Решение № 9917 от 26.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50786/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. С. П., обективирано в заповед № 1182/09.09.2025г. на директора на работодателя * „••••••“ с посочено в заповедта основание- чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и за възстановяване на Т. С. П. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап“ в * „••••••“. Ищцата твърди, че на 09.09.2025г. при условията на отказ й била връчена заповед № 1182/09.09.2025г. на директора на работодателя * „••••••“ за прекратяване на трудовото й правоотношение с последния, считано от 09.09.2025г. на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- поради липса на качества у служителя. Поддържа на първо място, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ползвала отпуск поради временна неработоспособност съобразно издаден болничен лист с изх. № 1460/09.09.2025г. за периода от 09.09.2025г. до 12.09.2025г., който впоследствие бил продължен до 16.09.2025г. с болничен лист с изх. № 1476/15.09.2025г., поради което за работодателя съществувало задължение да се снабди с разрешение за уволнението й от инспекцията по труда, което същият не сторил, поради което и само на посоченото основание счита уволнението за незаконно. Твърди в тази връзка, че на 09.09.2025г. изпратила издадения й на същата дата болничен лист на работодателя чрез онлайн- платформата „Школо“, като наред с това го изпратила и по пощата, а и на 09.09.2025г. уведомила лично директора на училището, че й е издаден болничен лист и има хипертонична криза. Поддържа, наред с това, че процесната уволнителна заповед е немотивирана с оглед уволнителното основание, на което работодателят се позовавал- в заповедта не било посочено по какъв начин качествата, за които се твърди да липсват на ищцата, имат отношение към изпълняваната от нея работа. В условията на евентуалност спрямо довода в последния смисъл поддържа, че изложеното в уволнителната заповед относно липсата на конкретни качества не отговаря на обективната действителност, като излага в тази връзка твърдения за конкретни свои инициативи и постижения в работния процес, които счита, че доказват притежаваните от нея положителни качества, необходими за изпълнение на вменените й трудови функции. Подчертава в тази връзка и че няма данни да е наказвана или по отношение на нея да е изразявано негативно становище от Етичната комисия за учебната 2024/2025г. Същевременно, поддържайки, че липсата на качества като уволнително основание следва да е налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, счита, че в случая тази липса обективно не би могла да бъде проявена към датата на уволнението й, когато е период на ваканция за учениците. Счита, освен това, че в действителност уволнението й не е мотивирано от липсата на качества, необходими за изпълнение на длъжността, а от съществуващ с директора на училището личен конфликт, породен според ищцата от нейни инициативи за подобряване на усвояемостта на материала от учениците, както и от факта, че уведомила директора за нетолерантно поведение на свой колега. Претендира разноски. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който ответникът оспорва исковете като недопустими, поддържайки, че са предявени срещу ненадлежно индивидуализиран ответник, респ. при липса на правен интерес поради липса на конкретно субективно право, чиято защита се търси. В условията на евентуалност исковете се оспорват като неоснователни, като се поддържа, че болничният лист на ищцата от 09.09.2025г. бил издаден в 12:51 часа, след като уволнението било извършено чрез връчване в 10:00 часа на уволнителната заповед при отказ, като подчертава, че към момента на уволнението служителката се намирала на работното си място, а болничният лист бил издаден и изпратен на работодателя впоследствие, което се установявало и от представените с исковата молба известия за доставяне. Наред с това, поддържа и че използването на платформата „Школо“ не било законоустановен ред за представяне на болнични листове от служителя. Счита, че в случая ищцата умишлено затаила информация пред работодателя си с цел въвеждането му в заблуждение. По изложените съображения поддържа, че към момента на уволнението- връчването на заповедта, не е съществувало основание да изисква разрешение за извършването му от инспекцията по труда. Излага съображения, че процесната уволнителна заповед е в достатъчно степен мотивирана, поддържайки, наред с това, че описаните в нея качества действително липсват на ищцата, изяснявайки, че се касае за лични такива, които препятстват възможността й да работи в екип, да се справя с проблеми, възникнали по време на учебния процес, да овладява конкретни ситуации в клас. По изложените съображения претендира предявените искове да бъдат отхвърлени, както и разноски. Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна: На първо място, следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 312 ГПК определение, че неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявените искове, доколкото същите са насочени срещу лице, за което се твърди да е било работодател на ищцата- обстоятелство, което се признава и от самия ответник, като ирелевантна за допустимостта на претенциите е допуснатата в исковата молба неточност при изписване на наименованието на работодателя, който е в достатъчна степен индивидуализиран чрез посочване на ЕИК и адрес. Противно на поддържаното от ответника, в случая се твърди незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, което обуславя правния й интерес от търсената съдебна защита, а обстоятелството дали исковете са основателни не предопределя отнапред правния интерес от търсената защита като процесуална предпоставка за допустимост на същите. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по силата на заповедта, която оспорва. С оглед конкретно наведените в исковата молба твърдения и доводи процесуално задължение на ищцата е пълно и главно да установи и: 1/ конкретните фактически обстоятелства, с които обосновава довода си за злоупотреба с право от страна на работодателя; 2/ че към момента на връчване на процесната уволнителна заповед е била започнала ползването на разрешения й отпуск поради временна неработоспособност за периода от 09.09.2025г. до 12.09.2025г., както и че към същия момент е била уведомила работодателя за издадения й болничен лист, вкл. в разговор с директора на учебното заведение. В тежест на ответника- работодател по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи: 1/ конкретните трудови функции, вменени на ищцата по силата на съществувалото помежду им трудово правоотношение; 2/ какви относими към изпълнението на трудовата функция за конкретната длъжност качества са необходими и следва да притежава работникът или служителят, който я заема; 3/ издаването на мотивирана писмена заповед, в която е посочил конкретни знания, умения или навици, които липсват на конкретния служител и/или в какво се състои трайното неефективно изпълнение на възложената на служителя работа; 4/ конкретните фактически обстоятелства, обосновали извода му за липса на качества у служителя за изпълнение на възложените му трудови функции; 5/ че към датата на връчване на уволнителната заповед на ищеца работодателят се е снабдил с предварително разрешение за уволнението му от инспекцията по труда, респ. 6/ че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение служителят се е намирал на работното си място, както и 7/ конкретния момент на връчване на уволнителната заповед. С оглед конкретните твърдения, доводи и оспорвания от страните с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, че същото е прекратено на 09.09.2025г., когато на ищцата при отказ е връчена процесната уволнителна заповед, както и че към тази дата ищцата е заемала длъжността „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап“. Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че тези правнорелевантни факти се установяват въз основа на приобщените като писмени доказателства и неоспорени трудов договор № 6 от 31.08.2011г. и допълнителни споразумения към него, както и от адресираното до ищцата предизвестие за прекратяването му с изх. № от 05.09.2025г. и заповед № 1182/09.09.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за които страните не спорят, че са връчени на ищцата на 09.09.2025г. при отказ, което е удостоверено с подписите на по двамата свидетели върху всеки от документите. С оглед на това, доколкото и в самата уволнителна заповед е посочено, че прекратяването на трудовоправната връзка настъпва, считано от 09.09.2025г., като, освен това, със заповедта е разпоредено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ, следва да се приеме, че съобразно императивните разпоредби на чл. 335, ал. 2 ГПК прекратяването на трудовоправната връзка между страните е настъпило на 09.09.2025г. Следователно, това е и моментът, към който съобразно нормата на чл. 333, ал. 7 КТ следва да се преценява наличието по отношение на ищцата на основанието по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за предварителна закрила при уволнението поради липса на качества, съществуването на каквото основание се поддържа в исковата молба, в която са изложени фактически твърдения, че Т. П. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода от 09.09 до 12.09.2025г., впоследствие продължен до 16.09.2025г. Съгласно нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Установява се от представения с исковата молба болничен лист № Е20251942055, издаден на 09.09.2025г., че на ищцата е било разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 09.09.2025г. до 12.09.2025г. с поставена диагноза „есенциална (първична) хипертония-криза“. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана по приложението на поддържаното от ищцата основание за закрила при уволнение, предвидено в правната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, „работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към момента на връчването на заповедта е започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. В тежест на служителя /ищец/ е да докаже, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешения му отпуск. … Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението. … Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.“ В изяснения смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о., решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., решение № 468/10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о., решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о., ГК; решение № 94 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г., III г. о., ГК, решение № 155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК. В случая, от представената от ищцата с исковата молба справка относно издавани й болнични листове се установява, че въпросният болничен лист № Е20251942055 е издаден в 12:51 часа на 09.09.2025г. Същевременно, съгласно показанията на свидетелката Б. А. ••••- учител в ответното училище, чиято достоверност не се опровергава от останалата доказателствена съвкупност, а и не е оспорена от името на ищцата, като, освен това, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът ги намира за последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, процесната уволнителна заповед била връчена на ищцата на 09.09.2025г. предиобед- след проведена преди това от 09:00 часа оперативка в учителската стая на училището, на която Т. П. също присъствала, като връчването било извършено след приключване на оперативката, в кабинета на директора и в присъствието на свидетелката •••• и на Биляна Стоименовапедагогически съветник в гимназията. Следователно, обективно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, настъпило, както бе изложено, с връчването на уволнителната заповед при условията на отказ, на ищцата не е било разрешено ползването на отпуск поради временна неработосопосбност, което е сторено впоследствие- по- късно същия ден, с издаването на болничен лист № Е20251942055, респ. фактически същата не би могла да ползва такъв. Още повече, че към момента на уволнението си служителката се е намирала на работното си място, като преди това е участвала в проведена оперативка. С оглед на така установеното и доколкото, макар указания в този смисъл да се съдържат в доклада по делото, ищцата не установи преди или към момента на връчване на уволнителната заповед да е уведомила субекта на работодателска власт, че страда от каквото и да е заболяване или че изпитва каквото и да е здравословно неразположение, и при съобразяване на цитираните разяснения на касационната инстанция относно естеството и приложимостта на предварителната закрила при уволнение, следва да се приеме, че в случая за работодателя не е съществувало основание и задължение да изисква разрешение от инспекцията по труда, преди да прекрати правоотношението си с ищцата, респ. в случая не е налице основание да бъде приложена нормата на чл. 344, ал. 3 КТ, съгласно която в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Последното, от своя страна, обосновава разглеждане на доводите, изложени в исковата молба, касаещи мотивираността на оспорената заповед за уволнение, както и по същество приложеното от работодателя уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, „субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.“ А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, IV г. о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 179/07.11.2016 г. по гр. д. № 1237/2016 г., ВКС, III г. о., „доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати.“ В случая, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищцата демонстрира неспособност да прилага методи и подходи в преподавателската дейност, които да съответстват на възрастовите и образователните потребности на учениците, което затруднява усвояването на учебния материал, води до напрежение в учебния процес и липса на подкрепяща среда от страна на учителя, че притежава слаби аналитични умения и е в невъзможност да решава проблеми, без да накърнява личното достойнство на учениците и родителите им, че й липсва похват за продуктивна комуникация с ученици и родители, поради което били документирани случаи на неуважително поведение, създаване на неспокойна среда и нарушаване на педагогическата етика, както че не притежавала достатъчна административна компетентност- не спазвала Етичния кодекс на училищната общност, както и Етичния кодекс за работа с деца, като изпитвала трудности в изграждането на колегиални взаимоотношения. С оглед на така изложеното от фактическа и правна страна по въпроса, касаещ необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, настоящият съдебен състав намира, че процесният уволнителен акт е мотивиран в степен, обезпечаваща възможността на служителя да узнае какви конкретни качества и умения му липсват според субекта на работодателска власт, респ. да осъществи защитата си срещу уволнителната заповед, което в случая ищцата е сторила, предявявайки исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство. Така, в заповедта са посочени конкретни недостатъци на ищцата при изпълнение на задълженията, включени в съдържанието на длъжността й, които доколкото съгласно заповедта са наблюдавани и след положени от работодателя усилия да съдейства на ищцата да преодолее тези липси, респ. да се усъвършенства в процеса на общуване и преподаване, са обосновали съждението на работодателя, че на Т. П. й липсват определени качества за ефективно изпълнение на възложената й работа. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изброените в уволнителната заповед конкретни качества и умения, за които се твърди да липсват на ищцата, принципно имат отношение, съотносими са към изпълняваната от нея трудова функция на длъжността „старши учител“, като за извода в този смисъл е ирелевантно установяването в хода на процеса на конкретното съдържание на длъжностната й характеристика. Това е така, тъй като естеството на длъжността обективно и закономерно предполага, че заемащият я служител умее свободно и добронамерено ежедневно да общува с ученици, успешно и ефективно да предава на същите знания и умения по подходящ и достъпен за тях начин, както и безконфликтно да общува и да се сработва с останалите учители, участващи в учебния процес. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на процеса по инициатива на работодателя, комуто принадлежи доказателствената тежест за това- така, както това е разяснено и в т. 3 от цитираното Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, гласни доказателства- показанията на свидетелката Борянка ••••, не се установяват пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК конкретни факти от обективната действителност, които безпротиворечиво да обосновават извод, че действително, на ищцата липсват конкретни качества и умения да изпълнява възложената й работа. Това е така, тъй като свидетелката единствено съобщава, че участвала в сформирана по заповед на директора на гимназията комисия, специално предназначена да извърши преценка относно липсващи на Т. П. качества, която се запознала със съдържанието на общо около 10- ина жалби, подавани от ученици, родители и колеги срещу ищцата за периода 2023г.- 2025г., без да възпроизвежда тяхното конкретно съдържание и без да се установява в хода на процеса евентуалната истинност на това съдържание. Свидетелката най- общо посочва, че такива жалби имало, като част от тях били от ученици и касаели преподавателската дейност на ищцата, която не се справяла и не преподавала правилно материала, поради което учениците нищо не разбирали, част изхождали от родители, в частност свидетелката разказва за една жалба за обида към ученичка, без да възпроизвежда конкретната обида или поне насочеността й, въпреки че помни имената на ученичката, към която била отправена, а останалата част от жалбите били от други учители, вкл. от Виктория ••••- за обида, която свидетелката отново е в невъзможност да възпроизведе и на отправянето на която твърди, че не присъствала. Липсата на качества по твърденията на свидетелката била възпроизведена и в съставени от директора на училището констативни протоколи, които ищцата отказвала да подпише. Както бе изяснено, в приобщените по искане на ответника гласни доказателства не се съдържат твърдения не само за конкретно възприето от свидетелката поведение на ищцата или нейни впечатления относно преподавателската й дейност, но дори и относно същността на конкретните нейни поведение и подход към учениците и колегите й, за които се твърди да са станали причина за подаваните срещу нея жалби. Освен това, свидетелката дори не твърди въпросната комисия, в която е участвала, да е извършила проверка относно истинността на изложеното в жалбите. Ето защо, само по себе си подаването на жалби срещу ищцата, които също не са представени по делото, не би могло да се приеме за равнозначно на действителна, обективна липса на сочените в уволнителната заповед умения- преди всичко комуникационни и насочени към безконфликтно и добронамерено общуване на Т. П. с учениците и колегите й. Същевременно, сама свидетелката •••• потвърждава, че за учебната 2023/2024г. найвисоките за училището резултати от националното външно оценяване по математика са били постигнати от възпитаниците на Т. П.. А свидетелките * и •••- съответно бивша колежка и приятелка на ищцата, по отношение на чиято добросъвестност за съда не възниква съмнение при преценка на показанията им по реда на чл. 172 ГПК, изясняват, че Т. П. е била изключително отдадена на работата си, че е подемала инициативи с цел умственото, но и емоционалното развитие и благоденствие на учениците, както и че е съумявала да ангажира вниманието и интереса на ученици, които по правило „кръшкали“ от учебния процес съобразно изричните твърдения на свидетелката *. Настоящият съдебен състав намира, че дори и да се възприемат за истинни изложените от свидетелката •••• твърдения, че ищцата я обидила, изразявайки мнение, че учителите по физическо възпитание не следва да получават по- висока заплата от нея, същите сами по себе си не са от естество да обосноват извод, че ищцата трайно е имала неприемливо, конфликтно или враждебно отношение към колегите си като цяло- при липсата на данни в този смисъл, респ. че това е имало трайно, конкретно и значимо влияние върху работните атмосфера и процес, както и върху преподавателската й дейност, а и тази на колегите й. Ето защо и доколкото за установяване на изброените в процесната заповед за уволнение пропуски на ищцата при изпълнение на трудовите й задължения по делото не са приобщени доказателства, годни за провеждане на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че в правната сфера на работодателя не е възникнало субективното потестативно право едностранно да прекрати процесната трудовоправна връзка на коментираното основание, което, от своя страна, обуславя извод за основателност на конститутивния иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Доколкото в случая съдът счете, че осъществяването в обективната действителност на уволнителното основание, на което работодателят се е позовал, прекратявайки процесното индивидуално трудово правоотношение, не е доказано, безпредметно се явява обсъждането на наведения с исковата молба довод за недобросъвестно упражняване от работодателя на правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение с Т. П.. Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да бъде възстановен. В случая, с оглед основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, приобщените по делото доказателства за заеманата от ищцата към датата на уволнението й длъжност и при липсата на данни, а и на твърдения за настъпило междувременно прекратяване на трудовоправната връзка на друго основание, различно от процесното, искът за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението му длъжност следва да бъде уважен. При този изход на спора разноски се следват единствено на ищцата, в чиято полза на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което по делото са представени доказателства, че е реално заплатено. Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 180.00 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на исковете. На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими суми за разноски следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, съдът