Решение № 1123 от 23.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 662/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40,ал.2 от Закона за достъп до обществена информация . Делото е образувано по жалба на Д. К. Н., [ЕГН], от [населено място], [улица], електронен адрес за връчване на съдебни книжа : [електронна поща], срещу Отказ за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/№517004-32/20.05.2026г. на Директора на ОДМВР- гр. София. В жалбата се навеждат доводи, че жалбоподателят обжалва изцяло като незаконосъобразен посочения отказ с рег. № 517004-32 от 20.05.2026 на Директора на ОДМВР - София, постановен по негови заявления за достъп до обществена информация от 30.04.2026 и 05.05.2026г. Твърди, че с посочените заявления е поискал достъп до съществуваща обществена информация, обективирана в документи и технически носители, свързани със съставянето на АУАН № 3665858 от 11.05.2025г., както и с извършена проверка по негов сигнал от 13.05.2025г. Подчертава, че с обжалвания акт административният орган е отказал изцяло достъпа до информация, приемайки, че заявените документи и записи не представляват обществена информация. Счита, че така постановеният отказ е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изтъква, че в отказа липсва и разграничение между отделните категории поискана информация и не е извършена преценка относно възможността за предоставяне поне на частичен достъп. Според жалбоподателя, исканата информация представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ, доколкото съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена е всяка информация, свързана с обществения живот, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Аргументира се, че в случая, поисканите документи и зaпиcи (справки, протоколи, доклади, зaпиcи от камери и др.) са създадени и съхранявани от ОДМВР - София именно във връзка и по повод осъществяване административния орган на законовите му правомощия по контрол и опазване на обществения ред. Жалбоподателят е категоричен, че тази информация е пряко свързана с дейността на длъжностни лица при изпълнение на служебните им функции и по своята същност представлява "служебна обществена информация" по смисъла на чл.11 от 3ДOИ. Твърди, че в трайната си практика административните съдилища приемат, че информацията за дейността нa полицейските служители, включително пpи извършване на проверки и съставяне на актове, е обществена, като се позовава на конкретни съдебни актове по аналогични, според него, казуси . Д. Н. счита, че обжалваният отказ за предоставяне на обществена информация е незаконосъобразен и поради това, че от страна на органа неправилно е приложен законът, като е отречен изцяло характерът на исканата информация като обществена. Намира, че обстоятелството, че част от информацията се съдържа в преписката по установяване на административно нарушение не я лишава от характера на обществена. Подчертава, че правото на достъп по ЗДОИ е самостоятелно и не се изключва от наличието на друго производство, особено когато се търси информация за законосъобразността на действията на администрацията, а не само достъп до доказателства по конкретна преписка. В жалбата се навеждат доводи, че оспорваният отказ за достъп до обществена информация е незаконосъобразен и поради това, че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила – порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Твърди, че оспорваният отказ е постановен в нарушение на чл.38 от ЗДОИ, тъй като е изцяло немотивиран. Според жалбоподателя, административният орган не е изложил абсолютно никакви конкретни фактически и правни основания за своя извод, а и липсва анализ защо всеки един от поисканите документи или записи нe представлява обществена информация, като е посочено единствено бланкетното твърдение, че информацията нe е обществена, което представлява отказ да се мотивира актът и е равносилно нa липca нa мотиви, което е съществено процесуално нарушение и само по себе си е основание за отмяна нa aктa като незаконосъобразен. Д. Н. счита, че оспореният акт е незаконосъобразен и поради това, че напълно е пренебрегнато задължението за предоставяне на частичен достъп до обществена информация по чл.7 от ЗДОИ чрез заличаване на защитени данни. Намира, че дори да се приеме, че част от информацията е защитена (например лични данни на трети лица), органът е бил длъжен да извърши индивидуална преценка и да предостави достъп до останалата част от информацията, като заличи защитените данни. Изтъква, че в обжалвания акт липсва каквато и да е преценка в тази насока, което е съществено нарушение на административно-производствените правила и трайната съдебна практика. В жалбата се навеждат доводи, че атакуваният отказ за предоставяне на обществена информация е незаконосъобразен и поради несъответствието му с целта на закона – чл.146, т.5 от АПК. Посочва, че целта на ЗДОИ е да гарантира прозрачност, отчетност и обществен контрол върху дейността на администрацията, но че с постановения отказ тази цел е осуетена. Намира, че отказвайки достъп до информация за действията на свои служители, ОДМВР-София възпрепятства възможността на обществото да си състави мнение за тяхната законосъобразност и ефективност. Твърди се още, че заявленията за достъп до обществена информация не представляват искане за създаване на нова информация, правни анализи, становища или тълкувания, а за предоставяне на достъп до вече съществуваща информация. За жалбоподателя в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като исканата информация е необходима за разкриване на евентуални нарушения при упражняване на правомощия и за повишаване на прозрачността и отчетността на полицейските органи. Аргументира се, че съдебната практика последователно приема, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информация, която позволява контрол върху законосъобразността на действията на полицейските служители и че с оглед гореизложеното, обжалваният отказ се явява изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С тези доводи Д. Н. иска от съда да отмени като незаконосъобразен обжалвания отказ, да върне преписката на ОДМВР – София за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ и моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен и немотивиран процесния отказ, да върне преписката на ОДМВР с указания на жалбоподателя да бъде предоставена исканата информация, както и да му бъдат присъдени направените по делото разходи. Ответникът ВПД Директор на Областна дирекция на МВР - София , старши комисар В. И., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. Г., оспорва изцяло така предявената жалба и моли същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна. Намира, че от съдържанието на искането за предоставяне на обществена информация се установява, че търсената информация е индивидуализирана изцяло чрез лично участие на заявителя по конкретно административно – наказателно производство и служи за защита на негов личен интерес , а не за реализиране на целите на ЗДОИ. Ответникът е категоричен, че Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на цяла преписка и не създава общо право на достъп до административни преписки и събраните по тях доказателства, както и че чрез искане за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ не може да се заобикаля специалния ред за достъп до материали от проверки и преписки. Според ответника, исканите в конкретния случай документи по естеството си съдържат сведения относно проверяващи служители, автори на доклади, свидетели и лица, подали сведения, както и данни от извършени проверки. Сочи, че дори и да се приеме, че част от информацията има обществен характер, достъпът до нея би засегнал права и законни интереси на множество трети лица. Относно надделяващия обществен интерес Директорът на ОДМВР – София счита, че самото обстоятелство, че проверката и производството са извършени по повод подаден от жалбоподателя сигнал или съставен спрямо него акт не обуславя автоматично наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ЗДОИ и поради това правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ. В заключение, ответникът моли съда да отхвърли жалбата - като неоснователна - и да потвърди оспорвания отказ - като законосъобразен, както и да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение . Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : С искане по чл.25 от ЗДОИ, подадено по електронен път, на 30.04.2026г., жалбоподателят Д. К. Н., е поискал от ОДМВР – гр. София на основание ЗДОИ да му бъде предоставен достъп до обществена информация, обективирана в документи, свързани с извършената проверка по подаден сигнал от 13.05.2025г., както следва : 1 . Копие от акта/заповедта/разпореждането за започване на проверката;2. Копие от всички протоколи, доклади, справки, и становища, включително, но не само, изготвени в хода на проверката; 3. Копие от крайния акт/резолюция/ доклад, с който е приключила проверката ; 4. Копие от документи, съдържащи констатации относно установени или неустановени нарушения; 5. Копие от документи, удостоверяващи предприети действия/ включително дисциплинарни производства, ако има такива – без лични данни/; 6.Копие от документи, удостоверяващи дали и кога са уведомявани други органи/ включително прокуратурата/; 7.Справка/като документ/ съдържаща датите на започване и приключване на проверката и органа, който я е извършил. В искането жалбоподателят изрично е заявил, че не изисква създаване на нова информация/становища, обяснения и правни оценки/, а само достъп до съществуващи документи. Моли информацията да му бъде предоставена в сканиран или друг наличен електронен формат на посочения имейл, а в случай, че не съществува документ, удостоверяващ дадено обстоятелство – това да бъде изрично. Д. Н. изрично е изразил несъгласието си заявлението му да бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация, а в случай на отказ да се предостави исканата информация, този отказ да бъде изрично мотивиран, съгласно чл.38 от ЗДОИ. На 05.05.2026г. Д. Н. е депозирал ново искане до ОДМВР – гр. София да му бъде предоставен достъп до съществуваща обществена информация, обективирана в документи и технически носители, свързани с извършената проверка по подаден от Нанковски сигнал на 13.05.2025г. и съставения Акт за установяване на административно нарушение №3665858 от 11.05.2025г, а именно : 1. Копие от всички налични видео, аудио и/ или снимкови записи от боди камери, свързани с проверката и съставянето на АУАН №3665858/11.05.2025г. в оригинален формат, ако такъв е наличен; 2.Копие от всички протоколи, доклади, справки и други документи, в които се съдържат констатации и/ или описания относно : - възможността за възражения ; - предоставянето на акта за прочит; - предявяването на акта за подпис; 3.Копие от документи, съдържащи описание на действията на служителите във времевия интервал 14:53часа – 15:15часа на 11.05.2025г., ако такива са налични; 4.Копие от всички документи, в които се съдържат фактически констатации от извършената проверка относно горепосочените обстоятелства; 5. Копие от документи/протоколи, доклади, справки или други/, в които се съдържат данни относно времето на предявяване на АУАН№3665858 от 11.05.2025г. и предоставянето за прочит, ако такива документи са налични; 6. Копие от документи/ протоколи, доклади, справки или други/ , в които се съдържат данни относно предоставената възможност за възражения по АУАН№3665858 от 11.05.2026г., включително дали са направени възражения на място и как са отразени те, ако такива документи са налични. И в това искане за предоставяне на обществена информация жалбоподателят е заявил изрично, че не изисква създаване на нова информация, а достъп до съществуващи документи, факти и информация, поискал е информацията да му бъде предоставена в сканиран вид, в случай, че искания документ не съществува – това да бъде посочено изрично, а при отказ да му бъде предоставена информацията – отказът да бъде мотивиран. По тези искания за предоставяне на достъп до обществена информация ВПД Директор на ОДМВР - София старши комисар В. И. е постановил отказ за предоставяне на обществена информация с рег. №517004-32/20.05.2026г., с който е уведомил Д. Н., че подадените заявления от жалбоподателя не представляват искане за достъп до обществена информация и не подлежат на разглеждане по реда на ЗДОИ. Директорът на ОДМВР – София се е мотивирал, че в конкретния случай искането е насочено към получаване на конкретни доказателствени материали от административна преписка, а не към информация относно дейността на органа в обобщен или административен аспект и че чрез така подадените заявления се цели получаване на достъп до събрани доказателства по конкретна проверка, което излиза извън предметния обхват на ЗДОИ. Изрично е посочено, че с тези заявления се иска предоставяне на информация, свързана с извършена проверка по подаден от Д. Н. сигнал на 13.05.2025г. и със съставения на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №3665858/ 11.05.2025г. Така постановеният отказ да бъде предоставена поисканата от жалбоподателя информация е връчен на Д. Н. на 20.05.2026г. на посочения електронен адрес за кореспонденция. Недоволен от постановения отказ да му бъде предоставена поисканата информация Д. Н. е сезирал съда с жалба, въз основа на което е образувано настоящето дело. От представена и приобщена като доказателство по делото преписка се установява, че на 13.05.2025г. Д. Н. е подал сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР с искане да бъде направена проверка и да бъдат поискани обяснения от двамата полицаи П. И. и С. Д. и най-вече да бъде обърнато внимание на полицаите за агресивното, непрофесионално и безсмислено поведение на полицай П. И. на 11.05.2025г. на автомагистрала „Хемус“, около 15:00 часа по време на проверка на жалбоподателя, за това, че полицаят накарал Нанковски да върви пеша по магистралата и да стои на нея - неща, които са забранени от закона, да се потърси дисциплинарна отговорност по ЗМВР – чл.194 - чл.215 от ЗМВР от полицаите П. И. и Началник С. Д. за това, че първият има сериозни проблеми с професионализма и с безумните си действия създал изключително опасна ситуация, в която застрашил животите на пътуващите, а вторият – началник Димитров останал напълно безразличен и написал акт, в който фактическите и правни аргументи са невъзможни, неверни и си противоречат. Видно от приложеното като доказателство писмо рег.№517000-9882/06.06.2025г. на Директора на ОДМВР – гр. София, Д. Н. е бил уведомен, че по подадения от него сигнал, регистриран с вх.№785502-26/13.05.2025г. за неправомерно съставен акт за установяване на административно нарушение, както и за арогантно поведение от страна на служител на РУ- гр. Правец при ОДМВР, е извършена обстойна проверка , в хода на която не са събрани достатъчно данни, които да потвърдят изнесената в сигнала информация. Установява се, че на 22.04.2026г., по електронен път, Д. Н. е подал сигнал и искане по чл.25 от ЗДОИ до ДВС /Дирекция „Вътрешна сигурност“/ на МВР, до Министъра на вътрешните работи Е. Д. и до Главния секретар на МВР Г. К., и до П. П. в РУ- Правец като е поискал отново да бъде извършена проверка по подадения от Нанковски сигнал от 13.05.2025г. за нарушения на полицаите П. И. и С. Д., както и да му бъде предоставена, на основание чл.25 от ЗДОИ информация, свързана с извършени проверки по подадените от жалбоподателя сигнали. С писмо рег.№517004-25/29.04.2026г., издадено от ВПД на ОДМВР – гр. София И. Д. Н. е уведомен, че искането му от 22.04.2026г. не попада в обхвата на чл.2,ал.1 от Закона за достъп до обществена информация, тъй като не се иска достъп до съществуваща обществена информация, а се поставят въпроси, изискващи становища , обяснения и правни оценки относно действия на длъжностни лица и проведена проверка. Директорът на ОДМВР-София се е мотивирал, че от съдържанието на заявлението е видно, че поставените въпроси са пряко свързани с подаден от жалбоподателя сигнал, по който е била извършена проверка по реда на АПК, а за резултатите Нанковски е бил надлежно уведомен с писмен отговор с рег.№517000-9882/ 06.06.2025г по описа на ОДМВР – София. Подчертано е ,че ЗДОИ не може да бъде използван като средство за заобикаляне на реда по АПК, нито за изискване на допълнителни обяснения, преразглеждания или допълване на вече приключило административно производство, както и че след приключване на производството и уведомяване на заинтересованите лица не съществува правно основание за предоставяне на допълнителна информация, извън предвидените в закона способи за защита. Между страните не е спорно, че на 11.05.2025г. командир на отделение при РУ- гр. Правец е съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3665858 на Д. К. Н. за извършено нарушение по чл.70,ал.3 и чл.70, ал.2,т.2 от ЗДвП, както и че въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление №25-1204-000921/ 20.06. 2025г. от В. П. - началник сектор в ОДМВР – гр. София, с което наказателно постановление на Д. Н. са наложени административни наказания: глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП. Безспорно е и , че Д. Н. не е обжалвал така издаденото му наказателно постановление и че то е влязло в законна сила на 27.09.2025г. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че жалбата на Д. К. Н. е процесуално допустима, тъй като насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Настоящият състав на съда, приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок, установен в чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество жалбата на Д. Н. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение , със законните последици от това. Аргументите на съда , за да направи тези изводи са следните : Оспорваният отказ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗДОИ и не е налице основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК . Спазен е и срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ относно произнасянето по подаденото заявление. Съдът констатира, че актът е издаден в предвидената писмена форма за валидност , при спазване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и следователно не е допуснато нарушение по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, имащо за последица незаконосъобразност на акта - поради неспазване на установената форма. Несподелими от съда са доводите на жалбоподателя, че оспорваният отказ за предоставяне на обществена информация е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, а именно – че отказът е изцяло немотивиран. Противно на твърдяното от жалбоподателя, ясно и конкретно Директорът на ОДМВР – гр. София се е аргументирал защо приема, че информацията, до която се иска достъп, не представлява обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Не бива да се забравя, че липсва правна регламентация относно задължителното съдържание и обем на мотивите, при наличието на които да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран. Константна е съдебната практика, че индивидуален административен акт е мотивиран, когато в него макар и лаконично , но ясно и разбираемо са изложени аргументите на издателя на акта защо издава акт с точно такова съдържание . В конкретния случай това изискване е изпълнено и Директорът на ОДМВР – гр. София е мотивирал ясно и еднозначно защо приема, че информацията, до която се иска достъп не представлява обществена такава , поради което отказва същата да бъде предоставена на Нанковски. Оспорваният акт е издаден и в съответствие с приложимите материално – правни норми и не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Както самият жалбоподател посочва, в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Съгласно тази дефиниция обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. От друга страна, законът за достъп до обществена информация е категоричен, че искането за получаване на достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи, нито средство да се получи информация, която би могла да бъде получена по друг ред. Разпоредбата на чл.4, ал. 1 от ЗДОИ недвусмислено разпорежда, че ЗДОИ се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В конкретния случай за част от информацията относно евентуални нарушения при съставянето на акт за установяване на административно нарушение №3665858/11.05.2025г., които нарушения водят до незаконосъобразност на издаденото в последствие наказателно постановление Д. Н. е разполагал с правната възможност да изиска да бъдат събрани документи и доказателства при евентуалното обжалване по съдебен ред на издаденото наказателно постановление. Самият жалбоподател в хода на съдебното производство заявява, че не е обжалвал издаденото му наказателно постановление. Като не се е възползвал от тази правна възможност, от процесуалния ред, предвиден за достъп до такава информация, в рамките на обжалване пред съд на наказателното постановление, жалбоподателят не може да заобикаля закона и да търси достъп до същата тази информация по реда на ЗДОИ, твърдейки, че исканата информация е обществена, и то след като вече е бил уведомен за това как е приключило административното производство по подадения от него сигнал. Тук е мястото изрично да бъде посочено, че сигнализаторите не са страна и не могат да изискват допълнителна информация по производствата по подадените от тях сигнали, включително да изискват от административния орган да бъдат наложени наказания на служителите, срещу които е подаден сигнал, за извършени ,от тези служители,според сигнализатора, дисциплинарни нарушения . Иначе казано, законодателят не е регламентирал качеството на страна, нито е дал възможност за участие в административното производство по подаден сигнал на сигнализатора - чрез посочване на доказателства, правене на възражения или запознаване с образуваната преписка по подаден сигнал, съответно снабдяване с преписи от събраните документи в административното производство по сигнала. Освен това, начинът, по който е посочена информацията, до която се иска достъп по реда на ЗДОИ от жалбоподателя, дава основание на съда да приеме, за правилни и обосновани съображенията на ответника, че искането на Нанковски не е насочено към получаване на информация, която е обществена, а касае получаване на конкретни доказателствени материални, съставени в хода на проверката по подадения на 13.05.2025г. сигнал за нарушения, извършени от полицейски служители и евентуално наложените им дисциплинарни наказания. Безспорно е, че жалбоподателят цели достъп до съдържанието на конкретни доказателства по конкретната проверка по сигнала му, което излиза извън предметния обхват на ЗДОИ. В тази връзка съдът изцяло споделя аргументите на ответника, че от съдържанието на искането за предоставяне на обществена информация се установява, че търсената информация е индивидуализирана изцяло чрез лично участие на заявителя по конкретно административно – наказателно производство и служи за защита на негов личен интерес , а не за реализиране на целите на ЗДОИ, както и че Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на цяла преписка и не създава общо право на достъп до административни преписки и събраните по тях доказателства, и че чрез искане за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ не може да се заобикаля специалния ред за достъп до материали от проверки и преписки. Що се отнася до доводите за надделяващия обществен интерес за предоставяне на исканата от жалбоподателя информация , в случая не се установява такъв надделяващ обществен интерес. Правилно Директорът на ОДМВР – София е приел, че обстоятелство, че проверката и производството, от които се иска да бъдат предоставени документи и информация с подадените заявления за достъп зобществена информация, са извършени по повод подаден от жалбоподателя сигнал или съставен спрямо него акт за установяване на административно нарушение не обуславя автоматично наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ЗДОИ и че не са налице предпоставки за предоставяне на достъп по реда на ЗДОИ. Съдът счита, че исканата от Нанковски информация не е пряко свързана с дейността на длъжностни лица при изпълнение на служебните им функции и не представлява по своята същност „служебна обществена информация“. Некоректно е позоваването на аналогични, според жалбоподателя, конкретно посочени съдебни актове. Не на последно място, информацията, до която е бил поискан достъп от Д. Н., освен че не отговаря на изискванията да бъде квалифицирана като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съдържа лични данни, които не могат да бъдат разгласявани, включително и по реда на ЗДОИ, по аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ.В конкретния случай релевантните за преценката обстоятелства са естеството на данните, чието предоставяне се изисква, както и наличието на специална цел у заявителя, различна от тази, за която е регламентирано производството. Целта на събиране на тази информация не съвпада с тази, посочена в чл.2,ал.1 от ЗДОИ, за да е правнозащитима /легитимна по реда на чл.40 от ЗДОИ. Информацията за конкретен ход/действия по едно наказателно, дисциплинарно или административно производство от вида, който се претендира от заявителя, не е обществена такава и не се предоставя по реда на ЗДОИ. Противно на твърдяното от жалбоподателя в случая не може да бъде предоставен и частичен достъп до исканата информация, защото както вече бе посочено се иска достъп до информация , която не е обществена. След като информацията, до която се иска достъп не е обществена,не може да се приеме , че постановеният отказ за достъп до информация е незаконосъобразен, издаден в несъответствие с целта на закона. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област приема, че като е постановил отказ от предоставяне на исканата информация, ответникът е постановил законосъобразен акт , който акт следва да бъде потвърден, а жалбата – да бъде оставена без уважение – като неоснователна и недоказана. При този изход от правния спор направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят Д. Н. следва да заплати на ОДМВР-гр. София сумата 102,26евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – София област, седми състав