Решение № 59 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 333/2025 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с правно основание чл.296, ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.14, ал.1, т.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло. Ищцовото дружество „АЛФА СОТ 2000” ООД, ЕИК: •••••••••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••••••••, представлявано от В. Е. Г. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А. М. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••••••••••••••••, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А. С. С., ЕГН: ••••••••••, с посочен и постоянен адрес: •••••••••••••••••••••, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. С. С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••••••••••••••••, дължи предаването на следните движими вещи - зимно яке – 1бр., панталон зимен – 1бр., панталон летен – 1бр., фланелка /риза с дълъг ръкав/ - 2 бр., фланелка /риза с къс ръкав/ - 2 бр., обувки зимни /кубинки/ - 1 бр., както и служебна карта – 1бр., представляващи специално униформено облекло, предоставено на ответника за изпълнение на възложените му задължения на длъжност ,,Охрана“ по сключен с ищцовото дружество Трудов договор №16/10.10.2019г. и подлежащи на връщане поради прекратяване на трудовото правоотношение на ответника със Заповед №99/02.01.2025г. на работодателя. По този повод дружество „АЛФА СОТ 2000” ООД, ЕИК: ••••••••••••••••••••• е депозирало заявление по реда на чл.410 за издаване на заповед за принудително изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 126/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, IІ състав и е издадена Заповед № 60/21.02.2025 г. за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2805/01.07.2025 г., с който ответникът оспорва искът като неоснователен, като сочи, че на 18.11.2024г. е отишъл в офиса на „АЛФА СОТ 2000” ООД, ЕИК: ••••••••••••••••••••• в гр.Първомай и върнал униформеното си облекло, състоящо се от: зимно яке 1 бр., зимен панталон 1 бр., летен панталон 1бр., фанелка с дълъг ръкав 2 бр., фанелка с къс ръкав 2 бр., зимни обувки 1 бр. и служебна карта 1 бр. Гореоописаните вещи предал на Т. Д. Д. – служител на длъжност ,,организратор охрана“ в същото дружество и в присъствието на служителя К. К. и още двама служители, като за самото предаване не бил съставен документ. Ответникът е пояснил още, че предвид продължителното и непрекъснато използване на въпросното униформено облекло в периода 10.10.2019г. – края на 2024г., когато е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, същото е било ,,абсолютно негодно за употреба‘‘ поради похабяване. Наред с това при предоставянето му на работника работното облекло било втора употреба и работодалят не бил определил срок за износването му в разрез с изискванията на трудовото законодателство. В отговора си ответникът е изложил твърдения за това, че е обжалвал по съдебен ред Заповед № 99/02.01.2025 г., издадена на „АЛФА СОТ 2000” ООД, ЕИК: •••••••••••••••••••••, с която му е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ - ,,дисциплинарно уволнение“ и на която се основава ищцовата претенция. По жалбата на ответника е постановено влязло в сила Решение № 136/24.07.2025 г. по гр. дело № 125/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, явяващо се обуславящо по предмета на настоящия спор, предвид което материалите по посоченото гражданско дело са приобщени към настоящето дело с Определение № 418 / 04.09.2025г. на РС – Първомай. Видно от диспозитива на обуславящото решение, съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. С. С., извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед №99/02.01.2025г. на работодателя. Наред с горното обаче съдът е приел, че трудовото правоотношение на А. С. С. с „АЛФА СОТ 2000” ООД, ЕИК: ••••••••••••••••••••• все пак е било прекратено, но на друго /безвиновно/ основание, а именно - по чл.328, ал.1, т.10б КТ, в който смисъл е допуснал поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В открито заседание представителят на ищцовото дружество поддържа жалбата, като твърди, че подобно на представената ведомост за получаването, връщането на работното облекло следвало да се удостовери с писмен документ, какъвто не бил представен по делото, респ. не бил съставен. Претендира разноски и депозира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на насрещната страна. В открито заседание процесуалният пълномощник на ответника възразява, че представената ведомост не отговаря на фактическото и правно положение. Поддържа, че във ведомостта срещу ,,Върната униформа“ бил положен подписът на доверителя му, което означавало, че е върнал облеклото. Твърди, че доколкото в дружеството не били утвърдени вътрешни правила за получаването и предаването на работното облекло, не било необходимо предаването да се отразява в писмен документ. Навежда доводи за липсата на индивидуализация на работното облекло - във ведомостта не били посочени марка, модел, сериен номер. Претендира разноски и депозира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на насрещната страна. Като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна: От представения Трудов договор №16/10.10.2019г. се установява, че на 10.10.2019г. възникнало трудовото правоотношение между ищеца – дружеството ,,АЛФА СОТ 2000“ ООД, в качеството му на работодател и ответника – А. С. С., в качеството му на работник, назначен на длъжността ,,Охранител‘‘. На 10.01.2025г. на ответника била връчена Заповед №99 от 02.01.2025г., с която управителят на ищцовото дружество му налагал на основание чл.188, т.3 КТ - ,,уволнение‘‘ поради неявяване на работа от 15.11.2024г. до 23.12.2024г. Видно от приложеното ч.гр. дело №126/2025г. по описа на Районен съд – Първомай, по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК с рег.№60/21.02.2025г, по силата на която било разпоредено длъжникът А. С. С. да предаде на кредитора ,,АЛФА СОТ 2000“ ООД, ЕИК:•••••••••••••••••••••, следните вещи: специално униформено облекло: 1 бр. зимно яке, 1 бр. зимен панталон, 1 бр. летен панталон; 2 бр. фланелка /риза с дълъг ръкав/; 2 бр. фланелка /риза с къс ръкав/; 1 бр. зимни обувки /кубинки/ и 1 бр. служебна карта, които са му предадени на 10.10.2019г. при назначаването му на длъжност ,,Охрана“ по силата на Трудов Договор №16/10.10.2019г., както и сумите: 25,00 лева – разноски за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и 400, 00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуална защита, които вземания произтичат от Заповед №99 от 02.01.2025г. на управителя на дружеството заявител за прекратяване на трудовото правоотношение по Трудов договор №16/10.10.2019г. Против същата в срок е постъпило възражение от длъжника. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл.415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявения установителен иск, поради което същият следва да се разгледа по същество. Съгласно приложеното след фазата на размяна на книжа преюдициално за настоящия спор Решение №136/24.07.2025г. по гр. дело №125/2025г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 07.08.2025г., съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на ответника, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №99 от 02.01.2025г. на ищеца, като е приел, че трудовото правоотношение е било прекратено преди издаването на уволнителната заповед – на 16.12.2024г., на основание чл.328, ал.1, т.10 б КТ. По доказателствата Приложеният от ,,АЛФА СОТ 2000“ ЕООД частен свидетелстващ документ - писмена ведомост за получено специално униформено облекло, съдържа трите имена на ответника, дата на съставяне, съвпадаща с датата на подписване на трудовия договор и таблица, в която е обозначено по вид и по брой, полученото от ответника специално работно облекло, съответстващо на претендираното с издадената Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК с рег.№60/21.02.2025г. Ведомостта е подписана както от представител на ищцовото дружество, така и от ответника, чийто подпис е положен непосредствено под таблицата, в която е описано самото облекло. Фигуриращата във ведомостта втора по ред таблица, над която има надписи с печатни букви ,,Върната униформа“ и ,,Дата:……“, не е попълнена. Преценени съвкупно посочените индивидуални особености на ведомостта недвусмилено формират извод за това, че в деня на подписване на трудовия договор – 10.10.2019г., ищецът е получил специалното униформено облекло предмет на настоящия спор, което обстоятелство не е спорно. В показанията си по делото, допуснатият по искане на ответника свидетел – Т. Тенев, заемащ длъжността ,,организатор – охрана“ на звеното на ,,АЛФА СОТ 2000“ ООД в гр.Първомай обяснява, че не носи отговорност по въпросите, касаещи работното облекло на работниците във фирмата. Посочва, че според утвърдената практика, работниците, постъпващи на работа в клона в град Първомай получавали специално униформено облекло от материално отговорно лице в офиса на фирмата в град Асеновград, където следвало да го върнат при напускане си. Както получаването, така и връщането се извършвали срещу подпис на лицето. Твърди, че е наясно с реда за получаване и връщане на работното облекло, тъй като лично със служебния автомобил превозвал новопостъпващите работници до офиса в град Асеновград, където подписвали трудовите си договори и получавали фирмено облекло, а по отношение на връщането на дрехите е чувал от други работници, които вече са преустановили трудовите си правоотношения, че отново се извършва в град Асеновград. Отрича на 18.11.2024г. да е получавал работно облекло, върнато от работника А. С. в клона в град Първомай. Поддържа, че не е наясно дали към настоящия момент ответникът е върнал зачисленото му безплатно работно облекло обратно на ищеца. Според изложеното в показанията на допуснатия по искане на ответника свидетел – К. К., работещ като патрул в ищцовото дружество от началото на м.юни 2025г., при постъпване на работа се снабдил с работно облекло от офиса на фирмата в град Асеновград, за което подписал ведомост. Не е получавал за запознаване приети от фирмата вътрешни правила за износването на повереното му специално униформено облекло. Заявява, че не е присъствал в момента, в който ответникът твърди да е върнал обезпеченото му от фирмата работно облекло. Съдът намира, че показанията и на двамата разпитани свидетели са обективни, почиващи на преки и лични възприятия, еднопосочни по отношение на утвърдената практика за получаване и връщане на работното облекло във фирмата, поради което следва да се кредитират като достоверни. От приложения на л.82 линеен график на свидетеля К. К. е видно, че същият не е бил на работа на 18.11.2024г. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Според разпоредбата на чл.296, ал.1 Кодекса на труда безплатното работно облекло се осигурява от работодателя при условия и по ред, установени от МС или в колективен трудов договор. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба - работникът и служителят е длъжен да носи през работното време работното си или униформено облекло и да го опазват като имущество на работодателя. Съобразно законовата делегация приложението на горните разпоредби е уредено с Наредба за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г. В чл. 14, ал. 1, т.1 от Наредбата е регламентирано задължението на работника да върне предоставеното му работно и/или униформено облекло. През призмата на гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай, от момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцовото дружество, за ответника автоматично е възникнало задължение на основание чл. 296, ал.1 от КТ във вр. с чл.14, ал.1, т.1 от НБРУО да върне на работодателя – ищец предоставеното му работно облекло. Предвид приетото с Решение №136/24.07.2025г. по гр. дело №125/2025г. по описа на Районен съд – Първомай, влязло в законна сила на 07.08.2025г., че трудовото правоотношение на ответника е било прекратено не с уволнителната заповед, а преди издаването й – с изтичането на срока на отправеното от работодателя до ищеца предизвестие по чл.328, ал.1, т.10б КТ на 16.12.2024г., следва да се приеме, че именно посочената дата е меродавна за възникване на задължението на ответника по чл. 296, ал.1 от КТ във вр. с чл.14, ал.1, т.1 от НБРУО. В правната теория и съдебна практика задължението за връщане на работно облекло се квалифицира като търсимо задължение. Тъй като работният инвентар /облеклото/ е собственост на работодателя, той трябва да бъде върнат в седалището на предприятието или в обекта, където работникът е изпълнявал задълженията си /обикновено при домакина/. Макар работникът да е длъжен да го предаде, работодателят трябва да осигури ред и организация за приемането му, например да посочи лице, което да го приеме и да издаде документ за връщането. Доколкото по делото не са представени доказателства за наличието на вътрешни правила относно работното облекло, съдът приема, че такива не са били определени писмено от работодателя в изпълнение на задължението му по чл.6, ал.2 от НБРУО. От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели, които са трудово ангажирани в структурното звено на работодателя в гр.Първомай, следва да се заключи, че във фирмата е създадена практика, макар и не документално отразена, с която са запознати и се изпълнява от всички работници и съгласно която при постъпване на работа специалното униформено облекло се получава от офиса на фирмата в град Асеновград, където отново следва да се върне след прекратяване на трудовото правоотношение, като и получаването и връщането се извършва срещу подпис на съответния работник. За пълнота следва да се отбележи, че липсата на приети вътрешни правила от работодаля, касещи работното облекло, респ. реда за получаването и връщането му, единствено би поставила работодателя в забава, но не би могла да повлияе на задължението на работника по чл. 296, ал.1 от КТ във вр. с чл.14, ал.1, т.1 от НБРУО. По отношение на конкретния случай, недоказани останаха твърденията на ответника, че е изпълнил задължението си да върне на работодателя – ищец осигуреното му работно облекло след настъпилото прекратяване на трудовото му правоотношение, описано по вид и по брой в исковата молба. От една страна, този извод се обуславя от липсата на представени писмени доказателства - приемо- предавателен протокол или друг писмен и подписан от ответника документ, с който да се удостовери соченото изпълнение. От друга страна, макар и допуснати за доказване на тезата на ответника, с показанията си свидетелите Т. Д. и К. К. са опровергали твърденията, че на 18.11.2024г., в офиса на ,,Алфа Сот 2000“ ООД, гр.Първомай ответникът е върнал зачисленото му работно облекло на Т. Д. в присъствието на К. К., като и двамата свидетели са отрекли това да се е случило. Нещо повече, работникът К. К. изобщо не е бил на работа във въпросния ден, съгласно съдържанието на представения по делото линеен график /л.82/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените от процесулания пълномощник на ответника в съдебно заседания доводи, за това, че представената от ищеца писмена ведомост за получено специално униформено облекло /л.6/ доказва връщането, доколкото срещу ,,Върната униформа“ е положен подписа на доверителя му, са несъстоятелни и не следва да се приемат. На първо място, същите са в противоречие и се оборват от съдържащите се твърдения на ответника в отговора на исковата молба, че не е получил, съответно не е подписал документ за връщането. На следващо място, посочените доводи са резултат на лична интерпретация на техническото оформление на ведомостта, която не доказва действителното фактическо положение, тъй като остава изолирана и неподкрепена от събраните по делото доказателства. Както вече бе споменато по - горе, приложената писмена ведомост установява единствено получаването на работното облекло от ответника в деня на подписването на трудовия договор. В аспекта на изложеното се налага еднознчен извод за основателността на предявения по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с правно основание чл.296, ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.14, ал.1, т.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, иск от ,,Алфа Сот 2000“ ООД за признаване за установено, че работникът А. С. С. дължи на дружеството - работодател връщането на упоменатите в Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК с рег. №60/21.02.2025г. на Районен съд – Първомай движими вещи, представляващи специално униформено облекло. При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноските за заповедното и исковото производство. За заповедното производство се претендират разноски от 12,78 евро /25 лева/ за държавна такса и 204,52 евро /400 лева/ за платено адвокатско възнаграждение, за исковото производство разноски от 12,78 евро /25 лева/ за държавна такса и 204,52 евро /400 лева/ за платено адвокатско възнаграждение, направата на които се установява по делото. В тази връзка съдът, като отчете фактическата и правна сложност на делото, и използвайки като ориентир разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира за неоснователно направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото не надвишава значително горепосочения размер, като е съобразено със спецификата на казуса, обема на извършената от адвоката работа и участието в две съдебни заседания, в рамките на които са разпитани двама свидетели и представени писмени доказателства. Поради това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро. По изложените съображения, съдът