Решение № 1020 от 31.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 734/2025 г.

Производство с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 203, ал.2 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на искова молба от М. П. К. с [ЕГН], адрес: гр. Плевен, [улица], вх.Б, ап.28, против Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Плевен, [ЕИК], адрес: гр.Плевен, [улица], ет.10, представлявано от директора Н. И. С.. Посочва се в исковата молба, че М. П. К. е подал заявление за възстановяване на земеделски земи с вх.№ 437/15.11.2018г., до Общинска служба „Земеделие“. Сочи се, че в продължение на години поради бездействие на служители от Общинска служба „Земеделие“ земеделските му земи били възстановени едва през 2025г. Твърди, че вследствие бездействието на служители на ОС “Земеделие“ по отношение обезщетяването му с равностойна земя в качеството му на наследник, ищецът вече години търпи вреди, които са пряка и непосредствена последица от бездействието на ответника, изразяващи се в продължителното му лишаване от блага, които му се полагат по закон и невъзможността да ползва приходите от реализацията на земята. Сочи, че през този период е бил лишен от възможността да отдава под наем земите, дължими като обезщетение, за период от 6 години след влизане в сила на решение по адм.дело № 21/18г. по описа на АС-Плевен до датата на възстановяване на земите и получаване на рента за тях общо в размер на 3728 лв. Твърди се в исковата молба, че в резултат на противоправното поведение на служители на Общинска служба „Земеделие“, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие да изпълнят задълженията си по чл.19 от ППЗСПЗ, в периода от 30.01.2020г. до 08.04.2025г. ищецът се разболял от диабет тип-2, а в главата му се образувала киста, както и са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да спи, осъществен психически тормоз, напрежение, страдания. Иска от съда да осъди ответника да заплати сумата от 3720 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от отдаване под наем на земеделските земи от датата на влизане в сила на решението по адм.дело № 21/18г. - 30.01.2020г. до окончателното предоставяне на земите във владение на собственика – 08.04.2025г., както и и сумата от 5000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в същия период, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.09.2025г. до окончателното изплащане на вземанията.. По делото е депозиран отговор с вх.№ 6212/30.10.2025г. , в което ответникът чрез юрисконсулт Д. Д. взема становище за недопустимост на исковата молба поради наличие на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 418/19.06.2018г. по адм.дело № 2182018г. по описа на АС-Плевен, оставено в сила с Решение № 1543/30.01.2024г. по кас.адм.№ 9282/2018г. по описа на ВАС, като моли съда да прекрати производството. Алтернативно посочва, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са доказани елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ. С определение от 11.03.26г. съдът е допуснал изменение на исковете на основание чл.214 от ГПК, като претенциите се считат за предявени за сумата от 1906 евро обезщетение за причинени имуществени вреди и 2556 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично, поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове. Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Плевен редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Посочва , че не са налице елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ вкл. причинени вреди, които да са пряка последица от административен акт или бездействие, като моли съда да отхвърли исковете. Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен – прокурор И. Ш. изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и предлага на съда да ги отхвърли изцяло. Административен съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от копие на удостоверение за наследници № 150/2012г., и удостоверение за наследници № 217/2008г., и двете издадени от с.Горни Дъбник, Община Долни Дъбник, М. П. К. е наследник на П. К. Ц., починал на 24.12.1995г., и И. Г. К., починала 06.06.2008г. Установява се от заявление от 21.10.1994г., че П. К. Ц. заявил възстановяване на земеделски земи по плана за земеразделяне и обезщетение за земеделска земя в землището на с.Горни Дъбник на площ от 124 дка. Видно от материалите по адм.преписка по делото- л. 435 – 1080 от делото, с Протокол № Д182 от 05.01.1993г. Общинска служба по земеделие - гр.Д.Дъбник (ОСЗ-Д.Дъбник) признала и определила за възстановяване на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне общо 51,700 дка по заявление с вх.№ Д182 от 27.09.1991г. от П. К. Ц.. С Решение № 03-А/08.12.1999г. ОСЗ-Д.Дъбник възстановила правото на собственост на П. К. Ц., както следва: нива от 2,611 дка , трета категория, местност Г. геран, [имот номер]; нива от 28,800 дка, трета категория, местност Г. геран, [имот номер]; нива от 9,285 дка, втора категория, местност Равнището, [имот номер], по плана за земеразделяне на землището на село Горни Дъбник или общо върху 40,696 дка от признатите 51,700 дка. С Решение № Д-0Б от 13.01.2000г. по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗ за обезщетяване на 11, 012 дка, ПК-Д.Дъбник предвидила обезщетение с поименни компенсационни бонове на обща стойност 8644 лева. С Решение № Д182/31.03.2000г. за определяне на правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ- л. 98 от делото, Поземлена комисия – Д. Д. определила на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи общо в размер на 10,587 дка, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове, като всеки декар бил оценен на 785 лв. или обезщетение на обща стойност 8523 лв. В периода 2007-2018г. ищецът завел дела за защита на своите интерес. Видно от адм.преписка било образувано адм.дело № 539/2007г. по описа на АС-Плевен, по частна жалба срещу определение от 30.07.2007г. по гр.д.№ 1065/2007г. по описа на ПлРС. С определение № 948/27.12.2007г. е оставено в сила решението с характер на определение № 160 от 30.07.2007г. по гр.д.№ 1065/2007г. по описа на РС-Плевен. Адм.дело № 260/2008г. по описа на АС-Плевен било образувано по искова молба срещу ОЗЗГ-Д.Дъбник. С Определение № 9448/17.09.2008г. по адм.дело № 9159/2008г. по описа на ВАС съдът е оставил в сила Определение № 358/29.05.2008г.по адм.дело № 260/2008г. , с което е оставена без разглеждане исковата молба като недопустима. Адм.дело 68/2012г. по описа на АС-Плевен било образувано по искане на К. против ОСЗ-Д.Дъбник за причинени вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невръчване на решение № Д182/31.03.2000г. С Определение №583/14.11.2012г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба. С Определение № 10416/16.07.2012г. по адм.дело № 6126/2012г. ВАС, Трето отделение, оставя без разглеждане частната жалба на М. П. К. против Определение №166/11.04.2012г. по адм.дело № 68/12г. по описа на АС-Плевен. По гр.д. № 357/2012г. по описа на РС-Плевен било оспорено решение № Д182/31.03.2000г. на ПК-Д.Дъбник. С определение № 400/06.02.2012г. по гр.д.№ 375/2012г. по описа на ПлРС производството е прекратено. С Определение № 124/19.03.2012г. по адм.дело № 268/2012г. по описа на АС-Плевен е оставено в сила определение № 400/06.02.2012г. Видно от материалите по адм.дело № 21/2018г. по описа на АС-Плевен, М. П. К. оспорил Решение № Д 182/31.03.2000г. на Поземлена комисия –гр.Д.Дъбник като нищожно и е претендирал обезщетение за причинени вреди от него и пропуснати ползи от невъзможност да ползва 10,857 дка в продължение на 18 години. В хода на адм.дело № 21/18г. с писмо изх.№ 120А/03.05.2018г. – л. 823 от делото, ОСЗ-Д.Дъбник уведомила съда, че в регистрите на ОСЗ-Д.Дъбник фигурират следните имоти с площ около 11 дка, начин на трайно ползване нива, категория III, а именно: [имот номер] от 11, 281 дка, местността Крушовски птът, общинска частна собственост и [имот номер] от 11, 800 дка в местността Б. падина, общинска частна собственост. С Решение № 418/19.06.2018г. по адм.дело № 21/2018г. по описа на АС-Плевен – л. 532- 538 от делото, е обявено за нищожно Решение № Д 182/31.03.2000г. на ПК гр.Д.Дъбник, с което на П. К. Ц. от с.Горни Дъбник е определено право на собственост върху земеделски земи, както следва 10 875 дка, III категория с решение № Д-ОБ от 13.01.2000г. по чл.19, ал. 6 от ППЗСПЗ, както и е отхвърлена исковата молба на М. П. К. срещу Областна дирекция „Земеделие“ –Плевен за сумата от 8523 лв. обезщетение за претърпени вреди претърпени загуби и сумата от 11 562 лв. и законна лихва върху тях. С Решение №1543/30.01.2020г. по адм.дело № 9282/2018г. ВАС оставил в сила Решение № 418/19.06.2018г. по адм.дело № 21/2018г. по описа на АС-Плевен. Установява се още от адм.преписка по делото,че със заявление вх.№ 437/15.11.2018г. по описа на Общинска служба „Земеделие“ –Д.Дъбник – л. 126 от делото М. П. К. поискал да бъде възстановено правото на собственост върху 10,857 дка, като посочил, че с постановеното решение от 13.03.2000г. по същество му се конфискува собствеността. С протокол № 1/18.03.2019г. – л.513-514, комисията по чл.33 ал.6 от ЗСПЗЗ, във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГГФ, в землища на територията на Община Долни Дъбник, взела решение да се събере отново и разгледа заявлението с вх.№ заявление вх.№ 437/15.11.2018г. след отразяване на Заповед № РД-09-261/12.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите в системата FERMA III, както и след приключване на к.адм.дело № 9282/2018г. по описа на ВАС с оглед оспореното решение по адм.дело № 21/2018г. по описа на АС-Плевен. Протоколът бил връчен на М. П. К. с писмо изх.№ ПО-01-5/25.03.2019г. – л. 515. С жалба вх.№ ПО-24-194/28.03.2019г. против Протокол № 1/18.03.2019г. - л. 129 -131 от делото, било инициирано адм.дело № 371/2019г. по описа на АС-Плевен . С Определение №666/03.04.2019г. по адм.дело № 371/2019г. по описа на АС-Плевен производството било прекратено и жалбата на М. П. К. против Протокол № 1/18.03.2019г. в т.4 била изпратена по подсъдност на РС-Плевен. Било образувано гр.д. № 2464/2019г. по описа на РС-Плевен. С определение № 1851/07.05.2019г. по гр.д.№ 2464/2019г. по описа на РС-Плевен – л.520.-521 от делото жалбата била оставена без разглеждане. С Определение № 1256/28.06.2019г. по ч.кас.адм.дело № 727/2019г. по описа на АС-Плевен било отменено определение № 1851/07.05.2019г. по гр.д.№ 2464/2019г. по описа на РС-Плевен и делото било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 3078/16.07.2019г. по гр.д.№ 2464/2019г. РС-Плевен отхвърлил жалбата на М. П. К.. Определението било обжалвано и образувано адм.дело № 1032/2019г. по описа на АС-Плевен. С Определение № 2101/22.10.2019г. по адм.дело № 1032/2019г. АС-Плевен отменил Определение № 3078/16.07.2019г. по гр.д.№ 2464/2019г. по описа на РС-Плевен и изпратил преписката на ОСЗ Д. Д. за произнасяне по заявлението с вх.№ 437/15.11.2018г. в сроковете по чл.57 от АПК- л. 553 от делото. Установява се от заповед № РД-07-132/10.12.2019г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен, че на основание чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.60а от ППЗСПЗЗ определените служители, които да подписват решенията изготвени от общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и за оземляване на безимотните и малоимотни граждани, като за ОСЗ-Д.Дъбник това били следните лица: С. И. – началник на ОСЗ-Д.Дъбник, В. В. – старши експерт в ОСЗ-Д.Дъбник, П. П. – старши експерт и И. Д. – главен юрисконсулт в дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“ –Плевен. Със заповед № РД-46-386/05.09.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите били определени длъжностните лица от дирекция „Поземни отношения“ и от областните дирекции „Земеделие“, които да подписват решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГС. На 20.01.2020г. с Решение № Д182С/20.01.2020г. – л. 562 и л. 568 от делото, ОСЗ-Д.Дъбник определила на наследниците на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка земеделски земи, III кат. с решение № Д-ОБ от 13.01.2000г. по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ, от които 10,857 дка, III кат.x 785 лв. /дка на стойност 8523 лв., 10,857 дка, обезщетение на стойност 8523 лв. С писмо №561/19.05.2000г. до Общински съвет, с копие до Областен управител на област Плевен, ПК-Д.Дъбник направила предложение на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМДМА, чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗЗ и чл.19, ал.9 от ППЗСПЗ за предоставяне на земеделска земя, собственост на О. Д., за обезщетяване на граждани, чийто земи не могат да бъдат възстановени. С решение № 76 от протокол 9/26.05.2000г. Общински съвет Д.Дъбник не приел предложението. С решение № Д182 от 06.07.2000г. за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.7 т.2 от ППЗСПЗЗ поземлена комисия Д.Дъбник взела решение за обезщетяване на П. К. Ц. за 11, 012 дка земя с 8644 броя поименни компенсационни бонове на стойност 8644 лв. Видно от писмо изх.№ 27А/26.01.2007г. Централния депозитар издал депозитарна разписка № 14496066 о 14.10.2003г., която се намира в Общинска служба земеделие – Долни Дъбник. Със заявление/жалба с вх.№ РД-12-05-6/30.01.2020г. – л. 565 от делото, М. П. К. поискал да бъде обезщетен със земеделска земя, а именно с [имот номер] от 11,800 дка в местността Б. падина или с [имот номер] от 11,603 дка в местността Помашка падина, и двете ниви собственост на О. Д., като разликата за по-голямата нива предложил да заплати по 785 лв/дка. Видно от материалите по делото в РС-Плевен било образувано гр.д. № 1762/2020г. по жалба на М. П. К. против бездействие на Общинска служба по земеделие гр.Долни Дъбник по заявление с вх.№ РД-12-05-6/30.01.2020г. С Определение №2292/15.05.2020 г. производството било прекратено. С Определение № 889/18.06.2020г. по ч.к.адм.дело № 444/20г. по описа на АС-Плевен. С писмо изх.№ РД-12-05-6-1 от 06.03.2020г. Областна дирекция „ Земеделие“ уведомила К., че с оглед влязлото в сила решение по адм.дело № 21/18г. по описа на АС-Плевен, с което е обявено за нищожно Решение № Д182/31.03.2000г. на ПК-гр.Д.Дъбник, и постановеното от комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ Решение № Д182/21.01.2020г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на П. К. Ц. за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1,857 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Горни Дъбник, със поименни компенсационни бонове, на стойност 8523 лв. С молба вх.№ 94-634/01.04.2020г. М. П. К. отправил питане до МЗГХ –София относно бездействието на ОД Земеделие по заявление/жалба с вх.№ РД-12-05-6/30.01.2020г.- л.570. С писмо изх.№ РД-12-08-59-1/27.03.2020г. , директорът на ОД „Земеделие“-Плевен уведомил жалбоподателя, че постоянно действащата експертна комисия, издала решение № Д182С/21.01.2020г. е самостоятелен колегиален орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност и постановените от него актове на подлежат на контрол от директора на ОДЗ-Плевен. По жалба против бездействието на ОСЗ –гр.Д.Дъбник по заявление с вх.№ Рд-12-05-6/30.01.2020г. било образувано гр.д. № 1762/2020г. по описа на РС-Плевен. С определение № 1519/15.05.2020г. съдът прекратил производството. С определение № 889/18.06.2020г. по адм.дело № 444/2020г. по описа на АС-Плевен определение № 1519/15.05.2020г. било отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение от 10.07.2020г. по гр.д.№ 1762 от 2020г. РС-Плевен повторно прекратил производството. С определение № 1286/04.09.2020г. по адм.демо № 697/2020г. по описа на АС-Плевен отменил определение № 2292/10.07.2020г. по гр.д.№ 1762/20г. по описа на РС-Плевен и върнал делото за продължаване на съдопроизвоствените действия с указания. Сред мотивите на съда изрично е отбелязано, че по подаденото заявление на 30.01.2020г. ОСЗ-Д.Дъбник е била длъжна да се произнесе най-рано след изтичане на 14 дни - л. 627. С Решение № 260579/15.12.2020г. по гр.д.№ 1762/2020г. РС-Плевен отменил мълчалив отказ на ОСЗ –Д.Дъбник да се произнесе по заявление с вх.№ РД-12-05-06/30.01.2020г. и преписката била върната на ОСЗ-Д.Дъбник за произнасяне с указания да се съобрази: 1/ обстоятелството, че след прогласяване за нищожно на решението на ПК по адм.дело № 21/18г., валидно е останало другото решение от 31.03.2000г., за обезщетяване на 11, 012 дка; 2/ налице ли е надлежно искане от правоимащото лице за начина на обезщетяване, при условие, че подаденото заявление от 21.10.1994г. не е подписано от П. К. Ц., а от неговата съпруга И. Г. К. без данни за упълномощаване или друг източник на представителна власт, както и 3/ могло ли е обезщетяването на жалбоподателя да се осъществи чрез предоставяне на земи от общинския поземлен фонд с посочените в заявлението имоти с № 31006 с площ 11,800 дка респ. [имот номер] с площ 11,603 дка. Срещу решението била подадена частна жалба от ОСЗ-Д.Дъбник и образувано адм.дело № 36/2020г. по описа на АС-Плевен. С Определение № 303/22.02.2021г. съдът оставил без разглеждане касационната жалба и прекратила производството по к.адм.дело № 36/2020г. На 05.07.2021г. ищецът отправил покана за извънсъдебно споразумение вх.№ РД-12-05-6-22/05.07.2021г. до директора на Областна дирекция „ Земеделие“, в който посочва, че се осъществява психически тормоз върху него, че му е предизвикано пожизнено заболяване, като претендира стойността на земята си. С писмо изх.№ РД-12-05-6-26/27.07.2021г. предложението е отказано. С Решение № Д182С/17.09.2021г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗ, Общинска служба „Земеделие“ –Д.Дъбник взела решение да обезщети наследниците на П. К. Ц. за 11, 012 дка земя на стойност 8644 лева с 8644 броя поименни компенсационни бонове на стойност 8644 лева. К. бил уведомен за решението на 21.09.21г. с . писмо изх.№ РД-12-05-6-32/21г С Решение № 538/13.04.2022г. по гр.д.№ 6365/21г. по описа на РС-Плевен, на основание чл.145 и сл. АПК вр. пар.19 от ЗИД на АПК вр. чл. 19а от ЗСПЗЗ е прогласено за нищожно Решение № Д182С/17.09.2021г. на Общинска служба „земеделие“ – гр.Д.Дъбник и преписката е върната за произнасяне по заявления на К. да бъде обезщетен със земя от фонда по чл.19 и чл.19а от ЗСПЗЗ с указание да бъде отправено предложение до Общинския съвет при Община Д.Дъбник за предоставяне на земи от фонда по чл.19 от ЗДПЗЗ за обезщетяване на К. с разликата от 11, 02 дка. С решение № 558/15.04.2022г. по гр.д. № 2047/2021г. РС-Плевен жалбата на М. П. К. с вх.№ 4484/24.03.2021г. срещу мълчалив отказ на ОСЗ гр.Д.Дъбник да се произнесе по заявление вх.№ РД-12-05-6/30.01.2020г. е оставена без разглеждане като недопустима, а производството прекратено. С предложение вх.№ 2400-3677/14.07.2022г. до Кмета на Община Д.Дъбник- л. 777 от делото, Началникът на ОСЗ-Д.Дъбник предложил на основание чл. 45ж от ППЗСП и пар.27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, в сила от 905.08.2016г., Общинският съвет да предостави за възстановяване на правата на наследници на П. К. Ц. имоти в землището на с.горни Дъбник, а именно: имот с [идентификатор] с площ 1,032 дка в местност Б. падина, имот с [идентификатор] с площ 4,740 дка в местността Стубеля; имот с [идентификатор] с площ 1,002 дка в местността Стубеля; имот с [идентификатор] с площ 4,580 дка, местността Плевенски път , всички имоти общинска частна собственост. С Решение № 433 от Протокол №37/12.09.2022г. – л. 789 от делото, Общински съвет Д. Д. предоставил на Общинска служба по земеделие Д.Митрополия, ИРМ-Д.Дъбник, имоти частна общинска собственост с идентификатори 16537.10.16; 16537.88.5; 16537.93.1 и 16537.148.1, всички с начин на трайно ползване – ниви, трета категория, по кадастралната карта на с.Горни Дъбник, община Д.Дъбник, за обезщетяване на наследниците на П. К. Ц.. С писмо изх.№ 110-17-4-7/29.08.2022г. на Н. Г. дирекция Аграрно развитие към ОДЗ-Плевен – л. 807 от делото, до Началника на геодезия, картография и кадастър гр.Плевен била поискана регистрация на основание чл.27 от ППЗСПЗ и Протокол № Д182С/20.01.2020г. и №Д182Р/15.07.2021г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.Г.Дъбник по преписка рег.№ Д182. С Решение № Д 182С /03.10.2022г. – л. 809 и Решение № Д182С/02.11.2022г. ОСЗ-Д.Митрополия, ИРМ - Д.Дъбник, възстановила правото на собственост на П. К. Ц. върху следните имоти: нива от 4,740 дка трета категория, в местността Стубеля [имот номер] по плана за земеразделяне; нива от 1,033 дка трета категория в местността Б. падина [имот номер]; нива от 1,002 дка трета категория в местността Стубеля; [имот номер]; нива от 4,580 дка [имот номер] трета категория в местността Плевенски път или общо 11,355 дка. Решението било връчено на М. П. К. чрез писмо изх.№ ПО-17-7-7/03.11.2022г. с обратна разписка – л. 820 от делото. На 08.11.2022г. М. П. К. оспорил Решение № Д182С/02.11.2022г. ОСЗ-Д.Митрополия, ИРМ - Д.Дъбник, като поискал да му бъдат предоставени една от двете ниви от 11 дка, с които разполага ОС-Д.Дъбник и с твърдения, че двете ниви от по 1 дка са необработваеми- л. 826-827 и л. 892. Образувано било гр.д.№ 6034/2022г. по описа на РС-Плевен. С определение от 28.03.2023г. съдът оставил без разглеждане като недопустима жалбата на К.. С Определение № 309/15.05.2023г. по ч.кас.адм.дело № 309/23г. АС-Плевен отменил определението и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С Решение № 107/01.02.2024г. по гр.д.№ 6034/22г. РС-Плевен отменил решение № Д182С/02.11.2022г. на ОСЗ-Д.Дъбник и върнал преписката за ново произнасяне. С предложение изх.№ РД-12-02-815-7/07.02.2024г.- л. 918-919 от делото, Началникът на ОСЗ-Д.Дъбник предложил Общински съвет да предостави за възстановяване на правата на наследниците на П. К. Ц. имоти, идентични с предложението с вх.№ 2400-3677/14.07.2022г. С писмо изх.№ 5800-607-3/05.11.2024г.- л.974, Кметът на Община Д.Дъбник уведомил Началника на ОСЗ-Д.Дъбник, че с оглед искане от М.К. в предложението от 07.02.2024г. следва да бъдат премахнати имотите с площ от 1,032 дка и 1,002 дка, а вместо тях да се включи имот с [идентификатор] с площ от 4,341 дка. С предложение изх.№РД-12-02-815-31/19.11.2024г. до Кмета на Община Д.Дъбник- л.978 от делото, Началникът на ОСЗ-Д.Дъбник предложил на основание чл. 45ж от ППЗСП и пар.27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, Общинският съвет да предостави за възстановяване на правата на наследници на П. К. Ц. имоти в землището на с.горни Дъбник, а именно: имоти с идентификатори 16537,243.1 с площ от 4.213 дка в местността помашка падина; [имот номер] с площ от 4,740 дка в местността Стубеля и [имот номер] с площ 4,580 дка в местността Плевенски път. С решение № 139 от Протокол №13/28.11.2024г. ОС-Д.Дъбник предоставил на ОСЗ-Д.Дъбник имотите по предложението от 19.11.2024г. С молба от 30.01.2025г. М. П. К. поискал информация кога може да получи решението и скиците на нивите- л. 982. С протокол № Д182С/05.02.2025г. на ОСЗ-Д.Дъбник било взето решение за довършване на процедурата по обезщетяване на наследниците на П. К. Ц. да се направи искане до СГКК-гр.Плевен за предоставяне на графичен файл за изготвяне на скица, която да е неразделна част от решението на ОСЗ-Д.Дъбник. С писмо изх.№ РР-12-02-815-33/06.02.2025г. ОСЗ-Д.Дъбник поискала от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Плевен да бъде извършена регистрация на основание чл. 27а от ППЗСП и Протокол № Д182С/05.02.2025г. на землището на с.Горни Дъбник. С писмо изх.№ 31-215/11.03.25г. на Началника на СГКК-Плевен – л. 985 от делото, бил уведомен началника на ОСЗ-Д.Дъбник, че промяната на имотите с [идентификатор], 16537.88.5 и 16537.148.1 е направена. На 31.03.2025г. К. подал жалба до Министерството на земеделието и храните с рег.№ 94-478/25г., която била препратена на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен. С Решение № Д 182С/08.04.25г. Общинска служба „Земеделие“ – гр.Д.Дъбник възстановила като обезщетение на наследниците на П. К. Ц., бивш жител на село Горни Дъбник, правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: [имот номер] – нива от 4,740 дка, [имот номер]-нива от 4,580 дка, [имот номер]- нива от 4,214 дка, всички по кадастралната карта на землището. С писмо изх.№ Рд-12-02-815-38/10.04.2025г. К. бил уведомен от ОДЗ-Плевен, че на 08.04.2025г. процедурата по обезщетяване със земеделска земя на наследниците на П. К. Ц. е приключила. Видно от представения от ищеца в хода на производството договор за наем на земеделска земя вписан под № 4567/30.04.2025г. , том IV№ 89 к.д.994/25г. на Служба по вписвания –Плевен, ищецът сключил договор за наем с ЕТ „КАЛЕЙСКИ – Р. ПЕНКОВ“ – с.Горни Дъбник, като предоставил за възмездно ползване земеделска земя в землището на с.горни дъбник, а именно нива с [идентификатор] от 4,740 дка в местността Стубеля и нива с [идентификатор] от 4,580 дка в местността Плевенски път, срещу наем в размер на 80 лв. за декар за срок от 10 години – до 01.10.2035г. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗСПЗЗ Областните дирекции "Земеделие" са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните. Те са юридически лица на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие". Предвид изложеното, исковете са процесуално допустими. Разгледани по същество, исковата претенция за обезщетение за причинени вреди се явява частично основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетенията, присъждани по този ред, също имат характер на парично компенсаторно средство за претърпени вреди. Обективният обхват на нормите чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. ЗОДОВ в обективните предели на нормите си не въвежда нито времеви критерий на търпене на вредите, нито съдържа база за изчисление на дължимото обезщетение. Той изрично предвижда пълна обезвреда на причинените от незаконната административна дейност вреди, за целия доказан период на търпене на вредите, а на обезщетяване подлежат всички по вид и характер вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не съдържа и ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност. Не е ограничен по вид и увреждащият юридически факт, резултат от административна дейност. Той може да бъде акт, действие или бездействие. Обстоятелството, че ЗОДОВ цели да компенсира не само имуществените, но и неимуществените вреди, е изрично предвидено в чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, както и в § 1 ЗР ЗОДОВ, препращащ към гражданските и трудовите закони по въпросите на имуществената отговорност. Вредата се обезщетява изцяло, независимо от нейния вид, а правото на обезщетение принадлежи на всеки правен субект, неблагоприятно засегнат от незаконен акт, действие или бездействие на държавен, респ. общински орган, който е резултат от административна дейност. Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ не се ограничава нито по субективен, нито по обективен признак (изключение прави видът на дейността) - всеки има право да търси обезвреда за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, ако са причинени от незаконосъобразна административна дейност. Константна е съдебната практика на Върховния административен съд, че по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразното бездействие е налице, когато имаме неизвършване на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закона или бездействие на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В този смисъл Решение № 8302 от 07.08.2023 година, постановено по адм. дело № 1057/2023 година по описа на Върховен административен съд. В случая, от писмените доказателства по делото съдът приема, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на дл.л. при ОСЗ-Д.Дъбник, изразяващо се незаконосъобразно бездействие в хода на реституционна процедура по възстановяване на земеделски земи по ППЗСПЗЗ на наследник на правоимащо лице по чл.10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10 б от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Когато тези лицата са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост; 2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи. Когато в землището няма земи от държавния поземлен фонд, собствениците се обезщетяват със земи от общинския поземлен фонд. Общината удостоверява характера на мероприятието по ал. 2 при условия и ред, определени в правилника за прилагането на закона. Сред правомощията на Общинска служба „Земеделие“ регламентирани в чл.19 от ППЗСПЗ и сочени от ищеца като неизпълнени, са: да определи коефициент, с помощта на който да се установи размера на подлежащите на възстановяване земи за всеки собственик (чл.19, ал.1); да определи размерът на земята за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне и да докладва на министъра на земеделието и храните, ако размерът надвишава наличната земеделска земя без доказателства за проведени мероприятия (чл.19, ал.3); да проверява представените документи и издадени решения за възстановяване на собствеността, ако заявената земя надвишава наличната въз основа на неверни заявления и декларации (чл.19, ал.4); да докладва на министъра на земеделието и храните за резултатите от проведените действия и да предлага търсене на съдебна отговорност за причинени вреди (чл.19, ал.4); да определи размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя за всеки собственик чрез умножаване на коефициента по чл.19 ал. 1 с размера на земите, определени във влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 2 – чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ; да постанови решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което да посочи стойността на обезщетението (чл.19 ал.8 от ЗСПЗЗ); да състави списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя; да прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж ( чл.19 ал.11 от ЗСПЗЗ); да прави мотивирано предложение пред министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците (чл. 19 ал.12); да прави мотивирано искане пред министъра на земеделието и храните за определяне на земи от държавния поземлен фонд за възстановяване на собствеността, като при невъзможност за възстановяване или обезщетяване със земя, както и за земите над 200 и 300 дка ОСЗ определя по размер дължимото обезщетения с компенсационни бонове; с решение да определи съотношението между стойността на представените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение, ако наличните държавен и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи ( чл.19 ал. 16); да вземе решение за стойността на обезщетението- чл.19 ал. 17 от ППЗСПЗ- 1. със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16; 2. с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ; да обнародва в Държавен вестник съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване. В конкретния случай видно от писмените доказателства по делото – л. 562 и л.568 от делото, правомощията си по чл.19 ал.3 и ал.6 от ППЗСПЗ ОСЗ-Д.Дъбник е осъществила през 1993г., по ал.8 през 2000г., но след отмяната на решението по адм.дело № 21/18г. - през 2020г. Едва през 2021г. ОСЗ.Д.Дъбник е изпълнил задължението си по чл. 19 ал.17 от ППЗСПЗ, а цялата процедура е приключила през 2025г. т.е. 26 години след частичното възстановяване на земята с Решение № 03-А/08.12.1999г. От влизане в сила на решението по адм.дело № 21/18г. по описа на АС-Плевен – 30.01.2020г. ОСЗ –Д.Дъбник е реализирал останалите правомощия по чл. 19 ал.8 и сл. от ППЗСПЗ за период от пет години. Прави впечатление от писмените доказателства по делото, че независимо от множеството съдебни решения и производства, водени от К. за защита на правото си на собственост, длъжностни лица от ОСЗ-Д.Дъбник упорито не изпълнявали задълженията си добросъвестно, в кратки срокове. Въпреки множеството искания, жалби и заявления на М. К., че иска обезщетяването му за 11 дка земеделска земя с имоти, общинска собственост, като дори посочва налични такива (писмо изх.№ 120А/03.05.2018г. – л. 823 от делото), ОСЗ –Д.Дъбник многократно взема решения да му възстанови имоти, които са с малки размери и по твърдения на ищеца необработвани. Не са били избирани за възстановяване налични и собствени на Общината, но обработвани от трети лица с договор за наем, земи. Същевременно предложенията на Началника на ОСЗ-Д.Дъбник до Общинския съвет за предоставяне на имоти, които да послужат за удовлетворяване на рестутуционната претенция по преписка Д 182С, както през 2022г., така и през 2024г. е с едни и същи имоти, въпреки решението по гр.д.№ 6034/22г. по описа на РС-Плевен. Неизпълнени са останали и задължителните указания на АС-Плевен по адм.дело № 1032/2019г. за произнасяне на ОСЗ по заявлението с вх.№ 437/15.11.2018г. в сроковете по чл.57 от АПК, в резултат на което процедурата допълнително е забавена. Същевременно опитите на правоимащия да му бъдат възстановени земеделски земи общо в размер на 11 дка в един продължителен период от време – от 2000 до 2020г. остават неуспешни, като няколкократно ОСЗ взема едно и също решение, а именно обезщетяване с поименни компенсаторни бонове, което служи за оспорване на търсещият защита К. да инициира производствата по гр.д.№ 6365/21г. и гр.д.№ 2047/21г., и двете по описа на ПлРС. С оглед на горното, съдът установи забавяне в процедурата, която се дължи не само на упражненото право на защита на ищеца по многобройните съдебните и административни производства, но и противоправно бездействие на ОСЗ-Д.Дъбник. Действително в ППЗСПЗ не е указано в какъв срок ОСЗ следва да осъществяват своите функции в рестутиционна процедура, но трайната практика на ВАС, съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека, (обективирана в решенията по делата "М. и други срещу България", "Л. П. срещу България" и др., Решение № 6915 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2014 г., III о., Решение № 14894 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2014 г., III о., и др.), споделяна и от настоящия състав, се приема, че забавянията при предоставяне на обезщетения или реституция на земеделски земи представляват намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, поради които в случаите на прекомерно забавяне, поведението на администрацията следва да се третира като нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС. Твърдяното и доказано от ищеца бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се изразява в несвоевременно и в разумни срокове предприемане и извършване на всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност, свързана с провеждане на процедурата по обезщетяване на правоимащите според чл.19 от ЗСПЗЗ лица. От момента на признаване на правата на наследниците на П. К. Ц. с Протокол № Д182/05.01.1993г. върху 51,700 дка и след постановяване Решение № 03-А/08.12.1999г. на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост върху 40,696 дка, едва на 08.04.2025г. след постановяване на Решение № Д 182С/25г. на ОСЗ-Д. Дъбник процедурата по обезщетяване със земеделска земя на наследниците на П. К. Ц. е приключила т.е. след двадесет и пет години и при многократно упражнено право на защита в различни производства с цел да му бъде възстановена собствеността върху 11, 004 дка, съставляващи разликата между признатите 51,700 и възстановени през 1999г. 40,696 дка. Предвид изложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По отношението на твърденията за причинени вреди от незаконосъобразното бездействие, съдът приема за доказано твърдението за причинени неимуществени вреди, но не и настъпването на имуществени такива. В тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже наличието на пропуснати ползи от него вкл. пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата и причинна връзка между пропуснатата полза и незаконосъобразния административен акт, размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че изискването за предвидимост за размера не се отнася. Имуществените вреди, под формата на пропуснати ползи, ищецът твърди, че се изразяват в невъзможността да отдава под наем респ.аренда земеделските земи. По делото обаче не се представиха доказателства вкл. гласни такива, за сключване на договор респ.преддоговорни отношения, които да навеждат извод за намерение за отдаване на земеделските земи под аренда/наем вкл. доказателства за размера на арендното/наемното възнаграждение за сходни имоти в същото землище. В съдебната практика и правната доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетични вреди. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. В случая ищецът не доказа както реалното настъпване на имуществени вреди, така и техният размер. От обстоятелството, че през месец април 2025г. ищецът е отдал под наем възстановената му земеделска земя за сумата от 80 лв. за декар не може да бъде обоснован извод, че същият размер възнаграждение би се платило в целия период 30.01.2020г. - 08.04.2025г. Ето защо съдът приема, че искът за обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Не така стоят нещата по отношение на неимуществените вреди, претендирани от М. П. К., изразяващи се в болки и страдания от морална страна, които се обострят след всеки неуспех да постигне справедливост. Действително по делото са представени медицински документи за влошаване на здравословното му състояние, но липсват доказателства поставените диагнози и освидетелстване да се намират в причинна връзка с бездействието на Община Плевен. Същевременно съдът приема, че чрез невъзможността да ползва собствените си имоти за период от повече от пет години след влизане в сила на решението по адм.дело № 21/2018г. е увредена личната сфера на субекта и е засегнат област от живота му, като са нанесени вреди на психиката, емоциите, чувствата, усещанията, накърнено чувство за справедливост. В резултат на многократните опити да му бъдат възстановени земеделски земи, ищецът е бил поставен в невъзможност пълноценно да използва недвижимия имот, негова собственост. Съдът приема, че се касае защитими основни ценности и правото им на защита е сред основните права на човека – чл. 8 ЕКПЧ. Конституцията на Република България изрично урежда правото на защита на личния живот, чест, достойнство и добро име, като им придава ранг на защитени ценности и в чл. 32, ал. 1, изр. второ разписва: „Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име“. Това право Конституцията е признала без изключение на всеки правен субект, следователно защитата на тази част от личностния интегритет представлява законен интерес на всеки правен субект и той следва да разполага с правно средство за такава защита. В случая безспорно се доказа по делото, че е налице незаконна намеса в личния живот на ищеца, като последният търпи психически страдания от бездействието на ответника. Доказателства за причинените му неимуществени вреди се съдържат в многобройните жалби и сигнали до различни институции. Във всички жалби (жалба от 29.03.2007г. – л. 457, жалба от 07.08.2007г. по гр.д.№ 1065/2007г., - л. 459, жалба вх.№ 437/15.11.2018г. – л. 510, жалба от 12.05.2020г. по гр.д. № 1762/20г. – л. 614, жалба до прокуратурата – л.653, жалба от 08.04.2024г.- л.953, жалба от 31.07.24г.- л. 966, жалби с вх.№ 94-545/13.03.2020г. до МЗ, жалба с рег.№ АК-03-10-/28.02.2020г. до Областен управител на Плевен; жалба рег.№ РД-12-05-116-1/18.02.2020г. до директора на Областна дирекция „Земеделие“ ; жалби с вх.№ 94-2621/19.12.2019г. до министерство на земеделието, жалба от 01.04.2020г. до зам.министър с ресор ПОК) М. К. иска възстановяване на отнетите му 11 дка земи, като в част от тях посочва, че „се чувства като безправен роб в робовладелско мафиотска държава, както и че се осъществява „недопустима конфискация“ и т.н.. Макар и частни диспозитивни документи, последните изразяват нарушения в личностен интегритет на страната. При така установените по безспорен и категоричен начин факти, следва да се приеме, че макар компетентните административни органи да са предприемали във времето определени действия, насочени към реализация на законно признатите права на ищеца, поведението им е довело до липсата на обезщетяване на М. К., респективно до липсата на реализация на оправданото правно очакване във връзка с провежданата реституционна процедура, възникнало за него след решението по адм.дело № 21/18г. Нарушено е било правото му на притежание и ползване на имоти, с които е следвало да бъде обезщетен. Въпреки липсата на определени от законодателя конкретни срокове за обезщетяване и наличието на държавен интерес, насочен към защита на правата на голям брой бивши собственици, предявяващи реституционни претенции на собствено основание, следва да се приеме, че не е налице задължителната в случая пропорционалност между интензитета на защита на личния и обществен интерес, при което се достига до забавяне на удовлетворяването на интересите на конкретния правоимащ, в случая М. К. за срок, значително надвишаващ разумния. Безспорно е, че в резултата на изключително дългия срок, през който не е приключена процедура по обезщетяване на лицето с имот по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, М. К. е търпял негативни усещания, свързани с невъзможност да се ползва от признатите от административния орган права, както и от липсата на сигурност за начина и времето на приключване на това реституционно производство. Налице е и причинна връзка между преживените негативни емоции и бездействието на ответника, тъй като един факт е причина за настъпил резултат, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил (Решение № 1179 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2017 г., III о.). Ето защо по отношение на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът приема, че са налице всички елементи от разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ и ответникът следва да понесе отговорността за това. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е предявил искова претенция на същото основание, за което е заведено адм.дело № 21/2018г., поради което исковата молба е недопустима. Видно от материалите по адм.дело № 21/18г. по описа на АС-Плевен, К. е предавил иск си за вреди за различен период, макар и на същото основание, поради което не е налице недопустимост на исковете в настоящето производство. При определяне на размера на дължимото, следва да се имат предвид обстоятелствата, свързани с преценка на интензитета на увреждането и търпения дискомфорт, както и периода, през който е траяло въздействието на тези негативни усещания върху ищеца. На основание чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за определяне на обезщетение по справедливост, следва да се отчетат всички значими за производството факти и обстоятелства, изтъкнати от ищеца в подкрепа на претенцията му – продължителния период на провеждане на реституционната процедура и негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Като отчита техния интензитет и времева продължителност и периода, за който се търсят 30.01.2020г. - 08.04.2025г., настоящия състав приема, че справедливото обезщетението възлиза на една минимална работна заплата от 621 евро за всяка една година от претендирания период. Липсват данни за ищеца да е настъпило тежко или продължително увреждане от физически или емоционален характер, което да мотивира съда за присъждане на по-голямо обезщетение от така определеното. Предвид диспозитивното начало обаче в процеса и с оглед предявената претенция общо в размер на 2556 евро, то искът следва да уважи до тази сума. Основателен се явява и иска за присъждане на лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 10.09.2025 г. Ето защо съдът приема, че исковете за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1906 евро и законна лихва върху него от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането, следва да се отхвърли. Следва да се уважат изцяло като основателни и доказани исковете за обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 30.01.2020г. - 08.04.2025г. в размер на 2556 евро и законна лихва върху него от 10.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Разноски по делото не са претендирани от ищеца и съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът