Решение № 5541 от 19.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9668/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 19.03.2024г., постановено по гр.д. № 23699/2022г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, е отхвърлен предявеният от В. М. К. срещу Ц. М. Н. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за признаване, че ищцата е увеличила наследството оставено от С.Ц. Н.а /починала на 02.10.2021г./ с 30 656 лева поради извършени подобрения в съсобствен имот находящ се в гр. Банкя, ул. “Железничарска” № 7 и сграда в него, с идентификатор № 02659.2191.2883 и с идентификатор на сградата № 02659.2191.2883.1 по КККР на гр. Банкя, за период 2014г. - 2016г. Със същото решение по иск от В. К. срещу Ц. Н. е намалено на основание чл. 30 от ЗН дарствено разпореждане, обективирано в НА № 90, нот.дело 7293/1992г. на софийски нотариус, направено от С.Ц. Н.а /починала на 02.10.2021г./ в полза на Ц. М. Н. за ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 4 с идентификатор № 68134.306.55.3.3 по КККР на гр. София, със застроена площ 85, 72 кв.м, находящ се на адрес гр. С, бул. ••••••••, състоящ се от две стаи, дневна-хол, кухня, баня-клозет, антре и килер с прилежащо мазе с площ 7, 36 кв.м. и прилежащ таван с площ 3, 78 кв.м., и с припадащите се 2, 10 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен имот, със сумата от 48 253 лева, необходима за възстановяване на запазена част на ищеца В. М. К. от наследството на майка й С.Ц. Н.а, като е възстановена запазената част на ищеца в размер на 48 523/282 292 ид.ч. от имот с идентификатор № 68134.306.55.3.3. С решението е допусната на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС и чл. 69 от ЗН делба на следния имот и при следните квоти: АПАРТАМЕНТ № 4, с идентификатор № 68134.306.55.3.3 по КККР на гр. София, със застроена площ 85, 72 кв.м, находящ се на адрес гр. С, бул. ••••••••, състоящ се от две стаи, дневна-хол, кухня, баня-клозет, антре и килер с прилежащо мазе с площ 7, 36 кв.м. и прилежащ таван с площ 3, 78 кв.м., и с припадащите се 2, 10 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен имот /придобит от наследодателите - майка и баща на страните с договор за покупко- продажба на държавен жилищен имот от 01.11.1967г. от СГНС/, при съседи – на същия етаж № 68134.306.55.3.2, под обекта – няма, над обекта - № 68134.306.55.3.7 и № 68134.306.55.3.6., при квоти: 48 253/282 292 ид.части за ищеца В. М. К. и 234 039/282 292 ид.части за ответника Ц. М. Н.. Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 34, ал. 1 от ЗС, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Ц. М. Н., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото е установено, че след смъртта на М. Н. /баща на страните по делото/, въззивникът е заплащал от 01.04.1984г. до м.07.1987г. остатъкът от вноските по придобиването на собствеността на процесния имот. Общият размер на заплатената сума възлизала на 1 360 лева, представляваща 15 % от цената на целия имот, и в резултат на което плащане между ищцата и ответника е била постигната устна договорка процесният апартамент да остане в собственост единствено на Ц. Н.. Счита, че събраните по делото гласни доказателства по никакъв начин не оборват изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения. Излага, че от показанията на свид. М.К. не може да се установи по несъмнен начин, че претендираните от насрещната страна подобрения в имота в гр. Банкя са направени с лични средства на ищцата, нито в какъв размер са същите. Поддържа, че от показанията на свид. Свещаров е видно, че именно въззивникът е извършвал ремонтните дейности по покрива на къщата в гр. Банкя. Освен това твърди той да е полагал грижи за наследодателката на страните, която от 2013г. до 2020г. е живяла в негов имот, помагал й е с ежедневните задачи като пазаруване и заплащане на месечни сметки. Във въззивната жалба са изложени твърдения за допусната математическа грешка от първоинстанционния съд при определяне на запазената част на ищеца от наследството, което е довело до произнасяне свръхпетитум. Аргументира и искане по чл. 36, ал. 1 от ЗН за задържане на дарения имот, тъй като запазената част на ответника и разполагаемата част от наследствената маса надхвърлят полученото от Ц. Н. с около 15 %, поради което процесният имот не следва да се връща в наследството и да се допуска извършването на делба на същия. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 34, ал. 1 от ЗС да се отхвърлят. Насрещната страна В. М. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата В. М. К. срещу първоинстанционното решение, в частта на намаляването на процесното дарение и в частта относно определените квоти в съсобствения имот. Излагат се съображения за неправилност на изводите на СРС за недоказаност на твърдяното увеличаване на наследството чрез извършените от нея подобрения в сънаследствения имот в гр. Банкя. Поддържа, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява основателността на това искане, поради което чистият актив на наследството следва да се намали със стойността на извършените подобрения /39 974 лева/. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части, като се намали процесното дарение със сумата от 97 470 лева, а делбените части в процесното жилище да се определят съответно на 82 434/317 182 ид. части за ищцата и 234 748/317 182 ид. части за ответника. Въззиваемият Ц. М. Н. оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Излага, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от ищцата подобрения в имота в гр. Банкя, а разпитаните по делото свидетели са заинтересовани от изхода на спора и техните показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното: С договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 02.11.1967г., М. Ц. Н. и С. Ц.а Н.а са придобили по време на брака си собствеността върху следния недвижим имот: ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. ••••••••, за сумата от 8 245 лева, от която сума 1 649 лева, представляваща 20 % от стойността на имота, е внесена като първоначална вноска, а останалата част от продажната цена следвало да се изплати в срок от 20 години, при равни ежемесечни вноски от по 33, 62 лева. Съпрузите М. Н. и С. Н.а са придобили по време на брака с нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти от 09.04.1970г. правото на собственост и върху следния имот: ½ ид. част от дворно място с плодни дръвчета, съставляващо парцел IX, имоти с пл. № 2050 и 2051, от кв. 2 по плана на вилна зона гр. Банкя, с площ от 844 кв.м., с кадастрален номер 02659.2191.2883.1., върху който имот е построена през 1980г. еднофамилна жилищна сграда с площ от 58 кв.м. Видно от представеното удостоверение за наследници от 26.09.2022г., издадено от СО – район Възраждане, М. Ц. Н. е починал на 26.02.1984г., като е оставил наследници по закон – С.Ц. Н.а /преживяла съпруга/, Ц. М. Н. /син/ и В. М. К. /дъщеря/. С договор за дарение на недвижим имот от 18.05.1992г., обективиран в нотариален акт № 190, нот. дело № 7293/1992г., С.Ц. Н.а е дарила на сина си Ц. М. Н. собствената си ½ ид. част от недвижим имот, представляващ ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. ••••••••. С договор за дарение на недвижим имот от 21.02.1991г., обективиран в нотариален акт № 45, нот. дело № 1794/1991г., ищцата В. М. К. е дарила на брат си Ц. М. Н. собствената си ¼ ид. част от следния недвижим имот: ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. ••••••••. С извършените разпоредителни сделки от 1991г. и от 1992г. ответникът Ц. Н. е придобил в изключителна собственост процесния недвижим имот, като ¼ ид. част от него въз основа на настъпило законово наследствено правоприемство от своя наследодател М. Н., а останалите ¾ ид. части – въз основа на сключените договори за дарение. Общата наследодателка на страните С.Ц. Н.а е починала на 02.10.2021г., като нейни законни наследници – низходящи по права линия от първа степен, са В. М. К. /дъщеря/ и Ц. М. Н. /син/. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнооценителна експертиза, което не е било оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява пазарната стойност към датата на откриване на наследството – 02.10.2021г., на дарения имот, предмет на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и на останалото в наследството след смъртта на С. Н.а имущество, както следва: 225 834 лева за ап. № 4, находящ се в гр. София, бул. “•••••••• и 64 147 лева за ½ ид. част от имот с идентификатор 02659.2191.2883г. с площ от 844 кв.м. и на изградената в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При съобразяване на посочените правомощия, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. СРС не е бил сезиран със самостоятелен, отделен иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, който извод следва при съобразяване на изричното уточнение в този смисъл, направено от В. К. в проведеното пред въззивния съд на 04.12.2025г. публично съдебно заседание. Въззивникът-ищец е конкретизирал, че се касае до твърдение за наличие на вземане по чл. 12, ал. 2 от ЗН, представляващо задължение на наследството, което следва да се отчете при формиране на наследствената маса чрез изваждането му от останалите в наследството активи и изчисляване на чистия актив. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд е нарушил диспозитивното начало, което го задължава да даде защита на правото само в рамките на посоченото от ищеца искане /чл. 6, ал. 2 от ГПК/. Произнасянето в повече от заявеното искане е равнозначно на произнасяне „свръхпетитум“ и в тази част обжалваният съдебен акт е недопустим, като подлежи на обезсилване на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК. В останалата част процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност съдът приема следното: Основното спорно по делото обстоятелство е относно претендираните от ищцата подобрения в сънаследствения имот в гр. Банкя, извършени приживе на наследодателката на страните, и дали същите представляват увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, респективно – дали следва да бъдат включени при формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и не са били възнаградени по друг начин, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Посочената разпоредба има предвид осъществен материален принос от страна на един наследник, който е довел до уголемяване имуществото на наследодателя. Уреденият с чл. 12, ал. 2 ЗН иск почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, като конкретните хипотези на това обогатяване са по-широки от фактическия състав на подобренията - доколкото увеличението на наследството може да се обективира както като полезни разноски, които дават наличен прираст на имуществото на наследодателя, така и в "отрицателен смисъл" - чрез намаляване на пасива /например посредством заплащане на вноските по предоставен на наследодателя кредит/. Когато за този материален принос наследникът не е възнаграден /чрез плащане, дарение или завещание/, за него възниква правото при делбата да поиска да се пресметне това увеличение на наследството. Възнаграждаването от страна на наследодателя може да бъде осъществено приживе или послесмъртно - със завещателен акт. Изискването на законодателя по чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследникът, който е заявил иска си да не е бил възнаграден по друг начин е свързано с доказване на факти, сочещи на увеличение имуществото на наследника в резултат на правни действия на наследодателя. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че претенцията черпи основанието си в фактите на подпомагането, приноса за увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от друго лице, имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност изчислени към момента на откриване на наследството. Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се намира израз във всяко дадено имуществено благо - труд, пари, материали и др., но за да се приеме, че съставлява увеличение е необходима да е налице реализиран актив на наследството, т.е. нещо в повече. Увеличението трябва да е изразено в някаква форма - постройка, посаждения, изплащане на дълг и да е налице към момента на откриване на наследството. Когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз на наследството. В случая ищцата претендира да е извършила с лични средства /и труд на синовете й/ подобрения в имота в гр. Банкя, в периода от 2014г. до 2016г., изразяващи се в цялостна подмяна на ВиК инсталации от водомерната шахта в мазето; цялостен демонтаж на съществуващото покривно покритие и конструкция до плоча и монтаж на нова покривна конструкция и покривно покритие; демонтаж на съществуваща дървена дограма и монтаж на нова ПВЦ дограма на всички помещения; ремонт на стени и настилки във всички стаи. За установяване извършването на тези ремонтни дейности са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и заключение на техническаоценителна експертиза. От експертното заключение се установява, че при извършения оглед на място, вещото лице е констатирало цялостна подмяна на ВиК инсталацията от водомерната шахта в мазето /без банята на 2-ри етаж/; цялостен демонтаж на съществуващите покривно покритие и конструкция до плоча; подменен покрив, улуци и водосточни тръби; подменена дограма, външна ПВЦ; грундиране, шпакловка и полагане на латекс на стените и частична подмяна на подовата настилка с нов ламинат и изолационна подложка. Представени са фактура от 30.10.2014г. и приемо-предавателен протокол от 30.10.2014г. за закупуване на материали за ремонт на покрив; гаранционна карта от 30.10.2014г., издадена на М.Б.К., удостоверяваща закупуването на керемиди; поръчка от 16.07.2019г., по силата на която М. Котев, като възложител, е възложил на “Ролпласт” ЕООД, като изпълнител, проектирането, изработката и монтажа на комарници; поръчка от 03.06.2016г., по силата на която М. Котев, като възложител, е възложил на “Ролпласт” ЕООД, като изпълнител, проектирането, изработката и монтажа на ПВЦ дограма. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, като от показанията на свид. Б. К. и М.К. се установява, че описаните ремонтни дейности са били извършени в процесния имот в гр. Банкя. От същите, обаче, не може да се направи еднозначен извод, че те са заплатени с лични средства на ищцата. Напротив, свид. М.К. /син на ищцата/ е заявил, че той е извършил подобренията; че за водопровода през 2018г. е заплатил стойността на тръбите; сменил е настилките; подменил е покрива и дограмата. Изяснява още, че тези ремонтни дейности са били предприети, защото между неговата майка и ответника е имало устна уговорка имотът в гр. Банкя да остане в собственост на В. К., както и че е искал да пригоди къщата за живеене и е живял там след ремонта за около две години. Свид. Б. К., съпруг на ищцата, също сочи, че ремонтът е бил извършен от М.К., като единствено по отношение на дограмата в кухнята и на двата етажа е посочил, че това е станало с финансова помощ от В. К.. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че всички писмени доказателства сочат свид. М.К. като възложител и купувач, се налага извод, че ищцата не е установила по реда на пълното и главно доказване твърдението си да е вложила лични средства при извършването на ремонтните дейности и то в размер, обосноваващ принос в увеличение на наследството. Тези мотиви се налагат и при съобразяване на изричното оспорване на този релевантен факт от страна на ответника. Сторените разходи от трето за сънаследствения имот лице, което няма качеството на наследник, довели до увеличаване на неговата стойност, могат да бъдат предмет на друга облигационна претенция срещу съсобствениците. Ето защо при формиране на наследствената маса по реда на чл. 31 от ЗН не следва да се включва претендираното от ищцата увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, вследствие вложени средства и труд при извършване на ремонтни дейности в имота в гр. Банкя. По предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН: Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, във вр. чл. 28 ЗН), да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Съобразно релевираните фактически твърдения в исковата молба възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищците да са наследници по закон на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 ЗН и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с дарствено разпореждане от техния общ наследодател. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. По делото не се спори относно конкретно включените в наследствената маса имоти, притежавани от С. Н.а към датата на откриване на наследството – 02.10.2021г. При образуване на наследствената маса страните не са направили твърдения за притежавани от наследодателите задължения. Релевираната от ищцата претенция за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН е неоснователна по изложените по-горе съображения. При формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН не следва да се включва като увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН равностойност на заплатените от ответника суми за изплащане на продажната цена за имота в гр. София. Действително, по делото е установено, че в периода от 1984г. до 1987г. Ц. Н. е заплатил сума в размер на 1 360 лева за изплащане на заем за покупка на жилището. Във въззивното производство на страните са били дадени изрични указания да посочат всички елементи, формиращи наследствената маса по чл. 31 от ЗН, включително и наличието на такива, обосноваващи увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. В изпълнение на дадените указания единствено ищцата е заявила искане при определяне размера на наследствената маса да бъде приспаднато твърдяното от нея увеличение на наследството в резултат на извършените подобрения в имота в гр. Банкя. Ответникът не е посочил обстоятелства, относими към искане по чл. 12, ал. 2 от ЗН, вр. чл. 31 от ЗН. Освен това, следва да се посочи, че искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е особено приложение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин - с дарение, завещание, ползване на имота за определено време. За да е налице възнаграждаване по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, е необходимо наследникът, който има принос за увеличаване на имуществото на наследодателя, да е получил от наследодателя облага, съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице пълен икономически еквивалент. При преценката дали наследникът е възнаграден за приноса си да се увеличи наследството следва да се вземат предвид всички актове на облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали те предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от претендиращия сънаследник. При образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН се изважда само онова увеличение на наследството, за което извършилият го наследник не е възнаграден от наследодателя. Правото по чл. 12, ал. 2 ЗН се основава на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, което наследодателят приживе не е отстранил чрез възнаграждаване на наследника, който му е помогнал да увеличи имуществото си. Когато наследодателят е възнаградил наследника, помогнал за увеличаване на имуществото му, неоснователното обогатяване е отстранено, съответният наследник няма вземане по чл. 12, ал. 2 ЗН от наследството и увеличението не се изважда при образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН. В случая следва да се приеме, че извършеното от наследодателката дарение на ½ ид. част от процесния имот в полза на Ц. Н., за придобиването на който същият е спомогнал с изплащане на част от продажната цена /15 % от същата/ и е спомогнал за увеличаване на наследството, е начинът по който наследодателката го е възмездила. С предявяването на иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът отправя искане да бъде възстановена запазената му част поради нейното накърняване в резултат от извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания. Сезиран с този иск, за съда възниква задължението да извърши правно-регламентираните действия по чл. 31 ЗН и при констатация, че накърняване е налице, да постанови възстановяване на запазената част, прилагайки императивните разпоредби на чл. 32 - чл. 36 ЗН, с които са установени правилата за начина на уважаването на иска при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните дела. Произнасянето на съда по искането за възстановяване на запазената част от наследството включва не само произнасяне по размера на превишението /определен като парична сума /, което накърнява запазената част на наследник, но и за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на наследник, поискал това - в дроб, връщане на имота в наследството, или в пари, съгласно правилата на чл. 32 - чл. 36 ЗН. Посочените норми са императивни и спазването на предвидения в тях алгоритъм гарантира постановяване на законосъборазен съдебен акт. Съответно и в диспозитива на съдебното решение по предявен по реда на чл. 30 ЗН иск следва да намери ясно и недвусмислено отражение формираната воля на съда за това, каква е правната последица от установеното накърняване на запазената част от наследството - отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението, или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването (решение № 209/29.04.2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 3454/2022г. на ІІ г.о. на ВКС). Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗН предвижда, че к огато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. А според чл. 28, ал. 2 от ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая след смъртта на С. Н.а тя е оставила за свои законни наследници две деца, поради което запазената част на ищцата – низходяща по права линия от първа степен, от наследството на нейната майка, е в размер на 1/3 от наследството. Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, след което се изваждат задълженията му - за да се определи чистия актив на наследството. Едва след това мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно-оценителната експертиза, обосновават извод, че в наследствената маса по чл. 31 от ЗН, следва да бъдат включени следните недвижими имоти и вещни права: ¼ ид. част от имот имот с идентификатор 02659.2191.2883, находящ се в гр. Банкя, СО, ул. “Железничарска” № 7, с площ от 844 кв.м. и ½ ид. част от изградената в същия имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор 02659.21.91.2883.1., със застроена площ от 58 кв.м. Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че имотът е бил придобит през 1970г. по време на брака между наследодателката на страните и техния баща – М. Ц. Н.. Съпружеската имуществена общност е била прекратена през 1984г. със смъртта на М. Н. и приложение следва да намери нормата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968г. /отм. 1985г./, съгласно която при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно, след смъртта на М. Н. преживялата съпруга е придобила ½ част от придобития имот в гр. Банкя, а нейните деца – страните в настоящото производство, са придобили по силата на законово наследствено правоприемство – като низходящи по права линия от първа степен, останалата част от същия имот. Стойността на притежаваната от наследодателката идеална част от имотите в гр. Банкя, към релевантната дата – 02.10.2021г., възлиза на 32 073, 50 лева /равностойност на притежаваната от С. Н.а ½ ид. част от придобитите имоти в гр. Банкя/. Както бе посочено, по делото няма данни да са налице задължения в наследството, нито основателни претенции по чл. 12, ал. 2 от ЗН, поради което чистият актив на наследството възлиза на 32 073, 50 лева. Към тази сума следва да се прибави мислено стойността на подарената на ответника ½ ид. част от процесния апартамент, определена към момента на откриване на наследството, т.е. следва да се прибави сумата от 112 917 лева. В обобщение – наследствената маса в случая възлиза на сумата от 144 990, 50 лева. На основание чл. 28, ал. 2 ЗН и чл. 29, ал. 1 от ЗН разполагаемата част на наследодателя е 1/3 от имуществото му, а запазената част на децата му е общо 2/3, т.е. по 1/3 за всяко от децата му съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН. С оглед формираната и оценена маса по чл. 31 от ЗН запазената част на всеки от наследниците е 48 330, 17 лева, толкова е стойността и на разполагаемата част на наследодателката С. Н.а. Както се установи стойността на чистия актив възлиза на 32 073, 50 лева, като ищцата получава половината от него – сумата 16 036, 75 лева. Съпоставката между запазената част на ищцата /48 330, 17 лева/ и полученото от останалия в наследството чист актив /16 036, 75 лева/ налага извод, че е налице накърнение на запазената част, възлизащо на сумата от 32 293, 42 лева, с която запазената част подлежи на възстановяване. При преценката за възможността завещаното/подареното имущество да бъде задържано или върнато в наследството, нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗН намира приложение в случаите, когато заветник или надарено лице не е наследник със запазена част, а чл. 36, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, когато заветник или надарено лице е наследник със запазена част. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗН, когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Настоящият съдебен състав счита, че не е възможно ответникът да задържи подареното от майка си при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН. И това е така, тъй като стойността на подарената му 1/2 ид.част от апартамента възлиза на 112 917 лeва, а сборът от стойностите на неговата запазена част (48 330, 17 лв.) и разполагаемата част на наследодателя С. Н.а (също 48 330, 17 лв.) възлиза на 96 660, 34 лв. В случая не е възможно и да се постанови връщане на имота в наследството, който извод следва при съобразяване на разясненията, дадени в решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, II г.о., в което е прието, че когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяванет В настоящия случай запазената част на ищеца се явява накърнена с дарение, имащо за предмет 1/2 ид. част от недвижим имот, като ответникът Ц. Н. вече притежава на друго основание останалата ½ ид. част от него по силата на законово наследствено правоприемство от баща му и по дарение от ищцата, поради което не са налице предпоставки за връщане на имота в наследството срещу постановяването на задължение за ищеца да заплати припадащата се на него част от разполагаемата част от наследството на майка му. В разглежданата хипотеза възстановяването на запазената част на ищеца следва да се извърши чрез отделянето на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението. Въпросната идеална част съставлява дроб, в чийто числител се поставя стойността на накърнението /32 293, 42/, а в знаменателя й - стойността на дарената ½ ид. част от имота към датата на откриването на наследството на /112 917/. Възстановяването, респективно допълването следва да бъде извършено чрез намаляване на извършеното на 18.05.1992г. с нотариален акт № 190, нот.дело № 7293/1992г. дарение до размер на 32 293, 42/112 917 ид. части. Налице е несъответствие между приетите от първоинстанционния съд и от настоящия въззивен състав изводи относно размера на възстановяването и респ. размера на намалението. Предявеният иск по чл. 30 от ЗН е основателен до посочения размер. По тези съображения първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло по иска с правно основание чл. 30 от ЗН и да се постанови друго, с което намаляването на процесното дарение да се извърши със сумата от 32 293, 42 лева, необходима за възстановяване на запазената част на В. К. от наследството на С. Н.а, респективно – да се възстанови запазената част на ищцата с 32 293, 42/112 917 ид. части от дарението на ½ ид. част от недвижимия имот. По отношение на иска за делба: С оглед изхода на спора по предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН, се налага извод, че е налице съсобственост между страните по отношение на процесния апартамент № 4. Ищцата има право да участва в делбата на целия имот с част /дял/ от 32 293, 42/225 834 ид. части, при съобразяване на обстоятелството, че иска по чл. 30 от ЗН касае намаляване на дарствено разпореждане на ½ ид. част от имота, като квотата на ищцата от целия имот – предмет на иска за делба, се определя при математическа операция: ½ от 32 293, 42/112 917 ид. части. Делът на ответника Ц. Н. в съсобствения имот е съответно 193 540/225 834 ид. части. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта за делбените квоти, които да бъдат променени съобразно посоченото. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора право на разноски във въззивното производство има въззивникът-ответник Ц. М. Н.. Насрещната страна е релевирала възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е бланкетно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК /Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При съобразяване на обстоятелството, че възражението на въззивника-ищец не е мотивирано, се налага извод, че съдът не следва да се произнася по същото. Същевременно следва да се посочи, че в договора за правна помощ липсва изрично разпределение на хонорара от общо 4 200 лева по отделните обективно съединени искове, поради което следва да се приеме, че общата сума се разпределя поравно за всеки един от тях, т.е. по 1 400 лева за иска по чл. 12, ал. 2 от ЗН, за иска по чл. 30 от ЗН и за иска по чл. 69 от ЗН. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззивникът-ответник има право да получи пълния размер на адвокатското възнаграждение от 1 400 лева. Въззивната жалба в частта по иска с правно основание чл. 30 от ЗН е частично основателна, поради което в полза на Ц. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /пропорционално на определения с настоящото решение размер на намалението, респективно – възстановяването/. Същата сума за адвокатско възнаграждение следва да се определи и по отношение на иска за делба – пропорционално на определените от съда квоти в съсобствеността. Или общото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 124, 84 евро /с левова равностойност от 2 200 лева/. Дължимата държавна такса е в размер на 81 лева – определена пропорционално на уважената част от въззивната жалба и съобразно общо заплатената за въззивното производство държавна такса в размер на 284 лева. Общият размер на дължимите в полза на въззивника-ответник съдебни разноски възлиза на сумата от 1 166, 26 евро /с левова равностойност от 2 281 лева/. Независимо от погрешната преценка за размера на накърняването и начина на възстановяването, както и относно делбените квоти, първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за отговорността за направените разноски в производството пред СРС, изхождайки от правилното разбиране, че искът по чл. 30 ЗН и иска за делба са основателни. Въззивният съд констатира, че правилни са и направените изчисления в тази връзка, поради което не е налице основание за преразглеждане на произнасянето на СРС по отношение на присъдените с решението разноски, включително и в частта относно присъдените разноски на ответницата в частта по претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Независимо от обезсилването на решението в частта по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, то ищцата дължи възмездяване на сторените от насрещната страна съдебни разноски, но не на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК /в този смисъл е решение № 18 от 21.01.2025г. по гр.д. № 4857/2022г. по описа на ВКС, Второ ГО/. Така мотивиран Софийският градски съд,