Решение № 2425 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. С решение №9169/06.10.25г., постановено по адм.д.№ 7274/25г. Върховният административен съд е отменил решение № 5166/13.05.2025 г. на Административен съд - Варна, 28 – ми състав, постановено по адм. д. № 2063 по описа за 2023 г. на този съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на делото е жалбата, подадена от О. А. Х., действащ и като ЕТ“О.- О. А.“, подадена чрез адв.С., против ревизионен акт № Р – 03000322004739 – 091 – 001/05.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 139/31.08.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2018- 2021г. в общ размер на 7515,00 лв. - главници и 1868,60 лв. - лихви; за ДДС за данъчни периоди от м.07.2018 г. до м.06.2021 г. в общ размер на 50 467,04 лв. - главници и 17 737,40 лв. - лихви; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за д.п. от 2018г. до 2021г. в общ размер на 10 269,80 лв. - главници и 2910,31 лв. - лихви; вноски за ДЗПО УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2018г. – 2021г. в общ размер на 3 469,53 лв. - главници и 983,22 лв. - лихви; вноски за здравно осигуряване за периода за данъчни периоди м. 12.2016 г. в размер на 16,80 лв.- главница и 10,77 лв.- лихва, и за данъчни периоди от 2018г. до 2021г. в общ размер на 5551,24 лв. - главници и 1573,17 лв. - лихви; за ДДС за д.п.м. м.11 и м. 12.2021 г. в общ размер на 9 788,71 лв. - главници и 1410,87 лв.- лихви. Жалбоподателят твърди, че издаденият РА е нищожен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и необоснован. Твърди, че заповедта за възлагане на ревизията, ЗИЗВР, РД и РА, както и уведомлението за извършване на ревизията по чл.122 ДОПК не са надлежно подписани с електронен подпис, което води до тяхната нищожност. Твърди и че е нарушена разпоредбата на чл.29, ал.1 вр. чл.33 ДОПК, тъй като не е надлежно уведомяван за актовете подлежащи на връчване и за писмените доказателства, събрани в ревизионното производство, на адреса за кореспонденция. Нередовното връчване на ЗВР е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нищожност на РА. Жалбоподателят оспорва изцяло установените с РА допълнителни задължения по ЗДДФЛ за д.п. 2018г., тъй като е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран данък в размер на 2603.46лв., който не е внесен към момента на издаване на РА, но е в по-голям размер от установения при ревизията данък, поради което не са били налице основания за установяване на данъчни задължения. Счита, че това е относимо и относно установените допълнителни задължения за 2021г. Оспорва установените с РА допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ за д.п.2019, 2020 и 2021г., както главници, така и лихви. Жалбоподателят твърди, че не са налице основания за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл.122 ДОПК, като оспорва дължимостта на начислените допълнителни задължения при определяне на данъчната основа по този ред, както и определянето на данъчната основа за облагане. Оспорва и факта на получаване на сумите във връзка с извършена търговия със стоки чрез наложен платеж, както и извършване на доставките, които според РА не е бил декларирал. Счита, че изводът за наличие на основания по чл.122 ДОПК е направен при неизяснена фактическа обстановка и въз основа на негодни доказателства за това, че е получавал суми по наложени платежи, представляващи укрити приходи. Твърди, че в тежест на данъчния орган е установи основанията за извършване на ревизията по особения ред, а в случая не са събрани доказателства, обосноваващи извод за наличие на такива. Твърди, че ревизията и извършена в нарушение на разпоредбата на чл.115, ал.2 ДОПК, като не са налице доказателства, че органът по приходите е поискал да извърши ревизията при жалбоподателя, но да са били налице пречки, обуславящи невъзможност това да бъде направено. Твърди и че липсват констатации дали декларациите за 2018г. и 2021г. са неверни или дали са открити несъответствия. Оспорва изцяло констатациите в РД и начислените въз основа на тях данъчни задължения върху нетни приходи, получени от продажба на стоки чрез „Еконт Експрес“ООД, получени наложени платежи и пощенски парични преводи, които изводи са изцяло основани на представените документи от „Еконт Експрес“ООД, които не удостоверяват факта на извършване на съответните доставки. Възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от лицето, който да е с източник неговата търговска дейност. Описанието в табличен вид на пратки, получени чрез куриерската фирма и снимки на документи за изплащане на суми не са основание да се приеме, че са получени стоки, същите са продадени и са реализирани доходи, които не са декларирани и съответно обложени. Приетите от данъчните органи доказателства от „Еконт Експрес“ООД на електронен носител, както многократно е изразявал становище ВАС, не са електронни документи, а писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл.183 ГПК, но такива в случая не са представени. Твърди, че констатациите на ревизиращият орган не почиват на каквито и да било първични документи, а направените изводи за реализиране на приходи от печалба са необосновани. Отделно, относно представените справки от Ди Ейч Ел, твърди, че е установено, че посоченият телефонен номер за периода на справката не е негов, но тъй като адресът в справката е неговият постоянен ревизиращият екип е приел, че пратките са направени лично от него, но този извод е неоснователен и необоснован, тъй като справката не съдържа данни за лицето изпращач, а само телефонен номер и адрес, поради което не установява по категоричен начин кой е действителният изпращач на стоката. Твърди и че не отчетено, че през целия период, посочен в справката, е бил трудови правоотношения с „Брит Ком 1“ЕООД. Счита, че не е изяснен въпросът дали О. Х. е действал в лично качество или в изпълнение на сключения трудов договор. Твърди и че установено в ревизионното производство е, че живее на семейни начала с Н. И., която е едноличен собственик на „Брит Ком 1“ЕООД, чиито телефонен номер е вписан в справките от „Ди Ейч Ел Експрес България“ЕООД като изпращач. Твърди и че неоснователно органите по приходите са приели, че получените от него суми чрез Изипей, Фактор И.Н, „П. ••“ ЕООД, СИФ Интернешънъл“ЕООД; Кей Би Си Банк България, В. Е. /партньори на MoneyGram International LTD, England/, Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“/партньор на Western Union/ за пратки с „Ди Ейч Ел Експрес България“ЕООД представляват плащания от неустановени трети лица към него за доставени златни накити, бижута и други, чрез куриери на „Еконт експрес“ЕООД и „Ди Ейч Ел Експрес България“ЕООД. Твърди, че неправилно е прието, че представените от тези лица документи установяват получаване на суми от него във връзка с продажба на стоки на трети лица. Описаните в РА документи, които те са изпратили в електронен вид и справки в табличен нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна. Твърди, че справките за доставки или получени пратки от посочени телефонни номера не установяват по никакъв начин, че именно той е подавал или получавал тези пратки или парични суми. Счита, че не е установено основанието, на което са получавани сумите, чрез наложени платежи и пощенски преводи, съответно не е установено твърдяното укриване на доходи и основание за извършване на ревизията по чл.122 ДОПК. Твърди и че данъчната основа за облагане е определена при нарушение на процесуалните правила, като не са установени всички релевантни факти и обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.122, ал.2, т.1 до 16 вкл., не са взети предвид и другите разходи, които нормативно трябва да бъдат приспаднати, а също така не е определена и себестойността на стоката, предмет на облагане, а е взета предвид единствено стойността на получените парични преводи. Облагаем доход за съответен данъчен период следва да се определи като от нетните приходи от продажби установени по чл.122, ал.2 ДОПК да се извадят разходите във връзка с дейността, определени по чл.122, ал.2 ДОПК, което в случая органът по приходите не е направил. Счита, че е следвало да бъдат изследвани обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.12 ДОПК- чрез обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Твърди и че органите по приходите не са съобразили при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл.122 ДОПК, че при определяне на разходите за придобиването на стоките, предмет на продажба следва да бъде отчетена търговската надценка. Счита и че в нарушение на материалния закон при определяне на данъчната основа облагаемият доход по чл.26 ЗДДФЛ не е намален с дължимите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, които е задължен да прави за своя сметка. Твърди и че при определяне на данъчната основа за облагане в частта по ЗДДС органите по приходите са приели, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС към 30.06.2018г. в размер на 55457.26лв. и е следвало да се регистрира по ДДС. Начислен е ДДС за всеки данъчен период, но общият размер на получените от него суми от наложени платежи неоснователно не е намален с дължимия ДДС. Твърди, че при определяне на данъчната основа за облагане за 2018г. и 2021г. органът по приходите не е отчел като разход декларираните разходи с подадените декларации по чл.50 ЗДДФЛ. По отношение на установените задължения по ЗДДС, в РД е прието, че през периода ревизираното лице е упражнявало търговска дейност-търговия със златни накити и бижута, доставяни чрез куриер, като е получавал приходи с наложен платеж, пощенски паричен запис, съгласно РКО за изплатени суми и разписки, и към 30.06.2018г. е надхвърлило оборота за задължителна регистрация по ЗДДС. С решението решаващият орган е изменил задълженията за периоди м.11.2021г. и м.12.21г., като е приел, че в случая е налице дистанционна продажба, съгласно чл.14, ал.1 ЗДДС, в редакцията до 01.07.21г. Жалбоподателят твърди, че органът по приходите не е установил наличието на основания за задължителна регистрация по ЗДДС, съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС, тъй като изначално не е определил вида на доставките, мястото на изпълнение на същите според приложимите правни норми за съответния период, както и основанието за начисляване на ДДС върху всяка от тези доставки. В РА не е извършена преценка за вида на доставките, при които стоките са получавани извън територията на страната. Съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗДДС, в приложимата редакция преди изменението с ДВ 104/2020г., изискването е стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика, а след измененията, в сила от 01.07.2021г. е дефинирана вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на ЕС, като условието по т.1 е стоките да се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. Позовава се на решението на СЕС по дело С-276/18 и насоките за целите на преценката относно вида на доставката, като твърди, че в случая такава преценка не е правена, поради което необосновани са констатациите за достигнат праг за регистрация и наличие на задължения за ДДС за посочения период. Не е установено и дали са налице предпоставките, при които се осъществяват вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 ЗДДС и се прилага нулева ставка на ДДС, съгласно чл.53 ЗДДС. Твърди и че от РА не става ясно дали всички и кои от продажбите на стоки са с получатели извън територията на страната. Твърди, че не са били налице основания да се приеме, че е следвало да бъде регистриран по ЗДДС на 30.06.2018г. Оспорва основанията за определяне на облагаем оборот. Счита, че установените задължения са недоказани по основание и размер, поради липса на надлежни доказателства относно получаване на сумите. Оспорва изводите на органите по приходите за наличие на основание по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК. Твърди, че неоснователен е изводът за облагаем оборот към 30.06.18г. в размер на 55457.26лв., тъй като в таблицата в РД е посочен оборот, установен по особения ред на чл.122 ДОПК, като началния период е м.01.18г., като липсват установени обороти преди този период, а и 2017г. не е предмет на ревизията, поради което е неясно от къде са взети данните в колона 8 на таблицата. Твърди че органите по приходите не са установили кога е отпаднало задължението за регистрация по ЗДДС, както и при определяне размера на облагаеми оборот не са отчели разходите за дейността на жалбоподателя, респ. установената от него търговска надценка от 20 %. Разпоредбата на чл.122, ал.1, т.12 ДОПК изисква да бъдат съобразени при определяне на данъчната основа приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност. Доколкото не са налице доказателства за извършените разходи за придобиване на стоките, които според органа по приходите са били предмет на продажба чрез куриерска фирма, следвало е да установят какви са разходите за придобиване на стоките, каква е търговската надценка и да отчетат същите при определяне на оборота. Жалбоподателят не оспорва определената от органа по приходите следна търговска надценка от 20%, но възразява срещу определянето на облагаемия оборот без отчитане на търговската надценка и разходите, които в случая са 80 % от установените при ревизията приходи. Твърди и че при определяне на облагаемия оборот не са отчетени и декларираните по чл.50 ЗДДФЛ от него разходи за стопанска дейност на ЕТ за 2018г. и 2021г. Жалбоподателят счита, че РА е незаконосъобразен и в частта на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, тъй като през ревизирания период е работил по трудови правоотношения, но не е изследвано дали е осигуряван от работодателя. Моли да бъде отменен обжалвания РА и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Счита, че от доказателствата, включително и заключението на вещото лице се доказват основанията на чл.122, ал.1, т. ДОПК, че са налице получени доходи и укрити приходи от жалбоподателя, които не са декларирани по съответния ред. Не са ангажирани доказателства, които да оспорят констатациите на органите по приходите. Счита, че вещото лице не е взело предвид всички доказателства по делото, поради което не следва да се кредитира заключението му. Моли на дирекцията да бъдат присъдени направените по делото разноски. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Обжалван е ревизионен акт № Р – 03000322004739 – 091 – 001/05.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 139/31.08.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2018- 2021г. в общ размер на 7515,00 лв. - главници и 1868,60 лв. - лихви; за ДДС за данъчни периоди от м.07.2018 г. до м.06.2021 г. в общ размер на 50 467,04 лв. - главници и 17 737,40 лв. - лихви; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за д.п. от 2018г. до 2021г. в общ размер на 10 269,80 лв. - главници и 2910,31 лв. - лихви; вноски за ДЗПО УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2018г. – 2021г. в общ размер на 3 469,53 лв. - главници и 983,22 лв. - лихви; вноски за здравно осигуряване за периода за данъчни периоди м. 12.2016 г. в размер на 16,80 лв.- главница и 10,77 лв.- лихва, и за данъчни периоди от 2018г. до 2021г. в общ размер на 5551,24 лв. - главници и 1573,17 лв. - лихви; за ДДС за д.п.м. м.11 и м. 12.2021 г. в общ размер на 9 788,71 лв. - главници и 1410,87 лв.- лихви. С решение №9169/06.10.25г., постановено по адм.д.№ 7274/25г. Върховният административен съд е отменил решение № 5166/13.05.2025 г. на Административен съд - Варна, 28 – ми състав, постановено по адм. д. № 2063 по описа за 2023 г. на този съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че изводът на съда, че посоченият ел. адрес за кореспонденция в подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, не представлява деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, е необоснован и като е обявил нищожността на оспорения РА, Административен съд-Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Относно новото разглеждане на делото, Върховният административен съд е дал указания да се извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, както и съдът да се произнесе по разноските. Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р- 03000322004739-020-001/16.09.22г. Заповедта е издадена от компетентен орган, видно от заповед № Д-150/01.02.2022г. и заповед № ДО18-4393/22.08.2022г., изменена е със ЗВР №Р- 03000322004739-020-002/16.01.23г. и № Р- 03000322004739-020-003/15.03.23г., а за резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р- 0300322004739-092-001/30.03.23г., въз основа на който е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 139/31.07.2023 г. го е потвърдил и изменил в обжалваните части, като е обсъдил и направените възражения в жалба вх.№25898/25.05.23г. В обжалвания ревизионен акт, органите по приходи, с оглед събраните при ревизията доказателства са установили, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, като е регистриран като Едноличен търговец /ЕТ/ „О.-О. А.“ с регистрация по ЗДДС от 20.06.2003 г. до 04.07.2016 г. Органите по приходите, въз основа на представените при извършената му насрещна проверка от „Еконт Експрес“ЕООД данни, съдържащи се в получените електронни файлове, са установили, че за периода 08.01.2018 г. - 21.12.2021 г. са изпратени 344 бр. пратки с предмет златни накити; за тях са получени наложени платежи на обща стойност 80 481,00 лв. и пощенски парични преводи на обща стойност 85 010,76 лв. Органите по приходи са съпоставили имената на получатели и изпращачи от списъка на таблици „изпратени пратки“ и „получени пратки“, вкл. телефонен номер, описание на пратката, офис и град на изпращане/връщане. Установена е една върната пратка на стойност 170 лв., която е приспадната от стойността на изпратените пратки. Получен е размер на реализираните продажби на стоки от жалбоподателя чрез куриерска служба „Еконт експрес“ ООД. Органите по приходите са обобщили информацията по месеци за ревизирания период на база дата на изплащане на наложения платеж и пощенския паричен превод, в таблица на стр. 6-8 от РД. Установили са получени наложени платежи и пощенски парични преводи, както следва: за 2018 г. в общ размер 104 658,56 лв., за 2019 г. в общ размер 1 136 лв.; за 2020 г. в общ размер 120,00 лв.; за 2021 г. в общ размер 59 407,20 лв. Установено е, че за 2018 г. и 2021 г. жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като в Приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“ е декларирал за 2018 г. 104 138,56 лв. и за 2021 г. - 88 821 лв., което е прието от органите по приходи за признание от него, че е осъществявал търговска дейност. От представените от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД доказателства е установено, че жалбоподателят е сключил договор за куриерски услуги с дружеството, като въз основа на писменото обяснение и справка формат „Excel“ с информация за изпращач, получател, съдържание и др., е установено, че 2 265 услуги са с изпращач жалбоподателя и 6 /шест/ услуги, по които е получател. От доказателства, присъединени в производството, които са събрани в хода на друго административно производство и представляват справка формат Excel и товарителници формат PDF, представени от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, е установено, че жалбоподателят е изпращач на 2 265 пратки, от които за 2019 г. - 210 бр., за 2020 г. - 1 070 бр., за 2021 г. - 985 бр.; най-ранната пратка е на 25.01.2019 г., а последната е 13.09.2021 г. Получатели са физически лица в страни от ЕС и извън него. Посочен е телефон за контакт с изпращача, за адрес на изпращача е посочен постоянният адрес на жалбоподателя; за съдържание на пратките - пръстени, синджири, гривни, висулки, обици и пр. Жалбоподателят е получател по 6 бр. пратки, за които органите по приходи са приели, че едната представлява върната стока, а останалите са за лични нужди. От събраните в хода на ревизията и присъединени от друго административно производство доказателства, представени от „Изипей“ АД и представляващи файлове формат Zip, съдържащи самите разписки за получени от жалбоподателя парични средства, е установено, че през системата на „Изипей“ АД на каса, на жалбоподателя са изплащани суми за закупуване на златни накити. Сумите са превеждани на жалбоподателя от различни физически лица, наредили преводите от офиси в страната и чужбина. За 2018 г. изплатените лично на жалбоподателя суми са в общ размер 34 662,48 лв., за 2019 г. - 39 769,22 лв., за 2020 г. - 74 225,18 лв., за 2021 г. - 85 794,19 лв., в т.ч. от Великобритания 500 лв./описани са в таблица на стр. 10-11 от РД/. За ревизирания период жалбоподателят е изпратил парични суми в общ размер 26 537 лв. с основание „паричен превод“ и „държавна такса за образуване на дело“, които са намерили отражение в съпоставката на имуществото, доходите и разходите. От представеният, в отговор на връчено искане, от MoneyGram International LTD, England електронен файл формат Excel, е установено, че на жалбоподателя, чрез системата на MoneyGram и партньорските му дружества в България -“Фактор И.Н.“ АД, „П. ••“ЕООД, „СИФ Интернешънъл“ ООД, „Кей Би Си Банк България“ АД и „В. ексчейндж“ ЕООД, за периода 22.02.2018 г. - 01.11.2021 г. са изплатени парични средства в общ размер 3543,98 лв., наредени основно от физически лица извън страната, в т.ч. 1 500 лв. от България. Присъединени са доказателства, събрани в хода на друго административно производство, представени от MoneyGram International LTD, England и неговите партньорски дружества в България, представляващи разписките за изплащане на сумите лично на жалбоподателя. Установено е, че изплатените на жалбоподателя суми за 2018 г. са в общ размер 12 492,86 лв., за 2019 г. в общ размер 41 107,64 лв., за 2020г. - 7 862,44 лв. и за 2021 г. - 21 181,04 лв., в т.ч. от Великобритания 5 859 лв. през 2021 г. Предвид, че в събраните доказателства не е посочено основанието за получените от жалбоподателя преводи чрез системата на MoneyGram, му е предоставена възможност да представи писмени обяснения и доказателства, но не е представил такива. Изискани са документи и писмени обяснения и относно получени и изпратени парични средства от жалбоподателя чрез системата Western union от Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“ ООД, видно от отговора на който жалбоподателят е получил превод в размер 1 500 евро от Selim Mehmed, Германия, изплатен в офис на „Блек сий капитал“ ООД. Не са представени от жалбоподателят писмени обяснения и доказателства във връзка с превода, поради което от ревизиращият екип е прието, че преводът е получен във връзка с търговската му дейност - търговия със златни накити и бижута. Органите по приходи са обобщили данните за всички извършени от жалбоподателя продажби на златни накити и бижута, за които е получил приходи, изплатени лично на него, в таблица на стр. 14 от РД, а именно: за 2018 г. в общ размер 139 780,94 лв., за 2019 г.- 68 344,05 лв., за 2020 г. - 68 506,35 лв., за 2021 г. - 139 711,86 лв. и като са взели предвид, че за 2018 г. и 2021 г. е декларирал в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ приходи в по-малък размер от установените при ревизията, а за 2019 г. и 2020 г. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която да е декларира получени приходи, са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2, т.4 ДОПК и са му връчили Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Определен е 14-дневен срок за представяне на становище и доказателства. Връчено е и искане за представяне на Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка ревизирана година, но не са представени исканите документи и декларации. Органите по приходи са извършили анализ на относимите към жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства са приели, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ от свое име и за своя сметка, представляваща продажби на златни накити и бижута, т.е. действал е като търговец. Дейността е рекламирал чрез интернет пространството и социални мрежи. Изпращал е стоките до физически лица на територията на страната и в чужбина чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД и „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, като е получавал плащанията за продадените стоки чрез наложени платежи, пощенски парични преводи и чрез системите за бързи плащания „MoneyGram“ и „Western Union“. Прието е, че дейността е осъществявана системно, регулярно, многократно, като получените от жалбоподателя суми от продажба на златни накити и бижута представляват доход от стопанска дейност, подлежащ на облагане на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като полученият доход е частично деклариран от жалбоподателя с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2021 г. За 2019 г. и 2020 г. не е подал декларация и не е декларирал получени доходи. Органите по приходи са определили размера на получените приходи от продажба на златни накити и бижута и на извършените разходи. Приходите са формирани от стойността на получените от жалбоподателя наложени платежи, пощенски парични преводи, както и от получените от жалбоподателя суми чрез системите „MoneyGram“ и „Western Union“, като са съобразени периодите, в които жалбоподателят е следвало да бъде регистриран по ЗДДС поради достигнат облагаем оборот по смисъла на ЗДДС и разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Разходите за дейността са формирани от отчетна стойност на продадените стоки при средна надценка 20%, изчислена на база декларираните от жалбоподателя приходи и разходи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. По реда на чл. 122 от ДОПК е установена годишна данъчна основа, подлежаща на облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за дейността като търговец и формирана като разлика между получените приходи и разходи. Формираната годишна данъчна основа е намалена с размера на дължимите задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, определени в хода на ревизията също по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. При определяне на дължимия данък е приложена ставката по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ - 15%. Установена е годишна данъчна основа след приспадане на ЗОВ и дължимият данък по години за ревизирания период, както следва: за 2018 г. – данъчна основа 16 820,30 лв. и дължим данък по ЗДДФЛ - 2 523,05 лв.; за 2019 г. – данъчна основа в размер на 8 224,07 лв. и дължим данък по ЗДДФЛ - 1 233,61 лв.; за 2020 г. – данъчна основа - 8 243,60 лв. и дължим данък - 1 236,54 лв.; за 2021 г. - данъчна основа 16 811,99 лв. и дължим данък по ЗДДФЛ - 2 521,80 лв. Начислени са и дължимите лихви за просрочие. Органите по приходи са събрали и анализирали доказателства на имуществото, доходите, разполагаемите парични средства и разходите за всяка ревизирана година, при което е установено превишение на доходите и разполагаеми парични средства над извършените разходи, поради което с РА не е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. В частта по ЗДДС, органите по приходите са установили, че жалбоподателят за ревизирания период не е бил регистрирано по ЗДДС лице, но тъй като системно е извършвал дейността /продажба на златни накити и бижута/, редовно и по занятие, с цел получаване на доход, е данъчно задължено лице по ЗДДС. Продажбата на златни накити и бижута е облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС. Установено е, че е достигнат облагаем оборот в размер 55 457,26 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.06.2018 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.07.2018 год., което не е сторил. До 31.12.2021 г. облагаемият оборот за всеки 12 последователни месеца с натрупване е превишавал прага за регистрация по ЗДДС. Органите по приходите са счели, че жалбоподателят би бил регистриран за целите на ДДС на 24.07.2018 г. При съобразяване разпоредбите на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС и чл. 67, ат. 2 от ЗДДС са посочили в изготвената таблица за оборота /к.4/ данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с ДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за данъчните периоди, в които е следвало да бъде регистриран по ЗДДС. Съобразено е, че част от стоките са изпратени до Великобритания и са приели, че същите са облагаеми със ставка 0% предвид разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС. Поради това, че жалбоподателят не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, не е бил регистриран по ЗДДС, не е подавал СД за ДДС за ревизираните периоди, не е представил оригинали на фактури за покупки, резултатите по данъчните периоди са определени без да е взет предвид размер на данъчен кредит за приспадане. От упражняваната като едноличен търговец дейност жалбоподателят е получавал многократно и редовно доходи, поради което органите по приходи са приели, че той подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Като лице, упражняващо дейност по реда на цитираната разпоредба подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт /фонд Пенсии/. Жалбоподателят не е подал декларация за начало на дейност. За ревизирания период е бил осигуряван в „Брит ком 1“ ЕООД като наето по трудов договор лице, което е взето предвид от органите по приходи. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, като лице, упражнявало дейност като търговец, жалбоподателят дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година в срока, определен с чл. 7, ал. 4 от КСО. Прието е, че като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл.127, ал.1 от КСО, задължително следва да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като определя авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО УПФ върху осигурителния доход за фонд ДОО и ги внася в определения с чл. 158, във връзка с чл. 7, ал. 4 от КСО срок. Съгласно чл. 6, ат. 9 от КСО, жалбоподателят е следвало да определя окончателен размер на осигурителния си доход въз основа на данни по ГДД по ЗДДФЛ, изчислен по реда на чл. 2, ат. 4 от НООСЛБГРЧ. Осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се определя помесечно, върху разликата между избрания осигурителен доход, върху който се внасят авансово вноските и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Осигурителни вноски за довнасяне се дължат за фонд ДОО и за ДЗПО. Жалбоподателят не е внасял авансово осигурителни вноски за ДОО и УПФ за ревизирания период, поради което са начислени лихви за просрочие. Въз основа на данните за извършените продажби на златни накити и извършените разходи са установили облагаем доход от дейност по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ вр. чл. 122 от ДОПК за 2018 г.- 23 296,82 лв.; за 2019 г. - 11 390,68 лв.; за 2020 г. - 11417,73 лв. и за 2021 г. - 23 285,31 лв. Сравнили са облагаемия доход, върху който се дължат осигурителни вноски, със законоустановения максимален осигурителен доход и са определили размер на окончателни осигурителни вноски за довнасяне за ДОО и УПФ, като са начислени и лихви за просрочие за невнесените в срок вноски. Органите по приходи са установили, че жалбоподателят дължи осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО, както и за годишно доизравняване за същите фондове: за 2018 г. - авансови вноски за ДОО - 905,76 лв. - невнесени; авансови вноски за ДЗПО - 306 лв. - невнесени; окончателна осигурителна вноска за ДОО - 2 542,17 лв.; окончателна осигурителна вноска за ДЗПО - 858,84 лв.; общо начислени лихви за ДОО - 1 487,21 лв., за ДЗПО-502,44 лв.; за 2019 г. - авансови вноски за ДОО - 994,56 лв. - невнесени; авансови вноски за ДЗПО 336 лв. – невнесени; окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 691,26 лв.; окончателна вноска за ДЗПО 233,53 лв.; общо начислени лихви за ДОО - 584,54 лв., за ДЗПО - 197,49 лв.; за 2020 г. - авансови вноски за ДОО - 1 083,36 лв. - невнесени; авансови вноски за ДЗПО - 366 лв. - невнесени; окончателна осигурителна вноска за ДОО в размер 606,46 лв.; окончателна вноска за ДЗПО 204,89 лв.; общо начислени лихви за ДОО 422,04 лв., за ДЗПО - 142,58 лв.; за 2021 г. - авансови вноски за ДОО - 1 154,40 лв. - невнесени; авансови вноски за ДЗПО 390 лв. - невнесени; окончателна осигурителна вноска за ДОО - 2 291,83 лв.; окончателна осигурителна вноска за ДЗПО - 774,27 лв.; общо начислени лихви за ДОО 416,52 лв., за ДЗПО - 140.71 лв. В обжалвания РА е прието и че за упражняваната трудова дейност жалбоподателят е следвало задължително да внася вноски за здравно осигуряване. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година, в срока, определен в с. р., както и да определя окончателен размер на вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход. Установено е, че жалбоподателят дължи осигурителни вноски за ЗО и вноски за годишно доизравняване, както следва: за м. 12/2016 г. - вноска в размер 16,80 лв. - невнесени, лихви за просрочие - 10,77 лв.; за 2018 г. - авансови вноски в общ размер 489,60 лв. - невнесени; окончателна вноска за доизравняване 1 374,15 лв.; общо начислени лихви 803,91 лв.; за 2019 г. - авансови вноски в общ размер 537,60 лв. - невнесени; окончател вноска за доизравняване в размер 373,65 лв.; общо начислени лихви 315,97 лв.; за 2020г. - авансови вноски в общ размер 585,60 лв., частично внесени; окончателна вноска за доизравняване в размер 327,82 лв.; общо начислени лихви 228,13 лв.; за 2021 г. - авансови вноски в общ размер 624 лв. - частично внесени; окончателна вноска за доизравняване 1 238,82 лв., общо начислени лихви 225,16 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена при предходното разглеждане на делото и приета от съда, се установява, че съобразно подхода в РД, след анализ на представените документи по преписката, включително и на магнитен носител по платежни оператори, описани в Приложение 1, Приложение 2 и Приложение 3, общият размер на получените суми от жалбоподателя за д.п.м.01.2018г.- м.12.2021г. от Еконт и другите платежни оператори е в размер на общо 354338.58лв. Съгласно заключението справките, представени от ЕТ“О. А.“, налични на л.322-327 от преписката, не съдържат данни от кого са издадени и какво включват, като тези на л.323-326 са нечетливи, поради което не може да бъде извършена съпоставка с установените данни. Съобразно подхода на органите по приходите, след анализ на представените документи по административната преписка, вкл. и на магнитен носител относно наредени преводи също по платежни оператори, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2021г. няма изпратени преводи с основание „златни накити и бижута“ чрез „Еконт Експрес“, а основно за кухненски уреди; изпратени суми чрез други платежни оператори / чрез Easy Pay, Money Gram и Кеш Експрес ООД/, съобразно Приложение 4, наредените преводи са за предоставени заеми, за ремонт или за други цели, но не са свързани с доставката на златни накити и бижута; общо изпратените суми чрез други платежни оператори- 26 517 лв. Декларираните от жалбоподателя приходи и разходи в подадените ГДД за периода 2018 г. – 2021г. са съпоставени с установените приходи и разходи от стопанска дейност в обжалвания РА в изготвената от вещото лице таблица. При определяне на задълженията по ЗДДФЛ, експертизата се базира на следните данни за определяне на облагаемия доход: приходите са формирани на основание изчислените приходи по периоди по т.1 и приспаднатия ДДС по периоди съгласно т. 5; разходите са формирани само на база търговска надценка в размер на 20%, тъй като установените наредени преводи по т.2 не се отнасят за доставка на златни накити и бижута. След приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски за съответния период, посочени в т.4.2. , изчислената от експертизата данъчна основа за облагане по периоди и дължимия ДДФЛ, е както следва: за 2018г.- данъчна основа – 12970.19лв., дължим ДДФЛ /15%/-1945.53лв., лихва- 801.91лв.; за 2019г. – ДО- 3727.99лв. и дължим ДДФЛ- 559.20лв., лихва- 165.16лв.; за 2020г.- ДО – 8758.56лв. и дължим ДДФЛ- 1313.78лв., лихва- 252.46лв.; за 2021г.- ДО- 12305.52лв. и дължим ДДФЛ- 1845.83лв., лихва- 167.54лв. Дължимите осигурителни вноски са определени като авансово дължими в качеството на самоосигуряващо се лице ежемесечно върху избран осигурителен доход, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответния период; окончателни–дължими на основание определения облагаем доход за съответната година, но не повече от максималния осигурителен доход за периода, като се вземе предвид и осигурителния доход по трудовото правоотношение, като изчислените суми от експертизата са представени по видове осигурителни вноски в изготвените таблици на стр.22-25 от заключението. Изчислените обороти за регистрация по ЗДДС , както и периодите , в които се дължи ДДС, както и дължимия ДДС по данъчни периоди, са представени в табличен вид на стр.26-27 от заключението, като е видно, че към 30.09.2018г. оборота е 67016,13лв. или е достигнат прага за регистрация по ЗДДС, като до 23.10.2018г. е следвало да се издаде Акт за регистрация по ЗДДС. Начисленият ДДС е за периода от 24.10.2018г.; към 31.10.2019г. оборота за предходните 12 месеца е 48322,71лв., поради което е налице основание за дерегистрация по ЗДДС, и от 01.11.2019г. не е начислен ДДС; към 29.02.2020г. оборота е 61253,48лв. или отново е достигнат прага за регистрация по ЗДДС, като до 23.03.2020г. е следвало да се издаде Акт за регистрация по ЗДДС, а начисления ДДС е за периода от 01.04.2020г., тъй като през м.03.2020г. няма регистрирани обороти. Изчислените от експертизата лихви върху определените задължения по видове, са посочени в таблиците на стр.27-29 от заключението. Вещото лице е работило по всички материали, които са разпечатани по административната преписка и приложени по нея на хартиен носител, отделно всички данни и материали, които са в електронен формат, намиращи се на диска, приложен към делото. Селекциите, които е правила, са на база на данните, които са предоставени от „Еконт“. Селекцията е направена на файлът, който изрично е посочен в РД като използван за извършване на облагането; файлът е посочен на стр.4 в експертизата по т.1.1., който е използван и какъв е принципът на селекцията. Принципът на селекцията е всичко, което е със съдържание злато, златни накити, бижута е взето предвид. Органът по приходите е приел, че ще бъдат обложени само тези получени суми, които са с основания злато, златни накити и бижута. Изключени са тези суми, за които има данни в представените документи, че не са получени от О. А. Х., а са получени от други лица, свързани с него, т.е. от синовете му. Това са суми получени не през „Еконт“, а през други платежни оператори. На база на тази селекция и на база анализа на тези документи са направени изчисленията, като за всеки един от платежните оператори са направени отделни приложения, в които подробно са описани, там където е възможно с други идентификационни данни, като номер на товарителница, дата или др. данни, свързани с това кой действително е получил сумата, за какво я е получил. Подробно са направени приложенията от 1 до 3, които са неразделна част от заключението. Вещото лице е работило, като се е съобразило с методиката, която е приложена от органа по приходите, при изготвяне на РД. За получените суми от „Еконт“ е работила не по ел. таблица на дружеството, а по ел. файл, който е посочен от органа по приходите като работен и е предоставен от „Еконт“. В него има три справки във формат Ексел, които са с идентификационни данни за два телефона, които са еднакви, но справките са различни и за трети телефон, като в РД не е посочено, кой от тези трите файла, които са налични в архивния файл, е използван за извършване на изчисленията за данъчно облагане. Всички файлове вещото лице е проверило и абсолютно всички данни, които са качени и като ел. изявления, са описани в Приложение 1, като в него изрично са посочени данните, които са налични в трите екселски файла, в цитирания архивен файл и са сравнени с куриерските пратки, за които има приложени изявления и други документи, качени на ел. носител. Разликата между установените от вещото лице получени парични преводи и наложени платежи с установените от органите по приходи е от 2018 г. и в 2021 г., т.к. в 2018 г. има данни в справката, но няма представени първични документи, като РКО за изплатени суми, а за 2021 г. има и допълнително представени такива, които не са включени в справката. Затова за 2018 г. има по-малко изчислени, а през 2021 са повече. Възможно е да не са били представени РКО, възможно и да са електронните изявления, защото в случаите, когато не може да бъде генерираното ел. изявление, тогава се изплащат с РКО. И ако не може да бъде намерен този РКО, няма как да бъде представен. За 2018 г. има представени РКО за извършени плащания на наложени платежи и документи за извършени плащания на пощенски парични преводи. В тези документи за изплащане изрично са посочени като приложения товарителниците, по които се извършват плащанията. При тази съпоставка, направена в Приложение 1, са тези които са включени в екселския файл и тези, които имат идентичност с представените документи като РКО, изплатени пощенски парични преводи. Ел. изявления има малко по-късно – към 2018 г. започват. В тях също е съобразено кой е получателя. Там има и ел. поставен на ел. таблет подпис, който в повечето случаи е идентичен с подписа на О. Х. и в случаите когато не е особено четлив има специфичните особености една такава заврантулка. Вещото лице се е съобразило с подписа с оглед на това дали лицето което е посочено О. Х., съответства долу-горе този подпис с този, който стандартно е полаган на хартиените носители. Съобразило е и другите данни, които представляват номер на товарителница, сума и съответствие на номера на пратката. Разминаванията за другите доставчици на платежни услуги основно са в две направления. В приложение 3, където са описани получените преводи от „МoneyGram“, през операторите „Сиф Интернешънъл“, „П. ••“, „Кей Би Си Банк“, „В. ексчейнж“, „Изипей“ и „ Кеш експрес“. В приложение 3 разликата между получените преводи и изчисленията от експертизата и тези в РД, са по отношение на това, че на част от получените суми получател не е О. А. Х.. В Приложение 3, стр.4 е посочено на кой лист се намират представените документи на хартиен носител в административната преписка. Платежният оператор е „П. ••“ ЕООД и става въпрос за три превода, които на хартиен носител се намират в т.ІІ, л. 291 и 291-гръб. Има три разписки, в които като получател е посочен Л. О. А.. Тези суми общо възлизат на 495 евро и 2 480.01 лв., която сума не е взета от експертизата при изчисляването на приходите, които са получени от О. А. от „П. 96“, т.к. получателя е друго лице. Другата разлика е, че получените суми от „Изипей“, посочени в приложение 3, на стр. 1, за периода от 12.04.2020 г. до 15.05.2021 г. има дублиране на данните, два пъти са включени в изчисленията по РД, съответно и в акта, поради което са изключени. Сумата от 1891,50 на стр. 1 от приложението, разписката за която няма подпис, е взета само еднократно в приложение 3, а в РД са взети два пъти –веднъж като такива представени в том 3 и веднъж като такива представени в том 2. Сумите на „Изипей“, за които има представени документи, са описани в приложение 3. До 16.07.2021г. са налични документите, които са представени в административната преписка и тези които са представени на ел. носител. След тази дата не са налице документи, нито на хартиен носител, нито в електронен формат. Разминавания вещото лице не е установило, с изключение разписката на „В. ексчейндж“ от 28.02.2019 г., която не е представена. Има дублиране с разписката от 13.10. Единствено тук има подробен опис на всички извършени плащания, и просто едната разписка е представена два пъти. Дължимите осигурителни вноски са посочени в таблиците, част от заключението. По отношение на представените електронните изявления, представени от ответника – в тях се посочват пратките, по които се извършва плащането. Тези пратки са всички получени пратки. Включват и номерата на тези пратки, които не са за злато, златни накити и бижута. При извършеното сравнение, вещото лице е взело предвид електронните изявления за получаване на сумите, свързани с продажбата на злато и златни накити, тъй като органът по приходите е селектирал само тези приходи, които са свързани с дейността по продажба на злато и златни накити, златни бижута. Именно за това е използвана впоследствие и надценката от 20 %, за да се определи сумата на разходите, съпоставени с получените приходи. Има и други приходи, които представляват именно тези номера на пратки, които са в ел. изявления и които не са в приложение 1. Няма разпечатка от файла, който е използван, какво са селектирали органите по приходите и как са получили съответните суми. Никъде в електронните изявления не е посочен вида на стоката, за която се извършва плащането. Единствено съпоставката може да се направи през ел. извлечение, което е в екселски формат, като е извлечено и е приложено основната част на приложение 1, и след това са били направени засечки с представените ел. извлечения, дали наистина са получени сумите. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното: При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган- изрично определен в заповед № Д-150/01.02.2022г. Д-1675/27.08.21г. и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен-чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по чл.24 ЗЕДЕП за всеки един от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.- налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; т.8 - когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая ревизиращият екип в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1, 2 и 4 ДОПК. Прието е, че са налице тези обстоятелства, предвид установеното в хода на ревизията, че за данъчните 2019г. и 2020г. жалбоподателят не е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и не е посочил подлежащите на деклариране доходи от периода, съответно дължими данъци по чл.48 ал.1 и ал.2 ЗДДФЛ за съответните години, а за 2018г. и 2021г. е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, с които са декларирани приходи в по-малък размер от установените стойности за съответните години. Приели са и че са налице недекларирани приходи и доходи за 2019г. и 2020г. и декларирани в значително по-малък размер от установените за 2018г. и 2021г. от търговска дейност- продажба на златни накити, доставяни чрез оператори на куриерски услуги и пощенски услуги и получени приходи чрез наложен платеж, пощенски парични записи и чрез системите на MoneyGram и Изипей. От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е получавал приходи от извършени в продължителен период от време продажби на златни накити и бижута, плащанията за които са получавани с наложени платежи и пощенски парични преводи, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД и чрез системите за бързи плащания „MoneyGram International“ и „Изипей“ АД. При съвкупния анализ на събраните доказателства- разходни касови ордери, разписки, пощенски парични преводи, електронни изявления се установяват извършените продажби и получените от тези продажби суми от жалбоподателя. В събраните документи е вписано името на жалбоподателя като получил средствата, като е положен подписа му, съобразно политиката на тези доставчици на куриерски и платежни услуги. Данните за изпратените пратки и изплатените на жалбоподателя суми са представени по електронен път от доставчиците на куриерски услуги и от системите за бързи преводи и подписани с квалифициран електронен подпис /“Еконт експрес“ ЕООД, „Изипей“ АД, „В. Ексчейндж“/. Данните от „Еконт експрес“ ЕООД са изтеглени от предоставен от дружеството линк и са качени и приложени към преписката на магнитен носител /CD/. Таблиците съдържат информация за номер на товарителница, дата на подаване, от офис /на Еконт/, подател-фирма, име, адрес на подател, телефон, вид и описание на пратката, до кой офис се изпраща, получател-фирма, име, адрес, телефон, услуга, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, данни за изплащане на наложени платежи и/или парични преводи, време на изплащане, офис на изплащане, клиент, служител доставил пратката. В таблици формат excel от „Еконт експрес“ ЕООД се съдържат данни за изпратени пратки, получени пощенски парични преводи и наложени платежи, както от жалбоподателя, така и от различни дружества /“Брит ком 1“, „Нин акаунт“ ЕООД, „Далия инвест“ ЕООД и др./. Жалбоподателят е посочен като изпращач на пратките и получател на сумите. Налице е изрично посочване на случаите, в които той е изпращал пратки и получавал суми в качеството на представител на дружествата и в лично качество. В данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с данъци, органите по приходи са взели предвид само сумите по записите, съответсващи на действията на жалбоподателя в лично качество, като физическо лице, поради което неоснователни са твърденията в жалбата, че не е изяснено дали процесните доставки не са част от дейността на търговските дружества, с които жалбоподателят е бил в трудови правоотношения. Изображенията/снимките на РКО и разписки за парични преводи съдържат саморъчно вписани трите имена на жалбоподателя и положен от него подпис. В електронните изявления фигурира също саморъчно положен подпис от жалбоподателя, като изрично е посочено в кои случаи той е представител на дружество. Налице са доказателства /РКО, разписки за парични преводи и електронни изявления/ за продажби, извършени от жалбоподателя. На основание чл.71 от ДОПК представените в ревизионното производство техническите носители на данни, са допустими веществени доказателствени средства, като по силата на чл.171, ал.1, изр. първо АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, те са допустими доказателства и в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт. В случая приложените по данъчната преписка технически /оптичен/ носител на данни – СD, съдържа таблици, подписани с електронен подпис, както и файлове, съдържащи снимки на РКО и разписки за получени ППП. Съгласно и общите условия за услугите на Еконт в отношенията помежду си Еконт експрес и потребителите на куриерски услуги се съгласяват, че създадените обикновени електронни подписи имат стойността на собственоръчни, поставени върху хартиен екземпляр на документите. Съвкупния анализ на същите обосновава извод за извършени продажби системно от жалбоподателя, съответно за реализирани от него доходи, които не е декларирал, и съответно не е заплатил дължимия данък. Налице е връзка между продадената стока и получените суми по наложените платежи и получени преводи, видно и от обобщените таблици на вещото лице, съдържащи данни за дата, офис, подател, описание, изплатена сума. От събраните доказателства се установи, че ревизираното лице е изпращач на стоките и получател на сумите за тях. Извършен е преглед и анализ на събраните доказателства от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е проверило всички файлове и данни, които са качени, включително и като ел. изявления, и установените са описани в Приложение 1. Изрично са посочени данните, които са налични в трите екселски файла, в цитирания архивен файл и са сравнени с куриерските пратки, за които има приложени изявления и други документи, качени на ел. носител. Разликата между установените от вещото лице получени парични преводи и наложени платежи с установените от органите по приходи е от 2018 г. и в 2021 г., т.к. в 2018 г. има данни в справката, но няма представени първични документи, като РКО за изплатени суми, а за 2021 г. са налични и допълнително представени такива, които не са включени в справката. Вещото лице е селектирало данните за получени суми от пощенски парични преводи и наложени платежи по показател- получател /жалбоподателя/; дата на изплащане на сумите- след 01.01.2018г. до 31.12.2021г. и описание на доставката- златни накити и бижута. Данните за получените суми от пощенски парични преводи са обобщени в Приложение №1, а за получени суми от наложени платежи- в Приложение №2. Вещото лице е елиминирало сумите, които са получени от трети лица, а не от жалбоподателя; сумите, които са взети два пъти от органите по приходите и тези, които не са свързани с доставката на златни накити и бижута. Неоснователни са твърденията на ответната страна, че вещото лице не е взело предвид всички доказателства за получени суми от продажби. Представените в с.з. електронни изявления от ответника включват номера на пратки, които не са за злато, златни накити и бижута. При извършеното сравнение, вещото лице е взело предвид електронните изявления за получаване на сумите и които касаят получаването на суми, свързани с продажбата на злато и златни накити, тъй като органът по приходите е селектирал само тези приходи, които са свързани с дейността по продажба на злато и златни накити, златни бижута. Именно затова е използвана впоследствие и надценката от 20 %, за да се определи сумата на разходите, съпоставени с получените приходи. Другите приходи, които не са свързани с дейността, за която са установени задълженията в РА, не са включени в приложение 1, тъй като никъде в електронните изявления, не е посочен вида на стоката, за която се извършва плащането. Въз основа на извършения цялостен анализ вещото лице е направило рекапитулация на получените от лицето суми. В случая безспорно се установи, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ДОПК. Спазено е изискването на чл.124, ал.1 ДОПК, като е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл.122 ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122-124а ДОПК, което е връчено на ревизираното лице. По безспорен и категоричен начин от събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е извършвал дейност по занятие, която няма инцидентен характер и попада в обхвата на сделките по чл.1 ал.1 ТЗ. Предвид характера, многократността на извършените действия от жалбоподателя и продължителността им във времето - продажба на стоки по електронен път с цел получаване на редовен доход, извършваната от него дейност е по занятие като търговец по смисъла на ТЗ. Данъчната основа за облагане следва да бъде определена за всеки данъчен период в размерите, съобразно заключението на вещото лице. При определяне на задълженията по ЗДДФЛ, приходите са формирани на основание изчислените приходи по периоди по т.1 и приспаднатия ДДС по периоди съгласно т. 5; разходите са формирани само на база търговска надценка в размер на 20%, тъй като установените наредени преводи по т.2 не се отнасят за доставка на златни накити и бижута. След приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски за съответния период, данъчната основа за облагане по периоди и дължимия ДДФЛ, е както следва: за 2018г.- данъчна основа – 12970.19лв., дължим ДДФЛ /15%/-1945.53лв., лихва- 801.91лв.; за 2019г. – ДО- 3727.99лв. и дължим ДДФЛ- 559.20лв., лихва- 165.16лв.; за 2020г.- ДО – 8758.56лв. и дължим ДДФЛ- 1313.78лв., лихва- 252.46лв.; за 2021г.- ДО- 12305.52лв. и дължим ДДФЛ- 1845.83лв., лихва- 167.54лв. Приетата надценка от органите по приходите, а и от вещото лице, не се оспорва от жалбоподателя. При определяне на данъчната основа са взети предвид установените получени суми /доходи/ от продажба на стоки- златни накити и бижута. Отчетени са декларираните от лицето приходи в подадените ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2018г. и 2021г. Приспаднати са ЗОВ. Съобразени са действително получените и доказани приходи и извършените разходи от жалбоподателя. Предвид горното, съдът намира, че РА в частта, с която са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за д.п.2018г. в размер на 1945.53лв. и лихви в размер на 801.91лв.; за 2019г. в размер на 559.20лв. и лихви в размер на 165.16лв.; за 2020г. в размер на 1236.54лв. и лихви- 237.62лв.; за 2021г. в размер на 1845.83лв. и лихви в размер на 167.54лв. е правилен и законосъобразен. За разликите над тези суми за данък по ЗДДФЛ и лихви е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. За 2020г., предвид установената по –висока данъчна основа и съответно данък от вещото лице, задълженията за този данъчен период следва да са в установените с РА размери. Относно задълженията за ДДС, настоящата инстанция намира следното: Продажбите на златни накити и бижута, извършени от жалбоподателя безспорно представляват доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Решаващият орган в решението си е взел предвид изменението на ЗДДС относно дистанционната продажба, в сила от 01.07.2021г., и е отменил установените задължения за ДДС за д.п.м.07.21г. –м.12.2021г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията до 01.07.2021 г., дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия: 1/ стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва; 2/ доставчикът е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва; 3/ получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва; 4/ стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. В случая доставките на стоки от жалбоподателя попадат в дефиницията за дистанционни продажби: стоките се изпращат от България за сметка на жалбоподателя до друга държава членка, в която приключва транспорта им. Няма данни, а и не се твърди, че жалбоподателят е регистриран за целите на ДДС в държавата членка, в която приключва транспорта. Получатели по доставките са физически лица, които не са задължени да начисляват ДДС при вътреобщностно придобиване на стоките в държавата членка, където транспортът приключва. Стоките са златни накити и бижута, т.е. не попадат в изброените от чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗДДС ограничения, поради което правилно е прието, че жалбоподателят е извършвал дистанционни продажби на стоки по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС /в редакцията до 01.07.2021г./ мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия: 1/ доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от регистрация за вътреобщностно придобиване; 2/ извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година, сумата определена в законодателството на тази държава членка; 3/ стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната. В хода на административния контрол е установено, че продажбите на жалбоподателя за всяка календарна година в периода 01.01.2018 г. до 01.07.2021 г. не надвишават прага, определен в законодателството на държавите членки, до които е изпращал процесните стоки. Предвид че условията на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС /в редакцията до 01.07.2021 г./ не са налице, то доставките, извършени от жалбоподателя, са с място на изпълнение на територията на страната, съответно и на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС са облагаеми. За данъчни периоди м.11.2021г. и м.12.2021г. органите по приходи са установили извършени продажби на стоки, изпратени до различни физически лица на територията на страната и получени от жалбоподателя парични суми /наложени платежи и/или пощенски парични преводи/ от „Еконт експрес“ ООД. Същите са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми с ДДС. Облагаемият оборот към 30.11.2021 г. и 31.12.2021г. за дванадесет последователни месеца преди текущия с натрупване е над 50 000 лв. Предвид това решаващият орган е приел, че законосъобразно органите по приходи са начислили дължим ДДС за д.п.м. 11.2021 г. в размер 7 928,41 лв. и за д.п. м. 12.2021 г. в размер 1 860,30 лв., поради което е изменил РА в частта за тези данъчни периоди до посочените размери. Видно от заключението на вещото лице облагаем оборот за регистрация е достигнат към 30.09.2018г. - 67016,13лв.; начисления ДДС е за периода от 24.10.2018г.; към 31.10.2019г. оборота за предходните 12 месеца е 48322,71лв., поради което е налице основание за дерегистрация по ЗДДС; от 01.11.2019г. не е начислен ДДС; към 29.02.2020г. оборота е 61253,48лв. или отново е достигнат прага за регистрация по ЗДДС; начислен е ДДС за периода от 01.04.2020г., тъй като през м.03.2020г. няма регистрирани обороти. Предвид заключението на вещото лице, съдът намира, че установените с РА задължения за ДДС и съответните лихви следва да бъдат изменени съобразно установеното от вещото лице. Предвид установените укрити приходи/доходи за всяка една от ревизираните години, недекларирани по надлежния ред, жалбоподателят дължи осигурителни вноски за фонд ДОО, за фонд ДЗПО и за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице при съобразяване на обстоятелството, че е бил назначен по трудов договор в „Брит ком 1“ ЕООД за ревизирания период. Размера на дължимите вноски за довнасяне/годишно изравняване за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО следва да бъде определен при съобразяване на размера на установените укрити доходи от дейността за ревизираните години, съобразно заключението на вещото лице. В случая констатациите на РА по реда на чл.122 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, доколкото наличието на основанието по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите, което в настоящото производство не е извършено. Именно наличието на основание по чл.122 ал.1 ДОПК дава възможност на органите по приходите да определят основата за облагане по реда на ал.2, а когато наличието на основанието е подкрепено със събраните доказателства, то на основание чл.124 ДОПК фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. Неоснователни са твърденията, че не е изяснен въпросът дали О. Х. е действал в лично качество или в изпълнение на сключения трудов договор при извършваната търговия. Взети са предвид само случаите, когато е действал в лично качество. Същото е съобразено е от вещото лице. Жалбоподателят е следвало да ангажира доказателствата, че стоките са на дружество, както твърди, заприходени са в счетоводството му, съответно са отписани при продажбата им и е отчетен прихода, който е получени за продажбата им, предвид тежестта на доказване при наличие на данни за укрити приходи. При определяне на данъчната основа за облагане следва да бъде съобразено заключението на вещото лице, което е анализирано и обосновало определените в заключението стойности. При извършване на ревизията са спазени всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите органи са извършени въз основа на служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. В хода на ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица, приобщени по съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е възможност на жалбоподателя да представи доказателства. Имал е възможност да представя доказателства в хода на ревизията и при административното обжалване. Уведомен е и за установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК. Изискани са доказателства от всички трети лица, които имат отношение към извършваната ревизия. С оглед гореизложеното съдът намира, че РА в частите, с които са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за д.п.2018г. за разликата над 1945.53лв. до 2523.05лв. и лихви за разликата над 801.91лв. до 1039.95лв.; за 2019г. за разликата над 559.20лв. до 1233.61лв. и лихви за разликата над 165.16лв. до 362.14лв.; за 2021г. за разликата над 1845.83лв. до 2521.80лв. и лихви за разликата над 167.54лв. до 228.89лв.; допълнителни задължения за ДДС за д.п.10.2018г. за разликата над 907.50лв. до 4821.56лв. и лихви за разликата над 416.15лв. до 2211.03лв., за д.п.м.12.2018г. за разликата над 1335.17лв. до 1904.57лв. и лихви за разликата над 589.65лв. до 841.11лв., за д.п.м. 01.2019г. за разликата над 164.33лв. до 1794.19лв. и лихви за разликата над 71.16лв. до 776.91лв., за д.п.м. 02.2019г. за разликата над 83.12лв. до 1313.10лв. и лихви за разликата над 35.35лв. до 558.38лв., за д.п.м. 03.2019г. в размер на 651.94лв. и лихви в размер на 271.43лв., за д.п.м.04.2019г. за разликата над 1241.71лв. до 2219.63лв. и лихви над 506.98лв. до 906.25лв., за д.п.м.05.2019г. за разликата над 908.34лв. до 1763.80лв. и лихви над 363.04лв. до 704.95лв., за д.п.м. 07.2019г. за разликата над 706.67лв. до 739.30лв. и лихви над 270.47лв. до 282.95лв., за д.п.м. 11.19г. в размер на 124.17лв. и лихви – 43.25лв., за д.п.м. 12.2019г. в размер на 3832.58лв. и лихви – 1303.96лв., за д.п.м.01.2020г. в размер на 1919.75лв. и лихви – 636.62лв., за д.п.м.02.2020г. в размер на 2218.09лв. и лихви- 716.46лв.; за д.п.м. 11.2021г. за разликата над 7886.17лв. до 7928.41лв. и лихви над 1149.56лв. до 1155.72лв. и за д.п.м.12.2021г. за разликата над 1387 лв. до 1860.30лв. и лихви над 190.24лв. до 255.15лв.; за вноски ДОО за д.п. 2018г. за разликата над 1752.95лв. до 3447.93лв. и лихви над 722.53лв. до 1487.21лв., за д.п. 2019г. в размер на 1685.82лв. и лихви 584.54лв., за д.п. 2020г. за разликата над 712.03лв. до 1689.82лв. и лихви над 148.89лв. до 422.04лв. и за д.п. 2021г. за разликата над 1368.06 лв. до 3446.23лв. и за лихви над 147.36лв. до 416.52лв.; за вноски за ДЗПО/УПФ за д.п.2018г. за разликата над 592.21лв. до 1164.84лв. и лихви над 244.10лв. до 502.44лв., за д.п.2019г. в размер на 569.53лв. и лихви в размер на 197.47лв., за д.п.2020г. за разликата над 240.55лв. до 570.89лв. и лихви над 50.30лв. до 142.58лв. и за д.п.2021г. за разликата над 462.18лв. до 1164.27лв. и лихви над 49.78лв. до 140.71лв.; за вноски за здравно осигуряване за д.п.2018г. за разликата над 947.54лв. до 1863.75лв. и лихви над 390.56лв. до 803.91лв., за д.п.2019г. в размер на 911.25лв. и лихви в размер на 315.97лв.за д.п.2020г. за разликата над 384.88лв. до 913.42лв. и лихви над 80.48лв. до 228.13лв. и за д.п.2021г. за разликата над 739.49лв. до 1862.82лв. и лихви над 79.65лв. до 225.16лв. е незаконосъобразен и следва да се отмени. В останалата част е правилен и законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид направените искания, съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата разноски в размер на 810.69 евро /ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение/, а на ответната страна следва да се присъди съобразно отхвърлената част от жалбата разноски в размер на 2791.11 евро - юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и ДТ. Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът