Решение № 483 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3732/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 16-2400086 от 14.06.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Бак-строй“ ЕООД с ЕИК •••• на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекс на труда (КТ) вр. чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Дружеството жалбоподател чрез представителя си, адв. А. П., моли да се отмени НП. Твърди се да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да се изразява в липсата на пълно описание обстоятелствата на нарушението, а именно в коя секция от строежа е била извършвана работата или е следвало да бъде извършвана, както и относно справедливостта на наказанието с оглед на размера му. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата и се релевират нови, свързани с липсата на качеството на работник на лицето, претърпяло инцидент и във връзка с който е извършена проверката, липсата на качеството на работодател на дружеството жалбоподател и липсата на ангажимент за дружеството да провежда начален инструктаж. Моли да се отмени обжалваният акт. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител, юрк. Б., моли съда да потвърди НП като законосъобразно, като обсъжда всички възражения на дружеството жалбоподател. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. От фактическа съдът намери за установено следното: На 03.04.2024 г. настъпила злополука с летален изход с Г.В.Д. с ЕГН •••• (непълно) на строителен обект „Ново свободно обществено-обслужващо и жилищно с подземен гараж с Н по малко от 25,00 m в УПИ VI-510.306 смесено общ. обслужване и жил. застрояване от кв. 86 по плана на кв. „Христо Смирненски IV“, гр. Пловдив, подобект“ етап 3 – жилищен комплекс „Туна парк“, състоящ се от четири секции – А, Б, В и Г, с идентично наименование на входа на всяка секция. Затова на мястото на злополуката, а именно на строителния обект, била извършена още същия ден проверка от служители на ДИТ – Пловдив, а именно главен инспектор Н. Б. и Г.Т. – служител в ДИТ – Пловдив. На място служителите на дирекцията разбрали, че лицето Г.Д. е паднал от шахта на строящата се сграда. Имало поставена информационна табела с посочен възложител и множество изпълнители. изискали документи и установили, че има сключен договор за строителство от 02.10.2023 г. между „Ретали“ ООД в качеството му на възложител и дружеството жалбоподател „Бак-строй“ ЕООД като изпълнител. По силата на този договор изпълнителят следвало да извърши конкретно посочени строително-монтажни работи в две конкретни жилищни секции „В“ и „Г“, всяка със самостоятелен вход – „В“ и „Г“. В същия договор е уговорено задължение за изпълнителя относно безопасност и здравословни условия на труда – т. 35, VI. Права и задължения на изпълнителя, както и да спазва правилата за безопасност на труда и да извършва всички видове инструктаж на работниците и специалистите си по охрана и безопасност на труда – т. 44 от същия раздел. Като приложение № 5 към договора е сключена съвместна програма от 02.10.2023 г., съгласно която изпълнителят (дружеството жалбоподател) се задължава да „[н]е допуска на обекта лица, не преминали начален инструктаж от РЕТАЛИ ООД.“ – т. 2.2 от програмата, а като задължение на възложителя било уговорено да „[п]ровежда начален инструктаж на персонала на БАК-СТРОЙ ЕООД и техни подизпълнители – ако има такива“ – т. 3.1 от програмата. След разговори с представител на възложителя, на строителя и полицейски служители, включително с Д.А.М. – работник на дружеството жалбоподател – организатор групи в строителството, е установено от проверяващите служители на ДИТ, че Г.В.Д. е работил същия ден на обекта, като е трябвало да почисти шести етаж и е паднал в асансьорната шахта. Той е бил нает за извършване на почистване от Д.М. по възложение на управителя на дружеството жалбоподател за организиране срочното изпълнение на строителните работи, доколкото се очертавало закъснение в графика за работата и се налагало почистване на строителната площадката във вход „В“, за да започне изпълнение на СМР от работниците на дружеството. Към онзи момент работниците на дружеството жалбоподател извършвали СМР само в секции „А“и „Б“, т.е. вход „А“ и „Б“, и за започване на дейностите в останалите две секции – „В“ и „Г“, следвало преди това да се почистят от предхождащите извършвани СМР. Поради спешността от изпълнение на възложеното и доколкото дружеството не разполагало с излишен работен капацитет, М. се свързал с външни за дружеството хора, сред които бил Г.В.Д. и Г.Я., които да извършат конкретната работа по изчистване и изхвърляне на боклуци от строителната площадка във вход „В“/секция „В“. На 02.04.2024 г. наетите за почистването лица, вкл. Д., пристигнали на обекта, М. им показал какво следва да изчистят и изхвърлят и след постигане на уговорка за извършване на възложената работа да получат възнаграждение в общ размер на 250 лв., се заели с почистването на строителната площадка, независимо че не им бил извършен първоначален или друг инструктаж по безопасност и здраве при работа. Понеже не успели да приключат с изпълнението й в същия ден, в 9 ч. на следващия ден в присъствието на М. продължили с дейността си. Много скоро след това настъпил и инцидентът с Д.. С Д. и другите лица за почистването не бил подписан трудов договор, нито уговорените условия на работа били свързани с престиране на работна сила, като в последствие не е издадено от директора на ДИТ – Пловдив постановление, с което да се приеме, че отношенията на пострадалия и дружеството жалбоподател са трудовоправни. В дружеството жалбоподател отговорен за инструктажа на работниците, начален и периодичен бил строителния инженер, работник в него, В. Г. И., които освен това се занимавал с отчитане на извършените СМР, изготвянето на КСС за определените видове работи, изготвяне на Акт обр. 19, сметка 22 и фактурите за плащане. Ежедневният инструктаж се извършвал от Д.М.. Въз основа на установеното на място инспекторите от ДИТ са изискали, а от дружеството жалбоподател са представили писмени обяснения от Б.К. – управител на дружеството жалбоподател, Г.П.Я. – работещ на строежа, и Д.А.М., и документи – книги за инструктаж, от които служителите установили, че на 03.04.2024 г. на строителни обект от страна на „Бак-строй“ ЕООД не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснат до работа Г.В.Д. с ЕГН (непълно) •••• без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2400086 от 16.04.2024 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата). Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството. На същото лице е връчен и актът и се е подписал на него. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го разписал и вписал в съдържанието му, че ще представи писмени възражения в рамките на указания срок. На 19.04.2024 г. били депозирани пред наказващия орган и писмено възражение от дружеството. За извършеното нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл. 413, ал. 2 от КТ вр. чл. 55 от ЗЗБУТ имуществена санкция в размер на 2000 лв. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Н. Б. - актосъставител, и В. И., работник в дружеството, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, писмени обяснения от Б.К. – собственик и управител на дружеството, Д.М., Г.Я., договор за строителство от 02.10.2023 г. между „Бакстрой“ ЕООД и „Ретали“ ООД, съвместна програма от 02.10.2023 г. към договора за строителство между същите дружества, писмено възражение с вх. № 24042644 от 19.04.2024 г. от управителя на дружеството жалбоподател срещу АУАН, известие за доставяне на НП, заповед № З-0864 от 17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, справка за актуално състояние на действащи трудови договори към дата 03.04.2024 г. спрямо „Бак-строй“ ЕООД, справка за актуално състояние на действащи трудови договори към дата 04.04.2024 г. спрямо „Бак-строй“ ЕООД, писмо с изх. № 24091885 от 17.10.2024 г. от Директора на ДИТ – Пловдив, писмо изх. № 1029-15-40076#1 от 17.10.2024 г. от Директора на ТП-Пловдив на НОИ, 5 бр. разпечатки на извадки от електронен портал на АГКК на процесния имот и застрояването в него. Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява поводът за извършване на проверката, констатираните на място обстоятелства, включително информационната табела с посочване на възложител и всички изпълнители, разговорите на място относно възникналия инцидент, наличието на елементи на трудово правоотношение с пострадалия, поводът да бъде нает последния и работата, която е следвало да извърши, което е установил след разговори с различни лица, включително представители на възложителя, изпълнителя и техни работници, включително Д.М.. Показанията на актосъставителя се подкрепят от тези на свидетеля В. И. по отношение на качеството на изпълнител на дружеството жалбоподател на обекта, наличието на няколко секции, оттам извършването на СМР в някои, включително необходимостта да се подготвят условията за започване на дейности по СМР в останалите, където не е била започнала работата от работници на дружеството. Показанията на актосъставителя са съответни и на писмените обяснения на управителя на дружеството жалбоподател, Б.К., работника Д.М., и Г.Я., част от наетата за почистване група, всички дадени в хода на административнонаказателната преписка, в които се открива потвърждение за причините за наемане на лица за почистването, възлагането на такава задача към М., изпълнението й от негова страна и възникнали инцидент. В този смисъл съдът оцени показанията на актосъставителя като добросъвестно дадени и отговарящи на обективната действителност, доколкото не се откриха противоречия в тях, установи се съответността им с останалите доказателства и доказателствени средства (писмени и гласни), вкл. извадките от АГКК относно наличието на 4 секции (4 входа), качеството на изпълнител на дружеството жалбоподател и задълженията му съгласно представения договор за строителство и съвместна програма към него, както и се прецениха показанията му за последователни, достатъчно детайлни и плод на лични и непосредствено възприятие на място с оглед на съдържанието им, което не съдържа подробности, характерни с такива подробности, които не са обичайни за такъв вид проверка и съхранението им в условията на човешката памет. За достоверни се приеха изцяло и показанията на свидетеля В. И., служител на дружеството жалбоподател, който свидетелства за отговорните лица относно всички видове инструктаж, неговите конкретни задължения, задълженията на Д.М., наличието на секции, в кои са изпълнявани дейности от дружеството жалбоподател и къде са били извършвани подготвителни действия за започване на работа, какви са били тези действия. Показанията му в частите относно изпълнението на СМР в някои от секциите, подготовката в други и в какво се е изразила тя съответстват на показанията на актосъставителя, но и на писмените обяснения от административнонаказателната преписка на К., М. и Я.. В частта относно задълженията за извършване на различните видове инструктаж съдът не констатира съществено противоречие между споделеното от свидетеля и писмените доказателства – договор за строителство и съвместна програма, което да опорочи изцяло или в тази част показанията на свидетеля, поради което ги намери за съответни един на друг доказателствени източници. При самостоятелната оценка на показанията на И. съдът не откри противоречия, същевременно се характеризират като последователни, достатъчно подробни и съответни на останалите доказателства по делото, поради което им се довери при формиране на изводите си от фактическа страна. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Спазено е правилото на чл. 44 от ЗАНН за възможността за депозиране от нарушителя на писмени възражения срещу акта в седемдневен срок от подписването му, от което си право дружеството жалбоподател се е възползвало и е подало такива. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и дружеството чрез управителя си е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, свързани с допускане до работа на лице без да е инструктирано по правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Прави се възражение от процесуалния представител на нарушителя за допуснато нарушение, във връзка с разминаване между АУАН, НП и установяването от доказателствата по отношение на секцията, в която е настъпил инцидента, като се твърди посочването на две различни места в актовете от преписката и доказването на трето, където именно дружеството не е извършвало никакви започнати СМР или подготвителни дейности. Разгледано искането в контекста на пълно описание на нарушението и обстоятелствата около него, съдът счете, че не покрива изискванията да се определи като съществено такова, ограничаващо правата на нарушителя. Критерий за същественост на процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателния процес е дали правото на защита е ограничено и за всеки конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. В случая с разминаване между АУАН и НП в техните обстоятелствени части относно секцията, в която пострадалият Д. е следвало да почисти (в АУАН – секция В, а в НП – секция А) не се засягат по никакъв начин правата на дружеството по настоящото дело. Това разминаване е факт, но същото е от категорията на несъществените, доколкото фактът в коя секция е трябвало да извърши работата си пострадалият, А или В, не е част от фактическия състав на вмененото нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 от Наредба № РД- 07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, нито попада в кръга на обстоятелствата около извършването му, които имат пряко значение за него. Или казано с други думи, спорът по делото не е за настъпването на инцидента, където би имало съществено значение точното му място, а за спазване на правилата за допускане до обекта само на лица, които са преминали инструктаж, т.е. наличието на инцидент и неговото местоположение няма никакво отношение към предмета на доказване. Затова разминаването не попречи да се разкрие обективната истина за релевантните обстоятелства въз основа на събраните доказателства и не може да обуслови извод за незаконосъобразност на издаденото НП, оттам и за неговата отмяна. По повод на горното при формиране на изводите за фактическата обстановка по делото съдът прецени, че мястото на настъпване на инцидента с пострадалия, включително и изпълнявал ли е задълженията си за почистване на възложените места, са ирелевантни към предмета на доказване, ограничен до фактическия състав на нарушението и обстоятелствата около извършването му, които макар и извън състава му, могат да обусловят различен извод при решаване на делото. От правна страна съдът намери следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган са квалифицирали поведението дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (нататък Наредбата). Посочената норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ гласи, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, като конкретното задължение, вменено на дружеството жалбоподател като неизпълнено, по чл. 3 от Наредба задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Оттук твърденията на административнонаказващия орган са свързани с допускане до работа на лице, което не е било инструктирано по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (т.е. неизпълнение на конкретното задължение) и с което действие не е изпълнено задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата (т.е. общото правило). В тази връзка се твърди от процесуалния представител на въззиваемата страна, но и приема от наказващия орган, че конкретното задължение (по чл. 3 от Наредбата) се отнася не само до отношенията работодател-работник (трудовоправно отношение), но и ги надхвърля и се отнася до всички случаи, свързани с работата, (извън трудовоправните), когато е налице работещо лице и всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работните помещения, площадки или места. От друга страна точно в това се концентрира и основния аргумент на дружеството жалбоподател, а именно че то не е било работодател на пострадалото лице, че между тях не са съществували трудовоправни отношения и не е длъжно да следи за инструктажа на всички лица, които са обекта, оттам и не следва да носи отговорност. От правния анализ на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ съдът стигна до извод за неправилно приложение на материалния закон, доколкото не се доказват всички елементи от фактическия състав на чл. 3 от Наредба, но и разпоредбата е неотносима към настоящия случай. Съгласно езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, а и самата наредба в нейната цялост, регулираните обществени отношения от нея са само между работодателя и работника или служителя – „Работодателят не допуска до работа работник или служител..“ Следователно всякакви други отношения, вкл. основани на граждански договор, не са предмет на регулация на правилата по тази наредба и не могат да въведат задължение за спазване на конкретно поведение – в случая да не бъде допускано лице на граждански договор до обекта без да е било инструктирано. В подкрепа на този извод е и Решение № 11122 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2023 г., I о., потвърдено с Решение № 2839 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 101/2024 г., 5-членен с-в, с което е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата, тъй като издалият я Министър на труда и социалната политика е разполагал с изрично делегирана компетентност да уреди с наредба условията и реда, при които се организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл. 281, ал. 5 от КТ и след като обхватът на законовата делегация на министъра на труда и социалната политика е точно определен, т.е. само по отношение на работници и служители, той не позволява създаване на регламентация, която касае субекти, извън тези по чл. 281, ал. 5 КТ, измежду които „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“ не са. Следователно с Наредбата се регулират само отношенията между работодателя и работниците и служителите. По делото не се твърди, но и не се доказва, че между дружеството жалбоподател и пострадалото лице е съществувало или в по-късен момент по съответния ред с акт на администрацията е било признато за съществувало трудовоправно отношение. Напротив, и наказващият орган, и дружеството жалбоподател твърдят точно обратното, че отношенията са били основани на граждански договор, който от данните по делото би следвало да се определи като изработка. Следователно нито дружеството жалбоподател е имало качеството на работодател спрямо пострадалото лице, нито последното е било работник или служител на дружеството. Оттук за дружеството не са били приложими нормите на Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за него не е съществувало задължение да не допуска до работа каквото и да е „работещо“ лице до обекта без да му е бил проведен инструктаж. Такова задължение е съществувало само спрямо работниците и служителите на дружеството. Не могат да бъдат приети аргументите на въззиваемата страна, че задължението по чл. 3 от Наредбата се отнася до „работещи“ лица. Ясен е текстът на същата и той е свързан само с работниците и служителите и то в делегирането на правомощия на министъра за първично уреждане на здравословни и безопасни условия на труда по чл. 281, ал. 5 от КТ само на работниците и служителите. Разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, в случая чл. 281, ал. 5 от КТ, са с императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване. Поради това не може да се приеме, че задължението на работодателя по чл. 3 от Наредбата е спрямо всички работещи лица. По съвсем различен начин са уредени отношенията, предмет на ЗЗБУТ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от закона с него се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За разлика от наредбата със ЗЗБУТ първично са регулирани всякакъв тип отношения, не само трудовоправните, в рамките на които следва да бъдат осигурени здравословни и безопасни условия на труд. На такъв извод езиковото и систематично тълкуване на целия закон, в който е прокарана разлика в задълженията спрямо работници и служители, от една страна, и от друга спрямо работещи, спрямо работодатели и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие. Тази разлика и този голям обхват на покритие е отразен и в чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, който по волята на наказващия орган е част от правната квалификация. Тази разпоредба обаче е обща по отношение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Конкретните задължения и отново на работодателя са уредени в чл. 16 от ЗЗБУТ, като в ал. 1, т. 7 от нея в включено „да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“. При преценка за възможността за преквалифициране на нарушение и предвид спазване на условията за същото съгласно тълкувателната съдебна практика съдът стигна до извод за невъзможност за извършването му. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, колкото и сходна да е до тази на чл. 3 от Наредбата, съществува допълнително условие от фактическа страна, а именно задължението за недопускане да се отнася само до „местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота“. Липсват твърдения от фактическа страна в НП, че мястото по конкретния случай отговаря на тези условия и кои са неговите характеристики за такъв извод, и преквалифицирането на деянието би нарушило забраната да се извърши без съществено изменение на обстоятелствата. Въз основа на изложеното съдът прецени, че неправилно е приложен материалният закон, като е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател по чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд без то да е притежавало качеството на работодател, а пострадалото лице – работник или служител, т.е. между тях да е имало безспорно установено трудовоправно отношение. Затова и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Доколкото изходът от делото е в полза на жалбоподателя, но от процесуалния му представител на се претендират разноски, то съдът не следва да се произнася по този въпрос. По изложените съображения съдът