Решение № 105 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1344/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Ц. К. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б...... чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес адвокат Н. Л.,у гр. Б....... против Община Б..., с ЕИК 000024695, с адрес гр. Б...... представлявана от Кмета М.... Б...

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Б...., че на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗС (непрекъснато владение в продължение на 10 години), ищцата е собственик на 1881 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, находящ се в с. П..... община Б... с площ от 68564 кв.м., начин на трайно ползване: „пасище“, трайно предназначение: „земеделска“, които 1881 кв. м. представляват новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 57159.34.22, находят се в с. П...община Б.... област Б.... с площ от 1881 кв.м., начин на трайно ползване: „нива“, трайно предназначение: „земеделска“, при съседи: 57159.34.18 съгласно Скица- проект № 15-538981-1.04.2025 г.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е придобила по давност правото на собственост върху 1881 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, находящ се в с. П...... община Б....с площ от 68564 кв.м., начин на трайно ползване: „пасище“, трайно предназначение: „земеделска“, които 1881 кв. м. представляват новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 57159.34.22, находящ се в с. П.....община Б....... с площ от 1881 кг..и., начин па трайно ползване: „нива“, трайно предназначение: „земеделска“, при съседи: 57159.34.18 съгласно Скица-проект № 15-538981-1.04.2025 г.

Твърди, че процесният имот е образуван от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, като собственик на имота по КРНИ е посочена Община Б......... въз основа на Документ РД-10-121 от 28.07.2008, издаден от ОД „Земеделие“ - гр. Б....

Ищцата оспорва, че Община Б..... е собственик на процесната част от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18.

Твърди се, че от началото на 60-те години до настоящия момент ищцата и нейното семейство лично и непрекъснато владеят новообразувания процесен имот, който е част от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18. Поддържа, че първоначално, процесният имот започва да се владее от дядо й (К...Г. Ц... а в последствие, продължава да се владее от бащата й (К..... К....Ц.... както и от самата ищца. Твърди, че след смъртта на баща си, през 1995 г., продължава да владее в лично качество процесния имот, като присъединява владението му съобразно правилата на чл. 82 ЗС.

Твърди се в исковата молба, че през процесния период имотът се е ползва от ищцата и нейното семейство като зеленчукова градина, в която се отглеждат зеленчуци (чушки, домати, картофи, зеле) и като бостан, в който са се отглеждали дини и пъпеши. Поддържа, че имотът, във владяната му част, никога не е бил пасище. Твърди, че новообразуваният имот е ограден от едната част с каменен зид, изграден от дядо й, а в другата със синор, като са изградили и капково напояване в имота.

Поддържа се, че описалите действия, извършвани от страна на ищцата и семейството й, изпълват фактически съдържание на правото на собственост, придобито чрез давностно владение, като били налице всички признаци на владението - то е било непрекъснато, явно, постоянно и спокойно осъществявано. Твърди, че владението на имота е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си, непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищцата е демонстрирала по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. Поддържа се, че до трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, че никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищцата.

С Разпореждане № 2501/10.07.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника Община .... е връчено на 11.07.2025 г.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 11.08.2025 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на на реална част с площ 1881 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18 по КККР на с. П... общ. Б... заснета като поземлен имот с проектен идентификатор 57159.34.22, съобразно приложената към исковата молба скица-проект.

Твърди, че Община Б...е собственик на претендирания поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

На следващо място, Община Б..... твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ.

Поддържа се още, че Община Б...... е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съгласно чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ тези земи са част от общинския поземлен фонд.

На следващо място се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи. Съгласно ал. 9 на чл. 25 от ЗСПЗЗ условията и редът за промяна на начина на трайно ползване на мерите и пасищата за други земеделски нужди се определят в правилника за прилагане на закона - процедурата е разписана чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Едва при изпълнение на посочената в тази разпоредба процедура, може да се отрази промяна в начина на трайно ползване на имота в КККР.

Във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесният имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Б....

Предвид посоченото се оспорват всички възраженията в исковата молба. Сочи се, че общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред. Определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Б.... и в решението е отбелязала и начина на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ.

Протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица.

Твърди се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е предаден в собственост на Община Б.....

Сочи се, че видно от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. П.... Процесният имот е част от посочен под № 377 - имот 383, с площ: 75666 кв.м., начин на трайно ползване: П..... начин на възстановяване: в съществуващи СРГ.

Сочи се, че с Решение на ПК от 16.08.2010 г. в границите на имот № 383 е възстановен имот, отразен с № 034007, а сега с идентификатор 57159.34.7 по КККР на с. П.... Останалата част от имот № 383 е отразена в КВС с № 034008 и с площ от 72901 кв.м, видно от КВС и регистъра към него. С Решение на ПК от 133/05.06.2012 г. в границите на имот № 034008 е възстановен имот, отразен с № 034011, а сега с идентификатор 57159.34.11 по КККР на с. П......Образуван е също друг нов имот с № 034019, а останалата част от имот № 034008 е отразена с № 034018, а сега с идентификатор 57159.34.18 по КККР на с. П....

Твърди, че видно от приложените към настоящия отговор справка от КАИС, процесният имот с идентификатор 57159.34.18 по КККР на с. П..... е с номер по предходен план: 034018, че видно от посоченото Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и от одобрената КВС и регистъра към нея, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост.

Сочи се, че съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващи стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в чл. 1, ал. 6 от посочената наредба.

Твърди се в отговора, че от справка в КАИС и КВС се установява също, че в масив 34, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници - напр. горепосочените имоти с идентификатори 57159.34.7 /Л... А... Т.../, 57159.34.11 /С...С... Ц.... както и други съседни на процесния имоти с идентификатори 57159.34.15 /С... С...Ц... 57159.34.673 /П....С....Ц...., 57159.34.3 и 57159.34.888 /А....С.... И../ и много други. Сочи, че на лицето С.... С..... Ц.. са възстановени редица земи в масив 34 и в съседните масиви, възстановени са земи и на лицето П.....С.. Ц...... който е дядо на ищцата по майчина линия, както и на други лица със същата фамилия. Непосредствено до масив 34 се намира махала „Ц...“ и местност „Ц........ Посоченото установява, че земите от този и съседни масиви са подлежали на възстановяване и са възстановени на заявилите ги в срок бивши собственици, в стари реални граници, включително на рода на ищцата по майчина линия. Земите, за които не е подадено заявление за възстановяване, какъвто е процесният имот с идентификатор 57159.34.18 по КККР на с. П....представляват остатъчен фонд, останал след възстановяване на всички заявени в местността имоти и са общинска собственост по силата на закона.

Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост.

Посочено е и че следва да се има предвид, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, независимо дали са били внесени в ТКЗС или други подобни организации. В тази насока е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Сочи се, че при проследяване редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ се налага изводът, че първоначално възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Съгласно чл. 15, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се поддържа, че следва да се отчетат и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това решение се поддържа, че КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния обхват и преди изменението.

Позовава се на съдебната практика: Определение № 503/11.06.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, I г.о. - „ За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, а дали е станал част от кооперативното земеползуване поради внасянето му в ТКЗС от член-кооператор, или е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане от селскостопанската организация, е без правно значение.“

Твърди се, че посоченото се потвърждава и от самата административна процедура по възстановяване на собствеността, при която се е изследвало само наличието на собственост върху земите преди образуването на ТКЗС и др., което се е установявало не само с описдекларации за внасяне на земите, а в много случаи само въз основа на емлячни регистри, без да се изследва дали земята е внесена в ТКЗС.

В тази връзка се сочи, че едва при представяне на доказателства за собственика на земята преди образуването на ТКЗС може евентуално да се изследва дали земята е била внесена, отнета или кооперирана и то при условие, че може да се установи идентичност на внесените от лицето земи с настоящите имоти. Без такива данни - за собственика на земята преди образуване на ТКЗС, е невъзможно да се установи дали земята е била внесена, отнета или включена в кооперативно земеползване. Отделен е въпросът, коментиран в горепосоченото решение на КС, че не винаги са налице данни за внасяне на земите в посочените организации.

Твърди се, че от всичко изложено се налага изводът, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. Съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му бившите собственици са тези, които следва да установят пред ОСЗ, респ. пред съда притежаваните от тях земеделски земи преди образуване на ТКЗС.

Сочи се, че в конкретния случай дядото на ищцата по майчина линия П..... С...Ц.... и неговият род, както и други лица са възстановили притежавани от тях земи в процесната територия. Посоченото само по- себе си установява, че земите в тази територия попадат в обхвата на ЗСПЗЗ. Поземлен имот с идентификатор 57159.34.18 по КККР на с. Покровник, номер по предходни планове: 034018, 34008 и 000383, е представлявал и представлява земеделска земя, поради което попада в обхвата на ЗССПЗЗ.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда е тях. Сочи се, че в този смисъл е представеното Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с представените извлечения в частта за процесния имот от Приложение №1 към протоколното решение, както и от КВС и регистъра с отразени имоти — собственост на Община Б.....

Твърди се, че в конкретния случай, придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината, на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона.

Поддържа се още, че имотът е общинска собственост и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Аналогична е разпоредбата на чл. 6 от ЗС /в първата му редакция до ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.

След като за един имот няма данни да е собствен на конкретни физически лица, респ. е с неустановен собственик, същият е станал държавна/общинска собственост.

Поддържа се, че съгласно съдебната практика, притежанието на право на собственост от физическо лице не може да се предполага, а следва безспорно да се установи. Докато по отношение на държавата - чл. 6, преда. 2-ро от ЗС (първоначална редакция), както и по отношение на общината - чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (в първоначалната редакцията до 05.11.1999г.) и чл.25, респ. чл. 19 от ЗСПЗЗ е въведено законово придобивно основание по отношение на имотите с неустановен собственик /безстопанствени имоти/. Посоченото означава, че след като за един имот няма данни да е собствен на конкретни физически лица, респ. е с неустановен собственик, същият е станал държавна/общинска собственост. Тъй като отрицателният факт, че даден имот не е имал друг собственик, не подлежи на доказване, доколкото на доказване подлежат само положителни факти, то в тежест на този, който оспорва посочените констатации, е да установи, че имотът е имал собственик.

Съгласно съдебната практика, притежанието на право на собственост от физическо лице не може да се предполага, а следва безспорно да се установи. Докато по отношение на държавата - чл. 6, предл. 2-ро от ЗС (първоначална редакция), както и по отношение на общината - чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (първоначална редакцията) и чл.25, респ. чл. 19 от ЗСПЗЗ е въведено законово придобивно основание по отношение на имотите с неустановен собственик /безстопанствени имоти/. Съдебната практика приема, че доказването на това придобивно основание става, чрез изследване на данните, които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗТСУ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна, респ. общинска собственост.

Твърди се, че при отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са налице данни да е собствен на конкретно лице. В цялата процедура по установяване собствениците на земеделските земи, подробно разписана в ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, за процесния имот не са установени собственици - същите не са заявили възстановяване на притежавани от тях земи, не са се явили при анкетиране и т.н., същевременно не са установени собственици, които са запазили собствеността и владението върху своите земи. При това положение, след като не е установен собственикът на земята, не може да се направи друг извод, освен че земята е общинска.

Оспорва се твърдението, че ищцата владее, респ., че нейните наследодатели са владеели реална част с площ 1881 кв.м. от процесния поземлен имот с идентификатор 57159.34.18 по КККР на с. П... общ. Б.... заснета като поземлен имот с проектен идентификатор 57159.34.22, съобразно приложената към исковата молба скица-проект. Оспорва, че е изпълнена хипотезата на чл. 82 от ЗС.

Твърди се от ответника, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение, тъй като в територията и масива, в който попада процесният имот, се намират земите на рода на ищцата по майчина линия - на дядото П..... Ц..... а не на дядото по бащина линия .....Г. Ц....Не отговаря на действителното положение и твърдението, че процесният имот никога не е бил пасище, доколкото още от първото му отразяване в КВС, както и при предаването му на общинната с приложеното протоколно решение и в последствие до момента, целият имот е определен с начин на трайно ползване пасище.

Твърди се, че в случая за ищцата и нейните наследодатели не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението. Не е налице нито фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. За да се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищецът следва да докаже, че достатъчно ясно е изразил пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху същия имот.

Сочи се, че предвид факта, че ищцата не излага твърдения в посока на обстоятелството, че е своила процесния имот спрямо физическо лице, може да се направи обоснованият извод, че същият е своен спрямо държавата, респективно общината, а разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи приложението на императивната правна норма на чл. 86 от ЗС. /изм., бр. 92/1951 г./ да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, съответно - държавна или общинска собственост /ДВ, бр. 31/1990 г./, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. - публична държавна или общинска собственост. Поддържа се и че съгласно разпоредбата и на чл. 7, ал. 1 от ЗОС (в първоначалната редакция) до 09.11.1999 г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението - публична общинска собственост. Поради това за периода до 1999 г. давност в полза на ищцата не е могла да тече.

Твърди се, че доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива по давност и след 09.11.1999 г., с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, имоти и вещи - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС.

Сочи се и че видно от чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Поради публичния характер на собствеността, е налице абсолютна забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС и чл. 7, ал. 1 от ЗОС.

Твърди се, че от всички изложени хипотези е видно, че дори ищцата и нейните наследодатели да са владели процесния имот от началото на 60-те години до настоящия момент, то в тяхна полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.

Предвид гореизложеното се поддържа, че Община Б...... е собственик на процесния имот, а искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител адвокат Л., поддържа предявения иск, ангажира гласни и писмени доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалния си представител –юрисконсулт Б. оспорва предявения иск, поддържа се становище за недоказаност и неоснователност на същия. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендират се и сторените по делото разноски, сторено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно - техническа експертиза, заключението, по която е прието по делото.

Анализа на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Видно от скица от АГКК и Приложение за приемане на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за обект поземлени имоти с идентификатори 57159.34.18, 57159.34.22 е, че процесната реална част от 1881 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, находящ се в с. П...... с площ от 68564 кв.м., начин на трайно ползване: „пасище“, трайно предназначение: „земеделска“, представлява новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 57159.34.22, находят се в с. П......, община Б......област Б.... с площ от 1881 кв.м., начин на трайно ползване: „нива“, трайно предназначение: „земеделска“, при съседи: 57159.34.18 съгласно Скица- проект № 15- 538981-1.04.2025 г., издадена по молба на ищцата.

Видно от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г., Приложение № 1 към Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г., Заповед № РД10-121/28.07.2008 г., с която е одобрено Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, за всички землища в Община Б...... които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя, на Община Б.... В Приложение № 1, към раздел II, т.1 от това протоколно решение, в частта за земл. с.П..... под пореден № 377, присъства имот № 000383 от 75.666 дка. „Пасище, мера“, в съществуващи СРГ.

Видно от извадка от КВС и регистъра за землището на с. П...... процесния имот е с НТП“пасище, мера“.

Установява се от приетите по делото извадки от КАИС и КВС, че в масив 34, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници - напр. имоти с идентификатори 57159.34.7 /Л.......... А.... Т..57159.34.11 /С....С...Ц...., както и други съседни на процесния имоти с идентификатори 57159.34.15 /С....С.... Ц.../, 57159.34.673 /П..... С... Ц.....7159.34.3 и 57159.34.888 /А..... С.... И...

Установява се от представеното и прието по делото Удостоверение за наследници изх. № 1511/24.04.2025г., издадено от Община Б...... че ищцата е наследник-дъщеря на К..... К.. Ц.... починал на ...... който от своя страна видно от Удостоверение за наследници изх. № 3776/13.10.2026г., издадено от Община Б.....е син на К... Г. Ц..... починал н...

Приетите по делото заявление-декларация от К.....Г. Ц......и Заявление-декларация от П.....Ц.. съдът не обсъжда, като намира същите за неотносими към делото.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели.

Свидетелят К....Т...сочи в показанията си, че познава ищцата, тъй като са израстнали в село П....в „Ц...“, където тя там има къща. Сочи, че нейната къщата, в която живее е на повече от 100 години, а той има къща на 70-80 метра от тяхната. Заявява, че ищцата имат имот и градина, че нейната майка и баща й, дедо К..... и баба Ф...я работели, като градината е под къщата, на около 100 метра от къщата на Ц., граничи с негово место. Твърди още, че градината е около декар и половина, два и се работи непрекъснато дълги години от тях, друг никой не я е работил в селото. Според свидетелят съседи няма други, като имотът от едната страна граничи с каменен зид, от другата страна има вада и отстрани е гора, терена има малко наклон. Според свидетеля Т..... това място дядо К... и баба Ф........ го работели, след това ищцата Ц. и съпругът й И.... си го работят до днес. Заявява още, че в градината има зеленчуци, домати, чушки, боб, зеле. През годините И.... идвал събота и неделя, а сега откакто е пенсионер е постоянно там. Сочи, че събират вода от деретата за поливане, че имотът никога не е изоставян, всяка година се работи и се ползва, не знае да е имало спорове за него. Сочи, че помни, че дядо К... и баба Ф... го обработвали този имот от 1970 година, след като починали И..... и Ц. си работят мястото. Твръди се от свидетеля, че там няма други градини, никога не е имало равно пасище там, наклона е 30 или 40 процента, не е влизало в ТКЗС, нито е било пасище, нито е имало стока. Постоянно има наблюдения върху имота от последните 10-15 години. Твърди, че оградата му е на 50 метра от техния имот, като имотът на свидетеля е наследствен, възстановен. Заявява още, че имотът е ограден с каменен зид, има дере, отгоре гора, а от другата страна е той, че от човек са направени камъните, които са редени и са правени отстрани като ограда, но друга ограда няма.

Свидетелката Г... А.... заявява в показанията си, че познава ищцата от 1988-1989 година, знае, че тя има имот в село П........-къща и градина, която засаждат, като ги дели път, градината е под пътя, а къщата е над пътя. На около 100 метра се намира градината от къщата. Сочи, че градината е около 2 декара, граничи отдясно с къщата на К...... другия свидетел, отдолу има вече разрушена стена от камъни от едно време, в долния край гора. В градината се садят чушки, картофи, домати, тикви, всякакви зеленчуци. Заявява, че са очертани границите на обработваемата земя, личи си къде е имота, там докъдето е изчистен и от загражданията на другия съсед, който е К.... Според свидетелката имотът на Ц. не е заграден. Твърди, че много често помага на семейството на Ц. за прибиране на реколтата, през годините ходела 6-7 пъти, предимно от пролетта до късна есен, помага им за събиране повече на реколтата. Сочи, че е виждала семейството на Ц. да окопават, да засаждат, да поливат от 1988 година. Споделя, че ищцата й е казвала, че този имот е бил първо на нейния дядо, след това баща й и майка им са работили имота, дядо К....и баба Ф... и след тяхната смъртта вече Ц.. и мъжа й обработват имота. Твърди, че всяка година владеят имота, освен зимата едни два месеца.

По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю., заключението по която е прието, като ищцата е оспорила същото в частта, в която вещото лице твърди, че имотът е внасян в ТКЗС или АПК и в частта, в която вещото лице твърди, че ищцата владее само хиляда квадратни метра.

Видно от заключението на вещото лице Ю. територията на процесният имот с идентификатор № 57159.34.18 по КККР на с.П.... /с номер по предходни планове № 000383, № 034008 и № 034018/ и на неговите съседни имоти са представлявали част от масивите обработваема земя на АПК, ТКЗС, ДЗС, като даденост към онези години, в които всички земи извън границите на урбанизираните територии, са представлявали земеделски

територии, първо кооперативна собственост на ТКЗС, а в последствие държавна собственост, на АПК „Д. Б....“ гр.Б...видно от извадката от ЕТК от 1996 год. създадена от аерофотоснимки, план на летене от 1971 год., като района за СТЕ попада в картен лист в М 1:5000 - К-9-43-(255), показан като извадка в М 1:1000, за по-добра видимост и различимост /Приложение № 1 към експерт./.

Върху тази извадка тонирано в оранжево вещото лице е очертало района на СТЕ, от което е видно следното:- към 1971 год., района на СТЕ попада в необработваема земеделска земя на АПК, пасище с храсти, и не попада в окрупнен блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, по причина, че в района терена е с голям наклон, без възможност за машинно обработване;

Според заключението Картата на възстановената собственост /КВС/, представлява сбор от три отделни карти /планове/ по възстановяване на бивши земеделски и горски земи /имоти/, процедирали през годините, по силата на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, които обединени дават една обща карта, т.н. КВС, а именно:

• Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/, за бивши земеделски земи;

• План за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/, за бивши земеделски

земи;

• План за възстановяване на горите и земите от горския фонд /Горска карта/.

A.Картата на имотите в съществуващи Стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея, за з-ще с.П.... е изработена след идентифициране и показаните на място граници, по обявен в ДВ бр.47 от 10.06.1994 год. /Приложение № 2 към експерт./, график за съвместно уточняване границите на земеделските земи, и е приета от приемателна комисия, с одобрен Протокол от 15.04.1996 год.

След приети изменения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, бр.122 от месец декември 1997 год., за обява на приетата карта в ДВ, приетата карта в СРГ е допълнена с нови имоти по обявен нов график в ДВ бр.107 от 11.09.1998 год. /Приложение № 3 към експерт./,

Така приетата карта в СРГ, е обявена в ДВ бр.15 от 06.02.1998 год. /Приложение № 4 към експерт./.

Б. Изработеният и приет проекто-план за земеразделяне /ПЗ/ е обявен в ДВ бр.30 от 08.04.1994 год. /Приложение № 5 към експерт./.

Одобрения коригиран План за земеразделяне /ПЗ/ е обнародван в ДВ, бр.15 от 06.02.1998год. /Приложение № 4 към експерт./.

Въвод във владение е извършен след обявен график в ДВ, бр.44 от 17.04.1998 год. /Приложение № 6 към експерт./.

B. Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд, е обявен в ДВ, бр.71 от 29.08.2000 год. /Приложение № 7 към експерт./, с даден срок за писмени възражения от 14 дни.

ВЪПРОС № 4. Към датата на изработване и обявяване на КВС за землището на с.П.... „ присъства ли процесният имот ?

Видно от заключението към датата на изработване и обявяване на КВС за землището на с.П.., община Б....процесният имот с идентификатор № 57159.34.18 /предходен № 000383 и № 034008/, присъства като имот № 000383, видно от скицата извадка от КВС към дата 04.09.1998 год. с площ от 76.876 дка, пасище, мера, м.“Г.....“, записан Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение № 8 към експерт./, като района на СТЕ, тониран в оранжево, попада в границите на този голям имот, възстановен в територия, в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. В регистъра към картата на възстановената собственост /КВС/, процесния имот фигурира, като имот № 000383, видно от записа на скицата, който запис е извадка от този регистър /Приложение № 8 към експерт./. Процесният поземлен имот /ПИ/ с проектен № 57159.34.22, попада вътре /вътрешен имот/ в границите на ПИ с идентификатор 3 57159.34.18, който имот като остатъчен фонд, не заявена и не възстановена земеделска земя, в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/, според разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ, е предаден на Община Б...., като общинска собственост. Според заключението за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 57159.34.18 по КККР на с.П......е налице влязъл в сила план, посочен в чл.19 от ЗСПЗЗ, който план е Картата за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, етап обявен в ДВ, бр.15 от 06.02.1998 год. /Приложение № 4 към експерт./.

Вещото лице е дало заключение, че е налице частична идентичност за площ от 68564 кв.м., между имот с идентификатор № 57159.34.18, по КККР, с площ от 68564 кв.м., с имот № 000383 по КВС, с площ на имота от 76876 кв.м. и за площ от 68564 кв.м. с имот № 57159.34.8 по КВС, с площ на имота от 72901 кв.м. Налице е пълна идентичност, между имот с идентификатор № 57159.34.18, по КККР, с площ от 68564 кв.м., с имот № 57159.34.18 по КВС, с площ от 68564 кв.м. От направената проверка в ОС „Земеделие“ Б...... вещото лице е установило, че за частта от процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 57159.34.18 по КККР, в която попада претендирания проектен имот № 57159.34.22, няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост, включително и от ищците. Няма данни за процесния имот, да е частна собственост към момента на неговото отразяване за първи път в план, който план е КВС /Приложение № 8 към експерт./, където е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и към настоящия момент в КККР /Приложение № 11 към експерт./, където е записан, като общински на Община Б...

Видно от заключението към момента на Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 год., на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, процесният имот е представлявал пасище /Приложение № 9 към експерт./, а според вещото лице претендираната част от него е представлявала нива, вътре в границите на това залесено пасище /Приложение № 19 към експерт./. Няма налице промяна на начина на трайно ползване /НТП/.

След оглед на място вещото лице е отразило фактическото състояние на процесния проектен имот № 57159.34.22, показано на скица-извадка в М 1:500 /Приложение № 14 към експерт./, от която е видно следното:

• със сини граници и тониран в сиво - са показани границите на проектния имот № 57159.34.22, обект на СТЕ;

• с червени линии - са показани границите на реално ползвана от ищеца на място, част от процесния проектен имот;

• на място нито проектния имот, нито реално ползваната част от него, не са оградени с огради и в тях липсва застрояване;

• на място, източната част от проектния имот представлява пасище с храсти, с голям наклон на терена, а северната част е равно пасище;

-изцяло ползваното място от проектния имот, представлява зеленчукова градина, посадена със зеле, домати и чушки;

-ползваната на място част от процесния проектен имот с идентификатор № 57159.34.22,, е с площ от 1000 кв.м., показана на специална за целта скица /Приложение № 15 към експерт./.

Визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на въпросен проектен имот № 34.22 /с червени граници/, към дата 07.03.2025 год. може да добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 16 към експерт./, в която реално ползваната на място част от проектния имот, е показана с жълти граници.

Според заключението на вещото лице визуална представа за състояние на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата 28.07.2001 год., т.е. първата дата от която сателитните снимки на Google, в обхват земл. С. П... стават достъпни за общо ползване, може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 17 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 28.07.2001 год., по-голямата част от имота, се ползва и стопанисва, като нива, с няколко дървета в нея, а останалата част е пасище с храсти.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата 19.08.2003 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 18 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 19.08.2003 год., положението е почти същото както към 2001 год.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата 28.08.2008 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 19 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 28.08.2008 год., положението е почти същото както към 2001 год.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата 13.10.2016 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 20 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 13.10.2016 год., положението е същото като през 2001 год., с разлика, че вече е видно, че в ползваната част дърветата вече са изчистени и южната половина се ползва като зеленчукова градина.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата 16.09.2018 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 21 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 16.09.2018 год., положението е същото като през 2016 год., с разлика, че вече е видно, че цялата ползваната част е зеленчукова градина.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата .......може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 22 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 25.06.2021 год., цялата ползваната част е нива.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата ......може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 23 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 09.08.2022 год., северната част от цялата ползваната част е зеленчукова градина с лехи парник, а останалата част е нива, също с леха парник.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата ....може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 24 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 19.06.2023 год., североизточната и северозападните части от цялата ползваната част е зеленчукова градина, а останалата част е нива.

Вида на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата.... може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 26 към експерт./, от която според вещото лице е видно следното:

• към дата 07.03.2025 год., цялата ползваната част е изорана нива.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като намира същото за пълно, обосновано, без противоречия между обстоятелствена част и заключение, подробно и ясно мотивирано, с изключение на частта, в която вещото лице е приело, че процесната реална част представлява нива, а не пасище. Същото е извод на вещото лице, основан на впечатления към момента на огледа.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Така предявеният иск е допустим, а по същество неоснователен.

Съображенията за това за следните:

Предявен е положителен установителен собственически иск с правно онование чл.124 от ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба. Твърди се владение от началото на 60-те години до настоящия момент от ищцата и нейното семейство лично и непрекъснато, като се поддържа, че първоначално, процесният имот започва да се владее от дядо й (К...... Г. Ц.....а в последствие, продължава да се владее от бащата й (К...К..... Ц....., както и от самата ищца. Твърди, че след смъртта на баща си, през 1995 г., продължава да владее в лично качество процесния имот, като присъединява владението му съобразно правилата на чл. 82 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.

От събраните гласни доказателства, в съответствие с данните от заключението на съдебно-техническата експертиза не се установяват в кумулативност и двата елемента /обективен и субективен/ на давностното владение.

Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност (факт) за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт, разбирана в контекста на настоящото изложение относно правните форми на защита, следва да е установена трайно – поне в рамките на 6 (шест) месеца по иска по чл. 75 ЗС, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право. Фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия, които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на вещното право.

Субективният признак на владението се изразява в съзнанието да се държи една вещ като собствена, като доказването на намерението като психическо състояние, в случаите, различни от придобивния способ наследяване, е установена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, според която “се предполага държане за себе си, ако не се установи друго.

Други признаци на владението – това са признаци, които не са уредени изрично от ЗС, макар и да ги има в по-старите закони (чл. 302 ЗИСС – отм.) и според съдебната практика се изследват от съдилищата. При липса на някои от тези признаци искът на заявеното основание – давност, се отхвърля.

Първият признак е владението да е постоянно - фактическата власт върху вещта и държането като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Владението да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 (шест) месеца – чл. 81 ЗС. Владението трябва да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Владението да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие и не на последно място– да е явно - когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

За доказване на давностното владение ищцовата страна ангажира двама свидетели, чиито показания сами по себе си не са достатъчни да установят с нужната степен на категоричност факта на владението. От техните показания не се установяват изложените в исковата молба твърдения за осъществявано давностно владение върху имота в сегашните му граници, което е било явно, спокойно и непрекъснато в периода от 1960г до сега.

В настоящия случай се установява се, че за процесния имот няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост. От заключението на вещото лице се установи, че към 1971 год., района на СТЕ попада в необработваема земеделска земя на АПК, пасище с храсти, и не попада в окрупнен блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, по причина, че в района терена е с голям наклон, без възможност за машинно обработван.Към датата на изработване и обявяване на КВС за землището на с.П........ община Б.... процесният имот с идентификатор № 57159.34.18 /предходен № 000383 и № 034008/, присъства като имот № 000383, видно от скицата извадка от КВС към дата 04.09.1998 год. с площ от 76.876 дка, пасище, мера, м.“Г...“, записан Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение № 8 към експерт./, като района на СТЕ, тониран в оранжево, попада в границите на този голям имот, възстановен в територия, в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/ .Процесният поземлен имот /ПИ/ с проектен № 57159.34.22, п о п а д а вътре /вътрешен имот/ в границите на П И с идентификатор 3 57159.34.18 .При това съдът не намира за доказано твърдението на ищцата, че от 1960г. се владее процесния имот. Той е заснет с граници и площ, така както е заявен от ищцата едва през 1998г. Отделно от това се установи от експертното заключение, че имотът не е ограден, и не се обработва целия имот. В тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцата относно извода на вещото лице за площта на обработваната част, доколкото същия се подкрепя и от представените сателитни снимки.

За доказване на владението ищците са ангажирали двама свидетели. По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в съдебната практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018 г., І г.о. на ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен.

В тази светлина съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, водени от ищцата в частта им относно това, че познават ищцата, обстоятелството, че ползва от 2021г. както процесния имот, като намира същите за достоверни, непротиворечиви и основани на лични впечатления. В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.

Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите в частта им относно това, че бащата и майката на ищцата, а след това и тя самата владее имота. От показанията на ангажираните в производството двама свидетели не се установи по категоричен и безспорен начин осъществявано от ищцата и нейните праводатели владение върху претендирания имот в посочения исков период.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, че същите коментират предимно ползването на имота от ищцата към настоящия момент и очевидно нямат преки и ясни впечатления назад във времето, като същите не сочат конкретен начален период на твърдяното владение. Само свидетелят Т....... споменава, че имотът е обработван от родителите на ищцата, но не посочва никакви други конкретни обстоятелства - нито кога и по какъв начин е ползван, нито дали е ползван непрекъснато до смъртта им съответно 1995 г. и 2010 г. Същевременно свидетелят сочи, че след тяхната смърт, имотът се обработва от Ц. и нейния съпруг, при което не става ясно дали се има предвид 1995 г. или 2010 г., доколкото родителите на ищцата не са починали по едно и също време. Другата свидетелка изобщо няма лични впечатления относно ползването на имота от родителите на ищцата. Същевременно, предвид възрастта си и двамата свидетели нямат преки, правно валидни впечатления относно имота към 1960 г. и след това - поне до 10-годишна възраст на всеки от тях, а и видно от техните показания, че същите не споменават нищо за установено владение от дядото на ищцата К.......Ц.....

С оглед на изложеното, от свидетелските показания не се установява дядото на ищцата К.....Ц....да е обработвал имота, поради което твърдението, че първоначално той е установил владение от 1960 г., е недоказано.

Недоказан в нужната степен е също периодът на твърдяното с исковата молба владение от родителите на ищцата и от нея самата.

На следващо място, при преценка на изготвената по делото експертиза и съпоставяне на същата със свидетелските показания, се налага изводът, че последните значително се опровергават от експертното заключение.

От експертното заключение и приложените сателитни снимки се установява и то по безспорен начин, че към 2001 г., от когато са първите достъпни заснемания, процесният имот не е обработван в границите, заснети като проектен имот с идентификатор 57159.34.22, с проектна площ от 1881 кв. м., съобразно приложената скица-проект № 15-538981/01.04.2025 г., а единствено в по-малки граници с площ 1000 кв. м. се наблюдава нива с няколко дървета, като останалата част представлява пасище с храсти. Също така е видно и с просто око, че към този момент в тази нива няма зеленчукова градина и не се наблюдава наличие на други засадени земеделски култури, а същата представлява по-скоро ливада. Фактическото положение продължава да е същото и по следващите сателитни изображения към 2003 г. и 2008г. Едва към дата 13.10.2016 г. дърветата в тази нива вече са изчистени и за първи път се наблюдава

зеленчукова градина в нейната южна половина. Към 16.09.2018г. вече цялата нива е зеленчукова градина, а в последствие също се наблюдава обработване на имота.

От заключението на вещото лице и снимковия материал се установява също, че на място, както проектният имот, така и реално ползваната част от него не са оградени с огради, като източната част от проектния имот представлява пасище с храсти, с голям наклон на терена, а северната част е равно пасище. В съдебно заседание вещото лице допълни, че на място няма синор или други материализирани граници. По отношение на посочения от свидетелите като съседен имот с къща, собственост на свидетеля Т.., вещото лице в съдебно заседание посочи, а и видно от самите сателитни изображения, че този имот не граничи с процесния проектен имот, като същевременно този имот не съществува на място към 2001 г. и след това, а едва към 2016 г. се появяват основи на строителство в този имот и чак към 2022 г. е ограден. Същевременно самият свидетел Т..... сочи, че неговият имот е наследствен, възстановен имот. Последното противоречи на твърдението му, че „там“ - има предвид територията около претендирания имот, никога не е влизало в ТКЗС.

От експертното заключение съществено се опровергават изложените в исковата молба твърдение и свидетелките показания, че през исковия период имотът винаги се е ползвал като зеленчукова градина, а също, че имотът е ограден с каменен зид от едната страна, от другата със синор, а според свидетелите от дясната страна е ограденият имот с къща на свидетеля Т....... както и относно площта на претендирания имот, за който се твърди от свидетелите, че е около декар и половина, два. В действителност и с просто око е видно, че към 2001 г. много по-малка част от проектния имот е нива, но без насаждения и представляваща по-скоро ливада, а едва към 2016 г. за първи път се забелязва зеленчукова градина в южната част.

С оглед обстоятелството, че свидетелките показания са съществено опровергани от експертното заключение, не може да се приеме, че последните установяват с нужната категоричност и безспорност владение, осъществявано лично и непрекъснато от ищцата и нейни праводатели в границите на претендирания проектен имот и за посочения в исковата молба период - от началото на 1960 г. до сега.

Съдът намира, че от показанията на ангажираните в производството двама свидетели не се установи по категоричен и безспорен начин осъществявано от ищцата и нейните праводатели владение върху претендирания имот в посочения исков период и посочената площ.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, че същите коментират предимно ползването на имота от ищцата към настоящия момент и очевидно нямат преки и ясни впечатления назад във времето, като същите не сочат конкретен начален период на твърдяното владение. Свидетелят Т....... заявява, че имотът е обработван от родителите на ищцата, но не посочва никакви други конкретни обстоятелства - нито кога и по какъв начин е ползван, нито дали е ползван непрекъснато до смъртта им съответно 1995 г. и 2010 г. Същевременно свидетелят сочи, че след тяхната смърт, имотът се обработва от Ц. и нейния съпруг, при което не става ясно дали се има предвид 1995 г. или 2010 г., доколкото родителите на ищцата не са починали по едно и също време. Другата свидетелка изобщо няма лични впечатления относно ползването на имота от родителите на ищцата. Същевременно, предвид възрастта си и двамата свидетели нямат преки, правно валидни впечатления относно имота към 1960 г. и след това - поне до 10-годишна възраст на всеки от тях, а и видно от техните показания, че същите не споменават нищо за установено владение от дядото на ищцата К.... Ц...

На следващо място съдът намира, че показанията на свидетелите се опровергават от изготвената по делото експертиза.

От експертното заключение и приложените сателитни снимки се установява и то по безспорен начин, че към 2001 г., от когато са първите достъпни заснемания, процесният имот не е обработван в границите, заснети като проектен имот с идентификатор 57159.34.22, с проектна площ от 1881 кв. м., съобразно приложената скица-проект № 15-538981/01.04.2025 г., а единствено би могло да се възприеме, че е налице изчистена площ в по-малки граници от 1000 кв. м. в която има няколко дървета, като останалата част представлява пасище с храсти. Също така е не може да се направи извод, че към този момент в тази част има зеленчукова градина и не се наблюдава наличие на други засадени земеделски култури, а същата представлява по-скоро ливада. Фактическото положение продължава да е същото и по следващите сателитни изображения към 2003 г. и 2008г. Едва към дата 13.10.2016 г. дърветата в тази нива вече са изчистени и за първи път се наблюдава зеленчукова градина в нейната южна половина. Към 16.09.2018г. вече цялата нива е зеленчукова градина, а в последствие също се наблюдава обработване на имота.

От заключението на вещото лице и снимковия материал се установява също, че на място, както проектният имот, така и реално ползваната част от него не са оградени с огради, като източната част от проектния имот представлява пасище с храсти, с голям наклон на терена, а северната част е равно пасище. В съдебно заседание вещото лице допълни, че на място няма синор или други материализирани граници. По отношение на посочения от свидетелите като съседен имот с къща, собственост на свидетеля Т....., вещото лице в съдебно заседание посочи, а и видно от самите сателитни изображения, че този имот не граничи с процесния проектен имот, като същевременно този имот не съществува на място към 2001 г. и след това, а едва към 2016 г. се появяват основи на строителство в този имот и чак към 2022 г. е ограден. Същевременно самият свидетел Т.... сочи, че неговият имот е наследствен, възстановен имот. Последното противоречи на твърдението му, че „там“ - има предвид територията около претендирания имот, никога не е влизало в ТКЗС.

От експертното заключение съществено се опровергават изложените в исковата молба твърдение и свидетелките показания, че през исковия период имотът винаги се е ползвал като зеленчукова градина, а също, че имотът е ограден с каменен зид от едната страна, от другата със синор, а според свидетелите от дясната страна е ограденият имот с къща на свидетеля Т... както и относно площта на претендирания имот, за който се твърди от свидетелите, че е около декар и половина, два.

С оглед обстоятелството, че свидетелките показания са съществено опровергани от експертното заключение, не може да се приеме, че последните установяват с нужната категоричност и безспорност владение, осъществявано лично и непрекъснато от ищцата и нейни праводатели в границите на претендирания проектен имот и за посочения в исковата молба период - от началото на 1960 г. до сега.

В този смисъл не се доказа при условията на пълно и главно обективният елемент на твърдяното от ищцата давностно владение, а именно, че е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години.

С оглед на констатираните противоречия в показанията на свидетелите, водени от ищцата с данните от САТЕ, която е изготвена на база данни, за които няма основание да се счита, че са манипулирани, съдът не дава вяра и не кредитира свидетелските показания на Т.... и А....относно размера на обработваната земя, като достоверни и правдиви.

Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на ищцата върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е. не може да се приеме, че същата е упражнявала фактическа власт с намерение за своене, което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази насока.

Извън посоченото и в допълнение съдът намира за нужно да посочи и следното:

Поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, част от който се претендира с исковата молба е земеделска земя според трайното си предназначение, което е уредено като част от съдържанието на основните кадастрални данни за поземления имот (чл. 27, ал. 8 ЗКИР), които се обхващат от презумпцията за вярност на кадастралната карта и регистри. Всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира. Границите на земеделските територии се определят от плановете и картите, одобрени в процеса на възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Легално определение на понятието „трайно предназначение на територия“ се съдържа § 1, т. 3 ДР на ЗКИР – това е постоянният й статут, определен по реда на закон. Начинът на трайно ползване на процесния имот е „пасище“. Същото се установява и от заключението на вещото лице Ю.. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която сочи, че процесния имот, в частта която според него се обработва представлявал нива.

Статутът на имота към момента на твърдяното осъществявано владение от ищцата е определящ за доказване на тезата й за придобиване на имота по давност предвид наличието на законови пречки в определени интервали от време за придобиване по давност на определени от закона категории имоти. Съгласно заключението на назначената СТЕ, към датата на изработване и обявяване на КВС за землището на с.П....община Б.....процесният имот с идентификатор № 57159.34.18 /предходен № 000383 и № 034008/, присъства като имот № 000383, видно от скицата извадка от КВС към дата 04.09.1998 год. с площ от 76.876 дка, отразен като пасище, мера, м.“Г..... При това твърденията на ищцата за упражняване на владение върху процесния имот преди той да съществува като такъв, заснет по КВС, са ирелевантни към предмета на доказване в настоящото производство. В актуалния регулационен статут на процесния имот, също е отразен с НТП „пасище“. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/2007 г.), собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 на същата разпоредба случаи. Първоначалната редакция е по-радикална – не може да се обявява за частна собственост по реда на ЗОС. Публичният характер на собствеността, установен в чл. 25 от ЗСПЗЗ, проявява защитната си функция чрез нормите на Закона за общинската собственост, които определят статута на публичната общинска собственост – в чл. 7, ал. 2 от ЗОС се съдържа изрична забрана за отчуждаване на имотите - публична общинска собственост и прехвърлянето им в собственост на трети лица, а в чл. 7, ал. 1 за придобиването им по давност в редакцията след 09.11.1999г. По силата на закона (еx lege) имотите – общинска собственост с начин на трайно ползване „пасища, мери” придобиват характер на публична общинска собственост от 13.02.2007 г. - момента на влизане в сила на новата редакция на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От момента, когато имотът възниква като вещ, която може да бъде обект на собственост до 13.02.2007г. дори да се приеме, че ищцата е осъществявала владение върху процесния имот и не е имало законова пречка за това е изтекъл период по – малко от законово изскуемия срок за продобиване по давност на недвижим имот на основание недобросъвестно владение, каквото е осъществявал ищеца (нито се твърди, нито се доказва добросъвестно такова). Съгласно чл. 86 от ЗС обаче – в различните му редакции визира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода от 1951 г. до 1990 г./, вещ, която е държавна или общинска собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г./, а след изменението на ЗС с ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.- вещ, която е публична държавна или общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7 от Закона за държавна собственост от 1996 г. /вещите - публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност/ и чл. 7 от Закона за общинската собственост от 1996 г. /не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска собственост/. Тоест, до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност само имоти – публична държавна и общинска собственост. По силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ процесният имот е станал общинска собственост към 13.02.2007г. доколкото съдът приема, че към тази дата няма данни процесният имот да е принадлежал на физическо лице, в частност на ищцата и е приложима хипотезата на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. След тази дата и доколкото се установява по делото, че не е провеждана процедура за промяна на начина на трайно ползване на имота по реда на чл. 25, ал. 3 ЗСППЗ е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е осъществявал владение, тъй като той не може да придобие по давност имот публична общинска собственост – в случая пасище. Процесният имот според съда е част от общинския поземлен фонд, който е публична собственост на общината с режим по ЗОС и ЗСПЗЗ.

При този извод на съда, ненужно е да се обсъждат алтернативно заявеното основание за придобиване на процесния имот от ответника – на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 19 ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че ищцата не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По тези съображения безпредметно е да се обсъждат възраженията на ответника, насочени към отричане правата на ищеца посредством установяване на конкуриращите се права на общината върху същия имот.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответната страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като от същата е и сторено искане за това. Видно от данните по делото ответника е сторил разноски в размер на 971, 45 евро-възнаграждение на вещо лице. Представлявана е от юрисконсулт, като съобразно фактическата и правна сложност на делото, проведените открити съдебни заседания, проявената процесуална активност от представителя на ответника съдът на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба за заплащане на правна помощ вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юррисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. с еврова равностойност от 153, 39 евро. Предвид изложеното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от общо 1124, 84 евро.

Водим от горното, съдът