Решение № 154 от 23.4.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 494/2025 г.

Производството се образува, след връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд Бургас, във връзка на подадената искова молба на М. С. Д.. Съобразно указаниятата на въззивния съд, обективирани в Решение № 420/08.05.2024 г. по в.гр.д. № 905/2023 г. по описа на БОС, но и от представените по в.гр.д. № 905/2023 г. по описа на БОС писмени доказателства, се установява, че правоприемник на бившата курортна поликлиника-С•••• е „М•••••“ •••, понастоящем с наименование „М••••Д••••П•••“ •••. В тази връзка, след изпълнение от ищеца на указанията, дадени от съда, последният конституира с определение № 1147/27.10.2025 г. М••••Д••••П•••“ •••-в ликвидация., в качеството му на ответник в настоящо процес. Ответникът се представлява пред третите лица, вкл. и пред съда от назначения му ликвидатор Е. А. Д., вписана в Търговския регистър. Съобразно подадената първоначална искова молба (л. 37 от гр. д. № 150/2020 г. НРС), уточнена с искова молба с вх. № 260648/11.04.2022 г. (л. 209 от гр.д. 150/2020 г. на НРС), уточнена с молби с вх. №№ 11508/29.06.2023 г. и 16951/05.10.2023 г. по описа на в.гр.д. № 905/2023 г. на Окръжен съд Бургас, уточнена с молба с вх. № 10176/17.10.2025 г. по описа на настоящото дело (л. 60), са изложени твърдения, че М. Д. е работила на длъжността „к••••“ в Курортна поликлиника – С•••• до трудоустрояването й с Експертно решение на ТЕЛК № ••/••••• г., като със заповед № РД-09-584 от 23.11.1999 г. на Министъра на здравеопазването поликлиниката като публичното здравно заведение е преобразувана в лечебно заведение с наименование „М•••••“ •••, а понастоящем е с наименование В••••Д••••П••••“ •••, със седалище и адрес на управление к.к.С•••• и с едноличен собственик на капитала на лечебното заведение – О••••Н••••. Изложени са твърдения, че въз основа на експертното решение на ТЕЛК ищцата е получила Разпореждане № 1/01.10.1990 г. на“ Бюро по труда“ – Несебър, съгласно което е следвало да бъде трудоустроена от работодателя й на друго място и конкретно на регистратура. Ищцата представила това разпореждане на работодателя си на 01.10.1990 г., но то не е било изпълнено, въпреки, че е било задължително за него, което е било признато с Решение № 109/05.05.1992 г. по гр.д.№ 302/1991 г. по описа на НРС, с което поради недопускането й до работа на основание чл.213 КТ Курортна поликлиника-С•••• и виновните длъжностни лица са били осъдени да й заплатят солидарно сумата в размер на 450 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.10.1990 г. до 15.11.1990 г., която сума й е била изплатена. Твърди се, че трудовото правоотношение с ищцата не е било прекратено към 15.11.1990 г., след която дата правоприемникът на Курортната поликлиника, е продължил да осъществява незаконното недопускане на ищцата до работа, по който начин не е изпълнено разпореждането от Бюро по труда от 01.10.1990 г. и предписанието на ТЕЛК за трудоустрояването й за неопределено време, като не са налице доказателства трудовото правоотношение да е прекратено и към настоящия момент. В тази връзка се претендира обезщетение оттогава до сега. В резултат на това, за ищцата е било невъзможно да полага труд по силата на трудово правоотношение, като е претърпяла вреди в резултат на виновното недопускане до работа, изразяващи се в неполучаването на месечни трудови възнаграждения за длъжността „к••••••“, които за периода от 16.11.1990 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.02.2021 г., както и че периодът на недопускането й до работа, през който е била трудоустроена, следва да бъде зачетен за трудов стаж. Въз основа на горните твърдения, следва да се приеме, че ищцата М. Д. предявява срещу ответника правоприемника на Курортна поликлиника – С•••• – „М••••Д••••П•••“ ••• следните обективно кумулативно съединени искове: 1.) Иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника „М••••Д••••П•••“ ••• да заплати на ищцата М. С. Д., следните суми: главница в размер на брутното трудово възнаграждение, което би следвало да получи за времето, през което не е била допускана до работа, а именно от 16.11.1990 г. до 26.02.2021г., равняващо се на сумата от 87 946.86 лв. респ. 44966,52 евро, както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва върху главницата за периода 16.12.1990 г. – 25.02.2021 г. в размер на 12 626 лв., респ. 6455,57 евро, както и законната лихва върху главницата за периода от 26.02.2021 г. до пълното изплащане на цялото задължение, КАКТО и 2.) Иск с правно основание чл. 352, ал. 1, т. 6 от КТ да се признае за трудов стаж времето през което ищцата М. С. Д. не е била допускана до работа на длъжността „м•••••“ със заплата на „к••••“ за периода 16.11.1990 г. до настоящия момент, като недопустими, поради погасяването им по давност на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.Ответникът „М••••Д••••П•••“ •••-в ликвидация чрез назначения му ликвидатор, в подадения от него отговор на исковата молба, твърди, че предявените искове са недопустими. Излагат се подробно правни съображения. В о.с.з. ищцата се представлява от служебен защитник, който поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Представителят на ответника в ликвидация поддържа писмения отговор. Счита исковете за недопустими. По същество се моли за отхвърлянето им. Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Както вече съдът се е произнесъл, не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на предявения иск по чл. 213, ал. 1 от КТ за периода от 16.11.1990 г. до 26.02.2021 г., тъй като обективните предели на СПН на решение № 109/05.05.1992 г. по гр.д. № 302/1991 г. по описа на НРС (л. 65 от гр.д. № 150/2020 г. НРС), обхваща правопораждащия ЮФ и периода от 01.10.1990 г. до 15.11.1990 г. Липсват представени съдебни решения, чиито обективни предели на СПН да обхваща процесния период. По отношение на цитираното в писмения отговор решение от 21.06.1996 г. по гр.д. № 725/1994 г. на БОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 172/1993 г. на НРС, с което се отхвърля предявен иск по чл. 213 от КТ – по делото липсват приложени цитираните съдебни решения. Видно от Заповед № 79/25.11.2004 г. на председателя на НРС, гр.д. № 172/1993 г. на НРС е унищожено. По отношение на възражението за настъпила погасителна давност на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ на предявените искове, съдът следва да разгледа същото при произнасяне по същество на спора, тъй като давността е въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска - Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4201/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.П.. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата полага труд като медицински лаборант, като след експертно решение № •••/••••• г. на ТЕЛК и разпореждане от 01.10.1990 г. на Бюро по труда-гр. Несебър се настанява на работа на основание действащите към този момент разпоредби на чл. 98, ал.1, т. 3, вр. с ал. 2 и чл. 99 от КТ (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.). в Курортна поликлиника-С•••• на длъжност „м••••“. По делото няма данни разпореждането да се обжалва по съответния ред, предвиден в КТ, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила и е задължително за предприятието. По делото е приет за безспорен факта, че с решение № 109/05.05.1992 г. по гр.д. № 302/1991 г. по описа на НРС (л. 65 от гр.д. № 150/2020 г. НРС) Курортна поликлиника-С•••• (с правоприемник понастоящем-ответника „М••••Д••••П•••“ •••-в ликвидация), както и д-р В.Й., д-р Х.С. се осъждат от съда да заплатят солидарно на М. С. Д. сумата от 450.20 лева на основание чл. 213, ал. 1 от КТ. Макар и в решението да не е посочен конкретния период, за които се присъжда обезщетението, от представения по делото препис от трудовата книжка на ищцата и писмо на Морски санаториум-С••••-Несебър се установява, че обезщетението е за срок от 45 дни за периода от 01.10.1990 г. до 15.11.1990 г. и същото е изплатено с пощенски запис. След влизане в сила на решение № 109/05.05.1992 г. по гр.д. № 302/1991 г. по описа на НРС следва да се приеме, че между ищцата и Курортна поликлиника-С•••• (с правоприемник „М••••Д••••П•••“ •••-в ликвидация) е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на твърдяното от ищцата право да получи обезщетение на основание чл. 213, ал. 1 от КТ. По отношение на периода на обезщетението, СПН обхваща само времето от 01.10.1990 г. до 15.11.1990 г. Независимо от това, основателно се явява възражението на ответника за погасяване по давност на субективното материално право на ищцата за обезщетение по чл. 213, ал. 1 от КТ за процесния период от 16.11.1990 г. до момента на действителното й допускане. Съгласно разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ всички искове по трудови спорове, с изключение на изрично предвидените по т. 1 и т. 2 на чл. 358 от КТ, могат да бъдат предявени в 3-годишен срок, като в ал. 2, т. 2 на чл. 358 от КТ е посочен моментът, от които започва да тече срока, а именно деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. По делото няма конкретни данни кога точно предприятието отказва на ищцата да постъпи на работа, но с оглед факта, че разпореждането на Бюрото по труда се входира в Курортна поликлиника-С•••• на 01.10.1990 г., то следва да се приеме, че незаконното недопускане до работа може да се извърши най-рано на 01.10.1990 г. Следователно вземането за обезщетение по чл. 213, ал. 1 от КТ в полза на ищцата възниква и става едновременно с това изискуемо на 01.10.1990 г. и следва да се предяви по съдебен ред найкъсно до 01.10.1993 г. и то за периода от 16.11.1990 г. до 01.10.1993 г. Настоящият иск по чл. 213, ал. 1 от КТ, предмет на делото се предявява след 01.10.1993 г. респ. извън тригодишния давностен срок по чл.358, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане му и следва да се отхвърли като недопустим. По отношение на иска по чл. 352, ал. 1, т. 6 от КТ същият следва да се отхвърли също, поради погасяването му по давност, тъй като също се предявява извън тригодишния срок, който е започнал да тече от 01.10.1990 г. – момента на незаконното недопускане на ищцата до работата. Предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Мотивиран от горното съдът