Решение № 473 от 11.10.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 263/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София 1000, Район “Оборище”, ул. “Московска” № 19, представлявано от Изпълнителните директори- Д. Д. М. и С. Л. С., чрез старши юрисконсулт Р. М. М., срещу Решение № 1/04.01.2024г., постановено по гр.д. №3/2023г. по описа на РС Петрич, в частта в която първоинстанционния съд: ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 947, 47лв. представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредигоиолучател), считано от 18.07.2022г. до погасяването; ОТХВЪРЛЯ исковете на „БАНКА ДСК“ АД, предявени срещу В. И. Г., за следните суми: -163, 21лв. на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК във вр. с чл. 430 ал. 2 ТЗ, представляваща възнаградителпа (договорна) лихва, дължима за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г., по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредитополучател); -3, 95лв., на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 947, 47лв. по този кредитен договор, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г. и -75, 00 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД, представляваща такси по кредита Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и нобоснованост на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, в частта им в която съдът е приел, че договора от който произтичат ищцовите претенции, не съответства на чл. 10 ал. 1 ЗПК, доколкото и без специални знания се констатира, че не всичките му елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, щом като едни от най-важните от тях (за кредитния лимит, за лихвения процент, за годишния процент на разходите и за общата дължима сума) са изписани ръкописно, а останалата му част е представена печатно. Изложени са доводи от съда, че отклоненията от императива на чл. 10 ал. 1 ЗПК водят до недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК), а тогава потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва или на други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Във връзка с оспорването на решението на РС Петрич, в обжалваната му част, наведени са доводи с въззивната жалба, че Чл.10 §1 от Директива 2008/48/ЕО предвижда, че договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, а § 2 предвижда кои са данните, които следва да бъдат посочени по ясен и кратък начин. За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин /съображение 31 от Директива 2008/48/. Видно от чл.10 § 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение 31 от тази Директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг траен носител, да се посочват ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си /§31 от Решението/. Сочи се с въззивната жалба, че чл.22 § 1 от Директивата, озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата директива“ предвижда, че „доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите-членки /не/ могат да /.../ запазят или въведат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива“- § 8 от Решението. В този смисъл и съображение 9 от Директивата „Пълната хармонизация е необходимата да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това ограничение обаче следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани с настоящата директива. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство.“ Излагат се доводи от жалбоподателя, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. Видно от съпоставката на европейсконо и националното право, българският законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит- всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по- малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Поддържа се с въззивната жалба, че разпоредбата на чл.10 ал. 1 ЗПК в частта и относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв но вид, формат и размер шрифт, не по-малък ог 12, не следва да се прилага от националния съд, локолкото не е в съответствие е Директива 2008/48/ЕО. Изхождайки от принципа на примата на правото на ЕС, още през 1978год. в решението по дело Simmenthal СЕС приема, че с оглед гарантирането на пълното действие на нормите на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени в тяхното прилагане в рамките на държавите членки, при необходимост трябва /и то по собствена инициатива/ да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред /§24 от решението по дело С-106/77 на СЕС/. Застъпва се тезата от въззивната страна, че следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На основание чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК в този случай кредиторът губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, озаглавен „Санкции“, предвижда Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“. От съображение 47 от Директивата следва, че докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съдът вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и се съблюдава своевременно основния принцип на пропорционалност /§63 от решението и цитираната в него съдебна практика/. И прилагането в съответствие с тази правна уредба на санкции, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционална, когато липсващите данни но чл.10 § 2 от Директива 2009/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способноспа на потребителя да прецени обхвата на своето задължение /$ 72 от Решението/. В Решението по дело С-42/15 СЕС приема, че чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по чл.10 § 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Предвид изложеното съображение, изказва се становище от пълномощникът на „БАНКА ДСК“ АД, че установената от националния законодател санкция за неспазване изискването на чл.10 ал.1 ЗПК-всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не отговаря па изискванията за пропорционалност. Неспазването на това изискване не би могло във всички случаи да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, доколкого видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на документа, коего позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Ръкописното изписване на част от елементите в договора за кредит не е годно основание /по гореизложените съображения/за санкциониране на кредитодателя с най-строгата санкция-загубване на право на лихви и разноски по договора, както и за обявяване на договора за недействителен по чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 10 ал.1 ЗПК. Изписването на част от елементите в договора, макар и ръкописно, позволява на кредитополучателя да прочете съдържанието на договора и да прецени обхвата на своите задължения. Поддържа се с въззивната жалба, че процесният договор е действителен, като са спазени изискванията на чл. 10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал. 1 т. 10 и т. 11 ЗПК. Процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма за действителност, в два екземпляра-по един за всяка страна по договора. Ответната страна не прави възражение относно формата на изписване на част от елементите в договора, като съответно е приела, че посоченото в него е на ясен и разбираем език, и въз основа на него е направила своите възражения в Отговора на исковата молба, в т.ч. възражение за липсва на представителна власт за кредитора /данните за представителя на кредитора също ръкописно изписани в договора/. Поради това обстоятелство, а и защото договорът е сключен но ясен и разбираем начин, като клаузите му изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание на дотовора но чл. 11 ЗПК, иска се от съда да приеме, че процесният договор е действителен, а санкцията но чл. 22 ЗПК е непропорционално тежка в настоящия случай. Наличието на ръкописно изписани елементи от договора не води до недействителност на облигацията на основание чл. 22 ЗПК. Разпоредбите цитирани в чл.10 ЗПК дават защита на потребителя от недобросъвестни практики на банките, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателят да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. Подобно формално нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 ЗПК обаче не води до правните последици по чл. 22 ЗПК с оглед на обстоятелството, че правата и интересите на страните по правоотношението по никакъв начин не са компрометирани. Да се приеме в случая, че е налице недействителност само на посоченото основание би било твърде буквален прочит на законовата разпоредба, като няма да се държи сметка за духа на закона и целите, които се преследват с неговото приемане. Въз основа на изложените съображения, иска се от въззивния съд, да: ОТМЕНИ Решение № 1 от 04.01.2024г., постановено по гр.д. № 3 по описа на Районен съд Петрич за 2023 година, В ЧАСТТА, с която съдът: ОТХВЪРЛИ искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 947, 47 лв., представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредитополучател), считано от 18.07.2022г. до погасяването. ОТХВЪРЛИ исковете на „БАНКА ДСК“ АД, предявени срещу В. И. Г., с които се претендира последната да бъде осъдена да заплати на първото и следните суми: -163, 21 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ап. 2 ТЗ, представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г., по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021 г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. И. Г. (като кредитополучател); -3, 95 лв., на основание чл. 415. ал. 1, т. 3 ГТ1К във вр. е чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 947, 47 лв. по този кредитен договор, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г„ и -75, 00 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД, представляваща такси по кредита, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО това, постановите решение, е което да уважите всички предявени от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 искове в пълния им размер, претендиран с исковата молба. Иска се от въззивния съд, да ОСЪДИ В. И. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Московска“ 19, представлявана от Д. Д. М. и С. Л. С.- Изпълнителни директори, всички направени в настоящото производство разноски, включващи платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения. В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. П. Т., пълномощник на въззиваемата – В. И. Г., ЕГН ••••••••••, с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Застъпва се становището с отговора на въззивната жалба, че правилно първоинстанционният съд е приел, че Договорът не съответства на разпоредбата, визирана в чл. 10 ал.1 от ЗПК, тъй като сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК, в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12. ал. 1, т. 7 - 9; договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК. Оспорва се от въззиваемата страна в настоящия случай като неправилно посоченото въззивно оплакване и направено твърдение, че разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, в частта относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер на шрифт, не по-малък от 12, не следва да се прилагат от националния съд, доколкото това не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО. В настоящия казус е приложимо националното ни законодателство. Поддържа се от въззиваемата страна Решение № 1 от 04.01.2024г., постановено по гр.дело №3/2023г. на PC Петрич, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенции, с посочените по-горе претенции като правилно и се иска същото да бъде оставено в сила. Иска се от въззивния съд да вземе решение, с което да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и основателно и да не уважава депозираната въззивна жалба, тъй като същата е неоснователна. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на насрещната страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна. При пледоариите си по съществото на делото, пълномощникът на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616- юрк Молласали поддържа въззивната жалба, по съображенията изложени в нея, като моли съда да приеме че изписването на част от елементите на договора за кредит с ръкописен текст, не е основание обуславящо нищожността на сключения между страните договор и не може да е годно основание за да доведе до санкция на кредитора с най- тежката санкция- загуба на правото да бъдат присъдени лихви и такси, при приложението на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Моли съда да отмени решението на РС Сандански в обжалваната му част, като уважи предявените искове от “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 изцяло и за пълния им размер. Претендират се разноски за въззивната страна пред двете съдебни инстанции, като е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК по отношение възнаграждението на особения представител на въззиваемата. При предоариите при устните състезания, особеният представител на въззиваемата- адв. Т. оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди изцяло решението на РС Сандански, в обжалваната му част. С писмено становище по делото, особеният представител на въззиваемата, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното Решение № 1/04.01.2024г., постановено по гр.д. №3/2023г. по описа на РС Петрич, като правилно и обосновано. Поддържат се доводите на първоинстанционния съд с които е прието, че са налице отклонения от императивната разпоредба на чл. 10 ал.1 от ЗПК, които водят до недействителност на сключения между страните договор за кредит, като съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, длъжникът следва да бъде осъден да заплати само дължимата главница, без да дължи заплащане на лихви, такси и др. разноски по договора. Оспорват се доводите че разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, не може да се прилага от съда, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, като се застъпва становище, че в настящия казус приложими са нормите приети от националното ни законодателство. За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното: Производството пред РС Петрич е образувано по искова молба, подадена от “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез пълномощника юрк Р. М., срещу В. И. Г., с настоящ адрес в •••, ЕГН ••••••••••, въз основа на предявен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, от кредитора "Банка ДСК" ЕАД, за приемане за установено, че длъжника- В. И. Г., дължи сумата 947.47лв., усвоена и непогасена главница, ведно със законната лихва считано от депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК пред съда - 18.07.2022г. до окончателното изплащане; сумата 163.21лв., възнаградителна лихва за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г.; 3.95лв.- обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г. и сумата 75.00лв., заемни такси, дължими по силата на сключен между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г. Ищецът твърди с ИМ, че по силата на договор от 13.05.2021г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 е предоставила на В. И. Г., сумата от 1000.00лв. чрез кредитна карта DSK Maxi Go, като неразделна част от договора са приетите и подписани от ответника ОУ и Условията за съответния вид карта. Между страните били уговорени възнаградителна лихва, такси и неустойки, в посочените размери. Сочи, че издадената карта била получена от ответника, като усвояването на кредита в пълен размер е извършено чрез картата на датите посочени в уточняваща искова молба. Договора е бил сключен за срок от една година, като кредита е следвало да бъде посасен чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски, за което с ИМ пред РС Сандански е представен Погасителен план. Сочи се в ИМ, че съгласно чл. 26, Глава VI „Използване на кредита“ от Общите условия, които страните се съгласили да са приложими към сключения договор, клиентът длъжник е бил длъжен ежемесечно, в рамките на определение с Условията срок, след настъпване на падежната дата/гратисен период/, да заплаща минималната сума за револвиране на кредита. В чл. 35 ал.1 Глава IX, „Обслужване на кредита“ от ОУ към договора е прието, че ако в четири поредни месеца, считано от настъпване на падежната дата, клиентът не револвира кредита си или револвила същия със суми по- малки от минималните суми по вноските за съответния период, правото за ползване на кредита се спира. В разпоредбата на чл. 36 Глава IX, „Обслужване на кредита“ от ОУ към договора, предвижда се ако клиентът не погаси задълженията си в размера и в срока до края на петия гратисен период, ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката става предсрочно изискуемо и дължимо за целия използван кредитен лимит, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Исковата претенция пред първоинстанционния съд е основана на твърдение за неизпълнение на задължението за погасяване на кредите чрез внасяне на минималните месечни револвиращи вноски, са настъпили предпоставките на чл. 36 Глава IX, „Обслужване на кредита“ от ОУ към договора- за предсрочна изискуемост на цялото вземане до длъжника, за което е било изпратено до ответницата В. И. Г. писмено уведомление, надлежно получено от нейната дъщеря на 30.06.2022г. Поддържа се от ищеца пред РС Петрич, че с връчване на уведомлението е постигната целената промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите суми по сключения договор за непогасения остатък от задължението. Изложеното обосновало правния интерес на ищеца да предприеме действия по принудително събиране на вземането си. Сочи се с ИМ, че кредиторът- “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, е пристъпил към принудително събиране на вземането, като е подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя- В. И. Г., с настоящ адрес в •••, ЕГН ••••••••••, пред РС Петрич. С Разпореждане № 572/25.07.2022г. по обарузауваното ч. гр. д. № 988/2022г., по описа на РС Петрич, заявлението е било отвхърлено от заповедния съд, като на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ал.1 т. 3 от ГПК, че може да предяви установителен иск за вземането си, по чл. 422 от ГПК пред гражданския съд. Така в срока по чл. 415 ал.1 т. 3 от ГПК е предявен настящия иск пред РС Петрич. Въз основа на изложените фактически твърдения и наведените правни доводи, иска се от РС Петрич, да постанови решение с което да установи със сила на пресъдено нещо, по отношение на ответника В. И. Г., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес в •••, че дължи на щеца „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми проичтичащи от неизпълнение на сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., а именно: сумата 947.47лв., усвоена и непогасена главница, ведно със законната лихва считано от депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК пред съда - 18.07.2022г. до окончателното изплащане; сумата 163.21лв., възнаградителна лихва за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г.; 3.95лв.- обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г. и сумата 75.00лв., заемни такси. Претендират се и направените пред първата съдебна инстанция разноски, включително за юрисконулстко възнаграждение. С писмен отговор на исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК, особения представител на ответницата- адв. Е. С., оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се процесуалната легитимация на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, доколкото при сключването на визирания договор револвиращ кредит, ищецът кредитор е бил представляван от лице, което не е било упълномощено от него, поради което не е имало представителна власт да подписва и сключва от името на банката договор за кредит. Възразява се с писмения отговор на ИМ, че липсват доказателства за усвояването на кредитния лимит от страна на ответницата. Предявеният иск по чл. 422 от ГПК се оспорва и по основание, като се възразява че претендираните суми не са изискуеми и дължими, поради ненастъпил падеж, тъй като не е извършено надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, чрез изпращане на писмено изявление на кредитора, достигнало надлежно до длъжника по договора. Направено е възражение за нищожност на договора за револвиращ кредит, поради това че самият договор е изписан на шрифт, който не отговоря на изискванията на ЗПК, поради което не е бил ясен и разбираем за кредитополучателя. Поради изложеното се поддържа довод за недействителност на сключения договор, на осн. чл. 22 ЗПК. Пред РС Петрич са събрани писмени доказателства, допусната е и приета от съда съдебно икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. Пред настоящата въззивна инстанция не са навеждани от страните и не са събирани доказателства. С обжалваното Решение № 1/04.01.2024г., постановено по гр.д. №3/2023г. по описа на РС Петрич, предявеният иск е бил частично уважен, като първоинстанционният съд на основание чл. 415 ал.1 т. 3 от ГПК е осъдил ответника В. И. Г., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес в •••, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата сумата 947.47лв., представляваща усвоената, но непогасена част от главницата, по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., като е отхвърлил предявените искове в останалат им част- за сумата 163.21лв., възнаградителна лихва за периода от 11.08.2021г. до 29.06.2022г.; за сумата 3.95лв.- обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, за периода от 30.06.2022г. до 15.07.2022г. и за сумата 75.00лв., за заемни такси. Съдът е приел че сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г. е нищожен поради противоречието му с императивната норма на чл. 10 ал.1 от ЗПК, като е приел че в този случай длъжникът следва да върне на кредитора само чистата сума за неизплатената главница по кредита, като не следва да дължи лихви такси и разноски/чл. 23 от ЗПК/. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, че съдът е приел че и без специални знания видно е че не всички елементи от сключения договор за револвиращ кредит са изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, като основните елементи от сключения договор/за кредитния лимит, за лихвения процент, за годишния процент за разходите и за общо дължимата съму/са изписани ръкописно, а останалата му част е изписана печатно, поради което условията на договора не са били реферирани на кредитополучателя на ясен и разбираем език и не става ясно кога са изписани правописно най- важните елементи от сключения договор. Срещу решението на РС Петрич, в частта му в която са отхвърлени част от предявените искове, депозирана е въззивна жалба от кредитора “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство. За да се произнесе по депозираната въззивна жалба в рамките на компетенциите си, настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция, счита за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че от кредиторът “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК пред РС Петрич, срещу длъжника В. И. Г., основано на доводи за неизпълнение на задълженията за погасяване на револвиращите месечни вноски по сключен между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., както и на обявена от банката кредитор предсрочна изискуемост на осн. чл. 36 Глава IX, „Обслужване на кредита“ от ОУ към договора, като са заявени сумите претендирани и по настоящото производство пред гражданския съд. Пред съда по заповедното производство е представено извлечение от счетоводните книги на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, по сметката на В. И. Г., ЕГН ••••••••••, от •••. С Разпореждане № 572/25.07.2022г. по образуваното ч. гр. д. № 988/2022г., по описа на РС Петрич, съдът е отхвърлил заявлението на заявителя “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, което е било потвърдено с Определение № 1089 от 10.11.2022г. по в.гр.д. № 876/2022г. по описа на ОС Благоевград и е влязло в законна сила на 10.11.2022г. На заявителят е било указано ме мож да предяви осъдителен иск пред гражданския съд срещу длъжника В. И. Г., за вземането си заявено по ч. гр. д. № 988/2022г., по описа на РС Петрич, като в законовия срок, пред РС Петрич е бил предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1 т. 3 от ГПК. Въззивният съд въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните СИЕ изслушана пред РС Петрич, приема за установено и доказано по делото, че страните са обвързани от валидно сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., по силата на който "Банка ДСК" ЕАД, е поела задължение да предостави на кредитополучателя В. И. Г.- револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява, чрез кредитна карта DSK Maxi Go, отчитан по сметка •••, в размер на 1000.00лв., при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21, 95 % годишно или 0, 06% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент в размер на 0.11% и фиксирана надбавка в размер на 21.34%, при лихвен бичмарк 6–м. EURIBOR за карти в EUR и USD, при уговорен между страните ГПР в размер на 25.30. Договорът е надлежно подписан от страните като ответникът е декларирал, че е получил и е запознат Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на "Банка ДСК" ЕАД /ОУ/. Договорът съдържа подписи на ответника на всяка страница. От документа, материализиращ кредитния договор, приет от РС Петрич е видно, че параметрите му, свързани с размера на кредитния лимит, на лихвения процент, на годишния процент на разходите и на общата дължима сума, са изписани ръкописно, докато останалите уговорки по договора са с печатен шрифт. Представени са пред първоинстанционния съд и приети като писмени доказателства ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на "Банка ДСК" ЕАД, които също са подписани от ответника на всяка страница. Представени са Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, които са подписани от ответника на всяка страница на 13.05.2021г. и съдържат изявлението му, че ги приема. Представен е по делото е и приет от страните Погасителен план и ГПР от същата дата 13.05.2021г., подписани от ответника на всяка страница. По делото пред РС Петрич е представена и приета като писмено доказателство- Покана- уведомление от 02.06.2022г., с която ищецът- “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, е уведомил ответника длъжник- В. И. Г., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес в •••, за упражненото едностранно потестативно право да направи задълженията по сключения договор за револвиращ кредит- предсрочно изискуеми, поради забава в погасяване на задълженията по него. Поканата е получена от ответницита В. И. Г., на адреса на който живее, като е получена на 30.06.2022г. от нейната дъщеря, с която живеят в едно домакинство. Въззивният съд намира, че оспорването че не е настъпила предсрочно изискуемост на сумите претендирани с ИМ, поради нередовното връчване на длъжника на изявлението за превръщане на остатъка от дължимите суми по кредита в изцяло и предсрочно изискуеми е неоснователно и е останало недоказано пред първоинстанционния съд. Пред РС Петрич е допусната и приета ССЕ, което заключение не е било оспорено от страните и въззивният съд намира че следва да бъде кредитирано от съда като пълно, компетентно и безпристрастно дадено. От писменото заключение на експерта икономист се установява, че кредитния лимит по картата в размер на сумата от 947.47лв. е усвоен от държателят на картата, чрез плащания на ПОС устройство и теглене от АТМ, за периода от 07.09.2021г. до 08.11.2021г. Установява се от заключението на експерта по приетата СИЕ, че няма счетоводни данни за внасяни месечни револвиращи вноски от кредитополучателя, за погасяване на кредитния дълг от страна на въззиваемата В. И. Г.. Експертът посочва, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, както и към момента на изготвянето на експертното заключение, размерът на усвоената но неизплатена главница, е останал непроменен и възлиза на 947.47лв. Въззивният съд, след като съобрази оплакванията, изложени с жалбата и доводите на страните и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, излага следните правни съображения: При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му компетентност, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на въззивното обжалване е и процесуално допустимо. Несъмнено обжалваното първоинстанционно решение е постановено въз основа на редовна ИМ и по предявен осъдителен иск по чл. 415 ал.1 т. 3 от ГПК, който е процесуално допустим, доколкото исковата претенция пред гражданския съд е идентична по основание и размер, с тази предявена със заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС Петрич, като е основана не едни и същи фактически твърдения. С Разпореждане № 572/25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 988/22 г. на Районен съд - гр. Петрич, било е отказано издадането на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което съгласно дадените от съда указания, заявителят е предявил осъдителен иск за вземанията си на осн. чл. 415 ал.1 т. 3 от ГПК пред гражданския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4. Съобразно даденото легално определение в чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, договорът за потребителски кредит е този, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон възпроизвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за револвиращ кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Въззивният съд приема, че договорът за револвиращ кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен по въпросите за които в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит са предвидени изрично особени правила за сключването и действителността му. Не е спорно между страните по делото, а установява се по несъмнен начин от събраните доказателства, че страните по настоящото дело са валидно обвързани от поетите задължения със сключения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г., по силата на който на кредитополучателя В. И. Г. е предоставен при условията на револвиращ кредит, уговорения между страните лимит от 1000лв., който въззиваемата е усвоила изцяло чрез предоставената и кредитна карта DSK Maxi Go, чрез неколкократни плащания на ПОС устройство и теглене от АТМ, за периода от 07.09.2021г. до 08.11.2021г. От момента на реалното получаване на кредитната карта за сумата, отпусната и като револвиращ кредит, за длъжника е възникнало задължението за погасяването на задължението чрез парични вноски, ведно с уговорените договорна лихва, дължими такси и разноски по кредита, като същата е следвало да заплаща ежемесечно минималната вноска, определена с приетия от страните Погасителен план. Установено е по делото, че длъжникът е усвоил предоставения му кредит в размера на уговорения лимит/947.47лв./, като не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита и неговото връщане на кредитодателя, като не е била изплатена нито една погасителна вноска. Крадиторът се е въползвал от правото си да преобразува кредита в изцяло и предсрочно изискуем, за което е изпратил до длъжника писмено уведомление, надлежно получено от В. И. Г. по постоянния и адрес, чрез нейната дъщеря от същото домакинство. Ето защо задължениата за неизплатената главница, възнаградителна лихва, лихви за забава и такси по кредита, са станали изискуеми и дължими, а същите са установени и доказани по размер въз основа на приетото заключение на експерта по приетата ССЕ пред РС Петрич. Основното оплакване с въззивната жалба от “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника юрк Молласали е основано на доводи, че въведеното с чл. 10 ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК основание за нищожност- неспазване на изискването за изписване на всички елементи от договора за потребителски кредит с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не следва да се прилага от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО. По оплакването наведено с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, въззивният състав на ОС Благоевград намира че съдебната практика трайно се е обединила около становището, прието с Решение № 50162 от 10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. на II т.о. на ТК. Изискването всички елементи на договора да бъдат изписани с шрифт в размер не по-малък от 12 е въведено с изменението на чл. 10 ал. 1 ЗПК, извършено с § 3 ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 22 април 2014г.) Посочените изменения са влезли в сила на 23.04.2014г. съгласно § 15 ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 22 април 2014г.). Процесният договор е бил сключен на 13.05.2021г., поради което към него е приложима новелата на чл. 10 ал.1 от ЗПК в измененията с ДВ бр. 35/2014г.– изрично предвидено от законодателя с разпоредбата на § 13 ЗИДЗПК. С определение на Съда на Европейските общности/шести състав/от 14.04.2021г., по дело С- 535/2020г. е дадено тълкуване по следните въпроси: 1. Следва ли чл. 22, пар. 1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар. 2 и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя/чл. 10, пар. 2, б. "б" от директивата/ и условията на застраховката /чл. 10, пар. 2, б. "о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин? С цитираното определение е дадено следното тълкуване: Член 10 § 2 и член 22, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Правният въпрос следва ли да се приеме че процесния по настоящото дело договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14644128 е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на рапоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, следва да бъде разрешен в съответствие с тази практика на Съвета./Определение № 485 от 14.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 2585/2021г., IV г.о., ГК/. В Решение № 50162 от 10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. на II т.о. на ТК, изложени са доводи че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102 ЕИО на Съвета, съдържа хармонизирани разпоредби "в редица ключови области" от правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на директивата за държавите членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни /от разпоредбите на директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10, § 1 от директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит. Следователно, извън въведеното с директивата изискване за форма "на хартиен или друг траен носител", държавите членки, не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора. Правилото на член 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., предвижда изискване за размер на шрифта, което директивата допуска и което е задължавало страните да сключат договора в съответствие с него. Прието е от състава на ВКС в цитираното решение, постановено по чл. 290 от ГПК, че Член 10, § 2 и член 22, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, т.е. с националното законодателство на държавата членка, да бъдат приети допълнителни задължителни условия към договора за кредит, касаещи действителността на същия. Поради изложеното следва да се приеме, че макар нормата на чл. 10 ал. 1 ЗПК да не транспонира Директива 2008/48 ЕО, това не означава, че същата е в противоречие с този акт на общностното право. Същевременно, нормата не е приложена от националния съд в несъотвествие с ДФЕС в областта на тази директива, доколкото чл. 3, във вр чл. 8 от Директива 92/13/ЕИО допуска приемането или запазването в сила на по-строги разпоредби, целящи да осигурят максимална степен на защита на потребителите на ниво национално законодателство. Ето защо нормата следва да се вземат предвид, но трябва да се дължи сметка за нормативния контекст, който заедно с преценяваната за неравноправен характер клауза, определя правата и задълженията на страните (С-738/19; С-807/19)/ Решение № 50174 от 26.10.2022г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021г., IV г.о., ГК/ Въз основа на изложените съображения въззивният състав на ОС Благоевград напълно споделя съдебната практика, намерила израз в Решение № 50162 от 10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. на II т.о. на ТК, поради което намира за неоснователно оплакването с въззивната жалба- за неприложимост изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК при преценка действителността на процесния договор за кредит. Въведеното от националния законодател изискване по чл. 10 ал. 1 ЗПК относно минималният размер на шрифта на изготвяне на договора за потребителския кредит е от императивен характер, касае установяване на законосъобразена практика на кредитодателите, поради което не се обуславя относно нейното приложение от субективните възможности на отделния кредитополучател. Цитираното изискване относно изискуемия размер на шрифта, на който се изготвя договора, е въведено с оглед целта на Закона, а именно принципно с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна– кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които изготвянето на договорите са в различна степен на по-малък от 12 шрифт, което създава предпоставки за невъзможност или значително затруднение при възприемането на текста на договора от потребителя, в нарушение на установеното в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК правило за неговата яснота и разбираем език. В установената съдебна практика прието е, че "Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. " В този смисъл - Решение № 65 от 06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г. на Върховен касационен съд, I-во т. о. на ТК. Въззивният състав на ОС Благоевгра намира че следва да се обърне внимание на съображение 31 от Директива 2008/48, според което – "За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. ". На следващо място с разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от същата Директива отново се набляга на изискването информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит да е представена по ясен и кратък начин. Така и с националната правна норма– чл. 10 ал. 1 от ЗПК, чл. 147 от Закона за защита на потребителите е въведено изискването за "ясен и разбираем начин" и "ясен и недвусмислен начин". Още с отговора на ИМ, наведено е възражение от ответната страна, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗПК, тъй като не всички елементи от договора са записани с еднакъв по вид и размер шрифт, както е изискването на закона. Част от елементите на сключения договор за револвиращ кредит са изписани ръкописно и нечетливо. В конкретната законова разпоредба изрично е посочено, че всички елементи от договора за заем следва да бъдат в размер 12 и шрифт Tames New Roman т. е. следва целия договор да е компютърно написан и обработен и не следва в съдържанието на същия да има дописвания на ръка. Разпоредбите цитирани в чл. 10 от ЗПК дават защита на потребителя от недобросъвестни практики на банките, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателят да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. Изложеното според въззивния съд на още по–голямо основание касае изписан текст на ръка и нечетливо. В настоящия казус установено е по несъмнен начин и без нуждата от назначаване на съдебно техническа експертиза, че основните елементи от договора за револвиращ кредит/за кредитния лимит, за лихвения процент, за ГПР и за общо дължимата сума/, са изписани ръкописно и нечетливо. Въззивният състав на ОС Благоевград напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че това формално нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в настоящия случай води до извода, че цялата необходима информация, предоставена на длъжника не е формулирана по ясен, кратък и разбираем за длъжника начин /съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО/. Въззивният съд намира, че дописването на съществените елементи от сключения договор за кредит на ръка, съществено компрометират правата и интересите на по- слабата страна- кредитополучателя потребител, като липсват гаранции че това дописване не е било извършено след подписването на договора от страните. Поради изложените съображения, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното решение на РС Петрич, че допуснатото формално нарушение на правилата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, поради ръкописното изписване на основните елементи от договора за кредит е такова, че води до правните последици, предвидени в чл. 22 от ЗПК с оглед на обстоятелството, че правата и интересите на страните по правоотношението по никакъв начин не са гаранирани. Въззивният съд намира че сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.05.2021г. е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, във връзка с разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК. При недействителност на сключения договор за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК, приложима е нормата на чл. 23 от ЗПК, която предвижда че в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължил лихви или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в настоящия случай, съобразно заключението на вещото лице по приетата СИЕ, е стойността на усвоената но непогасена главница, в размер на 947.47лв., за която сума предявеният иск е бил уважен като основателен. Оплакването с въззивната жалба, че изписването на част от елементите от процесния договор с ръкописен текст, не може да обоснове нищожност по смисъла на чл. 22 от ЗПК и да доведе до тежката санкция на чл. 23 от ЗПК, банката кредитор да бъде лишена от възможността да получи лихвите и разноските по кредита е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При изложените съображения от фактическа и правна страна, решението на РС Петрич, в обжалваната му част, следва на основание чл. 271 ал.1 от ГПК да бъде потвърдено като правилно и постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с установената съдебна практика на ВКС на РБ. По разноските: Въззивната жалба е оставена от въззивния съд без уважение, поради което разноски пред настоящата съдебна инстанция следва да бъдат присъдени само относно възнаграждението на особения представител на въззиваемата. С платежно нареждане по делото от 31.05.2024г. наредено от “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, внесена е по делото сумата 418.96лв. за възнаграждение на особения представител на въззиваемата страна пред настоящата съдебна инстанция. Въззивният съд намира възражението за прекомерност на определеното възнаграждение за особения представител на въззиваемата В. И. Г., пред настоящата съдебна инстанция за неоснователност. Дължимото възнаграждение на особения представител на страната се извършва от съда на осн. 47 ал. 5 и 6 от ГПК, като се определя съобразно фактическата и правна сложност по делото. Същото може да бъде и под минималния размер предвиден за съответния вид работа съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за адвукатурата, но не по- малко от една втора от него. Въззивният съд намира, че в настоящия случай възнаграждението на особения представител на въззиваемата пред настоящата съдебна инстанция е определено към минимума предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, като не са налице основания във връзка с фактическата и правна сложност на делото и с оглед на обема от работа, извършена от адв. П. Т., АК Благоевград, същото да бъде определено под предвидения в наредбата минимум. Следва да бъде разпоредено изплащането на внесената сума от 418.96лв. в полза на адв. П. Т., като възнаграждение за осъществената от нея процесуално представителство и защита по в.гр.д. № 263/2024г. по описа на ОС Благоевград, за пред въззивната съдебна инстнация.