Решение № 1525 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 - чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК: Образувано е по жалба на Д. О. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.•••, ап.••• срещу Ревизионен акт № Р-22001424005637-091-001 от 18.06.2025 година, издаден от К. Г. М. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е изцяло потвърден с Решение № 1234 от 10.10.2025 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителен контрол“ при ЦУ на НАП- София, с който са установени задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, в общ размер на 10 719,04 /десет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и четири стотинки/, в това число главница в размер на 8 098,86 /осем хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 2 620, 18 /две хиляди шестстотин и двадесет лева и осемнадесет стотинки/ досежно д.п. 2020, 2021 и 2022 година. Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. По същество излага доводи в посока на това, че органите по приходите били приели левови стойности описани в чуждестранен документ относно реализирани доходи в чужбина, вместо стойности в евро, което било недопустимо. Освен това посочва, че в хода на ревизионно производство бил представен нотариално заверен договор за дарение между О. Я. и Д. Д., в който ясно било указано, че сума от 60 000 лева е била дарена. Това допълнително било подкрепено с доказателства, а именно преведен и легализиран документ – Удостоверение за изплатени доходи за периода 2016 – 2022 година в евро, а не в лева, както е било прието от страна на органа по приходите. В това удостоверение се посочвало, че О. Я. е работил в испанско дружество от 30.06.2014 година до 28.10.2022 година като било описано също, че сумите са превеждани по банкова сметка на лицето в Л. К., Испания. Въпреки това неправилно според жалбоподателя органите по приходите са приели, че средствата, с които е закупен автомобила произтичали от укрит доход, без да бъде отчетено наличието на реално дарение. В тази посока цитира материални разпоредби – чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ и чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ, които регламентирали, че дарението на парични средства е необлагаемо. Твърди се също, че е нарушен принципът на обективност и пълнота по чл. 3 от ДОПК. В жалбата се посочва, че МПС, за които се твърдяло, че са придобити от страна на жалбоподателя през ревизирания период са регистрирани само фиктивно на нейно име, доколкото предоставените й средства за тяхното закупуване са били изцяло и само на нейния баща. На трето място се посочва, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане на възражението срещу издадения ревизионен доклад, с което било накърнено правото на защита. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. В проведеното на 15.06.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат Д. Д. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. В проведеното на 15.06.2026 година съдебно заседание ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт А. К., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Основание за извършване на ревизия срещу жалбоподателя са констатации на приходният орган след осъществена от тях проверка, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-22001423211176-0РП-001 от 13.11.2023 година, изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-002 от 13.02.2024 година, изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-003 от 08.03.2024 година, изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-004 от 16.04.2024 година и изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-005 от 13.05.2024 година, във връзка със собственост на моторни превозни средства от висок ценови клас и установяване произходът на средства за закупуването им през периода 01.01.2019 – 31.12.2022 година. При тази проверка било констатирано, че Д. О. Д. няма доходи, но има придобивани и продавани за проверявания период автомобили. След анализ на събраните доказателства е извършена съпоставка между получените доходи/приходи и реализираните от страна на лицето разходи, като били установени следните неща: за 2019 година било установено превишаване на разходите над приходите със сума в размер на 916,57 лева; за 2020 година е установено превишаване на разходите над приходите в размер на 14 467,79 лева; за 2021 година размерът на превишаването на разходите над приходите е 5 559,30 лева; за 2022 година е 98 470,29 лева и за 2023 година е 267,84 лева. При така осъществената проверка е установено също, че не бил ясен произходът на средствата, които са използвани за закупуване на ••• с рег. № [рег. номер]. Посочили са също, че от страна на лицето няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тези констатации са обективирани в Протокол № П-2200142311176-073-001 от 20.09.2024 година /лист 48 от приложение № 1/. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001424005637-020-001 от 01.11.2024 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на Д. О. Д., с [ЕГН] за определяне на задължения във връзка с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, обхващащ данъчен период от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Т. А. П. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок до три месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е връчена лично на лицето на 18.11.2024 година /лист 19/. Това означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до 18.02.2025 година. Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001424005637-020-002 от 14.02.2025 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията до 18.03.2025 година. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 22.04.2025 година /лист 21/. Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001424005637-020-003 от 14.03.2025 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията до 17.04.2025 година. ЗИЗВР е връчена на лицето по електронен път на 16.04.2025 година /лист 24/. Заповедта за възлагане на ревизията, а така също и двете заповеди за нейното изменение са издадени от К. Г. М. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП – София, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 57 от делото. С Уведомление № Р-22001424005637-113-001 от 08.04.2025 година, издадено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 1, т. 2, т. 5, т. 7 и по тази причина основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 14 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година ще бъде определена по особения ред, предвиден в чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено също така и Уведомление № Р-22001424005637-139-001 от 08.04.2025 година издадено на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На лицето е предоставен 14-дневен срок, в рамките на който да депозира доказателства. Уведомленията са връчени на 22.04.2025 година /лист 217 от приложение № 1/. Резултатите от ревизията за обективирани в Ревизионен доклад № Р-22001424005637-092-001 от 17.04.2025 година, издаден на основание чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Т. А. П. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 3 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, са установили че: Ревизираното лице Д. О. Д. съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ е местно лице и на основание чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице. Задълженото лице е физическо лице без дейност като ЕТ. Установено е също, че за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година задълженото лице не се осигурява по трудов договор. В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното лице следва да бъдат определени данъчни задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица в общ размер на 10 529,68 /десет хиляди петстотин двадесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, в това число главница в размер на 8 098,86 /осем хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 2 430,82 /две хиляди четиристотин и тридесет лева и осемдесет и две стотинки/ досежно данъчен период 2020, 2021 и 2022 година. Приходните органи са констатирали следните обстоятелства, въз основа на които са направили и правни изводи за необходимостта от допълнително начисляване на данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, а именно: В мотивите на ревизионния доклад е отбелязано, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, като във връзка с това е направен анализ на всяко едно от обстоятелствата, които са изброени в т. 1 – т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на това данъчната основа е определена по правилата на тези разпоредби, а не съобразно материалния закон. По отношение на установените данъчни задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ досежно данъчен период 2020 година: посочва се, че ревизираното лице не е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период. В хода на ревизията, приходната администрация е установила, че на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДФЛ следва да бъде определен дължим данък в размер на 1 035,82 лева при данъчна основа в размер на 10 358,23 лева, като на основание чл. 175 от ДПОК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер на 487 лева или иначе казано общият размер на установените задължения за данъчен период 2020 година е в размер на 1 522,82 лева. За да достигнат до този извод ревизиращите са направили анализ на доходите и разходите на ревизираното лице, в следствие на което са установили, че направените разходи надвишават установените доходи, а именно: общият размер на установените парични средства в началото на данъчния период е 5 001,85 лева (в това число налични парични средства в брой в размер на 5 000 лева, като в този случай приходната администрация се е позовала на Наръчника за извършване на проверки и ревизии на физическо лице и на съдебната практика, тъй като било констатирано, че ревизираното лице не е декларирало начално салдо, поради което се приемало, че то разполага със средства в размер на 5 000 лева и 1,85 лева налични средства към началото на периода по банкови сметки); постъпления в размер на 3 650,00 лева (получени вследствие на продажбата на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] за сума в размер на 2 000 лева и получени социални помощи в размер на 1 650 лева); разходи в общ размер на 18 750,55 лева (разходи за издръжка живот в размер на 2 465,32 лева и разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на 16 285,23 лева, а именно придобиване на товарен автомобил ••• на стойност от 2 500 лева и покупка на лек автомобил ••• в размер на 6 900 евро, равняващо се на 13 495,23 лева); общ размер на паричните средства в края на данъчния период в размер на 259,53 лева, които са били налични по банковата сметка на ревизираното лице. При това положение при извършено аритметично пресмятане се констатира в РД, че ревизираните разходи надвишават наличните доходи на ревизираното лице с 10 358,23 лева, като именно тази сума е приета от страна на ревизиращият екип, че представлява укрит доход, който по своята същност е облагаем и въз основа на него са начислили дължимия се данък. По отношение на установените данъчни задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ досежно данъчен период 2021 година: посочва се, че ревизираното лице не е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период. В хода на ревизията, приходната администрация е установила, че на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДФЛ следва да бъде определен дължим данък в размер на 801,81 лева при данъчна основа в размер на 8 018,09 лева, като на основание чл. 175 от ДПОК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер на 295,90 лева или иначе казано общият размер на установените задължения за данъчен период 2021 година е в размер на 1 097,71 лева. За да достигнат до този извод ревизиращите са направили анализ на доходите и разходите на ревизираното лице, в следствие на което са установили, че направените разходи надвишават установените доходи, а именно: общият размер на установените парични средства в началото на данъчния период е 259,53 лева ( в това число налични парични средства в брой в размер на 0,00 лева и 259,53 лева налични средства към началото на периода по банкови сметки); постъпления в размер на 11 870,00 лева (получени в следствие на получена социална помощ в размер на 2 620 лева, получена сума по вземания от трето лице в размер на 150 лева и получена сума в размер [рег. номер] друг доход); разходи в общ размер на 20 043,51 лева (разходи за издръжка живот в размер на 5 267,72 лева, разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество в размер на 2 000 лева в следствие на покупка на поземлен имот и 12 775,79 лева за придобиване и ремонт на превозни средства, а именно придобиване на товарен автомобил И. Д. в размер на 9 000 лева и придобиване на лек автомобил ••• в размер на 1 680 евро, равняващо се на 3 285,78 лева и такса за удостоверение за околна среда и за МПС в размер на 490 лева/ и разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на 16 285,23 лева, а именно придобиване на товарен автомобил ••• на стойност от 2 500 лева и покупка на лек автомобил ••• в размер на 6 900 евро, равняващо се на 13 495,23 лева); общ размер на паричните средства в края на данъчния период в размер на 4,11 лева, които са били налични по банковата сметка на ревизираното лице. При това положение при извършено аритметично пресмятане се констатира в РД, че ревизираните разходи надвишават наличните доходи на ревизираното лице с 7 918,09 лева, като именно тази сума е прието от страна на ревизиращият екип, че представлява укрит доход, който по своята същност е облагаем и въз основа на него са начислили дължимия се данък. Освен това се посочва, че в хода на ревизията било установено, че лицето има получени доходи, подлежащи на облагане с данък, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от продажбата на МПС за товарен автомобил ••• в размер на 100 лева и при това положение е установено, че е налице данъчна основа в размер на 8 018,09 лева. По отношение на установените данъчни задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ досежно данъчен период 2022 година: посочва се, че ревизираното лице не е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период. В хода на ревизията, приходната администрация е установила, че на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДФЛ следва да бъде определен дължим данък в размер на 6 261,23 лева при данъчна основа в размер на 62 612,34 лева, като на основание чл. 175 от ДПОК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер на 1 647,921 лева или иначе казано общият размер на установените задължения за данъчен период 2022 година е в размер на 7 909,15 лева. За да достигнат до този извод ревизиращите са направили анализ на доходите и разходите на ревизираното лице, в следствие на което са установили, че направените разходи надвишават установените доходи, а именно: общият размер на установените парични средства в началото на данъчния период е 4,11 лева, представляваща налична парична сума по банкови сметки; постъпления в размер на 2 520,00 лева (представляваща получени социални помощи в размер на 2 420,00 лева и получени вземания от трети лица в размер на 100 лева); разходи в общ размер на 65 120,93 лева (разходи за издръжка живот в размер на 5 120, 93 лева и разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на 60 000 лева, а именно закупуване на лек автомобил •••); общ размер на паричните средства в края на данъчния период в размер на 15,52 лева, които са били налични по банковата сметка на ревизираното лице. При това положение при извършено аритметично пресмятане се констатира в РД, че ревизираните разходи надвишават наличните доходи на ревизираното лице с 62 612,34 лева, като именно тази сума е прието от страна на ревизиращият екип, че представлява укрит доход, който по своята същност е облагаем и въз основа на него са начислили дължимия се данък. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 17.04.2025 година, като на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад. Видно от представената административна преписка лицето е подало молба за удължаване на срока за депозиране на възражението, който е удължен с Уведомление № Р-22001424005637-РУС-001 от 03.05.2025 година. Ревизираното лице е депозирало Възражение с вх. № 54-22-2919 от 30.05.2025 година, с което по същество е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния доклад. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001424005637-091-001 от 18.06.2025 година, издаден от К. Г. М. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното лице са установени задължения в общ размер на 10 719,04 лева /десет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и четири стотинки/, в това число главница в размер на 8 098,86 лева /осем хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 2 620,18 лева /две хиляди шестстотин и двадесет лева и осемнадесет стотинки/ за задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица досежно данъчен период 2020, 2021 и 2022 година. В мотивите на издадения ревизионен акт се споделят констатациите, които са били обективирани в ревизионния доклад, като също така са били обсъдени доводите в депозираното от страна на ревизираното лице възражение. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 18.06.2025 година /лист 55/. Срещу ревизионния акт е подадена жалба с вх. № Ж-22-675 от 30.06.2025 година по регистъра на ТД на НАП София и регистъра на Дирекция „ОДОП“. Директорът се е произнесъл по нея с Решение № 1234 от 10.10.2025 година, с което е потвърдил изцяло оспорения ревизионен акт. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 17.10.2025 година. На 30.10.2025 година жалбоподателят е депозирал жалба с вх. № Ж-0001-517 от 30.10.2025 година чрез административния орган до Административен съд – Перник срещу ревизионния акт, която на основание чл. 150, ал.1 от ДОПК е изпратен по подсъдност на съда и именно по повод на нея е образувано и настоящото съдебно производство. За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили следните процесуални действия: На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени: ИПДПОЗЛ № Р-22001424005637-040-001 от 02.12.2024 година е поискан легализиран превод на банкови извлечения на О. Д. Я. и документи и доказателства относно произхода на средства за закупуване на автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № [рег. номер] през 2022 година. Определен е 14-днвене срок за представяне на поисканите доказателства. ИПДПОЗЛ е връчен на лицето на 03.12.2024 година /лист 143 от приложение № 1/. От страна на ревизираното лице е представен легализиран превод /лист 145 от приложение № 1/. С ИПДПОЗЛ № Р-22001424005637-040-002 от 11.03.2025 година от страна на ревизираното лице е поискано представяне на заверени копия на документи, които са изчерпателно посочени в 22 точки. Определен е отново 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по електронен път на 12.03.2025 година /лист 148/. С ИПДПОЗЛ № Р-220010424005637-040-004 от 16.04.2025 година е поискано отново представяне на информация /лист 223 от приложение №1/ На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК и чл. 56 от ДОПК за изпратени искания за представяне на документи от трети лица и други контролни органи, както следва: С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-003 от 18.03.2025 година е поискано от „•••“ ЕАД представяне на информация, но по делото липсва представен отговор /лист 150/. С ИПДСПОТЛ № Р- 22001424005637-041-002 от 18.03.2025 година от „•••“ е поискано представяне на информация, като с Писмо вх. № 54-22-510#2 от 24.03.2025 година същата е представена, ведно със справка за издадените фактури / лист 154 от приложение №1/. С ИПДПОТЛ № Р-22001424005637-041-001 от 18.03.2025 година е поискано от страна на „•••“ ЕАД представяне на информация, като с писмо са заявили, че лицето не е техен клиент /лист 158 и лист 181 от Приложение №1/. С ИПДПОТЛ № Р-22001424005637-041-010 от 18.03.2025 година е поискано от страна на „•••“ ЕАД представяне на информация, като е представен отговор /лист 160 и лист 183 от приложение № 1/. С ИПДПОТЛ № Р-22001424005637-041-009 от 18.03.2025 година е поискано от страна на „•••“ ЕАД представяне на информация, като е представен отговор /лист 162 и 182 от приложение №1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-008 от 18.03.2025 година е поискано от „•••“ ЕАД представяне на информация, но отговор не е представен /лист 164 от приложение №1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-007 от 18.03.2025 година е поискано представяне на информация от „•••“ АД, като е представен отговор /лист 166 и лист 184 от приложение № 1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-006 от 18.03.2025 година е поискано представяне на информация от „•••“ ЕАД, като е представен отговор /лист 168 и лист 201 от приложение № 1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-005 от 18.03.2025 година е поискано представяне на информация от „•••“ АД, като е получен отговор /лист 170 и лист 198 от Приложение № 1/. С ИПДСПОТЛ № Р- 22001424005637-041-004 от 18.03.2024 година е поискано от страна на „•••“ ЕАД представяне на информация, но отговор не е получен /лист 172 от приложение №1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-001 от 18.03.2025 година е поискано от страна на „•••“ АД представяне на информация, като е получен отговор /лист 174 и лист 185 от приложение № 1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-013 от 18.03.2025 година е поискано от страна на Столична община представяне на информация като е представен отговор / лист 176 и лист 197 от Приложение № 1/. С ИПДСПОТЛ № Р-22001424005637-041-012 от 18.03.2025 година е поискано от стлана на Община Перник представяне на информация като е получен отговор /лист 178 и лист 199 от приложение № 1/. На основание чл. 47 от ДОПК до СДВР, сектор „•••“ с Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-22001424005637-032-001 от 18.03.2025 година е поискано извършване на действия за установяване на факти като е изпратен отговор /лист 180 и лист 204 от Приложение № 1/. На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК с ИПДПОЗЛ № Р-22001425017876-040-001 от 30.01.2025 година е поискано от страна на О. Д. Я. представяне на информация, като в отговор на това е депозирана декларация. Съставен е ПИНП № П-22001425017876-141-001 от 10.04.2025 година /лист 218 от приложение № 1/. С Протокол № Р-22001424005637-ППД-001 от 02.12.2024 година са присъединени доказателства от производство с УИН: П-22001423211176 /лист 46 от Приложение № 1/, а така също са присъединени и още документи от същото производство с Протокол № Р-22001424005637-ППД-002 от 18.03.2025 година /лист 189 от приложение № 1/. С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения ревизионен акт е издадена Заповед № РД-01-404 от 27.05.2024 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от страна на директора на ТД на НАП София /лист 15/. В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя са представени следните документи, които са приети за годно писмено доказателство: разпореждане [номер] от 27.08.2021 година, издадено от Дирекция „•••“, преведени от испански на български език. В хода на настоящото съдебно производство с цел изясняване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетелите О. Д. Я. и И. Б. Н.. Пред настоящият съдебен състав свидетелят О. Д. Я. заяви, че е баща на жалбоподателката. Твърди, че е закупил две камиончета „••••“ на името на дъщеря си, като е дал парите за закупуването им – 9 000 евро и 6 100 евро, а така също и че е дал 60 000 лева на дъщеря си, за да си купи кола. Заявява, че с дъщеря си не е подписвал никакви документи, че и е дал пари за закупуване на кола. Така дадени свидетелските показания съдът не ги кредитира, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал. Пред настоящата съдебна инстанция свидетелят Н. завява, че познава жалбоподателката, тъй като са съседи. Твърди, че тя живее с двете си деца, майка й и баща си и че наскоро е започнала работа и че в периода 2020-2022 година тя не е работила, като основно финансово и помагал баща й. Така дадени свидетелските показания съдът не ги кредитира, тъй като не съответстват на останалия доказателствен материал При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Относно компетентността на административния орган: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната за това териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл. 8, ал. 1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго по т. 1 – териториалната дирекция по постоянен адрес на физическите лица, включително еднолични търговци. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, постоянният адрес на ревизираното лице е [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, което означава че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съгласно Приложение № 2 към чл. 40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т. 1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП София. От тази гледна точка в настоящия случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП София, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издават актове, свързани с нея са органите по приходите от тази именно териториална дирекция. Това означава, че в настоящият случай, предвиденото в чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са К. Г. М. и И. Й. Л., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП София. С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал. 3 се посоча, че когато органите по ал. 2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година по т.д. № 10/ 2016 година на Върховен административен съд е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. От орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. От орган имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решени е прието, че „след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа – единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководител на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл. 112, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизията – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК“. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионния акт, предмет на настоящият съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това. По отношение на възложителят на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения ревизионен акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-404 от 27.05.2024 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, издаден от директора на ТД на НАП София, лицето К. Г. М. на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия – т. 8 от I на заповедта. Същата се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени имено от нея, включително и ЗВР. Що се отнася до компетентността на лицето И. Й. Л., явяваща се ръководител на ревизията и издател на оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същата е разполагала с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става въз основа на издадената заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това налага преценка, дали тази заповед е законосъобразна или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това административен орган, а именно от страна на възложителя на ревизията, който както вече се установи разполага с необходимата за това компетентност, а това води до извод, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионен акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001424005637-020-001 от 01.11.2024 година за ръководител на ревизията е определена именно И. Й. Л.. С оглед на изложеното, съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Относно формата на административния акт: Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал. 1, т. 1 – т . 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данни на ревизираното лице, обхватът на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са мотивите за издаване на акта. В ревизионния акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 3 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва да се направи извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Относно съответствието с административнопроизводствените правила: Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен контрол“. Издаването на ревизионния акт не е еднократно процесуално действие на компетентния за това орган, а се предшества от извършването на множество други предхождащи го процедури, спазването на които има важно значение за законосъобразното протичане на ревизионното производство, респективно за издаването на един законосъобразен по своята същност ревизионен акт. Първият етап в производството по издаване на ревизионния акт е именно възлагането на извършване на ревизия или иначе казано поставяне началото на ревизионното производство. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагате на ревизия, която съдържа изчерпателно изброени реквизити. Предвидено е в чл. 113, ал. 2 от ДОПК същата да бъде надлежно връчена на ревизираното лице, а когато се налага да бъдат извършени някакви промени, тогава законодателят е предвидил възможност за изменение на тази заповед за възлагане на ревизията на основание чл.113, ал.3 от ДОПК, като тя също подлежи на връчване на ревизираното лице. В настоящия случай от представените чрез административната преписка доказателства се установява, че е налице издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001424005637-020-001 от 01.11.2024 година, в която е предвидено, че крайният срок за извършване на ревизията ще бъде до три месеца от датата, на която ЗВР е връчена на ревизираното лице. Съобразно представената чрез административната преписка разписка ЗВР е връчена на лицето лично на 18.11.2024 година, което означава, че крайният срок за извършване на ревизията първоначално е бил определен до 18.02.2024 година. Тази заповед впоследствие е изменена с още две заповеди, като с особено важно значение е Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия № Р-22001424005637-020-003 от 14.03.2025 година, тъй като с нея е определен крайният срок за извършване на ревизията, а именно 17.04.2025 година. Тази заповед е връчена на ревизираното лице на 16.04.2025 година. Въз основа на така изнесената фактология, преценена с оглед процесуалните разпоредби на чл.112 и чл.113 от ДОПК, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения при поставяне началото на ревизионното производство, които да рефлектират върху валидността на ревизионния акт. За пълнота съдът счета, че следва да посочи, че ЗВР, която е основополагаща в случая е връчена по един надлежен начин на ревизираното лице, като по този начин последното е уведомено за образуваното срещу него ревизионно производство. На следващо място следва да се посочи, че срокът за извършване на ревизията, и по-точно неговото съблюдаване е от значение с оглед предприетите процесуални действия на събрания доказателствен материал след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че събраните доказателства и извършени процесуални действия, извършени след изтичане на срока за ревизията няма да породят необходимата сила включително няма да притежават доказателствена сила. От представения по делото доказателствен материал може да се направи извод, че след тази дата такива действия не са предприемани, включително и Уведомление № Р-22001424005637-113-001 от 08.04.2025 година, че ревизията ще бъде извършена по особения ред, също е издадено в рамките на срока за извършване на ревизията, поради което съдът приема това действие за валидно извършено. На следващо място, законодателят в чл. 117, ал.1 от ДОПК предвижда съставяне на ревизионен доклад от страна на органа по приходите, като това следва да стане не по – късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Предвид горепосоченото този срок започва да тече от 18.04.2025 година, доколкото съобразно ЗИЗВР № Р-22001424005637-020-003 от 14.03.2025 година крайният срок за извършване на ревизия е определен до 17.04.2025 година. Това означава, че този 14-дневен срок ще изтече на 01.05.2025 година. Съдът констатира, че Ревизионен доклад № Р-22001424005637-092-001 е с дата 17.04.2025 година, тоест същият е издаден в рамките на законоустановения за това срок. Ревизионният доклад е връчен на 17.04.2025 година, като това е именно датата, от която започва да тече 14-дневния срок, предвиден в чл. 117, ал. 5 от ДОПК, в рамките на който може да бъдат депозирани възражения срещу констатациите, обективирани в РД. Проследяването на този срок е важно, с оглед на това, от кога ще започне да тече срокът за издаване на ревизионен акт, защото в чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено това да стане в 14-дневен срок от датата, на която е изтекъл срокът за депозиране на възражението или от датата на депозиране на такова възражение. В настоящият случай от преписката е видно, че ревизираното лице се е възползвало от това свое процесуално право, тъй като е депозирало възражение на 30.05.2025 година (след като срокът за депозиране на възражението е бил удължен от страна на административния орган). По тази причина предвиденият 14-дневен срок за издаване на ревизионен акт започва да тече от 31.05.2025 година, което ще рече, че крайният срок, в рамките на който ревизионния акт е следвало да бъде издаден е 13.06.2025 година. Ревизионен акт № Р-22001424005637-091-001 е с дата 18.06.2025 година, тоест извън предвидения за това законоустановен срок, но това не е основание да бъде отменен, тъй като този срок е инструктивен, съобразно константната практика на Върховен административен съд. Предвид на така изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на оспорения ревизионен акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Относно съответствието на административния акт с материалния закон: Спорният в настоящият случай въпрос се свежда до това да се установи, дали правилно са били определени задължения в общ размер на 10 719,04 лева /десет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и четири стотинки/, от които главница в размер на 8 098,86 /осем хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер 2 620,18 /две хиляди шестстотин и двадесет лева и осемнадесет стотинки/ по Закона за данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2020, 2021 и 2022 година. Видно от мотивите на оспорения ревизионен акт правното основание за така определения дължим размер на задълженията по ЗДДФЛ е чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДФЛ, а именно твърди се от страна на ревизиращите органи, че са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред с преобладаващо становище за установен недостиг на средства след извършена съпоставка между установения размер на приходите и установения размер на разходите, а така също и по отношение на данъчен период 2021 година се навеждат доводи и за това, че е налице укрит доход, реализиран в следствие на осъществена продажба на моторно превозно средство, който доход е облагаем по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ. В мотивите си приходната администрация посочва още, че ревизираното лице не е подавало годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 50 от ЗДДФЛ и че в хода на ревизията не са представени надлежни доказателства, от които би могло да се направи извод за данъчната основа. С оглед на горното и с цел правилно решаване на възникналия правен спор, настоящият съдебен състав държи да отбележи следното: Ревизионното производство образувано срещу Д. О. Д., както стана ясно, е предхождано от осъществена проверка за съпоставка на доходите и имуществото на физическото лице, която е приключила с Протокол № П-22001423211176-073-001 от 20.09.2024 година, като с Протокол № Р-22001424005637-ППД-001 от 02.12.2024 година и Протокол № Р-22001424005637-ППД-002 от 18.03.2025 година са приобщени доказателства от извършената проверка. В хода на извършената ревизия, както вече се посочи, от страна на приходната администрация до ревизираното лице са изпращани няколко по ред искания за предоставяне на документи и писмени обяснения, във връзка с изясняване на произхода на средства за придобиване на моторно превозно средство „•••“ с рег. № [рег. номер], поземлен имот, представляващ земя и сграда, находящ се в [населено място], махала „Вирове“, а така също и данни за налични парични средства в брой и такива по сметка, данни за извършени разходи за лична нужда. Отделно от това органите са проявили процесуална активност, като са поискали от страна на трети неучастващи в ревизионното производство лица да представят информация с цел установяване на реализирани от страна на ревизираното лице разходи – в това число са изпратени искания за представяне на доказателства от мобилни оператори, банкови институции, от дружества, предоставящи топлоенергия, от Община Перник и Столична община и от СДВР. Ревизираното лице е представило обяснения, че сумата за закупуване на така цитирания лек автомобил и недвижим имот е предоставена от страна на нейния баща под формата на дарение, за което чрез административната преписка е представен Договор за дарение от 10.04.2022 година с нотариална заверка на подписите от 13.12.2023 година. Във връзка с последните обстоятелства е направена насрещна проверка на О. Д. Я., в следствие на което от негова страна са представени обяснения, а така също и от преписката е видно, че са представени нечетливи и непреведени на български език банкови извлечения на испански език. От приобщеното искане за извършване на действия от други контролни органи, в случая от ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция“ – Перник с вх. № П-22001423211176-032-001 е получена информация за наличие на договор за покупко-продажба на МПС от 06.08.2020 година, сключен между Д. О. Д., в качеството й на продавач и Р. И. Й., в качеството на купувач за покупко-продажба на МПС – лек автомобил „•••“ за сума в размер на 2 000 лева; Договор за продажба на МПС от 26.11.2021 година с продавач С. А. и купувач ревизираното лице на автомобил •••; Договор за продажба на МПС от 26.11.2021 година с продавач „•••“ ЕООД за продажба на автомобил „•••“ на стойност 9 000 лева; Договор за продажба от 22.10.2020 година с купувач ревизираното лице на автомобил „•••“ на стойност 2 500 лева; Инвойс фактура № 32 от 25.02.2020 година за закупуване на лек автомобил „•••“ с продажна цена 6 900 евро. От страна на ревизираното лице са представени също така Договор за продажба на моторно превозно средство от 13.07.2022 година за покупка от страна на ревизираното лице на лек автомобил „•••“ за сума в размер на 60 000 лева. При така очертаните обстоятелства от страна на приходната администрация е било констатирано наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, което предпоставя определяне на данъчната основа за ревизирания период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на това и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на лицето е връчено Уведомление № Р-22001424005637-113-001 от 08.04.2025 година и Уведомление № Р-22001424005637-139-001 от 08.04.2025 година на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С Уведомление № Р-22001424005637-113-001 от 08.04.2025 година ревизираното лице е било уведомено, че при извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК. С това уведомление на лицето е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да изрази становище. Както се посочи, едновременно с това уведомление, на ревизираното лице е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-22001424005637-139-001 от 08.04.2025 година, с което същото е уведомено за правата и задълженията му в производството по ДОПК. След анализ на събрания в хода на ревизията и приобщени доказателства, от органите по приходите е извършена съпоставка между имуществото на лицето Д. О. Д. и извършените от нея разходи от една страна и получените доходи и източници на финансиране от друга страна за ревизирания период 01.01.2020 година до 31.12.2022 година, като в резултат на извършената съпоставка е установено, че за 2020 година направените от лицето разходи надвишават получените от него доходи с размер от 10 358,23 лева, за 2021 година е установено превишаване на разходите над приходите с 7 918,09 лева, като е установен и доход подлежащ на деклариране, вследствие на осъществена продажба на моторно превозно средство в размер на 100 лева; за 2022 година превишаването на разходите над приходите е в размер на 62 612,34 лева. Въз основа на така установеното превишаване на разходите над приходите и въз основа на установения недеклариран доход от продажба на моторно превозно средство от страна на приходната администрация е била определена годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 пот ЗДДФЛ за 2020, 2021 и 2022 година. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК урежда случаите, при които ревизията се осъществява по особения ред. В тази връзка в жалбата ревизираното лице посочва, че органът по приходите не е доказал наличие на нито една от предпоставките, регламентирани в чл. 122 от ДОПК, при наличието на които ревизията би била допустима по този ред. Ето защо съдът дължи произнасяне най – напред по този въпрос. Тази разпоредба сама по себе си води до отклонение от общите правила и в частност това отклонение се проявява най – вече при начина на определяне на дължимия данък. Разпоредбата изначално предвижда, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, които са визирани в т. 1 – т.7 от посочената разпоредба. Най – напред следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не представлява по своя характер материалноправна разпоредба във връзка с възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправни норми от съответен данъчен закон при съществена или пълна липса на необходими доказателства за настъпване на фактически състав, посочен в материалния закон и водещи до възникване на едно данъчно задължение. Целта на тази разпоредба е да се даде възможност на приходната администрация да получи цялостна, макар и косвена представа относно дейността на задълженото лице, било то физическо или юридическо, а оттам и някакво макар и само относително приблизително съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и данъчна основа, която би била установено, ако бяха налице липсващите доказателства или данни. Втората особеност във връзка с производството по особения ред на чл. 122 от ДОПК е че съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност е оборима и доказателствената тежест за нея се носи от жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да бъде възлагана на ревизирания субект. Това виждане от една страна е застъпено в практиката на Върховния административен съд /виж Решение № 11 623 от 18.11.2025 година, постановено по адм. дело № 6 003 по описа за 2025 година; Решение № 11 966 от 07.11.2024 година, постановено по адм. дело № 4 385 по описа за 2024 година; Решение № 10 450 от 28.10.2025 година, постановено по адм. дело № 7 743 по описа за 2025 година; Решение № 12 857 от 15.12.2021 година, постановено по адм. дело № 3 855 по описа за 2021 година; Решение № 14 574 от 25.11.2020 година, постановено по адм. дело № 8 341 по описа за 2020 година и други/, а от друга страна е възприето и в Становище № 24-00-1 от 08.01.2009 година относно действията на органите по приходите в ревизионния процес, когато производството се осъществява по реда на чл. 122 от ДОПК на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерите им са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата, предвидени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК може да се допусне отклонение. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е, както вече се посочи, на органа по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обективиращи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, респективно на тези, което са посочени в ревизионния акт. В настоящият случай, както стана ясно органът е констатирал основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК. По отношение наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК: разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК предвижда, че ревизията следва да бъде извършена по особения ред, когато до започването й не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, респективно чл. 122, т. 2 от ДОПК предвижда, че ревизията може да бъде проведена по особения ред, когато се установят данни за укрити приходи или доходи. Тъй като наличието на т. 1 на чл. 122 от ДОПК се предшества от евентуално наличие на хипотезата по т. 2 на чл. 122 от ДОПК, съдът ще започне обсъждането именно от нея. На първо място следва да се посочи, че за да е налице тази хипотеза е достатъчно да се открият „данни“ за укрити приходи и не е необходимо с абсолютна точност да бъде определен общия размер на източника на укрития приход или доход, тъй като това е задача на самата ревизия, а следва да има само достатъчно сведения, че е налице укрит приход или доход. Това, което е мотивирало приходната администрация да приеме, че са налице данни, които обосновават заключение за укрити приходи се съсредоточава в следното: видно от мотивите на ревизионния доклад, към който препраща и ревизионния акт се установява, че са налице укрити приходи, тъй като не са отчетени доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ, вследствие на осъществена продажба на МПС, представляващо товарен автомобил „••••“ за сума в размер на 9 100 лева, закупен на 26.11.2021 година и продаден на 21.09.2022 година. Съдът приема, че така изнесената фактология покрива изискването на понятието „данни“, които следва да са налице, за да се приложи чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В тази връзка както се посочи, разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК изисква наличието на „данни“ за укрити приходи или доходи, което означава, че за да е налице тази хипотеза е достатъчно да има само индикация за укрит приход или доход. За пълнота съдът ще посочи, че съобразно чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажба или замяна е по – малък от една година. Това означава, че за да се счита един доход, получен от продажбата на моторно превозно средство за необлагаем, т.е. неподлежащ на деклариране, то е необходимо между датата на придобиване на това моторно превозно средство и датата на неговото продаване да има период не по – малък от една година. Видно от представените чрез административната преписка доказателства по категоричен начин се установява, че на 26.11.2021 година е сключен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство между „•••“ ЕООД, в качеството на продавач и Д. О. Д., в качеството на купувач за закупуване на моторно превозно средство – „•••“ с рама № [Наименование]на стойност от 9 000 /девет хиляди/ лева /лист 206 гръб от приложение № 1/, а така също и че на 21.09.2022 година е сключен договор за покупко – продажба на моторно превозно средство между Д. О. Д., в качеството й на продавач и „•••“ ЕООД в качеството на купувач на товарен автомобил „•••“ с рама № [Наименование]на стойност 9 100 /девет хиляди и сто/ лева /лист 80 от приложение № 1/. Това означава, че правилно приходната администрация е определила облагаем доход от продажбата на движима вещ съгласно чл. 33 от ЗДДФЛ в размер на 100 /сто/ лева, формиран като положителна разлика между продажната цена, която възлиза в размер на 9 100 лева и цената му на придобиване, възлизаща на 9 000 лева. Всичко това означава, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Що се отнася до наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, то съдът следва да отбележи, че тя ще е налице, както вече се отбеляза, ако до началото на ревизията лицето като е било длъжно да подаден ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ не го е направило. В настоящият случай моментът на започване на ревизията е моментът, в който е издадена заповедта за възлагане на ревизията, т.е. в настоящият случай това е датата 01.11.2024 година. Предвид казаното в предходния абзац, че ревизираното лице е било длъжно да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, но то не е сторило това следва да се приеме, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. По отношение на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК: за да е налице тази предпоставка е необходимо органът по приходите да е направил съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имуществото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период. Под имуществено и финансово състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период – движимо, недвижимо и парични средства в наличност. Имуществото се остойностява по направените за неговото придобиване разходи, като това са действително направените разходи. Тази сума се съпоставя със сумата на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице. За да е налице основанието по т. 7 на чл. 122, ал. 1 от ЗДДФЛ при направеното сравнение следва да се получи несъответствие, като това несъответствие не трябва да е малозначително, а напротив да насочва ясно и недвусмислено към извода, че наличното имущество и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето е извършвало съответните установени разходи. Изготвянето на съпоставка на извършените от ревизираното лице разходи или на получените от него средства за съответната година е способ за установяване размера на недекларираните доходи, при липса на други доказателства. Установеното в случая несъответствие е онагледено с изготвени за целите на ревизията таблици за всеки отделен ревизионен период, видно от констативната част на ревизионния доклад. В настоящият случай, както вече бе посочено и по – горе, ревизиращите са извършили съпоставка на установеният размер на получените доходи от страна на лицето и реализираните от него разходи за съответния период. Спорните моменти, във връзка с така направените констатации на приходната администрация са в няколко посоки: на първо място в жалбата се твърди, че направените от страна на лицето разходи за закупуване на моторно превозно средство „•••“ с рама [Наименование], „•••“ с рама [Наименование], са закупени с пари на бащата на жалбоподателката. Вторият спорен въпрос по делото е, налице ли е реално осъществено дарение на сума в общ размер на 60 000 лева от страна на бащата на жалбоподателката за закупуване на недвижим имот в [населено място] и за закупуване на „•••“. В тази посока съдът намира следното: По отношение на първото твърдение съдът намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. Това е така, защото никъде чрез представената административна преписка не се установи реално предаването на тези парични средства от страна на бащата към неговата дъщеря, настоящ жалбоподател – не са налице реално сключени договори, не са налице доказателства за реалното им предаване, единствено в хода на настоящото съдебно производство при проведения разпит на свидетеля О. Д. Я. същият е заявил, че закупуването на тези превозни средства е ставало с негови лични пари, но тези показания съдът не кредитира, тъй като те не съответстват на останалия доказателствен материал, а така също и счита, че те са направени само с оглед да обслужат доводите, посочени в жалбата. По тази причина настоящият съдебен състав счита, че правилно приходната администрация ги е включила при осъществената съпоставка. Що се отнася до вторият довод съдът счита следното: от представения по делото доказателствен материал се установява, че е налице сключен Договор за дарение на парични средства от физическо лице с дата 10.04.2022 година и страни О. Д. Я., в качеството на дарител и Д. О. Д., в качеството на дарен, като с този договор дарителят дарява безвъзмездно на дарения следните парични средства в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева предназначени с цел да се използват за закупуване на автомобил и покупка на недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Според цитираната разпоредба чрез дарението едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването на дарения и респективно обедняването на дарителя трябва да настъпи веднага, което означава, че законодателят изисква дареният веднага да придобие дадено право, т.е. то да премине в патримониума на лицето, което ще се обогати. Нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД въвежда форма за действителност на договора, като изисква договорът за дарение на движими вещи да се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване. Приложения по делото договор е в писмена форма и е с нотариална заверка, която за пълнота съдът ще посочи че е с дата 13.12.2023 година. Втората предпоставка, за да може дарението да произведе правни последици е да бъде установено по категоричен начин, че дарителят е разполагал със съответната сума и че тя е реално предадена. В случая тази предпоставка не е безспорно доказана. В тази връзка следва да бъде посочено на първо място обстоятелството, че не се доказва по безспорен начин, че съответната сума, фигурираща в договора за дарение реално е била получена от страна на дарения, тъй като не са налице каквито и да било писмени доказателства за това. Нещо повече в показанията си дадени пред съда лицето О. Д. Я. твърди, че не е бил сключван договор за така предадената сума. Прави впечатление и друго, а именно, че дарението е направено с определена цел, а именно закупуване на имот и на моторно превозно средство. От страна на жалбоподателката, в дадените в хода на ревизията обяснения се посочва, че тези пари са били използвани за закупуване на недвижим имот в [населено място], за което е налице Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 1901, дело № 288 от 2021 година, от който е видно, че имотът е придобит на 12.04.2021 година. Това поражда въпрос, как тогава след като договорът за дарение е сключен след придобиването на този недвижим имот, как парите, които са дарени са използвани за неговото закупуване. В хода на съдебното производство са налице доказателства: извлечения от банкова сметка при [Наименование]с легализиран превод са налице следните салда: 07.06.2022-06.07.2022 -16 387,08 евро; 07.05.2022-06.06.2022 година – 17 603,12 евро; 07.04.2022-06.05.2022 година – 15 863,09 лева; 07.03.2022- 06.04.2022 година – 15 484,12 евро; 07.02.2022-06.03.2022 година в размер на 13 620,88 лева; 07.01.2022-06.02.2022 година в размер на 14 886,64 евро; 07.12.2021-06.01.2022 година в размер на 14 601,62 евро; 07.11.2021-06.12.2021 година в размер на 16 260, 43 евро; 07.10.2021-06.11.2021 година в размер на 16 380,65 евро; 07.09.2021-06.10.2021 година в размер на 16 066,06 евро; 07.08.2021 – 06.09.2021 година в размер на 14 863,40 евро; 07.07.2021-06.08.2021 година в размер на 16 757,05 евро; 07.06.2021-06.07.2021 година в размер на 13 133,55 евро; 07.05.2021-06.06.2021 година в размер на 17 421,76 евро; 07.04.2021-06.05.2021 година в размер на 13 609,74 евро; 07.03.2021-06.04.2021 година в размер на 12 164,12 евро; 07.02.2021-06.03.2021 година в размер на 27 353,24 евро; 07.01.2021-06.02.2021 година в размер на 26 425,80 евро; 07.12.2020-06.01.2021 година в размер на 24 531,59 евро; 07.11.2020-06.12.2020 година в размер на 24 029,42 евро; 09.10.2020-06.11.2020 в размер на 23 477,67 евро. Тоест в случая макар да има индикация за получаван доход от страна на бащата не са налице надлежни доказателства, че съответната сума в размер на 60 000 лева е реално предадена на ревизираното лице. Константа в тази посока е практиката на Върховния административен съд, че предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК именно ревизираното лице е следвало да докаже положителните факти относно реалното предаване на паричните средства по сключения договор за дарение, а в настоящият случай това не е сторено, предвид характера на договора като реален /виж Решение № 4 146 от 03.05.2022 година, постановено по адм. дело № 10 402 по описа за 2021 година и Решение № 9 559 от 14.07.2020 година, постановено по адм. дело № 5 412 по описа за 2020 година на Върховен административен съд/. С оглед на изложеното и в тази връзка доводите на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Що се отнася до останалите констатации на ревизиращия екип относно установените размери на приходите, респективно на реализираните от страна на ревизираното лице разходи, следва да се посочи, че те правилно са били определени като размер, като същите са придружени и с необходимите за това доказателства, които са приложени посредством административната преписка по настоящото дело. Същите не са били оспорени от страна на ревизираното лице и по тази причина съдът ги приема за безспорни. В резултат на така извършения изчерпателен анализ на имущественото състояние на лицето Д. О. Д., при съпоставка на посочените обстоятелства безспорно се установява, че ревизираният субект е извършил разходи, които не съответстват на данните за наличните средства в брой и получените от ревизирания субект приходи за всеки един от процесните данъчни периоди и надвишават последните, поради което следва да се приеме, че е налице недостиг на парични средства, който представлява облагаем доход съобразно ЗДДФЛ и данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съобразно така изложеното се следват и съответните изводи за наличието на доход с неустановен произход в резултат на формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа за ревизирания субект за процесните данъчни периоди, съответно на обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите му лихви за забава. С оглед на това и предвид заложения принцип в чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, че подлежат на облагане доходи от всички източници, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона, то установения доход на лицето от други източници, определен по реда на чл. 122, ал. 2 от ЗДДФЛ при установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1,т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е както следва: За данъчен период 2020 година: при налични парични средства в началото на данъчния период в размер на 5 001,85 лева; постъпления в размер на 3 650 лева; разходи в размер на 18 750,55 лева и налични парични средства в края на периода в размер на 259, 53 лева, правилно е определен недостиг на средствата в размер на 10 358,23 лева. При това положение именно сума в размер на 10 358,23 лева се явява данъчна основа и при съответна ставка от 10% се получава дължим размер на данък в размер на 1 035,82 /хиляда тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ и дължима лихва на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 511,22 /петстотин и единадесет лева и двадесет и две стотинки/. Това означава, че ревизионния акт в тази част е правилен и законосъобразен. За данъчен период 2021 годна: при налични парични средства в началото на данъчния период в размер на 259,53 лева; постъпления в размер на 11 870,00 лева; разходи в размер на 20 043,51 лева и налични парични средства в края на периода в размер на 4,11 лева, правилно е определен недостиг на средствата в размер на 7 918,00 лева. При това положение и предвид недекларирания доход от продажба на моторно превозно средство по смисъла на чл.13, ал.1, т.2, буква а) от ЗДДФЛ в размер на 100 лева именно сума в размер на 8 018,09 лева се явява данъчна основа и при съответна ставка от 10% се получава дължим размер на данък в размер на 801,81 /осемстотин и един лева и осемдесет и една стотинки/ и дължима лихва на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 314,65 /триста и четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/. Това означава, че ревизионния акт и в тази си част е правилен и законосъобразен. За данъчен период 2022 година: при налични парични средства в началото на данъчния период в размер на 4,11 лева; постъпления в размер на 2 520,00 лева; разходи в размер на 65 120,93 лева и налични парични средства в края на периода в размер на 15,52 лева, правилно е определен недостиг на средствата в размер на 62 612,34 лева. При това положение именно сума в размер на 62 612,34 лева се явява данъчна основа и при съответна ставка от 10% се получава дължим размер на данък в размер на 6 261,23 /шест хиляди двеста шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ и дължима лихва на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 1 794,31 /хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/. Това означава, че ревизионния акт в тази част е правилен и законосъобразен. Така предвид изложеното, съдът намира, че при обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на всички доказателства по делото, се потвърждават констатациите направени от органите по приходите, респективно направените изводи, както и намира, че въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, в случая на ЗДДФЛЛ, е определена данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2020, 2021 и 2022 година и съответно правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице за дължим данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за тези отчетни ревизирани години. Всичко гореизложено според настоящият съдебен състав, налага извод, че оспореният в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-22001424005637-091-001 от 18.06.2025 година, потвърден изцяло с Решение № 1234 от 10.10.2025 година на директора на Дирекция „ОДОП“ – София е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон, поради което депозираната срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Относно разноските: При този изход на делото направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на съдебни разноски не следва да бъде уважено. При този изход на спора право на разноски за настоящата съдебна инстанция има само ответникът по жалбата, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 290 /двеста и деветдесет/ лева или 148,27 евро /сто четиридесет и осем евро и двадесет и седем цента/ представляващо определено по реда чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник