Решение № 442 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 650/2026 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Н. М. К. от гр. ••• - ищец по гр.д. № 6137 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2832/15.12.2025 год. в частта ,с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от въззивника иск против „КРЗ Порт Бургас „АД за заплащане на сумата над уважения размер от 21 760,51 лв. до предявения от 98 000 лв.- представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания ,причинени от трудова злополука,настъпила на 13.10.2024 г.,ведно със законната лихва от 13.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата . Въззивникът-ищец изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано. На първо място се сочи ,че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства ,като е изследвал механизма на увреждането и последиците от нараняването на ищеца ,като правилно е отхвърлено възражението за груба небрежност .Оплакването е единствено относно приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД ,довел до силно занижено обезщетение за неимуществените вреди ,както и преценката за интензитета на търпените болки и страдания ,което е довело до погрешни крайни изводи.Затова и определеното обезщетение в размер на 25 000 лв. е силно занижено и не кореспондира с установените факти и съдебната практика .Цитирана е съдебна практика относно обезщетения за неимуществени вреди за средна телесна повреда ,като се подчертава ,че в случая на ищеца са причинени три средни телесни повреди .Районният съд задълбочено и правилно е анализирал претърпените от ищеца болки и страдания-както физически ,така и психически ,при което неясен е крайният извод за справедлив размер на обезщетението .В тази връзка се сочи ,че е следвало да се ценят критично отговорите на изслушаната СМЕ,като вещите лица изрично са посочили ,че не им е известно каква е работата на ищеца . Затова се счита ,че съдът е определил несправедливо обезщетение .Счита се за неправилно решението и в частта ,с която е приспаднато от определеното обезщетение и изплатеното застрахователно обезщетение по групоза застраховка на работното място в размер на 3 239,49 лв. .Това плащане представлава обезщетение за претърпени имуществени вреди /изплатено е за временна нетрудоспособност за период от 270 дни вследствие злополуката / и е компенсация за загуба на трудовото му възнаграждение ,поради което неправилно е приспаднато от обещтеението за неимуществени вреди . Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция бъде уважена изцяло .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото . Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт . Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Счита ,че във въззивната жалба е налице противоречие-от една страна се сочи ,че съдът правилно и задълбочено е анализирал фактическата обстановка,а от друга страна се възразява относно приложението на чл. 52 ЗЗД. Твърди се ,че съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства- това ,че не се е наложило оперативна намеса и ищецът е изписанот болничното заведение в добро общо състояние . Оспорват се възраженията против приетата медицинска експертиза ,като се подчертава ,че тя не е била оспорена от ищцовата страна .Затова и правилно заключението е било ценено от съда при анализ на фактическата обстановка .Вещите лица посочват ,че не са налице трайни последици за ищеца ,счупването на черепа е засягало само черепната кост и не са отбелязани травматични промени в главния мозък.Посочено е ,че ищецът може да си служи с горния крайник ,дори при тежка физическа работа ,работоспособността му е възстановена напълно ,при което той се е върнал на предишната си работа.Затова се счита ,че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е спазил принципа за справедливост .Сочи се ,че цитираната във въззивната жалба съдебна практика е несъотносима,доколкото не сакае аналогични случаи. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ищеца и присъждане на разноски пред въззивната инстанция . Въззивна жалба е подадена и от ответника- „КРЗ Порт Бургас „АД – против решението в частта ,с която са уважени исковете на Н. К. ,като се счита ,че в тази част решениет е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се възразява ,че съдът в нарушение на чл. 200 ал. 3 КТ не е намалил определения размер на обезщетението за неимуществените вреди с размера на полученото от ищеца обезщетение за обществено осигуряване ,като от педставените доказателства е установено ,че за периода от 13.10.2024 г. до 16.07.2025 г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособнот във връзка с процесната злополука в размер на 19 992,37 лв. Оспорват се в тази връзка изводите на съда ,че това обезщетение следва да се приспадне от обезщетението за пропуснати ползи-имуществени вреди ,причинени от трудовата злополука .Счита се ,че изводите са в противоречие с разпоредбата на чл. 200 ал. 3 КТ,според която работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –както имуществена,така и неимуществена ,така и пропусната полза , и полученото от работника обезщетение и /или пенсия по общественото осигуряване /както е сторено с полученото от ищеца обезщетение по застрахователната полица по сключена застраховка „трудова злополука“/. Оспорват се изводите ,че в случая не е налице съпричиняване за настапване на вредите от ищеца .Счита се ,че от доказателствата по делото се установява ,че ищецът е нарушил т.3.5 от Инструкцията за безопасна работа в ограничени /затворени /пространства .Ищецът е бил запознат с инструкцията при постъпването си на работа и е удостоверил това с подписа си .Неправилно съдът е приел,че щом няма дата на списъка ,на който е положил подписа си ,не било ясно кога същият е запознат с инструкцията .Сочи се ,че по делото е представена служебна бележка от 02.02.2015 г. относно проведен начален инструктаж по безопастност ,хигиена на труда и противопожарна отбрана на ищеца К.,кото именно удостоверява датата ,на която К. е бил запознат инструкцията и картата за оценка на риска .След като е бил запознат с тази инструкция ,ищецът я е нарушил и както сам сочи в исковата молба ,е влязъл в силоза без да използва стълба ,а върху метални плоскости ,поставени върху редлер,находящ се по външната страна на силоза и затова именно се е подххвъзнал по металните плоскости,паднал и получил процесните увреждания .Посоченото нарушение безспорно е проява на груба небрежност ,поради коео съдът е следвало да отчете съпричиняване от страна на ищеца на осн.чл. 201 ал. 2 т. 1 КТ в голяма степен ,при което обезщетението на неимуществените вреди следва да бъде намалено в значителна степен .От друга страна се счита ,че определеният размер от 25 000 лв. обезщетение е прекомерен с оглед и получените увреждания и търпяните болки и страдания ,доколкото от медицинската експертиза се установява ,че към настоящия момент работоспособността на ищеца е възстановена в пълен обем. Затова се моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковете на Н. К. ,като се присъдят и направените разноски по делото. След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното : Предявени са от Н. М. К. от гр. ••• осъдителени искoве с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК 102003925, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 3, за заплащане на сумата от 98 000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 734,66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпила на 13.10.2024г. трудова злополука. Представен е бил по делото трудов договор № 6/03.02.2015г., сключен между Н. М. К. и ответното дружество, видно от който К. е заемал длъжността „оператор силози“. Представено е и допълнително споразумение от 01.08.2022г., с което страните са се договорили да променят длъжността на работника, която е изменена на „старши оператор силози“. Приложена е трудова характеристика на длъжността „старши оператор силози“, както и служебна бележка, от която е видно, че на ищеца е проведен първоначален инструктаж по безопасност на труда на 02.02.2015г. Приложен е и инструктаж за безопасна работа в ограничени пространства, видно от който служителите, които влизат и излизат в ограничено пространство следва да използват стационарни стълби (там където са налични) или подходящи преносими стълби. По делото е представен опис на лицата, които са били запознати с инструкция за безопасна работа в закрити пространства. В лист две от същата (лист 64 от делото) е попълнено името на ищеца, срещу което е поставен подпис Прието е Разпореждане № 5104-02-123 от 29.10.2024 г. (лист 7), издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО въз основа на декларирана злополука с вх. № 5101-02-106 от 16.10.2024 г. на ТП на НОИ - Бургас от осигурителя „КРЗ Порт Бургас“ АД, станала с Н. М. К. на 13.10.2024 г. С разпореждането е прието, че инцидентът е трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е отразено, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа. В работното си време операторът Н. К. е бил зает с ръчно изваждане на стока /зърно/ от силоз № 7. Около 16:20 часа придвижвайки се по редлер, находящ се от външната страна на силоза, при опит да влезе през люка, докато се е наемал К. е изгубил равновесие. Изтървал мястото, за което е бил захванат, при което паднал първо по лице надясно, върху редлера, а след това паднал по гръб на бетоновата площадка. След свестяване, поради невъзможност да се движи, К. с усилия е успял да позвъни на колега за подаване на сигнал. При пристигане на спешен екип Н. К. е бил отведен за преглед в УМБАП - Бургас АД. След прием и в резултат на множество изследвания медицински специалисти от Неврохирургично отделение поставят окончателна диагноза на пострадалия: счупване на свода на черепа, закрито, а придружаващи са: счупване на тялото на раменната кост, закрито, счупване на ладиевидната кост на китката, закрито и счупване на лопатката, закрито. Приложена е и самата декларация за трудова злополука, подадена от работодателя и ответник в настоящия процес. Представена е фрактура № 145499 и фискален бон от 17.10.2024г., видно от които Н. К. е заплатил на УМБАЛ Бургас сума от 240 лв. с ДДС за настаняване в болничното заведение. Представен е касов бон, от който е видно, че К. за заплатил потребителка такса на УМБАЛ Бургас в размер на 23,20 лв. на 17.10.2024г. От представените фактура № 2000058013/22.01.2025г. и фискален бон се установява, че К. е заплатил сумата от 348,50 лв. на СБР Вита, за настаняване в болничното заведение за седем дни. Представени и са множество касови бонове за заплатени от ищеца суми за прегледи, потребителски такси на медицински заведения и медикаменти, като общата стойност на заплатени суми възлиза на 123,04 лв. От изготвената и приета по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, вещите лица по която, са се запознали с медицинските документи по делото и са извършили преглед на ищеца, се установява , че телесните увреждания, които К. е получил при процесната злополука са закрито счупване на костите на черепа, счупване и мекотъканни увреди на костите формиращи дясна раменна става и счупване на костите формиращи дясна гривнена става /китка/. Посочено е, че възстановителният период при ищеца е определен от ЛКК и ТЕЛК като същият е бил приет за временно нетрудоспособен за времето от 13.10.2024г до 09.07.2025г. След ползване на платен отпуск Н. К. е възстановен на работа в предприятието на 09.08.2025г., като към момента на изготвяне на заключението работоспособността му е била възстановена напълно. Експертите са посочили, че в резултат на претърпените травми и последвалото лечение и обездвижване на десен горен крайник и установените с проведения МРТ увреди на раменната става, ищецът е търпял болки и страдания и затруднение в ежедневните битови и физиологични нужди, както и невъзможност да извършва физически натоварвания на десен горен крайник. Тези затруднения са били по- интензивни в първите 3-4 месеца след травмата, но към настоящия момент няма данни за трайни последствия върху подвижността на дясна ръка и рамо на лицето. Не са установени и трайни последици от счупването на черепа, водещи до проблеми във вестибуларния апарат. Счупването е засягало само черепната кост като от проведения скенер не са отбелязани травматични промени на главен мозък. В заключението си вещите лица са приели, че ищецът може да извършва обичайни движения свързани с физическо натоварване в трудова и битова среда. Интензитетът на натоварване обаче следва да се определи от ТЕЛК съгласно Наредбата за медицинската експертиза. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на допуснатите в полза на страните свидетели. В показанията си свидетелят Б.К. излага, че с ищеца са колеги и заедно са тръгнали да обират силоза на 13.10.2024г. Свидетелят влязъл първи в силоза и започнал да го обира и чакал ищеца да влезе, но минало известно време и се усъмнил и излязъл да види какво става. При излизането от силоза видял, че ищецът лежи долу на земята, при него видял че беше стифадор Е.. Свидетелят попитал „Какво става?“ и му казали, че ищецът е паднал при качването в силоза. К. излага, че се качил до люка на силоза по редлера, защото по стълба не може да се достигне. Излага, че няма къде да се постави стълба, тъй като точно под люка е редлерът, по който вървят вериги. Сочи, че работи на това място от 16.10.2023г. и е обучаван да влизал в силозите по този начин, като върви по редлера. Обучаван бил от Н. и от К.С.. Сочи още, че никога не му е била давана стълба за качване в силоза и никога не му казвали как по друг начин да влиза в силоза. Никога не му били четени и инструкции за безопасност, но служителите се подписвали редовно, че такива са им четени, защото така били заставяне да правят. Свидетелят сочи още, че към настоящия момент има изградени стълби, след злополука, която се е случила с него на 06.01.2025 год. Два месеца след това – около м. март или м. април изградили на всички големи и на един малък силоз стълби. Твърди, че никога не е имало изисквания към операторите на силози да носят преносими стълби. К. сочи, че многократно е бил в един наряд с ищеца, но поради силни болки в ръката и рамото той не можел да обира силоз и вършел другата работа, която е приемане на коли и следене на работния процес. По делото е разпитана и свидетелката К.Д.Д., която живее на семейни начала с ищеца и имат две деца. Същата излага, че след инцидента Н. е бил настанен в неврохирургия за 5 дни. През първите дни на болничния престой тя стояла с него, тъй като той не можел да става, 6 имал температура, силни болки и не можел да става до тоалетна, защото е бил обездвижен. Сочи, че Н. имал главозамайване, силно главозамайване, не можел да се навежда, виело му се свят, като това продължило около 3-4 месеца, заедно с болките в ръката. Той имал изписани ортези – едната за рамото и лакътя, а другата на китката. Бил обездвижена за около 40 дни, с ортезата, но след това се наложило да я носи още дълги дни, защото не можел да прави пълни движения на ръката. След махането на първата ортеза минал физиотерапия и започнал и упражнения, но малко повече да си вдигне ръката му отнело около 6 месеца, и пак не можел да прави пълния радиус на движение на рамото. След 40-я ден му казали да се премахне ортезата, за да си движи ръката, но тя продължавала да го боли. Д. твърди, че дори и до ден днешен ищецът продължава да подпира ръката си на чантичката си. Той носел ортезата около 2-3 месеца, по препоръка на ортопед. Около два месеца след изписването му от болницата продължил да има световъртеж и главоболие, като избягвал да гледа телевизия и предимно лежал. Било му трудно да става заради болките в ръката и замайването. В дома му било трудно да полага хигиенни грижи за себе си – тоалетна и къпане и се налагало свидетелката да му помага. Тя му помагала и към момента с обличането. През първите два месеца го хранела тя, защото по принцип си служел с дясната ръка, която била пострадалата от злополуката. Около 6 месеца след злополуката той не управлявал и автомобил, защото му било трудно да превключва скоростите с дясната си ръка, а освен това и бил замаян и му ставало лошо. Д. излага още, че ищецът бил паднал духом, защото не можел да извършва ежедневните си дейности, не можел да помага с децата. Чувствал се безполезен и се притеснявал, че повече никога няма да възвърне пълния си потенциал. Вече не можел да ходи на село и да помага и на майка си в обработката на земята в двора. И към настоящия момент ищецът не бил напълно възстановен. С дясната си ръка не можел да вдига тежко и понякога получавал главоболие. При така изяснените факти по делото между страните на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че между ответното дружество и ищеца е бил сключен трудов договор, по силата на който К. е заемал при ответника длъжност „Старши оператор силози“, както и, че злополуката от 13.10.2024г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. В случая липсва спор, че злополуката, станала на 13.10.2024 г., при която е пострадал работникът, е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй като е станала през работно време и при изпълняване на задълженията му като работник на заеманата от него длъжност в ответното дружество. Затова правилна е преценката на районния съд ,че в случая е налице е основание да бъде ангажирана отговорността на работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на приложимата норма – настъпило увреждане на работника на 13.10.2024 г., което е внезапно по своя характер събитие; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника К. работа по трудово правоотношение с работодателя „КРЗ Порт Бургас” АД, както и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – наранявания на работника. Останали спорни въпроси пред съда /включително и пред настоящата инстанция / се свеждат до справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца за претърпените болки и страдания от настъпилата трудова злополука, както и приложението на чл. 201 от КТ с оглед твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявена от работника груба небрежност. Както правилно е посочил първоинстанционният съд ,размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, морални страдания, осакатявания и др. При причиняването на телесна повреда от значение са и възрастта на увредения, периодът на възстановяване, физическите болки и страдания, които лицето е претърпяло, както и емоционалното отражение на уврежданията върху пострадалия. Установено е по делото, че ищецът е получил множество наранявания по тялото, в това число закрито счупване на костите на черепа, счупване и мекотъканни увреди на костите формиращи дясна раменна става и счупване на костите формиращи дясна гривнена става /китка/. Възстановителният период при ищеца е бил определен от ЛКК и ТЕЛК като същият е бил приет за временно нетрудоспособен за периода от 13.10.2024г до 09.07.2025г. След ползване на платен отпуск Н. К. е възстановен на работа в предприятието на 09.08.2025г. От заключението по изготвената СМЕ се установява, че в резултат на претърпените травми и последвалото лечение и обездвижване на десен горен крайник и установените с проведения МРТ увреди на раменната става, ищецът е търпял болки и страдания и затруднение в ежедневните битови и физиологични нужди, както и невъзможност да извършва физически натоварвания на десен горен крайник. Тези затруднения са били поинтензивни в първите 3-4 месеца след травмата. За обосноваване размера на претенцията за заплащане на неимуществени вреди първостепенният съд се е позовал на събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля К., който е колега на ищеца, че след злополуката К. все още изпитва силни болки в ръката и рамото, които му пречат да изпълнява в пълнота трудовите си задължения, поради което и вършел другата работа, която не предполагала необходимостта на използване на физическа сила;показанията на свидетелката Д. , според които през първите дни на болничния престой се е налагало тя да стои с К. в болничната стая, тъй като той не можел да става, имал температура, силни болки и не можел да става до тоалетна, защото е бил обездвижен. Имал силно главозамайване, главоболие и не можел да се навежда, виело му се свят, като това продължило около 3-4 месеца, заедно с болките в ръката. Наложило да се носи ортези на дясната си ръка, което носене продължило около 2-3 месеца, по препоръка на ортопед. Около два месеца след изписването му от болницата избягвал да гледа телевизия заради главоболието и предимно лежал. Било му трудно и да става заради болките в ръката и замайването. Установи се още, че ищецът е срещал затруднения в ежедневието си, свързани с елементарните хигиенно-битови нужди, в това число не е можел да се облича сам, имал е нужда от помощ при хранене. Свидетелската заявява още, че ищецът паднал духом, защото не можел да извършва ежедневните си дейности и не можел да помага с децата. Това го карало да се чувствал безполезен и се притеснявал, че повече никога няма да възвърне пълния си потенциал. Травмите и бавното възстановяване му попречили да ходи на село и да помага и на майка си в обработката на земята в двора. С оглед възрастта на ищеца и характера на получените увреждания съдът е приел, че той ще продължи да изпитва болка, страдание и неудобство в различни моменти. Не без значение са и много силните болки, които ищецът е преживял непосредствено след инцидента и месеци след това. Изложеното е довело съда до извода, че злополуката е причинила тежки последици в емоционален план за ищеца, които трудно са били преодолени. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази и обстоятелството, че възстановяването на ищеца продължава и до момента на подаване на исковата молба, а той се е върнал на работа след повече от 9 месеца от датата на инцидента Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането е мотивирало съда да приеме , че справедливият размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от трудовата злополука е 25 000 лв. Съдът е посочил , че не следва да присъди пълния размер от претендираната сума, доколкото по делото все пак е установено, че от медицинска гледна точка ищецът е бил възстановен напълно към датата на изготвяне на заключението по допуснатата СМЕ. В същото е посочено, че към настоящия момент няма данни за трайни последствия върху подвижността на дясна ръка и рамо на лицето. Също така не са установени и трайни последици от счупването на черепа, водещи до проблеми във вестибуларния апарат. Счупването е засягало само черепната кост като от проведения скенер не са отбелязани травматични промени на главен мозък. В заключението си вещите лица са приели, че ищецът може да извършва обичайни движения свързани с физическо натоварване в трудова и битова среда. Именно в тази част е насочена въззивната жалба на ищеца ,който счита ,че макар съдът да е направил задълбочена аналитична съвкупна преценка на доказателствата ,изследвал е подробно механизмът на увреждането и е анализирал задълбочена последиците от наряняванията /физически и емоционални / ,не е правилно приложен принципа на справедливодстта по смисъла на чл. 52 ЗЗД ,като присъденото обезщетение за неимуществените вреди е силно занижено и не кореспондира с утвърдената съдебна практика В тази връзка въззивникът-ищец подчертава на първо място ,че съдът е следвало да преценява критично изводите на медицинската експертиза относно заключението ,че ищецът бил напълно възстановен и можел да извършва обичайните движения,свързани с физическо натоварване в трудова и битова среда ,както и че работоспособността му е възстановена в пълен обем /без да знаят в какво точно се състои естеството на работата на ищеца/. Възражението е неоснователно ,от една страна защото заключението на съдебно-медицинската експертиза е било прието без никакви възражения от ищцовата страна ,която се е съгласила с неоспорените констатации на вещите лица .Затова правилно и логично то е възприето изцяло от районния съд ,вкл. относно здравословното състоятие на ищеца към настоящия момент .Дори в съдебно заседание в.л.д-р С.Тодоров е посочил ,че ищецът „може да си служи с горен крайник ,дори при тежка физическа работа ,доколкото крайникът е възстановен напълно „. Неоснователни са и възраженията ,че определеният размер на обезщетението не е съобразен с цитираната съдебна практика ,доколкото посочените от ищцовата страна решения на върховната инстанция не са постановени по аналогични случаи .Така посоченото реш. № 1/03.01.2025 г. по гр.д. № 335/2024 г. на ВКС е относно следните увреждания :“ разкъсноконтузна рана с размер около 10 см. на ниво средна долна трета на предмишницата на дясната ръка, движенията в трети и четвърти пръст са били невъзможни, тежко са увредени лакътната артерия и лакътния нерв, разкъсани са флексорните мускули на ръката. Последва възпалителен процес, довел до ампутация на крайната и на средната фаланга на третия пръст на дясната ръка на ищеца. Тя е осакатена. Настъпилите усложнения, изразени в периферно-стволово увреждане на лакътния нерв, срединния и лъчевия нерв, трайно и невъзвратимо нарушават сетивността и моториката на ръката. Към злополуката ищецът е трудоспособен, на ••-годишна възраст.“В слчутая е определена сумата 40 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди/. В реш. № 227/11.08.2022 г. по гр.д.№ 529/2021 г. на ВКС пък става дума са следното увреждане :“ многофрагментно счупване на диафизата на дясна бедрената кост, фрактура на пателата (капачка на коляното и разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица. Лечението е на ищеца е било осъществено в Окръжна болница Бач-Кишкун, от където е изписан на 27.08.2020 г., като в болничното заведение е осъществено и оперативно лечение - открито наместване на получената многофрагментна фрактура на бедрената кост и пателата с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза.“ С други думи –според настоящият съдебен състав съдът е спазил принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди ,както е и съобразил размера на същото със съдебната практика ,отчитайки специфичността на конкретния случай ,свързана с интензитета на търпяните болки и страдания , оздравителния период и степента на възстановяване от увреждането . По отношение възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредите при трудовата злополука ,като е нарушил Инструкцията за безопасна работа в ограничени /затворени/ пространства ,без да използва стълба, а влизайки в силоза по металните плоскости ,настоящият съдебен състав счита решението за правилно и споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви ,към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК . Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. С отговора на исковата молба ответното дружество изрично се позовава на наличието на груба небрежност от страна на ищеца К., която е довела до трудовата злополука. В константната практика на ВКС, в това число в решение № 252 от 30.09.2016 година по гр.д. № 1364 от 2016 година на IV г.о. на ВКС и останалите цитирани в него решения, се приема, че при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение № 178 от 02.01.2019 година по гр.д. № 4579/2017 година на III г.о. на ВКС/. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Следва обаче да бъде съобразено и обстоятелството, че институтът на "грубата небрежност" при настъпила трудова злополука е неприложим в случаите, когато работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители. В този смисъл при преценката за наличието на съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник следва да бъде съобразено допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и имат ли те отношение към причините, довели до трудовата злополука и съответно ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата небрежност на работника /Решение № 187 от 29.10.2020 година по гр.д. № 4559/2019г. на IV г.о. на ВКС/. В тази връзка правилна е преценката на районния съд , че твърдението на ответника, че ищецът е бил запознат с приложената по делото инструкция за работа в закрити пространства при постъпването си на работа, също не бе установено. Установено е, че името на ищеца присъства в списък на 11 лица, които са били запознати с такава инструкция, но този списък няма дата на полагане на подписите. В показанията на свидетелят С. посочи, че на списъците с инструкции няма дати, тъй като се издава служебна бележка, за това, че е проведен инструктаж на всеки работник. По делото действително е представената такава служебна бележка, издадена от работодателя, но от същата се установи, че на 02.02.2015г. (датата на постъпване на работа) ищецът е бил запознат с инструктаж за безопасна хигиена на труда (лист 59), но не и с въпросната инструкция за безопасна работа в ограничени (затворени) пространства. Нещо повече, от показанията на свидетелите се установи, че честа практика на служителите, изпълняващи длъжността „оператор силоз“ е било влизането в силоза посредством качване по редлера. Дори в показанията си свидетелят К. изрично посочи, че именно това е бил единственият начин, който му е бил показан от колегите му, когато е бил обучаван да изпълнява задълженията си. Противното не се установи и от разпита на свидетеля С., който като лице, отговарящо за безопасните условия на труд при ответника заяви, че е виждал как служителите влизат в силозите именно през тези редлери, като забележка за това не им е била правена. В случая не е доказано кои норми на правилата на безопасност на труда са нарушени от ищцовата страна.Затова правилен е изводът ,че дори да се приеме, че не е била спазена инструкцията за безопасна работа, с която ищецът е бил запознат и поконкретно изискването за влизането и излизането в силоза да се използват стационарни или преносими стълби (където са налични), доколкото по делото се установи, че такива стълби изобщо не е имало, а напротив обикновено служителите са ползвали редлерите за тази цел, то и не би следвало това несъобразяване с правилата да бъде възприето като грубо нарушение на правилата за безопасност. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл.200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. ОСГК на ВКС приема за правилно становището, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС в ТР № 1/2023 г. гр. София, 05 март 2026 год. Върховният касационен съд на Република България, приема за правилно становището, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 от КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ. В мотивите се посочва, че правата за парично обезщетение и парични помощи, на които имат право осигурените лица при трудова злополука или професионално заболяване, са нормативно установени, като това се отнася и до начина на определяне на техния размер. От установените за това правила е видно, че чрез плащането на посочените обезщетения и помощи се цели да бъде компенсиран работникът или служителят за невъзможността да реализира доход по трудовото правоотношение, като по този начин се осигурят средства за неговата и на семейството му издръжка, а също така да бъде компенсиран за някои извънредни разходи, които му се налага да извърши с оглед настъпилия осигурителен риск. „Не е предвидена компенсация за претърпени вследствие на двата осигурителни риска неимуществени вреди“, поясняват върховните съдии. В решението пише още, че плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение, а именно за пропуснатите ползи и за претърпени вреди. С оглед начина на определянето им плащанията по социалното осигуряване не покриват пълния размер на тези вреди, поради което и работникът или служителят имат право да търсят обезщетение за разликата между пълния размер на вредите и заплатената по реда на социалното осигуряване част. Тази отговорност на работодателя е предвидена като допълнителен способ, наред със социалното осигуряване, чрез който работникът или служителят могат да получат пълно обезщетение за претърпените от тях вреди. В мотивите се посочва, че разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не урежда вреди в трудовото право, различни от тези в останалите отрасли на правото. Затова при действащата редакция на нормата се дължи обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди. Това са различни видове вреди, при които, за да се ангажира отговорността на работодателя, трябва да е налице сключен между страните трудов договор и настъпила трудова злополука или надлежно установено професионално заболяване. Тези факти са общи за всички видове вреди, като по отношение на останалите релевантни за тях обстоятелства са налице различия с оглед на вида на вредите. Тези различия обосновават и различия в начина на определяне на дължимите се за всяка една вреда обезщетения, като същите са различни за отделните вреди. В тълкувателното решение се констатира, че в чл. 200 – чл. 202 от КТ не се съдържат правила за определяне на дължимите се за всяка отделна вреда обезщетения, поради което по силата на чл. 212 от КТ ще трябва да намерят приложение правилата на общия граждански закон. Обезщетението за неимуществени вреди ще трябва да бъде определено по реда на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите, за който обстоятелствата, за които е заплатено обезщетение от социалното осигуряване, са неотносими. Затова тези плащания не могат да се отразят на размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, а същевременно с това не могат и да бъдат приспаднати от него при спазването на общите правила, тъй като обезщетяват различни вреди. „Подобно приспадане би означавало работникът или служителят да не получи пълно обезщетение за претърпените от него вреди“ Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, а дължимото обезщетение според определението на ал. 3 на същия член е разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди /Решение № 227 от 25.1.0216 година по гр.д. № 1405/2016г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 211 от 29.03.2010г. по гр. д. № 719/2009 г. на IV г.о. на ВКС и др./. В този смисъл от определеното обезщетение в размер на 25 000 лева, правилно е приспаднато изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3 239,49 лв. и не е приспаднал получените от ищеца пенсии и обезщетения от държавното обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване на основание чл. 200, ал. 3 КТ в размер на 19 992,37лв..Както е посочил районният съд,обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените вреди. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита ,че решението следва да бъде изцяло потвърдено ,а въззивните жалби на двете страни – отхвърлени . При този резултат съдът счита ,че разноски на двете страни следва да останат за тяхна сметка –така,както са направени . Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд