Решение № 1763 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1729/2025 г.

Производството е по Раздел III от Глава десета на АПК. Делото е образувано е по жалба от Н. Р. Н. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу чл.20, ал.4, изр. трето от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, приета от Общински съвет – Ивайловград. Жалбоподателката сочи, че е собственик на недвижим имот в община Ивайловград – къща с дворно място в [населено място] двор. Притежавала имота повече от 10 години, но не живеела там и не го ползвала, поради което ежегодно подавала декларация за освобождаване от ТБО, по смисъла на оспорената част от процесната наредба, а така последната рефлектирала върху правната ѝ сфера, като я засягала негативно и я задължавала всяка година да дава съгласие за проверка на потреблението на ел. енергия и вода в имота, и това било в разрез с разпоредбите на чл.8, ал.5, вр. чл.9 и чл.71, т.1 от Закона за местните данъци и такси /действаща редакция – ДВ, бр.97 от 6.12.2016г./. Разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ /в посочената редакция/ не поставяла никакви изисквания към задълженото лице – да даде съгласие да се проверяват сметките му за потребление на ел. енергия и вода. От това следвал извод за обявяване на оспорения текст на наредбата за нищожен или за отмяната му като незаконосъобразен, поради надхвърляне на нормотворческите предели на ответника и несъответствие с целта на закона. Не били спазени и административнопроизводствените правила на чл.26 от Закона за нормативните актове, тъй като ответникът не публикувал първоначалния проект на наредбата на сайта на Общината поне 30 дни преди нейното приемане, а така отнел възможността на задължените лица да изразят становища и възражения, и били нарушени принципите на откритост, стабилност, съгласуваност, пропорционалност, необходимост, обоснованост и стабилитет. Тези принципи били нарушени и при изменението на оспорената част от наредбата, направено с Решение №13/30.01.2023г.на ОбС – Ивайловград. Също така, в нарушение на чл.28 от ЗНА, липсвал доклад и анализ на оспорената част за съответствието й с правото на Европейския съюз, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет. Процесната наредба и актуалната редакция на оспорената част, не били и разгласени на заинтересованите лица по надлежния ред, разписан в чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, вр. чл.22, ал.2 от Закона местното самоуправление и местната администрация, които разпоредби били специални спрямо общата норма на чл.37, ал.3 от ЗНА. Тоест оспорената част била нищожна, защото имала привидната форма на влязъл в сила нормативен акт, какъвто не била (в този смисъл било Решение №2908/12.07.2024г. по адм. д. №391/2024г. на АдмС – Хасково). По изложените съображения жалбоподателката моли оспорената разпоредба да се обяви за нищожна или да се отмени. Претендира разноски. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката. Ответникът, Общински съвет – Ивайловград, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореното изречение на чл.20, ал.4 от наредбата е съществувало от момента на приемане на нормативния акт. Твърди, че няма друг елемент, по който да се установи дали въпросният имот при подаване на заявлението е обитаем или необитаем, тъй като Общината нямала функции да проследява тези обстоятелства, когато било заявено, че имотът нямало да бъде ползван. Представя се декларация (бланка) от Министерство на електронното управление и от сайта на НАП, като се твърди, че от нея е видно, че оспореният текст не е в противоречие нито с официално обявената декларация, нито с чл.71 от ЗМДТ. Дали даден имот бил обитаем или не, можело да бъде доказано единствено с предоставяне на данни от страна на собственика му за консумирано количество ел. енергия и вода. В случая не бил налице някакъв задължителен елемент, а точно обратното – това било декларативно и пожелателно. Служителите в общините нямали функции на разследващ орган, нито на репресивен такъв, за да можело да задължават гражданите да го правят. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващата, като същото се аргументира с налична съдебна практика по дела със сходен предмет. Представителят на Окръжна прокуратура Хасково изразява становище за основателност на жалбата. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С Докладна записка изх.№08-00-128 от 26.07.2017г. от Кмета на община Ивайловград (л.154) е било предложено на Общински съвет – Ивайловград да се приеме (нова) Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територия на община Ивайловград (Наредбата). Като част от преписката по приемане на Наредбата се представят Съобщение – 1 и Съобщение – 2, без дати. Според първото съобщение, на основание чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА и съгласно чл.26, ал.2 от ЗНА е отправена покана до гражданите и юридическите лица на община Ивайловград за предварителни консултации във връзка с разработването на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, с дата на провеждане 08.06.2017г., в зала 307 на III етаж на О. И., от 16.30 часа. Съгласно второто Съобщение, на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.26, ал.3 и 4 от ЗНА се предоставя на вниманието (вероятно на заинтересованите субекти) Проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград (чрез интернет препратка), като е отбелязано, че становища и предложения могат да се предоставят в деловодството на О. И., ул.„•••“ №••, в работни дни от 8.00 до 17.30 часа, или на интернет адрес: oba [електронна поща]. до 12.07.2017г., а проектът ще бъде разгледан на обществено обсъждане на 17.07.2017г., в зала •• на •• етаж на О. И., от 16.30 часа. Представено като част от преписката е и Съобщение за „Изменение Наредба“ от 12 юни 2017г., обявено на интернет страницата на О. И., съгласно което на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.26, ал.3 и 4 от ЗНА се предоставя на вниманието (вероятно на заинтересованите субекти) Проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград (чрез интернет препратка), като е отбелязано, че становища и предложения могат да се предоставят в деловодството на О. И., ул.„•••“ №••, в работни дни от 8.00 до 17.30 часа, или на интернет адрес: oba [електронна поща]. до 12.07.2017г. и е посочено, че проектът ще бъде разгледан на обществено обсъждане на 17.07.2017г., в зала •• на •• етаж на О. И., от 16.30 часа. Видно е, че последното е идентично като съдържание с това на Съобщение – 2. При служебна проверка в сайта на О. И. се установява публикация в раздел „Съобщения“ на същия, се установява публикация на горекоментиранто съобщение (съобщение – 2) но без активна интернет препратка. Данни за публикуване на проекта на Наредбата на интернет страницата на Община Ивайловград са отразени в Протокол от 17.07.2017г. от заседание в Община Ивайловград по повод обществено обсъждане на Проекта, на което са присъствали представители на администрацията на Общината. В протокола е посочено, че Проектът за промяна на Наредбата е бил разгледан и обсъден от присъстващите, вкл. и мотивите и основанията, налагащи допълването и промяната на текстове до тогава действащата наредба. На проведеното обществено обсъждането се констатирало, че в Община Ивайловград нямало подадени мнения, предложения, препоръки и др. във връзка с обсъждането на Проекта за изменение и допълнение на Наредбата. С Решение № 93 (л.178) от заседание на Общински съвет – Ивайловград, проведено на 07.08.2017г., колективният орган е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград. Решението е прието с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържали се“. Текстът на чл.20, ал.4 от Наредбата към момента на приемането й гласи: „Освобождават се от такса за битови отпадъци имотите, които не се ползват през цялата календарна година. За целта собственикът на имота подава декларация за тези обстоятелства в срок до 31 декември на предходната година в общинска администрация Ивайловград. Собственикът декларира, че не възразява за получаването на информация от общинска администрация за изразходваната ел. енергия и количество вода за имота. Собствениците декларирали неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса /при разход над 100 квч. и 10 куб.м. вода за годината/, на основание чл. 123, ал. 3 от ЗМДТ се наказват с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Декларацията се подава от всички задължени лица /собственици, ползватели, концесионери и лица, на които е предоставено управлението на имот, държавна или общинска собственост /или упълномощен от тях представител.“. С Докладна записка с изх.№ 08-00-13/27.01.2023г., Кметът на Община Ивайловград е предложил на колективния орган да се измени чл.20, ал.4 от Наредбата, но само в частта на текста по изречение второ „…в срок до 31.10. на предходната година…“. Промяната е била публикувана на интернет страницата на Общината по-рано – на 28.11.2022г. (л.92), като е била указана възможност за представяне на мнения и предложения в периода от 28.11.2022 г. до 29.12.2022г. на адрес [електронна поща] или на място в сградата на Общинска администрация в [населено място] на ул.„•••“ №••, и е било посочено, че публичното обсъждане на Проекта на изменението на Наредбата е щяло да се състои на 03.01.2023г. от 14.30 часа, в стая •• в сградата на общинска администрация. В протокола от общественото обсъждане на проекта е посочено, че чл.20, ал.4, изр. второ от Наредбата придобива следната редакция: „За целта собственикът на имота подава декларация за тези обстоятелства до края на предходната година в общинска администрация Ивайловград“. С Решение № 13 от заседание на Общински съвет – Ивайловград, проведено на 30.01.2023г., колективният орган е приел предложения Проект за изменение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград. Решението е прието с 11 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“. С последващи решения на колективния орган Наредбата е била изменяна и допълвана. По делото е представена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, в редакцията към момента на приемането й, в редакцията след изменението й с Решение № 13/30.01.2023г., както и в актуалната й действаща към момента на депозиране на оспорването редакция. Според актуалната редакция на Наредбата, текстът на чл.20, ал.4 от Наредбата е следният (изм. с Решение №13/30.01.2023г.) : „Освобождават се от такса за битови отпадъци имотите, които не се ползват през цялата календарна година. За целта собственикът на имота подава декларация за тези обстоятелства до края на предходната година в общинска администрация Ивайловград. Собственикът декларира, че не възразява за получаването на информация от общинска администрация за изразходваната ел. енергия и количество вода за имота. Собствениците декларирали неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса /при разход над 100 [жк], вода за годината/, на основание чл. 123, ал. 3 от ЗМДТ се наказват с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Декларацията се подава от всички задължени лица /собственици, ползватели, концесионери и лица, на които е предоставено управлението на имот, държавна или общинска собственост /или упълномощен от тях представител.“. Необходимо е да се отбележи, че оспореният текст на изр. трето от ал.4 на чл.20 от Наредбата не е претърпял изменение от момента на приемането на подзаконовия нормативен акт и до настоящия момент, вкл. към датата на оспорването му. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай жалбоподателката е обосновала и доказала правния си интерес от оспорване. Видно от представените заверени копия от разписки за заплатени данъци и ТБО, и нотариален акт, жалбоподателката, притежава недвижим имот на територията на Община Ивайловград, съответно се явява адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредба от който оспорва. Оспорването пред съда е частично и касае разпоредбата на чл.20, ал.4, изр. трето от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Освен това, чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето. Предвид горното, жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, обосноваваща наличието на правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация (чл. 9 от ЗМДТ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Предвид изложеното съдът намира, че Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград, е издадена от компетентен орган - Общински съвет Ивайловград, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на същата община. При приемане на оспорената разпоредба е допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила. Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата, съотв. обжалвания текст от същата, са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници т. е. при спазване на изискванията по чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА. Не са спазени обаче изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА, приложими по силата на препращащата норма на чл.80 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА изисква в процеса по изработване на проект на нормативен акт да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а ал. 3 на чл. 26 от ЗНА налага преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, както и че когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. На следващо място, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗНА регламентира, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като съгласно ал. 2 на същия текст, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В конкретния случай няма категорични доказателства за публикуването на проекта на Наредбата на интернет страницата на общината. Налице е единствено публикувано съобщение от 12.06.2017г., в което безадресатно се сочи, че се предоставя такъв и е указана възможността за становища и предложения в срок до 12.07.2017г. , като е посочена дата за провеждане на обществено обсъждане, както и са налице само данни за публикуване на проекта, съдържащи се в приложения Протокол от 17.07.2017г. Така установеното обаче не е достатъчно да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗНА, доколкото освен публикуване на проекта, същата изисква да се публикуват и мотивите към него. Следва да се отбележи, че подобно публикуване (на мотивите) в случая не се установява от доказателствата по делото. Освен това , докладната записка с изх.№08-00-128/26.07.2017г., с която е предложено приемане на Наредбата, вкл. на оспорената разпоредба, не съдържа мотиви, съответстващи на реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Така установените нарушения в процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт са съществени, доколкото са довели до невъзможност на заинтересованите лица - потенциални негови адресати и задължени субекти, да ангажират и формират позиция по проекта му. Последното налага извод за несъблюдаване на въведените в чл.26, ал.1 от ЗНА принципи и е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на оспорения текст от Наредбата. Относно съответствието на оспорената част от Наредбата с материалния закон, съдът намира следното: Правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл. 8 от ЗНА. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, се основават на нормативните актове от по-висока степен. Те могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и границите, определени от по - високия по степен нормативен акт като детайлизират неговото приложение. В оспорената част от чл. 20, ал. 4 от Наредбата е въведено изискване при подаване на декларация за освобождаване от ТБО за имоти, които не се ползват през цялата година, собственикът на имота да декларира, че не възразява общинската администрация да получава информация за изразходваната за същия ел. енергия и количество вода. Т. изискване обаче в ЗМДТ не съществува. Съгласно приложимата към приемането на оспорената част от наредбата разпоредба на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ - в редакцията от ДВ бр. 101 от 2013 г., "не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота". От текста на цитираната разпоредба се установява, че законодателят предвижда изключения от събирането на такса при определени условия – услугата да не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец. При подаване на декларация за освобождаване от ТБО разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не изисква от задължените лица да декларират, че не възразяват общинската администрация да получава информация относно изразходваните за имота ел. енергия и количество вода. С оспореният текст от Наредбата общинският съвет е въвел допълнително условие при подаването на декларацията, необходима за освобождаване от ТБО, каквото не е предвидено в по-високия по степен нормативен акт – ЗМДТ. Следва в тази връзка да се има предвид, че разпоредбата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ делегира на Общинския съвет правомощие единствено да определи реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, но не и да преурежда обществени отношения, които вече са уредени със закона. Предвид изложеното, следва да се приеме, че оспореният текст от Наредбата, като противоречащ на по - висок по степен нормативен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. Неоснователно е оплакването за нищожност на оспорения текст от Наредбата, основано на непубликуване на същата по реда на чл.22, ал.2 от ЗМСМА. След извършена справка в сайта на Община Ивайловград съдът установи, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград е публикувана на същия сайт на 30.05.2024г. , което е един от предвидените в чл.22, ал.2 от ЗМСМА способи за разгласявае на акта, приет от Общинския съвет. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143 АПК в полза на жалбоподателката се следват такива за заплатена държавна такса от 10, 00 лв за образуване на дело, равняващи се на 5,11 евро, за заплатена държавна такса от 30,00 лв за обявление в Държавен вестник, равняващи се на 15,34 евро, както и за платено възнаграждение за един адвокат по представения договор за правна защита и съдействие от 23.10.2025г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение [рег. номер] следва да бъде определено в намален размер при съобразяване на задължителното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, според което наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не следва да бъдат прилагани от съда и биха могли да се разглеждат единствено като необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази, че делото не е с материален интерес и не е с фактическа и правна сложност, и при отчитане на обема на осъщественото представителство от упълномощения адвокат, изразяващо се в изготвяне на жалба и участие в общо три открити съдебни заседания, само в едно от които са представени писмени доказателства, съдът счита, че в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., равняващи се на 511,29 евро, който размер съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът