Решение № 1314 от 2.12.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1744/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 61676/30.07.2024 г. при ВРС, подадена от Ж. Н. Д. срещу Решение № 2655/11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8116/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Ж. Н. Д. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна обективно кумулативно съединени искове /след допуснато изменение на размера на предявените искове с протоколно определение от 21.06.2024 г./, както следва: иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 036, 80 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 261, 96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна/, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г., на основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 144, 33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че съгласно чл. 2, т. 5 от действалата през процесния период Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта, се осигурява безплатна храна на служители на МВР, които работят в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции; клинични лаборатории, научно-технически лаборатории и лаборатории по микробиология, както и с трупен материал. Сочи, че в обхвата на тази разпоредба винаги са били включени водачите на служебни кучета, доколкото през цялото време те са ангажирани с грижи и обучение на служебните кучета, което следва да се приеме като контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции. Твърди, че е без значение дали водачът на кучето реално се е заразил или не, доколкото според цитираната наредба безплатна храна или нейна равностойност се дължи за работа в контакт с биологични агенти, а не само в случай на заразяване. По аналогични съображения оспорва и решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 2 144.33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Областна дирекция на МВР – гр. Варна. В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на обжалваното решение. При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното: Производството пред ВРС е образувано по предявени от Ж. Н. Д. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1346.40 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 261.96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за неизплатената сума за храна, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г.; сумата от 1303 лв., представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021г. -2023г. основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане. С протоколно определение от 21.06.2024 г. съдът на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на размера на предявените от Ж. Н. Д. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна искове, както следва: искът с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР за заплащане на суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г. е изменен за сумата от 1036.80 лева, а искът с правно основание 190, ал. 2 ЗМВР за заплащане на обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021г. -2023г. е изменен в размер на 2144.33 лева. Ищецът твърди, че е държавен служител, като за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. заемал длъжността „мл. инспектор“ в сектор „СПС“ възвод ВСК (водач на служебно куче) при ОД на МВР – Варна. Излага, че от 02.05.2023 г. е прекратено служебното му правоотношение. Сочи, че полагал труд на 12-часови смени около 14 смени месечно. Твърди, че изпълнявал служебните си задължения като водач на служебно куче, което било източник на инфекциозни и паразитни заболявания. От последното извежда, че е работил на длъжност в опасна среда – в контакт с биологични материали, които могат да провокират инфекции. Сочи, че в процесния период не му е начислявана и изплащана левовата равностойност на полагащата му се като служител на МВР храна за компенсиране на здравословните аспекти на работния процес за защита в контакт с кучета. Подробно обосновава начина на формиране на сумата, като за процесния период излага, че е положил труд със специфичен характер за 374 смени. Твърди, че е налице нормативно установено право да получи равностойността на дължимата безплатна храна, позовавайки се на т.3 от Приложение № 2 към чл. 6, ал.2 от Наредба №4/14.10.2002 г. Счита, че му се дължи и обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия на труд на основание чл. 190, ал. 2 от ЗМВР и Приложение № 3 към т. 20 от Заповед №8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът е заемал длъжността „мл. инспектор“ в сектор „СПС“ възвод ВСК (водач на служебно куче) при ОД на МВР – Варна. Твърди обаче, че ищецът не е изпълнявал задълженията си в специфични условия на труд по смисъла на чл.2 от Наредба №8121з-904/2015 г. Излага, че служебните кучета се отглеждали в питомник, като в района имало изградени оборудвани помещения за преобличане и лична хигиена след работа с кучетата. Оспорват се твърденията ищецът да е полагал труд в опасна среда, като се сочи, че всички кучета са под ветиринарно наблюдение и им се поставят ваксини и се обезпаразитяват. Посочва, че след извършени проверки не е установено, да са налице опасни условия на труд. Оспорва ищецът да е положил твърдените отработени смени. Оспорва началния момент на претендираната мораторна лихва, както и нейната дължимост. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на допълнителен платен годишен отпуск с идентични аргументи за липса на полаган труд при специфични условия. Сочи, че допълнителен отпуск не е предвиден за водач на служебно куче. Отделно се подчертава, че правото на отпуск за работа при специфични условия, не е предвидено да се компенсира в пари при прекратяване на правоотношението. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: По делото е прието за безспорно на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, като се потвърждава и от представената по делото кадрова справка, че за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ – старши полицай в сектор „СПС“ възвод ВСК /водач на служебно куче/ при ОД на МВР - Варна, с оглед на което страните са били в служебно правоотношение в посочения период, което е било прекратено на 02.05.2023 г., видно и от Заповед № 365з-2785/28.04.2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Д.. Приети по делото са Заповед № 8121з-937/26.08.2020 г. относно определяне размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служители на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и размера на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22: 00 ч. до 6: 00 ч. за 2020 г на осн. чл. 181, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМВР. Приета е и Заповед 8121з-1409/30.12.2020 г. размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служители на МВР по чл. 181 ЗМВР за периода 2021 г., както и Заповед № 8121з-1724/31.12.2021 г. за периода 2022 г. Цитираните заповеди за използвани от вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата ССЕ. Приета по делото е и Заповед №8121з-1529/05.12.2018 г. относно реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР. Разпоредбите на т.24 от нея повтарят тези на чл.190, ал.1 и ал.2 ЗМВР относно предпоставките за ползване на допълнителния отпуск. По делото е представена Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. относно реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР и с която е отменена заповед №8121з-1529/05.12.2018 г. относно реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР. В т.26 от Заповедта са посочени предпоставките за ползване на допълнителен отпуск на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето. Представени са платежни бележки за начислени възнаграждения и удръжки на ищеца през процесния период. По делото е приобщен протокол от извършен контрол на химични агенти в работна среда, сектор „Държавен здравен контрол“ при МВР – Медицински институт, видно от заключението, на който при извършената проверка средно-сменната концентрация на експозиция от амоняк съответства на изискванията на Наредба № 13, обн. ДВ. бр. 8/2004 г. Към делото са приети и приложени месечни графици на служителите при СПС отдел ОП при ОД на МВР Варна, касаещи и ищеца и отработените от него смени през процесния период, също използвани от вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата ССЕ. По делото пред първата инстанция е изслушано заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът Ж. Н. Д. - старши полицай във взвод "Водачи на служебни кучета" на сектор "Специализирани полицейски сили" при отдел „Охранителна полиция" към ОД МВР - Варна е положил 332 бр. дежурства/смени, от които дежурства/смени при работа с зачисленото му животно - куче е положил 226 бр. смени, като разликата от 106 смени е бил дежурен по поделение без куче при 62 бр. смени и 44 работни сметни командировка. Според заключението за процесния период на ищеца следва да се начисли левовата равностойност на храна и напитки в размер на 813.60 лв. (226 смени х 3, 60 лв. = 813, 60 лв. съобразно действалите през процесния период Заповеди за определяне на размера по чл. 181 ЗМВР.) За периода от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г. на ищеца, по информация на ОД МВР – Варна, безплатна храна по чл. 2, т. 5 от Наредба № 8121з - 904/2015 г. на МВР не е предоставяна. По ведомост за РЗ за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2022 г. на ищеца Ж. Н. Д. не е начислявана и изплащана безплатна храна в лева от работодателя по чл. 2, т. 5 от Наредба № 81213 - 904/2015 г. на МВР. Допусната е допълнителна задача към вещото лице, което да посочи, каква би била левовата равностойност на дължимите храна и напитки, в случай че ищецът е работил 62 смени на поделение с куче, като според заключението в този случай на ищеца биха се полагали допълнително 223.20 лева /62 смени х 3.60/. Според заключението дължимата лихва за забава върху исковата претенция по чл. 181, ал. 3 ЗМВР за периода 01.07.2020 г. до 01.01.2023 г. е в общ размер на 82.63 лева. По чл. 190, ал. 2 ЗМВР и Заповед № 81213-315 от 23.03.2021 г. и Приложение № 3 (стр. 7 - 10 от делото) вещото лице констатира, че на ищеца Ж. Н. Д. не са предоставени отразените 10 дни на година допълнителен отпуск, свързани със специфичния характер на труда за периода 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. По делото е допусната допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза, като видно от заключението по същата, съгласно чл. 190, ал. 2 ЗМВР и Заповед № 8121з-315 от 23.03.2021 г., на ищеца Ж. Н. Д. се дава възможност за ползване на допълнителен отпуск от 10 дни на година, свързан със специфичния характер на труда, като за периода 2020 г., 2021 г. и 2022 г. следва да бъдат начислени 25 дни допълнителен отпуск, равностойността на които възлиза на 2 144.33 лева. По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетел Д.В.В., воден от ищцовата страна, от показанията на който се установява, че същият е бил водач на куче от месец януари 2009 г. до 05.10.2022 г. Заявява, че работата им е била на дневни и нощни смени, свързана с полагане на грижи за кучетата. Излага пред съда как протича работният ден с кучетата, тяхната подготовка, водените с тях занятия извън поделението и извършваната патрулно постова дейност. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: В настоящия случай не е спорно, а и се доказва от представените по делото доказателства, че ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ във взвод „Водачи на служебни кучета“ на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна, в периода от 25.11.2016 г. до 02.05.2023 г., с оглед на което страните са били в служебно правоотношение в процесния период, което е било прекратено на 02.05.2023 г. Не е спорно и че, на ищеца са били зачислени две служебни кучета – порода немска овчарка, видно и от удостоверение, издадено от ОД на МВР Варна. Основният спорен въпрос по делото се отнася до това дали работата на ищеца като „водач на служебно куче“ представлява „дейност, свързана със „специфичен характер на труда“ по смисъла на чл.181, ал.3 от ЗМВР, респ. дейност „при специфични условия и рискове за живота и здравето“ по смисъла на чл.190, ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, и следователно дали за нея се следват безплатна храна и допълнително възнаграждение на служителите на МВР, тежестта за доказване на което е на ищцовата страна на осн. чл.154, ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМВР в редакцията й към бр. 97 от 05.12.2017 г., действала до 01.08.2020 г. /част от който е исковия период – 01.06.2020 -30.12.2022 г./ предвижда, че за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват и ободряващи напитки. Едва с редакцията от ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 01.08.2020 г. е предвидено, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна и напитки се заплаща левовата им равностойност. От логическото и систематично тълкуване на тези разпоредби може да се направи извод, че левовата равностойност на безплатна храна се осигурява на всички служители на МВР, работещи по служебно или трудово правоотношение, които обаче извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда. Разпоредбата на чл. 181, ал. 5 ЗМВР както в редакцията от 2017 г., така и в редакцията от 2020 г. предвижда, че условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба №8121з- 904/14.08.2015г. за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и за осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР, полагащи труд през нощта от 22, 00 ч. до 6, 00 ч. Съгласно чл. 2 от цитираната Наредба №8121з-904/2015г. за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, се полага безплатна храна на служителите на МВР, които работят: 1/ в среда на йонизиращи лъчения; 2/ под въздействие на експозиция над установените норми на канцерогени, мутагени, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, шум, вибрации, тежки метали; 3/ в състава на екипажите на кораби; 4/ при изпитване на взривни материали и боеприпаси – само за пряко заетите; 5/ в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции, в клинични лаборатории, научно-технически лаборатории и лаборатории по микробиология, както и с трупен материал; 6/ в затворени помещения с висока температура извън допустимите норми съгласно БДС 14776/87 г. и излъчвана от специфични източници на топлина (кухненски блокове, перални и сушилни, парокотелни помещения и работещите във "Водолечение" към филиалите на Медицинския институт – МВР (МИ – МВР); 7/ при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология; 8/ в специални (затворени) помещения с клас на чистота А, В и С; 9/ в производството по електролизно поцинковане и галванотехника; 10/ водолазна дейност; 11/ на служителите на МИ – МВР, които участват в операционни екипи. Според ищеца работата със служебни кучета следва да се квалифицира като такава за контакт с биологични агенти по смисъла на чл. 2, т. 5 от цитираната наредба. Преценката за това дали контактът със служебни кучета представлява контакт с биологичен агент, създаващ опасност от възникване на инфекции, не е предоставен на дискрецията на съда, доколкото чл. 4 от цитираната по-горе наредба предвижда, че служителите, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции "Граничнаполиция", регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и дирекция "Жандармерия". Самият подзаконов нормативен акт предвижда необходимост от издаване на нарочна заповед, в която да бъдат изрично посочени служителите, работещи при специфичен характер на труда и в частност тези по чл. 2, т. 5 от Наредбата, работещи с опасни, агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции. Заповед по смисъла на чл. 4 от Наредба №8121з-904/2015г. на Министъра на МВР, която да определя водачите на служебни кучета, като попадащи в категорията лица по чл. 2, т. 5 от Наредбата не е издадена, поради което и не може да се приеме, че ищецът попада в тази категория служители на МВР, на които се полага равностойността на безплатна храна и напитки по смисъла на чл. 181, ал. 3 вр. ал. 1 ЗМВР. Следва да бъде отбелязано, че представените по делото заповеди, а именно Заповед № 8121з-937/26.08.2020 г., Заповед 8121з-1409/30.12.2020 г. и Заповед № 8121з-1724/31.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са издадени основание чл. 181, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМВР и са свързани с определяне размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служители по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, но не определят служителите, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда по смисъла на чл. 4 от Наредба №8121з-904/14.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи. С оглед горните изводи, настоящият състав намира, че претенцията на ищеца за заплащане на левовавата равностойност на незаплатена безплатна храна за положен от него труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г. се явява неоснователна, респ. неоснователна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата за незаплатена стойност на храна с оглед акцесорния й характер. По иска с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР за заплащане обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., съдът намира следното: Съгласно чл. 190, ал. 2 ЗМВР държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда. Алинея 6 на същия член предвижда, че редът за ползване на отпуските по ал. 1 и 2 се определя със заповед по чл. 189, ал. 7 ЗМВР. В процесния период са действали Заповед №8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-1529/05.12.2018 г., изменена и допълнена със заповеди № 8121з-171/19.02.2019 г. и Заповед № 8121з-946/27.08.2020 г. В цитираните заповеди в раздел V, т. 26 e описан редът за ползване на отпуск по чл. 190, ал. 2 от държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР. Съгласно т. 26 държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, имат право на отпуск в размер по приложение № 3 към т. 20. От анализа на цитираната разпоредба следва извод, че основанието на този допълнителен отпуск се свързва с естеството на полагания труд, при който служителите са изложени на оценен като значим, неотстраним и неподлежащ на намаляване по надлежен ред риск за живота и здравето, поради редовния контакт с физиологични и биологични материали, течности, вещества и секрети, създаващи условия за възникване на инфекции. Както бе изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, не са налице данни работата със служебни кучета да представлява такава, която да се квалифицира като контакт с биологични агенти, създаващи риск от инфекции. По делото няма данни ищецът да е работил в „опасна за здравето му среда“ или че е бил „подложен на високи рискове от инфекция“. Видно от представения по делото протокол от извършен контрол на химични агенти в работна среда, в обект ОД МВР – гр. Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, извършен от– Медицински институт при МВР, не са налице данни за завишена концентрация на експозиция от амоняк, като е посочено, че същата съответства на изискванията на Наредба № 13, обн. ДВ. бр. 8/2004 г. По делото няма данни, нито са наведени твърдения, поверените на ищеца кучета да са били болни или инфектирани, за да се приеме, че същите биха могли да бъдат приносители на конкретни инфекциозни или паразитни болести, създаващи риск за живота или здравето на служителя. Следва да бъде отбелязано, че представеното пред първата инстанция писмо от Съвета по условия на труд при МВР (консултативен орган за условията на труд в МВР), не е меродавно за преценка дали работата по нейната същност е „при специфични условия и рискове за живота и здравето“ по смисъла на чл. 190, ал.2 от ЗМВР, доколкото дали водачите на служебни кучета попадат в категорията лица, работещи при специфични условия на труд, се определя с нарочна заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции "Гранична полиция", регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и дирекция" Жандармерия". По изложените съображения, съдът намира, че иска с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР се явява неоснователен, респ. решението, с което същият е отхвърлен се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора разноски се следват единствено на въззиваемата страна. В съдебно заседание юрк. Й. е отправила нарочно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, съдът