Решение № 10552 от 1.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 74810/2024 г.

Гражданско дело № 20241110174810 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124,вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на Е. Т. Л. срещу „ТБАБ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2758,45 евро (5395,06 лв.), платена по Договор за стоков кредит № 4054301138/22.09.2024 г., сключен между страните, който впоследствие е прекратен поради отказ на ищцата от договора за покупко-продажба на стоките, чието закупуване е финансирано с договора за стоков кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 22.09.2024 г. ищцата е сключила с „К“ ЕООД договор за покупко-продажба на стоки извън търговския обект на стойност 5190 лева, а именно: уред за алкализация и йонизация на вода Genkai, модел Kaiteki, безкабелна прахосмукачка 4 в 1, уред за пречистване на въздух – Airflow 3000 и уред за пречистване на храна, като за финансиране на покупката сключила с банката, чрез посредничеството на търговеца Договор за стоков кредит № 4054301138. На 27.09.2024 г. ищцата изпратила електронно съобщение до имейл адреса на търговеца с прикачен стандартен формуляр за отказ, но на 01.10.2024 г. търговецът отговорил, че няма да приеме обратно стоките. На 02.10.2024 г. ищцата изпратила обратно стоките по куриер с хартиен формуляр за отказ до адреса на управление на търговското дружество, посочен в договора, но търговецът отново отказал да приеме пратката. На 04.10.2024 г. изпратила отново с куриер стоката на търговеца. На 08.10.2024 г. ищцата изпратила искане до ответната банка да удовлетвори нейното право да се откаже от договора, тъй като е упражнила правото си на отказ от договора за покупко-продажба и е върнала стоките на търговеца, но на 25.10.2024 г. банката отказала да прекрати договора за стоков кредит, тъй като търговецът твърдял, че не е получил стоката си. Впоследствие съпругът на ищцата – С Л с платежни нареждания от 24.10.2024 г. и 24.11.2024 г. извършил, от името на ищцата плащания към „ТБАБ“ ЕАД съответно за сумите 152,24 лева и за 5 242,82 лева. Поддържа, че съгласно чл. 53 ЗЗП упражняването на правото на отказ от договора прекратява задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект, като на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗП потребителят е задължен да предаде или изпрати стоките на търговеца. Излага съображения, че на основание чл. 55, ал. 4 ЗЗП търговецът може да претендира намалена стойност на продуктите, но не и да претендира, че ако един продукт е изпробван или има лош търговски вид може да откаже да го получи, а хипотезите, при които правото на отказ не се прилага са императивно посочени в чл. 57 ЗЗП и не могат да бъдат договорно разширявани, тъй като подобна клауза ще бъде неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП. Ищцата поддържа, че след като е упражнила правото на отказ от договора за покупко-продажба не е обвързана от клаузите на свързания с него договор за стоков кредит, като е ирелевантно дали търговецът е получил своята стока или не. Навежда доводи, че договорът за стоков кредит представлява свързан договор за кредит по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗПК, тъй като кредитът се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки и кредиторът използва услугите на продавача на стоката за сключване на договора за кредит, като продавачът е кредитният посредник, чрез който договорът е сключен. Съгласно чл. 56 ЗЗП когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито и да е разходи, с изключение на разходите по чл. 54, ал. 3 ЗЗП и чл. 55 ЗЗП. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ТБАБ“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че поради неприемане от страна на търговеца на отказа от договора, банката не счита за прекратен договора за стоков кредит. Оспорва обстоятелството, че ищцата е върнала закупените с договора стоки. Поддържа, че ищцата е уведомила банката за отказа си от договора едва на 08.10.2024 г., т.е. след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, и не в уговорената между страните писмена форма. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника „К“ ООД на страната не взема становище по предявения иск. Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 28, ал. 3 ЗПК. За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за стоков кредит със соченото в исковата молба съдържание, който договор е сключен във връзка с договор за покупко-продажба от разстояние от 22.09.2024 г, сключен между ищцата и „К“ ООД; че е налице възможност едностранно да се откаже от договора за прокупко-продажба от разстояние и правото на отказ е надлежно упражнено в установения за това срок (14-дневен); че в резултат от изявлението за отказ е настъпило прекратяване действието на договора за покупко-продажба от разстояние, довело и до необвързаност от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит; че търговецът е получил обратно стоката, респективно че ищцата е изпратила обратно стоката на търговеца; извършено от ищцата в полза на ответника плащане на претендираната сума, че е отпаднало основанието ответникът да получи процесната сума. При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже валидно правно основание за получаване, съответно за задържане на получената от ищеца сума за погасяване на задълженията по процесния договор за стоков кредит, или плащане на процесната сума, респективно осъществяването на всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му. С окончателния доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че на 22.09.2024 г. между ищцата и „К“ ООД е сключен договор за покупко-продажба на стоки, чието закупуване е финансирано с Договор за стоков кредит № 4054301138, сключен между ищцата и ответника „ТБАБ“ ЕАД; че на 08.10.2024 г. ищцата е оправила до ответника искане за зачитане на последиците от отказа от договора за покупко-продажба на стоки. Горните обстоятелства са не само безспорни, но се установяват и от доказателствата по делото – извадка от договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект № 220924/1М-1004/22.09.2024 г., по силата на който ищцата Е. Л. е закупила от „К“ ООД уред за алкализация и йонизация на вода Genkai, модел Kaiteki, безкабелна прахосмукачка 4 в 1, уред за пречистване на въздух – Airflow 3000 и уред за пречистване на храна, договор за стоков кредит № 4054301138, сключен между ищцата и ответника „ТБАБ“ ЕАД, по силата на който за покупката на система за пречистване на вода ищцата е получила финансиране от ответника за сумата от 5190 лв., която сума е преведена от кредитора-ответник на продавача „К“ ООД, а ищцата е следвало да възстанови същата на ответника в срок от 48 месеца. Видно от приложения в цялост договор за стоков кредит № 4054301138, в чл. 11.3. страните са уговорили, че в случай, че Потребителят е изпратил в срок уведомление за упражняване на правото си на отказ до Кредитора по реда и при условията на чл. 20 и в 30-дневния срок по чл. 20.4 е изплатил на Кредитора дължимата сума, калкулирана по начина, посочен в чл. 20.4, Договорът се прекратява на основание чл. 23.1.2. 11.4. В случай, че потребителят е изпратил в срок уведомление за упражняване на правото си на отказ до кредитора по реда и при условията на чл. 20, но в 30-дневния срок по чл. 20.4 не е изплатил на кредитора дължимата сума, калкулирана по начина, посочен в чл. 20.4, договорът продължава своето действие, при условията, при които е сключен, включително при Погасителния план по чл. 11.2, с всички последици от всяко евентуално просрочие на Потребителя (включително по първата дължима от него месечна вноска), както са посочени в чл. 16. Съгласно чл. 20.1.-20.5. потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора в срок до 14 дни, считано от датата на неговото сключване; правото на отказ от договора се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по чл. 20.1., като уведомлението трябва да бъде направено на хартиен носител или на друг траен носител, до който Кредиторът има достъп по начин, който може да бъде доказан от потребителя съгласно действащото законодателство. 20.4. Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той връща на Кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл. 9.3 лихвен процент за ден. 20.5. Отказът на Потребителя от сключения Договор влиза в сила и Договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на чл. 20.2 и чл. 20.3 и е изпълнено условието по чл. 20.4. 21.1. При предоставяне на целеви потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга, задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или от предоставяне на услугата. С клаузата на чл. 21.4. страните са уговорили, че в случай, че Потребителят упражни правото си на отказ по чл. 20.1 в посочения срок, договорът за продажба на избраната от потребителя стока, сключен между него и продавача на стоката, респективно договорът за доставката на избраната от потребителя услуга, сключен между него и Доставчика на услугата, автоматично се прекратява. В този случай продавачът на стоката, респективно - доставчикът на услугата, е длъжен да възстанови на потребителя заплатените от него авансови суми, в случай че потребителят е направил авансово плащане с парични средства, различни от паричните средства по потребителския кредит, предоставен с този договор. Съгласно чл. 21.5. потребителят е уведомен, че в рамките на договора не може да се ползва от правата по чл. 28 ЗПК, тъй като кредиторът няма сключено предварително споразумение нито с продавача на избраната от потребителя стока, нито с доставчика на избраната от потребителя услуга, според което кредити за придобиване на предлаганите от продавача стоки, респективно за ползване на предлаганите от доставчика услуги, ще бъдат предоставяни единствено от този кредитор. Съгласно чл.21.6. когато потребителският кредит е предоставен за закупуване на стока и за заплащане на услуга, избрани от потребителя, потребителят може да избере една от следните възможности: 21.6.1. Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗПК да получи избраната стока от продавача след изтичането на 14 дневния срок, в който потребителят може да се откаже от кредита; в този случай, ако потребителят реши да се възползва от правото си на отказ е достатъчно само да уведоми за отказа си кредитора в срока и по реда на чл. 20.2 и чл. 20.3, без да дължи на кредитора каквито и да било суми; 21.6.2. Предвид разпоредбата на чл. 20.1 да получи избраната стока от продавача в деня на сключване на този договор (или в друг момент преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от този договор); в този случай, ако потребителят реши да се възползва от правото си на отказ след като е получил стоката от продавача, той трябва да уведоми за отказа си "кредитора по реда на чл. 20.2 и чл. 20.3, както и да му възстанови ефективно главницата и ефективно да му заплати начислената лихва в срока, по реда и при условията на чл. 20.4. Не се спори и се установява от събраните доказателства, че процесната стока е получена от ищцата на 22.09.2024 г. При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав приема, че договорът за покупко - продажба е сключен извън търговския обект по смисъла на чл. 44 ЗЗП, а ищцата има и качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което Законът за защита на потребителите намира приложение и относно условията за връщане на закупения продукт. Сключеният между ищцата и ответника договор за стоков кредит № 4054301138 представлява свързан договор за кредит с договора за продажба на стоки, финансиран от потребителски кредит по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗПК, доколкото пряк получател на средствата е третото за договора лице - продавач на стоката „К“ ООД, чието закупуване дружеството е финансирало и при упражняване на валидно право на отказ именно това трето лице дължи връщане на получените парични средства. Видно от приложената кореспонденция по електронна поща между ищцата и „К“ ООД на 27.09.2024 г. Е. Л. е изпратила уведомление до търговеца за отказ от договора за продажба. В отговор на горното „К“ ООД е информирал ищцата, че не приема така направения отказ, тъй като било установено, че уредът за алкализация и йонизация за вода Genkei Kaiteki към момента е бил монтиран към водопреносната мрежа, а последното съгласно чл. 12.3 от договора за продажба водело до загуба на правото на отказ на основание чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП. На 02.10.2024 г. чрез куриер „Спиди“ е изпратена пратка до „К“ ООД, като видно от разписката в същата е описано, че пратката представлява техника в опаковка кашон. На 04.10.2024 г. чрез куриер „Спиди“ е изпратена пратка до „К“ ООД на друг адрес - в жк. Д, като видно от разписката в същата е описано, че пратката представлява техника в опаковка кашон. По делото е представена преписка от КЗП, образувана по жалба / сигнал рег. № Ц-03-10341/14.10.2024 г., подадена от ищцата Л. срещу „К“ ООД. От същата е видно, че ищцата е депозирала заявление до ответника на 08.10.2024 г. за отказ от сключения договор, от чийто текст се установява, че същата е посетила банков клон още на 02.10.2024 г. за заявяване на отказ от договора за кредит, но тъй като не получила становище, депозира отново заявление за отказ по чл. 29 ЗПК. Със становище от 28.10.2024 г. „ТБАБ“ ЕАД заявява, че на 02.10.2024 г. в системата на банката е регистрирано заявка за отказ от договор за потребителски кредит № 4054301138/22.09.2024 г., сключен чрез „К“ ООД, като изрично сочи, че същият е депозиран в срока по чл. 29, ал. 1 ГПК, същият не бил влязъл в сила, защото финансираната стока не била върната на продавача, като така не било изпълнено условието по чл. 29, ал. 4 ЗПК. Поради това и договорът за кредит не бил прекратен. Като част от преписката е представено и писмо от „К“ ООД, с което уведомява КЗП, че ищцата е загубила правото си на отказ на основание чл. 12.3 от договора. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14 дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. Договорът за продажба е сключен на 22.09.2024 г. От ангажираните по делото доказателства съдът приема, че ищцата е направила надлежно уведомяване на търговеца на посочената от търговеца електронна поща, като на 27.09.2024 г. е изпратила заявление за отказ от договора за продажба. С оглед изложеното, съдът приема, че ищцата надлежно се е възползвала от правото да прекрати договора за покупко – продажба на стоки извън търговски обект. Това е станало именно в предвидения 14-дневен срок от сключването му /27.09.2024 г. /. Съгл. чл. 50 ЗЗП - потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи. Основните спорни въпроси по делото са прекратен ли е договора за покупкопродажба, респективно върната ли е стоката предмет на този договора и оттам прекратен ли е и договорът за кредит. В процесния случай търговецът – продавач би имал право да откаже приемането на стоката на основание чл. 57, т. 5 ЗЗП, съобразно която разпоредбите на чл. 50 - 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. В Решение № 363/17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1900/2018 г., II т. о., ТК, е изяснено, че в приложното поле на чл. 57, т. 5 ЗЗП попадат стоки, които по своето естество и предназначение са такива, че след отварянето им от един потребител са напълно и изцяло негодни за употреба от друг потребител по хигиенни и здравни съображения. Прието е, че клаузата, че при разпечатване/отваряне на опаковката на стоката, купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл. 57, т. 5 ЗЗП, съставлява уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Наред с това следва да се посочи Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗЗП изисква, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52 ЗЗП. Няма данни сумата за закупената стока да е възстановена на потребителя, а връщането е направено в срок. Съобразно приетото в Решение № 862/15.2.2017 г. по адм. д. № 11097/2016 г. на Административен съд – София, при забележки по отношение вида на стоката – търговецът е имал правото по чл. 55, ал. 4 ЗЗП да изчисли нейната намалена стойност, но само ако е предизвикана от изпробване, различно от необходимото, за да се установят качествените характеристики на стоката. Следва да се има предвид, че други условия, за да не бъде приета стоката – законодателят не поставя. В тази връзка – възприетите от търговеца клаузи от договора, визирани в приетата по делото електронна кореспонденция, както и писмото до КЗП са в противоречие на посочените по-горе императивни правила в ЗЗП, поради което не следва да се прилагат. Същите не могат да осуетят или доведат до неупражняване правното на отказ от покупката от страна на потребителя. Процесният продукт представлява система за почистване на вода и не попада в изключенията на чл. 57, т. 5 ЗЗП, която дерогира действието на нормите на чл. 50 - 56 ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект. Както вече бе посочено, правото на отказ не се прилага за доставки на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. В тази смисъл, налице е задължително тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C-681/17, съобразно което член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че понятието "запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им" по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. В т. 40 от посоченото решение на СЕС са изложени принципните съображения, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. В т. 46 от решението се посочва, че дори в случай на пряк контакт на тези стоки с човешкото тяло може да се презумира, че след връщането им от потребителя търговецът ще е в състояние чрез обработка като почистване или дезинфекция да възстанови годността им за нова употреба от трето лице и съответно за ново пускане в продажба, без да засегне изискванията за защита на здравето или хигиенните изисквания. Това не променя факта, че в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 2011/83 във връзка със съображение 47 от нея потребителят отговаря за всяко евентуално намаляване на стойността на стоката, причинено от боравене с нея, различно от необходимото, за да се установят естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката, без обаче да губи правото си на отказ (по аналогия решение от 3 септември 2009 г., Messner, C-489/07). В диспозитива на решението е прието, че понятието "запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им" по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. В мотивите е посочено /т. 42/, че макар потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в продажба. В това отношение е достатъчно например да се припомни, че в хотелите един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че съществува пазар на употребявани матраци и че е възможно основно почистване на използваните матраци. Следвайки задължителните разяснения дадени в решението на СЕС, след като се приема, че разопакован матрак би могъл да бъде върнат в 14- дневен срок (да се упражни валидно право на отказ от договора), то на още по –голямо основание същото се отнася и за уред (система за почистване), който е разопакован. Съдът счита за нужно да посочи и че процесната вещ не представлява сама по себе си уред, който след еднократно ползване става окончателно негоден за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето или по хигиенни причини. Ето защо, доколкото закупената стока - уред за алкализация и йонизация на вода Genkai, модел Kaiteki, не попада в изключението по чл. 57, т. 5 ЗЗП, то не може да бъде ограничено правото на ищцата - потребител да се откаже от договора за покупко – продажба при нарушаване целостта на опаковката и по съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. В този случай потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП. Следователно ищцата надлежно е упражнила правото си да се откаже от договора за продажба в срока по чл. 50 ЗЗП. По отношение на възражението на ответника, че ищцата не е изпълнила задължението си съгласно чл. 55 ЗЗП да върне стоката обратно на търговеца в предвидения за това срок съдът намира следното: Вярно е, че при упражнено право на отказ потребителят следва да върне стоката, от която се отказва, но търговецът е този, който следва да осигури връщането на стоката. Такава е логиката и на разпоредбата на чл. 55 ЗЗП, съгласно която, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52. В този смисъл е и уредбата в членове от 11 до 13 от Директивата. Нещо повече съгласно съображение