Решение № 9947 от 27.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8865/2024 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Л. М. Б., искова молба насочена против „АС – София“, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1417.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. С протоколно определение от 18.04.2024г., на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено, в частта, за сумата от 12.00лв. / по 4 лв за месец януари, февруари и март 2023г./, поради оттегляне на иска. След прекратяване на производството предмет на претенцията е сумата от 1405.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Твърди се в исковата молба от ищеца, че от 2010г., по силата на трудов договор, е заемала длъжността „чистач“ във Върховен касационен съд. Навежда доводи, че считано от 15.07.2020г., всички служители на трудови договори от отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата“ – гр. София при Върховен касационен съд били прехвърлени към АС – София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС по т. 1 на Протокол 10/30.04.2020г. Релевират се съображения, че нито ищцата, нито някой друг от „прехвърлените“ служители са сключвали нови трудови договори с АС – София. Сочи се, че всички права и задължения по сключения между нея и ВКС договор са запазени, поради което при индексация на трудови възнаграждения следва да намерят приложение колони 5 и 6 от класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, относими към служителите във Върховен касационен съд, а не тези, индивидуализирани в колони 7 и 8 от Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата в апелативните съдилища, които се сочи, че били по- ниско заплатени. Твърди се, че доколкото за исковия период 01.01.2021г. – 31.12.2023г. трудовото й възнаграждение било индексирано с относимите за апелативните съдилища т. 7 и т. 8 от класификатора, които били в по-нисък размер от тези в колони 5 и 6, е налице неизплатена част от дължимото й се трудово възнаграждение в индивидуализирания размер 1417.00лв. При така изложените съображения е формулирано искане да се постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който претенцията на ищеца се оспорва, в каквато насока са изложени подробни съображения. Твърди се, че въз основа на решение на ВСС между ищцата и АС - София е възникнало трудово правоотношение, по което ответникът е поел всички задължения на работодател, произтичащи от трудовия договор с ВКС. На следващо място се навеждат доводи, че ако за ищцата бъде приложена колона 6 от класификатора, това би довело до това тя да получава по-високо възнаграждение от служители на същата длъжност в съда. По изложените съображения се прави искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявена е искова претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ. В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е престирала труд в полза на ответника, че за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г. размерът на трудовото й възнаграждение е следвало да бъде определен съгласно т. 5 и т. 6 от класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, относими към служителите във Върховен касационен съд, както и размерът на неизплатената част на дължимото й се за исковия период трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото се трудово възнаграждение за исковия период. С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че по силата на Трудов договор №... между ищцата и Върховен касационен съд са възникнали трудови правоотношения, по силата на които Л. Б. е престирала труд на длъжност „чистач“, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, били прехвърлени в АС – София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. С..., ПИ..., заедно с построената в него административна сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на АС – София, както и обстоятелството, че през исковия период ищцата е получила оценки от извършените атестации, които й дават право на увеличение на трудовото възнаграждение. Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност. От приложеното на л. 20 по делото копие на Трудов договор №..., се установява, че между ищцата и ВКС е възникнало трудово правоотношение, по силата на което същата е назначена и е престирала труд на длъжност „чистач“. От приложеното на л. 26 по делото копие на кратък протокол № 10/30.04.2020г., се установява, че с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388 ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. С..., е отнето от председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС – София, считано от 15.07.2020г. Видно от приложеното на л. 29 по делото копие на Протокол №...г., с решение на Съдийската колегия на ВСС, на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 /тридесет и една / щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020г., за индивидуализираните длъжности, част от които и 15 щатни бройка за длъжността „чистач“, като с решение, индивидуализирано в т. 16.2 от протокола са разкрити 31 щатни бройки за идентични длъжности в АС София. Решението, за увеличаване щатната численост на САС, чрез намаляване щатната численост на ВКС е мотивирано с изпълнение на решение на Пленума по Протокол № 10/30.04.2020г., относно възлагане стопанисването на Съдебната палата на административния ръководител на АС – София. В точка 16.3 от протокола /л. 30 по делото/, е обективирано съгласие на административните ръководители на ВКС и АС – София, да се приложи процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно §1 от ПЗР на правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. От изисканото от ВСС и приложеното на л. 152 по делото копие на Протокол № 10/17.07.2020г., се установява, че с решение, индивидуализирано в т. 4.3 от протокола е отхвърлено предложението, касаещо изменение на чл. 11 от Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, както и искането по отношение на Раздел I „Ръководни длъжности“ и Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от Класификатора за служители на АС -София. От приложеното на л. 125 извлечение от Протокол № 3/04.02.2020г., от проведено заседание на Съдийска колегия на ВСС е видно, че е взето решение с което е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата, на основание чл. 341 ЗСВ от 01.01.2020г., като съгласно класификатора, възнагражденията на служителите от съдилищата в първа група, в които попада и АС - София, се определят в диапазона, индивидуализиран в колони 7 и 8. Идентично е положението и при взимане на решенията за утвърждаване на Класификаторите през 2021г., 2022г. и 20203г., обективирани в Протокол № 6/23.03.2021г. на СК на ВСС, Протокол № 15/11.04.2022г., на СК на ВСС и Протокол № 27./17.08.2023г. на СК на ВСС, при които отново възнагражденията на служителите на АС – София се определят съгласно тези, индивидуализирани в колони 7 и 8 от класификаторите, а не тези в колони 5 и 6, касаещи ВКС и ВАС. От приложените по делото три броя допълнителни споразумения /л. 23 – л. 25 /, подписани между ищеца Л. Б. и АС -София, се установява, че между страните е постигнато съгласие за промяна размера на основното трудово възнаграждение през 2021г., 2022г и 2023г. Съгласно материланоправната разпоредба на чл. 340 ЗСВ при осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. В чл. 340а ЗСВ са залегнали изискванията, на които следва да отговаря едно лице, за да може да бъде назначено за съдебен служител. Не е спорно по делото, че ищецът през исковия период е имала качеството „съдебен служител“. От приложеното по делото копие на Трудов договор №..., се установява, че трудовото правоотношение между ищеца Л. Б. и ВКС е възникнало през 2010г., респективно по аргумент от действащата към датата на подписване на трудовия договор разпоредба на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда, за възникване на правоотношението не е било налично изискване за провеждане на конкурс, в каквато насока е и редакцията на актуалната разпоредба на чл. 343, ал. 2 ГПК. На следващо място съгласно цитираната разпоредба за преместване на служителя конкурс не се провежда. Съгласно чл. 359 ЗСВ за неуредените в „Глава осемнадесета“ „Администрацията на органите на съдебната власт“ въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда. Настоящият съдебен състав намира, че в случая по аргумент от чл. 359 ЗСВ приложение намира материалноправната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, съгласно която Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. С Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388 ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. С..., е отнето от председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС – София, считано от 15.07.2020г., което от своя страна е довело до необходимост от кадрова обезпеченост на АС – София. Тази необходимост е обезпечена, като с решение на Съдийската колегия на ВСС, обективирано в Протокол №...г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 /тридесет и една / щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020г., за индивидуализираните длъжности, част от които и 15 щатни бройка за длъжността чистач, като с решение, индивидуализирано в т. 16.2 от протокола са разкрити 31 щатни бройки за идентични длъжности в АС София. С така взетото решение не е прекратено трудовото правоотношение между ВКС, Л. Б. и останалите 30 служители, а по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ е променен работодателят в резултат на прехвърляне на дейности от ВКС към АС -София, свързани с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388 ЗСВ, касаещи стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. С..., което стопанисване е отнето от председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС – София, считано от 15.07.2020г. В процесния случай, при промяна на работодателя на ищеца по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ размерът на месечното трудово възнаграждение, получавано от ищцата е запазен, като е приложена процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, видно от т. 16.3 от Протокола на л. 30 по делото. Спорен по делото е въпросът, дали през исковия период възнаграждението на ищеца е следвало да бъде определено в диапазон 5 и 6 или в дипазон 7 и 8 от класификаторите. Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период ищцата е била в трудово правоотношение с АС -София. Този извод намира опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност. На първо място, както се посочи по-горе в изложението, на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ, всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, били прехвърлени от ВКС в АС – София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г. / протокол л. 29/. На следващо място от приложените по делото три броя допълнителни споразумения /л. 23-л.25 по делото/, се установява, че същите са подписани между ищцата и АС – София. С оглед изложеното размерът на трудовото възнаграждение на ищеца през исковия период 2021г. - 2023г. е следвало да бъде индексиран съгласно диапазон 7 и 8 от утвърдени, на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ, Класификатори на длъжностите в администрацията на съдилищата за съответната година, доколкото процесните диапазони 7 и 8 са относими за съдилищата от първа група, в която попада и работодателят на ищеца през исковия период АС -София, а не съгласно диапазони 5 и 6, относими за служители на ВКС и ВАС, доколкото съгласно цитираната разпоредба на чл. 341, ал. 1 ЗСВ единствено в правомощията на ВСС е да определя диапазона на трудовите възнаграждения за съответната длъжност в съответните групи съдилища. АС – София попада в първа група, за която относими са възнагражденията, регламентирани в диапазон 7 и 8, по които са определен размерът и са изплатени на Л. Б. трудовите възнаграждения през исковия период, респективно претенцията се явява неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че с исковата молба е заявена претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1405.00лв., а видно от заключението на вещото лице по изготвените съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза размерът, който би се дължал при прилагане на диапазон 5 и 6 от Класификатора е 1223.81лв., тоест налице е още едно основание за отхвърляне на част от претенцията, а именно за сумата от 181.19лв. / разликата между размера на предявения иск 1405.00лв. и дължимото се възнаграждение по заключението 1223.81лв., определено при прилагане на т. 5 и 6 от класификаторите /, доколкото трудово възнаграждение над сумата от 1223.81лв. не би се дължало на ищеца дори същото да се определя по реда на диапазони 5 и 6 от Класификатора, относими за служители във ВКС и ВАС. По разноските: При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото искане за присъждане на разноски е формулирано от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба. Водим от гореизложеното, съдът