Решение № 557 от 30.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 758/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С решение № 102/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 133/2024 г. по описа на ОС Враца, съдът е отхвърлил предявеН.т от С. П. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск за сумата 60 148.52 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е23600010991/09.10.2023 г. по имуществена застраховка „Автокаско хит“ и заведена щета № •••••••••• за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и рама № 1FA6P8CF4M5114778, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от С. П. С., който моли то да бъде отменено и предявеН. срещу него иск да бъде уважен. Поддържа, че неправилно съдът приел, че е налице изключен от застрахователното покритие риск по т. 1.18, предл. 1 от Раздел „Изключени рискове“ от Общите условия на ЗД „Бул Ине“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства /СПС/ без релсови превозни средства „Автокаско“, съгласно който „не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при грубо нарушаване на техническите и технологичните правила за експлоатация и ремонт на МПС“, доколкото ищецът се бил движил при настъпване на процесното ПТП с висока над разрешената скорост, като при настъпване на процесното ПТП е достигнал скорост от 205 км/ч., което негово действие съдът е квалифицирал от категорията на „груба небрежност“. Изключен риск - проявена от водача на застрахованото МПС „груба небрежност“ и респ.основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, видно от съдържанието на представените от застрахователя Общи условия, изобщо не било предвидено и не обвързвало по никакъв начин ищеца в договорните му отношеН. със застрахователя. Съдът неправилно е квалифицирал поведението на ищеца като грубо неспазване предписаН.та на компетентните органи по смисъла на т.1.18 от ОУ без ответникът изрично да се е позовавал на това предложение от цитираН. изключен от застрахователното покритие риск. Понятието „предписаН. на компетентните органи“, не обхващало всички възможни нарушеН. на правилата за движение по пътищата, а визира конкретни, инцидентни и по изключение, индивидуализирани забрани или задължеН., които: са въведени от компетентен орган /МВР, АПИ, общинска администрация и др./; са изрично обозначени чрез пътна сигнализация, заповед или временна организация на движението; ограничават или забраняват самото движение на МПС в определен участък или при определени условия. Те касаели допустимостта на самото движение, а не начина на управление на МПС. Превишаването на разрешената скорост представлявало нарушение на общо правило за поведение, уредено в ЗДвП. От заключението на приетата първоначална съдебна автотехническа експертиза се установявало, че всички увреждаН. по застрахованото МПС, констатирани след извършени огледи и съставени описи от експерт при ответното дружество, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и, че разрешената скорост на движение за процесН. пътен участък /автомагистрала/ е 140 км/ч. Установено било, че ПТП с участието на товарна композиция е реализирано при предприета маневра „изпреварване“ чрез престрояване в лявата скоростна лента за движение, по която се е движило в същата посока процесното застраховано МПС и в която е настъпил и ударът между тях. При тълкуване на израза „техническите и технологичните правила за екс‐ плоатация и ремонт на МПС“ за такива следва да се разбират разбират: изискваН.та на производителя относно начина на използване на автомобила (напр. максимално натоварване, видове течности, обслужване, предупреждеН.)-, нормативни технически правила, закрепени в Закона за движението по пътищата, Наредба № Н- 32, правилници и стандарти за поддържане на МПС, както и общоприети професионални стандарти при ремонт и обслужване на МПС (например използване на неподходящи части, неправилен монтаж, премахване на защитни системи и др.). В този смисъл била и константната съдебна практика /Решение N 128 от 15.01.2019 г. по в.г.д. № 6474/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия; Решение № 322 от 22.11.2023 г. по в. т. д. № 467 / 2023 г. на Апелативен съд - Варна и др./. Предвид последното и доколкото в рамките на настоящото производство не се установи никакво, а още по-малко „грубо“, нарушаване от страна на застраховаН. на каквито и да било правила от горепосочените характер и естество, свързани с ексло- атацията или ремонта на процесното МПС, то в конкретН. случай въпросН.т изключен риск не е налице, за да освободи застрахователя от задължението му да изплати застрахователно обезщетение. Не било основателно и възражението по т.3. във вр. с т. 2.16 от Раздел „Права и задължеН. на застраховаН.“ от Общите условия за неизпълнено от застраховаН. задължение „да не допуска действия, които водят до увеличение на покрития риск“, каквото действие според ответника формално се явява управлението на МПС с висока над разрешената скорост. Клаузата била неясна и бланкетна, а ищецът изпълнил надлежно и добросъвестно своите задължеН. по договора и ОУ. Клаузата била в противоречие на нор‐ мативно установените от законодателя кумулативни изискваН. за освобождаване на застрахователя от договорната му отговорност по имуществена застраховка по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и не следвало да бъде прилагана при разрешаване на възникналия между страните правен спор. Движението с по-висока скорост било елемент от нормалната експлоатация на МПС и може да бъде резултат от грешка или невнимание. Ищецът бил санкциониран след настъпване на процесното ПТП от конкролните органи с налагане на глоба в размер на 220 лв. и тази лека санкция свидетелствала за характера и тежестта на извършеното от него нарушение. В константната практика на ВКС се приемало /Решение № 313 от 06.03.2019 г. по т.д. 3012/2017e. f ТК, II ТО на ВКС/, че не всяко неизпълнение на договорено задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя и което е довело до възникване на застрахователното събитие. С Решение № 265 от 20.04.2022 а. по в.т.д. № 111/2022 г. на Апелативен съд - София изрично било прието, че извършването на нарушение на правилата за движение по пътищата от водач на застрахован по застраховка имущество автомобил „чрез управление на автомобил с превишена скорост с 1/3 над допустимата при извършване на маневра изпреварване“ не е по съществото си съществено за интереса на застрахователя неизпълнение на договорно задължение, доколкото не се отразява на задължеН.та на застрахователя по договора за застраховка и последН.т би сключил застрахователН. договор и при допускане, че водачите на застраховаН. автомобил биха допускали понякога нарушеН. на ЗДвП. Следвало да се съобрази приетото от теорията и практиката за понятието „груба небрежност“, което се различавало от обикновената небрежност по степен и представлявало по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежН.т човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Жалбоподателят счита, че експертното становище на М. П. Т., не следвало да се цени и кредитира от съда като доказателство. По делото не се установило по безспорен и категоричен начин от ответника конкретната скорост на движение на ищеца при настъпване на процесното ПТП. По отношение на размера на обезщетението счита, че тъй като процесН.т автомобил е гаранционен, считано до 13.10.2026 г., видно от представената документация, вкл. и сертификат за гаранция и съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 2., II т. о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., I т. о.; Решение Ns 153/- 22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. № 896/2010 2., I т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 2., II т. о./, обезщетението следвало да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран /официален/ сервиз на марката с оригинални, а не алтернативни части. По делото били представени разходо-оправдателни документи, от съдържанието на които е видно, че общият размер на разходите, които ищецът е извършил за отремонтирането на процесното увредено МПС възлизал на 63 986.65 лв. Ответникът по въззивната жалба ЗД „Бул Инс“ АД я оспорва и моли въззивН. съд да остави в сила обжалваното решение. Сочи, че съдът правилно е приел, че настъпилото събитие представлява изключен риск. Евентуално сочи, че действията на застраховаН. представляват такива, които повишават застрахователН. риск, при което е възникнало правото на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение. Третото лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД не взема становище по жалбата. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. П. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск за сумата 63 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е23600010991/09.10.2023 г. по имуществена застраховка „Автокаско хит“, по заведена щета № •••••••••• за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и рама № 1FA6P8CF4M5114778, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че между страните възникнало валидно застрахователно правоотношение по силата на сключен на 09.10.2023 г. застрахователен договор под формата на застрахователна полица № Е23600010991 за имуществена застраховка „Автокаско хит“ със срок на валидност от 00:00 часа на 11.10.2023 г. до 24:00 часа на 10.10.2024 г., при застрахователна сума в размер на 91 450 лв. и дължима застрахователна премия в размер на 4 042 лв., платима еднократно по отношение собствеН. на ищеца гаранционен автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и рама № 1FA6P8CF4M5114778. Ищецът изпълнил задължението си за заплащане на дължимата застрахователна премия. В периода на застрахователното покритие, на 29.06.2024 г., около 17:25 часа на автомагистрала „Хемус“, 3 км., в посока гр.София било реализирано ПТП с участието на застраховаН. автомобил и влекач „СкаН. П410“, с рег.№ •••••••• с прикачена платформа с превозвани два влекача върху нея. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1925783/29.06.2024, като на ищеца е съставен АУАН , серия GA № 1176991/29.06.2024 г. на основание чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП за несъобразена скорост и недостатъчен контрол върху управляваното МПС. Вследствие настъпилото застрахователно събитие - ПТП, представляващо покрит риск по сключеН. между страните договор, на застрахованото МПС били нанесени значителни материални щети. На 01.07.2024 г. ищецът е подал до застрахователя уведомление за щета, в която надлежно и добросъвестно е декларирал обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и приложил и необходимите документи. Била заведена щета № •••••••••• и били извършени три огледа на 12.07.2024 г., 08.08.2024 г. и 14.10.2024 г., за които са съставени описи с посочване на всички констатирани увредени детайли, подробно посочени в исковата молба. Установените имуществени вреди били в процес на отремонтиране, като били извършени разходи за възстановяването му в общ размер от 47 008.98 лв., включващи сумата от 36 381.12 лв. за закупуване на части, сумата 1 500 лева за ремонт и сумата 9 127.86 лв. за закупуване на допълнителни части след последН. оглед, както и сумата от 14 678,28 лв. за труд и боя и сумата от 2 099,39 лв. за закупуване на допълнително авточасти. ПроцесН.т автомобил бил гаранционен, считано до 13.10.2026 г., поради което и съгласно практиката на ВКС обезщетението следвало да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран /официален/ сервиз. С писмо изх.№ ОИ581861/01.08.2024 г. застрахователят отказал изцяло плащане на застрахователно обезщетение по заведената щета, позовавайки се на т.1.18/ІІІ Раздел „Изключени рискове“ от приложимите към процесната застраховка ОУ, приемайки че увреждаН.та по автомобила са настъпили вследствие на движение с несъобразена скорост с интензивността на движението от страна на ищеца като водач. Ищецът счита така постановеН. отказ за незаконосъобразен и неправилен, тъй като не било налице грубо нарушение при настъпване на застрахователното събитие. На основание чл.409 КЗ претендира обезщетението заедно със законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва предявеН. иск по основание и размер. Ответникът счита, че липсва покрито събитие по условията на сключената полица, тъй като е налице изключен риск по смисъла на т.1.18 от ОУ - вредите са причинени от или вследствие груба небрежност на застраховаН.. Твърди се, че при извършеН. оглед на МПС след ПТП е била снета информация от бордовия компютър на автомобила, която показва, че скоростта на движение на лекия автомобил в последните няколко секунди преди ПТП е била от порядъка на 200 км/ч, което представлява грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като пряка последица от което настъпването на ПТП е било неизбежно. В този смисъл се позовава и на констатациите в съставеН. протокол за ПТП, в който като единствена причина за настъпване на инцидента се посочва движението с превишена и несъобразена скорост на лекия автомобил. Намира, че изложеН. в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента се разминава с посоченото в протокола. Посочва, че длъжностното лице, съставило този документ, не е извършвало проверка, а и няма необходимата квалификация за установяване на евентуални технически причини за ПТП, а в съставеН. протокол са посочени само твърдеН.та на ищеца и на другия водач. Навежда доводи, че неспазването на правилата за безопасност е нарушение на закона, което в зависимост от вида на нарушените правила може да обоснове груба небрежност. Твърди, че по време на ПТП ищецът демонстрира поведение, изключващо съобразяване с основни правила за безопасно управление на МПС, поради което не подлежи на репариране вреда, причинена при тези условия и при проявената груба небрежност. В условията на евентуалност ответникът поддържа, че са налице предпоставките по Раздел VІ „Права и задължеН. на застраховаН.“ от Общите условия към полицата, а именно – задължението да не се допускат действия или бездействия, които водят до увеличение на покрития риск. Посочва, че т.3 от същия Раздел предвижда, че при неизпълнение на задължеН.та по т.2.9 до т.2.17 от ОУ, застрахователят има право да прекрати действието на застраховката или при настъпило събитие – да откаже изцяло изплащане на обезщетение или да намали неговия размер. Ответникът счита, че управлението на автомобила със скорост, значително надвишаваща разрешената, не само увеличава риска, но и превръща ПТП в неизбежно, което представлява грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и пряка причина за възникване на ПТП. По отношение претендираН. размер на вредата, в отговора се посочва, че същият подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Изтъква, че в случая би била налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ, поради което от размера на обезщетението следва да се извади стойността на запазените части. Най-сетне с отговора се прави възражение, че ПТП се дължи изцяло или частично и на виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „СкаН.“, с рег.№ ••••••••, застрахован при ЗК "Лев Инс" АД. Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД оспорва твърдеН.та, че водачът на товарен автомобил „СкаН.“, модел „П410“, с рег.№ •••••••• с поведението си е станал причина или е допринесъл за настъпването на ПТП. Твърди, че водачът на този автомобил няма вина и не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпването на произшествието. Оспорва предявената претенция и по размер. По делото са представени проформа фактура от 05.10.2021 г., приемо- предавателен протокол от 14.10.2021 г., сертификат за гаранция и част І на свидетелство за регистрация, от които се установява, че С. П. С. е закупил от „Мото-Пфое“ ЕООД нов лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и рама № 1FA6P8CF4M5114778., за сумата 111 246.51 лв., с удължена гаранция до 13.10.2026 г. ПървоинстанционН. съд с доклада, изготвен по делото е приел като безспорно обстоятелството, като същото е видно и от представената застрахователна полица, че за лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• е било налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № Е23600010991 за имуществена застраховка „Автокаско хит“, при ЗД „Бул Инс“ АД със срок на валидност от 00:00 часа на 11.10.2023 г. до 24:00 часа на 10.10.2024 г., при застрахователна сума в размер на 91 450 лв. и дължима застрахователна премия в размер на 4 042.09 лв. По делото са представени 2 бр. сметки, установяващи заплащането на застрахователна премия изцяло на 09.10.2023 г. и 03.11.2023 г. В застрахователна полица № Е23600010991 С. С. изрично е декларирал, че е запознат с Общите условия на застраховката, действащи към датата на сключване на застрахователН. договор. По делото са приложени Общите условия на ЗД „Бул Инс“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Автокаско“, като с т.1.18 от Раздел „Изключени рискове“ е предвидено, че не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписаН.та на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др./. Предвидено е задължение на застраховаН. да не допуска действия или бездействия, които водят до увеличение на покрития риск – т.2.16. Предвидено е, че при неизпълнение на задължеН.та по т.2.9 до т.2.17 застрахователят може да прекрати действието на застраховката, а при настъпило застрахователно събитие – да откаже изцяло изплащането или да намали размера на застрахователното обезщетение, като не възстановява застрахователната премия. Няма спор по делото, че в периода на застрахователното покритие – на 29.06.2024 г. е реализирано ПТП с участието на застраховаН. лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••. Страните спорят относно механизма на настъпване на произшествието. От представеН. по делото Протокол за ПТП № 1925783 от 29.06.2024 г. се установява, че на същата дата, около 17:40 часа, по автомагистрала „Хемус“, 3-ти км., с посока на движение от с.Яна към околовръстен път, участник 1 - лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••, управляван от С. П. С., реализира ПТП с участник 2 - влекач „СкаН. П410“, с рег.№ •••••••• с прикачена платформа. Като причина за настъпването на ПТП е отбелязано, че лекият автомобил се е движел със скорост, несъобразена с интензивността на движението /л.228/. За настъпилото ПТП на С. П. С. е съставен АУАН , серия GA № 1176991/29.06.2024 г. за това, че на 29.06.2024 г. в 17:40 часа на път София-София регион- Ловеч/Шумен-Варна по АМ-Хемус с посока на движение от с.Яна към Околовръстен път, при управление на личен л.а. Форд Мустанг, с рег.№ ••••••••, в района на 3 км., поради несъобразена скорост с интензивността на движението и недостатъчен контрол върху управляваното МПС реализира ПТП в ремарке на товарен автомобил с рег.№ ••••••••, прикачено за влекач СкаН. П140, с рег.№ •••••••• и в еластична мантинела, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, и чл.20, ал.1 ЗДвП – водачът не контролира ППС, което управлява. Актът е подписан от С. С. без възражеН.. По делото е приложена и цялата административно-наказателна преписка по съставеН. Протокол за ПТП № 1925783 от 29.06.2024 г., от която е видно, че на С. П. С. е издадено и Наказателно постановление № 24-4332-016193/15.07.2024 г., с което му е наложена глоба в общ размер от 220 лв. В преписката се намират снети сведеН. от водача на товарната композиция – С. Й. П., както и декларации от него и от С. П. С.. Съдът е приел за безспорно, че на 01.07.2024 г. ищецът С. П. С. е подал до ответното застрахователно дружество уведомление за щета. От представеното по делото уведомление се установява, че С. С. е посочил, че застрахователното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 29.06.2024 г. в 17:25 часа на Автомагистрала Хемус , 3-ти км, посока София, при движение в лявата лента му е било отнето предимството от тежкотоварен автомобил /ТИР-влекач/, теглещ платформа с два влекача върху нея, който без предупредителен сигнал е предприел маневра изпреварване и е застанал пред управляваН. от него автомобил, като поради близкото разстояние се е ударил в задната част на платформата и впоследствие в мантинелата. Във ЗД „Бул Инс“ АД е образувана щета № ••••••••••/01.07.2024 г., която е представена по делото и от която се установява, че представители на застрахователя са извършили няколко огледа - на 12.07.2024 г., 08.08.2024 г. и 14.10.2024 г., за които са съставени описи с посочване на всички констатирани увредени детайли и с изготвен снимков материал. С писмо изх.№ ОИ-581861/01.08.2024 г. ЗД „Бул Инс“ АД е постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с мотиви, че след анализ на събраните доказателства в хода на проверката се достига до извод, че увреждаН.та по автомобила са настъпили вследствие на движение с несъобразена скорост с интензивността на движението от страна на застраховаН., поради което застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение съгласно т.1.18 и т.2.16 от Общите условия. Представени са оферти и фактури № 1408/02.09.2024 г., № 1409/02.09.2024 г., № 1437/13.09.2024 г., № 1471/20.10.2024 г., № 1631/17.02.2025 г. и № 1632/17.02.2025 г., издадени от „Авто Лейк“ ООД, гр.Плевен, от които е видно, че преди и в хода на съдебното производство С. С. е извършил разходи за възстановяване на автомобила си в общ размер от 63 986.65 лв. От заключението на първоначално изслушаната САТЕ и дадените пояснеН. при изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесН.т лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и товарен автомобил - влекач СкаН. П410, с рег.№ ••••••••, с прикачено ремарке с рег.№ ••••••••, са били попътно движещи се по автомагистрала Хемус, като лекият автомобил се е движел в лявата лента, а товарН.т автомобил – в дясната лента. В някакъв момент от движението си товарната композиция е реализирала маневра по изпреварване на попътно движещ се пред нея автомобил, при което е променила направлението си от дясна в лява пътна лента. Лекият автомобил се е ударил с предна дясна част в задната част на прикаченото ремарке към влекач СкаН. П410, с рег.№ ••••••••, като ударът е настъпил в лявата пътна лента на автомагистрала Хемус, след което се е ударил в лявата мантинела по посока на движение на двете МПС. В процеса на първия контакт двете МПС са попътно движещи се, а вторият контакт е с неподвижната мантинела, поради което деформациите в лявата и в дясната част на лекия автомобил са различни. Разположението на товарната композиция към момента на удара е успоредно на надлъжната ос на пътното платно. Времето за движение на товарната композиция от момента, в който предната лява ъглова част променя направлението към лява пътна лента до момента на първоначален контакт при удара е не по-малко от 3.26 секунди, а времето, необходимо на водача на лекия автомобил да възприеме промяната на направлението на товарната композиция към лявата пътна лента и да реализира спиране /закъснително движение/ е 1.6 секунди. Определянето на скоростта на лекия автомобил към момента на удара в ремаркето на товарната композиция е приблизително, като според вещото лице, скоростта на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• към момента на първоначален контакт при удара в тилната част на ремаркето е не по-голяма от 123.91 км/ч. Определянето на скоростта на лекия автомобил към момента, в който водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме промяната на направление на товарната композиция от дясна към лява пътна лента, е във функционална зависимост от това дали водачът своевременно е предприел спиране с максимално въздействие върху спирачната система. Изчислено е, че при своевременни действия на спиране /без закъснение/ от страна на водача на лекия автомобил, с максимално въздействие върху спирачната система, скоростта на това МПС преди удара е била 180.97 км/ч. Вещото лице е изчислило, че дължината на опасната зона на лекия автомобил при скорост от 180.97 км/ч е 247.78 м.., а дължината на опасната зона при максимално разрешената за съответН. пътен участък скорост от 140 км/ч е 162.38 м. При реалната скорост на движение водачът на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП, но би имал такава възможност при скорост на движение от 140 км/ч и своевременни действия за спиране, т.к. при скорости по-малки от 140 км/ч. товарната композиция не попада в опасната зона на водача на лекия автомобил от момента, в който товарН.т автомобил е предприел маневра с отклоняване в лявата за него пътна лента. Към момента, в който водачът на товарната композиция е предприел маневра за промяна на направлението от дясната към лявата пътна лента, минималното разстояние между челната част на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и тилната част на ремаркето е 102.85 м. Към този момент водачът на товарната композиция е имал техническа възможност чрез лявото огледало за обратно виждане да възприеме лекия автомобил като местонахождение, посока и направление в лявата пътна лента, но не е имал възможността да прецени с каква скорост се е движил. От техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• и описани от застрахователя, са в причинно-следствена връзка с ПТП от 29.06.2024 г. Стойността на необходимия ремонт за възстановяване в специализиран сервиз към датата на настъпване на събитието в размер на 48 956.63 лв. Заключението на първоначалната САТЕ е оспорено от процесуалН. представител на ищеца в частта, в която вещото лице е изчислило стойността, необходима за отремонтиране на автомобила в официален сервиз, и конкретно в частта, в която е посочена средна стойност на труда на час в размер на 37.20 лв. с ДДС. Във връзка с това оспорване е представил три броя фактури за обслужване на процесН. лек автомобил, две от които са от официалН. сервиз в гр.Плевен, а третата – от официален сервиз в гр.София, от които е видно, че през 2023 г. единичната цена на труда на час е 85 лв. без ДДС, а през 2025 г. – 95 лв. без ДДС. Допълнително е представено е удостоверение изх.№ 038/30.06.2025 г., изд. от „Мото-Пфое“ ЕООД, от което е видно, че за механичен труд и диагностика през 2024 г. часовата ставка за труд за автомобил марка „Форд“ е била 90 лв. без ДДС за всички сервизи на дружеството, включително и за сервиза в гр.Плевен. Във връзка с направеното оспорване, съдът е допуснал повторна САТЕ, която да даде заключение каква е стойността на необходимия ремонт и авточасти за възстановяване на увредеН. лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие по цени в официален сервиз. От заключението на повторната САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на необходимите за ремонта резервни оригинални части, труд и материали на лекия автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••, към датата на застрахователното събитие – 29.06.2024 г., е в общ размер от 60 148.52 лв. По делото е изслушана трета САТЕ, която е дала експертно заключение чрез извличане на телеметричните данни, запаметени в EDR – Event data recorder (устройство за запис на данни от инциденти), чрез осъществена комуникация с RСМ (Restraint control module) сериен номер:70007681137810000 на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••. В рамките на извършената проверка експертът е посочил, че по възлагане на ЗД „Бул Инс“ АД е било извършвано първоначално извличане на телеметрични данни на 03.07.2024 г. Последното запаметено събитие към тази дата в електронните модули на автомобила е в резултат на силен фронтален удар, при който превозното средство е реализирало изменение на скоростта за период от 287.50 мсек, както и изменение на скоростта странично по посоката на движение от 6.34 км/ч в период 150 мсек след момента на удара. В началната фаза на последното съхранено събитие 5 сек. преди момента на удара отчетената скорост на автомобила е била 191 км/ч, като водачът е упражнявал усилие върху педала на газта, натискайки го до 72.2% от максимално допустимия му ход и в течение на 2.5 сек преди удара е достигнал скорост от 205 км/ч. Водачът е започнал да упражнява усилие върху педала на спирачката 2 сек преди момента на удара, а към този момент отчетената скорост на движение е била 199 км/ч. Към момента на удара отчетената скорост на движение е била 124 км/ч, водачът е упражнявал натиск върху педала на спирачката и АВS системата е била задействана. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че тези данни са относими към събитието, довело до увреждаН.та на автомобила, които са били видими към 03.07.2024 г. Второто разчитане е извършено по възлагане на съда на 17.11.2025 г. Към този момент в електронните модули има записано едно събитие. В открито съдебно заседание експертът посочва, че след като модулът запише 2 бр. събития, каквито е имало вече записани към 03.07.2024 г., следва да бъде подменен, за да могат отново да сработят системите за обезопасяване на пътниците, а не да бъде изчистена информацията му. При повторното извличане на данни на 17.11.2025 г. има записана диагностична грешка, която е свързана именно с това, че модулът не е бил подменен. Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективно съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ. Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговореН. срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застраховаН. или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните. Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застраховаН. е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочеН. в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1./ наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застраховаН.; 2./ щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3./ договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4./ застраховаН.т да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задължеН.та си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изискваН., респективно Общите условия на договора. Страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет собствеН. на ищеца лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••. Със заплащане на застрахователната премия, и съгласно на чл. 351, ал. от КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Общите условия са получени от застраховаН. и той е декларирал, че е запознат с тях и ги приема, поради което същите го обвързват. По отношение действителността на застраховката има особено значение наличието на застрахователен интерес, който се свързва с онова имуществено или лично благо, възможното засягане на което ще причини вреди на застраховаН.. Съществен елемент от застрахователното правоотношение е и застрахователН.т риск, който правната теория и съдебна практика определят като обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. Вероятността от настъпване на застрахователно събитие определя степента на риска, и въз основа на това застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова законът – 362, ал. 1 от КЗ, задължава застраховащия, съответно – застраховаН., да обявят на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. Принципът, въведен с чл. 9 от ЗЗД, на свобода на договаряне дава възможност на страните да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователН. договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застраховаН., че не поема задължение за обезвреда на причинените на застраховаН. вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застраховаН., същите трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове, условията за плащане на премиите от застраховаН. и последиците от неплащането или неточното плащане, задължеН.та на застрахователя и на застраховаН. при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване, обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. Когато в Общите условия страните са посочили ясно задължеН.та на застраховаН., покритите рискове и изключеН.та от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 от КЗ не намира приложение при увреждане, тъй като се касае за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по волята на страните. Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ дава възможност на застрахователя да откаже да плати в случаите, в които застраховаН.т или трето ползващо се лице умишлено са причинили застрахователното събитие; при неизпълнение на задължение по застрахователН. договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователН. договор, в други случаи, предвидени със закон. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застраховаН., респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техН. обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застраховаН., което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изискваН. за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. От друга страна не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Неизпълненото от застраховаН. задължение следва да е предвидено в закона или договора и да е значително с оглед интереса на застрахователя. Значителността се отнася както към неизпълнението, така и към самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застраховаН., което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застраховаН.т не изпълнява задължеН. предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причИ. връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължеН. не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на това, че виновното неизпълнение на задължението на застраховаН. е причина за настъпване на застрахователното събитие е на застрахователя. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение. В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по- голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причИ. връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застраховаН. риск и/или да повлияе върху размера на вредите, Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. По делото не се спори и се установява, че страните са обвързани от застрахователен договор, по силата на който ищецът е застраховал собствеН.т си лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••. С решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, I ТО на ВКС ВърховН.т касационен съд приема, че при едновременно противопоставени възражеН., основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възражеН.та следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователН. договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., посочена от съда / или чл. 395 КЗ. В Общите условия на ЗД „Бул Инс“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Автокаско“, относими към процесН. застрахователен договор, с т.1.18 от Раздел „Изключени рискове“ е предвидено, че не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписаН.та на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др./. ВъззивН.т съд намира, че управлението на автомобил с превишена скорост не попада в хипотезата в хипотезата грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписаН.та на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др./. Грубо нарушаване на техническите и технологични правила представлява управление на технически неизправно МПС: шофиране на автомобил, за който водачът знае или е длъжен да знае, че е неизправен (напр. неизправни спирачки, повреди в ходовата част, управление с износени гуми през зимата/лятото, въпреки законовите изискваН.. Такова са и нарушаване на правилата за експлоатация: използване на автомобила за цели, за които не е предназначен - напр. претоварване, участие в състезаН., движение по необозначени или неподходящи терени. Такова нарушаване би представлявало неспазване на предписаН.та на производителя - игнориране на предупредителни светлини на таблото /пр.светещ „check engine“ или сигнал за ниско ниво на маслото, сигнал за проблем в гумите и т.н./, което води до повреда на двигателя. ВъззивН.т съд намира също, че движението с превишена скорост не представлява неспазване на предписаН.та на компетентните органи по смисъла на правилото на т.1.18 от процесните Общи условия. В самата норма е посочено примерно кои действия биха представлявали такова неспазване на предписаН.та на компетентните органи и това са движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др., което сочи, че не става въпрос за общото спазване на правилата за движение по пътищата, въведени със Закона за движение попътищата и другите нормативни актове, а за наложени временни забрани и ограничеН. от компетентните органи. Поради това обстоятелството, че ищецът се е движил с несъобразена скорост не попада в хипотезата на т.1.18 от ОУ и по мнение на настоящия състав не води до изключен риск. Неоснователността на възражението на ответника за наличие на изключен риск изисква от съда да обсъди възражението за наличие на основаН. за отказ да се изплати изцяло или частично застрахователно обезщетение. Установено, че в застрахователното правоотношение между страните е предвидено задължение на застраховаН. да не допуска действия или бездействия, които водят до увеличение на покрития риск с т.2.16 от ОУ. Предвидено е, че при неизпълнение на задължеН.та по т.2.9 до т.2.17 застрахователят може да прекрати действието на застраховката, а при настъпило застрахователно събитие – да откаже изцяло изплащането или да намали размера на застрахователното обезщетение, като не възстановява застрахователната премия. Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ /чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.); да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, е формирана практика на ВКС с Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В същите се приема, че приложението на тези законови норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Според решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застраховаН., дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техН. обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последН. е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че е установено от заключението на първоначалната САТЕ, че при реалната скорост на движение водачът на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ •••••••• не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП, но би имал такава възможност при скорост на движение от 140 км/ч и своевременни действия за спиране, т.к. при скорости по-малки от 140 км/ч. товарната композиция не попада в опасната зона на водача на лекия автомобил от момента, в който товарН.т автомобил е предприел маневра с отклоняване в лявата за него пътна лента. Установено е по делото, че ПТП е реализирано на автомагистрален път, където допустимата от закона скорост е 140 км./ч. /чл.21 от ЗДвП/. Следователно, несъобразявайки изискваН.та на Закона за движение по пътищата, със своето поведение ищецът е въздействал пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите. Установено е, че ако не е бил нарушил забраната за скорост на автомагистрален път до 140 км./ч. не би се стигнало до процесното ПТП, следствие на което са вредите по застраховаН. автомобил. ВъззивН.т съд счита, че с оглед установеното превишаване на допустимата скорост на водача на застраховаН. автомобил, същият е нарушил правилата за движение по пътищата и същевременно т.2.16 от ОУ на договора със застрахователя, като има пряка връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката и настъпилото ПТП. Съдът намира неизпълнението на задължението значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, тъй като в случай, че водачът на автомобила беше изпълнил задължеН.та, биха били предотвратени вредите от същото. Задължението за спазване на правилата за движение по пътищата, касаещи избора на скорост съдът намира значително, тъй като същото по вид и характер рефлектира пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите като без неговото изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. В случая конкретното неизпълнено договорно задължение на застраховаН. се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска, както и върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техН. обем. Настоящият съдебен състав не счита, че неизпълнението на договорното задължение е в такава степен, която не позволява застрахователят да носи риска и липсва основание да се приеме, че за последН. е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. От друга страна въззивН.т съд намира, че това неизпълнение дава основание на застрахователя да намали размера на застрахователното обезщетение с оглед т.3 от ОУ на договора между страните по делото. Спорен е въпросът относно размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Дължимото от застрахователя в процесН. случай обезщетение следва да се определи по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Тези законови правила са намерили израз и в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д. №463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Безпротиворечиво практиката приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностН. еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователната сума по договора за имуществено застраховане се определя по действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, но тя е максималната горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. От заключението на повторната САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на необходимите за ремонта резервни оригинални части, труд и материали на лекия автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ••••••••, към датата на застрахователното събитие – 29.06.2024 г., е в общ размер от 60 148.52 лв. Съдът възприема това заключение, тъй като то е съобразено с актуалните към датата на застрахователното събитие цени на резервни части, труд и материали. Настоящият съдебен състав намира, че установеното неизпълнение на договорно задължение представлява основание да бъде намалено застрахователното обезщетение в степен от 50 % от обезщетението, като застрахователят следва да носи 50 % от риска за настъпване на процесното застрахователно събитие или да заплати сумата 15 376.72 евро /30 074.26 лв./като в останалата му част искът за главницата следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото отговорността за разноските е на двете страни, които дължат на всяка насрещна страна половината от направените от нея такива. В първата инстанция ищецът е направил разноски в размер 2395 лева, от които ответникът следва да му заплати 612.27 евро /1197.50 лева/, а ответникът е направил деловодни разноски в общ размер от 7 990 лв. /6 840 лв. адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС и 1 150 лв. – внесени и изплатени депозити за САТЕ/ от които ищецът следва да му заплати половината или 2042.61 евро /3995 лева/. Ищецът е направил искане в полза на адв. Я. Д., негов пълномощник по делото да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за безплатно представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. ВъззивН.т съд намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед предвидените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждеН. за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждеН., общият размер на възнаграждението следва да бъде определен на 2812 евро /5500 лева/ като от това общовъзнаграждение следва да се присъди сумата 1406 евро съобразно изхода на спора. Във въззивната инстанция въззивникът е направил разноски в размер 615.07 евро, от които ответникът следва да му заплати 307.54 евро, а ответникът е направил деловодни разноски в общ размер от 3360 евро, от които въззиваемият следва да му заплати половината или 1680 евро. Въззивникът е направил искане в полза на адв. Я. Д., негов пълномощник по делото да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за безплатно представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. ВъззивН.т съд намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед предвидените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждеН. за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждеН., общият размер на възнаграждението следва да бъде определен на 2812 евро /5500 лева/ като от това общо възнаграждение следва да се присъди сумата 1406 евро съобразно изхода на спора. Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд