Решение № 2044 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на С. С. Щ., срещу Решение изх. № 44-4389/05.12.2025 г., издадено от кмета на Община Пазарджик, в което е обективиран отказ за прилагане на давностен срок за задължения за периода 2015 г. – 2025 г., по Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000822/18.06.2013 г. и Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 001045/03.06.2015 г., по АУЗД № АУ001266/20.10.2023г. и АУЗД № АУ001098/10.07.2020г. от органи по приходите към Община Пазарджик В жалбата и представено писмено становище са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореният акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА, претендират се разноски. Ответникът – редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни аргументи навежда в отговора на жалбата и представено писмено становище. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: С Определение № 5066/10.11.2025 г., постановено по адм.дело № 611/2025г., Административен съд – гр. Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на С. С. Щ., против мълчалив отказ и последвалия изричен отказ, обективиран в Писмо № ССЕВ-МДТ-337-004/14.05.2025 г., издадени от старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, за отписване по давност на задължения за периода 2015–2019 г., прекратил е производството по делото, е и изпратил жалбата по подведомственост на кмета на община Пазарджик, за произнасяне. На 04.08.2015г. и 06.07.2016г. жалбоподателят подал декларации по чл. 54 от ЗМДТ в Община Пазарджик, относно придобиването на МПС – л.а.“БМВ“ с рег. № [рег. номер] и рег. № [рег. номер]. С АУЗД № АУ001098/10.07.2020г. орган по приходите към Община Пазарджик установил размерът на задълженията по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към същата дата на жалбоподателят – данък върху МПС – л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер] и рег. № [рег. номер], за периода 2016-2019г., в общ размер на 2477,00 лева / връчен на вуйна на жалбоподателя на 15.07.2020г./. С АУЗД № АУ001266/20.10.2023г. орган по приходите към Община Пазарджик установил размерът на задълженията по периоди и лихвите за просрочие към тях изчислени към същата дата на жалбоподателят – данък върху МПС – л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер] и рег. № [рег. номер] , за периода 2012-2015г., в общ размер на 819,04 лева / връчено на дядото на жалбоподателя на 04.09.2016г./. Видно от удостоверение изх. № 25888/13.06.2025г. на ЧСИ рег.№904, към Окръжен съд –Пазарджик, изп.дело № 20189040400500 е образувано по молба с вх. № 2782/03.04.2018г. на Община Пазарджик въз основа АУЗД № АУ001266/24.08.2016г., за сумата от 2863,92 лева, като са наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки и движими вещи, с насрочвани описи. С протокол изх. № ССЕВ-дело-35/27.01.2026г. ст.инспектори при Община Пазарджик, отдел „МДТ“, на основание чл. 171, ал.2, вр.чл. 173, ал.2 от ДОПК погасили по давност и отписали следните задължения: година на задължение – 2015г., по отношение на МПС с рег. №№ [рег. номер] и [рег. номер]. С протокол изх. № ССЕВ-МДТ-337/12.05.2025г. ст.инспектори при Община Пазарджик, отдел „МДТ“, на основание чл. 171, ал., вр.чл. 173, ал.2 от ДОПК погасили по давност и отписали следните задължения: година на задължение – 2012, 2013 и 2014г., по отношение на МПС с рег. №№ [рег. номер], в размер на 772,93 лева. С молба от 29.01.2026г. Община Пазарджик уведомили ЧСИ, че предявените за събиране публични общински вземания по изпълнителното дело са погасени по давност, съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, с искане производството да бъде приключено/прекратено. Видно от удостоверение изх. № 3559/19.12.2025г. на ЧСИ рег.№885, към Окръжен съд –Пазарджик, изп.дело № 20228850400408 е образувано на 23.09.2022г. въз основа АУЗД № АУ001098/10.07.2020г., издаден от Община Пазарджик, като са изпратени покана за доброволно изпълнение, присъединени са Държавата чрез НАП, наложен запор на движими вещи и банкови сметки, с насрочвани описи. Видно от представената по делото разширена справка от МВР, НРППТТС, както и справки за първоначална регистрация от сектор“ ПП“ ОДМВР-Пазарджик л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер] и л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер], към 26.01.2026г. са регистрирани като собственост на жалб. Щ.. По делото е приложен снимков материал за л.а. с рег. № [рег. номер], както и декларации от М. Д. и Е. Щ., в които се твърди, че процесните МПС са били предмет на ПТП, вследствие на което лекият автомобил е бил „пълна щета“ и през 2022г. е бил натоварен на платформа и предаден за разкомплектоване, а този с рег. № [рег. номер] е бил предмет на ПТП през 2013г., когато също е бил разглобен за части. По делото са представени справки за неизплатени задължения от страна на жалбоподателя за периода 2012-2026г. Ответникът в оспореното Решение посочва, че искането за отписване на задълженията за данък върху превозните средства /ДПС/ за периода 2015г.~2025г. за МПС марка „БМВ 318“ с рег. №[рег. номер], тъй като същото е унищожено през 2013г., е неоснователно. Позовал се е на действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ. Посочил, че прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение - чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, освен ако регистрацията не е служебно прекратена по реда на чл. 143, ат. 10 ЗДвП, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591. В тази връзка, според ответникът фактът, от значение за недължимост на ДПС, е наличието на прекратена регистрация, каквото удостоверение от сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик в случая не е представено. По същите причини е приел, че не следва да бъде отписан ДПС за МПС „БМВ 330 Д“ с рег.№ [рег. номер] за периода 2022г.-2025г. В оспореното Решение е посочено още, че АУЗД №АУ 001266/24.08.2016г. и АУЗД №АУ001098/10.07.2020г., са предявени за събиране по реда на ГПК в изпълнителното производство по изп. дело №500/2018г. по описа на ЧСИ, рег.№ 904, с район на действие - Окръжен съд - Пазарджик и изп. дело №408/2022г. по описа на ЧСИ рег. № 885, с район на действие - Окръжен съд - Пазарджик, които към настоящия момент не са спрени, прекратени или приключени. Позовал се е на разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на разпоредбите на чл.171, ал.1, чл. 172, ал.2, вр. чл.172, ал.3 от ДОПК, и предвид образуваните изпълнителни дела е постановил оспореното Решение, с което е отказал да приложи установения от закона давностен срок за задълженията за ДПС за периода от 2015г. до 2025г. Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: АУЗД са издадени от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1, вр. ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ - орган по приходите в сектор „Контрол към отдел МДТ“ в Община Пазарджик, видно от представената заповед № 2277/21.11.2023г., издадена от кмета на Общината. Оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Актът е обективиран в изискуемата писмена форма, означен е издателят му и са отразени направените фактически и правни изводи. Решението съдържа ясно формулиран диспозитив и информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. При издаването на оспореният ИАА административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че в обжалваната му част актът не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Оспореният административен акт, в частта му по отношение на АУЗД № 1098/10.07.2020г. е издаден и в съответствие с материалния закон. Издателят на акта е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен АУЗД. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването, събирането на местните данъци (МД) и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК. В съответствие с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В съответствие с чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК, публични вземания са и общинските вземания за местни данъци, както и лихвите върху тези вземания. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/. В чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че за леки автомобили размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. Наведените от жалбоподателят оплаквания, че процесните леки автомобили са претърпели ПТП, не са в движение и негово владение, като се е позовал на цитирано Решение на ВАС, не води до освобождаване от заплащане на ДПС, за проверявания период, доколкото основанията за това са изрично изброени от законодателя в нормата на чл.58 от ЗМДТ, а конкретният случай не сред тях. Посоченото Решение на ВАС не е относимо към настоящият случай, тъй като в мотивите на същото е посочено, че в производството са събрани доказателства – писмени и гласни, от които е видно, че превозните средства могат да бъдат ползвани, макар и да са със служебно прекратена регистрация. В настоящото производство, въпреки изрично разпределената от съда доказателствена тежест, жалбоподателят не посочи каквито и да било доказателства, от които да е видно, че процесните МПС не могат да бъдат използвани въобще. Приложения снимков материал не позволява да се направи извод на коя дата е направен. Депозираните декларации от И. Д. и Е. Щ. не са сред доказателствените средства и способи за събиране и проверка на събраните по делото данни. По делото не са приложени каквито и да било доказателства – протоколи от извозването на превозните средства чрез репатрак, с цел предаването им за унищожаване/разглобяване и т.н., за да може да се установи по несъмнен начин, че вещите са погинали до степен да не позволяват ползването им, каквото е разрешението дадено с Решение № 9103/23.07.2024г. по адм.дело № 3860/2024г., по описа на ВАС. Отделно от това в същото Решение се разглежда въпроса и за служебно прекратената регистрация на МПС, а видно от представените по делото справки от сектор „ПП“-ОДМВР-Пазарджик и разширена справка от МВР, НРППТТС, л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер] и л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер], към 26.01.2026г. са регистрирани като собственост на жалб. Щ.. Съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Според нормата чл.143, ал.6б и ал. 6в от ЗДвП, при прекратяване на регистрацията по ал. 6 в свидетелството за регистрация се отбелязва причината за прекратяване въз основа на представените от собственика документи. При липса на свидетелство за регистрация и/или липса на табелите с регистрационен номер тези обстоятелства се декларират и същите се обявяват за издирване с отразяване на информацията в съответната автоматизирана информационна система на Министерството на вътрешните работи. Със заявлението собственикът представя документ, че превозното средство е представено за разкомплектоване, или декларация за съхранението му в частен имот. Процедурата за прекратяване на регистрацията е определена в чл. 18 и сл. от Наредба № І-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства. Според чл. 18, ал.1, т.1 от Наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно /според ал.1, т. 2/. Разпоредбата на чл.18б, ал.1 от Наредбата сочи, че прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал.1 т. 2 /служебно/ се извършва по определен ред, като съгласно т.8 на ал.1 редът е Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ по чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Законодателят е обвързал дължимостта на ДПС до прекратяване на регистрацията според нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик, до прекратяване на регистрацията, за жалбоподателя в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ възниква задължението за заплащане в законоустановения срок, съобразно чл. 60 от ЗМДТ, на ДПС за процесния данъчен период посочен в обжалвания акт. За процесния период МПС продължават да се водят в собственост на жалбоподателя, не са спрени надлежно от движение, не са снети от отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, не са освободени от данък или дерегистрирани в Община Пазарджик. По делото не са представени доказателства, жалбоподателят да е подал заявление до Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Пазарджик, за да бъде извършена процедурата по прекратяване, а оттам и дерегистрацията на ПС от партидата в Община Пазарджик. ДПС се дължи до прекратяване на регистрацията според нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Превозните средства не са с прекратена регистрация към периода, за който е съставен оспореният акт и липсва законово основание за недължимост на данъка. Доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, оспорващият не се явява освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния период. В гореизложения смисъл са и: Решение № 4970 от 09.04.2014 г. по адм. дело № 16297/2013 г. на ВАС VII о.; Решение № 2017 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 89/2013 г. на ВАС VII о., Решение № 2823/19.03.2025 г. по адм. дело № 256/2025 г. на VIII отд. на ВАС, Решение № 3371/20.03.2024 г. по адм. дело № 8733/2023 г. на ВАС. В представените от процесуалния представител на ответника писмени бележки се цитира АУЗД № АУ001618/20.10.2023г. Този АУЗД не е посочен и не е обсъждан в оспореното в настоящото производство Решение, поради което не следва да бъде предмет на анализ от страна на настоящия съдебен състав. С протокол изх. № ССЕВ-дело-35/27.01.2026г. ст.инспектори при Община Пазарджик, отдел „МДТ“, на основание чл. 171, ал.2, вр.чл. 173, ал.2 от ДОПК са погасили по давност и отписали следните задължения: година на задължение – 2015г., по отношение на МПС с рег. №№ [рег. номер] и [рег. номер]. С протокол изх. № ССЕВ-МДТ-337/12.05.2025г. ст.инспектори при Община Пазарджик, отдел „МДТ“, на основание чл. 171, ал., вр.чл. 173, ал.2 от ДОПК погасили по давност и отписали следните задължения: година на задължение – 2012, 2013 и 2014г., по отношение на МПС с рег. № [рег. номер], в размер на 772,93 лева. С молба от 29.01.2026г. Община Пазарджик уведомили ЧСИ, че предявените за събиране публични общински вземания по изп.дело № 20189040400500 са погасени по давност, съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, с искане производството да бъде приключено/прекратено. Доколкото наличието на правен интерес от оспорването се следи служебно от съдът, и след като за жалбоподателя по отношение на АУЗД № АУ001266/20.10.2023г. е настъпил положителен резултат, чрез искането за прекратяване на образуваното изп.дело № 20189040400500, заради това, че установените с него задължения ДПС са погасени по давност, то и за същият понастоящем не съществува активна процесуална легитимация от оспорването на Решението, в частта му, в която е отказано отписването на задълженията по АУЗД № АУ001266/20.10.2023г., поради което жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане. Относно настояването за неправилност на обжалваното Решение по отношение на установените с АУЗД № АУ001098/10.07.2020г. размери на задълженията по периоди и лихвите за просрочие към тях изчислени към същата дата на жалбоподателят – данък върху МПС – л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер], и рег. № [рег. номер], съдът намира следното: Давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца, по отношение на т.нар. „изпълнителска давност“ и да изпълни вече наложеното му наказание. Институтът на давността във връзка с изпълнение на наказанията за извършени престъпления е изрично уреден в НК. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.5 от НК наказанието не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато е глоба. Разпоредбата на чл.82, ал.2 и ал.3 от НК урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на наказанието, вкл. в случаите когато тя е прекъсната. Ал.4 на чл.82 от НК визира абсолютна погасителна давност за изпълнение на наказанието, настъпваща при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, т.5, независимо от спирането или прекъсването ѝ. От своя страна чл. 82 ал. 5 от НК предвижда неприложимост на ал.4 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съда и страните, съгласно разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ, следва да се приеме, че когато се разглежда правната природа на глобата превес заема нейният характер на наказание, а не нейният характер на публично вземане. От даденото с цитираното решение тълкуване на разпоредбите на ЗАНН, които са аналогични на тези в НК следва, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство. Т.е след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред. Следователно давността за изпълнение на наказанието се прекъсва с конкретните действия на органите на изпълнение на наказанието, насочени за реализирането му спрямо длъжника. В случая нормата на чл.82, ал.2 от НК е категорична, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, както и че след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (ал.1), а с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността (ал.2). Чл.172 от ДОПК урежда хипотезите на спиране и прекъсване на давността, като налагането на обезпечителни мерки води до спиране на давността съгласно ал.1, т.5, а предприемането на действия по принудително изпълнение води до прекъсване на давността съгласно ал.2. При съществуващата правна уредба съдът намира за обосновани и правилни изводите на ответника, че с оглед наложените през 2022 г. и 2025г. обезпечителни мерки са извършени действия, които са спрели теченето на краткия давностен срок, поради което за процесните публични задължения е приложима нормата на чл.171, ал.2 ДОПК и 10-годишната давност, която за най-рано възникналите публични задължения за 2016 г. ще изтече на 01.01.2028 г. Следователно материалният закон е приложен правилно. За да бъдат предприети действия за принудително събиране на публичното вземане, първото от които е изпращане на длъжника на съобщение за доброволно изпълнение (чл. 221, ал. 1 ДОПК). Преди това компетентният публичен изпълнител е длъжен да образува изпълнително дело, ако публичното задължение не бъде платено в срок – чл. 220, ал. 1 ДОПК. С образуването на изпълнително дело на практика се поставя началото на изпълнителното производство. Като общ институт, гарантиращ правната сигурност, давността поставя възникването, развитието и погасяването на правните задължения в зависимост от определен в съответния закон срок. Погасителната давност се прилага и по отношение на вземанията на държавата. По същество тя представлява период от време, в който носителят на субективното право (в случая – държавата) може да претендира събиране на публичното вземане. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК постановява, че „публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“. Основанията за спиране и прекъсване давността са изрично и изчерпателно изброени в чл. 172, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Давността: а/ спира да тече (ал. 1): 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; б/ се прекъсва (ал. 2, изр. първо) с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – ал. 3 на чл. 172. Налагането на обезпечителни мерки, макар да не е действие по принудително изпълнение, е предвидено като самостоятелно основание (чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК) за спиране на 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Видно от приложеното по делото удостоверение от ЧСИ рег. № 885 по протокол № 3559/19.12.2025г. са наложени запори върху МПС / собственост на жалбоподателят/, както и върху банкови сметки на длъжника. От стриктното тълкуване на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК следва да се направи извод, че за да бъде спрян давностният срок на това основание, следва обезпечителните мерки да са действително наложени. Доколкото по делото са налице данни, че запори върху банкови сметки на жалбоподателят са наложени на 05.10.2022г., следва да се приеме, че давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, по отношение всички посочени по-горе публични задължения е спряла да тече. В тази връзка правилно решаващият орган е приел, че по отношение на тях 5-годишният давностен срок е бил спрян преди изтичането му, на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Видно от материалите по делото всички съобщения и книжа са връчвани на постоянния адрес на жалбоподателят при спазване разпоредбите на чл. 29 от ДОПК, на роднини, видно от приложените по делото известия за доставяне, като не са налице данни същите да са отказали да приемат съобщенията, или да не са поели ангажимент да ги предадат на техния адресат. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, по отношение на АУЗД № АУ001098/10.07.2020г. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, на ответника се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр.чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от НЗПП в размер на 200 лева / 102,26 евро/, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.