Решение № 562 от 13.7.2023 г. на Районен съд - Шумен по дело № 460/2022 г.

Производство по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по искова молба, от Е. С. Д., против „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен “ гр. Шумен, в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени, както следва: 1/конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен“; 2/обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „трудотерапевт“ с място на работа ЦСРИ гр. Шумен; 3/осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът да плати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението през периода от датата на прекратяване на трудовия договор до подаване на исковата молба в размер на 5 517.66 лв., ведно с искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателно плащане. Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че между страните бил сключен Трудов договор № 100/25.01.2010 г., съгласно който била назначена на длъжността „трудотерапевт“ в „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен“. Със Заповед № 3/22.02.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, връчена на 22.02.2022 г., ответникът прекратил трудовото правоотношение, считано от 23.02.2022 г.. Намира прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, а издадената Заповед за незаконосъобразна. Твърди, че работила при ответника в продължение на 12 години, като изпълнявала съвестно и стриктно трудовите си задължения, при спазване на изискванията на Кодекса на труда, длъжностната характеристика и вътрешните нормативни актове на ответника. Не са й били налагани дисциплинарни наказания. С Експертно решение № 1145 от 071/14.05.2012 г. на ТЕЛК към МБАЛ АД Шумен, била инвалид със 100 % увреждане, с общо заболяване - детска церебрална парализа-квадрипраретичен синдром-умерена степен; симптоматична епилепсия-парциални припадъци с интервали от седмици, като лекарската комисия е определила право на работа според квалификацията и възможностите й. Проблемите на работното й място започнали след като за директор била назначена г-жа С. К.. От този момент до прекратяване на трудовото правоотношение, директорката започнала да осъществява натискът върху нея за подаване на молба за напускане, тъй като за освобождаването й по други причини като трудоустроен работник ищцата се ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и за освобождаването й следвало да се иска предварително разрешение на Инспекцията по труда. Твърди, че била обиждана, както и че директорката й оказвал психически тормоз и принуда. С течение на времето нещата ескалирали. През цялото време й се натяквало, че не си изпълнявала служебните задължения и потребителите не искали да работят с нея. Не била допускана до санитарните помещения, не можела да ползва минерална вода за пиене от диспенсъра, определеното й работно място било до вратата. Била упреквана, че нямала лична хигиена и други накърняващи честта и достойнството й нападки и обиди. Твърди, че на 22.02.2022 г. пристигайки на работното си място била заплашена, че ще бъде извикана полиция, ако не напусне работа по собствено желание. Това много я разстроило и под натиск и заплаха написала молба за освобождаване, в която изрично написала, че я подава под натиск. Непосредствено след молбата за напускане, подала втора молба, в която написала, че молбата й за напускане следва да се счита за невалидна, тъй като е написана по принуда. Независимо от това й била връчена Заповед № 3/22.02.2022 г., за прекратяване на трудовото правоотношение. Всичко това й се отразило на здравословното състояние, чувствала постоянен дискомфорт, наложило й се да потърси лекарска помощ, за което и бил издаден болничен лист. Всички тези действия я принудили същия ден да подаде жалба до ОД на МВР, гр. Шумен и жалба до Комисия за защита от дискриминация. Счита, че с всички описаните факти и обстоятелства по безспорен и категоричен начин се доказвало осъществения спрямо нея натиск и принуда да подаде заявление за напускане, против волята й, чрез осъществения на работното й място непрестанен психически тормоз и извършено спрямо нея изнудване да се разпореди против волята си със свое право. Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършил спрямо нея и дискриминационни действия - освободена била по личен признак. Спрямо нея било налице психическо въздействие, непрестанен психически тормоз и били използвани заплаха възбудили у нея основателен страх за живота и здравето й. Моли съдът да отмени Заповед № 3/22.02.2022 г. на директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания - Община Шумен“ като незаконосъобразна; да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението - „Трудотерапевт“, с място на работа ЦСРИ гр. Шумен; ответникът да бъде осъден да й плати обезщетение по чл. 225 КТ за времето през което останала без работа, в общ размер на 5 517, 66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор. Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Признава, че на ищцата не са били налагани дисциплинарни наказания, въпреки че ръководителят на центъра получавал многократни устни и писмени оплаквания от потребители и няколко пъти са и искани писмени обяснения за нарушение на трудовата дисциплина. Сигнали за отстраняване на ищцата от работа били пращани и до Кмета на Община Шумен. Жалба до кмета на Община Шумен имало подадена и от служители в центъра, които описвали, че ищцата няма изградени трудови навици и останалите колеги поемали работата и; че само стояла и спяла на стола си; че са подложени на тормоз от близките и; че с поведението си стресирала и затруднявала колегите си, но въпреки това, никога не била заплашвана, нито физически, нито психически. Твърди се, че Директорите на центъра са се опитвали да подходят с разбиране, толерантност, емпатия и съпричастност към физическите ограничения на ищцата, свързани със заболяване. На 22.02.2022 г. служител в центъра установила, че ищцата записва разговорите между служителите с устройство, поради което със Заповед № 5А/22.02.2022 г. била назначена комисия и от ищцата били изискани писмени обяснения, в които тя не отрекла, че използва записващо устройство, след което вечер баща й прехвърлял записа на личния си компютър, когато имало нещо на него. С Констативен протокол № 02/22.02.2022 г. ищцата доброволно предала записващо устройство, като обяснила за многократното му използване. Оспорва по реда на чл. 193 ГПК, истинността на представено към исковата молба писмено доказателство - молба, в която ищцата заявява, че молбата и за напускане е написа по принуда, както и че положеният текст „с уважение“ и „подпис“ принадлежи на ищцата. Претендира разноски. В хода на проведените по делото съдебни заседания, както и в представените по делото писмени защити, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното: Съгласно Експертно решение № 1145 от 071/14.05.2012 г. на ТЕЛК към МБАЛ АД Шумен /л. 9/, както и Експертно решение № 1318 от 088/04.06.09 г. на ТЕЛК /л. 230/, ищцата е инвалид 100%, без чужда помощ, пожизнено, с диагноза „спастична церебрална парализа“, като може да работи според квалификацията и възможностите си /чл. 78, ал. 4 от НМЕ/ По делото е прието за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищцата е била на валиден Трудов договор № 100/25.01.2010 г. /л. 8/ с ответника, сключен между Община Шумен и Е. Д., за длъжността трудотерапевт, както и, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания - Община Шумен”(ЦСРИ) /л. 7/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, след подадена молба от ищцата за освобождаване вх. № 05/22.02.2022 г., по описа на ЦСРИ Шумен /л. 361/. Със същата заповед е разпоредено да на служителя да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван три работни дни платен годишен отпуск. Ищцата е представила и по делото е приета Молба от 22.02.2022 г. /л. 11/, с коята оттегля молбата си до Директора ЦСРИ за прекратяване на трудовото правоотношение. След оспорване от страна на ответника по реда на чл. 193 ГПК, и дадената възможност по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК с протоколно определение от № 390/21.04.2022 г., тази молба е изключена от доказателната съвкупност, поради изрично заявеното от ищцовата страна, че не желае да се ползва от този документ – Заявление № 5217/19.04.2022 г. /л. 333/. Със Заповед № 5А/22.02.2022 г. /л. 100/ Директорът на ЦСРИ-Шумен назначава комисия, която съствя Констативен протокол № 02/22.02.2022 г. /л. 101/ според който на 22.02.2022 г. Е. Д. е „внесла в сградата на ЦСРИ, без знанието и разрешението на Директора, записващо устройство, с което са правени нерегламентирани записи на екипните срещи, лични и служебни разговори“. Записващото устройство е било доброволно предадено от Е. Д. на членовете на комисията. На 22.02.2022 година в саморъчни писмени обяснение /л. 102/, неоспорени от страните, дадени по повод предаденото записващото устройство, Е. Д. обяснява, че целта и да го носи била да записва разговорите между колегите, като в устройството на конкретната дата не е имало нищо записано, но когато имало нещо записано, след работа баща и го прехвърлял на личния си компютър. С Приемо-предавателен протокол № УРИ 372000-11891/31.05.22 г., по описа на ОД на МВР-Шумен /л. 366/ от член на комисията на полицейски орган от ОД на МВР – Шумен е предадено 1 бр. записващо устройство с формат на химикал, полученото от Е. Д. на 22.02.2022 г.. Съгласно Фиш /л. 18/ брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец януари 2022 г. е в размер на 919.61 лева. Съгласно Регистрационна карта /л. 19/ на 24.02.2022 г. ищцата е заведена като безработна в Дирекция „Бюро по труда”, гр. Шумен. В свидетелстките си показания E. С. Г.а, твърди, че до преди три години била потребител на социална услуга, но след като сама прекратила отношенията си със ЦСРИ-Шумен, продължила да поддържаща близки отношение с ищцата, тъй като била много доволна от нейното отношение. Една вечер след работа Е. Д. и се е обадила по телефона и по време на разговора, хлипайки, обяснила, че същия ден напуснала работа защото я изгонили. Разказала, че шефката н а ЦСРИ-Шумен застанала срещу нея на бюрото и казала: „Подай си молбата за напускане”. Ищцата заявила „Аз не искам да напускам”, на което от шефката било отговорено: „Не, подай си молбата, защото ще извикам полицията и те ще те принудят да подадеш молба”. На въпроса: „Ели какво направи?” свидетелката не посочва отговора на ищцата. От показанията на Т. С. Н., в служебни правоотношения с ответника от 2010 г., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата не се е справяла с трудовите си задължения като трудотерапевт, което предизвиквало нагодувание у някои потребители и в тази връзка имало жалби. Изложеното в тази част се потвърждава от представени от ответника, приети и неоспорени по делото: Сигнал от 4 3 потребители от общо 56 до директора на ЦСРИ гр. Шумен № 15/08.03.2022 г., с копие до кмета на Община Шумен, изх. № 29/08.03.2022 г. по описа на ЦСРИ гр. Шумен /л. 136/; Писмо от Г. Н. до Община Шумен, рег. № 94-00-8948/10.03.2022 година и съответното Искане за даване на обяснения от 2017 г. от Е. Д.; Сигнал от Д. П.-потребител на ЦСРИ-Шумен /л. 273/; Заповед № 20/16.12.21 г. за даване на обяснения /л. 276/; Заповед № 03/02.02.22 г. за даване на обяснения на директора на ЦСРИ /л. 274/; Заповед № 04/08.02.22 г. за даване на обяснения от директора на ЦСРИ /л. 270/, както и Обяснения на Д. от 16.12.2021 г. /л. 277/; Обяснения от Е. Д. от 02.02.22 г. /л. 275/; Обяснения от Е. Д. от 08.02.22 г. /л. 272/; Т. С. Н. твърди, че след назначаване била взела под опеката си ищцата и лично многократно я защитавали от недоволството на потребителите, както и че при определени ситуации ищцата изпадала в състояния на неадекватност. Такова състояние било наблюдавано на 09.02.2022 г. когато вечерта при тръгване от работа попитала Е. Д. дали е изключила принтера, на което получила отрицателен отговор. Двете тръгнали да го изключват, при което ищцата се обърнала към свидетелката викайки: „Ти ще ме набиеш, ти ще ме убиеш.“ Заедно с колежката АН.я М. се опитали да я успокоят. След няколко дни от Общината се обадили на Директора на ЦСРИ като я упрекнали, че е допуснала Т. Н. да набие ищцата. Тава свидетелката възприела като уронване на авторитета, поради което поискала от ищцата да извика майка си и баща си, тъй като майката била човека, който идвала в центъра да се разправя със служителите при всеки конфликт с Е.. Майката пристигнала да им се кара като заявила „Център няма да има, Вас няма да Ви има, Е. ще я има. Вие познавате ли кой е мъжът ми?”, което било чуто от група потребители, 43 – ма, които се подпиС. под сигнал до кмета. На 21.02.2022 г. майката на Е. била отново в центъра да ги обвинява, колко са лоши. Пристигайки свидетелката чула майката да казва на Е.: „Записвай“. Елеца пипнала джоба си и казала „Записвам“. На следващата сутрин свидетелката отишла при Директора на ЦСРИ и споделила съмнението си, че ищцата прави звукозаписи на разговорите между служителите в центъра. Попитали я: „Ели ти нещо правиш ли, нещо записваш ли“. Тя бръкнала в единия джоб, бръкнала в другия и изкарала телефон и „химикал”, за който установили, че е записващо устройство. Събитието разстроило много колежките. След това Е. Д. саморъчно написала молбата за напускане, която била предадена на директора на ЦСРИ и резолирана положително, след което свидетелката изготвила Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. До края на този работен ден Е. била спокойна като се интересувала какви са начините за обезщетения, както и как може да кандидатства да бъде потребител в центъра. В края на работния ден на 22.02.2022 г. в центъра пристигнала майката на Е.. Свидетелката отсътвала, но от присъствалите колежки разбрала, че поводът е несъгласие с подадената от ищцата молба за напускане. Според свидетелката след скандала със записващото устроиство ищцата сама искала да напусне. По повод жалба до кмета на Община Шумен от майката на Е. Д. за прекратяване на трудовото правоотношение на дъщеря и, свидетелката по своя инициатива изготвила Становище вх. № 06/24.02.2022 г. /л. 113/ и Жалба вх. № 04/24.02.2022 г. /л. 127/. По същия подвод към трудовото досие на ищцата са приложени: Становище на директор на ЦСРИ С. К. /л. 111/; Становище на Д. Т. П.-труцотерапевт в ЦСРИ-Шумен / л. 115/; Становище от А. И.-рехабилитатор в ЦСРИ-Шумен /л. 116/; Становище от С. С. Х.-хигиенист в ЦСРИ-Шумен /л. 117/; Становище от М. С. Х.-хигиенист в ЦСРИ-Шумен /л. 118/; Становище от П. М.-шофьор в ЦСРИ-Шумен /л. 120/; Становище от А. М.-социален работник в ЦСРИ-Шумен /л. 122/; Становище на Пенка Златева-хигиенист в ЦСРИ-Шумен /л. 123/; Становище от П. С. -на длъжност психолог в ЦСРИ-Шумен /л. 124/; Становище от С. М.-социален работник в ЦСРИ ЛЗУ-Шумен /л. 125/. От показанията на А. Е. И., от 2010 г. в служебни правоотношения с ответника, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че на 22.02.2022 г., когато отишла на работа около 12, 30 ч., тъй като била втора смяна, видяла корежките си много разстроени, а Е. много притеснена, поради обстоятелството, че била хваната със записващо устроиство. В разговор със свидетелката ищцата заявила, че не е искала да носи на служебното си място записващо устройство, но го направила под натиск от майка си и баща си, както и, че много пъти им го е казвала да не го прави, защото се притеснява и знае, че е незаконно. Всяка вечер баща й прехвърлял файловете от записващото устройство в личния си компютър. Обяснила на свидетелката, че е написала изцяло доброволно молба за напускане, защото осъзнавала, че това което е направила е незаконно, поради което се е притеснила и решила да напускане. По време на разговора обяснила, че все още не била се обаждала или писала на майка си, за да и каже, че е хваната и че е предала записващото устройство, защото се притеснявала от нейната реакция, след което се разревала, според свидетелката поради емоционална нестабилност. Малко по- късно същият ден, около три - четири часа следобяд, видимо много ядосана в центъра дошла майка на Е., влизайки с въпроса „Къде е Е.“. След като от свидетелката било установено, че Е. се е заключила в тоалетната и „си е изключила телефона и че се притеснява да провежда този разговор с майка си“, майката със заповеднически тон попитала дали кабинетът на С. К. е отключен и подала лист хартия на свидетелката с думите: „дай този лист на С. К..“ Свидетелката отказала да вземе листа и се обърнала към А. М., която го приела с обещанието да го предаде на Директора. Двете служителки установили, че това е молба, с която се иска предишна молба да бъде незачетена и според свидетелката с подпис на майката, тъй като Е. Д. била през цялото време в центъра и нямала възможност да напише тази втората молба. Свидетелката обяснила на майката, че като външно лице няма право да е в сградата на ЦСРИ и, че ще предаде на дъщеря й, когато излезе от тоалетната, че я чака отвън, на което майката демонстративно отворила вратата, застанала на прага и зачакала. След като Е. се появила майката започнала да й крещи. Свидетелката се притеснила за Е. и се опитала да подслуша разговора, но майката се противопоставила, на което свидетелката обяснила, че ако не иска да им слуша разговора може да излезе отвън и там да говорят, на което майката се разкрещяла: „Ти коя си?”. От показанията на А. Г. М., в служебни правоотношения с ответника от 2010 г., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че до работното й място в ЦСРИ, Е. била водена от майка си и баща си. Като трудотерапевт Е. никак не се била справяла със зад ълженията си, защото не можела, поради което имало и сигнала от потребител Д., както и оплакване от Г. М.. На 21.02.2022 г. майката пристигнала в центъра по настояване на Т. Н., тъй като същият ден узнали, че има оплакване до кмета, за това, че последната набила ищцата, което било лъжа. Сутринта на 22.02.2022 г., около 9.00 часа, Т. и директорът се усъмнили, че Е. ги записва, защото предния ден майка й много конкретно казала на Е. „да записва”. Поискали от Е. и тя извадила от единия си джоб „химикалка”, за която установили, че има светещ диод и място за зареждане, което притеснило Е. – изчервила се, започнала да пъшка, да се върти. След около половин-един час Е. поискала лист хартия от Мелиха /чистачката/ и саморъчно написала нещо, след което го предала на Мелиха, а тя от своя страна го занесла в съседната стая, където били С. К. и Т. Н.. Тогава свидетелката узнала, че е молба за напускане. В края на работния ден на 22.02.2022 г., около четири часа, били посетени от майката на Е., която от вратата започнала да вика: „Къде е Е., защо не си вдига телефона“. Твърдяла, че са я били заключили в тоалетната. Свидетелката излязла да говори с майката, която и дала лист хартия с молба от името на Е., която не била написана от нея, за да го предаде на С. К.. След това си тръгнали, при което свидетелката чула майката да казва на Е.: „Колко пъти ти казахме да не подписваш и да не пишеш нищо“. По делото от ищцовата страна е представена от ищцовата страна и приета, като веществено доказателство, „флаш памет” /л. 381/, от нерегламентиран звукозапис на разговор проведен на 21.02.2022 г., в служебно помещение между служители на ЦСРИ – Шумен, с продължителност 2 часа и 20 минути и 40 секунди. От приетото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата по делото съдебно-гласова /фоноскопна/ експертиза /л. 480/ на аудиофайл, записан на флаш памет, с надпис „Telenor“, във формат.wav с име “Eli l.WAV.wav”, се установява, че гласът на лицето, обозначено като “Ж4: ” в “Текст на звукозаписа”, е идентичен с гласа на Д. М. Д.; гласът на лицето, обозначено като “Ж2: ” в “Текст на звукозаписа”, е идентичен с гласа на Е. С. Д.; гласът на лицето, обозначено като “ЖЗ: ” в “Текст на звукозаписа, е идентичен с гласа на С. Т. К.; гласът на лицето, обозначено като “Ж1: ” в “Текст на звукозаписа”, е идентичен с гласа на Т. С. Н.. При огледа на така приетото веществено доказателство „флаш памет”, чрез звуковъзпроизвеждане, в открито съдебно заседание, в присъствието на страните и вещото лице по допуснатата по делото съдебно психологична експертиза, се установява, че 10 минути и 20 секунди от началото на записа, след като Т. Н. узнава, че Е. Д. се е оплакала, че е бита от нея на 09.02.2022 г. /по време на случката с принтера/ и това невярно твърдение е стигнало до Кмета на Община Шумен, възмутена я разпитва защо след като не е истина го е направила и настоява да извика майка си и баща си, за да уточнят, че това е лъжа, тъй като предполага, че тази лъжа е разказана на кмета на Община Шумен от бащата на Е.. По време на този разговор, както Т. С. Н., така и С. Т. К., ядосани, упрекват Е. за лъжата, която е изрекла пред майка си и баща си и която лъжа последните след това са разпространили, с което считат, че им е уронен престижа, както и се опитват да установят причината за тези неверни твърдения. Отговорът на ищцата е уклончив - че „не е очаквала тогава”, като на конкретен въпрос отговаря, че не е виждала никой никого да удря в центъра. В присъствието на майката на Е., на 37 – та минута и 20 секунди от началото на записа, след като Т. Н. и С. К. се опитват да обяснят случката с принтера, Е. пояснява, че е излъгала защото се е притеснила, но не казва от какво и защо. Майка и, без да взема отношение към установената лъжа, задава въпрос: „Така, какво ще правим от тук нататък?”. До приключване на записа разговорът се води между служителите и майката в присъствието на Е. /която не взема участие/, като преминава от открито противопоставяне от страна на майката до възможност за някакъв диалог или промяна, като в края на записа от нейна страна идва идеята, че служителите следва да коригират поведението си спрямо ищцата, като от последната се иска само да обещае да казва истината, т. е. по-скоро центърът да се нагоди към нуждите на Е., отколкото позициите да се срещнат някъде. Според вещото лице, от записа се чува основно загриженост от страна на персонала по отношение здравословното състояние на Е., а като фон /и то през загрижеността/, нуждата по някакъв начин да се променят някои неща в действията на ищцата, които са в противоречие с това което трябва да се случва като трудова дисциплина и като взаимоотношения с потребителите. Според вещото лице, тъй като Е. се ражда със сериозен здравословен проблем, майката я е обгрижвала и продължава да я обгрижва изключително, поради което са в симбиотична връзка и без нейно присъствие не може да взема автономни решения, т. е. емоционално отделяне между двете няма и на практика Е. е много свързана с майка си, която също има преживяване и за това прекалено много я подкрепя. В този смисъл, според вещото лице, за да се чувства добре, Е. би излъгала майка си, тъй като се страхува повече от нея, отколкото от колежките си. От друга страна според вещото лице поведението на майката по време на разговора има за резултат насаждане на негативно отношение у Е. към членовете на колектива и омаловажаване авторитета на директорката, както и, че тя има интелектуалния, инкубиктивния ресурс, да чуе забележка от членове на колектива, но след като се върне в къщи и обсъди с родителите си решението й - да има ли корекция в поведението или не, е на база това, което й се подава от дома и в частност от майка и. Според вещото лице в началото на записа разговорът е емоционално много натоварен – разговарящите са в състояние на афект и не са в състояние да вземат рационални решения. В процеса на разговора афектът спада и в края разговорът завърши оптимистично като изобщо няма напрежение, нито от страна на работещите в центъра и участващи в разговора е стоял въпросът, че Е. трябва да напусне сега и веднага, при което би следвало по по-добър начин да се включва интелекта и решенията да бъдат съобразени и логично обосновани, т. е. да го няма афекта. В този смисъл, ако в началото на разговора, под въздействието на афекта и острите реплики на Т. Н. и С. К., Е. е взела едно решение, след това при спадането на афекта следва да е променила своето решение, а предвид, че молбата за напускане е написана на другия ден след записа е имало достатъчно време страстите да се успокоят и да вземе адекватно решение. Изводът на вещото лице е, че от този разговор няма повод Е. да си пуска молбата за напускане. От приетото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата по делото съдебно психологична експертиза /л. 509/ се установява, че заболяването, на Е. Д. е от най-ранната кърмаческа възраст и е налагало дълги години лечение и рехабилитация, като тя е била зависима от грижите на близките си. При порастването и обаче не настъпва отделяне и автономия от родителите и, които и до момента активно участват в живота и. В живота на Е. Д. липсват възможности да попада в различни социални ситуации и да трупа богатство от стратегии за справяне. Въпреки, че се намира в средна зряла възраст, се проецира зависимост на контрола от този на значимите други или на всички, които тя възприема като авторитети. Е. Д. е пасивна личност, с ниско равнище на изградени копингстратегии за решаване на сложни ситуации. Всички описани особености и психодинамиката на взаимоотношенията и със семейството и социалното обкръжение сочат, че тя е лесно внушаема, управляема и манипулируема, като това касае с еднакъв интензитет, както семейството, така и социалния кръг, което води до изразени трудности и липса на адекватна автономност при вземане на решения. Според вещото лице, след изслушване на записа поведението и решенията на ищцата са подчинени основно на авторитета на майката и е под въпрос хипотезата доколко членовете на колектива на центъра са авторитет, особено по отношение на директора. От приетото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата по делото ССЕ /л. 374/ се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за 1 месец, считано от 22.02.2022 г. възлиза на: брутно трудово възнаграждение - 919, 61 лева; брутно трудово възнаграждение за 1 работен ден - 45, 98 лева; брутно трудово възнаграждение за 6 месеца /за период от 22.02.2022 г. до 22.08.2022 г./ - 5 517, 66 лева; брутно трудово възнаграждение до датата на съдебното заседание 13.06.2022 г. - 3 364, 93 лева. Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното. Основателността на предявеният главен, конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен“, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищцовата страна, че в рамките на исковия период е полагала труд по силата на трудов договор при ответника; размера на дължимото и размера на брутното и нетно трудово възнаграждение за претендирания период, както и, че преди прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя е оказана твърдяната принуда да подаде молба за напускане. В тежест на ответника е да установи, че законосъобразно е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата: че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и че са спазени всички процедурни правила. Спорът между страните е относно твърдяната от ищцата принуда оказана от работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка ищцовата страна е поискала събиране на гласни доказателства, допускане на съдебно психологична експертиза и огледа на веществено доказателство „флаш памет”, чрез звуковъзпроизвеждане на нерегламентиран звукозапис на разговор проведен на 21.02.2022 г., в служебно помещение между служители на ЦСРИ – Шумен, с продължителност 2 часа и 20 минути и 40 секунди в присъствието на страните и вещото лице по допуснатата по делото съдебно психологична експертиза. Гласните доказателства са показанията на E. С. Г., които макар и на пръв поглед от незаитересован свидетел, са косвени и частични, тъй като ищцата не дава отговор на въпроса на свидетелката за причините довели до твърдяния конфликт с Директора на центъра, а предвид, че са основани само на твърдения на ищцата, дадени по телефона от дома, където е била под влиянието на родителите си, не водят до извод за оказан натиск преди подаване на молбата за напускане. Огледът на приетото веществено доказателство „флаш памет”, съдържащо разговор основно между Т. Н., С. К. и майката на ищцата, установява, че последната е излъгала родителите си за случката с принтера на 09.02.2022 г.. Този разговор е проведен на 21.02.2022 г. – ден преди подаване на молбата за напускане. Въпреки, че в началото на разговора, в състояние на афект, Т. Н. и С. К. задават остри въпроси и отправят упреци към ищцата, прадвид, че в процеса на разговора афектът спада и в края разговорът завърши оптимистично като изобщо няма напрежение, нито е стоял въпросът, че Е. трябва да напусне, както и предвид, че молбата за напускане е написана на другия ден след записа е имало достатъчно време страстите да се успокоят и ищцата да вземе адекватно решение, следва, че от този разговора няма повод Е. да си пуска молбата за напускане. Заключението на допуснатата по делото съдебно - психологична експертиза сочи, че поведението и решенията на ищцата са подчинени основно на авторитета и волята на майката и е под въпрос доколко членовете на колектива на центъра са авторитет /особено по отношение на директора/, да повлияят на взетото решение да си пуска молбата за напускане, въпреки, че проецира зависимост на контрола от този на значимите други или на всички, които тя възприема като авторитети. В този смисъл липсата на каквото и да е годно доказателство представено от ищцовата страна, което да изясни ситуацията на 22.02.2022 г. и установи твърдяния натиск да е оказан върху Е. Д. да напусне по собствено желание, изисква анализ на доказателствата представени от ответната страна. Показанията на Т. Н., А. И. и А. М., макар и в служебни правоотношения с ответника, съдът намира за логични и безпротиворечиви, продкрепени косвено от приетото по делото веществено доказателство „флаш памет”, както и пряко от анализа на прослушания разговор от вещото лице по допуснатата по делото съдебно психологична експертиза. В тази връзка съдът намира за установено, че след като Т. Н. се усъмнила, че ищцата прави запис на разговорите между служителите в центъра, което споделила с Директора на ЦСРИ, и около 9.00 часа на 22.02.2022 г. накарали Е. да си признае това и предаде записващото устроиство, притеснило Е. /изчервила се, започнала да пъшка, да се върти/, което е довело до вземане на самостоятелно решение да напусне по собствено желание. Обстоятелството, че около 12, 30 ч. на 22.02.2022 г. Е. все още не е била споделила с майка си за взетото решение; че последната пристига в центъра в края на работния ден /около 16.00 часа/, както и, че при пристигането на майката Е. е намарена заключена в тоалетната, еднозначно сочат, че се е притеснявала от реакцията на майка си, а не от действията на работещите в центъра. Този извод се налага и от прослушания запис от 21.02.2022 г., в които ясно личи властническо и нетърпящо противоречие поведение на майката спрямо Директора на ЦСРИ /въпреки, че изготвянето на записа е по нейна поръчка и тя е знаела това/, което косвено потвърждава показанията на разпитаните свидетели, че е „нахлула в служебните помещения“ и „със заповеднически тон“ започнала да дава разпореждания; да крещи на А. И.: „Ти коя си?”, както и на забележката от последната, че като външно лице няма право да е в сградата на ЦСРИ, демонстративно отворила вратата, застанала на прага и зачакала. Това поведение на майката, в присъствието на ищцата, обосновава заключението на вещото лице, че има за резултат насаждане на негативно отношение у Е. към членовете на колектива и омаловажаване авторитета на директорката, както и, че тя има интелектуалния, инкубиктивния ресурс, да чуе забележка от членове на колектива, но след като се върне в къщи да обсъди с родителите си да има ли корекция в поведението или не, като решението й е на база това, което й се подава от дома и в частност от майка и. Изложеното води до извода, че твърдяната от ищцата принуда върху нея преди прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя да вземе решение и да напусне по собствено желание, не е доказана, а от показанията на АН.я Г. М., според които след като си тръгнали, свидетелката чула майката да казва: „Колко пъти ти казахме да не подписваш и да не пишеш нищо“, се налага извода, че върху Е. Д. е оказан натиск от майката да не напуска по собствено желание, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора на „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания – Община Шумен“, следва да се отхвърли, като неоснователен. Предвид неоснователността на главният, конститутивен иск, неоснователни се явават и обусловените: иск, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „трудотерапевт“ с място на работа ЦСРИ гр. Шумен и иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът да бъде осъден да плати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението през периода от датата на прекратяване на трудовия договор до подаване на исковата молба в размер на 5 517.66 лв.. Относно разноските по делото. Правораздаването по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, независимо дали са ищци или ответници /арг. чл. 359 КТ/. Те не заплащат такси и разноски по производството /държавна такса, разноски за свидетели, експертизи и др./, включително по молби за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Когато искът бъде уважен разноските се понасят от работодателя, а когато бъде отхвърлен таксите и разноските остават за сметка на държавния бюджет. Разпоредбата не освобождава работниците и служителите от отговорността за разноски, направени от другата страна, когато тя е спечелила делото - в тези случаи на общо основание служителят дължи на работодателя направените разноски по делото за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК и при този изход на спора ищцовата страна следва да бъде осъдена да плати същите в претендирания размер - 1720 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, съдът