Решение № 1516 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 288/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД, [ЕИК], против решение № 364/29.09.2025 г. по АНД № 1267/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № КГ-2556/26.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което първоинстанционният съд не е отчел при постановяване на решението. Като аргумент в тази насока се излагат доводи за допуснати в административната фаза на процеса съществени процесуални нарушения досежно описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Излагат се подробни съображения за недоказаност на нарушението и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат М., който подържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. Становище за неоснователност на депозираната касационна жалба е изразено в писмен отговор, подаден чрез главен експерт Ш.- юрист към ДАМТН. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на касационния жалбоподател при съответния изход от спора. Административен съд – Благоевград намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е потвърдил НП № КГ-2556/26.08.2024 г. на председателя на ДАМТН, с което на „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с чл. 6, т. 1 от Пр. № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол (НИКТГУРНТК) и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. С наказателното постановление е разпоредено и „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 1150 лв., от които 1100 лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД „ККТГ“, ДАМТН - София и 40 лв. за вземане на проба. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е издадено при спазване на процедурните правила на ЗАНН, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи и в съответствие със изискванията на ЗАНН за задължителни реквизити. Изложил е мотиви, че дружеството е осъществило вмененото му с наказателното постановление административно нарушение, поради което правилно е ангажирана имуществената му отговорност. В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни и писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява, че на 03.04.2024 г. е извършена проверка от служители на ДАМТН на бензиностанция, находяща се в [населено място], община Благоевград, „Сградостроене” ООД, стопанисвана от „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД. От бензиноколонка № 2 била взета проба от разпространяваното течно гориво – Автомобилен бензин RON 95, като след изпитване на контролна проба в стационарната акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ – [населено място], била извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол № КП-0186/05.04.2024 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, съгласно който изследваното течно гориво не съответства на изискванията за качество по показателя „Дестилационни характеристики”. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № А-118/03.06.2024 г., въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания. Съображения: Имуществената отговорност на „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на „краен разпространител на течни горива“ по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и на §1, т. 19 от НИКТГУРНТК е разпространявал течно гориво – автомобилен бензин RON 95, несъответстващ на изискванията за качество по показател „Дестилационни характеристики“ : „край на кипене“ – полученият резултат от изпитване е 231,6°С, при нормален максимум от 210,0°С – с отклонение от 21,6°С над максимално допустимата стойност. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, лице, което разпространява включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20000 лв., съответно имуществена санкция от 10000 до 100000 лв. По аргумент на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ, „Разпространение на течни горива“ е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. От друга страна, „краен разпространител на течни горива“ е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства (арг. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от НИКТГУРНТК). Течните горива при пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък „декларация за съответствие“ (чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ). Наличието на изискуемата от действащите правни норми документация, в частност декларация за съответствие по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 4, ал. 2 от НИКТГУРНТК, не освобождава от задължение крайния разпространител на горива да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Това задължение е функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени в Наредбата, поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. Ето защо, към момента на извършване на проверката и установяване на нарушението, дейността на „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД е подчинена на изискванията на правната норма на чл. 18б, ал. 3 от ЗЧАВ, съгласно която разпоредба лицата, които разпространяват течни горива, са отговорни за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ. Изискванията за качество на течните горива и процедурата по вземане на проби от тях, както и изследването им, са регламентирани подробно в НИКТГУРНТК. Съгласно чл. 6, т. 1 от Наредбата, течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество: автомобилните бензини съгласно приложение № 1. Видно от Пр. № 1, Таблица 1 „Автомобилни бензини“ е, че в същото са регламентирани показателите, на които следва да отговаря автомобилния бензин, като в табличен вид са посочени стойностите за всеки един от показателите. По отношение показател „Дестилационни характеристики: край на кипене“ е посочена максималната допустима стойност от 210°[населено място] на което и да е от тези изисквания води до несъответствие с нормативно установените изисквания за качеството на горивото, което се разпространява чрез продажба до крайните потребители и води до реализация на състава на нарушението очертано в чл. 6, т. 1 Пр. № 1 от НИКТГУРНТК. В настоящия случай при извършена на 03.04.2024 г. проверка на обект бензиностанция № 1, находяща се в [населено място], община Благоевград, „Сградостроене” ООД, стопанисвана от „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД, е взета контролна проба от течно гориво- Автомобилен бензин RON 95, за което е съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0045/03.04.2024 г. (л. 24 от първоинстанционното дело). След изпитване на контролна проба в стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН –ГД ККТГ, [населено място] е издаден Протокол за изпитване № С-0111/05.04.2024 г. (л. 39 от първоинстанционното дело). Въз основа на него е изготвено Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ- 0363/ 04.04.2024 г. (л. 36 от първоинстанционното дело) и е изготвен Констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество № КП- 0186/ 05.04.2024 г. (л. 41 от първоинстанционното дело), съгласно който: „Течното гориво Автомобилен бензин RON 95, по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията в Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.”. В случая липсват каквито и да било доказателства за допуснати нарушения при вземането на пробите от бензиноколонка в обекта, стопанисван от „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, проби от течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275. Наредбата въвежда изискването пробите да бъдат взети в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им (чл. 18, ал. 3 от НИКТГУРНТК). Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата, общото количество от пробите се обособява в две категории - на контролни и арбитражни проби, като ал. 2 и 3 от същия член разписват етикетирането и пломбирането на пробите, респ. задължението за последващото им транспортиране до акредитирани лаборатории. От друга страна, чл. 21 от НИКТГУРНТК предписва поставянето на взетите проби от автомобилен бензин в предварително охладени съдове. Видно от приложения по делото протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, длъжностното лице към ГД „ККТГ“- главен инспектор Г. Б., стриктно е спазило горепосочените нормативни изисквания спрямо пробовземането, като от страна „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД при проверката е присъствал свидетелят Р. С., обслужващ бензиностанцията. Впоследствие контролните проби са изследвани в лаборатория за горива, смазочни материали и присадки, акредитирана от ИА БСА. Изготвеното експертно заключение сочи, че пробите от автомобилния бензин се отклоняват от допустимите гранични стойности по показател „дестилационни характеристики“ и не съответстват на изискванията за качество. Горните констатации са описани и в констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, приобщен по надлежния ред към доказателствения материал. Следва да се посочи, че на основание чл. 30в, ал. 6 на цитираната норма, резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. От анализа на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал се установява, че не е налице опорочаване на особените изисквания за реда и начина на вземане на пробите, който се установява в НИКТГУРНТК. Не се установява нарушение на чл. 18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК и това се следва от показанията на лицата, извършили проверката и надлежно разпитани като свидетели в първоинстанционното производство. Нарушението – несъответствие на проверяваното течно гориво с изискванията в Пр. № 1 към чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК, е установено след извършени изследвания, обективирани в различни по вид документи. Всички тези документи, изброени по-горе, са били съставени от длъжностни лица по предвидения за това ред, поради което притежават качеството „официален документ" и се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства, нещо повече – протоколът за извършена проверка и вземане на проба от течно гориво е бил подписан и от служител на „НАЙВА ОЙЛ” ЕООД, съответно – подпечатан от него, без възражения. Видно от тях, процесните проби от течно гориво – автомобилен бензин, са били взети, транспортирани и изследвани при спазване на изискванията на НИКТГУРНТК и приложимите стандарти. Установено е, че при вземането на пробите не са направени възражения от страна на управителя на дружеството-жалбоподател, както и че същият не е оспорил по съответния надлежен ред резултатите от изпитването, който ред е единственият възможен за оспорване на експертните заключения. От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото Съдебно- химическа експертиза се установява, че неправилно манипулиране и съхранение на пробите може да доведе до загуба на Октаново число и ефективност на горивото. Дадените в заключението на изслушаната по делото съдебно-химическа експертиза отговори на конкретно поставените въпроси с нищо не опровергават констатациите в НП. Крайният разпространител носи отговорност за качеството на горивото, независимо от това как е настъпила промяната в неговото качество, освен в случая, когато промяната на качеството е станала при вземането на пробата. Последното не се установява от събраните по делото доказателства. При така изложеното следва да се отхвърли възражението на касатора за неправилна оценка на събраните по делото доказателства спрямо приложимия закон от страна на районния съд относно годността и резултатите от изследваните проби. Неоснователни са и възраженията на касатора относно оценката на съда за спазването на изискванията за съдържание на АУАН и НП. Административното нарушение е надлежно индивидуализирано чрез подробно и пълно описание на съставомерните признаци от състава му. Посочени са конкретните законови разпоредби, които са нарушени, и нормите, въз основа на които е ангажирана имуществената отговорност на извършителя. С оглед осъществената пълноценна защита по фактите и правото от страна на нарушителя не може да се приеме, че правото му на защита е било нарушено от гледна точка съдържането на АУАН и НП. Отговорността на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, поради което вината не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т. 1 от Приложение № 1 от НИКТГУРНК и не подлежи на изследване. По отношение релевираните с касационната жалба доводи за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на извършеното нарушение, касационната инстанция намира същите за неоснователни. Преценката за „маловажност” следва да се прави на базата на фактическите данни по конкретния казус, вида на нарушението, степента на обществената му опасност, начина на извършването му, вида и количеството на предмета му, на вредните последици от осъществяването му, като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В случая се касае за разпространение на гориво, неотговарящо по показател „Дестилационни характеристики” на нормативноустановените изисквания за качество. Нарушението по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е от категорията на формалните нарушения и не са предвидени вредни последици от извършването му. Дейността по разпространение на горивата е високорискова и като такава подлежи на засилена законова регулация, видно и от завишения размер на санкциите в ЗЧАВ. Не случайно нормативно са определени изискванията за качество на горивата и се следи за тяхното спазване. Именно с цел подобряване чистотата на атмосферния въздух, законодателят е заложил определени изисквания към качеството на произвежданите и разпространявани дизелови горива. По своето естество нарушението се отличава с висока обществена опасност, тъй като засяга чистотата на атмосферния въздух и представлява потенциална опасност за увреждане живота и здравето на хората, както и оказва неблагоприятно въздействие върху околната среда. Освен това, при извършване на преценка за маловажност на случая следва да се има предвид и количеството гориво – 1014 л, разпространявано с Декларация за съответствие № 164/18.03.2024 г., издадена от „Лукойл България” ЕООД от партида № 164 в общо количество 1720 т. Наложената санкция е в минимално предвидения от закона размер и е съответна на тежестта на извършеното нарушение. Що се касае до направените разходи в размер на 1150 лв. за вземане и изпитване на пробите от процесното гориво, възложени на жалбоподателя, настоящият състав намира, че отговорността му е законосъобразно ангажирана на основание чл. 25, ал. 2, изр. 1 от НИКТГУРНТК и чл. 9 от Раздел III от Тарифа за таксите, които се събират в системата на ДАМТН. По изложените съображения и в рамките на извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК не се констатира наличие на някое от основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК вр. чл. 63в ЗАНН за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ, предвид характера на спора и обема осъществена защита, съдът счита за справедлив размер на възнаграждението за касационната инстанция от 70 евро, която сума следва да се присъди в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Благоевград