Решение № 5260 от 30.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11161/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С първоинстанционното решение № 20083314/14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 601/2020 г. на СРС, ГО, 60 състав, „К.г.“ АД е осъдено да заплати на К. А. В. сумата от 14 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 78, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински консумативи, лабораторни изследвания и потребителски такси, в резултат на трудова злополука от 04.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 04.10.2019 г., до окончателното погасяване, като и исковете са отхвърлени като неоснователни за горницата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и за горницата над 78, 40 лв. до пълния предявен размер от 112 лв. Образувано е по въззивна жалба вх. № 25013402/28.03.2023 г. на К. А. В. срещу решение № 20083314/14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 601/2020 г. на СРС, ГО, 60 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което обжалваното решение да отменено в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са отхвърлени за горницата над 14 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и за горницата над 78, 40 лв. до претендирания размер от 112 лв. Сочи на първо място, че неправилно съдът е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като не е отчетено, че сухожилието на втори пръст на ръката на ищеца е трайно увредено, а мускулът – смазан. Излага, че вследствие на трудовата злополука при него се наблюдава трайно и необратимо отслабване на опозицията на палеца. Ищецът търпял силни болки и психически страдания със значително засягане за битовото му обслужване и нормалния начин на живот без положителна прогноза за подобрение. Изтъква се, че ищецът е на 30 години. На второ място оспорва да е налице каквото и да било съпричиняване при проявена груба небрежност, дала повод на районния съд да намали определеното обезщетение от 20 000 лв. с 30 процента на 14 000 лв. Сочи се, че на ищеца не е проведен след първоначалния инструктаж, последващ периодичен и/или ежедневен инструктаж. Моли исковете да бъдат уважени в цялост. Въззиваемият „К.г.“ АД е подал отговор от 30.05.2023 г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че според протокола от НОИ и изслушаната и приета СТЕ в първоинстанционното производство работникът е действал при условията на груба небрежност, като е отстранил предпазна греда с цел да почисти машината, а машината следвало да се почиства без премахване на гредата поради опасност от увреда на ръката на оператора. Относно обезщетението за неимуществени вреди твърди, че в следствие на трудовата злополука за ищеца е настъпила частична увреда на сгъвачно сухожилие на втори пръст, но бил запазен обемът на движението на ставите на ръката. В срока по чл. 268, ал. 2 ГПК ответникът „К.г.“ АД е подал насрещна въззивна жалба вх. № 25022446/30.05.2023 г., с която обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са уважени, а именно за сумата от 14 000 лв. и за сумата от 78, 40 лв.М решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Според молба от 06.11.2023 г., подадена от работодателя в изпълнение на указанията на съда, то именно тази насрещна въззивна жалба се поддържа. Ответникът излага в насрещната въззивна жалба, че неправилно и в завишен размер е определеното обезщетението за неимуществени вреди. Съдът не бил отчел сравнително кратния период на възстановяване на работника / 34 дни/, както и че е запазен обемът на движение на ставите на ръката, в която не са поставяни външни тела и не били налице трайни усложнения. Оспорва за ищеца вследствие на увреждането да са настъпили съществени и трайни отрицателни последствия и значителна промяна в начина на живот. Също така в жалбата се излага, че определеният от районния съд процент на съпричиняване от 30 процента поради проявена груба небрежност е занижен, понеже ищецът е премахнал в нарушение на техническите изисквания предпазната греда на машината при почистването й, а именно тази греда предпазва от вала, който е смазал ръката на ищеца. Счита, че с действията си работникът е допринесъл значително за настъпване на вредоностните последици. Въззиваемият К. А. В. с отговор от 04.09.2023 г. оспорва подадената въззивна жалба от работодателя – ответник „К.г.“ АД. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че му е даден единствено първоначален инструктаж за работа с машината и то от некомпетентно лице /“колеги“/, но не и последващ периодичен инструктаж. Ответникът „К.г.“ АД е подал и въззивна жалба вх. № 25015941, с която обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са уважени, а именно за сумата от 14 000 лв. и за сумата от 78, 40 лв. Предметът на въззивна жалба вх. № 25015941/11.04.2023 г. и на насрещна въззивна жалба вх. № 25022446/30.05.2023 г. е напълно идентичен. Ответникът „К.г.“ АД е посочил, че не поддържа въззивна жалба вх. № 25015941/11.04.2023 г., а поддържа насрещната въззивна жалба. Поради това въззивна жалба вх. № 25015941/11.04.2023 г. не е предмет на разглеждане от СГС. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното. За основателността на субективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже: че към момента на настъпване на злополуката между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, като злополуката е настъпила по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; че трудова злополука е приета за такава по см. на чл. 60 КСО от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт с влязло в сила разпореждане; настъпили за служителя вреди, намиращи се в причинна връзка с трудовата злополука; размер на исковете. По възраженията на ответника в негова тежест е да докаже проявена от ищеца груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Предвид твърденията на ответника работодател за извършено плащане по извънсъдебен ред на сумата от 3 148 лв. – част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, и оспорването на основанията на тези плащания от ищеца в първо заседание в производството пред районния съд от 03.11.2021 г., то в тежест на ответника е възложено да докаже основанието на плащанията. Дадена му е от районния съд възможност да ангажира доказателства и след първо заседание. Страните не са спорили, а и се установява от трудов договор № 046/12.05.2017 г. /л. 5/, че към момента на настъпване на трудовата злополука – в 10, 25 часа на 04.10.2019 г., между страните по делото е съществувало трудово правоотношение. По силата на трудовия договор ищецът е назначен за неопределено време на длъжност „машинен оператор печатарство“, като е постъпил на работа. Мястото на работа на ищеца е било цех „Опаковки“, където е настъпила трудовата злополука. Според връчена на работника срещу подпис длъжностна характеристика /л. 115/ част от трудовите задължения на ищеца е била и подготовката, настройката, пускането в експлоатация и поддръжката на процесната машина за ламиниране Super Combi 3000 L 13000. Установява се от декларацията за трудова злополука / л. 13/, протокол № 85/17.12.2019 г. по преписката /л. 10/, писмените обяснения на пострадалия ищеца от 24.10.2019 г. /л. 109/, разпита на свидетеля Д. /л. 159/ и неоспореното заключение на СТЕ /л. 170/, което е изготвено след пускане на машината да работи при оглед на място и анализ на запис на инцидента, че в 10, 25 часа на 04.10.2019 г. по време на почистване на машината за ламиниране Super Combi 3000 L 13000 от ищеца дясната му длан била захваната между два въртящи се вала на машината и била смазана. С декларацията за трудова злополука работодателят е декларирал, че заклещването на дланта на ищеца между валовете на машината е станало в работно време и по повод извършване на възложената работа от ищеца. Разпитан свид. Д., чийто показания съдът кредитира като последователни и без съществени противоречия, сочи че свидетелят работил с ищеца в една смяна на процесната дата. Свидетелят чул викове за помощ от ищеца и при отзоваване установил, че дясната ръка на ищеца е захваната от машината, а по машината има кръв. Инцидентът е заснет на запис / л. 55/, приобщен, неоспорен от страните относно неговата автентичност и съдържание и анализиран от вещото лице по СТЕ /л. 106 и сл./. От всички тези доказателства се установява, че в 10, 25 часа на 04.10.2019 г. при пряко изпълнение на служебните си задължения ищецът се заел да почиства двата нанасящи /дозиращи/ валове на машината. Почистването на валовете според обясненията на ищеца и заключението на СТЕ се извършва при бавно въртене на валовете в обратна посока. Дясната длан на ищеца била захваната и смазана от валовете. Напълно се споделя изводът от обжалваното решение, че злополуката е настъпила по време на извършване на работата. С разпореждане № 28861/23.12.2019 г. /л. 15/ на осн. чл. 60, ал. 1 КТ злополуката е приета за трудова. Ответникът не спори, че разпореждането е влязло в сила. В хода на настоящото пр-во поради факта на влизане в сила на разпореждането безспорно се установява, че злополуката е трудова по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ. Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна независимо от това дали негов орган или друг работник има вина за настъпването на вредите. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи - само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага. Установява се от доказателствата по делото, че в пряка причинна връзка с настъпването на трудовата злополука ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в загуба – заплащане на такси и консумативи, както и неимуществени вреди – болки и страдания. Според медицинската документация /епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ от 07.10.2019 г. на л. 16/ и неоспореното заключение на СМЕ /л. 79/, изготвено след преглед на пострадалия две години след злополуката, че в резултат на злополуката дясната длан на ищеца била приклещена и смазана от двата вала на машината. Ищецът е получил следните увреждания: частична лезия на сухожилието за Д 2. В УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ незабавно е извършена операция, при която са направени разрези за изтичане на кръвните съсиреци и зашиване на сухожилието. Поставена е гипсова шина. Вещото лице дава заключение, че е нанесена необратима частична увреда на сгъвачното сухожилие на втори пръст, която е довела до трайно затруднение движението на ръката за повече от 30 дни. Ищецът е търпял болки около 2 месеца, като в първия месец те са били по-силни. Също така ищецът е получил и възпаление, наложило взимането на раневи секрет и е определен антибиотик за прием. Видно от фактура № ••••••••••/14.10.2019 г. на л. 22 ищецът е заплатил на тази дата сума за взимане на раневи секрет. Вещото лице дава заключение, че при ищеца се наблюдават трайни увреждания на ръката - въпреки че е запазен обемът на ставите на палеца, то се наблюдава отслабена опозиция на палеца. Ищецът не може да стиска силно с палеца на дясната си ръка. При злополуката мускулът е смачкан и не може да бъде възстановен напълно, а и сухожилието е частично засегнато. Така в резултат на трудовата злополука дясната длан на ищеца е увредена. Получена е необратима частична увреда на сгъвачното сухожилие на втори пръст на дясната ръка, водеща до отслабена опозиция на палеца. Ищецът може да движи дланта си и да си служи с нея, като и петте пръста са запазени в цялост, но не може да стиска силно с палеца. Ищецът не твърди да съществува и не представя решение на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност. Видно от болничен лист № Е 20198691027/07.10.2019 г. на л. 154 обаче ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 04.10.2019 г. до 06.11.2019 г. Или в случая се установява вследствие на трудовата злополука ищецът да е бил във временна неработоспособност. Видно от неоспорени фактури от за периода 07.10.2019 г. – 08.11.2019 г. на л. 19 – л. 28 ищецът е сторил разходи за превръзки, изследвания и потребителски такси в размер на претендираните 112 лв. общо. Така вследствие на претърпяната трудова злополука ищецът е получил частична увреда на сгъвачното сухожилие на втори пръст на дясната ръка при заклещване на дланта на дясната му ръка между валовете на машина; претърпял е една операция; търпял болки около 2 месеца, като в първия месец те са били по – силни; носил е гипсова имобилизация 21 дни. Също така ищецът е получил и възпаление, наложило лечение с антибиотик. На ръката на ищеца има останал видим белег с размери 8, 3 и 2 см. Засегната е дясната ръка. Към момента на злополуката ищецът е бил на 25 години. Според заключението на медицинската експертиза при работника се наблюдава необратима отслабена опозиция на палеца на засегнатата дясна ръка. Установява се от показанията на свид. Г., че вследствие на злополуката ищецът е търпял болки и се опасявал дали ще може да запази ръката си. Ищецът е приемал обезболяващи и не можел да спи без тях. Установява се също така ищецът, че е бил в отпуск по болест около месец. Няма данни за издадено решение за определяне на трайно намалена работоспособност. Според заключението на медицинската експертиза при работника се наблюдава запазен обем на движение на ставите на ръката. Не се твърди, а и не се доказа при ищеца да са настъпили съществени неблагоприятни промени в личния живот след изтичане на срока за възстановяване. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23.X. 1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът отчете всички горепосочени обстоятелства. Отчитайки всички тези критерии както и преживяната психическа травма, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, СГС намира, че общото обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на злополуката следва да бъде определено в размер на 30 000 лв. Дължи се и законната лихва за забава, считано от датата на инцидента – 04.10.2019 г., до погасяването. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., отговорът на исковата молба е подаден в срок. С отговора на първо място ответникът твърди, че е извършено плащане по извънсъдебен ред на сумата от 3 148 лв. – част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В първото заседание в производството пред районния съдът ищецът е оспорили плащанията в размер на 3 148 лв. да са относими към дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поради това в тежест на ответника работодател е възложено да докаже основанието, на което са заплатени сумите. Правилно районният съд е приел, че ответникът не доказал възражението си за частично погасяване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди със сумата от 3 148 лв. Според представените извлечения от банкова сметка на л. 56 и л. 77 сумите са заплатени без конкретно посочено основание. Също така сам ответникът сочи, че плащането от 08.06.2020 г. от втората справка е за обезщетение по КТ. Това плащане е със същото посочено основание като другите плащания. Сумите са в различни размери и не са кръгли суми без стотинки. По този начин недоказано е останало със сумата от 3 148 лв. да е погасено именно част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. На второ място, с отговора ответникът навежда възражение за съпричиняване. Твърди, че ищецът е премахнал в нарушение на техническите изисквания предпазната греда на машината при почистването й, а именно тази греда предпазва от вала, който е смазал ръката на ищеца. Позовава се на груба небрежност, проявена от работника във връзка с премахването на предпазната летва преди почистването на двата дозиращи вала. Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е за работодателя. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най - небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният човек не би положил в подобна обстановка. /така Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., Решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г., IV г. о., Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК /. В тази връзка на първо място следва да се обсъди наведеното от ищеца възражение за ненадлежно извършен инструктаж. Видно от книга за начален инструктаж /л. 135 – л. 139/ и служебна бележка на л. 118 то първоначален инструктаж е бил извършен по надлежния за това начин на ищеца. Ищецът е удостоверил това обстоятелство с подпис под номер 24 в инструктажната книга. Относно дължимия инструктаж на работното място и периодичен инструктаж действително не се установява от книгата /л. 119 – л. 135/ на ищеца да са били извършени подобни инструктажи. Срещу името на ищеца липсва подпис за извършен подобен инструктаж на дати 05.06.2017 г., 08.01.2018 г., 04.06.2018 г., 07.01.2019 г., 03.06.2019 г., и м. 05.2017 г. за разлика от останалите служители при този работодател, които са положили подписи срещу имената си в книгата. Така, не се установява конкретно на ищеца да е извършен периодичен инструктаж и инструктаж на работното място. Според чл. 10 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа и той бива: начален; на работното място; периодичен; ежедневен; и извънреден. Според чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата началният инструктаж /какъвто е извършен на ищеца/ се провежда на лицата, които постъпват на работа и обхваща въпроси относно опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни като работно оборудване, машини; причини и характер на най-често допускани трудови злополуки. Според чл. 11, ал. 2 от Наредбата инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Недоказани останаха възраженията на ищеца въззивник, че началният инструктаж е бил проведен от некомпетентни за това лица. Неоспорени са записите в книгата за извършен надлежно начален инструктаж, в която фигурира подпис на ищеца. Според чл. 13 от Наредбата инструктажът на работното място представлява практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място преди да му бъде възложена самостоятелна работа. Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работещите по безопасност и здраве при работа – чл. 14 от Наредбата. По делото не се доказа на ищеца да е извършен инструктажът на работното място, което действително съставлява немаловажен пропуск на работодателя с оглед осигуряване на безопасна работна среда вкл. и при работа с процесната машина. В тази връзка обаче следва да се посочи на първо място, че на ищеца е бил проведен начален инструктаж, който включва и обучение относно рисковете при работа с машини. На второ място, според Решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о. и Решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г., IV г. о. в зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по- голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Също така целта на настоящото производство е определяне на обезщетение за настъпило вследствие на трудова злополука увреждане, а не ангажиране отговорността на работодателя за нарушения, които същият е извършил във връзка с осигуряването на безопасни условия на труд. В действителност подобни провинения биха могли да имат значение в рамките на процеса, но само доколкото обосновават поведение на работника, което би могло да бъде окачествено като проявена от него „груба небрежност“. Следователно съдът дължи изследване на всички относими факти относно настъпването на трудовата злополука. Сам по себе си фактът на непълен инструктаж не може да обоснове на самостоятелно основание и априори изключване приноса на работника за настъпване на трудовата злополука и вредоносните последици. Както беше изложено по-горе, в 10, 25 часа на 04.10.2019 г. при пряко изпълнение на служебните си задължения ищецът – служител на ответника, се е заел да почиства двата нанасящи /дозиращи/ валове на процесната машината за ламиниране Super Combi 3000 L 13000. Според писмените обяснения на работника, дадени по повод разследването на трудовата злополука на л. 109, ищецът е почиствал машината с парцал, при непрекъснато въртене на валовете. Предпазната летва е била свалена. При почистването на машината дясната длан на ищеца била захваната между двата въртящи се вала на машината и била смазана. Установява се от приложеното Ръководство за работа с машината /л. 41 и сл./, че машината работи с въртящи се елементи като валове и зъбни колела, поради което съществува опасност от захващане и повличане на части от тялото на оператора, както по време на работа, така и по време на почистването й / т. 3, 1, 4 и т. 3, 1, 5 от Ръководството/. Според т. 3, 2, 1 ако обезопасяващо устройство е било махнато временно за нуждите на поддръжката, то следва да бъде монтирано обратно преди започване на работа. В т. 3, 2, 7 от Ръководството изрично е записано, че зоната на контакт между прехвърлящия и нанасящия /дозиращ / вал е с висок риск от повличане, поради което производствено е предвидено и поставено обезопасяващо устройство. То представлява метален прът със заоблени краища, поставен на разстояние от валовете. Записано е в упътването, че прътът винаги след почистване следва да се върне на мястото си. Съгласно т. 3, 2, 9 почистването на валовете се извършва докато те се въртят в обратна посока, за да се намили рискът от повличане. Свид. Д. е първият притекъл се на помощ колега на ищеца, с когото са работили в една и съща смяна на процесната дата. Свид. Д. дава показания, че преди да се заеме с дейността по почистване на валовете ищецът е премахнал предпазния прът. По време на злополуката, при която дланта на ищеца е повлечена и захапана от валовете, прътът е бил свален – „нямаше гредата, беше свалена“. Това се установява и от заключението на СТЕ, като вещото лице е изследвало неоспорения видеозапис на инцидента. Видно от записа в 09, 05 часа на процесната дата ищецът е свалил предпазната греда, почистил я е и я е поставил на обслужващата количка. Гредата не е била поставена обратно до 10, 25 ч., когато ръката на ищеца попада между валовете. В този момент гредата видно от записа продължава да се намира на количката, а не е поставена в машината. Вещото лице е изследвало обстойно машината - посетило е предприятието и е извършило оглед на машината вкл. и докато работи. Дава заключение, неоспорено от страните, че при правилно поставена обезопасяваща греда злополуката е могла да бъде предотвратена, понеже гредата отсича опасната зона. Гредата е поставена на отстояние от около 4 мм от валовете и премахвала риска от наранявания. Също така вещото лице дава заключение, че след почистване на гредата същата следва да се монтира обратно, а почистването на валовете се извършва с поставена греда, при въртене на валовете. Следователно в случая се установява при настъпване на трудовата злополука ищецът да е допуснал нарушение технологичните правила за работа с машината. То се изразява в това, че след почистване на свалената предпазна греда ищецът не я е върнал на мястото й, а я е оставил настрани. Започнал е да почиства ръчно въртящите се валове по опасен начин – без да е поставена гредата, като се е осъществил соченият в ръководството на машината риск от повличане и захващане на тялото на оператора между валовете. Ищецът е допуснал груба небрежност, допринасяйки за настъпването на трудовата злополука. Обстоятелството, че на ищеца е проведен единствено първоначален инструктаж, но не и инструктаж на работното място съгл. чл. 13 от Наредбата, не разколебава този извод, а следва да бъде отчетено единствено относно степента, до която ищецът е допринесъл за настъпване на неблагоприятните последици. Това е така, понеже на първо място на ищеца е бил проведен начален инструктаж, който включва и обучение относно рисковете при работа с машини. На второ място, към момента на настъпване на злополуката ищецът е работил на същата длъжност и вкл. и с процесната машина повече от две години. Неминуемо ищецът е бил запознат с начина, по който следва да се почиства машината. Необходимо е да се посочи и че машината се почиства ръчно при въртене на валовете, което интуитивно би следвало да бъде отчетено като източник на непосредствена опасност от повличане и затискане между двете въртящи се тела. При определяне на приноса на ищеца за настъпване на злополуката обаче следва да бъде отчетено и неизпълнението на задълженията на работодателя по осигуряване на безопасни условия на труд и пълен инструктаж. Настоящият състав напълно споделя извода на СРС, че приносът на работника за настъпване на трудовата злополука е по-малък от този на работодателя. Основно задължение на работодателя е да осигури здравословни и безопасни условия на труд / чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ/, което включва и надлежното провеждане не само на начален инструктаж, но и на инструктаж на работното място, периодичен и ежедневен инструктаж. Предмет на неосъществения в случая инструктаж на работното място би било именно практическото запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност при работа с машината. Според чл. 13, ал. 2 от Наредбата на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на ищеца обективно е допринесло за настъпване на трудовата злополука, като намира приносът му за съизмерим с 30 процента от определения като справедлив размер на дължимото обезщетение от 30 000 лева. Следователно дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено поради съпричиняване на сумата от 21 000 лева. Или обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част, като на ищеца бъдат присъдени допълнително 7 000 лв. - горница над присъдените с решението 14 000 лв. обезщетение. Както бе изложено по-горе, установи се ищецът да е претърпял имуществени вреди под формата на загуба, разходи за лечение, в размер от 112 лв. общо. При споделяне на извода на районния съд за съпричиняване на работника от 30 процента, то решението следва да бъде потвърдено в частта, с която на ищеца са присъдени 78, 40 лв. като обезщетение за имуществени вреди. По разноските. С оглед изхода на спора в производството пред СРС на ищеца се дължат допълнително 69, 84 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. На ответника в производството пред СРС вместо определените 287, 62 лв. се дължат 231, 75 лв. Също така ответникът дължи по сметка за такси на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК допълнително 290, 39 лв. разноски /= 233, 13 лв. дт+ 48, 88 лв. за СМЕ +8, 38 лв. депозит свидетел/. За настоящото производство ответникът дължи по сметка за такси на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 140 лв. дт за въззивно обжалване /0, 02 х 7000 лв./. Други разноски не се претендират. Така мотивиран, Софийски градски съд