Решение № 316 от 3.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 645/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл. Образувано е по въззивна жалба на „Д.“ ООД, ЕИК № •••, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., •••, представлявано от управителя Т.П.С., действащ чрез адв. П. Ж., в качеството на дружеството на професионален домоуправител на Етажната собственост на •••, находящ се в гр. С.З., ••• срещу решение № 703/18.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 4610/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Решението се обжалва като нищожно, недопустимо и неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и е необосновано. Развиват се оплаквания за недопустимост на съдебният акт поради липса на правен интерес за ищеца от предявения иск, т.к. посредством него ищецът не защитава свое материално право и т.к. правните му последици не могат да повлияят на обективната действителност, т.к. ремонтът на асансьорната уредба в блока на Етажната собственост на адрес: гр. С.З., ••• ••• вече е фактически извършен. Претендира се прогласяване нищожността на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Излагат се и оплаквания за допуснато от Районен съд – Стара Загора съществено процесуално нарушение, ограничило правото на въззивника на защита, предвид конституирането на „Д.“ ООД като страна в процеса едва в проведеното открито заседание по делото. Излагат се и оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на проведеното на 04.09.2024 г. общо събрание на етажната собственост поради нарушение на процедурата за провеждането му като се излагат съображения, че шестима от собствениците на обекти в етажната собственост са участвали в събранието в качеството си на председателстващи и на протоколисти, и са подписали протокола за проведеното общо събрание, поради което същият има всички изискуеми по закон реквизити. В тази връзка се сочи, че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение тъй като не е давал указания на ответника, че тези обстоятелства не са установени, поради което не е изяснил в пълнота всички релевантни факти, което от своя страна е обусловило твърдяната неправилност на обжалваното решение. Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на нов, с който бъде прогласена нищожността му и производството по делото бъде прекратено. Алтернативно се претендира отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на нов, с който бъде отхвърлен предявения от Й. К. Й. иск, а на въззивника бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца и въззиваем Й. К. Й., действащ чрез адв. Г. Г. - М., с който жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна. Изложени са възражения за недопустимост на жалбата поради липсата на надлежна представителна власт на подалият я от името на „Д.“ ООД адв. П. Ж. поради липсата на взето от етажната собственост решение за обжалване и овластяване на професионалния домоуправител да упълномощи адвокат. Изложени са доводи за правилност на постановеното от Районен съд – Стара Загора решение, което първоинстанционният съд е постановил при спазване на процесуалните правила относно конституирането на страните и гарантиране на възможността им за упражняване на процесуалните им права, и относно обсъждане на доказателствата, а направените от него правни изводи за незаконност на проведеното на 04.09.2024 г. общо събрание на етажната собственост поради неспазване на процедурата за свикването и провеждането му са в съответствие с материалния закон. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски. В проведеното открито съдебно заседание въззивната етажна собственост се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира се присъждането на разноски, съобразно представения списък. Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски за въззивната съдебна инстанция. След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване, при наличието на правен интерес, т.к. с нея се обжалва негативно за въззивника първоинстанционно съдебно решение. По възражението на въззиваемия за недопустимост на жалбата съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, мотивите на което възпроизвежда и като мотиви на настоящото решение, а именно: Чл.11а от ЗУЕС предвижда възможност общото събрание на етажната собственост да възложи управлението й на професионален управител-търговец, като определя обхвата на правомощията на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на това лице. Чл. 18, ал.8 предвижда по решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) да могат да бъдат възлагани на професионален управител- търговец. В срока на договора избраният професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. Съгласно чл.23, ал.4 председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Анализът на цитираните законови норми обуславя изводът, че професионалният управител може да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, какъвто е настоящият случай, по силата на закона. В случая по делото са налице доказателства, че „Д.“ ООД е законният представител на собствениците на обекти в етажната собственост, а по силата на процесуалните правила законен представител на страна в процеса може да възлага упражняването на своите права на пълномощник-адвокат. По основателността на въззивната жалба: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Й. К. Й. срещу на Етажната собственост на •••, находящ се в гр. С.З., •••, с която е предявен иск по чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, с който се претендира отмяна на решение на общо събрание на етажната собственост, проведено на 04.09.2024 г. Оспореното като незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост е за пристъпване към предварително изпълнение на неотложния ремонт на асансьора на основание чл.39 от ЗУЕС. Изложени са твърдения, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от апартамент в сградата на етажната собственост, който не обитава имота. Твърди, че нито той, нито другите двама съсобственици на апартамента са били уведомени за провеждането на общото събрание на 04.09.2024 г., на което е взето решение за неотложен ремонт на асансьора. Като основания за незаконосъобразност на взетото решение се сочат неспазването на процедурата за свикване на общото събрание, поради невръчена на ищеца покана; неспазване на срока за свикване на събранието, предвид отсъствието на неотложност за извършването на ремонта; нарушена процедура във връзка с обявяване на дневния ред и гласуването; нарушения на процедурата при протоколирането на провеждането на събранието и проведеното гласуване, както и досежно оформянето на протокола; нарушения на закона във връзка с предварителното изпълнение на решението за извършването на ремонт. Исковата молба е връчена на професионалния управител на етажната собственост „Д.