Решение № 476 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 3769/2026 г.

Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Ц. Й. против ДП „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяването му на предишната работа. В исковата молба се навеждат твърдения, че до 23.03.2026 г. ищецът бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като заемал длъжността „Директор предприятие" на Регионално поделение Железопътна секция Враца към ДП НКЖИ. Дългогодишен служител е на предприятието. Трудовото му правоотношение било прекратено с Акт за прекратяване на Трудов договор № •••••••••••••••••/ 23.03.2026 г. на основание чл. 328, ал.2 от Кодекса на труда. Навежда следните основания за незаконност на уволнението: На първо място, от представения с настоящата искова молба болничен лист се установявало, че към датата на издаване на спорния акт за прекратяване на трудовото му правоотношение е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Актът за прекратяване на трудовото правоотношение обаче е оформен при отказ от негова страна да го подпише, което не отговаря на истината. Състоянието му - както физическото, така и психическото, било такова, че обективно не му позволявало нито да се запознае и осмисли съдържанието на представения в дома му документ, нито пък физически да положи подпис под документа. Независимо, че не се ползва със закрила по чл.333 КТ, бил не просто неработоспособен, а неадекватен, връчването се извършило в дома му, без да бъде предупреден и без да му бъде дадена възможност да се запознае със съдържанието на документа, който трябвало да подпише. В този смисъл процедурата по връчване на акта за прекратяване на трудовото правоотношение е опорочена. На следващо място намира, че уволнението му по този ред се явява самоцелно, какъвто не е нито духът, нито целта на нормата на чл.328, ал.2 КТ, осигуряващ на работодателя един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на съществуващата трудовоправна връзка с отделния служител, попадащ в кръга на правни субекти, включени в ръководството на предприятието. Излага съображения в тази насока. С оглед на твърденията си, ищецът иска уволнението му да бъде признато за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена, както и да бъде възстановен на предишната си работа. Претендира разноски. Ответникът счита предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за неоснователни. Твърди, че са налице всички комулативни елементи от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.328, ал.2 от КТ, поради което атакуваният с исковата молба Акта за прекратяване на трудовото правоотношение № ••••••••••/23.03.2026 г., е законосъобразен, издаден при съобразяване е нормативната уредба и трайната съдебна практика. Посочва се на първо място, че е налице сключен договор за управление. С Догово𠹕••••••/10.03.2026 г. министърът на транспорта и съобщенията е възложил на генералния директор на ДП НКЖИ - инж. Йо. В. управлението на Компанията. Неразделна част от договора е приложението по чл.5, ал.1 от същия, в което са изброени показателите, формиращи балната оценка на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите резултати, с оглед оформяне на окончателното възнаграждение за генералния директор по договора за възлагане на управлението на ДП НКЖИ. Посочва се на следващо място, че ищецът е лице от ръководния състав на Компанията. Изпълнявал е длъжността „Директор на Железопътна секция Враца“ с функционална подчиненост на генералния директор на ДП НКЖИ, като съгласно длъжностна характеристика той е ръководел, координирал, организирал и контролирал цялостната дейност по поддържане и ремонт на железния път и съоръженията в железопътната секция. На следващо място в чл.20, ал.1 от Закона за железопътния транспорт са предвидени правомощията, с които генералният директор разполага. Законът е предвидил в ал.2 възможност генералният директор да делегира някои от правомощията си по ал. 1 по т. 2 - 4 (2. сключва договори за извършване на предоставяните от и за компанията услуги; 3. назначава и уволнява работниците и служителите в НК "ЖИ"; 4. представлява компанията пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина.) на други длъжностни лица от компанията по решение на управителния съвет. Това се осъществява с предоставените на директорите на поделения в страната нотариално заверени пълномощни, дадени от генералния директор, съгласно които те могат да назначават, уволняват, наказват дисциплинарно служители в поверените им структури, както и други права по т.2-4. Навеждат се аргументи, че са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от генералния директор, с оглед постигане на приета и одобрена Бизнес програма. За изпълнение на задълженията си като управител на железопътната инфраструктура ДП НКЖИ разработва дългосрочни (Стратегия за експлоатация), средносрочни (Бизнес програма) и краткосрочни (Годишна програма) документи. Бизнес програмата, която прилагаме към настоящото производство, ведно с препис от Протокол №07-02/26 от редовно заседание на Управителния съвет на ДП НКЖИ, е изготвена в съответствие с изискванията на чл.57 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, като съдържанието й е в съответствие на чл.58 от същия нормативен акт и има за цел да очертае най-важните насоки за развитие на железопътната инфраструктура в следващия пет годишен период, който период съвпада и с периода на действие на договора с държавата. Най – сетне се твърди, че правото по чл.328, ал.2 от КТ е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца от реалното започване осъществяване на функциите по договора от генералния директор. Договор № ••••••/10.03.2026 г. министърът на транспорта и съобщенията е възложил на генералния директор на ДП НКЖИ - инж. Йо. В. управлението на Компанията. Със Заповед № ••••••••/10.03.2026 г. министърът на транспорта и съобщенията назначава Йордан Върбанов за генерален директор и член на Управителния съвет на ДП НКЖИ, считано от 10.03.2026 г. Актът за прекратяване на трудовото правоотношение № •••••••••/23.03.2026 г. е връчен при условията на отказ на 23.03.2026 г. Оспорва твърдението на ищеца, че към момента на връчване на документите - 23.03.2026 г., състоянието му - както физическото, така и психическото е било такова, че обективно не му позволявало нито да се запознае и осмисли съдържанието на представения в дома му документ, нито пък физически да положи подпис под документа. Развива подробни съображения в тази насока. С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и отправените искания, съдът приема, че при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване е сезиран с конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи: Не е спорно между страните, а и от представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор от 23.09.1986 г. се установява, че считано от 05.03.2025 г. ищецът е назначен да изпълнява длъжността „Директор предприятие" на Регионално поделение Железопътна секция – гр. Враца към ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ да назначаване на титуляр на длъжността. Представена като доказателство по делото е и длъжностна характеристика на ищеца за длъжността „Директор предприятие" на Регионално поделение Железопътна секция – гр. Враца. От представения по делото акт за прекратяване на трудов договор № ••••••••/23.03.2026 г. на Генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ се установява, че със същия на основание чл.328, ал.2 КТ и във връзка с договор № ••••••••/10.03.2026 г. за възлагане на управлението на „Национална компания железопътна инфраструктура“ с Йо. Е. В. – генерален директор, се прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от 24.03.2026 г. Актът е връчен при условията на отказ на 23.03.2026 г., което е установено с подписа на двама свидетели. Като доказателство по делото е приет и договор № ••••••••/10.03.2026 г. за възлагане на управлението на „Национална компания железопътна инфраструктура“ с Йо. Е.В. – генерален директор. Приета като писмено доказателство е още Бизнес програмата на „Национална компания железопътна инфраструктура“ за периода 2026 – 2030 г. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели. Разпитан свидетелят А. А. Й., съпруга на С. Й. посочва, че С. бил с високо кръвно налягане, не се чувствал добре. Той приема лекарства за кръвно налягане. На 20.03.2026 г. на С. му се завило свят и паднал на холната маса. Посетили лекар, снимали го. Оказало се изкълчване на дясната ръка и му дали болничен лист. Оттам нататък не се чувствал добре и все още не е добре, и е в болнични. Били му изписали болкоуспокояващ сироп – темпалгин. На 23 март на 2026г. били на с. Бели извор. На този ден в ранния след обяд инженер П. звъннал на С. и му казал, че е пред блока им в гр. Враца и го чака да слезе долу. С. му казал, че е на село и ако желае да го види, да дойде на село, защото той не е в състояние да отиде до гр. Враца. Малко по-късно инж. П. звъннал отново, че са пристигнали в с. Бели извор и С. започнал да им обяснява нещо, но той говорел несвързано, свидетелката взела телефона, за да им обясни къде живеят. Посрещнала ги на вратата. Те поискали С. да излезе, но той не бил в състояние и те влезли в къщата. С. по едно време станал от леглото от уважение и те настояли той да подпише документи, които били взели със себе си. Той не можел да подпише нищо, поради контузеното му дясно рамо. Разписали се двете дами, които били с инж. П., че С. отказва да подпише. Оставили един екземпляр и си тръгнали. С. не е бил канен от инж. П. да отиде и да разпише документи на работното си място. Той бил уведомил работодателя си за това, че е в болнични. С. работи във фирмата от 40 години, там е от 1986г. Доста време бил на ръководен пост, но в последните 20 години изпълнявал функциите на заместник директор. Държанието й с хората, които дошли да донесат документите било нормално. Разпитан свидетелят Ц. А. Т., доведен от ищеца, без дела, родство и зависимости със страните по делото заявява, че имам имот в с. Били извор в съседство на имота на С.. Винаги, когато ходи в имота си, се отбива при С.. В края на март месец на 2026 г., били почивни дни, отишъл в с. Бели извор и се отбил при С.. Видял С., но не бил добре. Винаги, когато е ходил на с. Бели извор, винаги се отбива при С. и си пийват по нещо, но този път явно е имал хипертонична криза. В началото на следващата работна седмица, отново отишъл на с. Бели извор, защото имал работа, отбил се пак при С., но той бил още по-зле, защото били идвали някакви хора при него. От неговата жена разбрал, че го освобождават от работа. Той бил в някакво състояние, ходел из стаята и се въртал само. В понеделник при С. бил след 16:00 часа. Не са разговаряли много с него, попитал го само как е. Той отговорил само с „абе“, не искал да разговаря. Не си спомня конкретни дати, знае, че било само края на месеца. Разпитан свидетелят И. Г. П., без родство, дела и зависимости със страните по делото пояснява, че работи като Директор Поделение „Железен път централно управление“ на НКЖИ. Познава С., с него работят, като той изпълнявал длъжността Директор на железопътна секция – Враца. С. видял за последно в понеделник – 23.03.2026 г, когато му връчили акта за прекратяване и предизвестието. Предисторията е, че на 19.03.2026 г – четвъртък, след обедната почивка, около 13:00 часа, провели среща с г-н С. Й. в присъствието на Заместник-генералния директор по експлоатация в централно управление – София. Водещ бил Заместник-генералния директор, а темата на разговор била, че с назначаването на новото ръководство на компанията, желае да се извършат промени в ръководния състав. Една от тези промени била, да се смени Директора на железопътна секция –Враца. На С. Й., в присъствие на свидетеля, му било предложено да заеме друга позиция в Железопътна секция – Враца, която е Ръководител на отдел за координация и контрол. Тази длъжност се заемала тогава от колега Йо., който му предстояло пенсиониране, с подадени документи в края на м. март 2026г. Съответно срещата приключила с разбирателство между трима им, че г - н Й. ще бъде преназначен от 01.04.2026 г. на посочената длъжност, като г-н Й. приел без никакви възражения за тази замяна на позициите. След това, на другия ден си изпълнявали оперативно длъжността - да се чуват всяка сутрин по телефона с г-н Й., както и с другите директори на другите поделения. В петък, в 07:00 часа сутринта с гн Й. се чули по телефона и той му казал, че не се чувства добре, не е спал цяла вечер, но не изпаднал в подробности и разговорът приключил. На 23.03.2026 - понеделник, свидетелят бил уведомен, че той е излезнал в болничен. След като приключила сутрешната оперативка, бил повикан при Заместник-генералния директор, с което му се разпоредило, че трябва да отидат в присъствието на юрисконсулт, отдел Правен и представител на човешки ресурси, да връчат акта за прекратяване и предизвестието на г-н С. Й..Открили последния в село Бели Извор. Влезнали в къщата, придружила ги съпругата му. С. бил седнал на дивана. Колежката от личен състав – К. започнала да му обяснява за какво са при него. През цялото време тя си изчела протоколно нещата и му оставила документите, като през цялото време съпругата му казвала, че той няма нищо да разписва. Й. отказвал да комуникира и мълчал. След като го запознали какви документи носят и за какво са дошли, и той отказал да подпише тези документи, те се подписали на акта като свидетели за отказа на Й. да се подпише. Малко преди да тръгнат го помолил да дойде с него в другата стая и му казал, че отпада това тяхно споразумение – устно за преназначаване на позицията Ръководител на отдел за контрол и координация към ЖП секция - Враца. Състоянието на Й. било нормално. Денят, в който връчвали акта за прекратяване и предизвестието, не си спомня да са имали разговор с жената на г-н Й.. Не са канили г-н Й. да отиде в офиса и да разпише документите. Отишли директно при г- Й. за връчване на акта за прекратяване и предизвестието, защото така им било разпоредено. Според свидетеля състоянието на Й. било нормално, защото когато го повикал и му казал, че отпада устната им уговорка, той го приел нормално. Разпитан свидетелят К. Д. Н. пояснява, че работи в НКЖИ, отдел „Управление на човешки ресурси“, на длъжност Ръководител сектор администриране на персонала. Г-н Й. познава от назначаването му на длъжност Директор от февруари 2025 г. Последно се е виждала с Й. на 23.03.2026 г., когато посетили дома му за връчване на акт за прекратяване по екипност –чл. 328, ал. 2 от КТ. На 23.03.2026 г. сутринта била извикана от Генералния директор на ДП НКЖИ и й била поставена задача, да изготви предизвестие и акт за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.2 от КТ. Изготвила акта и със служебен автомобил пристигнали в с. Бели извор. Посрещнала ги съпругата му, която била недобронамерена. Поканила ги в пристройка към къщата, в една стая, в която се появил и г-н Й.. Казала му, че целта на посещението е прекратяване на трудовото му правоотношение, обяснила му основанието от КТ и му предложила предизвестие и акта за прекратяване, за да се запознае с тях, и да ги прочете. Междувременно му обърнала внимание, че предизвестието няма да бъде отработено, а ще бъде платено и това е записано в акта. Договорът ще бъде прекратен от следващия ден. Той взел документите, започнал да ги чете, съпругата му ги дръпнала от ръцете и казала – „нищо няма да подписваш“. Изчакала и тя да се запознае с документите, при което се започнала една дилема, че той е бил най-добрият служител, най-добрият директор, не е бил за уволняване и те са отишли да им причинят тази вреда. Г-н Й. говорел с тях, бил адекватен. Той казал, че няма да подпише тези документи. Свидетелката го уведомила, че акта за прекратяване и предизвестието, ще му бъдат връчени в присъствието на двама свидетели, които били в екипа. Подписал се акта от свидетелите. Дала му неговите екземпляри и прибрала другите. Това, което ръководството е информирало свидетелката е, че г-н Й. е бил поканен в офиса за получаване на документите, но е отказал, поради това, че има болничен лист, най-вероятно защото е бил в отпуск по болест в този ден. Когато влезнали в стаята, първоначално Й. го нямало там, влязъл в последствие. Той бил в сградата, но не бил в сама стаята. След като влязъл Й. стоял прав, тя му обяснила нещата, и той отишъл да седне на нещо като диванче. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ответникът следва да докаже законността на уволнението на посоченото в заповедта прекратително основание, като установи предпоставките на чл.328, ал.2 КТ - да е сключен договор за управление на предприятието /има се предвид предприятие, което развива стопанска дейност, независимо от собствеността на капитала – държавен, частен, смесен; § 1, т. 2 ДР на КТ и чл. 1, ал. 1 КТ/. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да се упражни само по отношение служителите от „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление. Установи се от събраните по делото доказателства, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.328, ал.2 КТ. Доказа се по делото, че е налице сключен договор за управление. С Догово𠹕•••••/10.03.2026 г. министърът на транспорта и съобщенията е възложил на генералния директор на ДП НКЖИ - инж. Йо. В. управлението на Компанията. Неразделна част от договора е приложението по чл.5, ал.1 от същия, в което са изброени показателите, формиращи балната оценка на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите резултати, с оглед оформяне на окончателното възнаграждение за генералния директор по договора за възлагане на управлението на ДП НКЖИ.Тоест, възнаграждението на генералния директор се определя в зависимост от постигнатите икономически резултати, съгласно посоченото приложение. В чл.10, ал.1, т.10, б. а от договора пък е уговорено, че същият се прекратява в случай на неизпълнение на икономическите показатели, определени съгласно чл. 58, ал.2 ППЗПП. Установи се също, че ищецът е лице от ръководния състав на Компанията. Изпълнявал е длъжността „Директор на Железопътна секция Враца“ с функционална подчиненост на генералния директор на ДП НКЖИ, като съгласно длъжностна характеристика той е ръководел, координирал, организирал и контролирал цялостната дейност по поддържане и ремонт на железния път и съоръженията в железопътната секция. На следващо място се доказа, че актът за прекратяване на трудов договор № •••••••/23.03.2026 г. е издаден от компетентен орган - Генералния директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, с когото е сключен договора за възлагане на управлението на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо само при изрично посочената в тази разпоредба предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието, и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. Следователно с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага само лицето, с което е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството – респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. Установи се, че правото по чл.328, ал.2 от КТ е упражнено от работодателя не по-късно от 9 месеца от реалното започване осъществяване на функциите по договора от генералния директор.С Договор № ••••/10.03.2026 г., министърът на транспорта и съобщенията е възложил на генералния директор на ДП НКЖИ - инж. Йо.В. управлението на Компанията. Със Заповед № •••- ••/10.03.2026 г. министърът на транспорта и съобщенията е назначаил Йо. В. за генерален директор и член на Управителния съвет на ДП НКЖИ, считано от 10.03.2026 г. Актът за прекратяване на трудовото правоотношение № ••••••••••/23.03.2026 г. е връчен при условията на отказ на 23.03.2026 г. Освен това, представения акт за прекратяване на трудовото првоотношение съдържа необходимите реквизити. Съгласно формираната съдебна практика в решение № 379 от 10.11.2015г., постановено по гр.д. № 2863/2015г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, посочването на конкретния договор за управление и на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ в мотивите на заповедта, е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание за уволнение (за разлика от други основания, например – по чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 195 от КТ или по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ). При основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ законът не изисква работодателят да връчва или да запознава преди уволнението съответния работник или служител, със сключения договор за управление; достатъчно е последният да е посочен в заповедта за уволнение. Спорен в съдебната практика е въпросът „Необходимо ли е наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на предприятието на работодателя, за да осъществи той правомощията си по чл. 328, ал. 2 КТ?“. В тази връзка и за отговор на този въпрос е образувано Тълкувателно дело № 2/2026 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, по което към датата на приключване на устните състезания не е постановено решение. Настоящият съдебен състав споделя практиката, формирана в множество решения/ напр. Решение № 181/25.03.2025 г. по гр.дело №1406/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК/, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се състои от един единствен елемент – да е сключен договор за управление на предприятието /има се предвид предприятие, което развива стопанска дейност, независимо от собствеността на капитала – държавен, частен, смесен; § 1, т. 2 ДР на КТ и чл. 1, ал. 1 КТ/. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да се упражни само по отношение служителите от „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление. Приложното поле на това специфично по цел основание за уволнение – да се даде възможност на управителя да подбере сам ръководен екип, не е ограничено от законодателя от условието започналото изпълнение по сключения договор за управление да е релевантно само ако е по конкретна бизнес програма. Такова условие не може да бъде изведено и чрез тълкуване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, което е недопустимо да е разширително. Изводът следва от целта на договора за възлагане на управление. Правоотношението по договора за управление е функция на съществуващо правоотношение между търговското дружество и управителя, възникнало от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя и чието основно съдържание е уредено в закона /правомощията на управителя и обема на представителната власт/. С този договор се уреждат облигационните права и задължения между управителя и дружеството – чл. 141, ал. 7, 8 и 9 ТЗ, чл. 241, ал. 7 ТЗ, чл. 52 – чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, а преди чл. преди чл. 27 и чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год./. Функционалната връзка между избора и договора за управление се изразява в това, че избраният управител приема положението на орган на дружеството, когато има сключен договор за управление, а последният се сключва с цел управителят да встъпи в органовите задължения. Ако няма сключен договор за управление управителят може да откаже да изпълнява служебните си задължения. Поради това и правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е предпоставено от сключването на договор за управление. Наличието на бизнес програма, по която работодателят, който е публично предприятие, е нормативно задължен да осъществява дейността си, /чл. 57 и чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за публичните предприятия, а преди чл. преди чл. 27 и чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год./ или в която работодателят, който е частно предприятие, е заложил постигането на определени икономически резултати, е от значение единствено за отношенията между страните по договора за управление. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме обратното становище, в конкретния случай е приложена по делото бизнес програма на дружеството – ответник за периода 2026 – 2030 година. С Догово𠹕•••••/10.03.2026 г. министърът на транспорта и съобщенията е възложил на генералния директор на ДП НКЖИ - инж. Йо. В. управлението на Компанията. Неразделна част от договора е приложението по чл.5, ал.1 от същия, в което са изброени показателите, формиращи балната оценка на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите резултати, с оглед оформяне на окончателното възнаграждение за генералния директор по договора за възлагане на управлението на ДП НКЖИ. Тоест, възнаграждението на генералния директор се определя в зависимост от постигнатите икономически резултати, съгласно посоченото приложение. В чл.10, ал.1, т.10, б. „а“ от договора пък е уговорено, че същият се прекратява в случай на неизпълнение на икономическите показатели, определени съгласно чл. 58, ал.2 ППЗПП. Установи се най – сетне, че актът за прекратяване на трудовото правоотношение е редовно връчен при отказ на ищеца на 23.03.2026 г. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът оспорва законността на уволнението си, с твърдения, че психическото и физическото му състояние не е позволило да подпише актът за освобождаване от длъжност и да разбере смисъла на същия. Съдът намира тези доводи на ищеца за основателни.Такива обстоятелства по делото не се установиха.Този извод на съда не се опровергава и от събраните по делото гласни доказателствени средства.В показанията си свидетелите изразяват субективните си възприятия относно състоянието на ищеца, но същите, поради липсата на специални знания, не са в състояние да отразят обективното състояние на последния. С оглед на изложеното извършеното на посоченото в заповедта основание уволнение е законосъобразно, поради което искът следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът намира следното: За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Съобразно с това този иск също следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода от спора и на основание на чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,00 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, Врачанският районен съд