Решение № 589 от 26.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5811/2026 г.

На основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът към Решение Рег. № 589/26.08.2026 по ЧНД № 5811 /2026г. на СГС Производството е по реда на чл. 44 от Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по искане на СГП за разглеждане и привеждане в изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 16.03.2023г. от Окръжен съд в гр. Тарнобжег, Република Полша във връзка с влязла в сила присъда от 19.04.2021г. по дело № II K 408 / 20 на Районен съд Тарнобжег, Република Полша, с която на полския гражданин Д. П. П. /D.Р.Р./, роден на •••••••• г. в гр. Щум, Република Полша, с персонален № •••••••• е наложено наказание „лишаване от свобода”, в размер на шест месеца за престъпление по чл. 286 §1 от НК на Република Полша. При разясняване на възможността исканото лице да даде съгласие за предаване и за отказ от принципа на особеността, Д. П. П. /D.Р.Р./ заяви, че не дава съгласие за предаване и не прави отказ от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА. Поради това делото продължи по общия ред. В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа внесеното искане. Излага съображения, че ЕЗА е издадена от компетентен орган и за престъпление измежду изброените в чл. 36, ал. 3, т. 8 от ЗЕЕЗА, което в същото време представлява и престъпление по чл. 209 от българския НК. ЕЗА отговаря и на изискванията по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА - издадена за наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер над 4 месеца, а именно 6 месеца, както и на чл. 37 от ЗЕЕЗА - придружена е с превод на български език и съдържаща всички необходими реквизити. Прокурорът заявява, че не са налице основанията за отказ да се изпълни ЕЗА, визирани в чл. 39 и в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, както и такива за отлагане на нейното изпълнение. Счита, че съдът следва да постанови Решение, с което да предаде исканото лице на властите на Република Полша и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА да постанови и постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото му предаване. Назначеният служебен защитник на исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./ - адв. Л. моли да бъде оставено без уважение направеното на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА искане на СГП. Подзащитният й бил обявен за международно издирване от полските съдебни власти въз основа на ЕЗА, подробно описана в искането и заявява, че не дава съгласие за доброволно предаване на полските власти, както и че не е знаел за водено дело в гр. Тарнобжег, Полша и за дата на съдебно заседание, като поради това обстоятелство, не е имал възможност да си ангажира адвокат, не знае дали му е бил назначен служебен защитник. Също така не е знаел, че производството е протекло задочно, не е получавал призовки и не е уведомен за присъдата, която е издадена от съответния съд. В момента имал адвокат в Република Полша, който правел постъпки да се оттегли ЕЗА. Моли съда да не взема най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и да не се уважава искането на СГП. Исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./ в своя защита заявява, че се надява адвокатът му в Република Полша да е направил необходимото в съда в гр. Тарнобжег за положително разрешаване на неговия въпрос. Заявява още, че работи и не иска да загуби постигнатото до момента. Съдът след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страните, намира за установено СЛЕДНОТО: В Софийска градска прокуратура е получена Европейска заповед за арест, издадена на 16.03.2023г. от Окръжен съд в гр. Тарнобжег, Република Полша във връзка с влязла в сила присъда от 19.04.2021г. по дело № II K 408 / 20 на Районен съд Тарнобжег, Република Полша, с която на полския гражданин Д. П. П. /D.Р.Р./, роден на •••••••• г. в гр. Щум, Република Полша, с персонален № •••••••• е наложено наказание „лишаване от свобода”, в размер на шест месеца за престъпление по чл. 286 §1 от НК на Република Полша. Давностният срок за изпълнение на наказанието изтича на 27.04.2046г. В ЕЗА са описани обстоятелствата, при които е извършено престъплението, а именно: На 10.10.2018г. в местността Jamnica (Ямница), действайки с намерение за извличане на финансова облага, той причинил неизгодно разпореждане с имущество на стойност 6 000 евро, като е въвел в заблуждение другата страна относно намерението си да изпълни договор за превоз на мини – багер от Италия до Полша, действайки по този начин във вреда на Piotr Jurek (Пиотр Юрек). Дадена е и правна квалификация на престъплението по чл. 286 § 1 от НК на Република Полша – измама. Исканото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата. Районният съд в Тарнобжег е изпратил призовка за съдебно заседание, насрочено за 19.04.2021г., на адреса, посочен от Д. П. П. /D.Р.Р./, но призовката не е получена от него. На основание чл. 139 §1 от НПК на Република Полша призовката е била приложена към делото с правните последици на надлежно връчване, тъй като исканото лице не е предоставило алтернативен адрес за връчване на съдебни писма, въпреки че е бил уведомен за това си задължение на 24.10.2019г. в хода на производството, водено от Районната прокуратура в гр. Сталова Вола. В резултат на това, на основание чл. 374 § 1 от НПК на Република Полша, съдът е преценил, че присъствието на подсъдимия не е задължително и е провел съдебното заседание в негово отсъствие, в резултат на което на 19.04.2021г. Районният съд в Танобжег постановил присъда срещу Д. П. П. /D.Р.Р./ С оглед обезпечаване присъствието на исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./ в производството за разглеждане на Европейската заповед за арест, с Определение Рег. № 4596/20.08.2026 по ЧНД № 5728/2026г. по описа на СГС по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". Съдът не изиска от издаващия ЕЗА орган гаранциите, предвидени в чл. 5, § 3 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г., респ. чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА , тъй като исканото лице е задържано при гранична проверка за влизане в Република България, не е гражданин на Република България и няма статут на постоянно пребиваващ на територията й чужденец. В съдебно заседание исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./ заяви, че не се отказва от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА. От така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Софийски градски съд намира, че са налице условията за предаване на исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./, визирани в разпоредбата на чл. 36 от ЗЕЕЗА. ЕЗА е издадена за лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода не е по – малко от 4 месеца, а именно за срок от шест месеца. Наложеното наказание е за деяние, за което не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 36 ал. 3 т. 20 от ЗЕЕЗА – мошеничество, но аналогично престъпление съществува и по българския НК, а именно измама по чл. 209 ал. 1. Самата европейска заповед за арест отговаря по форма и съдържание на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 37 от ЗЕЕЗА – издадена е в писмена форма, с изискуемото от ал. 1 съдържание и придружена с препис на български език. В нея се съдържат данни за самоличността и гражданството на исканото лице; има данни за издаващия орган, влязлото в сила Решение на Районния съд в Тарнобжег от 12.11.2021г. по дело със сигнатура II Ko 1147/21 относно разпореждане за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с присъда на Районния съд в Тарнобжег от 19.04.2021г. по дело № II К 408/20; описани са обстоятелствата, при които е извършено престъплението и е посочена правната му квалификация и наложеното наказание. Съдът намира, че не са налице абсолютните основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни европейската заповед за арест, тъй като престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция. Настоящият съдебен състав не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или че присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство. Наред с това, не са налице и основанията, при които съдът има възможност за преценка дали да откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като за престъплението, за което е издадена заповедта, преди получаването й, срещу Д. П. П. /D.Р.Р./ не са водени и не са прекратени наказателни производства на територията на Република България. Съдебният състав намира, че не следва да обсъжда въпроса дали е изтекъл давностният срок за изпълнение на наложеното наказание съгласно българското законодателство, тъй като той е релевантен, ако престъплението е подсъдно на българския съд, какъвто настоящият случай не е. Значение в случая има въпросът за изпълнителската погасителна давност по закона на Република Полша, която в случая изтича на 27.04.2046 г. Относно предвидената в чл. 40 ал. 2 от ЗИНЗС възможност съдът да откаже изпълнение на ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановено в съдебен процес, на който лицето не се е явило лично и не е налице спазване на нито едно от условията, предвидени в съответните т. 1 – 4, съдебният състав прецени, че това е една правна възможност, а не задължение на съда, тъй като това е едно от факултативните основания за отказ за изпълнение на ЕЗА, което се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото. В настоящия случай съдебния състав счете, че не следва да отказва изпълнението на процесната ЕЗА, издадена спрямо полския гражданин Д. П. П. /D.Р.Р./, независимо, че наказателното производство, водено от компетентните полски власти срещу исканото лице, е протекло задочно, в негово отсъствие. Не е спорно, че исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./ е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Той не е намерен за връчване на призовка за съдебно заседание на посочения от него адрес, но същата е била приложена към делото с правни последици на надлежно връчване, тъй като той не е предоставил алтернативен адрес за връчване на съдебни писма, въпреки че е бил уведомен за това си задължение на 24.10.2019г. в хода на производството, водено от Районна прокуратура в гр. Сталова Вола. Същевременно, в процедура като настоящата, която има за цел постигане на сътрудничество между държави членки на ЕС и се основава на взаимно доверие и зачитане действието на правните актове, постановени от съдебни органи на държавите членки, националният съд не може да прави преценка, нито се явява контролна инстанция за спазването на процесуалните изисквания по закона на издаващата държава. Поради това, не следва да бъде отказвано изпълнението на ЕЗА на посоченото основание. Не са налице основания по чл. 52 от ЗЕЕЗА за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на ЕЗА. По изложените съображения и преценявайки, че са налице предпоставките за предаване на полския гражданин Д. П. П. /D.Р.Р./ в изпълнение на ЕЗА, като същевременно не са налице основанията по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, настоящият съдебен състав прецени, че следва да бъде удовлетворено направеното искане за предаване на компетентните власти на Република Полша на полския гражданин Д. П. П. /D.Р.Р./ за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, в размер на шест месеца, наложено му с влязла в сила присъда от 19.04.2021г. по дело № II K 408 / 20 на Районен съд Тарнобжег, Република Полша, за престъпление по чл. 286 §1 от НК на Република Полша. На основание чл. 44, ал. 7 изр. 2 от ЗЕЕЗА и с оглед постановеното решение, съдът взе по отношение на исканото лице Д. П. П. /D.Р.Р./мярка за неотклонение „Задържане под стража" до фактическото предаване на лицето на компетентните власти на Република Полша. Ръководен от гореизложеното, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.