Решение № 1330 от 7.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Oбраузвано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 20961/18.12.2023 г. по гр. д. № 20332/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 72 състав, с което е призната за незаконна и отменена заповед № 11-17-45/17.03.2023 г., издадена от Р.К. - директор Дирекция „Човешки ресурси“ на „Банка ДСК“ АД, за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на Г. В. Н. за извършено нарушение по чл. 187, т. 10 КТ, вр. чл. 45, т. 3 и т. 15 от Правилника за вътрешния трудов ред, т. 7.6 от Дейност срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма от Етичния кодекс в „Банка ДСК“ АД и чл. 8а, вр. чл. 5, ал. 6 от Правилника за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, а именно: в периода 01.01.2021 г. - 19.07.2022 г. по банкова сметка с титуляр Г. Н. са постъпвали ежемесечни парични преводи от ТД „Частно основно училище Монтесори“ ЕООД с основание „заплата“, предназначени за майка й, в нарушение на Правилата за конфликт на интереси, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се използват за цели, несвързани с обичайните лични дела на служителя. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на СРС, че не се установява поведението на служителката да съставлява конкретно нарушение на трудовата дисциплина, както и че Г. Н. не е била запозната със задължението да не използва сметката си за цели, несвързани с личните й дела. Напротив, от доказателствата по делото е установявало, че служителката е нарушила не само вътрешни правила на работодателя, но и законови разпоредби, които следвало да й бъдат известни, предвид това че е дългогодишен служител на банката, преминавал през ежегодни обучения и работил в условия на стриктни регулации относно противодействието на прането на пари и материята относно конфликт на интереси. Акцентира се на това, че работодателят е банкова институция, което обстоятелство обуславя завишени изисквания към служителите му, които са освободени от такси по личните си банкови сметки. Сочи се, че разпоредбата на т. 7.6.3 от Етичния кодекс регулира общото изискване за опознаване на клиентите с цел превенция на риска от изпиране на пари, а в Правилата за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм са приети конкретните задължения на служителите при комплексна проверка, свързани с „опознаването“ на клиентите на банката, като при констатация, че даден продукт или услуга не се използва от лицето, посочено като клиент в договора, то банката трябва да предприемат действия по прекратяване на взаимоотношенията с този клиент. Поради това, допускайки банковата й сметка да се използва за цели, различни от личните й дела, и дейности в полза на друго лице, Г. Н. е допуснала нарушение на ПКПИПФТ. Поддържа се още, че разпоредбата на чл. 54 ЗКИ препраща отново към вътрешните правила и е относима към автономната преценка на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание. На следващо място се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд е приел, че представените Правила за конфликт на интереси не са приложими, тъй като Г. Н. е нарушила действащите към процесния период правила, които са били в сила, считано от 27.01.2021 г. до 13.01.2023 г., като съдържанието им е идентично с това на последващо приетите. Според тези правила при изпълнението на операция или при сключването на сделка с банката, служител на същата не може да бъде изпълнител, одобряващ, проверяващ или оторизиращо лице, ако страна по операцията или сделката е самият той или негов роднина, вкл. когато действа като представител (пълномощник) на трето лице. Твърди се, че Г. Н. е била запозната с всички ограничения и забрани в този смисъл, но с поведението си е допуснала възникване на конфликт на интереси, като е предоставила личната си сметка и услуга на роднина по права линия, за да може последният да получава преводи на възнаграждения от друго дружество. По този начин бил обслужен бизнес интересът на трето за титуляря на банковата сметка лице. По отношение на понятието „лично дело“, макар да липсва изрична дефиниция в заповедта, противоречало на логиката да се приеме, че поради родствената връзка между ищцата и лицето, за което са били предназначени преводите, то предоставянето на банковата сметка в противоречие с вътрешните правила на банката е допустимо. На последно място се сочи, че съдът не е обсъдил в пълнота доводите на ответното дружество и ангажираните от него доказателства, в т.ч. представения по делото одитен доклад и депозираните от Н. писмени обяснения. Поради това се поддържа, че работодателят е обосновал законността на наложеното наказание, както и че е извършил преценка на тежестта на нарушението съобразно критериите на КТ и, въпреки продължителния период на осъществяването му, сочещ за системност на поведението, е наложил наказанието „забележка“, което има предимно морален характер. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата Г. В. Н. не взема становище по жалбата. В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на дружеството-въззивник – адв. С.С., поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наложеното дисциплинарно наказание, а пълномощникът на въззиваемата - адв. С.Д., оспорва въззивната жалба и поддържа становище за неоснователността й, като прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: С първоинстанционното решение е прието за установено, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „Регионален мениджър „Спестовни и инвестиционни продукти“ в „Банка ДСК“ АД, регион София-Запад/Благоевград, по безсрочен трудов договор; че от одитен доклад във връзка с проверка на движението по сметките на ищцата, одобрен на 27.07.2022 г., за периода на проверка от 01.07.2020 г. до 19.07.2022 г. са установени ежемесечни преводи от „Частно основно училище Монтесори“ с основание „заплата“ по банковата сметка на ищцата № 18434906; че с връчена на Н. на 26.07.2022 г. покана са й изискани обяснения за извършени преводи по нейната сметка, включително ежемесечни такива в периода 01.01.2021 г. - 04.07.2022 г. от „ЧОУ Монтесори“, в отговор на която покана ищцата депозирала обяснения, че преводите от „ЧОУ Монтесори“ представляват заплата на нейната майка, която е учителка в училището, както и че не е подписвала декларация, че не може по сметката да получава суми от родителите си или средства, различни от трудовите доходи; че в периода 28.07.2022 г. - 31.01.2023 г. ищцата ползвала платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност, както и че с процесната заповед № 11-17-45/17.03.2023 г., издадена от Р.К., директор Дирекция „Човешки ресурси“ (надлежно упълномощена от законните представители на „Банка ДСК“ АД да налага дисциплинарна наказания), на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение по чл. 187, т. 10 КТ, вр. чл. 45, т. 3 и т. 15 от Правилника за вътрешния трудов ред, т. 7.6 от Дейност срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма от Етичния кодекс на банката и чл. 8а, вр. чл. 5, ал. 6 от Правилника за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, а именно в периода 01.01.2021 г.- 19.07.2022 г. по банкова сметка с титуляр Г. Н. са постъпвали ежемесечни парични преводи от ТД „Частно основно училище Монтесори“ ЕООД с основание „заплата“, предназначени за майка й, в нарушение на Правилата за конфликт на интереси, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се използват за цели, несвързани с обичайните лични дела на служителя. Районният съд приема, че с оглед разпоредбата на чл. 192 КТ процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - надлежно упълномощен за това служител на работодателя. За спазен е приет преклузивният срок относно налагането на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, доколкото твърдяното нарушение е открито на 21.07.2022 г., от който момент е започнал да тече двумесечният срок, който не е изтекъл към момента на налагане на наказанието, като се отчитат използваният платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност от ищцата, през което време срокът не е текъл. Прието е, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за нейното мотивиране, доколкото съдържа индивидуализация на нарушението чрез описанието му от обективна страна, като са посочени време и място на извършване и действията, с които е осъществено, и конкретни разпоредби от вътрешни актове на работодателя като основание за налагане на наказанието. За основателни са приети обаче възраженията на ищцата, че не е ясно в какво се изразява твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и кое задължение не е изпълнено. В тази връзка съдът е констатирал, че разпоредба на чл. 45 от Правилника за вътрешния трудов ред предвижда общата хипотеза, че нарушение на трудовата дисциплина е неизпълнението на възложената работа и на задълженията, предвидени в закон, друг нормативен акт или вътрешни правила на работодател, в т. 7.6 от Етичния кодекс на банката, в раздела относно дейността срещу изпирането на пари, са дадени общи насоки за предотвратяване на такива действия, опознаване клиентите на банката и спазване на изброените нормативни актове в тази област, а в чл. 8а от Правилата за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм са дадени насоки за проверка на клиентите. За неприложими са приети сочените от работодателя Правила за конфликт на интереси, доколкото са влезли в сила след периода на твърдяното нарушение, а по отношение на сочената от работодателя разпоредба на чл. 54 ЗКИ е прието, че същата не съдържа никакви конкретни правила за поведение на служителите на банка. С оглед на това СРС приема, че ищцата, че не е била запозната със задължение, адресирано към служителите, относно използването на банковите им сметки в банката, а и липсват данни да им е било вменено да не използват сметката си за цели, несвързани с личните им дела. Освен това е посочено, че работодателят не е дефинирал понятието „лични дела“, поради което не е ясно как е приел, че преводът на заплата на майката на служител и отношенията между тях като роднини не са лично дело. По тези съображения районният съд счита, че по делото не се установява поведението на ищцата да е нарушение на конкретно нейно трудово задължение и да представлява дисциплинарно нарушение, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е отменена като незаконосъобразна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първата инстанция, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното: Въззивният съд счита, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на формалните изисквания на разпоредбите чл. 193-195 КТ, доколкото наказанието е наложено от компетентен субект на дисциплинарна власт, с мотивирана заповед, в рамките на законоустановените срокове, след изискване на писмени обяснения от служителя, а от съдържанието на заповедта става ясно за какво е наложено наказанието. В конкретния случай наказанието е наложено за това, че периода 01.01.2021 г. - 19.07.2022 г. по банковата сметка на служителката са постъпвали ежемесечни парични преводи от ТД „Частно основно училище Монтесори“ ЕООД с основание „заплата“, предназначени за майка й, в нарушение на вътрешни актове на работодателя, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се използват за цели, несвързани с обичайните им лични дела. На първо място, не се установяват сочените от въззивника пороци на обжалвания акт, свързани с обсъждането на доводите на страните и доказателствата по делото. Районният съд е изградил изводите си на база на всички относими към изхода на спора доказателства, в т.ч. представения одитен доклад, имащ значение за изводите относно установяването на соченото от работодателя нарушение. Този доклад обаче не се ползва с обвързваща сила досежно съдържащата се в него констатация, че Г. Н. е извършила „груби нарушения“ на Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс на „Банка ДСК“ ЕАД и ЗКИ. Депозираните от ищцата писмени обяснения по чл. 193 КТ също са ценени относно установяване на конкретната причина за превеждане на процесните суми по сметката й. По конкретните доводи за допуснати от Г. Н. нарушения на вътрешните актове на работодателя, съдът приема следното: Съгласно чл. 45, т. 3 и т. 15 от Правилника за вътрешния трудов ред нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на възложената работа, неспазване на установените правила за работа (т. 3) и неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в този правилник или определени при възникването на трудовото правоотношение (т. 15). Съгласно чл. 7.6.3 от Етичния кодекс на дружеството служителите, които осъществяват директния контакт с клиентите и тези, работещи в други области, изложени на рискове за осъществяване на транзакции за незаконни цели или със средства, придобити по престъпен начин, трябва да действат категорично с оглед превенция и предотвратяване изпирането на пари, финансирането на тероризъм и с оглед събирането на изчерпателна информация за клиентите си, чрез прилагане на принципа „Опознай своя клиент“. Разпоредбите на чл. 8а, вр. чл. 5, ал. 6 от Правилата за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм предвиждат извършване на комплексна проверка на клиентите на банката, изразяваща се в текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и задължителен регулярен преглед на клиентските данни и досиета, и съответно тяхното актуализиране, ако същото е необходимо - при промяна на декларирани обстоятелства. Не намират опора в доказателствения материал и доводите на въззивника за идентичност между действалите през процесния период и представените по делото Правила за конфликт на интереси. От съдържанието на приобщените по делото правила не може да се направи такъв извод, с оглед липсата на изрично препращане, а напротив - в заключителните им разпоредби е посочено, че влизат в сила от 13.01.2023 г. и отменят Правилата за конфликт на интереси от 27.01.2021 г. При внимателен прочит на ангажираните от ответното дружество и относими към процесния период писмени доказателства, въззивният съд намира, че поведението на ищцата, за което й е наложено дисциплинарно наказание, не е свързано с възложената й работа. Не се установява с предоставянето на личната си банкова сметка за превеждане на суми, предназначени за член на семейството й, служителката да е нарушила нито посочените в заповедта разпоредби, нито други разпоредби от горецитираните актове на работодателя. Доколкото чл. 54 ЗКИ предвижда банките да приемат правила, с които уреждат реда за разкриване на конфликти на интереси, а по делото не са представени действащите през процесния период правила на „Банка ДСК“ АД, не може да се направи извод за допуснато от ищцата нарушение на правила за конфликт на интереси, установени от работодателя. По делото не са представени конкретни политики и вътрешни правила на работодателя, регламентиращи условията за ползване на услугите на банката от страна на нейни служители, от които да се направи извод за наличие на преференциални условия и на вменени на служителите задължения във връзка с използване на личните им банкови сметки. На последно място, както е констатирал и СРС, липсва дефиниция на понятието „обичайни лични дела“, като в конкретния случай постъпването по сметка на служителката на заплатата на нейната майка, с която живеят в общо домакинство (както поддържа ищцата в обясненията си по чл. 193 КТ, което обстоятелство не се оспорва от работодателя), не излиза извън обхвата на личните дела на ищцата, свързани с управлението и разходването на бюджета на домакинството. В случая използването на банковата сметна на служител от лице, различно от титуляря на сметката, би могло да се счете на нарушение на задължение по конкретния договор за откриване на банкова сметка, но не и за нарушение на трудово задължение. С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че по делото не се установява извършване от страна на служителката на посоченото в заповед № 11-17-45/17.03.2023 г. дисциплинарно нарушение. Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 1200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка за действителното заплащане на посочената в него сума. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,