Решение № 1691 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 157/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)..

Образувано е по жалба на „Ф+С – АГРО“ ООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя С. Я. С. чрез пълномощника адв. Б. С., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 570-1/24.11.2025 г., издаден от орган по приходите при Дирекция ФМДТ при Община Две могили, в частта на определения с акта размер на дължимата от жалбоподателя такса за битови отпадъци за 2025 г., в която част актът е потвърден с Решение № 2/10.02.2026 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Две могили.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част поради неспазване на изискването за форма на акта – липса на посочени фактически и правни основания за издаването му, липса на мотиви защо не е приложен определения в чл. 67 от ЗМДТ ред за определяне на таксата за битови отпадъци (ТБО). Поддържат се и възражения за несъответствие на акта с материалноправните разпоредби на закона – неспазване на разпоредбите на чл. 63, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, като се излагат подробни съображения в това отношение. Твърди се, че оспореният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) не е съобразен и с целта на закона.

Иска се от съда да отмени АУЗ № 570-1/24.11.2025 г. в оспорената част, относно задълженията за ТБО на дружеството за 2025 г., включващи главници и лихви. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община Две могили, в качеството на ръководител на звеното за местни приходи в общината, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. М., оспорва жалбата като поддържа становище за нейната неоснователност, поради което иска от съда същата да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на разноски.

След анализ на събраните по делото, включително представените с административната преписка, доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С искане вх. № К-5153/19.11.2025 г. (л. 1 от преписката) „Ф+С – АГРО“ ООД е поискало на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК да бъде издаден акт за установява на задължения за календарната 2025 г. за притежаваните от дружеството имоти в Община Две могили, декларирани с декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, както следва: нежилищен недвижим имот в гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 7 с [идентификатор], за който е открита партида № 6804F3871 въз основа на данъчна декларация вх. № 68040000144/ 22.02.2016 г. и нежилищен недвижим имот в с. Чилнов, общ. Две могили, ул. „Георги Димитров“ № 7 с [идентификатор], за който е открита партида № 6804F1152 въз основа на данъчна декларация вх. № 68040000391/ 18.07.2013 г.

Собствеността на жалбоподателя върху посочените имоти не е спорна и се установява от представените от него нотариални актове (л.10-13 от делото). От нотариалните актове е видно, че жалбоподателя е придобил пред 2004 г. имот в гр. Две могили с площ 38 100 кв.м. заедно с построените в него шест склада, битова сграда и други постройки с всички подобрения в имота, а през 2013 г. е придобил имот в с. Чилнов, общ. Две могили с площ 22,006 дка, с начин на трайно ползване – друга производствена база заедно с построените в имота осем селскостопански обекта – сушилня, склад за зърнени храни, ремонтна работилница, семехранилище и четири сгради с друго предназначение (склад към колиен кантар, административна сграда към колиен кантар, дърводелска работилница, склад ГСМ).

С АУЗ № 570-1/24.11.2025 г. (л. 2-4 от преписката) Ю. К. на длъжност младши експерт в отдел МДТ, Дирекция ФМДТ при Община Две могили, определен за орган по приходите със Заповед № 839/09.09.2025 г. на кмета на Община Две могили, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ и въз основа на база данни в информационен масив на отдел МДТ при Община Две могили от данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на задълженото лице „Ф+С – АГРО“ ООД установил задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2025 г. за гореописаните имоти в следните размери:

• данък върху недвижимите имоти

● за имот с партида № 6804F3871 в гр. Две могили – главница 3 598,75 лева и 110,68 лева лихви към 24.11.2025 г.

● за имот с партида № 6804F1152 в с. Чилнов – главница 1 035,76 лева и 8,94 лева лихви към 24.11.2025 г.

• такса битови отпадъци

● за имот с партида № 6804F3871 в гр. Две могили – главница 24 471,56 лева и 752,66 лева лихви към 24.11.2025 г.

● за имот с партида № 6804F1152 в с. Чилнов – главница 14 086,22 лева и 433,24 лева лихви към 24.11.2025 г.

Органът по приходите е изложил мотиви относно начина на изчисляване на дължимите задължения, като в частта относно ТБО е посочил, че на основание чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определяли ежегодно на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ със Заповед на кмета на общината, издадена до 31 октомври на предходната година. В АУЗ не е цитирана конкретна заповед на кмета, но към преписката е приложена Заповед №886/25.10.2024 г. (л. 12-13 от преписката), с която е определено, че в посочени в заповедта райони, включително район пети в гр. Две могили (т. ІІ от заповедта) и с.Чилнов (т. ІІІ от заповедта) се предоставят и трите изброени по-горе услуги, а честотата на обслужване на съдовете за събиране на битовите отпадъци е два пъти седмично за контейнер тип „Бобър“ с обем 1,1 куб.м. в гр. Две могили и един път на две седмици за същия съд в с. Чилнов.

Годишният размер на таксата за битови отпадъци се определяла като данъчната оценка на имота се умножи по определения от Общински съвет Две могили размер на таксата в промили за съответната година, а утвърдените от общинския съвет промили за ТБО за 2025 г. за нежилищни имоти на предприятия били 3,9 ‰ за услугата по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 на ОбС – Две могили за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяне на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе (за краткост по-долу само Наредба № 5) – събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 5,0 ‰ за услугата по чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 – за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 8,1 ‰ – за услугата по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 – за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. За изчислението била използвана данъчната оценка на имотите – 1 439 503,60 лева за имота в гр. Две могили и 828 601,03 лева за имота в с. Чилнов, която била определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

С административната преписка е представено и Решение № 240, взето на заседание на ОбС – Две могили с Протокол № 17/20.12.2024 г. (л. 14 от приписката), с което е одобрена план-сметка за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2025 г. по населени места. Представена е Наредба № 5, която в чл. 13, ал. 2, т. 1 (изм. – Решение № 249 по Протокол № 17/20.12.2024 г. на ОбС – Две могили) определя посочените по-горе промили за всяка услуга за имотите на предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, като е посочено, че тези промили се изчисляват върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.

АУЗ бил връчен на дружеството на 05.12.2025 г. (л. 5 от приписката), след което на 11.12.2025 г. „Ф+С – АГРО“ ООД оспорило акта, пред началника на отдел МДТ при Община Две могили в качеството му на решаващ орган по чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ, само в частта на определените от органа по приходите задължения за ТБО и за двата имота.

С Решение № 2/10.02.2026 г. началникът на отдел МДТ при Община Две могили приел жалбата за допустима, но неоснователна и потвърдил издадения АУЗ. Следва да се посочи, че непрецизно решаващият орган е потвърдил АУЗ изцяло, въпреки, че последният е бил оспорен само частично пред него и в мотивите си началникът на отдел МДТ е разгледал и обсъдил именно и само оспорената част.

В мотивите на решението се посочва, че за 2025 г. не следва да се прилага изменената приз 2017 г. редакция на чл. 67 от ЗМДТ, уреждащ начина на определяне на размера на ТБО, тъй като влизането в сила на това изменение е отложено многократно и последно от 01.01.2026 г. При това положение действащата към 2025 г. редакция на чл. 67 от ЗМДТ допускала определянето на ТБО да стане върху основа, определена от общинския съвет, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Посочва се, че с Решение № 249 по протокол № 17/20.12.2024 г. на ОбС – Две могили е променен размера на таксата битови отпадъци за 2025 г. за юридическите лица и в мотивите към това решение е обоснована невъзможността за изчисляване на ТБО на количество или на ползвател – поради груповото ползване на съдовете за битови отпадъци от домакинства и юридически лица, от ползването на един и същ съд за битов отпадък от няколко домакинства, поради това, че броят на ползвателите е непостоянен и варира в много широки граници. По отношение на третия компонент от ТБО, решаващият орган е посочил, че приложимата за 2025 г. редакция на нормата позволява на общинския съвет да определи същата пропорционално върху основа определена от общинския съвет.

По преписката няма данни кога е съобщено на жалбоподателя издаденото от горестоящия орган решение. На 17.02.2026 г. дружеството е депозирало чрез началника на отдел МДТ при Община Две могили, жалба до настоящия съд, с която се оспорва АУЗ в частта на определените задължения за ТБО – главници и лихви за 2025 г., в която част актът е потвърден с решението.

Ответникът е представил по делото писмени доказателства, с които доказва релевантния за правния спор факт за предоставяне на услугите, за които се заплаща ТБО в гр. Две могили и в с. Чилнов (отделно в жълт класьор).

По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетели, за установяване на факта на предоставяне на услугите от Община Две Могили, за които се дължи ТБО, както и за установяване на количеството на битовия отпадък, генериран от дружеството.

По делото е разпитан свидетеля В. О. П., управител складово стопанство във фирма "Ф+С АГРО" ООД. Свидетелят установява, че базата на фирмата се намира в гр. Две могили, в края на гр. Две могили, в промишлената зона на града, където се намират и други бази и нежилищни обекти. Дружеството, според свидетеля, разполага с три контейнера тип "бобър", както и един малък контейнер, представляващ голяма зелена кофа, тъй като контейнерите стоят на портала, а той е отдалечен от административната сграда. Установява, че трите контейнера са вътре в базата, намират се след портала на базата. Кофата с битовите отпадъци се изхвърляла от служители на дружеството в контейнерите. Контейнерите били достатъчни за нуждите на дружеството, дори имало случаи, в които те не се изхвърлят, защото са празни или се изхвърля само единия контейнер. В контейнерите се изхвърлял само битов отпадък, не се изхвърлял промишлен отпадък на дружеството. Камионът идвал в понеделник и в петък.

Разпитан е свидетелят Г. Х. Г., организатор селско стопанство на дружеството в базата в с. Чилнов на "Ф+С АГРО". Дружеството имало един контейнер тип "бобър", разположен от вътрешната страна на входа на базата. Община Две могили извършвала сметоизвозването на този контейнер. Камионът идвал един път на две седмици. Този контейнер бил достатъчен за нуждите на дружеството, като се генерирали единствено битови отпадъци.

По делото е изготвено и прието без възражения от страните заключение по съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице посочва в заключението си, че разходите за обслужване на един контейнер тип "Бобър" с периодичност на обслужване за месец, са както следва: Разходи за сметосъбиране и сметоизвозване е 121,03 лв. с ДДС за цялата 2025 г. (Справка - Приложение № 2); Разходи за преработка на отпадъците и обезвреждане на отпадъка в депа е 275,74 лв. с ДДС за цялата 2025 г. (Справка - Приложение № 3).

Експертът е изчислил и размерът на ТБО в частта за Разходи за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (трети компонент на ТБО) в населените места и селищните образувания в община Две могили, за имотите собственост на "Ф+С АГРО" ООД, за отчетната 2025 г., като е използван метода на основа Разгърнатата Застроена Площ (РЗП) и Застроената и Незастроената Площ в регулация, за гр. Две могили и с. Чилнов, както и за имотите на дружеството.

При използване на метод, основан на Разгънатата Застроена Площ (РЗП) и таксата е с еднаква тежест по отношение на физическите и юридическите лица, то тогава дължимата от "Ф+С АГРО" ООД такса за 2025 г. по третия компонент, ако се съобразява за партида: п/да с № 6804F3871 - при фактически направените разходи за гр. Две могили, ТБО по третия компонент е 6 033,89 лв.; п/да с № 6804F1152 - при фактически направените разходи от с. Чилнов, ТБО по третия компонент е 4 302,69 лв.

При използване на метод, основаващ се на Застроената и Незастроената Площ в регулация и таксата е с еднаква тежест по отношение на физическите и юридическите лица, то тогава дължимата от дружеството такса за 2025 г. по третия компонент, ако се изхожда от за партида: п/да с № 6804F3871 - при фактически направените разходи за гр. Две могили, ТБО по третия компонент е 7 581,31 лв.; п/да с № 6804F1152 - при фактически направените разходи от с. Чилнов, ТБО по третия компонент е 2 198,42 лв.

За процесният имот в град Две могили, за отчетната 2025 г., а именно този с п/да с № 6804F3871 - деклариран нежилищен недвижим имот с адрес: ул. •••, гр. Две могили, УПИ в строителни граници с идентификатор - 20184.1.1228, целия имот - 38 158 кв.м., застроена площ (РЗП) на имота - 4 969 кв.м., като се има предвид броя на контейнерите, използвани от "Ф+С АГРО" ООД (3 броя контейнери тип "Бобър"), периодичността на обслужването - два пъти месечно, размерът на годишната ТБО за 2025 г. е, както следва: За сметосъбиране и сметоизвозване – 3 бр. контейнери тип "Бобър" по 121,03 лв. с ДДС на година е равно на 363,09 лв.; За преработка на отпадъците – 3 бр. контейнери тип "Бобър" по 275,74 лв. с ДДС на година е равно на 827,22 лв. Общо по горните два компонента, размерът на ТБО за 2025 г. за 3 бр. контейнери тип "Бобър": 1 190,31 лв. с ДДС.

За процесният имот в с. Чилнов, Община Две могили, за отчетната 2025 г., а именно този с п/да с № 6804F1152 - деклариран нежилищен недвижим имот с адрес - ул. "Георги Димитров“ № 38, с. Чилнов, Община Две могили, УПИ в строителни граници с идентификатор - 81373.63.29, целия имот - 22 008 кв.м., застроена площ (РЗП) на имота – 3 623 кв.м., като се има предвид броя на контейнерите, използвани от "Ф+С АГРО" ООД (1 брой контейнер тип "Бобър", периодичността на обслужването - веднъж на две седмици), размерът на годишната ТБО за 2025 г. е, както следва: За сметосъбиране и сметоизвозване – 1 бр. контейнер тип "Бобър": 121,03 лв. с ДДС на година; За преработка на отпадъците - 1 бр. контейнер тип "Бобър": 275,74 лв. с ДДС на година. Общо по горните два компонента размерът на ТБО за 2025 г., за 1 бр. контейнер тип "Бобър": 396,77 лв. с ДДС.

От жалбоподателя са представени копия на подадени на 27.10.2025 г. до общината декларации за определяне на таксата за битови отпадъци за двата процесни имота, които съдът намира за неотносими към настоящия спор, доколкото тези декларации касаят определянето на ТБО за 2026 г.

Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

Предмет на спора е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 570-1/24.11.2025 г., издаден от Ю. Х. К., на длъжност младши експерт в отдел МДТ, Дирекция ФМДТ при Община Две могили, в частта с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 година, потвърден с Решение № 2/10.02.2025 г. на началник отдел МДТ при Община Две могили.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Поради приложимия ред на ДОПК относно съдебното обжалване на АУЗ съдът следва да спази нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съгласно която съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Следователно, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени основания за оспорване.

Не е спорно между страните, че обжалвания АУЗ е издаден от компетентен орган – младши експерт в отдел МДТ, ДФМДТ при Община Две могили Ю. К., надлежно упълномощен със Заповед № 839/ 09.09.2025 г. на кмета на същата община. Със заповедта, на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на К. са предоставени правомощия на орган по приходите по смисъла на чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.

В жалбата до съда се излагат довод за нарушение на формата на издадения АУЗ, като се твърди, че същите са толкова съществени, че са самостоятелно основание за неговата отмяна, но съдът намира оплакването за неоснователно. АУЗ е издаден в предвидената писмена форма по смисъла на чл. 59 от АПК и съдържа всички изисквани от нормата реквизити. Обратно на твърдението в жалбата, оспореният акт е мотивиран, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Фактическото основание е искането на дружеството да бъде издаден такъв акт, както и описанието на имотите, негова собственост, в мотивната част на акта. Посочено е правното основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. С разпоредителната част на акта са установени задълженията на адресата за ТБО, определен е размерът им поотделно, както и окончателният им размер. Отразен е и размерът на начислената лихва, изчислена към датата на издаването на акта. Актът съдържа и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. Следва да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗ да изписва механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗ на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а нормата на чл. 107, ал. 2 от ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В този смисъл ако жалбоподателят е желаел да получи информация относно посочените параметри е следвало да поиска да му бъде издадена такава справка. Доколко посочените правни основания са съответни на приложимия материален закон е въпрос, относим към материалната законосъобразност на обжалвания АУАН, а не към неговата форма. Съдът счита, че процесния АУЗ е издаден при спазване на установената форма.

Не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на процесния АУЗ на това основание. В жалбата се твърди съществуването на такива нарушения, но на практика не е посочено в какво точно се изразяват. Дружеството е подало искане за издаване на АУЗ; в нормативно установения срок посоченият акт е издаден от компетентен орган; упражнено е правото на жалба по административен ред; сезираният решаващ орган е постановил решение в законоустановения срок.

При извършената проверка за законосъобразност, съдът установява, че при издаването на АУЗ материалният закон е приложен неправилно.

Спорът в настоящия случай е относно законосъобразното определяне на размера на дължимата от дружеството ТБО за двата имота за 2025 г.

Правният режим на такса битови отпадъци е регламентиран в глава III, раздел I, чл. 62 и следващите от ЗМДТ. Със ЗИД ЗМДТ, обнародван в ДВ бр. 88/2017 г., е извършена цялостна промяна на разпоредбите, регламентиращи правилата за ТБО. Изменени са чл. 62, 63, 64, 66, 67, 68, 69, ал. 2 и са създадени нови разпоредби. В § 21 от същия ЗИД ЗМДТ е посочено: „Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Със ЗИД ЗКПО, публикуван в ДВ бр. 98/2018 г., ЗИД на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, публикуван в ДВ бр. 14/2021 г. и ЗИД ЗМДТ, публикуван в ДВ бр. 81/ 24.09.2024 г., влизането в сила на направените изменения е отложено неколкократно. Последно със ЗИД на ЗМДТ, обнародван в ДВ бр. 81/2024 г., посочените по-горе изменения отново са отложени, като за влизането им в сила е посочена датата 01.01.2026 г.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че съгласно относимата към 2025 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., съответно изменена с ДВ бр. 88 от 2017 г., изм. относно влизане в сила от 01.01.2026 г. - ДВ бр. 98 от 2018 г., ДВ бр. 14 от 2021 г. и ДВ бр. 81 от 2024 г.) ТБО се заплаща за следните услуги: 1. по събирането и извозването на битовите отпадъци; 2. по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и 3. за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Както правилно е посочил и решаващият орган в решението си с разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ законодателят е определил способите за изчисляване на ТБО по съответните компоненти. Цитираната норма е изцяло променена с направените изменения в ДВ бр. 88 от 3.11.2017 г., като влизането на същата в сила е отложено за 01.01.2020 година, което с ново изменение в ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г. в сила от 01.01.2019 г., влизането в сила на нормата е отложено за 01.01.2022 г. Следва ново изменение обнародвано в ДВ, бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от същата дата, с което влизането в сила на нормата е отложено за 01 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБ през 2021 година. Последното изменение е обнародвано в ДВ бр. 81/2024 г., с което влизането на нормата в сила отново е отложено за 01.01.2026 г.

С оглед на това действащата за процесния период на 2025 година редакция на нормата на чл. 67 от ЗМДТ е редакцията, обнародвана в ДВ. бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., която гласи:

(1) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

(3) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .

(4) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

При тази редакция чл. 67 от ЗМДТ, регламентираща определянето на размера на ТБО, водещият способ да определяне на размера за първия и втория компонент на таксата е според количеството на битовите отпадъци. Едва, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът се определя на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съдебната практика на ВАС категорично приема, че чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ регламентират способите за определяне на ТБО, които не се прилагат алтернативно, а в условията на евентуалност и в последователност, посочена в цитираната правна норма.

В различие от горното, в чл. 67, ал. 4 ЗМДТ (в посочената относима за 2025 г. редакция) законодателят е предвидил, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, т.е. по третия компонент на ТБО, се определя не по количество отпадък (както е за първите два компонентна), а на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно действащата към процесния период редакция на чл. 67, ал. 2 от закона това може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Така, настоящият състав на съда, достига до извода, че за процесния период определяне на ТБО включва поотделно: 1. Услугата по събирането и извозването на битовите отпадъци, която следва да се определи според количеството отпадък; 2. Услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, която също следва да се определи според количеството отпадък и 3. Услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, която само следва да се определи в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

С оспорения АУЗ, и за двата процесни имота, дължимият размер на ТБО е изчислен за всяка от трите услуги въз основа на данъчната оценка на имотите т.е. върху основа, определена от общинския съвет, което в случая е сторено в чл. 13 вр. чл. 11 от Наредба № 5 на ОбС - Две могили.

По отношение на първите две услуги, от административния орган неправилно е използван методът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ – на база данъчната оценка за съответния имот, а не според количеството битови отпадъци – чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В тежест на общинската администрация е да установи обективни обстоятелства, които възпрепятстват прилагането на метода по чл. 67, ал. 1 от закона, което е условие за приложение, в хипотезата на евентуалност, на този по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В издаденото от началника на отдел МДТ при Община Две могили решение, с което АУЗ е потвърден в оспорената му част относно ТБО, се посочва, че с Решение № 249 по протокол № 17/20.12.2024 г. на ОбС – Две могили е променен размера на таксата за битови отпадъци за юридическите лица за 2025 г. и към решението са приложени подробни мотиви за невъзможността за изчисляване на таксата за битови отпадъци на количество или на ползвател – поради груповото ползване на съдовете за битови отпадъци от домакинства и юридически лица, от ползването на един съд за битов отпадък от няколко домакинства, поради това, че броят на ползвателите е непостоянен и варира в много широки граници, поради което общинският съвет е определил основа за определяне на таксата битови отпадъци на юридическите лица да е данъчната оценка на имотите, определена по реда на чл. 21 о ЗМДТ.

При справка в сайта на община Две могили съдът установи, че с Решение № 249, прието по протокол № 17/20.12.2024 г. Общински съвет Две могили е приел Наредба за изменение на Наредба № 5, което изменение засяга единствено чл. 13, ал. 2 от наредбата като са определени нови размери (промили) на таксата за битови отпадъци в сила от 01.01.2025 г. В мотивите, изложени във внесеното до общинския съвет предложение за изменение на наредбата (достъпни на интернет страницата на общината на адрес: https://dvemogili.egov.bg/wps/portal/municipality-dve-mogili/municipal-council/meetings/meeting_201224) се посочва следното: „При действащата на територията на Община Две могили система за събиране на отпадъци, точното отчитане на генерирания обем отпадък от всяко домакинство или лице е възможно, само когато домакинството или лицето е единствен ползвател на съответните съдове за отпадъци. Този метод би могъл да се приложи за жителите на град Две могили. Сметосъбирането за жителите в останалите населени места в общината може да бъде организирано само чрез съдове за групово ползване. В някои точки на територията на населените места са разположени определен брой съдове, които се ползват от съответната група домакинства в района. Често срещана практика е съдовете в определен квартал или улица да се ползват и от домакинства от съседен район, преминаващи от там. При групово ползване на съдовете за отпадъци, много често освен домакинства, ползватели са и офиси, магазини и др. При тази система на сметосъбиране видът и броят на ползвателите на определен съд е непостоянен и варира в много широки граници. От горното е видно, че при действащата система на сметосъбиране не е възможно отчитането на количеството отпадъци генерирано от всяко отделно домакинство или лице. В тази връзка съответно е невъзможно и определянето на таксата според генерираното количество отпадък. Предвид изложеното се явява невъзможно таксата битови отпадъци за жилищните имоти да се определя според количеството им. Следва да се приложи алтернативно предвидената възможност в чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ и да се запази досега използваната основа за определяне размера на ТБО, а именно в определени промили върху данъчната оценка на имота.“.

Съдът счита, че посочените мотиви на практика не обосновават преминаването към третия предвиден от закона метод за определяне на дължимата такса за битови отпадъци – пропорционално върху определена от общинския съвет основа. На първо място, видно от самите мотиви по отношение на имотите в гр. Две могили се посочва, че е възможно отчитането на генерирания отпадък от всяко домакинство или лице, когато съответното домакинство или лице използва самостоятелно съдове за отпадъци. Настоящия случай безспорно е именно такъв, доколкото по делото безспорно се установи, а и не се оспорва от ответника, че дружеството жалбоподател е единственото, което използва декларираните от него и предоставени му от общината 3 броя контейнери тип „Бобър“ в предприятието си в гр. Две могили.

На следващо място съдът намира, че създадената практика в населените места на общината за използване на съдове за групово ползване, сама по себе си не изключва автоматично възможността за определяне на таксата за битови отпадъци въз основа на количеството отпадък за тези субекти, за които това е възможно, т.е. тези които все пак ползват самостоятелни съдове за отпадъци, каквото е дружеството жалбоподател. Обратното тълкуване би оправдало използването на третия по поредност метод за определяне на таксата за битови отпадъци, дори и само в едно населено място да се използват съдове за групово събиране на отпадъци от няколко домакинства или лица, и дори ако тази практика се отнася само за част от населеното място. Това обаче противоречи на целта на закона, която безспорно е във всеки случай, в който това е възможно, таксата за битови отпадъци да се определя въз основа на количеството, генериран отпадък и единствено и само, когато това е невъзможно да се пристъпна към преминаване към други методи за определяне на ТБО.

От събраните по делото доказателства се следва извод, че относно първия и втория компонент на ТБО за 2025 ., възможният и приложим в случая метод е по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ – в левове според количеството битови отпадъци.

По делото не се спори, макар да не са представени доказателства за това (представените декларации касаят 2026 г., а не 2025 г.), жалбоподателят е заявил за 2025 г. 3 броя съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ за имота в гр. Две могили, а за имота в с. Чилнов – 1 брой от същия вид. Използването от дружеството на заявения брой и вид съдове за битови отпадъци, както и периодичността на сметосъбиране и сметоизвозване, са установени с гласни доказателства – разпита на свидетеля П. за имота в гр. Две могили и разпита на св. Г. за имота в с. Чилнов. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила за всеки от имотите годишните разходи за 2025 г. за събирането и извозването на битовите отпадъци (услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ) и тези за третирането им (услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ), при отчитане заявените и използвани като вид, вместимост и брой контейнери за отпадък, както и на периодичността на обслужването. Съдът цени заключението на вещото лице относно разходите за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ за правилно и обосновано.

По отношение на първия имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, вещото лице е изчислило, че според количеството на битовите отпадъци размерът на таксата за двата компонента за имота е, както следва:

• За сметосъбиране и сметоизвозване – за 3 броя контейнера тип „Бобър“- по 121,03 лв. с ДДС за контейнер на година или общо за трите контейнера 363,09 лв.;

• За преработването /обезвреждането/ на отпадъците - за 3 броя контейнера тип „Бобър“ - по 275,74 лв. с ДДС за контейнер на година или общо за трите – 827,22 лв.

По отношение на втория имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили, вещото лице е изчислило, че според количеството на битовите отпадъци, за този имот размерът на таксата за двата компонента е, както следва:

• За сметосъбиране и сметоизвозване – за 1 брой контейнер тип „Бобър“- 121,03 лв. с ДДС на година;

• За преработването /обезвреждането/ на отпадъците - за 1 брой контейнер тип „Бобър“ – 275,74 лв. с ДДС на година.

Горепосочените размери се отнасят за определяне на ТБО за 2025 г. за първите два компонентна.

Във връзка с третия компонент от таксата за ТБО - поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, в съдебно-икономическата експертиза вещото лице е определило размера на този компонент, въз основа на заложените в чл. 67, ал. 8, т. 3 ЗМДТ две възможни основи: а) брой ползватели на услугата в имота и б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот. Както се посочи по-горе, тази нова редакция на чл. 67, ал. 8, т. 3 от ЗМДТ не е била в сила към момента на издаване на оспорвания АУЗ, поради което направените от вещото лице изчисления по методиката по невлязлата в сила разпоредба на чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „а“ и б. "б" от ЗМДТ са неотносими към настоящия спор и в тази част заключението не се кредитира от съда.

При изчислението на третия компонент следва да се има предвид приложимата към 2025 г. редакция на разпоредба на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ: „Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет“. Доколкото вещото лице е установило при изготвяне на експертното си заключение, че в Община Две могили не се събиран и съхраняват конкретни данни за ползвателите на всеки имот на територията на гр. Две могили и с. Чилнов, то в случая за изчисляване на третия компонент от ТБО остава приложима единствено определената от общинския съвет основа. Процесната основа е заложена в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 в нейната редакция, приета с Решение № 249 по Протокол № 17/20.12.2024 г. на Общински съвет Две могили, която предвижда таксата по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 (за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) да е в размер на 8,1 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Така заложената с Наредба № 5 на ОбС – Две могили основа в тази част не противоречи на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, който е специален спрямо хипотезите на ал. 1 и ал. 2 от същата разпоредба и при систематичното тълкуване се следва изводът, че предвидената в ал. 1 методика за изчисление на база количеството отпадъци не се отнася до заложения в ал. 4 трети компонент от ТБО – таксата за поддържане на чистотата на териториите в населените места. Предвид това, органът по приходите правилно е изчислил този компонент пропорционално върху основата и в размера, определени от общинския съвет в чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на ОбС – Две могили – 8,1 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Тук е мястото да се отбележи, че ЗМДТ по отношение на имотите на предприятия борави с понятието „данъчна оценка“ в двуяк смисъл. Съгласно чл. 21 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. От една страна законодателят използва терминът „данъчна оценка“ за да обозначи стойността на имота, от която се изчислява данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ), респективно таксата за битови отпадъци, когато това е допустимо. От друга страна като данъчна оценка се обозначава стойността на имота, определена от администрацията съгласно Приложение № 2 от закона. Тук понятието има по-тесен смисъл, доколкото тази стойност е само една от възможностите за определяне на данъчната оценка по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ за нежилищните имоти на предприятията, за които е предвидено, че като данъчна оценка за изчисляване на ДНИ/ТБО е по-високата стойност между отчетната стойност на имота и данъчната оценка (в по-тесен смисъл) по Приложение № 2 от закона.

Така с оспорения АУЗ, използвайки данъчната оценка, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ: 1. За имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2025 г., е определена дължимата от дружеството сума от 11 659,98 лв. и 2. За имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили, за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2025 г., е определена дължимата от дружеството сума от 6 711,67 лв.

Предвид направените по-горе изводи, настоящият съд следва да направи преизчисляване на дължимите размери ТБО по оспорвания АУЗ, както следва:

1. За имота в гр. Две могили, партиден номер 6804F3871:

• за събирането и извозването на битовите отпадъци – 363,09 лв.;

• по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци – 827,22 лв.;

• поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване – 11 659,98 лв.

Така общо за този имот размерът на ТБО за 2025 г. е 12 850,29 лева.

С оспорения АУЗ размерът е определен на 24 471,56 лева, т.е. оспореният акт е незаконосъобразен за определения размер ТБО над 12 850,29 лв. до 24 471,56 лева, в която част се следва отмяната му. В частта за определената ТБО в размер на 12 850,29 лв. за имота АУЗ е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съобразно приетия от настоящия състав нов размер на главницата за задължението за ТБО за имота в гр. Две могили, при съобразяване на падежа за плащането му (на две равни вноски до 30.06.2025 г. и до 31.10.2025 г., съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 на ОбС - Две могили), до момента на издаване на оспорения АУЗ - 24.11.2025 г., дължимите лихви за просрочие за задължението за главницата възлизат на 367,60 лв., изчислени от съда с помощта на лихвен калкулатор на НАП.

АУЗ е незаконосъобразен в частта относно определената като дължима лихва за сумата над този размер, т.е. над 367,60 лева до 752,66 лв. Жалбата на задълженото лице в тази част е основателна и следва да се уважи, респ. АУЗ – да се отмени частично. АУЗ е законосъобразен в частта на определения размер на акцесорното задължение от 367,60 лева, поради което се следва потвърждаване на АУЗ, респ. отхвърляне на жалбата на задълженото лице за този размер на лихвата.

2. За имота в с. Чилнов, с партиден номер 6804F1152:

• за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за сумата – 121,03 лв.;

• за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за сумата – 275,74 лв.;

• за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване – 6 711,67 лв.

Общо ТБО за този имот за 2025 г. е в размер на 7 108,44 лв.

С оспорения АУЗ размерът е определен на 14 086,22 лева, т.е. оспореният акт е незаконосъобразен за определения размер ТБО над 7 108,44 лв. до 14 086,22 лева, в която част се следва отмяната му. В частта за определената ТБО в размер на 7 108,44 лв. за имота АУЗ е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съобразно приетия от настоящия състав нов размер на главницата за задължението за ТБО за имота в с. Чилнов – 7 108,44 лв., при съобразяване на падежа за плащането му (на две равни вноски до 30.06.2025 г. и до 31.10.2025 г., съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 на ОбС - Две могили), до момента на издаване на оспорения АУЗ - 24.11.2025 г., дължимите лихви за просрочие за задължението за главницата възлизат на 203,40 лева, изчислени от съда с помощта на лихвен калкулатор на НАП.

АУЗ е незаконосъобразен в частта му относно определената като дължима лихва за сумата над този размер, т.е. над 203,40 лева до 433,24 лв. Жалбата на задълженото лице в тази част е основателна и следва да се уважи, респ. АУЗ – да се отмени частично. АУЗ е законосъобразен в частта на определения размер на акцесорното задължение от 203,40 лева, поради което се следва потвърждаване на АУЗ, респ. отхвърляне на жалбата на задълженото лице за този размер на лихвата.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на оспорващия „Ф+С-АГРО” ООД, със седалище гр. Русе, следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от жалбата. От страната има направено своевременно искане за присъждане на разноски – представен е списък за разноски в общ размер 2 159,76 евро (л. 81 от делото), включващ 1 700 евро адвокатски хонорар, 25,56 евро държавна такса и 434,20 евро депозит за вещо лице. Заплащането им е доказано от представените по делото платежни документи (на л. 23 – платежно нареждане на внесена държавна такса, на л. 9 – Договор за правна защита и съдействие за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, на л. 39 и л. 86 – платежни нареждания за внесен депозит за вещо лице). Съразмерно с уважената част от жалбата, възлизаща на 19 213,95 лева, на страната следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 1 044,13 евро.

Съдът констатира, че по делото са налице доказателства за двойно заплащане на държавната такса – платежно нареждане от12.02.2026 г. (л. 9 от делото) и платежно нареждане от 27.02.2026 г. (л. 28 от делото), поради което едната вноска се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване на жалбоподателя след подаване на заявление до съда за това.

Ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на разноски по делото и такива не му се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът