Решение № 2935 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12357/2025 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба от С. И. В. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, ул. „•••••" •••••, срещу "•••••••••••••••••• – •••••••" ЕООД ЕИК: ••••••• със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••• - партер, действащо чрез управителя Т.И.Т..

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за осъждане на „••••••••••••" ЕООД ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••• - партер, действащо чрез управителя Т.И.Т. да заплати на С. И. В. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, сума в размер на 15338.76 евро (30 000 лева), представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на настъпила трудова злополука на 20.07.2025г., от която ищцата е получила многофрагментно счупване на горния край на дясна голямопищялна кост /тибия/, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 20.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са сключили трудов договор като ищцата била назначена при дружеството ответник на длъжност „•••••••••••“.

На 20.07.2025г. ищцата претърпяла трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения, като при сваляне на стоки от щанд, се подхлъзнала и паднала.

С Разпореждане № •••••••25 г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - ••••, злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО, като последното не е обжалвано по реда на чл. 117 КСО от заинтересуваните лица в законоустановения преклузивен срок и е влязло в законна сила на 01.09.2025 г. с произтичащите от това правни последици - видно от Удостоверение с изх. № •••••••25 г.

След инцидента пострадалата потърсила медицинска помощ като била откарана в •••••••" ООД - ••••• с оплаквания от силни и интензивни болки в областта на десния долен крайник, както и с невъзможност за извършване на активни движения със същия. С оглед резултатите от образното изследване е било извършено закрито наместване на фрактура, тибия и фибула. След извършената медицинска интервенция, С. В. е била имобилизирана и пренасочена за оперативно лечение - видно от Епикриза ИЗ № •••••••25 г., по описа на •••••••" ООД.

На следващия ден, пострадалата била транспортирана до ••••••• „••••••••••••, за да й бъде извършено необходимото оперативно лечение. След извършени повторни изследвания, на С. е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Видно от извадка от оперативен протокол № •••••••25 г., фрактурата е била репонирана и фиксирана с плака и два канюлирани винта. След извършената хирургична операция, ищцата е била имобилизирана, като лекарите са й указали да се придвижва с две помощни средства — патерици без да натоварва оперирания десен долен крайник – видно от Епикриза ИЗ № •••••••25 г., по описа на ••••••• „•••••••.

Към настоящия момента на подаване на исковата молба ищцата има посттравматични оплаквания от полученото вследствие на трудовата злополука травматично увреждане, като невъзможност за самостоятелно придвижване без нужда от чести почивки, налице са индиции за липса на пълно възстановяване и наличието на трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на долния десен крайник на пострадалата, възпрепятстващи в цялост пълноценното изпълнение на служебните й задължения и упражняване на професията й като •••••••••••, същевременно променяйки негативно и качеството й на живот за в бъдеще.

Ищцата ползвала отпуск по болест, за първоначално определен период от 126 календарни дни. Към момента на подаване на исковата молба ищцата продължавала да се намира в състояние на временна неработоспособност.

Вследствие на настъпилата трудова злополука ищцата изпитала интензивни и негативни изживявания. Тя имала силна болка в областта на дясната подбедрица, която се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради това приемала системно обезболяващи медикаменти (таблетки и мехлеми), които само временно овладявали силно изразения болков синдром.

Ищцата имала ограничени движения на десния крайни, не можела да го изполва пълноценно. Това й създавало затруднения от двигателен характер, включително и при ежедневните дейности и при задоволяване на някои битово хигиенни нужди и потребности, като къпане, преобличане, пазаруване, разходка и др., поради което се налагало и съдействие от близък.

След операцията ищцата била имобилизирана с гипскова шина и следвало да се придвижва с две помощни средства — патерици. Пострадалия крайник следвало да бъде на строг щадящ режим. Ищцата нямала физическа активност за дълъг период от време, имала нарушения на съня.

Възстановителният период от травмата продължавал няколко месеца, след които следвало провеждане на физиотерапия и рехабилитация за раздвижване на крайника.

Случилото се отразило негативно и върху психиката на ищцата като тя станала тревожна, напрегната, раздразнителна.

Гореописаното представлявало търпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания в резулатат на настъпилата трудова злополука.

Въз основа на тези фактически твърдения се претендира уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, като твърди, че ищцата е причинила пряко и непосредствено, при условията на груба небрежност злополуката, настъпила на 20.07.2025 г. в 13:00 часа, в резултат от което е настъпило травматичното й увреждане

Оспорва изцяло размера на иска, като неоснователен и недоказан.

Прави възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди със стойността на заплатеното обезщетение на ищцата С. В., в качеството й на осигурено лице, представляващо обезщетение за временна неработоспособност по издадени болнични листове, заплатено от НОИ и работодателя за периода от 20.07.2025 г. до приключване на устните състезания по делото.

Прави възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ със сумата в размер на 4020 лв., представляваща изплатено на 30.07.2025 г. от работодателя обезщетение с основание - средства за лечение на травма след инцидент на 20.07.2025 г.

Твърди, че на основание Трудов договор ••••••••, сключен на 14.09.2022г. между „•••••••••••••••••• - •••••••••••••••" ЕООД, в качеството на работодател и С. И. В., като служител, възникнало трудово правоотношение за заемане на длъжността ••••••••••••" с място на работа търговски обекс •••••••••••••••••• гр. •••••. Дружеството „•••••••••••••••••• - •••••••••••••••" ЕООД развива стопанска дейност в търговски обект •••••••••••••••••• гр. •••••, находящ се на адрес: гр. •••••, ул. „•••••••••••••••.

С Допълнително споразумение № ••••••••••••••••25 г. служителката С. В. била преназначена на длъжност „•••••••••••", считано от 01.06.2025 г. Страните договорили срок за изпитване в полза на работодателя за срок от 6 месеца.

Длъжностната характеристика за ••••••••••• била връчена на ищцата лично срещу подпис на 01.06.2025 г. Основните функции на длъжността били свързани с обслужване на клиенти, познаване отлично на местоположението на продуктовите групи в търговската зала, познаване на местоположението, характеристиките и начина на употреба на стоките в поверения му район. Отговаря за хигиената и добрия търговски вид в поверения му район, презентира мостри на продуктите. Носи материална отговорност. Длъжността била пряко подчинена на Началник склад и ръководител търговска

експлоатация.

Видно от присъствена форма за м. юли 2025 г., на 20-ти юли, неделя, С. В. била на работното си място в търговската зала на магазин •••••••••••••••••• •••••. Около 13 часа, се отправила към складовото помещение на обекта, за да свали стоки от стелажи склада. Преди ищцата да се качи на повдигача, тя разговаряла със своя колега Н. Л. К., работник на длъжност •••••••••••• в обекта, който предложил да се качи на повдигача и да свали необходимите стоки. Ищцата отговорила, че предпочита тя да се качи, тъй като той не знаел какво точно й е необходимо. Това се потвърждавало и от обясненията на Е. У.. След като се качила на електроповдигача, на нивото на един от стелажите на височина около 1.20 м., тя хванала един от кашоните и го дръпнала, при което полетяла и паднала на пода, удряйки се в подовата настилка. При падането изпитала силна болка в десния крак, в областта на коляното. Колегите й К. и У. я пренесли до автомобила на У. и я закарали в спешно отделение на болницата в гр. •••••.

На 22-ри юли работодателят издал заповед за вътрешна проверка и разследване на трудовата злополука. Подадена била Декларация за трудова злополука от 25.07.2026 г. до ТП на НОИ - гр. ••••.

Заявява, че на 20-ти юли 2025 г. от екипа на смяна именно Н. К. отговарял за подреждането, респективно - местенето и свалянето на стоките в склада. Видно от длъжностната характеристика длъжността „••••••••••••", служителят организира приемането, съхраняването и предаването на стоки и материали, организира приемането и подреждането им в склада. Длъжностната характеристика била връчена лично срещу подпис на Н. К. на 20.05.2025 г.

С Разпореждане № •••••••••••••• от 01.08.2025 г. на ТП на НОИ, гр. ••••, се приема трудова злополука, довела до травматично увреждане „••••••••••••••••••••••••••••••••, закрито в дясно", вследствие на което е установена временна неработоспособност. В качеството си на работодател на г-жа В., „•••••••••••••••••• - •••••••••••••••" ЕООД не оспорил разпореждането на НОИ за трудова злополука.

Твърди, че дружеството проявило необходимата грижа за заплащате на обезщетение, което да осигури на служителката необходимите средства за лечение и възстановяване от претърпения инцидент, квалифициран от компетентните органи като трудова злополука. С Преводно нареждане от 30.07.2025 г. била заплатена сума от •••••••••••••••••• в размер на 4020 лв., представляваща обезщетение с основание: средства за лечение на травма след инцидент на 20.07.2025 г.

Видно от Справка за временна неработоспособност, ищцата ползвала болнични листове през периода от 21.07.2025 г. до 16.01.2026 г. След 16.01.2026 г. ищцата не представила болничен лист и не подала заявление за ползване на друг вид законоустановен отпуск. Със заповед № ••от 22.01.2026 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, в рамките на срока за изпитване на служителката, като заповедта била връчена на ищцата лично срещу подпис на 28.01.2026 г., видно от обратна разписка.

Заявява, че ищацта проявила груба небрежност и с това съпричинила телесната си повреда като предприела качване на повдигача за местене, сваляне на стоки от стелаж в склада, изцяло по своя преценка, без това действие да влиза в служебните й задължения по длъжностна характеристика за заеманата длъжност ••••••••••• и въпреки отправената от нея покана от Н. К. - складажиия, в чиито задължения било организиране на дейностите в склада, той да се качи вместо нея.

Твърди се, че ищцата, качвайки се на повдигача и местейки стоки от стелаж в склада, не е проявила елементарната грижа за безопасността и сигурността си, която би проявил всеки служител на длъжност ••••••••••• в търговския обект. С това тя проявила груба небрежност и съпричинила телесната си повреда.

От размерът на претендираното обезщетение следвало да се приспаднат заплатените средства от НОИ за временна неработоспособност и доброволно заплатените от работодателя средства, покриващи оперативното лечение на ищцата и възстановяване.

Въз основа на горните твърдения се иска отхвърляне на предявения иск.

Страните в съдебно заседание изпращат свои представители, като ищецът подържа предявения иск и моли да бъде уважен, а ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за разглеждане на направените възражения в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Допълнително споразумение № ••••••••••••••25 г. към Трудов договор № ••••••••••••••••25 г., сключен между „••••••••••••" ЕООД и С. И. В., Трудов договор ••••••••/14.09.2022 г., сключен между „•••••••••••••••••• - •••••••••••••••“ ЕООД и С. И. В., Длъжностна характеристика за ••••••••••••••••, се установява, че между страните е сключен трудов договор на 14.09.2022г., по силата, на който ищцата е назначена на длъжност •••••••••••••••••• у ответното дружество в търговския му обект •••••••••••••••••• •••••. С Допълнително споразумение № ••••••••••••••25 г. към Трудов договор № ••••••••••••••••25 г. ищцата е преназначена на •••••••••••••••• считано от 01.06.2025г. Според длъжностната характеристика на длъжността ••••••••••• част от основните длъжностни задължения са: посреща, обслужва и консултира клиенти, познава местоположението на продуктовите групи в търговската зала, подрежда артикулите на предварително определените затова места, участва в подреждането на складовите пространства, участва в извършването на инвентаризация.

Според Длъжностна характеристика за длъжността ••••••••••••, част от основните му задължения са да организира приемането, съхраняването и предаването на стоки и материали, приема и организира транспортирането, подреждането и комплектуването на стоки и материали.

От Присъствена форма за м. юли 2025 за обект „••••••••••••••••••“ – ••••• Заповед № ••••••••••••••5 г. НА „•••••••••••••••••• - •••••••••••••••“ ЕООД за разследване на трудова злополука, Обяснения от 22.07.2025 г. от Н. Костов, Обяснения от 22.07.2025 г. от Е. У., Декларация за трудова злополука от 25.07.2026 г., Обяснение от С. В. от 20.07.2025 г., Справка с данни за свидетелите на трудова злополука в •••••••••••••••••• ••••• – Е. У. и Н. К. се установява, че на 20.07.2025г. е настъпила трудова злополука с ищцата в „••••••••••••••••••“ – •••••. Работодателят е издал Заповед на 22.07.2025г. за разследване на трудовата злополука като е определена комисия, която да извърши разследването. По разследването са дали писмени обяснения Н. К. и Е. У. – свидетели на трудовата злополука, разпитани като свидетели по делото, както и ищцата.

Работодателят е подал до ТП на НОИ на 25.07.2025г. декларация за процесната трудова злополука като е посочил, че на 20.07.2025г. в •••••••••••••••••• ••••• е настъпила трудова злополука с ищцата по време на местене, качване и сваляне на стоки като е използван електрически повдигач по необезопасен начин без използване на предпазен колан, от който ищцата е паднала върху подовата настилка.

От Разпореждане № •••••••25 г., издадено от ТП на НОИ – ••••, Писмо с изх. № •••••••25 г. на ТП на НОИ – •••• с информация за влизане в сила на Разпореждането се установява, че процесната трудова злополука е призната за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО, посочено е че злополуката е станала през работно време, при изпълнение на трудовите задължения като •••••••••••. При сваляне на стоки от щанд, качена на електроповдигач ищцата залита и пада от височина 1-2 м., изпитва силна билка в десния крак и в резултат на падането получава

„••••••••••••••••••••••••••••••••, закрито в дясно“ довело до нейната временна неработоспособност. Разпореждането от 01.08.2025г. на ТП на НОИ •••• е влязло в сила като необжалвано.

От Програма за провеждане на извънреден инструктаж, ведно с поименен списък се установява, че в ответното дружество има съставена програма за провеждане на извънреден инструктаж при трудова злополука, при промяна на технологични процес, при промяна на работното място или организацията на работата. На ищцата е проведен инструктаж като работник •••••••••••• на 15.09.2022г., на 19.09.2023г., на 08.07.2024г., на 30.09.2024г., начален инструктаж на 01.06.2025г. за длъжност •••••••••••.

От Епикриза ИЗ № •••••••25 г., по описа на МБАЛ „••••••••••• болница“ ООД, Епикриза ИЗ № •••••••25 г., по описа на ••••••• „•••••••, , Болничен лист № •••••••••••••••••••••25, Болничен лист №;

••••••••••••••••••25, Болничен лист № •••••••••••••••••••••••5 и Болничен лист № •••••••••••••••••••••••25 се установява, че ищцата е постъпила в отделение „Ортопедия и травматология“ на •••••••" гр. ••••• на 20.07.2025г. 15:10ч., изписана на 21.07.2025г. 05:00ч. с окончателна диагноза: Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, •••••••••••••••••••••••••••••••• (•••••••), закрито. Анамнеза: Постъпва в отделението след травма в областта на дясната подбедрица и коляното. Оплаква се от болки и невъзможност за извършване на активни движения с крайника. Извършена е операция Закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула. Ищцата е насочена за оперативно лечение.

На 21.07.2025 год. ищцата постъпва за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология на ••••••• „••••••••••••“ гр. София на 21.07.2025г., изписана на 27.07.2025г. с окончателна диагноза: •••••••••••••••••••••••••••••••• (•••••••), закрито. Анамнеза: Пристига с частна линейка. Снета по данни на пациента: Оплаква се от болки и ограничени движения в областта на дясна колянна става, след падане от собствен ръст вчера, по време на работа. Откарана в лечебно заведение в гр. •••••, където са извършени преглед и рентгенографии на същата става и е уточнена фрактура в същата област. Отрича травми на главата, гърдите и корема, други субективни оплаквания. Извършена е операция открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

На ищцата са издавани болнични листи за временна

неработоспособност във връзка със счупването на горния край на тибията, закрито през периода 21.07.2025г. – 23.11.2025г.

С преводно нареждане от 30.07.2025 г. ответното дружество е заплатило на ищцата сума в размер на 4020 лв. с основание средства за лечение на травма след инцидент.

От Справка с изх.№ ••••••26 г. за отсъствията на С. И. В. поради временна неработоспособност, Заповед № •• от 22.01.2026 г. за прекратяване на трудовото с правоотношение, ведно с обратна разписка за връчване на 28.01.2026 г., Констативен протокол за установено извършено дисциплинарно нарушение № •••••••6 г., Констативен протокол за установено извършено дисциплинарно нарушение № ••••••••••••••••6 г., Констативен протокол за установено извършено дисциплинарно нарушение № ••••••26 г., Констативен протокол за установено извършено дисциплинарно нарушение № •••••••••6 г. се установява, че ищцата е била в болнични от 21.07.2025г. до 16.01.2026г. и следвало да се яви на работа на 19.01.2026г., на 20.01.2026г., на 21.01.2026г., на 22.01.2026г., но не се е явила. Поради това със Заповед № ••••••••••6 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено считано от 23.01.2026г. Ищцата е получила заповедта на 28.01.2026г.

От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че в резултат на травмата в колянната става водещи до болки и ограничаване на движенията в ставата ищцата е получила многофрагментно счупване на горния край на дясна голямопищялна кост /тибия/ ангажиращо тибиалната плато обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около три месеца. Последиците от това счупване е развитие на артрозни промени.

Счупването предизвиква силни болки които след обездвижването намаляват значително под въздействието на обезболяващи медикаменти. Симптомите са болка оток на ставата поради развитие на хемартроза /кръв в колянната става/. Нарушение на конфигурацията на областта, стъпването е невъзможно поради силна болка. След обездвижването и оперативната интервенция болките са поносими под въздействие на обезболяващи. Натоварването на крайника е разрешено обичайно след третия месец. Счупването ангажира тибиалното плато, има няколко фрагмента и депресия /смъкване към стъпалото/. Едиствения начин да се очаква възстановяване е оперативния- да се наместят костните фрагменти и фиксират с метал както е направено. Последиците от това счупване е скоростно развитие на артрозни промени.

След счупването в ••••• е имобилизиран крайника. Придвижването е възможно с две патерици без да се натоварва крайника.

Обичайния възстановителен период е около 6 месеца. Поради естеството на счупването е невъзможно да се постигне пълно възстановяване. В първите три месеца не може да се натоварва крайника, ходи се с помощта на две патерици без да се натоварва крайника, в този период има нужда от помощта на трети лица. Необходима е да се избягват физически натоварвания, периодично да се провежда физио и балнеолечение за да се намали скоростта на настъпване на дегенеративни увреждания на ставата. Препоръчително е да се отстрани метала фиксиращ костните фрагменти. Походката на ищцата е накуцваща с десния крак, дясната колянна става е леко оточна със загладени контури. Движенията са пълен обем на разгъване, ограничено свиване до 100гр./норма 130гр./. Походката е затруднена от непълния обем на свиване на десния крак. Пълното клякане е невъзможно. Възможно е при промяна на времето и след физически натоварвания да има неприятни усещания в ставата, а понякога болки, оток и ограничени движения. Развитието на артрозни /дегенеративни/ промени могат да доведат до упорит болков синдром и ограничени движения които да предизвикат замяна на ставата с изкуствена.

В обясненията на вещото лице дадени в осз се заявява, че ищцата има ограничения на свиването на десния крак при сложни терени. Според състоянието на ставата вещото лице заключва, че ищцата е провеждала физиотерапи, тъй като при такова счупване обикновено остава ограничено пълното изправяне на коляното и натоварващата площ върху него е много малка, което го поставя в неблагоприятно положение. Увреждането е много тежко и почти унищожава колянната става. Ставната повърхност от страната на големия пищял е счупена на няколко парчета, като страничните части са се смъкнали леко надолу. Има фрактурни ивици вътре в ставата. Колянната става на ищцата няма да се възстанови напълно. Добра медицинска практика е провеждане на физиотерапия, един или два пъти да се ходи на балнеолечение, за да се забави развитието на дегенеративните процеси.

От показанията на св. Т. – внук на ищцата, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че е запознат с процесния инцидент претърпян от баба му. На 20.07, тя му се обадила по телефона и му казала, че е паднала на нейната месторабота и си е счупила крака. Св.Т. отишъл при нея в болницата в гр.••••• и я видял да лежи в легло. Тя не можела да става поради счупването на крака си, имала ожулвания по едната или двете ръце. На другия ден св.Т. я закарал с частна линейка до болница в гр.•••, където й била извършена операция. Ищцата разказала на внук си, че е паднала от електромотокар. Св. Т. е виждал, че този електромотокар се използвал и от други работници, но той не бил предназначен за качване на хора, тъй като не бил вишка с парапет, а бил за качване и сваляне на стоки. Той бил с вилици предназначен за товарене на палети. Св.Т. виждал баба си и друг път качена на този електромотокар. Работниците от магазина стъпвали на вилицата и тя ги повдигала на 2-3 м., за да могат да нареждат стоката по рафтовете. Той нямал предпазители. Св.Т. не е виждал мотокар за хора в магазина.

Ищцата престояла 1 седмица в болницата в гр.••. Тя била изплашена, постоянно питала внук си дали ще може да ходи отново, дали ще се

възстанови напълно, била много разстроена. Нейната леля й помагала за хигиенните й нужди и за преобличане, а за храненето, биенето на инжекции за разреждане на кръвта след операцията й помагал св.Т.. Кракът на ищцата бил обездвижен с шина от горната част на бедрото до глезена. Ищцата носела шината 2-3 месеца, 4-5 месеца ищцата не можела да стъпва на крака си като се предвижвала с проходилка и патерици. Към момента на даване на показанията ищцата куцала, не можела да си свива напълно крака, като слизала по стълбите изпитвала болки, оплаквала се че има болки. Ищцата не можела да започне работа, тъй като не можела да стои дълго време права, тъй като изпитвала болки. Ищцата била притреснена за бъдещето си как щяла да изкара занапред, кой щял да я гледа. Преди падането ищцата не е имала затруднение в ходенето.

От показанията на св. У., който по време н инцидента бил началник склад в магазина, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той е бил в склада по време на инцидента, но не го е видял. Не е давал разпореждане на ищцата да сваля стоки. Всеки служител имал задължение сам да си сваля стоката, складовите работници също сваляли стока. Складовите работници и служителите в магазина си помагали взаимно. Ищцата работела като ••••••••••• в магазина. Всеки служител си имал негова стока в склада и магазина, за която отговарял. Ищцата отговаряла за отдел Домашни потреби. Ищцата паднала от електрически повдигач, който бил предназначен за повдигане на палети на височина 2,5-3 м. С него се качвали и сваляли палети, предназначен бил за товарене и нямал предпазни огради. Повдигачът се използвал и друг път от ищцата и от други служители като те се качвали на своя отговорност.

От показанията на св. К. - работник в магазина, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че е присъствал на процесната злополука, по същото време и той влизал в склада. Ищцата отишла в склада да търси нещо, което й трябвало, което било на над 3м. св.К. взел повдигача и й предложил той да се качи. Ищцата отказала, с аргумента, че тя трябва да се качи, защото щяла да познае това, което търси. Ищцата не открила това, което търси. После отишли на първия ред, ищцата разпознала стоката си в голям кашон около 1,2м. Св.К. й казал да слезе, че той щял да се качи. Ищцата опитала да изтегли кашона и да го сложи на вилиците не електроповдигача, за да го свали, но загубила равновесие, залитнала и паднала от дясната страна на електромотокара като коляното й се ударило в края на палет, който бил на земята. Ищцата започнала да стене от болка, дошъл св.У. и заедно със св.К. направили столче с ръцете си, на което седнала ищцата като я качили в автомобила на св.У.. В магазина било практика служителите да се качват на електроповдигача, който нямал предпазна ограда, тъй като бил предназначен за сваляне на палети. В магазина нямало повдигач за хора. Условията за безопасна работа с електроповдигача били разяснен на св.К., той знаел инструкциите от чужбина, където работел преди. В магазина нямало забрана за качване на хора на електроповдигача.

Въз основа на така установените факти, съдът като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за осъждане на „••••••••••••" ЕООД ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••• - партер, действащо чрез управителя Т.И.Т. да заплати на С. И. В. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, сума в размер на 15338.76 евро (30 000 лева), представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на настъпила трудова злополука на 20.07.2025г., от която ищцата е получила многофрагментно счупване на горния край на дясна голямопищялна кост /тибия/, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 20.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

• Между страните е сключен Трудов договор ••••••••, на 14.09.2022г., с който ищцата е назначена на длъжността ••••••••••••" с място на работа търговски обект •••••••••••••••••• гр. •••••.

• с Допълнително споразумение № ••••••••••••••••25 г. С. В. е преназначена на длъжност „•••••••••••", считано от 01.06.2025 г. със срок за изпитване в полза на работодателя за срок от 6 месеца.

• на 20.07.2025г. настъпила трудова злополука - ищцата се качила на електроповдигача в склада на магазина на нивото на един от стелажите, тя хванала един от кашоните и го дръпнала, при което полетяла и паднала на пода, удряйки се в подовата настилка, в резултат на това ищцата е получила фрактура в областта на дясната подбедрица. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане № •••••••••••••• от 01.08.2025 г. на ТП на НОИ, гр. ••••.

• В резултат на трудовата злополука ищцата е била във временна неработоспособност от 21.07.2025 г. до 16.01.2026 г.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи претърпените неимуществени вреди от нея в резултат на трудовата злополука, посочени в исковата молба.

Ответникът следва да докаже, наличие на съпричиняване на телесната повреда от ищцата, която е действала при груба небрежност; че е налице изплащане на обезщетение на ищцата за същия вид вреди – неимуществени, съобразно ТР № 1/2023г. от 05.03.2026г. по т.д.1/2023г. на ВКС и размерът на платеното.

Разпоредбата на чл. 200 от КТ изисква да бъде установено: а/ че ищецът към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество; б/ че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите функции на ищеца; в/ че злополуката е призната за трудова по надлежния ред; г/ че в резултат на нея са настъпили определени имуществени и/или неимуществени вреди за пострадалия и д/ че за пълното обезщетяване на тези вреди е необходимо изплащането от страна на работодателя на претендираната с исковата молба сума.

Съобразно нормата на чл.200, ал.1 от КТ работодателя отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност на работника. Претърпените вреди могат да бъдат имуществени и неимуществени. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна. Представлява прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждане на работника при извършване на работата, възложена му с трудово правоотношение. Тази отговорност не е санкция за виновно поведение на работодателя.

Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотношение като от 01.06.2025г. ищцата е заемала длъжността продавач-косултант в онект „•••••••“ гр.•••••, преди това от 2022г. ищцата е заемала длъжността ••••••••••••“. Страните не спорят и относно това, че на 20.07.2025г. е настъпила трудова злополука с ищцата на работното й място по време на изпълнение на трудовите й задължения. Страните не спорят по механизма на настъпване на трудовата злополука и по обстоятелството, че с Разпореждане № •••••••••••••• от 01.08.2025 г. на ТП на НОИ, гр. •••• злополуката е определена като трудова.

Спорът между страните е относно това дали с поведението си ищцата е проявила груба небрежност, която намаля отговорността на работодателя. От приобщената по делото длъжността характеристика на ••••••••••• се установява, че ищцата освен задължение да работи с клиенти има и задължение да подрежда стоката, за която отговаря в търговката зала и да участва в подреждането и на склада. От показанията на св.У. се установи, че в магазина е практика продава-консултантите да си свалят сами стоката от стелажите в склада, случва се да им помагат и складовите работници. Поради това съдът приема, че задължение на ищцата в качеството й на продавач консултант е било да взема сама стоката от склада, за която отговаря в случая – домашни потреби и да я нарежда в търговската зала.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се доказа, че за сваляне на стоката от стелажите в склада и търговската зала се използва товарен електроповдигач с две вилици, предназначен за качване и сваляне на палети, който не е предназначен за качване на хора и е без обезопасителни прегради. В магазина е практика служителите да използват този електроповдигач като се качват на едната вилица, за да достигнат до стоката, която им е нужна. Така се е случило и с ищцата, на 20.07.2025г. тя се е качила на вилицата на електроповдигача, за да вземе кашон, намиращ се на първия рафт на стелажа в склада, в опита си да издърпа кашона, за да го качи на електоповдигача ищцата е залитнала и паднала на земята като си е ударила коляното на палет, който се е намирал там, което е довело до многофрагментарно счупване на големия пищял на десния крак.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че в магазина е нямало електроповдигач предназначен за качване и спускане на хора, поради това те са използвали този предназначен за сваляне и спускане на палети. Работодателят в декларацията подадена до НОИ за процесната трудова злополука е посочил, че тя е настъпила по време на местене, качване и сваляне на стоки като ищцата е използвала електрически повдигач по необезопасен начин без използване на предпазен колан. Това изявление съдът приема за извънсъдебно признание от ответника, че той е знаел, че процесния електроповдигач се използва за повдигане на служителите му, въпреки, че е предназначен само за повдигане на палети и щом според работодателя електроповдигача е използван по необезопасен начин без поставен предпазен колан това е средството осигурено от него за повдигане на служителите му в магазина за изпълнение на трудовите им задължения.

Според чл.3, ал.1 от ЗЗБУТ работодателя е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Според чл.4, ал.1 от ЗБУТ работодателят следва да осигури ЗБУТ като прилага необходимите мерки част, от които са превенция на професионалните рискове; предоставяне на информация и обучение;осигуряване на необходимата организация и средства. Според ал.3 работодателят следва да осигури превенция на риска като прави оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати, ограничаване на рисковете при източника на възникването им; приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия; замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно; обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори; даване на съответни инструкции на работещите.

Според чл.8 от ЗБУТ работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите, като изборът му се извършва съобразно със специфичните условия и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му.

Според чл.11, ал.1 от ЗБУТ за избягване на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести при организиране на работата се използват подходящи средства и оборудване.

В случаят се установи, че работодателят не е изпълнил вменените му от ЗБУТ изисквания за осигуряване на ЗБУТ на работниците и служителите в магазин •••••••••••••••••• гр.•••••.

Длъжностната характеристика на ••••••••••• изисква работа с тежки предмети – палети, кашони, вземането им от склада, подреждането им на рафтове в търговската зала, поради което работодателят следва да осигури средства, с които да избегне ръчното им повдигане. Осигуряване на електроповдигач само за палети не представлява изпълнение на това задължение на работодателя, тъй като спецификата на работата изисква кашони да се свалят от рафтовете и да се местят ръчно от служителите на електроповдигача, който не е предназначен за качване от хора. Работодателят е следвало да осигури електроповдигач за хора, който да е снабден с платформа с оградни съоръжения, които да предпазват от падане работниците при повдигането им на височина и свалянето на кашони със стока. Това не е сторено от ответното дружество, поради което работниците и служителите му, за да могат да изпълняват вменените им задължения е следвало да използват електроповдигач предназначен за палети, който не е обезопасен по никакъв начин и да рискуват здравето и живота си по този начин. Работодателят е допуснал това да се превърне в практика в магазина в гр.•••••, като мълчаливо се е съгласил с този риск без да извърши каквато и да е превенция върху него. По делото са приобщени писмени доказателства за проведен годишен инструктаж на служителите, включително и на ищцата и на инструктаж при сменяне на длъжността, но не е ясно какво е неговото съдържание и дали служителите в магазина са били инструктирани как се работи с електроповдигача и, че е забранено негово използване за повдигане на хора. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели в магазина е било практика използването на електроповдигача за повдигане на служители, а от показанията на св.К. и св.У. става ясно, че качването на електроповдигача не е бил забранено. Това се установи и от извънсъдебното признание на работодателя, направено в декларацията пред НОИ за настъпване на трудовата злополука, коментирано от съда по-горе. Поради това съдът намира, че инструктаж конкретно за начина на ползване на електроповдигача и че той не може да се ползва за повдигане на хора не е провеждан.

Предвид горното работодателя не е изпълнил вменените му от ЗЗБУТ задължения да осигури ЗБУТ на своите работници и служители.

Съобразно разпоредбата на чл.201, ал.2, т.1 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, която съдебната практика определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая съдът намира, че това не е налице. Работодателят не е осигурил никакво средство, което е предназначено конкретно за повдигане на хора, което да може да бъде използвано от служителите му, за да изпълняват вменените му от него задължения. Работниците са използвали

електроповдигач предназначен само за палети със знанието на работодателя и без неговото противопоставяне т.е. работодателят е бил съгласен електроповдигача предназначен за палети без никакво обезопасяване да бъде използвано в трудовия процес от неговите служители. На служителите не е осигурено никакво друго алтернативно и безопасно средство, което да използват. Поради това не може да се вмени на ищцата груба небрежност за съпричиняване на процесната трудова злополука. Причината за нейното настъпване стои изцяло в поведението на работодателя, който не е осигурил необходимите средства за труд на служителите си и не им е провел необходимия инструктаж, с който да им разясни начина на използване на процесния електроповдигач и че е забранено използването му за повдигане на хора. Предвид това възражението на ответника за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата при проявена от нея груба небрежност се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието ,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са извършени, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.

В случая, видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат на настъпилата трудова злополука на 20.07.2025г. ищцата е получила многофрагментно счупване на горния край на дясна голямопищялна кост /тибия/ ангажиращо тибиалната плато обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около три месеца. За възстановяване на костта ищцата е претърпяла оперативно лечение. Последиците от това счупване е развитие на артрозни промени. Счупването предизвиква силни болки които след обездвижването намаляват значително под въздействието на обезболяващи медикаменти. Натоварването на крайника е разрешено обичайно след третия месец. Невъзможно е да се постигне пълно възстановяване. Необходима е да се избягват физически натоварвания, периодично да се провежда физио и балнеолечение за да се намали скоростта на настъпване на дегенеративни увреждания на ставата. Походката на ищцата е накуцваща с десния крак, към момента на изготвяне на СМЕ. Движенията са пълен обем на разгъване, ограничено свиване до 100гр./норма 130гр./. Пълното клякане е невъзможно. Възможно е при промяна на времето и след физически натоварвания да има неприятни усещания в ставата, а понякога болки, оток и ограничени движения. Развитието на артрозни /дегенеративни/ промени могат да доведат до упорит болков синдром и ограничени движения които да предизвикат замяна на ставата с изкуствена.

Според показанията на св.Т. след счупването ищцата била изплашена и разстроена дали ще може да ходи отново, дали ще се възстанови напълно. В първите месеци леля й и помагала за хигиенните нужди и за преобличане, а за храненето, биенето на инжекции за разреждане на кръвта след операцията й помагал св.Т.. Ищцата носела шина 2-3 месеца и била обездвижена, 4-5 месеца ищцата не можела да стъпва на крака си като се предвижвала с проходилка и патерици. Към момента на даване на показанията на св.Т. ищцата куцала, не можела да си свива напълно крака, като слизала по стълбите изпитвала болки, оплаквала се че има болки. Ищцата не можела да започне работа, тъй като не можела да стои дълго време права, тъй като изпитвала болки. Ищцата била притреснена за бъдещето си как щяла да изкара занапред, кой щял да я гледа. Ищцата е била в трудова неработоспособност а период от почти 6 месеца.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните правнорелевантни обстоятелства, установени със заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства: характера и естеството на полученото от ищцата травматично увреждане; интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания; продължителността на периода на временна неработоспособност на ищцата, причинена от трудовата злополука; необходимостта от провеждане на периодична рехабилитация; начинът на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило – неосигуряване на ЗБУТ от работодателя; преживените от ищцата болки, стрес и уплаха продължителния срок на възстановяване; обездвижването на ищцата за около 3 месеца и последващото използване на помощни средства за предвижване около 1-2 месеца; необходимостта от обслужването й от трети лица за периода на обездвижването; възрастта на ищцата – почти на 61 години към момента на настъпване на трудовата злополука; невъзможността за пълно възстановяване; развитието на дегенеративни артрозни промени в ставата, водещи до вероятната необходимост от нейната подмяна с изкуствена; периодично появяващия се болков синдром във връзка с метеорологични промени и натоварване на ставата; невъзможността за пълно свиване на десния крака; невъзможността за пълно клякане; накуцващата походка; невъзможността ищцата да продължи да работи поради болките, които изпитва при продължително стоене права заради счупването.

Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Спазвайки задължителните указания в ППВС № ••••••• г., съдът приема, че обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата от 23 000 евро, отговарящо на общо

възприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Предвид дизпозитивното начало в гражданския процес това предявения иск следва да бъде уважен до предявения му размер от 15338.76 евро (30 000 лева), ведно със законната лихва за забава върху главницата от 20.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

От размерът на претендираното обезщетение не следва да се приспаднат заплатените средства от НОИ за временна неработоспособност и доброволно заплатените от работодателя средства, покриващи оперативното лечение на ищцата, каквито искания има ответното дружество. Според ТР № 1/2023г. от 05.03.2026г. по т.д.1/2023г. на ВКС, когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ. Поради това от размерът на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди не следва да се приспада размерът на полученото от нея обезщетение от НОИ за временна неработоспособност.

От приобщеното по делото преводно нареждане от ответника към ищцата за сума в размер на 4020 лева с основание – средства за лечение на травма след инцидент и заявеното от ответника в отговора на исковата молба, че това са средствата за оперативно лечение на ищцата се установява, че ответното дружество е обезщетило причинените на ищцата имуществени вреди от процеснатат трудова злополука, но не и неимуществените такива. На обезщетение подлежат имуществените и неимуществените вреди от трудова злополука. Поради това присъденото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди не следва да се намалява със заплатеното от работодателя обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за оперативното й лечение.

По разноските:

Страните са претендирали разноски като такива се дължат на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по делото по силата на закона, поради това на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавната такса по делото в размер на 613,55 евро и заплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на 350 евро следва да бъдат заплатени от ответника в полза на ВРС.

Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Съдът предвид Наредба №1/ № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, извършената от процесуалния представител на ищцата адв.Д. адекватна защита на нейните права по делото, което предвид наведените от ответника възражения се явява с фактическа и правна сложност, активното участие на преупълномощен от адв. Д., адв.Г. в проведените по делото две осз определя адвокатско възнаграждение на адв.Д. в размер на 1534 евро без ДДС и 1840,80 евро с ДДС, тъй като адв.Д. е регистриран по ДДС. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1840,80 евро с ДДС.

По така изложените съображения Варненският районен съд