Решение № 446 от 28.9.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 113/2026 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 735 от 22.05.2025 година, постановено по гр. д. № 3449/•••• година, Районен съд – Велико Търново е извършена делба както следва: поставени са в дял на С. С. И. следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 40782.500.••• по КККР, находящ се в с.К., Община ПТ, № ••, с площ по скицата 1792 кв.м., с ниско застрояване /до 10 м./, ведно със сграда с идентификатор 40782.500.•••.1 със ЗП 42 кв.м.; бр. ет. 1- предназначение- жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 35 кв.м., бр. етажи-1, предназначение-друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 64 кв.м., бр. етажи-1, предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 21 кв.м. бр.етажи-1, предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 25 кв.м., бр.етажи-1, предназначение- селскостопанска сграда, съгласно Скица №••-1087•••-12.10.20•• г. на СГКК В.Търново, а съгласно НА № ••, т. 21, д. № ••••/20.12.•••• г. на нотариус при ВТРС, Дворно място в с. К., Община ПТ от 1800 кв.м., заедно с построените в него Къща, плевник със сайвант, др. селскостопански постройки, подобрения и трайни насаждения, на стойност 37000 лв.; 2. Поземлен имот с идентификатор 40782.27.•• по КККР в с. К., Община ПТ, местност „•••••“, с площ 11000 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята -3 /трета/, при съседи: 40782.27.••, 40782.27.••, 40782.••.••, 40782.••.••, 40782.••.•• съгласно Скица № ••- 1086•••-12.10.20•• г. на СГКК В.Търново, а съгласно НА № •••, т. 3, рег. № ••••, д. № •••/18.12.20•• г. на нотариус рег. № ••• в НК- ПИ № 027•••, на стойност 17600 лв. В дял на Й. В. П. са следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.344.*.* по КККР на гр. В. Т. с адрес: гр. В. Т., ул. „••••“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, който обект се намира на първи етаж-1 в сграда с идентификатор 10447.515.344.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.•••, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с площ 75.20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 10447.515.344.*.*, под обекта— няма, над обекта10447.515.344.*.*, с прилежащи части- Избено помещение № 3 с площ от 4,94 кв.м. и 0,74% ид. части от общите части на сградата, съгласно Схема № ••- 1119•••- 20.10.20•• г. на СГКК В. Т., а по договор за покупко-продажба на жилище от 30.08.•••• г., жилище № 3 в ЕПЖС-••, вх. *, етаж-*, кв. 353 в гр. В. Т., кв. „••••“ от 75,20 кв.м., избено помещение № 3 от 4,94 кв.м. и 0,74% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на стойност 99,200 лв.; 2. Поземлен имот с идентификатор 40782.••.•• по КККР в с.К., Община ПТ, местност „••••“, с площ 4297 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята- 3 /трета/, при съседи 40782.••.••, 40782.••.••, 40782.••.••, 40782.••.••, 40782.••.••, 40782.••.* съгласно Скица № ••- 1087••-12.10.•••• г. на СГКК, а съгласно НА № •••, т.3, рег. № •••, д. № •••/18.12.•••• г. на нотариус рег.№ ••• в НК - ПИ № 063•••, на стойност 6900 лв. Със същото решение С. С. И. е осъдена да заплати на Й. В. П. за уравнение на дела й сумата 5216,66 лв. Отхвърлена е сметната претенция по чл. 346 от ГПК на С. С. И. против Й. В. П. с искане за заплащане на сумата от 1140 лв. за времето от 17.11.••••г. до 30.06.••••г., както и по 95 лв. месечно от 10.07.••••г. до прекратяване на съсобствеността, представляваща наемоподобно обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за това, че е била лишена от ползване на недвижимия имот в гр. В. Т., като неоснователна. С. С. И. е осъдена да заплати на Й. В. П. сумата 709,50 лв. на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 61, ал. 2 от ЗС, като е отхвърлена сметната претенция в останалата й част до пълния предявен размер от общо 2855 лв. като недоказана. Със същото решение съдът се е произнесъл и по разноските, които страните си дължат, както и относно дължимите държавни такси. С решение № •••• от 04.11.•••• година съдът по реда на чл. 250 ГПК е допълнил решението по сметните претенции, като е осъдил С. С. И. да заплати на Й. В. П. законна лихва по чл. 68 ЗЗД върху присъденото обезщетение в размер на 709,50 лв., считано от 27.06.•••• година до окончателното плащане.

Против това решение в частта му относно сметните претенции е подадена въззивна жалба от С. С. И. чрез пълномощник адв. С. К., като правят се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението.

Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е отхвърлил сметните й претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Твърди, че е доказала твърденията си относно отправена на 17.11.••••г. от нея покана до другата съсобственичка, която ползвала имота в гр. В. Т., ул. ••••, № * вх. *, ап. * извън рамките на нейните права от съсобствеността. Освен това ответницата в съдебно заседание на 26.09.2024г. по реда на чл. 176 ГПК била признала, че ползва целия имот. Предявила претенцията си писмено на 27.06.••••г. По отношение на предявената против жалбоподателката сметна претенция по чл. 61, ал. 2 от ЗС прави възражение за изтекла погасителна давност. По делото било доказано, че направените подобрения –алуминиева и ПВЦ дограма била поставена през 2010 година. Предвид изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като постанови ново, с което да уважи предявената от нея сметна претенция и да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 1140 лв. обезщетение за времето от 17.11.••••г. до 30.06.••••г., както и по 95 лв. месечно от 01.07.••••г. до прекратяване на съсобствеността, ведно със законна лихва до окончателното плащане на просрочена вноска, както и да отхвърли изцяло сметните претенции на ответницата по чл. 61, ал.2 от ЗС, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноските. Жалбоподателя не сочи нови доказателства, не прави искания за събиране на доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК, но отговор от насрещната страна не е постъпил.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Й. В. П., подадена чрез пълномощник адв. Ж. Д., с която се обжалва решението в частта му, с която се поставя в дял на С.на С. И. поземлен имот с идентификатор 40782.27.•• по КККР в с. К., община ПТ, местността „••••“ с площ 11000 кв.м. с трайно предназначение – земеделска и начин на трайно ползване НИВА, трета категория и в частта, с която в дял Й. В. П. е поставен поземлен имот с идентификатор 40782.63.•• по КККР с К., община ПТ, местността •••• с площ 4297 кв.м. с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване НИВА, трета категория и е осъдена С. С. И. да й заплати за уравнение на дела й сумата в 5216,66 лв. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в тази му част, тъй като съдът е нарушил материалния закон. В производството се установило, че от имота, възложен на другата съделителка, можело да бъдат обособени два самостоятелни равностойни имота за всеки от тях и да не се стига до плащане на уравнение на дела. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд в обжалваната част и да се върне делото за ново разглеждане или да се постанови ново решение при реално разделяне на имот с идентификатор 40782.27.••.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК и по отношение на насрещната въззивна жалба е постъпил отговор, подаден от С. С. И. чрез пълномощник адв. С. К.. Направено е възражение за недопустимост на насрещната въззивна жалба, тъй като решението в тази му част е влязло в сила. Сочи, че жалбоподателката е била подала въззивна жалба против решението в тази му част, която е била върната с разпореждане № •••/04.11.20••г. като нередовна и това е преклудирало правото на жалба. Излага доводи, че насрещна въззивна жалба е допустима само в случай, че решението не е влязло в сила и когато не е изтекъл срокът за обжалването му. Отправя искане към съда да остави насрещната въззина жалба без разглеждане като недопустима.

С определението по чл. 267 от ГПК рег. № 229 от 16.02.2026 година при насрочване на делото за открито заседание и извършване преценка относно допустимостта на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съдът прие за разглеждане въззивната жалба, подадена от ищеца С. С. И. чрез пълномощник адв. С. К. против Решение № 735 от 22.05.2025 година по гр.д. № 3449/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта му относно сметните претенции, а остави без разглеждане насрещна въззивна жалба вх. № 27705/30.12.2025г., подадена от Й. В. П. чрез пълномощник адв. Ж. Д. против Решение № 735 от 22.05.2025 година по гр.д. № 3449/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта му с която е извършена делбата, като недопустима, поради нейната недопустимост и прекрати производството по ВГрД № 113/2026 година по описа на ВТОС в тази му част. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.

В съдебно заседание жалбоподателката С. И. не се явява, а се представлява от адв. С. К., която поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания и доводи. Претендира да бъде уважена сметната й претенция за заплащане на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС и за сумата от 582,87 евро за периода от 17.11.••••г. до 30.06.2024г. и по 48,57 евро месечен наем, считано от 01.07.2024г. до прекратяване на съсобствеността между страните, ведно със законната лихва, както и да бъде отхвърлена претенцията на ответната страна по чл. 61, ал. 2 ЗС. Подобренията са извършени приживе на наследодателя през 2010г., като обосновава този извод със събраните доказателства. Излага доводи за погасяване на претенцията по давност. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ответната страна.

Ответникът по жалбата Й. П. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв. Ж. Д., която поддържа отговора на въззивната жалба. Излага съображения относно неоснователност на жалбата и правилност на решението. Претендира направените по делото разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, което да обуславят неговата недопустимост.

Поради това въззивната инстанция следва да разгледа жалба и делото по същество и да извърши проверка относно правилността на атакуваното решение.

Производството по делото е за съдебна делба във втора фаза по извършване делбата.

С влязло в сила решение № 506 от 19.03.2024 г. по гр.д. № 3449/•••• год. по описа на Районен съд – Велико Търново е допуснато да се извърши съдебна делба между С. С. И. и Й. В. П. на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.344.*.* по КККР на гр. В. Т. с адрес: гр. В. Т., ул. „••••“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, който обект се намира на първи етаж- 1 в сграда с идентификатор 10447.515.•••.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.•••, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ 75.20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 10447.515.344.*.*, под обекта—няма, над обекта10447.515.344.*.*, с прилежащи части- Избено помещение № 3 с площ от 4,94 кв.м. и 0,74% ид. части от общите части на сградата, съгласно Схема № ••- 1119•••-20.10.•••• г. на СГКК В.Т., а по договор за покупко-продажба на жилище от 30.08.•••• г., жилище № * в ЕПЖС-••, вх. *, етаж-*, кв. 353 в гр. В.Т., кв. „••••“, от 75,20 кв.м., избено помещение № 3 от 4,94 кв.м. и 0,74% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при права: 1/4 ид.ч. за С. С. И. и 3/4 ид.ч. за Й. В. П.;

2. Поземлен имот с идентификатор 40782.500.••• по КККР, находящ се в с.К., Община ПТ, № ••, с площ по скицата 1792 кв.м.,с ниско застрояване /до 10 м./, ведно със сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП 42 кв.м.; бр. ет.1- предназначение- жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 35 кв.м., бр. етажи- 1, предназначение-друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 64 кв.м. , бр. етажи-1, предназначение-селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 21 кв.м. бр.етажи-1 , предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 40782.500.•••.* със ЗП от 25 кв.м., бр. етажи- 1, предназначение - селскостопанска сграда съгласно Скица №••-1087•••-12.10.•••• г. на СГКК Велико Търново, а съгласно НА № ••, т. 21, д. № ••••/20.12.•••• г. на нотариус при ВТРС, Дворно място в с. К.,Община ПТ от 1800 кв.м., заедно с построените в него Къща, плевник със сайвант, др. селскостопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при права: 1/3 ид.част за С. С. И. и 2/3 ид.ч. за Й. В. П.;

3. Поземлен имот с идентификатор 40782.27.•• по КККР в с.К., Община П. , местност „••••“, с площ 11000 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята - трета, при съседи: 40782.27.••, 40782.27.••, 40782.27.••, 40782.27.••, 40782.27.•• съгласно Скица № ••- 1086•••-12.10.•••• г. на СГКК В. Т., а съгласно НА № •••, т.3, рег. № •••, д. № •••/18.12.2001 г. на нотариус рег. № ••• в НК- ПИ № 0270••, при права: 1/2 ид.ч. за С. С. И. и 1/2 ид.ч. за Й. В. П..

4. Поземлен имот с идентификатор 40782.63.••по КККР в с.К., Община ПТ, местност „••••“, с площ 4297 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята- трета, при съседи: 40782.63.••, 40782.63.••, 40782.63.••, 40782.63.••, 40782.63.••, 40782.63.*, съгласно Скица № ••- 1087•••-12.10.•••• г. на СГКК, а съгласно НА № •••, т. 3, рег. № ••••, д. № •••/18.12.2001 г. на нотариус рег. № •• в НК - ПИ № 063••• , при права: 1/2 ид.ч. за С. С. И. и 1/2 ид.ч. за Й. В. П..

С решение № 735 от 22.05.2025 година, постановено по гр. д. № 3449/•••• година, Районен съд – Велико Търново е извършена делба на горепосочените имоти по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределянето на допуснатите до съдебна делба имоти между съделителите С. С. И. и Й. В. П. и всеки е получил реален дял като С. С. И. е осъдена да заплати на Й. В. П. за уравнение на дела й сумата 5216,66 лв.

Първоинстанционното решение, в частта, с която по реда на чл. 353 ГПК съдът е извършил разпределение на допуснатите до съдебна делба имоти, не е обжалвано и като такова е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивното производство.

Предмет на въззивното производство и извършваната по този ред проверка е правилността на решението, постановено по предявените от страните сметни претенции – тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявена от С. И. против Й. П. и тази по чл. 61, ал.2 от ЗС, предявена от Й. П. против С. И..

В срока по чл. 346 от ГПК са заявени претенции по сметките между съделителите, както следва: от С. И. против Й. П. искане по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сума в размер на 1140 лева, представляваща обезщетение за това, че е била лишена от ползване на недвижимия имот, находящ се в гр. В. Т. за периода от 17.11.•••• г. до 30.06.2024 г., както и сума в размер на 95 лева месечно от 01.07.2024 г. до прекратяване на съсобствеността. Заявена е претенция и от Й. П. против С. И. с искане по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане – след направено увеличение в хода на първоинстанционното дело на сума в общ размер от 2855 лева, от които 2300 лева за подмяна на дограма в имота в гр. В. Т. и за сумата от 555 лева за подмяна на дограма на имота в с. К..

Следователно предмет на разглеждане пред въззивната инстанция са осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

В хода на въззивната производство нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС

С. И. е предявила сметна претенция против Й. П. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сума в размер на 1140 лева за времето от 17.11.•••• г. до 30.06.2024 г., както и сума в размер на 95 лева месечно, считано от 01.07.2024 г. до прекратяване на съсобствеността, представляваща наемоподобно обезщетение за това, че е била лишена от ползване на недвижимия имот, находящ се в гр. В. Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, т.е. следва да се докаже, че в процесния период съсобствените на страните имоти са се ползвали само от ответника Й. П., а ищцата С. И. и е отправила писмено искане за обезщетение.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите към ТР ВКС изрично се посочва, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.

Предпоставка за възникване на правото на обезщетяване в хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е съсобствената вещ да се ползва лично от единият от съсобствениците /т.е. за задоволяване на лични ежедневни нужди/ и да е отправена писмена покана до него с искане за лично ползване, респ. за заплащане на обезщетение от неползващия съсобственик. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността, но така щото да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено дo знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. По делото е установено, че ответницата Й. П. е отправила покана до ищцата с цел да и бъдат предоставeни ключовете за съсобствените имоти, от които се твърди същата да е била лишена от ползване. Видно е от представения констативен протокол от дата 04.01.2024 г., изготвен от помощник-нотариус по заместване при нотариус П. К., че ищцата С. И. не се е явила да получи ключовете за притежаваните съвместно с ответницата Й. П. имоти. Не е достатъчно единствено да бъде отправена покана, е необходимо да бъде установено, че поканеният ползващ имота съсобственик е създал пречки за ползването на общата вещ. В настоящия случай, след като ответницата П. е била поканена, последната е предприела активни действия с цел предоставяне на поисканите ключове, на което И. не е отговорила. При тези факти, съдът приема, че не са реализирани материалноправните предпоставки за възникване на правото в полза на ищцата И. по чл. 31, ал. 2 ЗС до какъвто извод е достигнал и районния съд. Обезщетение не се дължи, ако на съсобственика е дадена възможност да ползва общата вещ, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. От гореизложеното следва, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Съделителката Й. П. е предявила против С. И. сметна претенция с искане да получи обезщетение за извършените от нея подобрения, а именно – подмяна на дървени дограми с нови алуминиеви, направени в имотите, предмет на съдебната делба, а именно този находящи се в гр. В. Т., ул. „••••“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и имот в с. К., общ. ПТ.

Основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

В Тълкувателно решение № 85/1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва подобрения в общия имот, без да промени намерението, с което държи частите на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията, отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено с ППВС № 6/1974 г., в което само е акцентирано върху друга хипотеза - на извършени подобрения от съсобственик, който е завладял частите на останалите съсобственици - прието е, че в тези случаи се присъжда увеличената стойност на имота.

От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № ••••-1874-1 от 27.09.•••• г. се установява, че общият наследодател на страните С. Н. П. е починал на 05.09.•••• г.

Имотът предмет на съдебната делба, находящ се в гр. В. Т., ул. „••••“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, е придобит от Й. П. и С.Н. П. в режим на съпружеска имуществена общност. По отношение на имота, находящ се в село К. се установява, че 4/6 от същия са притежавани в режим на СИО между Й. П. и С. Н. П., а останалите 2/6 са били лична собственост на С. Н. П..

От анализ на събраните доказателства в първоинстанционното производство се установява, че извършените подобрения - подмяна на дървени дограми с нови алуминиеви, направени в двата имота, предмет на делбата - този в гр. В. Т., ул. „••••“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и имотът в с. К., общ. ПТ, са направени в периода преди смъртта на общия на страните наследодател. Това обстоятелството се установява от представените писмени доказателства – 5 бр. стокови разписки, свидетелските показания, както и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно оценъчна-техническа експертиза по делото. От изложеното следва, че претендираните от ищцата П. подобрения са в период, в който между нея и ответната страна С. С. И. не е съществувала съсобственост по отношение на процесните имоти. Към момента на направените подобрения съсобственици са били ищцата П. и съпругът и – наследодателя на страните. Не се установява по несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване момента на заплащане на стойността на извършените подобрения - дали това е сторено преди или след смъртта на наследодателя. Не е безспорно установено, че подобренията са извършени само и единствено от ищцата. Дори и само тя на е заплащала стойността им, но след като съдът приема, че спорните подобрения са извършени пред смъртта на общия наследодател, то право да търси стойността им от придобилия по силата на наследственото правоприемство права не е възникнало, тъй като липсва неоснователно разместване на блага. Извършените подобрения, ако и да са заплатени от П. приживе на съпруга, който също притежава част от това имущество, са такива в собствен интерес като притежател на вещта в режим на съпружеска имуществена общност – принудителна бездялова неделима преди да бъде прекратена на предвидените в СК основания.

Съгласно чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака. В настоящия случай бракът е прекратен със смъртта на С. Н. П., който е починал на 05.09.•••• г. Или към момента на извършване на описаните в сметната претенция подобрения в посочените имоти, то същите са били притежавани в режим на СИО, като не е съществувала съсобственост по отношение на тях между страните по делото. От изложеното следва, че в случая претенцията за заплащане на сторените подобрения е неоснователна. В случая не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване или гестия, доколкото нито ответницата по претенцията се е обогатила за сметка на ищцата, нито ищцата е предприела извършването на чужда работа.

В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което заявената от Й. П. претенция с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД да бъде отхвърлена. С оглед изхода по предявената сметна претенция от Й. П., първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която С. И. е осъдена да заплати на Й. П. сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото, присъдена съобразно уважената от районния съд сметна претенция.

С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция С. С. И. има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер на 115,04 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред Окръжен съд – Велико Търново, както и заплатена държавна такса съобразно уважената част. С Определение № 229 от 16.02.2026 г., издадено по настоящото дело е оставена без разглеждане насрещна въззивна жалба с вх. № 27705/30.12.2025 г., подадена от Й. В. П. против Решение № 735 от 22.05.2025 г. по гр.д. № 3449/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта му, с която е извършена делбата, като недопустима и в тази част производството е прекратено. Следователно на въззивника също така се дължат и разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 100 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на насрещна въззивна жалба.

С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция Й. В. П. има право на разноски за тази инстанция съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба в размер на 200 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за защита пред Окръжен съд – Велико Търново.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд