Решение № 5530 от 30.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11320/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 15589 от 13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 9845/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 170-и състав, са отхвърлени предявените от “ЗАД ОЗК- застраховане” АД против “ЗАД Армеец” АД обективно кумулативно съединени искове сумата 16 055, 82 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Професионална отговорност“ № 0000368067/ 15.05.2017г. за получени и неотчетени от „Вива брокер Инс“ ООД в периода 08.02.2018г.- 09.03.2018г. застрахователни премии и сумата 4927, 12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на обезщетение за забава за периода 23.02.2020г.- 23.02.2023г., като неоснователни. Със същото решение “ЗАД ОЗК- застраховане” АД е осъдено да плати на “ЗАД Армеец” АД сумата 400 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца “ЗАД ОЗК- застраховане” АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че за брокера не е възникнало задължение за плащане, доколкото по клиентската му сметка не са постъпвали. Посочва, че от приетите по делото разписки за получени суми е видно, че плащанията по процесните застраховки са осъществени на каса, а не по банков път, поради което изводът на СРС, че по клиентската сметка на посредника не са постъпвали парични суми е необоснован. Позовава се на заключението по назначената съдебноикономическа експертиза, съгласно което за периода 01.02.2019 г. до 09.03.2018 г. са били изготвени 2 броя отчети от застрахователния брокер, по които не е заплатена застрахователна премия и съгласно което вземането на застрахователя към брокера възлиза на 20 659, 68 лева. Оспорва извода на СРС, че по делото не са представени доказателства, установяващи удостоверените в разписките за плащане обстоятелства. Акцентира върху това, че ответникът е оспорил съдържанието и датата на разписките, а от приетата СИЕ се потвърждавали данните, отразени във всяка разписка. Посочва, че доколкото плащането на премиите е извършено на каса, то единствено разписката може да установи плащането. Счита, че липсата на банково отражение на сумите, платени на брокера на каса, не следва да се третира като липса на плащания. Поддържа, че в тежест на ответника е било да проведе пълно и главно доказване, че плащане не е осъществявано. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователно. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищеца, чрез адвокат Г. Х., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното: Предявен е за разглеждане иск с правна квалификация чл. 305, ал. 2 КЗ, като ищецът извежда легитимацията си на кредитор при излагане на твърдения да е носител на парични вземания, представляващи получени от застрахования при ответника застрахователен брокер по застраховка „Професионална отговорност“ застрахователни премии по повод сключени застрахователни договори в периода от 08.02.2018 г.- 09.03.2018 г., което е станало въз основа на подписан между страните договор за застрахователно посредничество от 03.12.2008 г. За да бъде уважена исковата претенция на ищеца, в негова тежест е в условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и „Вива Инс брокер“ ЕООД е сключен договор за застрахователно посредничество; че застрахователният брокер е застрахован при ответното дружество по застраховка „Професионална отговорност“; че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е предоставил на застрахователния брокер да осъществява посредничество при сключване на застрахователни договори с трети лица – застраховани лица; в рамките на очертания от ищеца исков период между застрахователния брокер и трети лица да са сключени застрахователни договори, като застрахованите лица да са заплатили в полза на застрахователния брокер определената в застрахователната полица застрахователна премия. Съгласно чл. 301, ал. 1 КЗ застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗКФН, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба отношенията между ползвателя на застрахователни услуги, съответно застрахователя и презастрахователя, и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор освен при посредничество по задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2. В чл. 301, ал. 3 КЗ е уредено, че при извършване на застрахователно посредничество възнаграждението на застрахователния брокер се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя освен ако в договора по ал. 2 е уговорено друго. Когато в отношенията между застрахователя и застрахователния брокер е договорено, брокерът може да приспадне размера на дължимото му възнаграждение преди прехвърляне на застрахователната премия към застрахователя. Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор № 2008-113 от 03.12.2008 г. се установява, че между „Общинска застрахователна компания“ АД като застраховател и Застрахователен брокер „Вива Брокер Инс“ ЕООД като брокер е сключен договор със следния предмет – в случаите когато по възлагане от потребители на застрахователни услуги брокерът извършва застрахователно посредничество, в резултат на което е сключен застрахователен договор със застрахователя, последният му дължи възнаграждение. Възнаграждението на брокера се включва в платената застрахователна премия и е в размер, посочен в Приложение № 1 към договора. Съгласно раздел 3 на договора при приемане от страна на застрахователя на предложението за сключване на застрахователен договор и на останалите представени документи от потребителя на застрахователни услуги, застрахователят издава застрахователна полица. Трите екземпляра на подписаната застрахователна полица се предоставят от застрахователя на брокера, който се задължава да представи застрахователната полица на потребителя на застрахователната услуга за подпис. Застрахователната премия се превежда от потребителя на застрахователната услуга по сметка на брокера. В рамките на 15 дни след постъпване на застрахователната премия брокерът е задължен да преведе премията на застрахователя. Застрахователят декларира и се съгласява, че издадените от него с посредничество на брокера застрахователни полици ще имат действие от датата на постъпване на застрахователната премия от потребителя на застрахователни услуги по сметка на брокера, като застрахователят се задължава в издаваните с посредничеството на брокера застрахователни полици и/или в отделен добавък към издадените застрахователни полици да посочва изрично обстоятелството по предходното изречение. В договора е предвидено, че в срок до 15 дни след плащането на застрахователната премия от потребителя на застрахователни услуги брокерът се задължава да върне на застрахователя единия екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователни услуги полица, както и платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане на застрахователната премия по сметка на застрахователя. В раздел 4 на договора е уредено, че до пето число на всеки месец брокерът изготвя отчет за застрахователните договори, сключени от брокера през предходния месец. Отчетът се съставя в писмен вид или на електронен носител. По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор № ОС-51ОС- АГ-9539/05.10.2017 г. за откриване на клиентска сметка за застрахователен брокер, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „РЕС Проджектс“ ООД с предмет – откриване, поддържане и управление от името и за сметка на Брокера клиентска сметка по смисъла на чл. 155 КЗ с IBAN ••••••••. Видно от Решение № 3 от 21.02.2007 г. по ф.д. № 10678/2003 г. по описа на СГС, по партидата на „Рес Проджектс“ ООД е вписана промяна в наименованието на „Вива Брокер Инс“ ООД. Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства – застрахователни полици, се установява, че през исковия период застрахователният брокер е сключил застрахователни договори от името и за сметка на застрахователя ищец. Спорът между страните се концентрира върху това дали за застрахователния брокер се е породило договорното задължение да преведе в полза на ищеца получените от застрахованите лица суми по застрахователните премии относно сключените застрахователни договори или задължението не е възникнало поради това, че не е имало превод на суми от правоимащите лица в полза на брокера. В тази връзка следва да се посочи, че договорът между застрахователя и застрахователния брокер е производен на комисионния договор, поради което за застрахователния брокер в качеството му на комисионер не би възникнало задължение в хипотезите, когато не е получил плащане на уговорена застрахователна премия на конкретен падеж за задължение на застраховано лице, той да плати стойността й вместо третото задължено лице. Съгласно чл. 352 ТЗ когато третото лице, с което комисионерът е договарял не изпълни задължението си, то отговорността на комисионера се простира до това да уведоми незабавно доверителя си за настъпилото неизпълнение и да осигури доказателства. От съдържанието на процесния договор за застрахователно посредничество не може да се изведе задължение за застрахователния брокер да дължи превод на падежирали, но неплатени застрахователни премии. Напротив – в договора изрично е уредено, че брокерът е длъжен да преведе премията на застрахователя в рамките на 15 дни след получаването й. Ето защо, отговорността на застрахователния брокер относно изплащане на уговорените в исковия период застрахователни премии е лимитирана единствено по отношение на тези, за които ищецът е доказал, че са били платени от застрахованите лица в полза на застрахователния брокер. Това е съществено и от гледна точка на това, че между застрахователния брокер и застрахователя ищец е допусната възможността застрахованите лица да могат да заплатят дължимата от тях застрахователна премия по сключен от тях застрахователен договор директно на застрахователя. Съгласно чл. 336, ал. 1 КЗ когато застраховател, застрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност получава плащане в брой по застрахователна премия или вноска, той е длъжен да издаде на ползвателя на застрахователни услуги документ, удостоверяващ получаването на плащането, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството освен в случаите на плащане на цялата премия или на първа вноска от нея, получаването на които е удостоверено в самия застрахователен договор. За установяване заплащането на премиите в полза на застрахователния брокер ищецът е ангажирал писмени доказателства, находящи се на л. 35-л.113 от делото на СРС – сметки за извършено плащане от застрахован/застраховащ за извършено плащане на каса в полза на „Вива Брокер Инс“ ЕООД, издадени от последното дружество и носещо подпис на техен представител, в които и фигурира баркод на Гаранционен фонд. Представени са и застрахователни полици за сключените застрахователни договори. Представените по делото сметки са подписани от страна, получила посочените в тях парични суми и авторството на документа не е оспорено. По характера си тези сметки представляват разписки за плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД, които материализират извънсъдебно признание на автора си, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Доколкото частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, при оспорване на отразеното в него, какъвто се явява и процесният случай, съдът преценява истинността на съдържанието му по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото. В конкретния случай ответникът застраховател по застраховка „Професионална отговорност“ своевременно, в отговора на исковата молба, е оспорил твърдението на ищеца, че застрахователният брокер е получил дължимите премии от застрахованите лица. Ответникът е възразил, че сметките удостоверяват плащането към брокера, като е оспорил и тяхната дата. Във връзка с направеното оспорване в производството пред Софийския районен съд са изслушвани и приети заключения по първоначална и допълнителна съдебносчетоводни експертизи, изготвени от вещото лице П.Д. и неоспорени от страните, които настоящият състав намира за компетентно, обективно и обосновано изготвени, поради което ги кредитира. Според констатациите на вещото лице съгласно Договор № 2008-113/03.12.2008г. „Вива Брокер Инс“ ООД е застрахователен брокер с право да издава полици от информационната система на „ЗАД ОЗК - Застраховане“АД. Дейността на застрахователния брокер се осъществява при спазване на следната последователност: получава достъп до системата; сключва застрахователни полици; получава вноските от застрахователните премии, като издава „сметка" на платеца; изготвя отчет към застрахователя, в който описва събраните премии за съответния период; заплаща на застрахователя сумата по отчета. В счетоводството на застрахователя „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД се извършват счетоводни операции, на база извършените действия от застрахователния брокер, както следва: след постъпване на отчет от застрахователния брокер (но преди постъпване на сумата по отчета), документът фигурира в счетоводната система със статус „обработен". По счетоводна сметка 468“Вземания от посредници“ по партидата на брокера се осчетоводява „вземане от посредник“ в размер сумата по отчета, която фигурира като крайно салдо, представляващо вземане на застрахователя. Когато застрахователният брокер заплати сумата по отчета, то тогава се променя статусът на отчета, а именно в счетоводната система фигурира като „платен“. Накрая се закрива вземането по счетоводна сметка 468"Вземания от посредници“ по партидата на брокера. За изготвянето на експертизата са представени два броя отчети, изготвени от „Вива Брокер Инс“ ООД, които са със статус „обработен“, както следва: за процесния период от 01.02.2018г. до 09.03.2018г. са изготвени 2 броя отчети от застрахователния брокер „Вива Брокер Инс“ ООД. Вещото лице сочи, че по посочените отчети изобщо не е заплатена застрахователна премия, тъй като отчетите фигурират в счетоводната система със статус „обработен“, а не със статус „платен“. От представеното за целите на изготвянето на експертизата извлечение от счетоводната система по счетоводна сметка 468 „Вземания от посредници“ по партидата на „Вива Брокер Инс“ ООД е видно, че сумата 20 659, 68 лв. по двата отчета фигурира като крайно салдо, представляващо вземане на застрахователя от брокера. Вещото лице посочва, че от представената информация от счетоводната система за всяка полица поотделно счетоводните данни показват, че вноските по всяка полица, включени в съответен отчет, фигурират в колона „отчетена сума“, но в колона „събрана сума“ фигурира нулева стойност. Вещото лице дава заключение, че общият размер на неплатените суми по горепосочените застрахователни договори е 20265.49 лева – незаплатени вноски за застрахователна премия и данък 2% в размер на 394, 19 лева. След приспадане на дължимите комисиони в размер на 3304, 11 лева, размерът на незаплатената разлика възлиза на 17 355, 57 лева. Съгласно допълнителното заключение по съдебносчетоводна експертиза на база протокол от 10.11.2023 г. за разкриване на банкова тайна и при извършена проверка за движение и наличности по сметка с IBAN •••••••• за периода от 01.02.2018 г. до 09.03.2018 г. се установява, че няма никакво движение по сметката, същата изобщо не е използвана и по нея не са извършвани никакви платежни операции. С оглед на това, че за изготвянето на заключението вещото лице е анализирало изготвените от застрахователния брокер отчети, в които последният съобразно уговореното между него и ищеца е описал събраните премии за съответния период и така изготвените отчети съответстват на сумите по сметките за платена застрахователна премия, настоящият съдебен състав намира за установено обстоятелството, че застрахованите лица са изплатили дължимите застрахователни премии в полза на застрахователния брокер по застрахователните полици, за които се претендира. Обстоятелството, че по клиентската сметка на посредника не са постъпили парични суми само по себе си не е достатъчно за формиране на извод в обратна посока. В действителност в договора е уредено, че застрахователната премия се превежда от потребителя на застрахователната услуга по сметка на брокера, но в настоящия случай се установява, че плащанията от страна на застрахованите лица са извършени на каса. Извършването на плащането на каса вместо по банкова сметка на брокера не изключва задължението на застрахователния брокер да изпълни задълженията си по отчетната сделка, нито това обстоятелство следва да се третира в ущърб на застрахователя, доколкото последният не отговаря за начина, по който длъжникът по изпълнителната сделка престира в полза на кредитора по изпълнителната сделка. Отделно от това и в закона не се съдържа изрично изискване за заплащане на сумите по банков път – арг. чл. 336, ал. 1 КЗ. Съобразявайки представените по делото писмени отчети и отразената в тях информация (с изключение на тази по отношение на застрахователните полици, по които не се претендира застрахователна премия), сметките за извършени плащания, както и калкулираното комисионно възнаграждение, а също така и заключението на вещото лице по изготвената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период в изпълнение на задълженията по договора да се извърши отчитане на получените от застрахователния брокер суми по премии е установено такова отчитане на премии, чийто паричен еквивалент възлиза на 16055, 82 лева. Този размер е определен при приспадане на дължимото в полза на брокера комисионно възнаграждение по всяка една сключена полица и платена по нея начин. Доколкото не се твърди, а и не се установява извършено плащане от страна на застрахователния брокер, застрахователният брокер дължи сумата в пълния й размер. Ето защо съдът намира за установено по делото, че за процесния период от 08.02.2018 г, до 09.03.2018 г. застрахователният брокер „Вива Инс брокер“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по договора така, както са уредени в Договор № 2008-113 от 03.12.2018 г., се установява, че между „Общинска застрахователна компания“ АД като застраховател и Застрахователен брокер „Вива Брокер Инс“ ЕООД и не е превел получените застрахователни премии по сключените застрахователни полици след издаване на съответните сметки към тях. От приетото по делото заключение се доказа, че за представените към исковата молба полици са изготвени сметки от застрахователния брокер, но липсва заплащане на застрахователните премии по тях. В договора е уредено, че в рамките на 15 дни след постъпване на застрахователната премия брокерът е задължен да преведе премията на застрахователя. Доколкото в случая не се твърди, а и не се установява това да е извършено, съобразявайки приетото заключение на СИЕ, размерът на неизплатените застрахователни премии възлиза на 16 055, 82 лева. В чл. 305, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово действие или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2 500 000 лв. - за всяко застрахователно събитие, и 3 700 000 лв. - за всички застрахователни събития за една година. Съгласно чл. 305, ал. 2 КЗ застраховката по ал. 1 покрива отговорността за вреди, причинени от действие или бездействие на всяко лице, оправомощено да управлява или представлява застрахователния брокер, член на неговия управителен или контролен орган или негов служител при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество, в това число отговорност за неплащане към застрахователя на получена застрахователна премия, съответно за неплащане към ползвателя на застрахователни услуги на застрахователни обезщетения или суми, изплатени от застрахователя. По делото не е спорно, а от представеното по делото досие на полица 0000368067 се установява, че между ответника и застрахователния брокер – „Вива Брокер Инс“ ЕООД е сключена застраховка „Професионална отговорност на застрахователните брокери“. При доказано неизпълнение от страна на „Вива Брокер Инс“ ЕООД към “ЗАД ОЗК- застраховане” АД следва да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховката „Професионална отговорност“ – ответникът ЗАД „Армеец“ АД. Предвид изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на сумата 16 055, 82 лева, представляваща неизплатени застрахователни премии по застраховки, индивидуализирани в исковата молба. Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на законна лихва за забава. С писмо от 23.11.2018 г. ответникът е отказал на ищеца плащане. Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срока, като в чл. 108 КЗ е предвидено, че срокът не може да бъде по- дълъг от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106. В разглеждания случай ищецът търси лихва за забава от по-късен момент и за размер, който е по-нисък от дължимия спрямо присъдената главница, поради което искът следва да се уважи изцяло за сумата 4927, 12 лева за периода от 23.02.2020 г. до 23.02.2023 г. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като предявените искове бъдат уважени в пълен размер. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за производството пред първоинстанционния съд. На л. 242 от делото на СРС е приложен списък по чл. 80 ГПК. Представен е и договор за правна защита и съдействие № 457 от 27.10.2023 г., сключен между ЗАД ОЗК-Застраховане АД като клиент и адвокат Г. Х., в който е уговорено възнаграждение размер на 3000 лева с ДДС за осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 9845/2023 г. по описа на СРС, 170-и състав, което е платимо по банкова сметка на адвоката. Представено е и платежно нареждане за заплащане на сумата от 3000 лева, поради което съдът намира за доказано уговарянето и заплащането на възнаграждението. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в наредба за определяне на адвокатски възнаграждения. Въпреки това посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждение могат да служат като ориентир при определянето им от съда, но без да са обвързващи за него. С оглед релевираното възражение за прекомерност, съдът намира, че с оглед средната фактическа и правна сложност на делото, доколкото е представен значителен обем от доказателства, изслушано е заключение по първоначална и допълнителна съдебноикономическа експертиза, като взе предвид и ориентировъчните минимални размери на адвокатското възнаграждение по наредбата, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер. На ищеца следва да бъдат платени и извършените разходи за държавна такса и депозити за вещо лице в размер на 1139, 31 лева. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК и с оглед изхода на спора право на разноски има въззивникът ищец. Същият претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като за последното представя договор за правна защита и съдействие № 138 от 14.05.2025 г., сключен между ЗАД ОЗК-Застраховане АД като клиент и адвокат Г. Х., в който е уговорено възнаграждение размер на 3000 лева с ДДС за осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 11320/2024 г. по описа на СГС, II-Е състав, което е платимо по банкова сметка на адвоката. Представено е и платежно нареждане за заплащане на сумата от 3000 лева, поради което съдът намира за доказано уговарянето и заплащането на възнаграждението. С оглед релевираното възражение за прекомерност и предвид това, че процесуалното представителство на въззивника пред въззивния съд се е състояло в подаването на въззивна жалба и депозирането на молба, в която процесуалният представител е направил изявление за даване ход на делото в негово отсъствие и вземане становище по съществото на спора, като не се е явил в открито съдебно заседание, отчитайки обстоятелството, че пред въззивния съд не са събирани доказателства, съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради което счита, че на въззивника следва да бъде присъдено възнаграждение от 2000 лева, който размер намира за справедлив и съответен. На въззивника следва да бъде присъдена и сумата от 419, 65 лева – разноски за държавна такса за въззивно обжалване. С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът