Присъда № 41 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 470/2026 г.

към присъда № 41/22.07.2026 г. по н.о.х.д. № 470 по описа на Добричкия районен съд за 2026 г. На 04.05.2026 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 671/2024 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Б. Я. Г., ЕГН ••••••••••, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 3 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Б. Я. Г., н а 17.09.2024 г., в град Добрич, по бул. „25-ти септември“, до бензиностанция „Петрол“ и Областен отдел „Автомобилна администрация“ Добрич, в посока центъра, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „•••”, модел „•••“ с рег. № •••, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична експертиза № Е-146/02.03.2026 г. на Лаборатория по химикотоксикологични изследвания към Военномедицинска академия, Многопрофилна болница за активно лечение - •••. В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или за вземане на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия Б. Я. Г.; Приема и прилага към материалите по делото актуална справка за съдимост на подсъдимия Б. Я. Г. с рег. № 260511005000203794/11.05.2026 г. и не се налага събирането на нови доказателства; На основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото следва да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание, като не са налице основания за обединяване или разделяне на делото. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на наказание лишаване от свобода за срок от една година и намаляване на същото с 1/3 до осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 300 (триста) евро. Пледира се и за налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, при изпълнението на което да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право, считано от 18.09.2024 г. Пледира се и за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски. Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на справедливо наказание. По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Г. заявява, че поддържа становището на адвоката си. На дадената му последна дума подсъдимият Г. заявява, че съжалява. След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: На 17.09.2024 г., служителите на Областна дирекция на МВР - Добрич - свидетелите Т. Г. Г. и М. К. И. били назначени съвместно в наряд на територията на град Добрич в състав на автопартул, като осъществявали дейността си по контрол на пътния трафик. Около 22:00 часа, свидетелите Г. и И. получили сигнал от дежурния в оперативната дежурна част, че лек автомобил без задна табела с регистрационен номер се движи от гр. ••• за гр. Добрич. Полицейските служители незабавно се отправили към изхода за град •••. По бул. „25-ти септември“, до бензиностанция „Петрол“ и Областен отдел „Автомобилна администрация“ Добрич, в посока центъра, свидетелите Г. и И. установили два автомобила, единият от който бил препречил пътя на другия. Единият от водачите имал агресивно поведение, като при проверката се установило, че това е подсъдимият Б. Я. Г.. Същият твърдял, че водачът на другия автомобил, чийто път е препречил е любовник на бившата му жена. У полицейските служители възникнало съмнение, че е възможно водачът да е под въздействие на наркотични вещества, поради което извършили проверка на подсъдимия Г. за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager DrugTest 5000” с инвентарен № A R H J - 0017, като техническото средство отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Извършената проверка и резултатът от нея били обективирани в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 17.09.2024 г. Свидетелят Т. Г. издал на подсъдимия Г. талон за изследване № 096978 от 17.09.2024 г. и той бил придружен от полицейските служители до Спешно отделение при „Многопрофилна болница за активно лечение Добрич“ АД - гр. Добрич, където му били взети биологични проби – кръв и урина, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози № 220 от 17.09.2024 г. Свидетелят Т. Г. съставил на подсъдимия Г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 1255429 от 18.09.2024 г., с който било иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия Г.. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, подсъдимият заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-146/02.03.2026 г., изготвена в Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Многопрофилна болница за активно лечение - ••• към Военномедицинска академия, в предоставените за изследване обекти – биологични проби (урина и кръв), взети на 17.09.2024 г. в 23:15 часа от лицето Б. Я. Г., ЕГН ••••••••••, е открито наличие на амфетамин и метамфетамин, което е установено чрез имунохимичен скрининг и се доказва по надлежния ред посредством газхроматографски анализ. Съгласно заключението на вещото лице, процентното съдържание на идентифицираните вещества не може да бъде определено към момента в ЛХТИ, което не променя заключението по смисъл. Идентифицираните съединения - амфетамин и метамфетамин, представляват наркотични вещества от група „високорискови“, поставени под специален забранителен режим. Видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Добрич, лекият автомобил „••• •••“ с рег. № ••• е собственост на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, ул. „•••“ № •••. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство оценъчна автотехническа експертиза, стойността на процесния автомобила „••• •••“ с рег. № ••• към датата на деянието е била 6936,53 евро (шест хиляди деветстотин тридесет и шест евро и петдесет и три евроцента). Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2023 г.; фотоалбум от 19.09.2024 г. – 5 листа; протокол за разпит на свидетеля Т. Г. Г. от 30.10.2024 г.; протокол за разпит на свидетеля М. К. И. от 01.11.2024 г.; заверено копие от рецепта на Б. Г.; съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-146/02.03.2026 г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от 17.09.2024 г.; АУАН серия GA № 1255429 от 18.09.2024 г.; талон за изследване № 096978; резултат от Дръг тест; справка за собственост на моторно превозно средство от 30.06.2023 г.; справка за нарушител/водач; справка за съдимост на Б. Я. Г. от 20.09.2024 г.; справка УИС от 18.09.2024 г.; протокол за разпит на обвиняемия Б. Я. Г. от 30.03.2026 г.; справка УИС от 16.03.2026 г.; справка за съдимост на Б. Я. Г. от 16.03.2026 г.; оценъчна автотехническа експертиза от 30.03.2026 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2024 г.; справка УИС от 02.04.2026 г.; справка за съдимост на Б. Я. Г. от 11.05.2026 г.; трудов договор № 6397/30.06.2026 г.; удостоверение на Т. Б.ов Г. с рег. № 66-21/01.06.2026 г.; грамота на Т. Б.ов Г. – 4 бр.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б. Я. Г. от 22.07.2026 г. Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Подсъдимият Б. Я. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 17.09.2024 г., в град Добрич, по бул. „25-ти септември“, до бензиностанция „Петрол“ и Областен отдел „Автомобилна администрация“ Добрич, в посока центъра, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „•••”, модел „•••“ с рег. № •••, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична експертиза № Е-146/02.03.2026 г. на Лаборатория по химикотоксикологични изследвания към Военномедицинска академия, Многопрофилна болница за активно лечение - •••. Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство. Протоколът за съдебна химикотоксикологична експертиза № Е-146/02.03.2026 г., изготвена в Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Многопрофилна болница за активно лечение - ••• към Военномедицинска академия е безспорно доказателство, че подсъдимият на инкриминираната дата е управлявал моторното превозно след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Това важи както за първоначалното констатиране употребата на наркотични вещества, така и за реда за изземване, съхраняване, изследване и т.н. на биологичните проби (кръв и урина). Амфетамин и метамфетамин, представляват наркотични вещества от група „високорискови“, поставени под специален забранителен режим. С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие е както фактът на употреба от страна на подсъдимия на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, така и фактът на управление на моторното превозно средство. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, а именно - това, че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. Липсата на знание за които и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. Т.е., за да е съставомерно деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК, деецът следва да съзнава, че поема управлението на моторното превозно средство, след като е употребил наркотично/и вещество/а. От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му. В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият Г. е поел управлението на моторното превозно средство с ясното съзнание, че е употребил наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, което обстоятелство се потвърждава от направеното самопризнание в съдебно заседание. При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия Б. Я. Г. е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред. За да определи наказанието на подсъдимия Б. Я. Г., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му: Б. Я. Г. е роден на ••• ЕГН ••••••••••. Деянието е извършено при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил наказван по административен ред, както и обстоятелството, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство след употреба не на едно, а на две наркотични вещества. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът прецени и факта, че е осъществено деяние – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, придобило през последните години изключително широко разпространение в обществото ни. Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от подсъдимия Б. Я. Г. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е употребил алкохол и/или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване/въздействието на наркотичните вещества при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, проявеното критично отношение към извършеното, както и липсата на образувани други наказателни производства срещу подсъдимия. Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че Г. съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. Относно вида и размера на наказанието: Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието. Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Б. Я. Г. деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева в редакцията но нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК, действала към датата на извършване на деянието, която като по-благоприятна следва да намери приложение, съобразно принципа, прокламиран в чл. 2, ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.). Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) месеца. Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК. От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение, обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място – съдебното минало. Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, както и с оглед ниската обществена опасност на дееца. Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК. Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание - 8 (осем) месеца лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от 3 (три) години. Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Г. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от 8 (осем) месеца. В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят е предвидил кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба. При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. В настоящия случай с оглед обстоятелството, че подсъдимият Б. Г. е бил наказван по административен ред за други нарушения на правилата за движение по пътищата, съдът счита, че персоналната превенция на наказателната репресия по отношение на подсъдимия Г., не би могла да бъде постигната без налагане на наказание глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не следва да намери приложение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не би могла да намери приложение и с оглед обстоятелството, че основното наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия не е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Отчитайки тези обстоятелства, високата степен на обществена опасност на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки такава към минималния, предвиден от законодателя размер, а именно - 300 евро (равняващи се на 586,75 лева), който размер съдът намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия. Съдът намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. При съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК в редакцията, действала към датата на извършване на деянието, съдът намира, че подсъдимият Б. Г. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка (наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред, както и с оглед на останалите благоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства), съдът намира, че същият този срок следва да се определи под средния, предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер, а именно – 1 (една) година. На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишено по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 18.09.2024 г. Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде помалък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. На основание чл. 343б, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК, с присъдата съдът осъди подсъдимия Б. Я. Г. да заплати в полза на държавата (по сметка на Районен съд Добрич) сумата от 6936,53 евро (шест хиляди деветстотин тридесет и шест евро и петдесет и три евроцента), представляваща равностойността на моторното превозно средство - лек автомобил „•••”, модел „•••“ с рег. № •••, който автомобил не е негова собственост и е послужил за извършване на престъплението. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия Б. Я. Г. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 454,67 евро (четиристотин петдесет и четири евро и шестдесет и седем евроцента) по сметка на Областна дирекция на МВР - Добрич. С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. тест-касета от „Drager DrugTest 5000“, след влизане в сила на присъдата да се унищожи. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си! Районен съдия: (Данчо Димитров) Мотивите към присъдата са изготвени на 17.09.2026 г., в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК.