Решение № 484 от 22.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11247/2023 г.

№ 20231100511247 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 25021927/26.05.2023 г, депозирана от ищеца в първоинстанцинното производство – „ЕФ ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение № 20087335 от 11.04.2023г., постановено по гр. дело № 52869/2019 г. по описа на СРС, 119-ти състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 208, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на К. К. В., Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М. П. и С. Ц. И. да му заплатят солидарно сумата от 48 494,36 лева, представляваща обезщетение за установена отчетническа липса и обезщетение за забава върху посочената сума за времето на от установяването на липсата на 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение. Въззивникът сочи, че към датата на установяване на липсата – 01.03.2019г. ответниците са се намирали в трудови правоотношения с ищеца. Неправилно районният съд не бил отчел, че всеки от ответниците е изпълнявал отчетническа функция, който факт се установявал от приетите по делото длъжностни характеристики, като ответниците организирали и извършвали продажбите на стоките в процесния магазин. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза бил установен и размерът на липсата след извършената инвентаризация от 19.02.2019г. и същата не се дължала на извършената кражба в магазина на 03.12.2018г. Не е съгласен с извода на съда, че отговорността за липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде изключена, тъй като процесните вреди били с установен произход – действията на ответницата К. В.. В тази връзка жалбоподателят сочи, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергаят презумпцията за наличие на причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения на ответниците и констатираната липса, нито че тази липса не се дължи на техните действия. Излага съображения, че всички ответници (без К. В.) са знаели, че последната е издавала „сторно бележки” от 2016г. до датата на констатиране на липсата, но никой от тях не известил работодателя за тази порочна практика. Това тяхно поведение било недобросъвестно и ги правело съучастници, доколкото са укрили механизмът за генериране на липси. Освен това, издаването на тези „сторно бележки” не се установявало от събраните по делото доказателства, поради което не можело да се приеме, че произходът на липсата е установен. С поведението си ответниците лишили работодателя от възможността да упражни контрол и да вземе мерки, за да предотврати извършването на кражби на материални ценности. Счита, че липсата е с неустановен за работодателя произход, като не е доказано коя част от липсата се дължи на поведението на К. В. и коя част се дължи на поведението на останалите ответници. Жалбоподателят допълва, че дори и при установеност на произхода на вредите, съдът е следвало с решението си да измени самостоятелно правната квалификация на иска и да осъди ответниците да заплатят обезщетение за причинени вреди на основание, което намери за доказано. Въз основа на изложеното, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло. Страната претендира и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответницата К. К. В., с който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Страната е изложила съображения, че в хода на производството не са били доказани елементите от фактическия състав, водещи до възникване на пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, в т.ч. не било установено и предаването на материалните активи на работниците. Оспорва се и размерът на липсите, чието обезщетяване се претендира от работодателя. Моли обжалваното решението да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба и от останалите ответници Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М. П. и С. Ц. И., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно. Считат, че не са се доказали предпоставките по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за ангажиране на тяхната пълна отговорност, като излагат подробни съображения, че липсата се дължи на поведението на ответницата К. В., която е издавала множество „сторно бележки” и е въвеждала ръчно липсващите артикули, като по този начин е манипулирала резултатите от предходната инвентаризация от м.12.2018г. и е укривала липсите, както и че е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало съдът да уважи предявения иск на непредявено от ищеца основание. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено, като е заявена и претенция за присъждане на разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По съществото на спора съдът приема следното: С искова молба вх. № 2023650/13.09.2019г. ищецът „ЕФ ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ” ЕООД е предявил срещу ответниците К. К. В., Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М. П. и С. Ц. И., осъдителен иск по чл.207, ал.1, т.2, вр. чл. 208, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на солидарност сумата от 48 494,36 лева, представляваща стойност на установени липси в магазин за спортни облекла и обувки „Аутлет Найк”, намиращ се в гр. София, бул. ••••••••, съгласно протокол за липси от 01.03.2019г., като е претендирано и присъждането на обезщетение за забава за времето от установява на липсата – 01.03.2019г. до 13.09.2019г. в размер на 2640,25 лева. Ищецът твърди, че има магазин за спортни облекла и обувки „Аутлет Найк”, намиращ се в гр. София, бул. ••••••••. На 12.02.2019г. било възложено на комисия извършването на ревизия в посочения магазин. След приключване на ревизията била определена и назначена друга комисия, която да провери резултатите, като в резултат на тази последваща проверка се установило, че в магазина липсват стоки на обща стойност от 48 494,36 лева и за това бил съставен протокол за липси от 01.03.2019г. Ищецът сочи, че към датата на установяване на липсата, всички ответници са били негови работници в магазина, на които е било възложено съгласно длъжностна характеристика да събират, съхраняват, разходват и отчитат парични и материални ценности, поради което са извършвали отчетническа дейност. Счита, че доколкото ответниците са отчетници, то те на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ отговарят за липсата в пълен размер, а на основание чл.208, ал.1, т.2 КТ дължат възстановяване на сумата в условията на солидарност. Моли предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл.131 ГПК ответниците Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М. П. и С. Ц. И., са подали отговори на исковата молба, като поддържат, че предявените срещу тях искове са неоснователни. Оспорили са размера на констатираните липси от 01.03.2019г., неустановеността на техния произход, както и наличието на причинна връзка между липсите и поведението на ответниците. В тази връзка сочат, че на 04.12.2018г. е бил изготвен инвентаризационен опис, съгласно който са се установили 29,5 броя липси в магазина. Този опис е бил изготвен въз основа на годишна инвентаризация, започнала на 03.12.2018г., като към края на деня се очертавали липси от около 1000 артикула и било видно, че тези липси не могат да се покрият от непроверената налична стока в склада. Наложило се магазинът да затвори и ревизията да продължи на следващия ден. Вечерта обаче магазинът бил разбит, като една от камерите се установило, че е изключена. От записите на камерите било видно, че лицата, които са нахлули в магазина, не прибират стока, а бутат и събарят кутиите с обувки от рафтовете. Това наложило на следващия ден инвентаризацията да започне отначало, като тогава бил съставен и инвентаризационния опис от 04.12.2018г. След това била извършена и процесната инвентаризация от м.02.2019г., която само два месеца по-късно установила липси на 951 артикула. За да се установят причините за тези липси, била извършена проверка на издадените сторно бележки за периода 2016г. – 2019г. Установило се, че всички артикули от сторно бележките, издадени от ответницата К. В., попадат в установените липси от инвентаризацията от м.02.2019г., а резултатите от инвентаризацията от м.12.2018г. са били манипулирани. Считат, че работодателят е допринесъл за настъпване на щетата, тъй като не е упражнил достатъчен контрол при извършване на инвентаризациите, допуснал е К. В. да манипулира системата на работодателя и не е преустановил практиката по издаване на фиктивни сторно бележки. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Подаден е отговор на исковата молба и от ответницата К. К. В., която също оспорва основателността на претенцията на ищеца. Оспорва наличието на липса в твърдения от ищеца размер. Сочи, че в представената по делото докладна записка от 18.02.2019г. е посочена липса в размер на 40 896 лева, а в последващия протокол за установени липси размерът на последните е посочен на 48 494,36 лева. Поддържа, че в магазина не е имало заприходено и налично такова имущество и всички артикули, посочени в протокола за липси, са много стари и не се предлагат. Самата инвентаризация не била проведена съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Нямало и документи, от които да се установи, че липсващите артикули са били поверени на ответниците. Ответницата оспорва да е причинила липсата умишлено или в резултат на престъпна дейност. Наличната в магазина стока не съответствала с отразената такава в счетоводната система на ищеца, която е била манипулирана. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задълженията си да осигури условия за съхранение на имуществото, с оглед характера на работата, като сочи, че са били налице пропуски в охраната на магазина. Четецът на аларми на продуктите, намиращ се на входа на магазина, не е работел, а кодът на „СОТ” и ключалката на магазина не били сменяни от години, като това довело до множество кражби от клиенти на магазина. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, като ищецът цели да ангажира пълната имуществена отговорност на ответниците в качеството им на „отчетници” - т.е. на материалноотговорни лица (МОЛ), на които по трудова функция е възложено задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности. Предпоставките за провеждането на този иск са: наличие на трудово правоотношение между страните, по силата на което ответникът - работник/служител трябва да е изпълнявал отчетнически функции - т. е. съгласно характеристиката на трудовото му правоотношение да е имал задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности в това си качество; настъпили вреди в резултат на осъществяваната от ответника трудова дейност, като вредите да са с неустановен произход - липси. Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в склада, цеха и пр. (когато става въпрос за материални ценности), който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Едва при констатиране на посочения недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга - от нейния неизяснен произход. Следователно, за да избегне ангажиране на имуществената си отговорност при констатирана липса, материалноотговорното лице следва да докаже, че не е причинило щетата или, че не я е причинило виновно. Тежестта на доказване в това производство се обръща, доколкото съгласно чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Предвид изложеното, по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника/служителя в качеството на отчетник, както и наличието на липса и нейния размер, а в доказателствена тежест на работника (отчетник) е да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него - по негова вина, както и да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение. Доказването може да се извърши с всички доказателствени средства. В този смисъл са решение № 690 от 03.01.2011 г. по гр. дело № 681/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр. дело № 1803/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 260 от 30.10.2013 г. п о гр. д. № 1286/2012 г., Г. К., ІV Г. О. н а ВКС и др. В практиката непротиворечиво се приема, че само при доказани от работодателя липси е налице презумпция за причиняване на недостига от служителя, както и за вина на отчетника за настъпване на това състояние на неотчетност. Ако работодателят не установи конкретно какви материални ценности (по вид, количество, размер и стойност) са начислени (предадени), работникът няма как да установи начина на разходването им (решение № 149 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 1029/2016 г., Г. К ., ІІІ ГО на ВКС). В настоящия случай пред въззивния съд не се спори и се установява от приетите по делото трудови договори и длъжностни характеристики, че към 01.03.2019г., когато е съставен протоколът за установени липси, страните са били в трудови правоотношения, както и че ответниците са изпълнявали отчетнически функции при работодателя. Така ответниците Д. С. С., Б. Р. А., С. Ц. И. и М. С. Г. са заемали длъжността „продавач консултант”, а ответниците М. С. С. и Г. М. П. са заемали дължността „помощник магазин”, като са имали задължение да приемат парични суми в брой или картово, да връщат ресто и да издават касови бележки и фактури. Ответниците С. Г. П. и К. К. Вълкова са заемали длъжността „супервайзор магазин” и са имали задължение да контролират асортимента, количеството и качеството на доставените стоки, да правят проверка на получената в магазина стока, да се грижат за наличностите и да правят поръчки, да оформят приходноразходни документи, да изготвят отчети за продажбите и паричните наличности. От приетите по делото заповед № 8/12.02.2019г., докладна записка от 18.02.2019г. и от протокол за установени липси от 01.03.2019г. се установява, че в процесния магазин на ищеца, намиращ се в гр.София, бул. ••••••••, е извършена инвентаризация, в резултат на която са установени липсващи 951 артикула на обща стойност от 48 494,36 лева. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че в процесния магазин е извършена предходна пълна инвентаризация на стоките въз основа на заповед от 04.12.2018г., като са установени липси на обща стойност от 2468,81 лева. Извършена е и втора инвентаризация въз основа на заповед № 10/25.02.2019г., при която са установени липсващи стоки на стойност от 48 494,36 лева, от които липси с дължим ДДС в размер на 45 593,84 лева и липси без дължим ДДС в размер на 2900,52 лева. От показанията на свидетеля И.К.М. се установява, че същият е работил при ищеца в продължение на 10 години. Първоначално е участвал в състава на комисия по извършване на годишна инвентаризация на процесния магазин заедно с ответницата К. В., която е била управител и с ответника С. П., който тъкмо е застъпвал на нейно място като управител. Била проверявана наличната стока в магазина, която била сравнявана с данните от системата. През първия ден ревизията приключила около 18:30 часа и следвало да продължи на следващия ден, като в склада на магазина не било влизано. Към 12:30 часа вечерта свидетелят получил обаждане по телефона от СОТ, че магазинът е разбит. На място се установило, че едната витрина на магазина е разбита, а обувките вътре са разхвърляни. Свидетелят проверил дали касата е в магазина, но установил, че я няма, като го нямал и оборота от касата. Били проверени и камерите в магазина, но едната от тях, която е над касата, е била спряна, като впоследствие се установило от компютърния специалист, че това е направено умишлено от ответницата К. В.. От камерите се виждало как трима души влизат в магазина и започват да бутат обувките. Взели със себе си 5-6 чифта обувки. На следващия ден проверката започнала отначало, като след нейното завършване резултатът от нея сочел, че от обувките липсват около 60 броя. Бил проверен и складът, където всичко било наред. Впоследствие, служителите на ищеца, които отговарят за промоциите, установили, че съгласно електронна система в магазина е налице голямо количество залежала стока, която следвало да бъде изкарана на промоция. Това не било направено, поради което на свидетеля било възложено да провери какви са причините за това. Свидетелят заявява, че е възложил на С. П. без да се извършва официалнна ревизия да преброи ръчно кутиите в магазина, за да бъдат сравнени с наличността, но се установило, че има 350 разлики. Веднага след това била назначена нова цялостна ревизия, която се извършвала от свидетеля, Д.З. и С. П. и в резултат на нея се установили около 1000 липси – около 350 чифта обувки и 700 броя дрехи. Свидетелят се обадил на ответницата К. В. и същата първоначално заявила, че не знае за какво става въпрос, но поискала все пак да разговарят. Тогава тя споделила, че е видяла, че има големи липси, уплашила се и въвела ръчно в системата разликите, но не споделила как са възникнали тези липси. Споделила, че никой друг не е участвал с нея, като изразила готовност да заплати стойността на липсите. След това признание от ответницата, свидетелят проверил всички сторно кочани и ги сравнил с установените липси. Тези сточно кочани се издавали, когато клиент реши да върне определена закупена стока. В този случай стоката физически се връща и клиентът си взима обратно парите, като се издава сторно бележка. Свидетелят сочи, че след проверката всички липсващи обувки в магазина са фигурирали в сторно кочани, издадени от ответница К. В.. Свидетелката Д.Б.З. е посочила, че е участвала през началото на 2019г. в извършването на внезапна ревизия на магазина заедно с И.М. и С. П.. Установило се, че има много липси за периода от предходната годишна ревизия. Били прегледани всички сторно бележки и се установило, че в тях доста често фигурира името на К. В., като стоката по тези бележки била констатирана като липса в съставения при ревизията протокол. Свидетелят сочи, че сторно бележка се издава, когато клиент реши да върне дадена стока, като след връщането й същата се заприходява и се води като налична. Според свидетеля тази ревизия е извършена след кражба в магазина. Както се посочи по-горе, в тежест на работодателя - ищец в производството е да установи наличието на липса и нейния размер. За да е налице липса по см. на чл. 207, ал. 1, т.2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности, на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция - така Решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС. В случая обаче съдът счита, че по делото не е безспорно установено наличието на липса и нейния размер към момента на инвентаризацията на стоките в магазина на 12.02.2019г. В действителност вещото по лице по счетоводната експертиза е посочило, че в счетоводството не ищеца е отразена липса в размер на 48 494,36 лева. Въпреки това следва да се съобрази и заключението на тройната съдебно – техническа експертиза. Вещите лица са се запознали със софтуерната система на ищеца „ERP Atlantis ” и са посочили, че липсващите артикули от инвентаризационния опис от 2019г. са били въвеждани ръчно през предходни години като налични, като за 2016г. са 408 бр., за 2017г. са 687 бр., а за 2018г. са 769 бр. В открито съдебно заседание е разяснено, че по отношение на тези артикули от 2016, 2017 и 2018 г., които са били въвеждани като налични ръчно, е налице дублиране и същите са били пренасяни почти изцяло за следващите години и са се увеличавали. Тези пренасяни през годините артикули не са били въвеждани в системата посредством сканирането им със скенер. Експертите са допълнили, че когато пристигне стока в някой от магазините на ищеца или в централния му склад, тя се появява при инвентаризацията. При това положение не става ясно какви и колко са били в действителност наличните в магазина стоки през м.02.2019г., спрямо които да се установи и дали са налице липси и в какъв размер са липсите, като всяка следваща година са въвеждани дублиращи се като налични стоки, което е довело до тяхното увеличаване в системата на ищеца, а както е видно от протокола за липси от 01.03.2019г. последните са установени именно и въз основа на записите от „ERP Atlantis”. В този случай данните, които са отразени в протоколите за извършената инвентаризация, при всяко положение ще отразяват наличие на липси, след като няколко години подред в системата на ищеца са пренасяни и отразявани като налични стоки от предходен период, които освен това в голяма степен са се дублирали. Това не се опровергава от обстоятелството, че при предходната инвентаризация от 04.12.2018г. са били установени по-малко липси на стойност от 2468,81 лева, като в представените по делото протоколи е отразено, че са липсвали 29 артикула. От свидетелските показания на И.М. се установява, че тази ревизия е била прекъсната от извършена кражба и се е наложило да започне отначало, при което не са били констатирани съществени отклонения. След това обаче след справка в системата от други служители на ищеца се е установило, че има голямо количество залежала стока, която се е оказало, че не е могла да бъде предложена на промоция, след което се е установило, че тя липсва. Става въпрос именно за системата, в която са били пренасяни и отразявани като налични стоки от предходен период, което обяснява защо артикулите са излизали като налични. Свидетелят е посочил, че в резултат на това е установил около 1000 броя артикули липса след първата ревизия от м.12.2018г., като това отново е констатирано въз основа на данните от системата на ищеца. Тоест артикулите от първата ревизия, които по протоколи са били липсващи, след това се е установило, че всъщност са повече. Тази разлика, както се посочи, се дължи на факта, че в продължение на няколко години в системата на ищеца са отразявани като налични дублиращи се стоки от предходен период, което е довело до тяхното увеличаване в системата. Предвид това, съдът приема, че не е установено наличието на липса и нейния конкретен размер към момента на инвентаризацията на стоките в магазина на 12.02.2019г. Следва да се посочи също така, че дори и да се приеме наличието на липса при инвентаризацията от м.02.2019г. то една голяма част от отразените от ищеца като липсващи стоки съдът счита, че всъщност са с установен произход. В тази връзка по делото се установява от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че в констатираните липси при инвентаризацията от м.02.2019г. са налице артикули, за които има издадени сторно бележки за периода от 01.01.2016г. до 19.02.2019г. Експертът е посочил, че ответницата К. В. е издала общо 334 сторно бележи на обща стойност от 18 331,49 лева. Сторно бележки за стоки, които са установени като липсващи през 2019г., са издавани и от следните лица: Г.Б. – издала 23 броя сторно бележки на обща стойност 429,23 лева; Г. П. – издал 21 броя сторно бележки на стойност 884,81 лева; И. Л. – издала 22 броя сторно бележи на стойност 848,87 лева; Л.Б. – издал 35 броя сторно бележи на стойност 1289,28 лева; М. С. – издала 5 броя сторно бележи на стойност 359,87 лева; М.В. – издала 9 броя сторно бележки на стойност 378,42 лева; С. П. – издал 7 броя сторно бележки на стойност 109,24 лева; Х.Я. – издал 17 броя сторно бележки на стойност 583,13 лева. Така общата стойност на всички издадени сторно бележки от лица с установена самоличност за стоки, установени като липси през м.02.2019г., възлиза на 23 214,34 лева. В случая от свидетелските показания на И.М. и Д.З. се установява механизмът на издаване на въпросните сторно бележки, като според съда няма как това да е правено по небрежност. Тези сторно бележки се издават при връщане от страна на клиент на закупена от него стока. Тази стока се предава на служителя, който срещу нея връща на клиента сумата по продажбата и за това се съставя сторно бележка. Установява се от свидетелските показания, че след връщане на стоката същата се заприходява в магазина и се води за налична. Видно е обаче от счетоводната експертиза, че стоките по всички посочени по-горе сторно бележки не са установени като налични към момента на извършване на инвентаризацията през м.02.2019г. Щом не са били налични стоките, то следва, че клиенти не са връщали закупени от тях вещи, а бележките са били фиктивно изготвяни от посочените служители на ищеца. Именно поради това самите действия на служителите по издаване на сторно бележки с липсващи стоки сочат за тяхното субективно отношение към деянието и неговите последици, т.е. действано е с умисъл, доколкото изготвянето на сторно бележка предполага връщане на стока, която след това следва да е налична в магазина, но не това се установява в процесния случай. Няма как да се приеме, че служителите са действали небрежно, при положение че са издавали сторно бележки, независимо че стока не им е била предоставяна за връщане от клиенти на магазина. Размерът на липсващите стоки, за които са издадени тези сторно бележки, е установен от заключението на счетоводната експертиза. При това положение причината за липсата на стоки на стойност от 23 214,34 лева е установена и това са умишлените действия на К. В. (ответник), Г.Б., Г. П. (ответник), И. Л. (трето лице-помагач), Л.Б., М. С. (ответник), М.В., С. П. (ответник) и Х.Я., поради което съставът на увреждането не може да се квалифицира като липса и имуществената отговорност на четиримата посочени ответници и отчетници не би могла да се реализира по реда на специалната уредба по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ. От естеството на имуществената отчетническа отговорност следва, че тя е създадена от законодателя, за да възмезди работодателя за този недостиг, чийто произход не може да бъде установен. В решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 970/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е разгледан случай, при който се е установило, че щетата не е с неустановен произход, а в резултат на извършена кражба, поради което е прието, че ответникът е оборил законовата презумпция за неговата виновност като отчетник, защото е доказал, че липсата е резултат от престъпление. Посочено е, че ако бъде установено, че самият отчетник е съпричастен по някакъв начин към престъплението, то тогава той ще отговаря пред работодателя не за липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а по чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление. Тоест, когато щетата е с установен произход и същата е резултат от умишленото поведение на отчетника (престъпление или не), той ще отговаря за вреда по чл.203, ал.2 КТ, а не по чл.207, ал.1, т.2 КТ. Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи на ищеца, че ако е установено наличие на предпоставки за ангажиране на друга имуществена отговорност на ответниците, съдът е следвало да се произнесе по иск с правно основание чл. 203, ал. 2 ГПК - по общия ред. Това е така, тъй като никъде в рамките на производството, ищецът не е излагал фактически твърдения относно ангажиране на отговорност на ответниците по общия гражданскоправен ред. В исковата молба не се съдържат никакви твърдения за вреда, която да е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или да е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на ответниците, в който случай отговорността, която се претендира, би могла да се претендира по общия граждански закон. Твърденията на ищеца едва във въззивното производство, че ако съдът установи предпоставки за ангажиране на такава отговорност, той следва да се произнесе по иск с правно основание чл. 203, ал. 2 ГПК, а не по такъв за вреди от липси - по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, са изцяло неоснователни и в противоречие с процесуалните норми, задължаващи съда да се съобрази при квалификацията на спорното право с изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Квалификацията на иска не е „алтернативна” и „по преценка на съда”, направена според установените в хода на производството факти, а се прави въз основа на твърденията, на които ищецът е заявил исковата си претенция. Дали в хода на производството фактите, които е твърдял ищецът, ще се докажат, или не, е въпрос на основателност на претенцията му, но в никакъв случай не задължава съда да даде различна правна квалификация от тази, за която са изложени твърдения в исковата молба. По тези съображения, въззивният съд намира за изцяло неоснователни и в противоречие с процесуалния закон доводите на жалбоподателя, че районният съд е следвало с решението си да измени самостоятелно правната квалификация на иска и да осъди ответниците да заплатят обезщетение за причинени вреди на основание, което намери за доказано. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният от „ЕФ ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ” ЕООД осъдителен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 208, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен, от което следва и неоснователност на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалваното решение на Софийски районен съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото, право на разноски имат въззиваемите. Въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на всеки от Д. С. С., М. С. Г., М. С. С., С. Г. П., Б. Р. А., Г. М. П. и С. Ц. И. сумата от по 1000 лева за адвокатско възнаграждение. В полза на К. К. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на жалбоподателя, като в тази връзка съобрази фактическата и правна сложност на делото, множеството събрани доказателства и размера на предявения иск. В съответствие със Закона за въвеждане на еврото в РБ сумите за разноски следва да се присъдят в евро. Водим от горното, съдът