“ ООД на 27.02.2025 г., а в срока за отговор такъв не е бил подаден. В проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание е заявено възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяването му. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска и е отменил обжалваното решение на общото събрание на етажната собственост, като е приел че то е незаконосъобразно като взето неспазване на процедурата по провеждане на събранието относно избора на Председател и Протоколист на събранието. Правно-значимите факти са правилно установени от първоинстанционния съд и по тях няма спор между страните, като направените във връзка с тях фактически изводи са обосновани. Поради това въззивният съд препраща на основание чл.272 от ГПК към изложените от Районен съд – Стара Загора в тази част на обжалваното решение мотиви. При изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо, а съображенията за това са следните: Абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иск, за чието наличие съдът следи служебно до приключване на делото, е правният интерес от предявеният иск. Според въззивният съд за ищеца Й. К. Й. не е налице такъв правен интерес от обжалване на взетото на 04.09.2024 г. решение от общото събрание за извършване на неотложен ремонт на асансьорната уредба в сградата на етажната собственост. Правен интерес за ищеца не е налице, т.к. по реда на чл.40 от ЗУЕС подлежат единствено позитивните решения на общото събрание, с които пораждат правни последици занапред като създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение. В тази връзка следва да се държи сметка, че искът по чл.40 от ЗУЕС е конститутивен и решението, с което този иск бива уважен има преобразуващо действие спрямо засегнатото от незаконосъобразното решение на общото събрание право на ищеца-етажен собственик единствено занапред. В конкретният случай взетото решение за пристъпване към предварително изпълнение на неотложен ремонт на асансьорната уредба в сградата на етажната собственост по никакъв начин не засяга правната сфера на Й. К. Й., т.к. то не създава задължения за него в качеството му на етажен собственик и не подлежи на изпълнение, в т.ч. и на принудително такова. При вземане на това решение за извършване на ремонт на обща част на етажната собственост, каквато несъмнено представлява асансьорната уредба, не е било взето решение за извършване на разходи, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на сградата, чието заплащане да е било възложено в тежест на етажните собственици. Видно от приетия като доказателство протокол от проведеното общо събрание, нужните средства за ремонта в размер на 7200 лв. са били налични в касата на етажната собственост, поради което не се е налагало средствата за заплащането на ремонта да е следвало да бъдат тепърва събрани. В исковата си молба ищецът не е заявил твърдения в тази сума от 7200 лв. да са били включени средства, които той е заплащал под формата на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата или на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", за да може да се приеме, че взетото решение от общото събрание е засегнало неговите имуществени права. При това положение следва извод, че с предявения иск ищецът не цели защитата на свое накърнено от взетото от общото събрание на етажната собственост конкретно право, т.к. евентуалното признаване на неговата незаконосъобразност няма да предизвика никаква правна промяна в правната му сфера – нито за него ще отпадне задължение да заплати определени парични вноски, нито за етажната собственост ще възникне задължение да възстанови неправомерно похарчени вноски, които Й. К. Й. вече е бил направил във връзка със заплащането на разходите за управление и поддръжка, или за ремонт на общите части на етажната собственост. Това от своя страна обуславя липсата на правен интерес за ищеца от прогласяване незаконосъобразността на оспореното решение, взето на 04.09.2024 г. от общото събрание на етажната собственост за пристъпване към предварително изпълнение на неотложния ремонт на асансьора на основание чл.39 от ЗУЕС, т.е. недопустимостта на предявеният иск. Ето защо и с оглед изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото да бъде прекратено. Относно разноските: При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната етажна собственост, сега въззивник, има право на разноските, направени в двете съдебни инстанции. Разноски за първоинстанционното производство не следва да бъдат присъждани на страната, т.к. доказателства за направени разноски не са били представени до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. / договор за правна защита и фактура за извършено плащане са били представени с писмената защита. Разноски следва да се присъдят за въззивното производство в общ размер на 1240 лв. / хиляда двеста и четиридесет лева/, предвид представените своевременно доказателства за платена държавна такса за въззивно обжалване от 40 лв. и платено адвокатско възнаграждение от 1200 лв. Относно обжалваемостта: С оглед разясненията за приложението на закона, дадени с ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС – т.3, съгласно които въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се и се прекратява производството по делото, или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане, подлежат на касационно обжалване, въззивният съд приема, че настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, предвиждаща необжалваемост на въззивните решения по иск по чл.40 от ЗУЕС, не следва да намери приложение.