Решение № 5476 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 826/2026 г.

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „ТЕМАКС – ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [жк], [улица] – партер, представлявано от управителя Т. И. Т., чрез адв.Д. Б., против Решение № ПО-1/25.02.2026г. на директора на ТД на НАП - Средни данъкоплатци и осигурители /СДО/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.№ Ж-32-8/23.02.2026г. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх.№ [рег. номер]-023-0000475/16.02.2026г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - СДО, с което на дружеството са наложени предварителни обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки в Юробанк България АД, ДСК АД и Уникредит Булбанк АД - за сумата 607842,48 евро по всяка сметка. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са незаконосъобразни, противоречат на материалния и процесуалния данъчен закон, както и не почиват на конкретни факти и обстоятелства, събрани и оценени по реда на ДОПК. Независимо от посочването – че ПНОМ се издава в рамките на ревизия, възложена със ЗВР от 12.02.2026г., такава заповед не е връчвана на дружеството и до момента на подаване на жалбата до съда, а при липсата на започнала ревизия извършените действия са незаконосъобразни. Във връзка с мотивите в обжалваното решение – че в условията на чл.121, ал.1 ДОПК публичният изпълнител е обвързан изцяло от преценката на ревизиращия орган относно размера на бъдещото задължение и не може да преценява доколко това предложение е мотивирано и обосновано, твърди, че това становище противоречи на чл.2, ал.1 ДОПК, който задължава ревизиращите и публичния изпълнител да действат самостоятелно и независимо, в рамките на предоставените им от закона правомощия, и ако искането не е мотивирано публичният изпълнител е длъжен да откаже налагането на ПОМ. Обоснованото определяне на размера на задълженията в хипотезата на чл.121, ал.1 ДОПК е от съществено значение, т.к. от това зависи дали наложените обезпечителни мерки съответстват на обезпечителната нужда, съответно дали е спазен принципът на съразмерност по чл.6 АПК. В нарушение на чл.196, ал.1, т.3 ДОПК в постановлението не било посочено въз основа на какви предварителни данни и обстоятелства се очаква да възникне задължението, като всеки опит на дружеството да узнае на какво точно основание се очаква да бъдат определени задълженията, е оставен без отговор. От лаконичните мотиви ставало ясно, че органите по приходите искат да обложат с ДДС данъчната основа на апортираните от „ТЕМАКС ТЦД“ ЕООД стоки в „Темакс – Търговски център за дома 4“ ЕООД, което е в явно противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.3 ЗДДС. По изложените съображения твърди, че дружеството е обект на грубо посегателство над неговата собственост, защитена със законите на страната и по силата на чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС. Твърди съществен порок и поради неспазване на изискванията на чл.121, ал.3 ДОПК, т.к. публичният изпълнител не е изследвал дали предварителните обезпечителни мерки няма да затруднят дейността на дружеството, като в случая наложеният запор на банковите сметки напълно блокира дейността на дружеството. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него ПНПОМ. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С молба С.д. № 7849/16.04.2026г., адв.Б. поддържа жалбата на наведените с нея основания. По същество моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с него постановление. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответната страна – директорът на Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, чрез юрк.С. Я., оспорва жалбата. Досежно връчването на ЗВР, не твърди по-ранна дата на връчване от документираната – 07.03.2026г., но моли съдът да съобрази, че същата многократно е изпращана за връчване по електронен път и не е отваряна. На същия ел.адрес на дружеството били връчвани други документи, от което счита, че може обосновано да се предположи, че ЗВР умишлено не е била получена. Счита, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена – прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-32003226000918-020-001/12.02.2026г., на „ТЕМАКС – ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА“ ЕООД, [ЕИК] е възложена ревизия за задълженията за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. ЗВР е връчена на дружеството на 07.03.2026г. На 12.02.2026г. с № Р-32003226000918-039-001/12.02.2026г. ръководителят на ревизията отправил до Дирекция „Събиране“ при ТД - СДО Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В искането е посочено, че повод за възлагане на ревизията е обстоятелството, че „ТЕМАКС – ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА“ ЕООД прекратява всички действащи трудови договори до 01.12.2025г. с основание – прехвърляне по чл.123 и чл.123а КТ в дружество „ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 4“ ООД – свързано лице, с изключение на 1 бр., на длъжност - обслужващ магазин в гр.София. Установено било и че дружеството е извършило апорт на стоки към „ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 4“ ООД на стойност 5758190лв., съгласно извършената в регистърното производство оценка. Според мотивите в Искането, дружеството е извършило продажба на всички налични стоки на стойност 5758190лв., за което не е начислило ДДС. Същевременно за всички разходи, свързани с придобиването на стоките, е ползвало данъчен кредит. Прието било, че чрез уговарянето на продажбата на стоките, под формата на дружествени дялове (освободена доставка по смисъла на чл.46, ал.1, т.5 ЗДДС) е целено и постигнато прикриването на продажбата на стоките – облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДС, вр. чл.6 ЗДДС. Целта била прехвърлянето на собствеността на стоките да се извърши не чрез пряка продажба, а чрез апорт в капитала на „ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 4“ ООД, което категорично показва, че желаната от страните правна последица е прехвърляне на правото на собственост върху стоките – т.е., чрез привидната сделка по прехвърляне на стоки, под формата на дружествени дялове, се цели прикриване на сделката по продажба на всички налични стоки. По изложените съображения ревизиращият екип е приел, че на основание чл.25, ал.1 и чл.6, ал.1 ЗДДС за „ТЕМАКС – ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА“ ЕООД е възникнало задължение да начисли ДДС, в очакван размер 588823,19 евро и лихви 19019,28 евро. В т.2 от Искането е посочено, че при справка в ИМ на НАП е установено, че дружеството не разполага с активи, които да покрият предполагаемите задължения, поради което следва да се предприемат мерки за обезпечаване на задълженията чрез запор на активи и средства в трезори и банкови сметки в търговските банки. Без налагането на предварителни обезпечителни мерки, ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на задълженията. С Постановление изх.№ [рег. номер]-023-0000475/16.02.2026г. – във връзка със ЗВР № Р-32003226000918-020-001/12.02.2026г. и като взел предвид, че ще се затрудни събирането от „ТЕМАКС – ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА“ ЕООД на публично вземане в предполагаем размер 607842,48 евро, в т.ч. главница 588823,20 евро и лихви 19019,28 евро към 12.02.2026г. – публичен изпълнител при ТД на НАП - СДО, на основание чл.121, ал.1 ДОПК наложил по отношение на дружеството предварителни обезпечителни мерки: запор, върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в: БАНКА ДСК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД - за сумата 607842,47 евро по всяка сметка. По преписката са приложени запорните съобщения до трите банки, като две от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД са върнали отговори, че запорите са наложени на 16.02.2026г. По преписката не е приложен отговор от БАНКА ДСК АД. ПНПОМ изх.№ [рег. номер]-023-0000475/16.02.2026г. е обжалвано пред директора на ТД на НАП - СДО, който с Решение № ПО-1/25.02.2026г., връчено на 26.02.2026г., го потвърдил. Решаващият орган е приел, че ПНПОМ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП - СДО, съгласно правомощията му по чл.226, ал.1, вр. чл.167 ДОПК, в компетентната ТД на НАП съгласно чл.8, ал.4 ДОПК, в предвидената в чл.196 ДОПК форма. По същество, след анализ на характера, целта и последиците на обезпечителните мерки е прието, че предварителните обезпечителни мерки, представляват предвидено от закона изключение, визирано в чл.121 ДОПК, допускащо налагането на обезпечителни мерки за вземания, които нямат характера на установени и изискуеми, т.е. при които е налице индикация за задължение. В производството по издаване на ПНПОМ на публичния изпълнител не е вменено задължение, нито компетентност да обсъжда по същество констатациите на органите, извършващи ревизията. При предприемане на действия по предварително обезпечение, публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения, както и относно мотивите, обуславящи налагането на предварителни обезпечителни мерки. Решаващият орган е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл.121, ал.1 ДОПК. В правомощията на публичния изпълнител е да прецени дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични задължения, след съобразяване с условията по чл.121, ал.3 ДОПК. Преценката за възможното затруднение се прави при съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличните материални активи на бъдещия длъжник. Относно мотивирането на ПНПОМ е прието, че освен изложените в искането на ръководителя на ревизията, публичният изпълнител може да сочи и допълнителни мотиви, но само относно факти и обстоятелства, които са му станали известни по повод воденото обезпечително производство. В обжалваното ПНПОМ публичният изпълнител е мотивирал мярката с факта, че очакваното задължение е в особено големи размери, а стойността на активите не кореспондира с очакваните по РА задължения. Така е преценено, че налагането на запор на притежаваните от дружеството банкови сметки е единственият начин за обезпечаване на предполагаемото задължение и защита на държавата като кредитор. В случай че наложените обезпечителни мерки затрудняват лицето, законът дава възможност то да се възползва от възможността да предложи пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като не се изисква съгласие на публичния взискател. По изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес, в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.197, ал.2 ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. Условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка са определени от разпоредбата на чл.197, ал.3 ДОПК. Тоест, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е както ПНПОМ – досежно спазване на изискванията на чл.121, ал.1 по арг. от чл.197, ал.3 ДОПК, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП - СДО. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. При извършване на служебната проверка по чл.168 АПК, вр. чл.146 АПК и § 2 ДР на ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че Решение № ПО-1/25.02.2026г. е издадено от компетентен орган – директорът на ТД на НАП –СДО, която е компетентната дирекция по чл.8, ал.4 ДОПК съгласно Заповед № З-ЦУ-2660/21.12.2023г. на изп.д-р на НАП, в рамките на правомощията му по чл.197, ал.1 ДОПК. Решението е надлежно мотивирано, с посочване на установените в производството факти, спорът, с който е сезиран – очертан от доводите в жалбата, като изведените фактически и правни изводи, кореспондират с доказателствата по преписката и с приложимата правна уредба. На всички оплаквания в жалбата, директорът на ТД на НАП – Варна е отговорил аргументирано от доказателствата и закона, като е изложил ясни и последователни мотиви, защо приема жалбата за неоснователна. ПНПОМ изх.№ [рег. номер]-023-0000475/16.02.2026г. е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – СДО, която е компетентната дирекция съгласно цитираната по-горе Заповед № З-ЦУ-2660/21.12.2023г. на изп.д-р на НАП и в рамките на правомощията му по чл.167, ал.1 ДОПК. Постановлението е съставено в предвидената в чл.196, ал.1 ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата разпоредба задължителни реквизити по т.1 – 9. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че ПНПОМ е издадено в нарушение на чл.196, ал.1, т.3 ДОПК и е немотивирано. Цитираната разпоредба задължава публичния изпълнител да посочи в постановлението за налагане на обезпечителни мерки фактическите и правните основания за издаването му. В случая постановлението е издадено в хипотезата на чл.121, ал.1 ДОПК – налагане на предварителни обезпечителни мерки преди да е издаден РА, като в този контекст, изискванията за мотивиране са спазени – цитирана е ЗВР, с която е възложена ревизията, размера на очакваните задължения, възпроизведени са мотивите на ръководителя на ревизията да поиска налагане на предварителни обезпечителни мерки, както и преценката на публичния изпълнител – че без налагането на ПОМ, събирането на задълженията ще се затрудни или ще се окаже невъзможно. Повтарянето на мотивите на ръководителя на ревизиращия екип досежно основанията, на които се очаква да възникнат задълженията и за техния размер, не опорочава ПНПОМ и не води до извод за липса на мотиви. От една страна следва да се има предвид, че изискването за излагане на мотиви е съществено изискване за форма и следва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите. Правилно в тази връзка решаващият орган е приел, че публичният изпълнител не може да подлага на проверка и контрол преценката на ръководителя на ревизиращия екип относно основанията за облагане и очаквания размер на публичните задължения, чието обезпечаване се иска. Контролът над тази преценка се извършва на последващ етап - при издаването на РА (по повод възраженията срещу РД) и неговото обжалване – по административен и съдебен ред. Нито публичният изпълнител, нито съдът в производството по чл.197, ал.2 ДОПК може да упражнява подобен контрол над тази предварителна оценка. Както следва от разпоредбата на чл.108, ал.1 ДОПК, ревизията е установително производство, като данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл.118. По дефиниция (чл.110, ал.2 ДОПК) ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизията се извършва от ревизиращия екип, определен със заповедта за възлагане на ревизията (чл.112, ал.1, т.1 и чл.113, ал.1, т.2 ДОПК) и приключва с РА, който се издава от органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията (чл.119, ал.2 ДОПК). Именно на тези органи по приходите е предоставена компетентността да извършват анализ и оценка на събраните при ревизията доказателства, съответно да предлагат (чл.117, ал.1, т.7 ДОПК) и установяват данъчните задължения (чл.118, ал.1, т.1 ДОПК). В тази връзка и в контекста на оплакванията в жалбата следва да се посочи, че принципно жалбоподателят основателно поддържа, че съгласно чл.10, ал.1, т.3 ЗДДС, непаричната вноска (апорт) в търговско дружество се счита за „липса на доставка“ на стоки и услуги, и поради това не се облага с ДДС. Същевременно, съгласно чл.132, ал.1 ЗДДС, задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл.10, ал.1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2, и чл.132, ал.1 и ал.3 ЗДДС транспонират разпоредбата на член 19 от Директива 2006/112/ЕО, според която, в случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя. Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ е тълкувано от СЕС в Решение от 27 ноември 2003г. по дело Zita Modes, С-497/01, точка 32, в което Съдът на ЕС е приел, че същото представлява самостоятелно понятие на правото на Съюза и съответно трябва да се тълкува еднообразно, за да се избегнат различията при прилагането на режима на ДДС в отделните държави членки. В т.40 от решението, посоченото понятие е тълкувано в смисъл, че обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност, но не обхваща самото прехвърляне на вещи като продажбата на стоки в наличност. Според точка 44 от същото решение, за прилагането на член 5, пар. 8 от Шеста директива (сегашен чл. 19 от Директива 2006/112) е необходимо приобретателят да има намерение да стопанисва прехвърленото предприятие или част от предприятие, а не веднага да преустанови упражняването на съответната дейност. Докато преобразуването на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от ТЗ и прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ предполагат освен придобиването на активи и прехвърлянето на дейност, не така стоят нещата с апорта по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Апортът на активи (материални и нематериални) има за последица единствено прехвърляне на собственост, поради което може да попадне в обхвата на чл.19 от Директива 2006/112 и следователно - да породи за правоприемника задължение за регистрация по ДДС, само ако се касае за съвкупност или за достатъчна част от активи, така, че да се породи правоприемство, т.е. да позволи упражняването на независима икономическа дейност. От практиката на СЕС следва и че особената цел на чл.19 от Директива 2006/112 е да се улеснят прехвърлянията на предприятия или на части от предприятия, като се опростят тези прехвърляния и като се избегне финансовото обременяване на приобретателя с несъразмерна данъчна тежест, която при всички положения би била възстановена впоследствие чрез приспадане на платения ДДС. В частност, особеното данъчно третиране по чл.19 от Директивата е и поради това че сумата на ДДС, която иначе трябва се начисли при прехвърлянето, може да се окаже твърде голяма спрямо ресурсите на съответното предприятия - Решение по дело Zita Modes, т.41. В съответствие с принципа на неутралност на данъка, прилагането на тази разпоредба би трябвало да доведе до точно същия резултат, независимо дали ДДС се начислява от прехвърлителя и след това се приспада от приобретателя, или дали сделката не се облага с данък - каквато е целта и на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. При гореизложения анализ съмнително се явява тълкуването, дадено в искането от 12.02.2026г. от ръководителя на ревизията, че се касае за случай, в който е уговорена продажба на стоки под формата на дружествени дялове, което по смисъла на чл.46, ал.1, т.5 ЗДДС е освободена доставка. Апортът на активи и продажбата на дружествени дялове са две съвършено различни операции, първата от която се третира като липса на доставка, а втората – като освободена такава. В същото време, съответствието на чл.10, ал.1, т.3 ЗДДС с изискванията на Директивата за ДДС е поставено под съмнение с Определение № 13030/26.11.2025г. по адм.д. № 1971/2025г. на Административен съд – Варна. Със същото на основание чл.267, § 1, буква б) ДФЕС е отправено преюдициално запитване и в тази връзка пред Общия съд е образувано дело Т-859/25, Кабакум 3808. Изследването и отговора на всички тези спорни въпроси – безспорно относими към процесната ревизия съобразно мотивите в искането за налагане на ПОМ, изисква задълбочен анализ и оценка, както на събраните в хода на ревизията доказателства, така и на правната уредба на национално и на ниво право на ЕС. Тези въпроси следва да бъдат разрешени в хода на установителното производство (ревизията), а преценката на органите по приходите - подложена на контрол, едва в производството по издаване и обжалване на РА. Естеството на спора изключва разрешаването на тези спорни въпроси на предходен етап - при налагане на предварителните обезпечителни мерки и в производството по тяхното обжалване. В този смисъл правилно директорът на ТД на НАП СДО е приел, че публичният изпълнител няма нито правомощия, нито компетентност да подлага на проверка фактите и правната обосновка, изложени в мотивираното искане за налагане на ПОМ, въз основа на които е обосновано предположението, че ревизията ще приключи с констатации за задължения за ДДС и лихви в посочения размер. Не се споделят и оплакванията за нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, както и че наложените ПОМ имат за резултат блокиране дейността на дружеството. Видно от изложеното в мотивираното искане и в ПНПОМ, към момента на налагане на запорите не е установено друго имущество на дружеството, поради което и предвид очаквания размер на задълженията, запорът на банкови сметки е било единственото възможно обезпечение, измежду изброените в чл.198, ал.1 ДОПК, посредством което да се защити интереса на държавата. От друга страна и по арг. от чл.206, ал.2 ДОПК и чл.451, ал.1 ГПК, запорът на банковите сметки лишава длъжника от правото да се разпорежда с вземането си, с което на практика средствата по банковите сметки се блокират, с цел да се гарантира събирането на дълга. Това несъмнено може да затрудни или дори да доведе до спиране дейността на длъжника, но само по себе си не е обстоятелство, което обосновава, съответно несъръзмерност и незаконосъобразност на наложеното обезпечение. Спазването на изискването по чл.121, ал.3 ДОПК – обезпечителните мерки да не спират извършваната дейност от ревизираното лице, се гарантира от предвидената от закона възможност дружеството да заяви и получи от публичния изпълнител разрешение за неотложни плащания (чл.229 ДОПК). За ревизираното лице съществува и възможност да поиска замяна на обезпечителните мерки (чл.199 ДОПК). Независимо от изложеното, неправилно решаващият орган е приел, че при издаване на ПНПОМ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.197, ал.3 ДОПК, ПНПОМ се отменя от съда, ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1, поради което следва да се провери дали в случая тези изисквания са спазени. От разпоредбата на чл.121, ал.1 ДОПК следва, че предварителни обезпечителни мерки могат да се наложат само в хода на ревизия. Употребеният в разпоредбата израз „В хода на ревизията …….“ недвусмислено указва, че за да се пристъпи към налагане на предварителни обезпечителни мерки следва ревизията да е започнала и да е висяща. По арг. от разпоредбите на чл.112, ал.1, чл.113, ал.2 и чл.114, ал.1 ДОПК, ревизията се счита за започнала, считано от датата на връчване на ЗВР. Преди връчването на заповедта, органите по приходите не могат да предприемат никакви процесуални действия, вкл. такива по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Последователно е разбирането на съдебната практика, че ревизионното производство следва да се счита образувано не на датата на издаването на първата ЗВР, а на датата на нейното редовно връчване на адресата. Поради това, невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици. Изискването на чл.113, ал.2 ДОПК за връчване на ЗВР е императивно и нарушаването му осуетява настъпването на правните последици от издаването на ЗВР - така и в Решение на ВАС № 6863/08.06.2020г. по адм.д. № 2509/2020г., Решение на ВАС № 13712/17.11.2014г. по адм.д. № 16463/2013г., Решение на ВАС № 2380/04.03.2008г. по адм.д. № 10871/2007г., Решение на ВАС № 4748/14.04.2021г. по адм.д. № 13484/2020г., Решение на ВАС № 5181/23.04.2021г. по адм.д. № 1063/2021г., Решение на ВАС № 2645/22.03.2022г. по адм.д. № 9420/2021г., Решение на ВАС № 5737/31.05.2023г. по адм.д. № 9041/2022г., Решение на ВАС № 1397/17.02.2025г. по адм.д. № 8370/2024г. В случая ЗВР № Р-32003226000918-020-001/12.02.2026г. е връчена на дружеството едва на 07.03.2026г., т.е. мотивираното искане за налагане на ПОМ и ПНПОМ са издадени преди датата на връчване на заповедта, т.е. преди ревизията да е започнала. Всъщност мотивираното искане на ръководителя на ревизията до публичния изпълнител е направено още в същия ден, в който е издадена ЗВР. Преди връчване на ЗВР е постановено и обжалваното решение, с което е потвърдено ПНПОМ. Ирелевантно е по каква причина ЗВР не е била връчена по-рано и дали това не се дължи на някакво умишлено поведение на ревизираното лице. По преписката липсват доказателства да са правени опити ЗВР да бъде връчена на дружеството чрез друг от регламентираните в чл.29 ДОПК способи, вкл. по реда на чл.32 ДОПК. Ответникът не твърди и по-ранна дата на връчване на ЗВР, както сочи и процесуалният представител на директора на ТД на НАП – СДО в съдебно заседание. При това положение е налице основанието по чл.197, ал.3 ДОПК за отмяна на обезпечителните мерки, т.к. не са спазени изискванията за налагането им по чл.121, ал.1 ДОПК, а именно ревизионното производство, във връзка с което са поискани и наложени, да е започнало с връчването на ЗВР. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски. Съгласно представения с молба С.д. № 7849/16.04.2026г. списък на разноските по чл.80 ГПК, от жалбоподателя се претендират разноски общо в размер на 1825,56 евро, от които 25,56 евро държавна такса за образуване на дело и 1500 евро без ДДС (1800 евро с ДДС) адвокатско възнаграждение, договорено с договор за правна защита и съдействие от 17.02.2026г. и изплатено изцяло по банков път на 26.02.2026г. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от съда като основателно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 – каквото е настоящото производство по арг. от § 1а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., възнаграждението е 1000,00лв. или 511,29 евро при спазване на правилата за превалутиране по чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Спорът не се отличава с особено висока фактическа и правна сложност, което не налага определяне на възнаграждение много над минималния размер. Фактическата и правна сложност на спора следва да се преценява по критериите в § 1а, ал.2, т.1, букви 1 а) и б), и т.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. В тази връзка съдът преценява, че адв.Б. само е изготвил подробна жалба и писмено становище по съществото на спора, препращащо към жалбата, и не се е явил в открито съдебно заседание. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което само са приети писмените доказателства, представени от страните. Видно от протокола за избор на съдия, делото е разпределено в група 0250 – Принудителни административни мерки (ПАМ, данъчни и митнически), чл.197 ДОПК … и статистически шифър 170 – ДОПК. Делото е разпределено с коефициент на тежест „0,9“, който видно от Приложение към Правилата за оценка на натовареността на съдиите го определя с ниска фактическа и правна сложност (при максимален коефициент за натовареност за основни дела 2,1 - за делата по ЗДДС и минимален 0,6). По изложените съображения съдът приема, че съразмерно на извършената адвокатска работа по смисъла на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, е възнаграждение в размер, близък до минималния по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г., а именно 600 евро без ДДС или 720 евро с ДДС, съгласно § 2а от ДР на Наредбата, т.к. видно от фактура № 1708/27.02.2026г. е начислен ДДС. По изложените съображения на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, общо в размер на 745,56 евро. Водим от горното и на основание чл.197, ал.3 ДОПК, Варненският административен съд, VIII-ми състав