Решение № 105 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 118/2026 г.

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК 104055066, със седалище и адрес на управление гр. •••••••••, представлявано от управителя И. И. останал недоволен и чрез адв. А. Б. и адв. А. Ч. обжалва Наказателно постановление № 04-2500183 от 09.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, с което, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1533,88 евро за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1.29 и т. 3.1 на приложение № 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ. Поддържа, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като АНО не е обсъдил възражението срещу АУАН и доказателствата по преписката и не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Излага, че не са събрани конкретни доказателства, свързани с вида на почвата, както и каква е дълбочината на изкопа. Поддържа, че НП е издадено и в противоречие с материалния закон, тъй като нарушението не е доказано. Твърди, че липсва задължение за укрепване на изкопа предвид дълбочината му, а така също и предвид характера на почвата. Излага съображения. Моли съда да отмени НП като издадено в противоречие с процесуалния и с материалния закон. Претендира присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. Ч. от САК жалбоподателят поддържа жалбата. Подробни съображения за незаконосъобразност на НП излага в писмени бележки. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО се представлява от старши юрисконсулт С. С., която оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП се съдържа подробно описание на нарушението, с коректно описание на съставомерните му признаци, както и изчерпателно е определена правната квалификация на нарушението, с посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Нарушението е описано с всичките си елементи, налице е пълно съответствие между описателната част на наказателното постановление и дадената правна квалификация на нарушението. Административнонаказателното обвинение се доказва по убедителен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли съда да потвърди изцяло НП. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 06.11.2025 г. контролни органи на Д „ИТ“ гр. Велико Търново – инспектор Н. М. Н. и главен инспектор Г. Р. П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в гр. Лясковец, кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ с ул. „Добранка Камбурова“, до ТП № 19, на който са извършвани строително - монтажни работи - авариен ремонт на водопровод от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД. Проверката била извършена по повод сигнал за възникнал в обекта на контрол инцидент, при който К. Г. П. на длъжност „водопроводчик“ във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД е претърпял злополука с летален изход. В хода на инспекцията по работни места, контролните органи изискали писмени сведения от работниците и служителите на жалбоподателя и пряко възприели условията, при които са били извършвани дейности от работещите свързани с авариралия водопровод, като са взели предвид обстоятелствата, в т.ч. разположената в близост бензинова помпа за вода и самата причина за извършване на изкопните работи – теч от водопровода. Констатирано е, че дейностите по отстраняване на аварията са извършвани в изкоп неукрепен от нивото на терена с вертикални стени и с височина по-голяма за неукрепени изкопи, като извършването на изкопните работи е допуснато в условия създаващи опасност от наводняване или срутване на откосите, при които извършването на изкопни работи без укрепване е недопустимо. В хода на проверката, контролните органи установили, че с оглед на извършваните работи по отстраняване на аварията на водопровода на 06.11.2025 г., представляващо извършване на строително – монтажни работи /СМР/ работодателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. В случая, при извършване на изкопни работи, при изкоп с вертикални стени, при наличие на почвени води, създаващи опасност наводняване или срутване на откосите работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите, прилагайки необходимите мерки, включително осигуряване на необходимата организация и средства, като колективни защитни средства свързани с инфраструктурата и съоръженията, например платна за защитни системи за изкопи или модулни обезопасителни системи /боксове/ и организация за тяхното използване. От писмените сведения на упълномощеното от работодателя лице инж. А. С. е видно, че на район Лясковец организация за използване на колективни средства за защита при изкопи не е създадена, тай като такива не са осигурени от работодателя. Резултатите от контрола са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2544026 от 09.12.2025 г. /л. 62-64/. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са направени 5 бр. предписания, първото от които е с цел спазване на изискванията по Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от МТСП и МРРБ, по специално на тези по т. 1.29 и т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата при извършване на изкопни работи при изкопи с вертикални стени и при наличие на подпочвени води, създаващи опасност от срутване на откосите работодателят да създаде необходимата организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица, като при извършване на изкопни работи, при изкоп с вертикални стени, при наличие на почвени води, създаващи опасност от наводняване или срутване на откосите, да прилага необходимите мерки, вкл. осигуряване не необходимата организация за ползване на колективни защитни средство – платна за защитни системи или модулни обезопасителни системи /боксове/. На 16.12.2025 г. инспектор Н. Н. съставил против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ АУАН № 04-2500183 /л. 22-23/, с който констатирал извършено от работодателя нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1.29 и т. 3.1 на приложение № 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ. АУАН е съставен в присъствието на инж. А. С. С., пълномощник на управителя на дружеството /л. 26/ и е предявен същия ден за запознаване със съдържанието и подписване. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по акта вх. № 25171514/23.12.2025 г. Направено е искане за отмяна на АУАН като незаконосъобразен поради установени процесуални несъответствия и противоречие с материалния закон /л. 66-69/. След като разгледала преписката, образувана по акта, на 09.02.2026 г. Р. С. С. –Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново издала обжалваното Наказателно постановление № 04-2500183 /л. 20-21/, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ наложила на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК 104055066, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ имуществена санкция в размер на 1533,88 евро за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1.29 и т. 3.1 на приложение № 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ. Постановлението е връчено на дружеството – жалбоподател на 11.02.2026 г. /л. 18/. На 24.02.2026 г. дружеството депозирало в пощенска станция гр. София 13 пратка с баркод PS11131051DR1, съдържаща жалбата срещу наказателното постановление /л. 118/. Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Н. М. Н., Г. Р. П., Х. К. П. и Р. К. К. и приетите по делото писмени доказателства. При така установените факти по делото се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентен съд от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила относно установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно е оплакването на дружеството – жалбоподател, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като АНО не е обсъдил възражението срещу АУАН и доказателствата по преписката и не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Видно от обжалваното НП, на стр. 3 от същото АНО е отразил, че възражението е допустимо, подадено в срок, но неоснователно. Изложените в същото съображения не оборват доказателствената сила на редовно съставения АУАН № 04- 2500183/16.12.2025 г. АНО е изложил по – надолу и други съображения в тази насока. Пак в тази връзка, на стр. 2 от НП са посочени подробно писмените материали, които потвърждават нарушението, в т.ч. 8 бр. фотоизображения и Протокол за извършена проверка № ПР2544026 от 09.12.2025 г., който е официален документ с материална доказателствена сила относно посочените в него факти. Следва да се отбележи, че е служебно известно на съда, че с решение № 2626/23.06.2026 г. по адм.дело № 120/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отхвърлено оспорването, извършено с жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД срещу принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадена с предписание № 1 от Протокол за извършена проверка № ПР2544026 от 09.12.2025 г. От събраните по делото доказателства, в т.ч. снетия снимков материал, писмените сведения дадени на основание чл. 402, ал. 1 т. 2 от КТ от представителя на работодателя, удостоверяващи неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила и Протокол за извършена проверка изх. № ПР2544026/09.12.2025 г. на Д „ИТ“ гр. Велико Търново, безпротиворечиво се установява, че при извършената проверка е констатирано липса на укрепване на изкопа, както и неизползване от работниците в обекта на колективни защитни средства – платна за защитни системи или боксове. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на 06.11.2025 г. при извършване на СМР – Авариен ремонт на водопровод, в гр. Лясковец, кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ с ул. „Добранка Камбурова“, до ТП № 19, а именно изкопни работи при изкоп с вертикални стени, при наличие на почвени води, създаващи опасност от наводняване или срутване на откосите, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК 104055066, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ в нарушение на чл. 2 чл. 2, т. 1.29 и т. 3.1 на приложение № 1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите, прилагайки необходимите мерки, включително осигуряване на необходимата организация и средства, като колективна защитни средства, свързани с инфраструктурата и съоръженията, например платна за защитни системи за изкопи или модулни обезопасителни системи /боксове/ и организация за тяхното използване. От писмените сведения на упълномощеното лице инж. А. С. е видно, че организация за използване на колективни средства за защита при изкопи не е създадена, тъй като такива не са били осигурени от работодателя на обекта. В т. 3.1. от приложение № 1, към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. се предвижда, че изкопите с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи се укрепват от нивото на терена. Съгласно т. 1.29 от приложение № 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. не се допуска извършването на изкопни работи при наличие на почвени води, създаващи опасност от наводняване или срутване на откосите или укрепването, както и в преовлажнени, песъчливи, льосовидни и насипни почви без укрепване. Показанията на свидетеля Р. К., а и самият характер на извършваната дейност /отстраняване на авария на водопроводна тръба/, потвърждават, че почвата е била преовлажнена. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 т. 3 от ЗЗБУТ предвижда, че работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително осигуряване на необходимата организация и средства. Според чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или работни места. Лицата по чл. 14, ал. 1 от 3ЗБУТ носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица /чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ/. Нарушението се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което жалбоподателят следва да носи предвидената в чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ административнонаказателна отговорност за нарушение на трудовото законодателство. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е липсвало задължение за укрепване на изкопа предвид дълбочината му. Позовава се на т. 2 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., съгласно която укрепването на вертикални изкопи не било задължително при особено плътни нескални почви до дълбочина 2,00 метра. От показанията на актосъставителя Н. Н. и свидетеля Г. П. и Акт за спиране от 06.11.2025 г. се установява, че вследствие на проливния дъжд и при свличането на земни маси, не е било възможно да се установи дълбочината на изкопа преди инцидента. Измерването му до дъното му след това не би дало представа за реалната му дълбочина. Поради това контролните органи са извели изводите си по изчисления от намерените на място предмети. При дълбочина, по-малка от 2 м., не е възможно стълбата, използвана от пострадалия, да придобие вида, в който е заварена от контролния орган. Свличането на земната маса става зад гърба на пострадалия и няма как основния удар да е на 1, 85 м. от основата й. Стандартната стълба, каквато е използвана при инцидента, е с максимална височина 3,10 м., тъй като просвета между две стъпала е 0,25 м., работната височина е 2,6 м. От снимковия материал, снет от мястото на инцидента и показанията на актосъставителя Н., става ясно, че основният удар от земната маса, примесена с асфалтови и каменни примеси, е възникнал между 8-мо и 9- то стъпало, на височина от основата на стълбата около 2 м. По – късно е извършено засипване с инертни материали на изкопа. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че укрепването на изкопа не било задължително, тъй като не бил установен характера на почвата и липсата на почвени води. Действително характерът на почвата не е установен, но именно от показанията на свидетеля Кирилов и от характера на извършваната дейност /отстраняване на авария на водопроводна тръба/ се установява, че почвата в изкопа е била преовлажнена и това обстоятелство съгласно т. 1.29 от приложение № 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е налагало укрепване на изкопа преди извършване на изкопни работи. В случая нарушението на чл. 2 чл. 2, т. 1.29 и т. 3.1 на приложение № 1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд е установено с констатациите, отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2544026 от 09.12.2025 г. /л. 62-64/ и редовно съставения АУАН № 04-2500183/16.12.2025 г., който съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ има доказателствена сила до доказване на противното. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установиха противни на отразените в АУАН констатации. Не са налице основания случаят да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В НП административнонаказващият орган е изложил подробни съображения, които изцяло се споделят от съда и не следва да се преповтарят. В съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на имуществената санкция наказващият орган освен тежестта на нарушението и настъпилата злополука със смъртен изход, е отчел, че при проверката са констатирани други 4 бр. нарушения – всички по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и обстоятелството, че работодателят е санкциониран с влязло в сила на 12.10.2018 г. НП № 04-000689/09.01.2018 г. на Д“ИТ“ гр. Велико Търново /потвърдено с решение по АНД № 224/2018 г. на РС – Велико Търново, потвърдено с решение по КНАХД № 10222/2018 г. на Административен съд – Велико Търново – л. 125-132/, поради което правилно е наложил имуществена санкция за извършеното нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ над минималния предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер на 1533,88 евро /левова равностойност 3000 лева/, която е съобразена и с целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът следва да потвърди обжалваното Наказателно постановление № 04-2500183 от 09.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново като законосъобразно. При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът счита, че е основателна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново сума в размер на 70,00 евро, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът