Решение № 147 от 2.10.2023 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 396/2023 г.

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на постановено от съдебен орган в Германия – Районен съд - Аугсбург, Решение рег. № 24 Сs 509 Js 104421/2022, постановено на 17.02.2022 г., влязло в сила на 12.07.2022 г., с което по отношение на българския гражданин С. С. Я., с установено след справка в НБ"Данни" ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес в ••• е наложена финансова санкция – глоба в размер от 1800 евро и административни разноски в размер на 81.70 евро.

Санкциите са били наложени за това, че на 04.10.2021 г. на паркинга Аделцхаузер Берг Норд на автомагистрала ВАВ 8, 86495 Ойрасбург, е установен да пренася общо 6 300 бройки цигари от различни марки, като цигарените кутии са били обозначени с български данъчен бандерол, които цигари е внесъл в немска данъчна територия през австрийско – немския граничен пункт Бад Райхентал с цел печалба чрез продажба. Описаните цигари представляват стока, която подлежи на обмитяване съгласно немския акцизен данък върху тютюна, и като не е обявена при внасянето й на територията на Германия, не е заплатен акцизния данък възлизащ на 1063 евро. Освен това С. С. Я. е носел в себе си автоматично сгъваем нож, което е забранено оръжие по немското законодателство.

Установеното поведение е било квалифицирано и санкционирано като данъчна измама в съвкупност с умишлено притежание на забранено оръжие, наказуемо съгласно параграф 369, ал. 1, т. 1, параграф 370, ал. 1, т. 2 от Данъчния кодекс, параграф 52, ал. 3, т. 1 от Закон за оръжията в съчетание с Приложение 21 Раздел 1, т. 1.4.1, изр. 1 към Закона за оръжията, параграф 52 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия.

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице С. С. Я. редовно призован, се явява лично. Заявява, че знае за наложената му санкция, но твърди, че установените от немските власти цигари не били само негови, а на всички спътници в колата.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от ЗПИИРКОРНФС Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на съдебен орган във Федерална Република Германия, е било постановено по повод констатирани престъпления по немсокот законодателство, първото от които с оглед фактическото му описание съставлява престъпление и по българското законодателство – престъпление по чл. 255 от НК.

Проверката на представеното Удостоверение позволява извод за неговата законосъобразност от формална гледна точка, доколкото същото е надлежно подписано, а съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по един от начините за надлежна кореспонденция, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението, на следващо място е законосъобразно и по същество, доколкото преценявайки същото и материалите по делото, и след съпоставка с предвидените в ЗПИИРКОРНФС правни изисквания, съдът не установи която и да е от предвидените предпоставки за отказ.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава( б. "з", т. 1, б. "б" от Удостоверението), не е налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от установените пълни данни за самоличността на С. С. Я., същият е пълнолетен - роден е •••••••••• г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд или за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, или за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и за което българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени и в чл. 35, т. 3 и т. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение общ размер на наложената финансова санкция е 1881, 70 евро, от които 1800 евро глоба (чл. 3, ал. 1, т. 1, ЗПИИРКОРНФС) и 81, 70 евро административни разходи (чл. 3, ал. 1, т. 3, ЗПИИРКОРНФС), което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. "з" т. 2 б. "б" от представеното Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава – ФРГ, засегнатото лице е било уведомено лично/или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС, са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

В производството по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС българския съд се произнася в условията на обвързана компетентност, поради което възраженията на засегнатото лице по отношение на законосъобразността на решението на немския съд са неотносими.

При извършената справка за фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението - 17.02.2022 г. ( чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС) е видно, че при обявения курс от 1. 95583 лева, равностойността на 1881.70 евро се равнява на 3680.29 лв.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на процесното Решение за налагане на финансови санкции, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния орган, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, а именно НАП.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС Окръжен съд - Разград: