Решение № 130 от 15.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 683/2025 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 137/28.03.2025 г. по т.д. № 577/2024 г. на ОС- Пловдив, с което е обявена за недействителна на основание чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК по отношение на държавата сделката, сключена с нотариален акт № 122, том 4, рег. № 7111, нот.дело № 677/2023 г. по описа на нотариус Р.Г.К. с район на действие ПРС, с която „Полимекс-София“ЕООД-гр.София, ЕИК 831570508 продава на „Алфамакс“ЕООД-гр.София, ЕИК 204917888 следния недвижим имот – урегулиран поземлен имот II-здравен дом от кв.7 по КРП на с.Черноземен, община Калояново, обл.Пловдив, одобрен със заповед № 130/1990 г., с площ по графично измерване от 7890 кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ I-озеленяване и УПИ III-озеленяване, ведно с построената в имота сграда двуетажна масивна жилищна страда със застроена площ от 276 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и са осъдени „Полимекс-София“ЕООД-гр.София и „Алфамакс“ЕООД-гр.София да заплатят ДТ в размер на 273 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Пловдив, което решение с определение № 1420/8.10.2025 г. по т.д. № 577/2024 г. на ОС-Пловдив е допълнено в частта за разноските, като са осъдени „Полимекс-София“ЕООД (в ликвидация)-гр.София и „Алфамакс“ЕООД-гр.София да заплатят на НАП сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят „Полимекс-София“ЕООД (в ликвидация)-гр.София моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 22.05.2025 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Национална агенция за приходите-гр.София моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на държавата на сделката, сключена с нотариален акт № 122/28.11.2023 г., том 4, рег. № 7111, нот.дело № 677/2023 г. на нотариус Р.Г.К., вписана в АВ на 28.11.2023 г. с рег. № 38 996, акт № 14, том 115, дело № 23 000, с която длъжникът „Полимекс-София“ЕООД-гр.София хпосана та „Алфамакс“ЕООД- гр.София УПИ II-здравен дом от кв.7 по кадастралния и регулационен план на с. Черноземен, община Калояново, област Пловдив, одобрен със заповед № 130/1990 г., с площ по графично измерване от 7 890 кв.м. при граници на УПИ улица, УПИ I-озеленяване и УПИ III-озеленяване, ведно с построената в УПИ сграда двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 276 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, тъй като управител на дружеството-продавач и управител на дружеството-купувач по сделката е едно и също лице, а именно Г.Х.Х.в и е налице свързаност по смисъла на §1,т.3,б.“д“ от ДР на ДОПК. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК, предявява и иск с правно основание чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на държавата на същата сделка като такава, извършена с намерение да се увреди публичния взискател. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Ответникът по въззивната жалба „Алфамакс“ЕООД-гр.София не е взел становище по нея. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: С подадената на 2.09.2024 г. от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-гр.София искова молба се твърди, че ответникът „Полимекс-София“ЕООД-гр.София има неизплатени публични задължения в размер на 264 559,22 лв., от които главница в размер на 183 736,30 лв. и лихва в размер на 80 822,92 лв. към датата 22.08.2024 г., които са установени с ГДД по ЗКПО за 2017 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., с посочени справкидекларации по ЗДДС за времето от м.януари на 2018 г. до месец март на 2024 г. и с посочени декларации-образец №6 за времето от месец януари на 2018 г. до месец април на 2024 г. Твърди се, че въпреки наличието на тези непогасени публични задължения на 28.11.2023 г. длъжникът „Полимекс-София“ЕООД- гр.София продава на ответника „Алфамакс“ЕООД-гр.София описан недвижим имот, находящ се в с. Черноземен, община Калояново, област Пловдив. Твърди се, че с отчуждаването на имота дружеството-длъжник лишава кредиторите от възможността да се удовлетворят от неговата продажба и то е довело до ощетяване на държавния бюджет, като задълженото дружество не разполага с достатъчно материални активи, които да обезпечат установените и изискуеми задължения. Твърди се, че управител на дружеството-продавач и управител на дружеството-купувач е едно и също лице, а именно Г.Х.Х.в, като освен това седалището и адресът на управление на двете дружества са едни и същи, а именно гр.София, район „Искър“, ЖК“Дружба-1“, бул.“Асен Йорданов“14. Затова се претендира на основание чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК, е предявен иск с правно основание чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на държавата на същата сделка като такава, извършена с намерение да се увреди публичния взискател, по изложени съображения. В производството пред окръжния съд ответникът „Полимек- София“ЕООД (в ликвидация)-гр.София не е взел становище по иска, а становище на ответника „Алфамакс“ЕООД-гр.София за неоснователност на исковете е заявено в откритото съдебно заседание на 4.03.2025 г. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че съгласно разпоредбата на чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на иска са наличие на действително публично вземане, извършване на действие от страна на длъжника, с което се уврежда кредитора, което да е извършено след датата на установяване на публичното задължение, и страна по тази сделка да е свързано с длъжника лице, като не е необходимо да има намерение за увреждане от страна на съдоговарящите, които предпоставки в случая са налице. Съдът приема, че от представените по делото подадени от длъжника „Полимекс-София“ЕООД ГДД по ЗКПИ за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и от справките-декларации по ЗДДС за периода м.01.2018 г.-м.03.2024 г., с които са признати дължими публични задължения за данъци, публичните задължения са установени на основание чл.105 от ДОПК. Съдът установява, че след подаване на декларациите, на 28.11.2023 г. е извършено процесното разпоредително действие с имуществено право на длъжника, като с договора за продажба дружествотодлъжник е продало на дружеството-втори ответник посочения недвижим имот и с тази продажба длъжникът е намалил имуществото си, съответно, възможността на държавата да се удовлетвори от неговата стойност, с което са увредени интересите й на кредитор. Съдът приема за установено и че договорът е сключен между длъжника и свързано с него по смисъла на §1,т.3 от ДР на ДОПК лице – лице, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също физическо лице, тъй като в случая и двете страни по договора-търговски дружества се представляват от едно и също физическо лице-управител Г.Х.Х.в, което обстоятелство се установява както от справка в ТР, така и от съдържанието на самия нотариален акт. Затова съдът приема, че предявеният главен иск с правно основание чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК е основателен и следва да бъде уважен,като обявява за недействителна на това основание по отношение на държавата сключената между дружестватаответници на 28.11.2023 г. сделка. С въззивната жалба на жалбоподателя „Полимекс-София“ЕООД (в ликвидация)-гр.София се твърди, че според чл.216 от ДОПК отговорността на длъжниците към публичните взискатели се свързва с наличие на виновно поведение на длъжника, като ако пулчиният взискател твърди, че длъжникът не е изпълнил своето задължение и причинената вреда е вследствие на неговото поведение, публичният взискател би трябвало да предостави доказателства за вината на длъжника. Заявено е, че подобна е и разпоредбата на чл.135 от ЗЗД, която определя отговорността на страните по договора. Заявено е, че страната, която иска да ангажира отговорността за неизпълнение или забавяне на задължения, трябва да обоснове твърдението за виновно поведение. Заявено е, че принципът, че вина не може само да се твърди, а трябва да се обоснове с факти и доказателства, е основен в правото. Заявено е, че всяка страна, която твърди вината на друга, е задължена да предостави убедителни доказателства, които да подкрепят това твърдение, което в случая не е налице, няма виновно поведение, което да обосновава отговорността по чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК и няма представени доказателства за причинената вреда. Съгласно разпоредбата на чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на деклариране на публичното задължение сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. В случая не се оспорва от жалбоподателя обстоятелството, установено надлежно от окръжния съд с обжалваното решение, че процесната сделка покупкопродажба, сключена между дружествата-ответници на 28.11.2023 г., е сключена между свързани лица по смисъла на §1,т.3,б.“д“ от ДР на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества е едно и също физическо лице– Г.Х.Х.в, ЕГН ••••••••••. Не се оспорва също така от жалбоподателя и установеното от окръжния съд въз основа на представените от ищеца в копия с исковата молба документи обстоятелство, че сделката е сключена след възникването на задълженията, а именно след декларирането на публичните задължения на дружеството-продавач с посочените ГДД по ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации по образец №6 за дължими вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване. Несъмнено е, че с отчуждаването на недвижимия имот се уврежда публичния взискател, тъй като е намалено имуществото на длъжника, от която публичният взискател може да се удовлетвори. От жалбоподателя не се нито твърди, нито установява дружеството да е издължило своите установени по делото публични задължения, включително поне частично с получена по процесния договор продажна цена, или те да са погасени по давност, именно с оглед наличието на които значителни по размер задължения публичният изпълнител при условията на чл.216,ал.2 от ДОПК надлежно е предявил специалният конститутивен отменителен иск с обезпечителен характер по чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК за установяване на относителната недействителност спрямо държавата на сделката покупкопродажба, сключена на 28.11.2023 г. Неоснователно е затова оплакването, заявено във въззивната жалба, че в случая няма представени доказателства за причинената вреда. Очевидно е при тези обстоятелства, че поведението на дружеството-длъжник при извършването на сделката покупко-продажба на 28.11.2023 г. е противоправно, тъй като при наличието на вече установените публични задължения, за които длъжникът е знаел, сделката уврежда публичния взискател, за което увреждане длъжникът също е знаел, като при условията на чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК увреждането е обективен факт, не зависи от субективното отношение на длъжника и подлежи на санкцията, установена с нормата на чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК – недействителност на сделката по отношение на държавата. По начало при наличието на представа у длъжника за увреждащия характер на неговото поведение да отчужди чрез сделка свой недвижим имот след възникването за него на публични задължения и при изразената въпреки това воля за извършването на отчуждителната сделка е налице виновно поведение на длъжника, налице е умишлено действие. В случая нормата на чл. 216,ал.1,т.6 от ДОПК, която санкционира именно такова поведение, установява обаче с оглед посочените в нея обстоятелства, при наличието на които тя намира приложение, отговорност за длъжника-отчуждител без необходимост от установяване на негова вина, тъй като съгласно разпоредбата за обявяването на недействителността е достатъчно да се установи противоправна отчуждителна сделка, която уврежда кредитора-публичен взискател, сключена между длъжника и свързано с него лице след възникването на публичното задължение, чиято събираемост е в обществен интерес, поради което законодателят е дал принципно по-силна защита на този кредитор. Неоснователно е следователно и твърдението на жалбоподателя, че в случая няма виновно поведение, което да обосновава отговорността по чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК. Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 от ГПК в полза на ищеца по спора, сега ответник по жалбата и в тежест на ответника по споражалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните разноски за въззивното производство по спора. В представения в съдебното заседание на 1.04.2026 г. списък на разноските по чл.80 от ГПК е посочено, че се претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер на 345,12 евро, определено съгласно чл.25,ал.2 във вр. с ал.1 от НЗПП. Сумата е изчислена съгласно нормата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и с чл. 25,ал.2 от НЗПП в максималния допустим размер - 450 лв. плюс 50% от 450 лв. или 675 лв. с равностойност в евро 345,12 евро. В случая обаче не се установява основание за определяне от съда на толкова висок размер на юрисконсулсткото възнаграждение. В производството пред апелативния съд защитата на публичния изпълнител като ответник по въззивната жалба е осъществена от юрисконсулт чрез заявяване в откритото съдебно заседание на 1.04.2026 г. на кратко становище и излагане на кратки съображения по съществото на спора, като не е бил изготвен и представен писмен отговор на въззивната жалба. При тези обстоятелства възнаграждението следва да се определи в минималния размер, посочен в чл.25,ал.1 от НЗПП, (200 лв.) 102,26 евро, и няма основание да се прилага възможността по чл.25,ал.2 от НЗПП за увеличаване на възнаграждението. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ищеца-ответник по въззивната жалба сумата 102,26 евро за разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на гореизложеното съдът