Решение № 214 от 9.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 15/2026 г.

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК. С Решение №1256/17.10.2025г., постановено по гр.д.№4838/2024г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен регресния иск по чл.410, ал.1, т.2, вр. чл.419 КЗ, вр. чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, предявен от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Позитано“ №5 против ответника „Филанел Логистик“ ЕООД, ЕИК 202701105, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Заводска“ №2, за заплащане на сумата от 12732,14лв., като част от цялото вземане в размер на 127321,42лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Карго“, съгласно полица №110123537198 и застрахователен сертификат №110123537198/22.03.2024г., както и на сумата от 930лв.- разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 21.11.2024г. до плащането. Осъден е „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на ответника „Филанел Логистик“ ЕООД, съдебни разноски в размер на 4110,49лв. Осъден е „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на ответника по обратния иск „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 032269049, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Княз Александър Дондуков“ №68, съдебни разноски в размер на 350лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД чрез процесуалния му представител адв.К. А. П. от САК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази насока се сочи, че решението противоречи на закона- чл.419, ал.3 от Кодекса за застраховането. Твърди се, че застрахователният договор по застраховка на товари /“Карго”/ влиза в сила с предаването на товара за превоз. В настоящия случай товарът е приет за превоз на 21.03.2024г. и застрахователния договор е влязъл в сила на същата дата, като липсата е установена на 26.03.2024г., т.е. от момента на натоварване на стоката до момента на установяване на липсата на стоката, същата е била със застрахователно покритие по застраховка „Карго“. Ето защо се приема, ищецът е доказал безспорно, че в срока на застрахователното покритие по застраховката е настъпил покрит застрахователен риск, като надлежно е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Цитира се разпоредбата на чл.419, ал.3 от КЗ относно влизане в сила на застрахователния договор, т.е. началото на периода на застрахователното покритие по смисъла на чл.345, т.4, предл.4 от КЗ по отношение на застраховката за застраховка на товари е императивна, в случаите, когато няма друга договорка между страните. В случая не е уговорен друг период на застрахователното покритие, респективно товарът е застрахован от натоварването му в склада на изпращача до разтоварването му в склада на посрещана по смисъла на чл.419/3/ от КЗ. Твърди се, че PC в противоречие с процесуалните правила и материалния закон е приел, че т.нар. Застрахователен сертификат №110123537198 от 22.03.2024г. съдържа всички договорки на застрахователния договор по смисъла на чл. 345 от КЗ, което е невярно. Счита се, че същия е допуснал грубо процесуално нарушение приравнявайки правната стойност на застрахователен сертификат и застрахователна полица. Визира се, че неправилен е извода на съда, че е налице несъответствие между началото на изпълнението па транспортната услуга от страна на ответника и началния момент на действие на застраховката на товара, като за една част от превоза в неговото начало стоката не била застрахована. Приема се, че този извод противоречи както на закона- чл.419, ал.3 от КЗ, така и на застрахователния договор- в т.ч. клауза “Пълно покритие” (А) 1.1.87 и уговорката ..от склад до склад”. Сочи се, че неправилен е извода на съда, че в настоящия случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника- превозвач за частичната липса на товара. Твърди се, че в конкретния случай следва да се ангажира пълната, а не само ограничената отговорност на превозвача, поради безпричинното разпломбиране на товарното отделение по време на превоза по нареждане на ответника, липсата на обяснение относно липсващия товар, липсата на документ от полицията за регистрирана кражба и на разследване. Приема се, че неправилен и в противоречие със съдебната практика е изводът на PC, че само при умисъл следва да се ангажира отговорността на превозвача по чл.29 от Конвенцията CMR, като е проявена груба небрежност, която следва да бъде обследвана. Сочи се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този смисъл се счита, че е нарушен принципа на служебното начало, залегнал в чл.7 от ТПК. Визира се, че в настоящия случай в доклада по делото, съдът не е указал на ищеца че не сочи доказателства във връзка с направеното от ответника оспорване за липса на застрахователно покритие, поради настъпване на застрахователното събитие преди сключването на застрахователния договор. Впоследствие, в обжалваното решение съдът е приел, че е налице именно такова несъответствие между началото на изпълнението на транспортната услуга от страна на ответника и началния момент на действие на застраховката на товара, като за една част от превоза в неговото начало стоката не била застрахована, което обуславяло неоснователността на предявения иск. Счита се, че докладът на първоинстанционния съд е непълен и неточен. Това е и основание да се визира, че в случая въззивния съд следва да събере доказателства, доколкото е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, и доколкото тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано. В този аспект се визира, че съжденията на първоинстанционния съд обусловили формирането на неговите правни изводи за неоснователност и недоказаност на иска са необосновани и нарушават изискването за обоснованост на съдебните решения. Неправилни са изводите на съда за неоснователност и недоказаност на иска. Налице е несъответствие между установените от доказателствата факти и приетото от съда и направените заключения в съдебното решение. Съдът неправилно е интерпретирал определени факти от значение за делото, както и неправилно е тълкувал закона. Същият не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства и не е направил изводите си въз основа на тези доказателства. Налице е несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата по делото. Искането е да се отмени обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск, като се осъди ответника да заплати исковата сума. Евентуално, ако се приеме, че не са налице условията на чл.29 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за пълна отговорност на ответника и отговорността на последния е ограничена по чл.23, т.3 от Конвенцията се иска да се осъди същия да заплати сумата по предявения частичен иск, доколкото размера на ограничената отговорност на ответника, съобразно заключението на приетата по делото съдебноикономическа експертиза по чл.23, т.3 от Конвенцията е до 44776,31лв. към 26.03.20204г. Постъпил е писмен отговор от страна на „Дженерали Застраховане“ АД, в качеството на трети лице помагач. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като се приема, че тя е неоснователна, неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, съобразено с действителната фактическа обстановка и доказателствата по делото. Сочи се, че товарът е натоварен преди да влезе в сила застрахователното покритие, като това е видно от събраните по делото доказателства. Няма доказателства, че щетата е настъпила в периода на покритие по полицата. Визира се, че неправилни са съжденията относно сертификат и договор за застраховка, като се приема, че това оплакване е неоснователно. Твърди се, че дори и да се допусне, че е била ангажирана отговорността на превозвача /но искът е неоснователен/, то тя е ограничена от разпоредбата на чл.23, т.3 от ЧМР- Конвенция. Счита се, че не кореспондират с правото и нормите на ЧМР- конвенция доводите на жалбоподателя, досежно приложението на чл.29 от ЧМР- конвенция. Твърди се, че не са налице процесуални нарушения осъществени от съда при разглеждане на делото в първата инстанция. Искането е да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя. В отговорът са развити съображения при хипотеза, че въззивния съд разгледа обратния иск на превозвача „Филанел Логистик“ ЕООД против „Дженерали Застраховане“ АД, в качеството му на ответник по този обратен иск. Подаден е в срок писмен отговор от „Филанел Логистик“ ЕООД, чрез процесуалните му представители. В него се застъпва становище, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна. Счита се, че неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие. Сочи се, че застрахователното покритие за процесния товар възниква с индивидуализацията на същия чрез издаване на застрахователен сертификат, а не със сключването на абонаментния договор. Цитира се разпоредбата на чл.343 и сл. от КЗ относно застрахователният договор, като се коментира какво представлява застрахователния сертификат, като без елементите в последния не може да се приеме, че е възникнало застрахователно покритие. Сочи се, че в рамките на сключен абонаментен договор застрахователният сертификат изпълнява ролята на индивидуален застрахователен договор, сключен при условията на рамковия договор. Именно чрез него общите условия се прилагат към конкретен товар, при което възникват задължението на застрахователя и корелативното право на застрахования. Твърди се, че не е налице противоречие на решението с чл.419, ал.3 КЗ. В конкретния случай липсва индивидуализация към момента на настъпване на застрахователното събитие, т.к. конкретният товар не е бил индивидуализиран като обект на застраховката, не е съществувал индивидуален застрахователен договор за него и застрахователят не е поел риска за тази пратка. Издаването на сертификат след настъпване на щетата представлява опит за последваща индивидуализация на вече реализиран риск и фактическо застраховане на събитие, което вече не е бъдещо и несигурно. При липса на изрична уговорка за ретроактивност подобно включване не поражда валидно застрахователно покритие. Без валиден сертификат не може да се определи дали щетата попада в покритието и не може да се ангажира отговорността на застрахователя. В заключение се твърди, че абонаментният договор създава само рамка, но не и покритие за конкретен товар, като застрахователният сертификат е индивидуализиращият и правопораждащ елемент. Чрез сертификата възниква конкретното застрахователно правоотношение, а клаузата „покритие от товарене“ се прилага само след индивидуализацията. Сертификат, издаден след настъпване на щетата, не може да създаде покритие, ако няма изрична ретроактивност. Поради това за процесния товар не е съществувало валидно застрахователно покритие към релевантния момент. Приема се, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, респективно за суброгационната претенция, предмет на настоящото дело. Сочи се, че при липса на сертификат към релевантния момент не може да се говори за възникнало застрахователно правоотношение. Твърдението на ищеца, че покритието възниква автоматично от момента на товаренето, представлява недопустимо разширително тълкуване на договорна клауза, което игнорира цялостната структура на абонаментния договор. Подобно тълкуване обезсмисля изискването за деклариране и сертифициране, елиминира контрола на застрахователя върху риска и въвежда непредвидима и неограничена отговорност. Твърди се, че по делото категорично се е доказало, че застрахователният сертификат е издаден и влязъл в сила след настъпване на застрахователното събитие. Счита се, че към датата, на която довереното дружество е натоварило стоката, предмет на процесния превоз- 21.03.2024г., не е било налице валидно застрахователно правоотношение, по което превозваните 1475 броя кашони със звукозаписна и озвучителна техника, поставени за транспортирането им в 28 дървени палета, да са застраховани в полза на вносителя „Фактор- ТС“ ЕООД по посочения застрахователен сертификат, който е влязъл в сила на 22.03.2024г. Твърди се, че застрахователното събитие е настъпило преди началото на застрахователното покритие. Застрахователят не е бил длъжен да изплаща обезщетение за събития, настъпили преди влизането в сила на полицата. Съгласно Кодекса за застраховането, застрахователят е имал право да откаже изплащане на обезщетение, ако събитието е настъпило преди началото на застрахователното покритие. В резултат на това, настъпилото застрахователно събитие не е било покрит застрахователен риск. Счита се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице първата от предвидените законови предпоставки, а именно наличието на валиден застрахователен договор към момента на настъпване на застрахователното събитие, респективно застрахователят е платил на увреденото лице без да е имал основание за това, което обосновава липса на първата законова предпоставка за възможност да се суброгира в правата на увреденото лице. Приема се за неоснователно и наведеното възражение, че дружество подало настоящия отговор е отговорно за причиняване на вредата. Твърди се, че категорично е доказано и в този смисъл се моли да се приеме, че не е налице и втората законова предпоставка, изискуема с чл.410 от Кодекса на застраховането и кражбата не може да бъде вменена във вина на настоящото дружество- превозвач. Това е така, т. к. същото не може да носи отговорност за кражбата на товара, която кражба е случайно събитие и застрахователят, дори да е имал правна възможност да се суброгира в правата на увреденото лице (каквато няма), то настъпилото застрахователно събитие не може да се вмени във вина на ответника. Вследствие на изложеното рискът за погиване на товара е останал за купувача, а ищцовото дружество като застраховател е поело риска да носи тази отговорност. Твърди се, че настоящото дружество е положило дължимата грижа и е предприело необходимите мерки за да предотврати настъпването на такова събитие и в този смисъл не е действало с умисъл или груба небрежност. Визира се, че неоснователно е възражението за груба небрежност или умишлени действия на дружеството превозвач. Приема се, че установените факти изключват да са налице умишлени действия или груба небрежност от страна на превозвача, за да може да му бъде вменена вина за настъпилото събитие- кражба на превозвания товар. Напротив, сочи се, че същият е взел всички разумни мерки за сигурност, но кражбата е станала при обстоятелства, които същият не е могъл да предвиди и преодолее. Твърди се, че възражението, че разпломбирането е проявена груба небрежност от страна на превозвача е неоснователно. Дори да се приеме, че е такова по своята същност, което се оспорва, то същото не е причина за настъпване на застрахователното събитие, а е осъществено след кражбата и в резултат на това разпломбиране кражбата е установена. Приема се, че неоснователни са направените възражения, че докладът, съставен от първоинстанционния съд е непълен, както и за необоснованост на първоинстанционното решение. Искането е да се потвърди обжалваното решение. Претендират се сторените разноски в настоящото производство, включително заплатеното от него адвокатско възнаграждение и по главния и по обратния иск. В съдебно заседание, жалбоподателят ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, редовно призован законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.К. П., редовно упълномощен. От негова страна се поддържа подадената от него въззивна жалба по изложените в нея съображения. Ако не се приемат аргументите за пълната отговорност на ответното дружество, то се моли да се уважи предявения частичен иск, доколкото неговия размер се включва и в размера на ограничената отговорност на ответника по чл.23 от Конвенцията. Моли се за присъждане на разноски. За ответникът- „Филанел Логистик“ ЕООД, редовно призован се явява законния му представител- управителя Ф. М. и процесуалните му представители- адв.Л. и адв.С., редовно упълномощени. От страна на последните се моли да се отхвърли подадената въззивна жалба и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и постановено изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон. При условие на евентуалност, в случай, че се отмени първоинстанционното решение и се уважи предявения главен иск, се моли да се разгледа обратния иск и да се уважи същия. Претендират се разноски. Трето лице- помагач и ответник по обратния иск- „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. От последният е постъпило становище, чрез процесуалния му представител юриск.М. М. в което е застъпено становище, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване с материалния и процесуални закони. Искането е същото да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба се остави без уважение. Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното: Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на постъпила искова молба от ЗЕАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ против „Филанел Логистик“ АД, с която е предявен частичен иск по чл.410, ал.1, т.2, вр. чл.419 КЗ, вр. чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /конвенцията/, за заплащане на сумата от 12732,14лв., като част от цялото вземане в размер на 127321,42лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Карго“, както и на сумата от 930лв.- разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 21.11.2024г. до плащането. Твърди се от страна на ищецът „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Карго“, клауза „Пълно покритие /А/ 1.1.87“, сключен в изпълнение на абонаментен застрахователен договор №110123537 между него и застраховащия „Фрилайн“ ООД, съгласно полица №110123537198 и застрахователен сертификат №110123537198/22.03.2024г. е заплатил на застрахования „Фактор- ТС“ ООД обезщетение за реализирано застрахователно събитие (липса на част от товара) в размер на 127321лв., изчислено въз основа на фактурната стойност на липсващите стоки, както и 930лв. разноски за изготвяне на авариен доклад от авариен комисар „Фиделитас“ ЕООД. Ищецът сочи, че отговорен за частичната загуба на товара е превозвачът- ответникът „Филанел Логистик“ ЕООД, ЕИК 202701105, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Заводска“ №2, комуто застраховащия „Фрилайн“ ООД е възложил извършване на превоза. Счита се, че превозвачът следва да носи пълна отговорност, съгласно чл.29 от конвенцията, тъй като вредите са настъпили поради негова или на лицата, на които е поверил превоза, груба небрежност. Претендира от ответника да му възстанови част от заплатеното застрахователно обезщетение до сумата 12732,14лв. и на целите ликвидационни разноски в размер на 930лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Претендира разноски. Ответникът „Филанел Логистик“ ЕООД в подаден от него в срок писмен отговор оспорва иска. В тази насока твърди, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е без основание поради липса на застрахователно покритие за конкретния товар, тъй като застрахователното събитие е настъпило преди сключването на застрахователния договор. Наред с това ответникът поддържа, че не отговаря за настъпването на вредите, които се дължат на кражба, извършена при престой на превозното средство на охраняем паркинг и по начин, който не е позволил на водача да установи липсата на част от товара (извършителите са проникнали в товарния отсек, без да вдигат шум, като след деянието са възстановили целостта на пломбажното въже и на самата пломба, залепвайки я с лепило). Счита, че събитието е било непредвидимо и непредотвратимо, което изключва неговата отговорност напълно или поне я ограничава до размера по чл.23, ал.3 от конвенцията. Освен това ответникът оспорва размера на вредите, като твърди, че фактурираната стойност на липсващите стоки е по-висока от тяхната пазарна цена. Искането е да се отхвърли иска. Претендират се разноски. В срока по чл.219 от ГПК ответникът „Филанел Логистик“ ЕООД е привлякъл на своя страна като трето лице- помагач „Дженерали Застраховане“ АД, като е предявил срещу него обратен иск по чл.435, вр. с чл.469 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 12732,14лв., като част от цялото застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Карго“ в размер на 127321,42лв., както и на сумата от 930лв.- разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 21.11.2024г. до плащането. Ищецът по обратния иск „Филанел Логистик“ ЕООД твърди, че в качеството си на превозвач е застраховал своята професионална (гражданска) отговорност при ответника „Дженерали Застраховане“ АД със застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, съгласно застрахователна полица №1332230430002606 от 01.12.2023г. Твърди, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие (липса на част от превозвания товар), което представлява покрит застрахователен риск. Застрахователят на товара ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е изплатил на товарособственика „Фактор- ТС“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 127321лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 930лв., поради което претендира от него, като превозвач и причинител на вредите част от обезщетението до размера на 12732,14лв. и на ликвидационните разноски в размер на 930лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Искането е, ако бъде осъден по иска на застрахователя на товара, да получи застрахователно обезщетение в посочения размер от застрахователя на своята професионална отговорност- ответника по обратния иск. Претендират се разноски. Ответника по обратния иск „Дженерали Застраховане“ АД в срок е направило възражения, които обосновано са приети за неоснователни от страна на първоинстанционния съд, като те не са предмет на въззивната проверка. По същество от страна на третото лице се оспорват и двата иска, като твърди, че плащането извършено от ищеца било без основание- поради липса на застрахователно покритие за конкретния товар (липса на валидна застраховка на товара към момента на събитието). Поддържа се становище, че събитието е изключен за него риск, тъй като или то не е настъпило по време на транспорта на стоката или кражбата е станала на неохраняем паркинг, на който превозното средство е било оставено без надзор и без водача да провери целостта на запечатващия кабел и на пломбата. В първия случай събитието би било непредвидимо и непредотвратимо за превозвача, което би изключило както неговата отговорност, така и гаранционната отговорност на застрахователя му. Във втория случай пък би било налице основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно общите условия, при които е сключена застраховката на гражданската отговорност на превозвача, поради проявената от последния груба небрежност. Оспорва се размера на исковата претенция, тъй като отговорността на превозвача е нормативно ограничена до 25 франка на килограм товар. Твърди се, че не са налице основания за ангажиране пълната отговорност на превозвача. Искането е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. От фактическа страна се установява следното: Не е спорно, като това се установява и от представените писмени доказателства /заявка- договор за транспорт и товарителница CMR от 21.03.2024г./, че по възлагане от спедитора „Фрилайн“ ООД, ответникът „Филанел Логистик“ ЕООД е извършил сухопътен превоз на товар от гр.Хейджен, Нидерландия до гр. София, България с товарен автомобил рег. №•••••••• и ремарке рег. №••••••••. Получател на стоката- 28 бр. палета фина техника с общо тегло 5895.31кг. е „Фактор-ТС“ ООД, с адрес на доставка: гр.София, ж.к.Левски, ул.„Ген. Климент Бояджиев“. Не е спорно и това, че на 27.03.2024г. в района на гр.Ботевград, т.е. преди пристигането на адреса за разтоварване, водачът на товарния автомобил е премахнал пломбата на ремаркето и го е отворил, при която е установил частична липса на товара. Горните обстоятелства се установяват и от представения по делото авариен протокол №LS24-2084-01 от 27.03.2024г. От последния е видно, че фактурната стойност на липсващата стока е 127321,42лв., какъвто е и размерът на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на товарособственика по сключена имуществена застраховка „Карго“, клауза „Пълно покритие /А/ 1.1.87“. Видно от Застрахователна полица №110123537198 от 22.03.2024г. се установява, че срокът на застраховката на товара е започнал да тече на 22.03.2024г. Не е спорно, че стоката обаче е натоварена от изпращача на 21.03.2024г., което е видно от товарителницата и от представения от ответника транспортен/опаковъчен лист на товарното ремарке. Самия превоз е започнал в деня на натоварването, което се установява от представения от ответника подробен отчет на товарния автомобил с рег. №••••••••. От него е видно, че автомобилът е потеглил от гр.Хейджен, Нидерландия на 21.03.2024г. в 16:18ч. и е пристигнал в гр.Рейнбьолен, Германия на същата дата в 20:05ч. от където е потеглил отново на следващия ден- 22.03.2024г. в 6:17 ч. Частичната липса е установена едва на 27.03.2024г. От показанията на св.К. В. К. се установява, че същия е бил водач на товарния автомобил. Същият излага данни, че от момента на натоварване на стоката до установяването на липсата той не е забелязал следи от взлом или повреди по товарното ремарке, пломбажното въже и самата пломба. Освен това по време на целия превоз товарният автомобил е спирал за престой и почивка на водача само на обособените за целта охраняеми паркинги. Това обстоятелство се потвърждава и от представените от ответника квитанции за платени такси за паркиране и от подробния отчет за движението на камиона. Установява се, че свидетелят е премахнал пломбата и е отворил товарното ремарке по нареждане от неговия работодател- ответника, за да провери целостта на товара. Това е станало при влизането му на територията на Република България и не е прецедент, а обичайна практика на спедитора „Фрилайн“ ООД, който е възложил превоза. В показанията си св.Г. С. Д. сочи, че е разпоредила на водача да премахне пломбата на ремаркето и да провери товара. Същата установява, че по изискване на спедитора всички превозвани товари подлежат на проверка за евентуални повреди или разместване преди да бъдат доставени на получателя, като при нужда се прави пренареждане преди доставката. Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че пазарната стойност на липсващия застрахован товар е 127 316,71лв. Съответно размерът на застрахователното обезщетение, съобразно ограничената отговорност на превозвача по чл.23, ал.3 от Конвенцията за СМР е 12517,04лв. При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното: В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно, като обосновано е отхвърлен предявения регресен иск, правилно квалифициран по чл.410, ал.1, т.2, във вр. с чл.419 от КЗ, вр. с чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В конкретния казус от страна на първоинстанционният съд е направен анализ на релевантните факти по същество на спора, които настоящата въззивна инстанция няма основание да не възприеме изцяло без да е необходимо неговото преповтаряне. Съответно няма основание да не се възприемат крайните му правни изводи в насока на отхвърляне на предявения главен иск. В този аспект следва да се посочи, че не следва да се счита за основателно възражението в насока, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно правоотношение. Спорът който се навежда от жалбоподателя и който е бил предмет на обсъждане и от районния съд, е че застрахователното покритие на процесния товар възниква със сключването на абонаментния договор, а не от момента на издаване на застрахователния сертификат. Той следва да бъде решен с извеждане на извод и от настоящия въззивен състав, че застрахователното покритие на въпросния товар реално възниква с индивидуализацията на същия, което се реализира именно чрез издаване на такъв застрахователен сертификат. Няма основание да не се приеме констатацията, че рамковата /абонаментна/ застраховка „Карго“ обективиран в Абонаментен застрахователен договор №110123537 с период на застраховка, считано от 05.02.2023г. не може да породи сама по себе си застрахователно покритие за конкретен товар- в случая процесния. Това е така, тъй като покритието на практика ще възникне едва след индивидуализацията на риска чрез апликация, индивидуална полица или застрахователен сертификат, които реално ще конкретизира периода и обхвата на застраховката, а при липса на такъв индивидуализиращ документ не може да се приеме, че застрахователното покритие е възникнало, нито че застрахователят е поел риска за съответната пратка. Безспорен факт е, че представения по делото застрахователен сертификат е издаден ден след натоварване на въпросния превоз. Данните в тази насока са категорични по делото на база събрания и възприет доказателствен материал, че натоварването на камиона е реализирано на 21.03.2024г., като срока на застраховката е започнал да тече на 22.04.2024г. с издаване на застрахователния сертификат. Не може да се изведе и основание за основателност на възражението, че е налице противоречие на постановения съдебен акт с разпоредбата на чл.419, ал.3 от КЗ. Това е така, тъй като разпоредбата за покритие от момента на товарене не определя момента на възникване на договора, а определя началния момент на действие на покритието, но само за вече индивидуализиран риск. Както бе посочено и по- горе несъмнено е, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, конкретния товар не е бил индивидуализиран, като обект на застраховка, като на практика не е съществувал индивидуален застрахователен договор за него и застрахователят не е поел риска за тази практика. Ето защо, застрахователят е платил на увреденото лице без да е имал основание за това, което обосновава липса на първата законова предпоставка за възможност ищецът да се суброгира в правата на увреденото лице. На практика, липсата на валиден застрахователен договор към момента на настъпването на застрахователното събитие е било основание на застрахователя да откаже плащането на поисканото застрахователно обезщетение на „Фактор- ТС“ ЕООД, т.к. не е дължал такова. Неоснователно се явява възражението в насока, че дружеството ответник- „Филанел Логистик“ ЕООД е отговорно за причиняване на вредата. Основанието за това се определя с това, че застрахователното събитие- кражба е по същността си случайно и като такова не може да бъде вменено във вина на конкретния превозвач. В подкрепа на този извод е, че показанията на разпитания по делото свидетел К. не са опровергани от ангажираните от ищцовата страна доказателства. Същите категорично са в насока, че има извършена кражба, като за установяване на същата са представени писмени доказателства от досъдебно производство за ангажиране на наказателна отговорност на виновен неизвестен извършител. След като не може да се вмени вина на дружеството- превозвач, то същото не може да носи отговорност за кражбата на товара, която кражба е случайно събитие и застрахователят дори и да има възможност да се суброгира в правата на увреденото лице, каквато бе установено по- горе, че не е налице, то настъпилото застрахователно събитие не може да се вмени във вина на ответника. Ето защо рискът за погиване на товара е останал за купувача, а ищцовото дружество, като застраховател е поело риска да носи тази отговорност. Не се установяват данни в насока противното, че ответното дружество да не е положило дължимата грижа и да не е предприело необходимите мерки за да предотврати настъпването на такова събитие. На практика е безспорно е доказано, че превозвачът е положил необходимата грижа и е предприел необходимите мерки, за да предотврати настъпването на такова събитие. В случая не се установяват доказателства в насока, че товарния автомобил с който е извършен процесния превоз е спирал за престой и нощуване на други места освен на охраняеми паркинги. В този смисъл са и данните от джи пи ес системата. Не може са се коментира груба небрежност или умишлени действия на дружеството- превозвач и при доказателства, че именно по направена заявка от спедитора Фрилайн до превозвача „Филанел Логистик“ ЕООД, в която изрично е посочено, след влизане на територията на Република България, шофьорът да разпломбира ремаркето и да провери състоянието на стоката и да уведоми спедитора за извършената проверка. Нещо повече и в показанията на св. Д. не се отрича и това не е опровергано, че между спедитора и превозвача има трайни търговски правоотношения и това изискване е обичайно. Така установеното също изключва хипотеза на наличие на умишлени действия или груба небрежност, за да може да му бъде вменена вина за настъпилото събитие- кражба на превозвания товар. В относимост на този извод е и приемането за неоснователно на възражението, че разпломбирането е проява на груба небрежност. Това е така, тъй като същото не може да се счете за причина за настъпване на застрахователно събитие, а реално е осъществено след кражбата и в резултат на това разпломбиране е установена кражбата. Не може да бъде споделено за основателно и възражението в насока, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като конкретно се визира, че изготвения доклад на районния съд е непълен и неточен. Този извод се мотивира от конкретно извършените процесуални действия от страна на първата инстанция при изготвянето на доклада. В този смисъл следва да се отбележи, че указанията към ищцовото дружество са ясни, а именно, че „следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в срока на застрахователното покритие по имуществената застраховка на товари по време на превоз е нестъпило събитие, за което следва да отговоря ответникът, тъй като е проявил груба небрежност по отношение на застрахования товар, както и размера на вредите, за които е платил застрахователното обезщетение на пострадалия“. Така констатираното не мотивира настоящия съд, че това е оплакване е основателно, тъй като е дадено ясно указание от съда, че ищецът изрично е задължен да установи, че застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по имуществена застраховка на товари по време на превоз, което по необходимост предполага доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение за процесния товар. Не може да се счете за основателно и възражението за необоснованост на първоинстанционното решение. Този извод се определя с това, че не се установяват такива доказателства които да дадат основание на настоящата инстанция да приеме, че районния съд не е обсъдил всички релевантните такива, а напротив. Съответно в тази насока се констатира, че последния е изложил мотиви по съществото на спора и е извел обосновани крайни правни изводи. При тези съображения, споделяйки последните в насока на неоснователност на предявения иск от страна на ищеца настоящата инстанция приема, че въззивната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение и се потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Предвид неоснователността на първоначалния иск, правилно районният съд е приел, че не дължи произнасяне по обратния иск на ответника срещу подпомагащата страна и в тази насока няма основание за настоящ въззивен контрол по отношение на него. С оглед изхода на спора, в тежест на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва да се присъдят направеното от „Филанел Логистик“ ЕООД разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар в размер на 2700лв., след превалутиране в размер на 1380,49 евро, съгласно представените доказателства за плащане. Настоящата инстанция не намира, че следва да приеме за основателно наведеното възражение от страна на процесуалния представител на въззивника за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. От една страна следва да се посочи, че то е направено бланкетно без да се мотивирано в хода на устните състезания, а от друга страна, то този размер не може да се счете за прекомерен, тъй като е съобразен с конкретната правна и фактическа сложност на делото и съответства на типичните за пазара на адвокатски услуги размери на възнагражденията в такива случаи. Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд