Решение № 29 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 4119/2024 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Т. Л., ЕГН ••••••••••, в качеството й на законен представител на малолетното дете С.В.Д., ЕГН •• чрез адв. М. Г. против П. Н. Г., ЕГН ••••••••••. В сезиращата съда молба и в уточняваща молба се твърди, че С.В.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. В., ж. к. "Д.", ••, находящ се на •• в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,40 кв. м., ведно с избено помещение № 20, с площ 3,85 кв. м. и 1,13% от правото на строеж, при съседи: на същия етаж: 12259.1010.222.1.44, 12259.1010.222.1.21, под обекта: 12259.1010.222.1.40, над обекта: 12259.1010.222.1.46. Поддържа се, че правото на собственост върху процесния имот е придобито по наследство от неговия баща - В.С.Д., починал на 11.08.2023 год. Излага се твърдение, че В.С.Д. е придобил недвижимия имот по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 38, том I, нот. дело № 61/1993 от 18.01.1993 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В., съгласно който В.Ц.Т. е продала на В.С.Д. имота за сумата от 4 500,00 лева. Твърди се, че в нотариалния акт е посочено, че продавача е задължил купувача да подсигури на своята майка и дъщеря на продавача - П. Н. Г. една стая в жилището /спалня/ за ползване до края не нейния живот. По нататък в исковата молба се сочи, че ищцата и В.С.Д. били във фактическо съжителство, като от връзката си имат родено едно дете С., роден на 05.10.2011 год. в Кралство И.. Излага се, че двамата решили да се приберат в Б., като В.Д. заявил на ищцата, че притежава жилище в гр. В., където могат да живеят самостоятелно. Поддържа се, че след прибирането си в Б. И. ищцата и В.Д. установили, че в процесното жилище живее майката на В.Д. - П. Г., заедно със своя син И.Г.. Твърди се, че ответницата заявила, че няма да освободи жилището, освен това не желаела да се вижда и да контактува с ищцата и детето С.. Поддържа се, че ответницата била против връзката на сина си В.Д. с ищцата, което било и причината да се установи в процесния имот, а именно да попречи на двамата да заживеят като семейство в жилището. Сочи се, че в резултата на възникналата ситуация В.Д. и И. Л. се разделили, като тя продължила да отглежда детето сама и заживяла при родителите в с. Б.. Поддържа се, че преди три години ищцата и детето се преместили в гр. В., където заживяла със семейството на нейната сестра. Излага се, че ищцата поддържала контакти с В.Д. като той продължавал да се вижда с детето. Сочи се, че В.Д. починал през месец август 2023 год. в чужбина, а след неговата смърт неговото наследство, включващо и процесния недвижим имот било прието по опис от детето С.В.Д.. Излага се твърдение, че след приемането на наследството по опис от страна на С. Д., ищцата изпратила покана до ответницата да освободи жилището. Поддържа се, че ответницата заедно със сина си И.Г. продължава да ползва имота и към настоящия момент. Твърди се, че от 2011 год. ответницата не е заплаща изцяло разноските, свързани с ползването на имота - данъци, такси, начислявани по партидата на имота. Поддържа се, че ответницата не е декларирала правото си на ползване по надлежния ред и не е застраховала имота. При тези фактически твърдения се поддържа, че по отношение на ответницата не е налице валидно правно основание за ползване на процесния имот. Твърди се, че правото на обитаване на една стая от жилището не може да се приравни на правото на ползване по смисъла на чл. 56 и сл. ЗС. От друга страна се поддържа, че ответницата се нанесла в жилището през 2011 год., а не непосредствено след сключването на договора за покупко продажба между В.Ц.Т. и В.С.Д. през 1993 год. Поддържа се, че В.Д. е починал през 2023 год. и следователно задължението му да подсигури една стая в процесния имот за обитаване от ответницата до края на живота й е погасено, тъй като уговорката между продавача и купувача обективирана в договора за покупко-продажба на жилището от 1993 год. е сключена с оглед личността на страните - купувачът е син на ответницата, а продавача - нейна майка. При тези фактически твърдения се иска от съда да признае за установено по отношение на П. Н. Г., че С.В.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 год. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. В., ж. к. "Д.", ••, находящ се на •• в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,40 кв. м., ведно с избено помещение № 20, с площ 3,85 кв. м. и 1,13% от правото на строеж, при съседи: на същия етаж: 12259.1010.222.1.44, 12259.1010.222.1.21, под обекта: 12259.1010.222.1.40, над обекта: 12259.1010.222.1.46, включващ правото му да владее, ползва и се разпорежда със същия и за осъждане на ответницата П. Н. Г. да предаде на С.В.Д. владението върху описания недвижим имот, както и да бъде осъдена ответницата П. Н. Г. да заплати на ищеца обезщетение в размер на 500,00 лева месечно за периода от датата на приемане на наследството останало след смъртта на В.Д. по опис от С.В.Д. до 31.12.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че С.В.Д. е придобил правото на собственост върху процесния имот по наследство, останало след смъртта на В.Д. - син на ответницата и баща на С. Д.. Поддържа се, че с уговореното в договора за покупко-продажба на процесното жилище от 1993 год. купувачът е поел задължение да подсигури на своята майка една стая от жилището /спалня/ до края не нейния живот. Твърди се, че това пожизнено право на ползване било учредено като гаранция същата да не остане без дом, тъй като ответницата винаги е живяла в това жилище от закупуването му. Сочи се, че жилището е закупено през 1981 год. от ответницата и нейния съпруг В.Г.. Твърди се, че двамата дарили, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том VII, нот. дело № 1832/23.12.1992 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В. процесното жилище на майката на ответницата В.Т., след което същата продала имота на В.Д.. Поддържа се, че В.Д. не е живял в недвижимия имот след 2001 год., не се е грижил за неговата поддръжка, не е правил и заплащал ремонти на жилището, не е заплащал сметки, разходи и данъци. Твърди се, че всички текущи и неотложни ремонти, както на жилището, така и в сградата са заплащани от ответницата, която е поемала и всички останали разходи и разноски, в т. ч. за данъци и такси. Оспорва се твърдението, че ответницата е заживяла в имота през 2011 год. Твърди се, че към момента на продажбата на жилището през 1993 год. в жилището са живели ответницата, нейния съпруг и трите им деца, сред които и синът й В.Д.. Сочи се, че съпругът на ответницата е починал през 2019 год., а всяко едно от децата й има собствен живот и след смъртта на съпруга си ответницата живее сама в процесното жилище. Твърди се, че В.Д. е имал ключ от жилището, който след неговата смърт е предаден на ищцата И. Л.. Оспорва се твърдението, че учреденото в полза на ответницата право на ползване на една стая в жилището е погасено по давност, тъй като ответницата живее в жилището повече от четиридесет години и никога не го е напускала. Поддържа се, че ответницата няма друго жилище. Направено е възражение за погасяване по давност на иска за разваляне на правото на ползване, поради неупражняването му в периода от 1993 год. до 2011 год. Излага се, че през есента на 2001 год. В.Д. заминава за И., като до смъртта си живее и работи в чужбина. Сочи се, че детето С. Д. е родено през 2011 год., а година по-късно В.Д., И. Л. и детето заживяват в родния дом на ищцата в с. Б.. Излага се твърдение, че след запознанството си с ищцата В.Д. се променя и спира да контактува със семейството и роднините си. Поддържа се, че ответницата разбрала за завръщането на сина си в Б. от негови приятели. Сочи се, през 2015 год. В.Д. и И. Л. се разделят и той отново заминава за чужбина, където живее и работи до смъртта си през 2023 год. Твърди се, че през 2005 год. ответницата сключила договор за потребителски кредит за сумата от 5 000,00 лева, с която сума заплатила ремонт на покрива, ремонт на външни фуги и саниране на жилищния блок, в който се намира процесното жилище. Поддържа се, че с други кредити и с лични средства през годините ответницата е извършила основен ремонт на различни помещения в жилището, закупила е нови мебели, електроуреди и е заплащала всички разноски, свързани с учреденото й пожизнено ползване на имота, в т.ч. дължимите данъци и такси. Поддържа се, че ответницата похарчила всичките си спестявания във връзка с пътуването и пребиваването й в Кралство В., където умира синът й В.Д.. Сочи се, че ответницата не е запазила всички платежни документи от 1993 год. до сега, удостоверяващи заплащани от нея данъци, такси и разноски, свързани с учреденото право на ползване. Поддържа се, че в качеството си на ползвател ответницата е изпълнявала задълженията си по чл. 57 ЗС. Сочи се, че ответницата не е вписала учреденото й право на ползване тъй като същото е задължение на собственика на имота, а не на ползвателя, като вследствие на това негово бездействие същата е заплащала пълния размер на данъците, таксите и разноските, ремонтите на жилището, сградата и общите части, а не само тази част, която съответства на учреденото й право на ползване. Поддържа се, че в случая е учредено право на ползване на реална част от жилището - една стая /спалня/, което налага преизчисляване на дължимите данъци, такси и разноски, както и връщане на заплатеното в повече от дължимото. Сочи се, че след смъртта на В.Д., ищцата, в качеството й на майка и законен представител на С. Д. също не е декларирала учреденото право на ползване. Поддържа се, че ответницата не е застраховала процесния имот, но само липсата на застраховка не е достатъчно основание за разваляне на правото на ползване. Оспорва се и твърдението, че учреденото право на обитаване на една стая в жилището не може да се приеме за учредено право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС. Излагат се съображения. На следващо място се оспорват твърденията, че ответницата ползва целия имот. Поддържа се, че същата ползва имота съобразно обема на учреденото й право на ползване и не е възпрепятствала достъпа и ползването на имота от С. Д.. Не се оспорва, че същият е собственик на имота по наследство от своя баща В.Д., но се твърди, че по отношение на ответницата е учредено право на обитаване върху част от това жилище, което е противопоставимо на собственика. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и предявените в условията на евентуалност искове. Претендират се разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: По делото е представено Удостоверение за раждане на С.В.Д., ЕГН ••••••••••, роден на 05.10.2011 год. в А., И., с родители: майка И. Т. Л., ЕГН •••••••••• и баща В.С.Д., ЕГН ••••••••••, издадено въз основа на акт за раждане № 0003 от 09.05.2012 год., съставен в с. Б., Община В.. От представено по делото Удостоверение за наследници на В.С.Д., изх. № 4815 от 10.04.2024 год.,се установява, че същият е починал на 11.08.2023 год., съгласно акт за смърт № 0825/27.09.2023 год. и негов наследник по закон е С.В.Д. - син. Представен по делото е и Препис-извлечение от акт за смърт № 0825/27.09.2023 год., от който се установява, че В.С.Д. е починал на 11.08.2023 год. във В.. От представено като доказателство по делото Решение № 119/05.03.2024 год. по ч. гр. дело № 417/2024 год. по описа на Районен съд - В. се установява, че съдът е допуснал приемане по опис на наследството на В.С.Д., починал на 11.08.2023 год., от законния му наследник С.В.Д., както следва: I.Недвижим имот, находящ се в гр.В. и представляващ самостоятелен обект в сграда с кад. № 12259.1010.222.1.43 по кадастралната карта и регистри на град В., с адрес на имота : гр.В., ж.к „Д.“, ••••••••••••••, находящ се на 7 етаж в сграда с кад. № 12259.1010.222.1, сградата е разположена в поземлен имот с кад. № 12259.1010.222 с предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена площ от 75,40 кв.м.,ведно с прилежащи части — избено помещение № 20 с площ от 3.85 кв.м. и с 1,13% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи:на същият етаж: 12259.1010.222.1.44, 12259.1010.222.1.21, под обекта: 12259.1010.222.1.40, над обекта: 12259.1010.222.1.46. II. Недвижим имот, находящ се в село М. Община В. и представляващ Урегулиран поземлен имот I -70 в квартал 37 по плана на село М. община В. с площ на УПИ I от 1035 кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда и навес с оградни стени при граници и съседи на УПИ: от две страни улица, УПИ II-70, крайна регулация, всички в квартал 37. III. Разплащателна банкова сметка в Първа инвестиционна банка АД, с IBAN: ••, разкрита на името на В.С.Д., както и лек автомобил, с ДКН •••••••••, марка „••••••••••, с номер на рама ••. По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том I, нот. дело №61 от 18.01.1993 год., съгласно който В.Ц.Т. е продала на своя внук В.С.Д. следния собствен недвижим имот: апартамент № 43, ••, ж. к. Д. 27, в гр. В., състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение, със застроена площ 75,40 кв. м., избено помещение № 20, с площ 3,85 кв. м. и с 1,13% идеални части от правото на строеж върху мястото. Със същия нотариален акт купувачът В.С.Д. се задължава да подсигури на своята майка и дъщеря на продавача В.Т. една стая от жилището - спалнята, за ползване до края на нейния живот. По делото е представена покана от И. Т. Л. като майка и законен представител на С.В.Д. до П. Н. Г. от 02.05.2024 год., с която последната е поканена да освободи процесното жилище и да предаде владението върху имота в едномесечен срок от получаване на поканата. Представено по делото е доказателство за получаване на поканата от ответницата на 07.05.2024 год. По делото са представени като писмени доказателства вносни бележки за внесени суми от ответницата П. Н. Г. за изплащане на кредит, както следва: за 2007 год. - 17 броя; за 2008 год. 15 броя; за 2009 год. - 12 броя и за 2010 год. - 12 броя, приходни квитанции за заплащане на данък и такса битови отпадъци за процесния имот за 2007 год., 2008 год., 2009 год., 2010 год., както и за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. Представени са и съобщения за дължим данък и такса битови отпадъци за процесния имот за 2006 год., 2013 год., 2015 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год., 2021 год., 2022 год. и 2023 год. По делото са представени 51 броя разписки за заплащане на топлинна енергия за процесния имот за периода от 27.02.2020 год. до 07.03.2025 год., както и фактура за заплащане на топлинна енергия и топла вода от 30.04.2020 год., кредитно известие от 30.06.2020 год. от Т. - В. ЕАД, операционна бележка от 14.07.2016 год. за заплатена такса за топлинно счетоводство, операционна бележка от 12.12.2017 год. за заплатена такса за топлинно счетоводство и фискален бон и бележка за внесена такса за топлинно счетоводство от 21.05.2020 год., фискален бон и бележка за внесена такса за топлинно счетоводство от 07.04.2021 год. Представени по делото са и 21 броя разписки за плащане на дължими суми за електроенергия за периода от 17.06.2020 год. до 08.09.2023 год., както и 1 брой разписка за плащане на дължима сума за вода от 07.06.2023 год. Представена по делото е и покана - уведомление до ответницата от ОББ с изх. № 365245/25.06.2009 год. относно забавено плащане на погасителна вноска по кредит, както и справка за салда от 11.03.2010 год. по потребителски кредит. По делото е изслушана ответницата П. Н. Г., която заявява, че живее и поддържа процесното жилище, не го е напускала и ползва една стая от него. Заявява, че е в шок от смъртта на своите съпруг и син, сама е и няма къде да отиде. Посочва, че е поканила ищцата с детето да живеят с нея в жилището. Заявява, че поддържа жилището близо 43 години, а данъка за него заплаща повече от 40 години. Посочва, че на ищцата е предоставен ключ от жилището заедно с вещите на В.Д. след неговата смърт. Сочи, че е заплатила ремонта на покрива на жилищния блок. Заявява, че не разполага със средства да заплаща наем, единственият й доход е от пенсия. По делото са приети като доказателство удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата П. Н. Г., от които се установява, че постоянния и настоящ адрес на същата е в гр. В., ж. к. Д., ••. Прието по делото е и удостоверение за промени на постоянен адрес на ответницата, от което се установява, че за периода от 10.10.2001 год. до 11.10.2011 год. същата е била с постоянен адрес в гр. В., ул. "Т.К." •••••••••••, а от 11.10.2011 год. до настоящия момент постоянния адрес на ответницата е в гр. В., ж. к. Д., ••. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на Д. Т. Л., сестра на ищцата, Н.С.Х., дъщеря на ответницата и В.И. Д.. Свидетелката Д. Л. заявява, че ищцата и детето С. Д. живеят в нейното жилище в ж. к. Д. от четири години. Посочва, че ищцата заедно с В.Д. живели в И., където се родил и техния син. Посочва, че след като взели решение да се приберат в Б. поискали да заживеят в процесното жилище, но не успели да се установят е него, тъй като там живеела ответницата, поради което се установили се в жилището на нейните родители в с. Б.. Посочва, че ответницата никога не е харесвала ищцата и никога не й е предлагала да живеят заедно в процесния имот. Свидетелката заявява, че поне до 2008 год. ответницата живеела в жилище на ул. "Т.К.". Посочва, че лично е посещавала това жилище. Описва случай, при който В.Д. закупил електроуред на своята майка - ответницата по делото, който трябвало да се качи в жилището. Именно при този случай свидетелката посетила това жилище, в което тогава живяла ответницата. Свидетелката заявява, че когато В.Д. си идвал в страната поемал разходите за данъци и сметки за жилището. Посочва, че ищцата и В.Д. се разделили през 2014 год, той имал къща в с. М., но имал и жилище под наем в гр. В.. Посочва, че ищцата и В.Д. никога не са живели в жилището под наем. Свидетелката уточнява, че не може да каже дали В.Д. е заплащал данъците за процесното жилище или за другия си имот. Посочва, че ищцата не е посещавала В.Д. докато е бил болен. Заявява, че ответницата за първи път видяла своя внук С. на погребението на В.. Заявява, че не знае в кой имот В. е водил детето С., когато го е вземал за срещи от къщата на нейните родители в с. Б.. Посочва, че контакт с ищцата по телефона направила дъщерята на ответницата. Заявява, че ищцата чувства неудобство от това, че заедно с детето продължават да живеят в нейното жилище, а самото то расте и също не се чувства добре от това съжителство. Свидетелката Н.Х., майка на ответницата заявява, че последната живее в процесното жилище от 1981-1982 година. Посочва, че апартамента бил на нейната майка, получила го от мястото, където работела по това време, тъй като семейството станало петчленно. Посочва, че ответницата изплащала жилището Свидетелката сочи, че семейството й живяло в това жилище докато не пораснали. Заявява, че ответницата и нейна майка ползва една стая от това жилище и общите помещения - тоалетна, баня и кухня. Посочва, че ответницата не е живяла на друго място. Посочва, че В.Д. заминал за И. през 2000 год., а когато се прибирал посещавал ответницата. Сочи, че малко по-късно заминал за И. заедно с ищцата, а след това взели решение да се приберат в Б.. След като се прибрали се установили в с. Б., при родителите на ищцата И. Л.. Посочва, че ищцата не искала да живее в процесното жилище, изразявала желание ответницата да го напусне. Свидетелката посочва, че В.Д. взел жилище под наем, но не заживели заедно с ищцата в него. Заявява, че В.Д. имал желание да прехвърли жилището на ответницата, тъй като не го искал. Свидетелката сочи, че за делата на нейния брат В. в Б. се грижела тя - плащала сметки, издръжката на детето. Посочва, че след като се разболял В. я помолил да събере вещите му от квартирата и да ги пренесе в къщата му в с. М.. Организирала пренасянето на вещите, както и поставянето на СОТ и видеонаблюдение на къщата. Заявява, че В.Д. имал ключ от процесното жилище, който заедно с вещите от квартирата бил пренесен в къщата в с. М.. Посочва, че вторият съпруг на ответницата и нейна майка придобил по наследство жилище, но то не било годно за живеене. Сочи, че ответницата не е живяла на друго място. Грижила се и поддържала процесния имот, изтеглила кредит, за да плати ремонта на покрива на жилищния блок. Свидетелката посочва, че В.Д. не е помагал на ответницата за сметките, когато се налагало тя я подпомагала финансово. Заявява, че майка й и вторият й съпруг взели решение процесното жилище да бъде за В.Д., а наследственото жилище на нейния съпруг за по - малкия й брат И.. Процесното жилище било прехвърлено първоначално на нейната баба и майка на ответницата, за да се избегне възможността последния да го наследи. Посочва, че ответницата заплатила задължението за доставена топлинна енергия. Посочва, че доколкото й е известно ответницата притежава земеделски земи в с. Д.. Свидетелят В. Д., посочва че познава ответницата повече от 35 години, съседи са, той живее във вход "А", а ответницата във вход "Б". Сочи, че се познават с нейните деца от малки. Заявява, че не знае ответницата да е живяла някога на друго място. Виждал я често пред блока, почти всеки месец. Посочва, че от около 20 години ответницата живее сама в жилището. Преди дам живеели и нейните деца - В., Н. и И.. Заявява, че преди около три години помогнал на ответницата с багаж, който качил в жилището, а ответницата му показала, че ползва една стая от жилището, както и кухнята и тоалетната. Посочва, че от най-малкия брат И. разбрал, че В.Д. е болен, било преди около 3 години. Също от него знае, че когато се прибирал в Б. В. живял в квартира, а не в процесното жилище. Описва разположението на помещенията в жилището. Заявява, че отношенията между ответницата и нейния син В. били нормални, но не знае дали е имал ключ от жилището. По делото е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, съгласно което средната пазарна стойност на приходи от наем на процесното жилище за периода от 05.03.2024 год. до 31.12.2024 год., изчислен като чист доход от наема на имота възлиза на 4 127,06 лева. При така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е осъдителен петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение на П. Н. Г., че С. В.ов Д. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 год. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. В., ж. к. "Д.", ••, находящ се на •• в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,40 кв. м., ведно с избено помещение № 20, с площ 3,85 кв. м. и 1,13% от правото на строеж, при съседи: на същия етаж: 12259.1010.222.1.44, 12259.1010.222.1.21, под обекта: 12259.1010.222.1.40, над обекта: 12259.1010.222.1.46, включващ правото му да владее, ползва и се разпорежда със същия и за осъждане на ответницата П. Н. Г. да предаде на С.В.Д. владението върху описания недвижим имот. По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че е титуляр на правото на собственост върху процесното помещение като част от притежавания от него недвижим имот въз основа на правна сделка, както и че ответникът владее или държи помещението. При доказване на горното в тежест на ответника е да установи, че упражнява фактическата власт върху помещението на вещноправно или облигаторно основание. По делото не се спори, че С.В.Д. е син на ищцата И. Т. Л. и В.С.Д.. Не се спори между страните, а и се установи по делото, че законен наследник на В.С.Д. е С.В.Д.. Не е спорно между страните, че част от наследството останало след смъртта на В.С.Д. е и процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. В., ж. к. "Д.", ••, находящ се на •• в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,40 кв. м., ведно с избено помещение № 20, с площ 3,85 кв. м. и 1,13% от правото на строеж, при съседи: на същия етаж: 12259.1010.222.1.44, 12259.1010.222.1.21, под обекта: 12259.1010.222.1.40, над обекта: 12259.1010.222.1.46. Не е спорно между страните, че правото на собственост върху процесното жилище В.С.Д. придобил по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 38, том I, нот. дело № 61/1993 от 18.01.1993 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В., съгласно който В.Ц.Т. е продала на В.С.Д. имота за сумата от 4 500,00 лева. Спорен между страните е въпросът, касаещ учреденото в полза на ответницата П. Н. Г. с Нотариален акт № 38, том I, нот. дело № 61/1993 от 18.01.1993 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В. право на ползване на една стая от жилището - спалня до края на нейния живот. Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. В Решение № 372 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 336/2012 г., I г. о., ГК е постановено следното: „Въпросът е материалноправен, по приложението на нормите на чл. 56 до чл. 59 ЗС и чл. 20 ЗЗД. Съгласно приетото в чл. 56 ЗС за съдържанието на правото на ползуване, отговорът включва отговор на въпроса дали е запазено (и съответно учредено) правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение. Доколкото имотът е жилище (етаж от къща с принадлежности), това ползване съобразно предназначението означава да се живее в къщата и при цитираното съдържание на уговорката, именно това е уговорено. Доколкото изрично бъде написано (уговорено), че това право е запазено за носителя на правото на собственост – няма съмнение, че то означава право да се живее в къщата. Доколкото бъде написано (уговорено), че се запазва и за съпруг, който не е носител на това право, такава уговорка трябва де се тълкува с оглед правомощията на носителя на правото на собственост в смисъл на учредява (това е правният термин). Съгласно чл. 22 ЗЗД няма пречка да се договаря в полза на трето лице, а следователно и да се учредява право на ползване в полза на трето лице.“. На следващо място е налице Решение № 561 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г., I г. о., постановено по въпроса: „Правото на обитаване съставлява ли право на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС и противопоставимо ли е на собственика.“, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, В цитираното решение е прието, че: „Съгласно чл. 55 от ЗС, ограничените вещни права, до колкото са предвидени в закона могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56 – 62 от ЗС. Следователно само предвидените в закона ограничени вещни права могат да бъдат обект на придобИ.е и притежание. По своя характер, правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено. / чл. 56 от ЗС/. Правото на обитаване не е уредено като самостоятелно ограничено вещно право в закона и поради това не представлява такова. По своя характер, съобразно разясненията, дадени в ТР № 47/1961 г. правото на обитаване е вещно право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползвателя. Следователно не намира опора в закона изводът на въззивния съд, че правото на обитаване е с по-малък обем от обема на правото на ползване. Като ограничено вещно право, правото на обитаване, съставлява по естеството си право на ползване. Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с прана защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него.“. С оглед на изложеното, съдът намира, че в полза на ответницата е налице учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на едно помещение от процесното жилище - спалнята. В случаите, когато е учредено право на ползване върху едно от жилищните помещения в имота, предмет на прехвърлителна сделка, то обемът на запазеното право и на придобитото такова предоставят в полза на всеки от титулярите правомощие на ползване и на владение на помещенията или онези части от тях, които обслужват жилищните им нужди - кухнята и санитарните помещения, както и частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях - входа на жилището, предверията, коридорите и на складовите помещения, които са извън или вътре в жилището. Съгласно Решение № 132/24.07.2015 год. по гр. дело № 1241/2015 год., I-во ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 280 ГПК, когато при сключването на договор за прехвърляне на правото на собственост върху жилище прехвърлителят е запазил правото на ползване върху едно от жилищните помещения, собственикът има право да владее и да ползва останалите жилищни помещения, а всеки от двамата титуляри на вещни права разполага с правомощията да ползва и да владее съвместно с другия помещенията или частите от тях, които обслужват жилищните нужди (кухня/ кухненски бокс, санитарни помещения), складовите помещения към жилището и онези части от него, които осигуряват достъпа до жилището и до неговите помещения. При предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на жилището срещу бившия собственик следва да бъде установен и зачетен обемът на вещното право на всеки от двамата титуляри на вещни права съобразно ограничението в обема на правото на собственост, следващо от правото на ползване. Съображенията за отговорите са следните: Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, което включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено (чл. 56 ЗС). То отразява винаги отношение на непосредствено господство на неговия носител върху обременената вещ и в този смисъл неговото съдържание обхваща и правомощието на владение върху вещта. Вещното право на ползване е абсолютно по своя характер, а това означава, че му съответстват задълженията на всички други лица, в това число и на собственика на обременената вещ, да се въздържат от въздействие върху нея, несъвместими с упражняването на ограниченото право. Когато с договора за прехвърляне на право на собственост върху жилище собственикът си е запазил право на ползване върху едно от жилищните помещения, обемът на запазеното право и този на придобитото предоставят в полза на всеки от двамата титуляри правомощие на ползване и на владение на помещенията или онези части от тях, които обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), на частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на складовите помещения (извън или вътре в жилището). Правото на собственост е абсолютно по своя характер, а това означава, че титулярът на вещното право на ползване също трябва да зачита обема на придобитото по договора. Помещенията или частите от тях, обслужващи жилищните нужди, както и складовите помещения покриват минимално необходимите законови изисквания, за да се квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ). Това означава, че те са включени в обема на правото на ползване, запазено с договора, но и в обема на правото на собственост, придобито с договора. Следователно при иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на жилището срещу бившия собственик следва да бъде установен и зачетен обемът на вещното право на всеки от двамата титуляри съобразно ограничението в обема на правото на собственост, следващо от правото на ползване. На следващо място е необходимо да се посочи, че законодателят изрично е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС - правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице, респективно с изтичане на срока, ако е уговорен такъв. Правото на ползване се погасява и при погИ.е на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при слИ.е на качеството на ползвател и това на собственик. С оглед на изложеното не може да бъде споделено изразеното от ищцовата страна становище, че в настоящия случай се касае за договор, сключен с оглед на личността, който следва да се счита прекратен със смъртта на една от страните по него - В.С.Д.. Съдът намира, че се касае за валидно учредено право на ползване, което в конкретния случай е учредено не в полза на прехвърлителя, а в полза на едно трето лице. Това обстоятелство не променя факта на учредяването на ограниченото вещно право на ползване, ведно с произтичащите от това правни последици за страните по прехвърлителната сделка. Приобретателят В.С.Д. е приел и се е съгласил на сделката при тези изрични уговорки между страните по нея. Ирелевантен се явява въпроса за близката роднинска връзка между страните по сделката и третото лице, в чиято полза е учредено правото на ползване. На следващо място по делото се установи, че ответницата живее в процесното жилище от момента на неговото придобИ.е и не го е напускала. От събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В. Д., съсед на ответницата се установи, че същата заедно със семейството си живее там от поне 35 години. Свидетелят познава цялото семейство на ответницата, израснал е с децата на същата, с които се познават от малки. Посочва, че повече от 20 години ответницата живее сама в жилището, вижда я сравнително често - поне веднъж месечно и не знае тя да е живяла на друго място освен в процесното жилище. Съдът цени показанията на свидетеля В. Д. като ясни, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От друга страна свидетелката Д. Л., сестра на ищцата описва един единствен случай, при който заедно с В.Д. посетила жилище, находящо се в гр. В., на ул. "Т.К.", в което твърди, че до 2008 год. живяла ответницата. Свидетелката не сочи въз основа на какви факти и обстоятелства обективира извод, че ответницата П. Г. е живяла в жилището, което посетила е посетила веднъж, придружавайки В.Д.. Причината за посещението - закупен електроуред, който следвало да бъде оставен в жилището, макар и според свидетелката да бил предназначен за ответницата, съдът не намира за основателен мотив за формиране такъв извод. Действително по делото се установи, че вторият съпруг на ответницата е придобил собствеността върху описаното от свидетелката жилище въз основа на наследствено правоприемство, но по делото не се събраха категорични доказателства, че ответницата някога е живяла в този апартамент. Съдът, цени дадените от свидетеля Д. Л. показания в светлината на разпоредбата на чл. 172 ГПК, съгласно която показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. На следващо място от приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответницата е заплащала дължими сметки, задължения, данъци и такси за процесното жилище. По делото бяха представени приходни квитанции за заплащане на данък и такса битови отпадъци за процесния имот за 2007 год., 2008 год., 2009 год., 2010 год., както и за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год., 51 броя разписки за заплащане на топлинна енергия за процесния имот за периода от 27.02.2020 год. до 07.03.2025 год., както и фактура за заплащане на топлинна енергия и топла вода от 30.04.2020 год., кредитно известие от 30.06.2020 год. от Т. - В. ЕАД, операционна бележка от 14.07.2016 год. за заплатена такса за топлинно счетоводство, операционна бележка от 12.12.2017 год. за заплатена такса за топлинно счетоводство и фискален бон и бележка за внесена такса за топлинно счетоводство от 21.05.2020 год., фискален бон и бележка за внесена такса за топлинно счетоводство от 07.04.2021 год. Представени по делото са и 21 броя разписки за плащане на дължими суми за електроенергия за периода от 17.06.2020 год. до 08.09.2023 год., както и 1 брой разписка за плащане на дължима сума за вода от 07.06.2023 год. От друга страна от представените по делото доказателства за заплащане на вноски по договор за кредит от страна на ответницата не се установи по безспорен начин, че същият е използван за заплащане на дължима сума за ремонт на покрива на жилищния блок, в който се намира процесното жилище. От показанията на свидетеля В. Д. се установи, обаче че действително такъв ремонт е бил извършен, последователно първо на входа, в който е разположено процесното жилище, а впоследствие и на входа, в който се намира жилището на свидетеля. Следва да се посочи, че съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани 1/ със заплащане на разноските, свързани с ползването – в т.ч. данъци, такси; 2/ с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика, т.е. без промяна на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост /арг. чл. 97 ЗС/, поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/. Наред с тези задължения, законодателят в чл. 57, ал. 4 ЗС е установил задължението имотът да бъде застрахован в полза на собственика, да заплаща застрахователната премия, доколкото не е установено или договорено друго. Евентуално неизпълнение единствено на задължението да бъде застрахован ползваният имот, установено в чл. 57, ал. 4 ЗС, не обуславя безусловно извод за застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване, поради което, ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се направи извод за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижим имот. Законодателят е установил комплекс от задължения в тежест на ползвателя, гарантиращи запазване на собствеността, покрИ.е на разходите по поддръжката и в състояние годно за ползване. Установеното задължение за сключване на имуществена застраховка в полза на собственика цели имуществена компенсация при евентуалното настъпване на конкретно застрахователно събитие, но само ако сключеният застрахователен договор покрива същия риск. В разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ЗС не е посочено кои рискове следва да покрива застрахователната полица /пожар, земетресение, наводнение или друг такъв/. Предмет на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на суперфициарна собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи, складове и др., както и/или терена, на който са изградени. Когато се застрахова чуждо имущество – по арг. на чл. 201, ал. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/, за действителността на договора се изисква съгласието на собственика /макар и това съгласие да може да се даде постфактум при настъпило застрахователното събитие/. Разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ЗС, като основание за прекратяване на доброволно учредено право на ползване на недвижим имот, следва да се тълкува в контекста на действащата правна уредба за застраховането – а именно Глава 19 на КЗ, Приложение 1 – т. 8 и т. 9. За да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие.“ /Решение № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о., ГК/. На следващо място настоящият състав на съда приема, че за да се счита, че вещното право на ползване е било погасено по давност е необходимо същото да не е било упражнявано от неговия титуляр в период повече от 5 години, който срок съдебната практика приема, че започва да тече не от деня на неговото учредяване, а от деня в който ползвателят е получил възможност да започне упражняването на правото върху обременения имот. В случая, по делото се установи, че процесното жилище е било обитавано от ответницата и нейното семейство /съпруг и три деца/ от момента на придобИ.ето му, не се установи по делото ответницата да е напускала жилището, респективно да е живяла на друго място различно от процесния апартамент - в този смисъл са гласните показания на свидетелката Н.Х., дъщеря на ответницата, както и от показанията на свидетеля В.Д.. Макар съдът да цени дадените от свидетелката Н.Х., с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като показания дадени от лице, заинтересовано от изхода на делото и обслужващо тезата на страната, която го е довела, намира показанията в тази им част за подробни, логични, последователни, житейски оправдани и кореспондиращи с представените писмени доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира, че 5 годишния срок по чл. 59, ал. 3, предлож. второ ЗС в конкретния случай е започнал да тече от деня на учредяване правото на ползване с Нотариален акт № 38, том I, нот. дело № 61/1993 от 18.01.1993 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В. и е реализирано от ответницата в предвидения от закона срок. Установеното по делото обстоятелство, че за периода от 10.10.2001 год. до 11.10.2011 год. ответницата е била с постоянен адрес в гр. В., ул. "Т.К." •••• в••••••, а от 11.10.2011 год. до настоящия момент постоянния адрес на ответницата е в гр. В., ж. к. Д., •• не се възприема от съда като доказателство в подкрепа на твърдението на ищцовата страна, че ответницата не е упражнила учреденото в нейна полза право на ползване в определения от закона 5 годишен срок, тъй като до 11.10.2011 год. Следва да се посочи, че постоянният адрес се намира там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в страната, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението в гр. С., район "С." /чл. 93, ал. 4 ЗГР/, т.е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. От друга страна настоящият адрес е адресът, на който живее лицето /чл. 94, ал. 1 ЗГР/ и той отразява неговото действително местоживеене. В този смисъл Решение № 85/04.05.2016 год. по гр. дело № 251/2016 год. по описа на ВКС, III ГО. В допълнение следва да се отбележи, че законът не поставя изискване към адресната регистрация на ползвателя, в смисъл, че същата следва да съвпада с адреса на имота, по отношение на който е учредено вещно право на ползване. В този смисъл ползвателят не е задължен да има адресна регистрация на адреса на този имот. По съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на този имот, а като всяка друга форма на фактическо и правно ползване на имота, в т. ч. и да упражнява правото си чрез другиго. На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че невписването на ответницата като ползвател на процесния имот не оказва влияние върху валидността на учреденото в нейна полза вещно право на ползване, още по-малко това следва да бъде вменено в нейна вина. Безспорно е, че декларирането на това обстоятелство по предвидения в закона ред и начин е вменено като задължение на собственика на имота, който не е изпълнил свое задължение за надлежно деклариране на това обстоятелство. В обобщение на изложеното съдът намира, за установено в отношенията между страните, че С.В.Д. е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 год. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. В., ж. к. "Д.", ••, находящ се на •• в сграда с идентификатор 12259.1010.222.1, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,40 кв. м., ведно с избено помещение № 20, с площ 3,85 кв. м. и 1,13% от правото на строеж, при съседи: на същия етаж: 12259.1010.222.1.44, 12259.1010.222.1.21, под обекта: 12259.1010.222.1.40, над обекта: 12259.1010.222.1.46. По силата на Нотариален акт № 38, том I, нот. дело № 61/1993 от 18.01.1993 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В. в полза на ответницата П. Н. Г. е учредено право на ползване на една стая в така описаното жилище - спалнята, което право на ползване е пожизнено и безвъзмездно. Същото не е погасено по давност и е надлежно упражнявано от лицето, в чиято полза е учредено - ответницата. Учреденото в полза на ответницата право на ползване не е погасено със смъртта на купувача по договора за покупко-продажба В.С.Д., обективиран в горецитирания нотариален акт, предвид което ответницата следва да бъде осъдена да предаде владението на имота на ищцовата страна, с изключение на едно от помещенията в жилището - спалнята, по отношение, на което е налице валидно учредено право на ползване. По отношение на иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение в размер на 500,00 лева месечно за периода от датата на приемане на наследството останало след смъртта на В.Д. по опис от С.В.Д. до 31.12.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, съдът намира, че по делото не се представиха доказателства, от които да се достигне до извод, че ответницата е възпрепятствала достъпа на ищцата, в качеството й на законен представител на собственика на имота С. Д., респективно и на самия собственик до процесното жилище, с което да го е лишила от ползване на имота в обема права съобразно Нотариален акт № 38, том I, нот. дело № 61/1993 от 18.01.1993 год. по описа на Р.С. - нотариус при Районен съд - В., респективно е да налице основание за присъждане на обезщетение за времето, през което собственикът е бил лишен от достъп до имота. Съдът намира, че това искане не намира опора в събраната по делото доказателствена маса. От друга страна по делото не се установи по безспорен начин, че ответницата използва процесното жилище в обем по-голям от учреденото й право на ползване, като тук съдът намира за необходимо да повтори мотивите изложени в Решение № 132/24.07.2015 год. по гр. дело № 1241/2015 год., I-во ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 280 ГПК, съгласно които, когато с договора за прехвърляне на право на собственост върху жилище собственикът си е запазил право на ползване върху едно от жилищните помещения, обемът на запазеното право и този на придобитото предоставят в полза на всеки от двамата титуляри правомощие на ползване и на владение на помещенията или онези части от тях, които обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), на частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на складовите помещения (извън или вътре в жилището). Правото на собственост е абсолютно по своя характер, а това означава, че титулярът на вещното право на ползване също трябва да зачита обема на придобитото по договора. Помещенията или частите от тях, обслужващи жилищните нужди, както и складовите помещения покриват минимално необходимите законови изисквания, за да се квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ). Това означава, че те са включени в обема на правото на ползване, запазено с договора, но и в обема на правото на собственост, придобито с договора. Следователно при иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на жилището срещу бившия собственик следва да бъде установен и зачетен обемът на вещното право на всеки от двамата титуляри съобразно ограничението в обема на правото на собственост, следващо от правото на ползване. Съдът приема, че не са налице основанията по чл. 61, вр. чл. 57 ЗС за прекратяване на правото на ползване и намира за неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение в полза на ищцовата страна, в размер на 500,00 лева месечно, поради лишаване от право на ползване на процесния имот, за периода от датата на приемане на наследството останало след смъртта на В.Д. по опис от С.В.Д. до 31.12.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, предвид което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: При този изход на спора разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват за ответната страна, която претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 100,00 лева или 1 073,71 евро, които ищцовата страна следва да бъде осъдена да й заплати. Така мотивиран, съдът