Решение № 188 от 22.4.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 50/2026 г.
Окръжен съд - Благоевград22.04.2026 г.докладчик Милена Каменова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 857/03.11.2025г. по гр.д.№ 3528/2024г. по описа на РС-Благоевград, включително и в частта на разноските и виместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр. ••, чрез адвокат Н. Л., със съдебен адресат адвокат Н. Г. Л., гр. Благоевград, ул. „Цар Иван Шишман“ № 126 срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев- Македончето“ № 1, представлявано от кмета М.Б., иск чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес гр. Благоевград, пл. “Георги Измирлиев” №1, че А. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••, е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07168.81.4, с адрес: с. Бучино, махала Богданци, общ. Благоевград, обл. Благоевград, площ 500 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 07168.509.1, 07168.81.334; 07168.509.6; 07168.509.7; 07168.81.2.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••, да заплати на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявано от кмета М.Б., сумата от 1360,93 евро, представляваща разноски по делото за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК. Въззивна жалба с вх.№27550/18.11.2025г. е подадена от Община Благоевград, чрез юрк. Б.Б., против решение №857/03.11.2025 г. по гр.д. №3528/2024 г. по описа на РС-Благоевград. Недоволен от атакувания акт e останал жалбоподателят , който го счита за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли предявения по чл.124 ГПК иск. С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания. Претендира разноски. Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните: Производството пред РС е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. К. А. с постоянен адрес: гр. ••, чрез адвокат Н. Л., срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявано от кмета М.Б.. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев- Македончето“ № 1, представлявано от кмета М.Б., че ищцата А. К. А., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр. •• е собственик на поземлен имот с идентификатор 07168.81.4, с адрес: с. Бучино, махала Богданци, общ. Благоевград, обл. Благоевград, площ 500 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 07168.509.1, 07168.81.334; 07168.509.6; 07168.509.7; 07168.81.2, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Твърди се в исковата молба, че ищецът и неговото семейство владеят процесния имот повече от 44 години, считано от 1979 г. до днешна дата, като след смъртта на бащата К.И. А. през 2007 г., ищецът е продължил владението на процесния имот сам, с което е продължил и владението на своя праводател съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Предвид факта на дългогодишно владение, ищецът предприел действия за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот въз основа на давностно владение, като на 5.03.2024 г., депозирал пред Община Благоевград Молба- декларация във връзка с процедура по обстоятелствена проверка на процесния имот, като на 26.03.2024 г., непосредствено след депозиране на молбата- декларация от страна на ищеца Дирекция „Общинска собственост и стопански дейности“ при Община Благоевград издала Удостоверение с изх. № 244/26.03.2024 г., с което удостоверява, че процесният имот (с номера по предходен план 000343) е общинска собственост съгласно Протоколно решение № 3/ 25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че в удостоверението не е посочен номер на акт за общинска собственост, от което според ищеца следва, че Община Благоевград не е изпълнила задължението си да състави акт за общинска собственост за имота по образец съгласно разпоредбите на чл. 56 и л. 5 7, ал. 1 ЗОС или е издала акт, но ни предоставя заверен препис, с което нарушава разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗОС Твърди се, че на 26.06.2024 г., с цел да се установи фактическото положение на спорния имот, ищецът подал Заявление с входящ номер ОС- 0219-7/ 26.06.2024 г. за липса или наличие на акт за общинска собственост, като в отговор на подаденото заявление, издаден месец и половина по-късно получил Писмо с изходящ номер ОС-0219-7/ 5.08.2024 г., с което повторно го уведомявали, че процесния имот е образуван от имот с номера по предходен план 000343, който е предаден на Общината с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, аги 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10- 121/ 28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ и от поземлен имот 000514 — полски път — публична общинска собственост. Излага се, че от справка в КАИС установили, че имотът е определен като „пасище“. Сочи се, че с оглед възникналата колизия между ищеца и Община Благоевград относно правото на собственост на процесния поземлен имот, обуславя правни му интерес да сезира съда с искане за произнасяне по съответния спор. Посочва се, че позоваването на придобивна давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, респективно за установяването на собствеността на спорния имот. Депозиран е писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, одобрени със Заповед № РД-18- 138/13.03.2019 г. на ИД на АГКК. Твърди се, че претендираният имот е собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като алтернативно се застъпва, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, или Община Благоевград е собственик на претендиралия имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. На следващо място, се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Посочва се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. За имотите в землището на община Благоевград това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Твърди се, че общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред, като определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая се твърди, че комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението се сочи, че комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в решението е отбелязала и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Процесният имот се твърди, че е включен в обнародван и влязъл в сила план за земеразделяне на с. Бучино и в картата на подлежащата за възстановяване собственост по ЗСПЗЗ, не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което решението на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ е взето от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му и въз основа на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост на с. Бучино. Сочи се, че протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая се твърди, че такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица. Посочва се, че от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ става ясно, че процесният имот е включен в Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколното решение „Земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ“. Сочи се, че процесният имот е част от посочения под № 175 имот 343, с площ: 1409 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Имотът е отразен в одобрената КВС за землището на с. Бучино с № 000343 и в регистъра към КВС е посочен с начин на трайно ползване: нива, площ 1409 кв.м., находяща се в м. „Коджа гьол“, категория на земята 8. От посоченото решение, както и от одобрената КВС и регистъра към нея, според ответника става ясно, че процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Излага се, че част от посочения имот № 000343 по КВС към момента е заснет с идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, общ. Благоевград, находящ се в с. Бучино, мах. „Богданци“, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с площ: 500 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята: 8, предишен идентификатор: 07168.81.343, а останалата част от имот № 000343 по КВС попада в поземлен имот с идентификатор 07168.81.2 по сега действащата КККР на с. Бучино. Видно от приложената към исковата молба скица на процесния имот, че КККР на с. Бучино са одобрени със заповед № РД-18- 138/13.03.2019 г., като последното изменение на КККР, засягащо процесия имот е със заповед КД-14-23/14.07.2022 г. на ИД на АГКК. Сочи се, че към този момент имотът е имал характеристика на пасище, поради което е отразен така в КККР. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Излага се, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, включително и земите, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, като в тази насока се посочва, че е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. При проследяване редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ според ответника се налага изводът, че първоначално възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Посочва се, че съгласно чл. чл. 15, ал. 6 ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им, като се иска да бъдат отчетени и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това решене според ответника КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния обхват и преди изменението. В тази насока се цитира и съдебна практика - Определение № 503/11.06.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, I г.о. - „ За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, а дали е станал част от кооперативното земеползуване поради внасянето му в ТКЗС от член-кооператор, или е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане от селскостопанската организация, е без правно значение.“ Излага се, че едва при представяне на доказателства за собственика на земята преди образуването на ТКЗС може да се изследва въпросът дали е била отнета или кооперирана. С оглед на горното, след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, се твърди, че същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като именно тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда с тях. В този смисъл се сочи, че е представеното Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с представените извлечения в частта за процесния имот от Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколното решение, както и от КВС и регистъра към нея с отразени имоти -собственост на Община Благоевград. Твърди се, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по силата на закона. Ако не бъде приета гореизложената хипотеза, че имотът е общинска собственост на основание чл. 19 във вр. с чл. 25 от ЗСПЗЗ, се иска от съда да разгледа хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Твърди се, че отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са налице данни да е собствен на конкретно лице, като в цялата процедура по установяване собствениците на земеделските земи, подробно разписана в ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, за процесния имот не са установени собственици — същите не са се явили при анкетиране, не са заявили възстановяване на притежавани от тях земи, същевременно не са установени собственици, на които земите да не са отнети и които са запазили владението върху тях. Без такива данни - за собственика на земята преди образуване на ТКЗС, според ответника е невъзможно да се установи дали земята е била отнета или включена в кооперативно земеползване. В конкретния случай, се сочи, че ищецът нито твърди, нито представя доказателства, че процесният имот е бил собствен на негов наследодател преди образуване на ТКЗС и др. подобни организации. Твърдяното владение от 1979 г. според ответника не установява собственост към този момент и не може да се приеме, че дядото на ищеца е запазил собствеността и владението върху имота в реални граници. Според ответника след като не е установен собственикът на земята, не може да се направи друг извод, освен че земята е общинска. Твърди се, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Оспорва се наведеното с исковата молба обстоятелство, че общинският поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, общ. Благоевград се е владял първоначално от дядото на ищеца, а в последствие от баща му и него самия, както и твърдението, че е изпълнена хипотезата на чл. 82 от ЗС. Отделно от горното се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична, като поради публичния характер на собствеността, е налице забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС. Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Видно от представените и приети по делото доказателства със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ - Благоевград е одобрено Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като под номер 175 е посочен имот 000343 от землището на с. Бучино в приложението към протоколното решение с отразена площ 1.409 дка, НТП „нива“, начин на възстановяване СРГ. В регистъра на имоти и други кадастрални имоти по вид собственост към 22.02.2012г. на Благоевградски териториален кадастър имот 000343 от землището на с. Бучино е записан в местност „Коджа гьол“. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката А.М. заявява, че майката на ищеца е сестра на съпруга на свидетелката като в тази връзка познава него и семейството им от 1966 година. Сочи, че имотът се намира в село Бучино, махала „Богданска“, която се намира по средата на баира и там е махалата, но вече е изоставена, всички са напуснали. Твърди, че мястото е на семейството на А., там е построена къщата им и цялото място от къщата нататък е тяхно, те го работели. Заявява, че мястото е около два-три декара, като в имота има овощна градина, отглеждали тютюн през 1968-1969 година майката и бащата на ищеца-В. и К.. Сочи, че след това са засадили имота с дръвчета и в единия край имало парник, в който садяли маруля, имали градински разсад, имало кочини, отглеждал и прасета. Заявява, че основно дърветата са сливи, като докато били живи родителите му, те се грижели за тях, след смъртта им А. повече ходи. Твърди още, че в имота има къща, в която живеят, все още има две стаи и отдолу има мазе. Имало стари къщи, които изгоря ли преди 3-4 години или 5-6 години. В сградата, която изгоряла А. и семейството му слагали слама, като прибирали житото, сено. Заявява, че имотът е между къщите, не може да е като пасище ползвано, защото е малко. В другата част е голямата част, а той е от края по дължина някак си. В горната част имота граничи с улицата и почва техния имот надолу. На улицата е построена една сграда като перде, имотът е заграден общо, голям е 3-4 декара, като няма мрежа между имотите. Твърди, че процесния имот, макар и да не е отделен е около 500, 00 кв.м. и е като зъб навътре от големия имот и малкия. Там били оранжерията, имало кочини, прасетата гледали. Оградата била с жив плет и тел. И сега все още си седи, като големият имот е заграден. Сочи още, че към настоящия момент в имота от едната страна е къщата, която уж по-нова къща, а отдолу са старите къщи, където са имали братята на бащата на А., има ли са там обща къща и след това са я ползвали за слама и сено да вкарват там. Като изгоряла останали само основите. Сочи, че ищецът го ползва имота след родителите му, като посадил дръвчета, след като изкоренил старите, новите са сини сливи и ябълки. Свидетелят И.Д. сочи, че познава ищеца и неговото семейство от 1989 година. Заявява, че знае имота, който се намира в село Бучино, в махала „Богданци“, там има три четири къщи. Заявява, че има спомен, когато строяли новата къща през 1980г. Описва, че процесния имот е от лявата страна, че отгоре е входа, влизат през входа, където имало нещо като селскостопанска постройка - бетон, която при пожара изгоряла, а горе е входа, заградено е с мрежа от там се влиза и се отива към къщата. Новата къща се пада от лявата страна, а старата къща е малко в дясно, като се застане от горе. Старата къща се ползвала за склад, долу имало приземие, горе някакво етажче, но при пожара всичко изгоряло. Там имало свинарници, оранжерии, сега си седят зидове. Заявява, че имотът се ползва от семейството да гледат градина, имали стари круши, ябълки, сливи всичко било насадено, царевица имало насадена, оранжерии, като дори майката на ищеца продавала маруля. Заявява още, че преди 5-6 години А. посадил повече сини сливи. Той се грижи за тези дръвчета и свидетелят му помага, от 2007 година има трактор и му помага да обработва мястото. Твърди, че от 80-те години го стопанисвали майка му и баща му, а след тях А. го стопанисва имота. Имотът е ограден от едната страна с жив плет, като горичка, има брястове и храсталаци, а от другата страна има мрежа, като го погледне отгоре, същият отгоре граничи с пътя, а долу съседите има ли някаква къща, в долния край бил свинарника и там трябва да е и старата къща в този имот. Имотът е общ, сигурно е поне 2-3 декара. Свидетелят Й.Г. познава ищеца и неговото семейство от 40 години, че процесния имот се намира в село Бучино, в махала „Богданци“, че през годините имали там оранжерия, овощни дръвчета, гледали животни, че той им е карал фураж за животните, прасета гледал бащата на А.. Твърди, че от 30 години помни, че имотът се владее от семейството, като те и преди са го ползвали, но свидетелят от 30 години ходи там. Сочи, че в имота има оранжерия, водоем в горния край, стара къща има изгоряла. Имотът е доста голям, около 3 декара, като градината, оранжерията и изгорялата къща се намират в долната част на имота, ако застанем откъм улицата. От улицата се влиза и се продължава надолу и в долния край се намират градината, оранжерията и изгорялата къща. След смъртта на родителите на А., А. се грижи за имота, имало стари дръвчета и А. насадил нови дръвчета - черносливки. Не му е известно този имот да се е ползвал за пасище. Целият имот е ограден с плет, жив плет и тел. Новата къща е добре за живеене, има друга постройка, която изгоряла и са останали зидове. По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Румен Серафимов и допълнително заключение по същата, приети като неоспорени. Според основното заключение на вещото лице за района на махала „Богданци“ от село Бучино няма одобрен ПУП или околовръстен полигон, с който да са определени границите на селищното образование. Счита, че определения НТП „НИВА“ за имот №000343 по КВС, и определения впоследствие НТП „ПАСИЩЕ“ за ПИ с идентификатор 07168.81.4 по КК са некоректни, че границите на урбанизираната територия на махала „Богданци“ в КВС и в КК не са определени точно. Посочил е в обстоятелствената част на заключението, че Картата на възстановената собственост /КВС/ в старите реални граници за землището на село Бучино е одобрена на 05.05.1998г., съгласно писмо изх.№РД-12-05-01-1207/12.06.2025г. на ОС“Земеделие“ - Благоевград. При съпоставяне на извадката от КВС с последващата кадастрална карта се установява, че процесния поземлен имат попада в обхвата на имот №000343 по КВС. Имот с номер 000343 по КВС е включен в списъка на регистрираните земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, землище село Бучино, с пореден номер 175 от Приложението към Протоколното решение №3/25.07.2008г., одобрено със заповед №РД-10- 121 от 28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - град Благоевград. Вещото лице е дало заключение, че няма налични данни, от които да се установи, че имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. Имот №000343 по КВС, описан под пореден номер 175 в Приложение №1 към раздел I, т.1 от Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. е с начин на трайно ползване „Нива“. В КККР няма имот идентичен с имот №343. Новообразуваният имот с идентификатор 07168.81.4 по КК е с НТП „Пасище“. В одобрената КВС за землището на с. Бучино община Благоевград не присъства имот идентичен с процесния ПИ с идентификатор 07168.81.4. Процесният имот не присъства в „Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ“ Видно от Приложение №1 към СТЕ, в Регистъра присъства имот №000343. Земеделските земи в землището на село Бучино са възстановени чрез План за земеразделяне и в стари реални граници. Имот №000343 по КВС е с начин на възстановяване:“ в стари реални граници“. Вещото лице е посочило, че със заповед №РД-18-138 от 13.03.2019г. на изп. Директор на АГКК са одобрени Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ за землището на село Бучино община Благоевград за неурбанизираната територия, включително и района на СТЕ. В Кадастралната карта, териториите заети от населеното място и селищните образувания /махали/, са обособени като поземлени имоти с конкретни идентификатори и вид територия - „Урбанизирана“. Махала „Богданци“, на село Бучино, където попада процесният имот е обособена като ПИ с идентификатор 07188.0.627 с площ 6.227дка, в съответствие с границите по Картата на възстановената собственост /КВС/ на земеделските земи. Видно от Приложение №3 към СТЕ, имот 000343 остава извън обхвата на урбанизираната територия на махала „Богданци“. Според вещото лице при съвместяването е констатирано припокриване на имоти от двата източника, /т.нар. „контактна зона/, и на изпълнителя на дейностите по създаване на КККР е възложено изготвяне на проект съгласно чл.75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2015г. за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона за имоти попадащи в землището на с. Бучино общ. Благоевград. В обхвата на проекта попада и имот 000343, подлежащ на закриване с проекта. От СГКК-Благоевград е предоставено на вещото лице копие от графичната част на проекта, касаеща района на махала „Богданци“ /имоти №№ 81.343, 81.514 и 81.344/ /Приложение №4 към СТЕ/. Видно от Приложението, с проекта се закрива имот 81.343 и се образуват нови имоти 81.4 и 81.2. В Кадастралния регистър на недвижимите имоти към проекта няма данни за собственост на новите имоти. /Приложение №5 към СТЕ/ Със заповед №КД-14-23 от 14 юли 2022г. на изп. директор на АГКК на основание чл.53б ал.5 т.2 ЗКИР и за отстраняване на явна фактическа грешка се одобрява изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с.Бучино община Благоевград, одобрени със зап. №РД-18-138 от 13.03.2019г. на изп. директор на АГКК, състоящо се във: 1.Нанасяне на нови обекти в КККР: Поземлен имот с идентификатор 07168.81.4: площ: 500кв.м., пасище, няма данни за собственост; Заповедта е публикувана в ДВ бр.69 от 28.08.2022г. и е влязла в сила на 28.09.2022г. /Приложение №6 към СТЕ - стр.1 и 21 Според вещото лице видно от Приложение №9 към СТЕ, има частична идентичност между границите на имот номер 000343 по КВС и поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 по КК, като поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 попада изцяло в границите на имот №000343 по КВС. Историята на имот №000343 е представена на Приложение №1 към СТЕ. В предоставената на вещото лице информация от ОС „Земеделие“ - Благоевград няма данни за подадени заявления за възстановяване на собствеността, касаещи имот №000343. За поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Еленово общ. Благоевград няма образувана преписка в ОС „Земеделие“ - Благоевград по заявление за възстановяване правото на собственост върху него. Фактическото състояние на процесния имот към датата на огледа - 13.06.2025г., е описана в т.4 от Констатациите на експертизата - в източния край на имота има запазени основи от каменен зид на изгоряла постройка; от южната страна на част от имота има налична ограда от мет. колове и мрежа, и ограда от жив плет, като същата не съвпада с границата на имота по КК; в границите на имота няма изградени сгради, постройки или други съоръжения; овощните насаждения са от сливи на 5-10 години. Към заключението си вещото лице е приложило ортофото изображения от 2011 г. и 2022г. - Приложения №№10-1 и 10-2 и от Google Earth са показани сателитни изображения на района на процесния имот от 2008г. и 2025г.- Приложения №№11-1 и 11-2. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че съгласно КВС, имот с № 343 по КВС е извън контура на имот с № 627, с който е определен контура на махала „Богданци“ като махала, или селищно образование извън строителната граница на населеното място. Според него в конкретния случай за махала „Богданци“ е явно и е видно, че този контур на имот с № 627, на Приложение № 3, не включва всички застроени имоти или дворни места, в махала „Богданци“. Или контура на махала „Богданци“ по КВС, счита че не е определен коректно и точно. Пояснява в съдебно заседание, че на приложение № 11.2, си личат двете постройки, едната от които е на ищеца по делото и границата минава между двете изгорели постройки, като между двете изгорели постройки има и ограда. От частта на изгорялата сграда, на запад, няма ограда, но има жив плет. Откъм източната страна и част от южната страна има ограда, в останалата част от южната част има жив плет. В северната и западната част на процесния имот няма огради, по никакъв начин имотът не е ограничен. Процесният имот фактически е ползван със съседните имоти с № 81.2 и с имот с № 509.7, като един общ, но в кадастралната карта е разделен на три. В допълнителното си заключение, вещото лице Серафимов след допълнително направените справки в информационната система КАИС на АГКК и географските услуги на Гугъл, представя становище относно установеното фактическо състояние на процесния имот по сателитните заснемания през периода 2005г. - 2024г.: Най-ранното заснемане на района, даващо информация за състоянието на имота е от 2005г. /Приложение №1 към ДСТЕ/ Видно от Приложението, имотът е част от територия, засадена с трайни насаждения - овощни дървета. През периода 2005г.-2008г.-2011г.-2014г. /Приложения №№2, 3 и 4/, състоянието на имота е сравнително непроменено, с изключение на по-малката гъстота на трайните насаждения. Поради остаряване или други природни фактори, трайните насаждения през периода 2014г. -2019г. намаляват и на тяхно място са засадени нови през 2019-2021 г. /Приложения №№5, 6 и 9 към ДСТЕ/ Видно от Приложения №№6 и 7, през периода от 25.06.2021 г до 31.10.2021 г. вследствие възникнал пожар, сградата в източния край на имота е изгоряла. Заб.: Посоченото в предходното съдебно заседание от вещото лице време на пожар в процесния имот 2012-2013г. е неточно. Причинените щети от пожара са ограничени и са основно в обхвата на засегнатата сграда. /Приложения №№7 и 8 към ДСТЕ/. От информационната система на АГКК - Геокартфонд, са получени данни относно наличието на Едромащабна топографска карта /ЕТК/ за района на процесния имот. ЕТК са изработени в различни координатни системи и различни мащаби. Най-актуална и достоверна информация за района на процесния имот се съдържа в картен лист К-9-43-
от ЕТК в КС - 1970г. и М :5000. Картният лист е съставен от ПО „Геопланпроект“ през 1970г. по карти от 1962 и 1963год. На Приложение №10 към ДСТЕ е показана извадка от картата в обхвата на процесния имот. От извадката е видно: - дворните места са ограничени с плътна, непрекъсната линия и включват две жилищни и три стопански сгради; - с прекъсната /пунктирана/ линия, условен знак за „път“, и точкова линия е ограничена територия с предназначение „пасище, гора“; -процесният имот с идентификатор 07168.81.4 по кадастрална карта попада в обхвата на територията означена като „пасище, гора“ по ЕТК; На Приложение №11 към ДСТЕ са показани съвместени данни от ЕТК и Кадастралната карта в обхват махала „Богданци“. Прието е от РС, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и същите не са одържавени. РС приема, че процесния имот, ползван общо заедно с други два имота, представлява неурбанизиран имот, в които е имало и има сгради. Прието е, че имотът по КК е с начин на трайно ползване „пасище“ , но счита, че конкретния случай не се доказа да е имал предназначението за пасище. Приема, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Прието е, че по делото не са представени писмени доказателства имотът, за който ищецът претендира придобиване по давност да е внасян в ТКЗС, както и липсват данни да е бил заявяван за възстановяване от наследодател на ищеца или от неговите наследници пред ОСЗ-Благоевград, за да бъде възстановен по установения в ЗСПЗЗ административен ред с решение от общинската служба. РС се позовава и на заключението на вещото лице, което сочи, че няма данни имотът да е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС или други подобни организации, нито е заявяван за възстановяване, поради което счита, че не би могло да бъде придобит от общината на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, респ. не е имот, общинска собственост по отношение на който да е действала в исковия период забрана за придобиване по давност. Решението е неправилно. Практиката на ВКС, на която се е позовал районният съд, разглежда една тясна хипотеза на земи извън регулационните планове на населените места, които не попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ – те не подлежат на възстановяване, съответно – не се включват в остатъчния фонд по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, ако не бъдат заявени за възстановяване. Част от тези земи не са загубили селищния си характер, били са застроени с жилищни сгради и стопански постройки и са ползвани като дворни места. Ако собствениците им са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници правата си в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС. Други земи са имали земеделски характер, но собствеността не е била отнета юридически и затова е могла е могла да бъде запазена при условията на чл.12, ал.1 ЗСГ /отм./. В част от случаите собствеността върху такива земеделски земи не е била отнета фактически нито чрез включването им в ТКЗС, ДЗС и др. селскостопански организации, нито по реда на чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./. Често собствениците на такива земи не са притежавали легитимиращи документи, тъй като или са ги закупували с частни писмени договори, или са ги владели в предвидения от закона срок, но не са се снабдили с документи за собственост. Затова практиката на ВКС е приела, че когато още към момента на обобществяването на земеделските земи в България такива земи са били във владение на частни лица, макар и без документи за собственост, тези лица не са изгубили правата си, поради което не са били длъжни да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, затова земите им не попадат в остатъчния фонд по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно няма владение от тях срещу общината, поради което за снабдяване с нотариални актове за собственост по давност в тези случаи не се разглеждат пречките по чл.7, ал.1 ЗОС и § 1 ДР ЗДЗС. Случаят по настоящото дело е друг. Ищецът претендира собственост върху земеделска земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС с начален момент на владението от 1979 г. Само ако владее срещу физическо лице, което е запазило собствеността си при условията на разглежданите по-горе хипотези или което е изкупило собствеността по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, ищецът би могъл да придобие спорния имот по давност. Също ако владее срещу собственик, на когото правата са възстановени по реда на ЗСПЗЗ /или негов правоприемник/, той би могъл да придобие имота по давност при спазване на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В останалите случаи, ако не е подадено заявление за възстановяване на собствеността върху имота, той попада в остатъчния фонд по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и става общинска собственост с влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими реални граници. Ако пък имотът не е имал друг собственик, той става общински по силата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Както за земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, така и за земите по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ е приложима забраната по чл.7, ал.1 ЗОС за придобиване по давност. Най-актуална и достоверна информация за района на процесния имот се съдържа в картен лист К-9-43-
от ЕТК в КС - 1970г. и М :5000. Картният лист е съставен от ПО „Геопланпроект“ през 1970г. по карти от 1962 и 1963год. На Приложение №10 към ДСТЕ е показана извадка от картата в обхвата на процесния имот. От извадката е видно: - дворните места са ограничени с плътна, непрекъсната линия и включват две жилищни и три стопански сгради; - с прекъсната /пунктирана/ линия, условен знак за „път“, и точкова линия е ограничена територия с предназначение „пасище, гора“; -процесният имот с идентификатор 07168.81.4 по кадастрална карта попада в обхвата на територията означена като „пасище, гора“ по ЕТК и към момента е с НТП „Пасище“. Пасищата са публична собственост, за които съществува абсолютна забрана за придобиване по давност. Не следва да се обсъждат регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план, тъй като такова основание не е заявено от ищеца. Не се доказва, че процесният имот е двор, доколкото от писмените доказателства се установява, че е с НТП „Пасище“, а от свидетелските показания се установяват данни за ползване на имот, в който е построена сграда, показанията не са последователни, не кореспондират с писмените данни по делото и от същите не би могло да се направи извод за осъществено владение по отношение на спорния имот. Предвид горното решението следва да бъде отменено, включително и в частта на разноските, а искът отхвърлен. При изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК има въззивникът, който е направил своевременно искане за присъждането им. Следва да се присъдят 2050 лева /1048, 15 евро/ – разноски за експертизи и по 150 евро юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, както и 12,78 евро такса за въззивно обжалване.
Цитирани разпоредби
35- чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ
- чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 4
- чл. 124 ГПК
- чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
- чл. 79, ал. 1 ЗС
- чл. 86 ЗС
- чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 19 ЗСПЗЗ
- чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 271, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 1 ЗДЗС
- чл. 53, ал. 5, т. 2 ЗКИР
- чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС
- чл. 62, ал. 2 ЗОС
- чл. 7, ал. 1 ЗОС
- чл. 82 ЗС
- чл. 12, ал. 2 ЗСГ
- чл. 12, ал. 1 ЗСГ
- чл. 25 ЗСПЗЗ
- чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ
- чл. 45, ал. 5 ППЗСПЗЗ
- чл. 45, ал. 7 ППЗСПЗЗ
- чл. 45, ал. 9 ППЗСПЗЗ
- чл. 15, ал. 6
- чл. 19
- чл. 2, ал. 1, т. 2
- чл. 5
- чл. 56
- чл. 75
- чл. 77, ал. 1