура причинените на автомобила вреди, в случай че се установи, че по отношение на същия не е налице „тотална щета“. Разгледан по същество, евентуалният иск също се явява неоснователен. На първо място, неоснователността му следва от същите съображения, въз основа на които е отхвърлен и главният иск, доколкото и тази претенция предпоставя наличие на дължимо застрахователно обезщетение, респективно ангажиране на отговорността на застрахователя по процесния договор. След като съдът приема, че отговорността на застрахователя е изключена поради наличие на договорно предвиден изключен риск, не са налице предпоставки и за уважаване на евентуално заявената претенция по чл. 406 КЗ. Поради това съдът препраща към изложените по-горе мотиви, които намират съответно приложение и по отношение на евентуалния иск. Предвид изложеното, решението, в обжалваната му част, следва да бъде отменено и вместо него, бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.По разноските: С оглед изхода на спора въззивникът има право на присъждане на направените от него разноски за първоинстанционното производство, а именно: деловодни разноски в размер на 1 110,94 евро, равностойни на 2 172,80 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 11 159,26 евро, равностойни на 21 825,60 лв. Срещу така претендирания размер на адвокатското възнаграждение не е направено възражение за прекомерност. Същият има право и на направените в рамките на въззивното производство разноски, в доказан размер и съобразно представен списък по чл. 80 ГПК на 3 972,10 евро (7 768,77 лв.). По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 11 160,48 евро въззиваемият е направил своевременно и мотивирано съобразно изискването на чл. 78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност, което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на събраните доказателства по делото, въззивния съд намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно Определение № 584 от 25.02.2026 г. по ч.т.д. № 1999/2025 г. по описа на II т.о. на ВКС, с оглед решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА. Съдът следва да съобразява при преценката на възражението за прекомерност на възнаграждението фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и осъществена правната защита и съдействие, включително времетраенето и евентуалната спешност на извършените действия, както и професионалната квалификация, опит и специализация на адвоката. При съобразяване на изложените критерии въззивният съд намира, че настоящото дело не се отличава с изключителна, но безспорно се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Това е наложило полагане на съществени усилия от процесуалния представител на въззивника при изграждане и поддържане на защитната теза. Същият е изготвил подробна въззивна жалба, в която, макар част от поддържаните пред първата инстанция възражения и тяхната обосновка да са отпаднали, са развити няколко самостоятелни по вид и характер възражения, всяко от които е аргументирано със задълбочено фактическо и правно изложение. Във въззивното производство се е наложило и изготвяне на съдебна експертиза с оглед проверка основателността на релевираните възражения. Това е изисквало допълнителна процесуална активност от страна на процесуалния представител, включително запознаване със заключението, преценка на значението му за защитната теза и съобразяването му при формиране на становището по съществото на спора. Процесуалният представител е осъществил активно представителство на страната, като е участвал в проведените две открити съдебни заседания и е представил подробни писмени бележки. При тези данни договореното адвокатско възнаграждение за въззивното производство не се явява несъразмерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената процесуална работа и значимостта на защитавания материален интерес. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице основания за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Поради това направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде оставено без уважение, а в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 11 160,48 евро, равностойни на 21 828 лв. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, на основание чл. 271, ал.1, предл.3 ГПК