Решение № 73 от 7.6.2024 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 65/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. И. Д., АК - В., гр. В., служебен адрес ул. „КД” №19, пълномощник на И. В. В., ЕГН ••••••••••, адрес с. ГЛ, общ. Ч., ул. „С.” • против Решение № 122/10.10.2023 г. на РС - Б., постановено по гр. д. № 178/2022 г. с което е признато за установено по предявения от ОБЩИНА - Ч., ЕИК 000159700, представлявана от АД - Кмет, ул. „АБ“ № 55, против И. В. В. от с. гЛ, общ. Ч., обл. В., ул. „С.“ № 6, с ЕГН ••••••••••, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 - то ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на ОБЩИНА - Ч. СЪЩЕСТВУВА за сумата от 5 540.50 лв. (пет хиляди петстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки) - получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общински съвет - Ч., за периода месец януари - месец декември 2021 г. Към настоящото производство е съединено това по частната жалба на И. В. В. против определението на БРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно се поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се във въззивната жалба, че пред Районен съд - Б. е подадено заявление по чл. 410 ГПК от Община Ч. с длъжник И. В. В. за установяване дължимост на парично вземане с основание: Получено от И. В. В. без правно основание възнаграждение като лице заемащо изборна длъжност за периода януари - декември 2021 г. Районен съд - Б. бил издал Заповед № 54 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 112/2023 г. за следните суми: 7 190, 76 лева - получено от И. В. В. без правно основание възнаграждение като лице заемащо изборна длъжност за периода януари — декември 2021 г.; 87, 89 лева - лихва за забава от 07.02.2023 г. до 22.03.2023 г., Както и направените по делото разноски в размер на 144 лева - държавна такса и 1 000 лева - адвокатско възнаграждение. След подадено възражение, пред Съда била депозирана искова молба от Община Ч. с петитум: Да бъде признато за установено вземане на Община Ч. срещу И. В., получено без правно основание възнаграждение като лице заемащо изборна длъжност за периода от януари до декември 2021 г. включително, в размер на 7 190, 76 лева. Посочва се в жалбата, че съдът е постановил решение с диспозитив: Приема за установено, по предявеният от Община Ч. против И. В. В. иск, че вземането на Община Ч. съществува за сумата от 5 540, 50 лева - получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общински съвет Ч. за периода месец януари - месец декември 2021 г. Жалбоподателят счита, че основанието на ищеца е за възстановяване на суми, получени без правно основание за възнаграждение на лице, заемащо изборна длъжност, а съдът е уважил иск на непредявено основание - за получени възнаграждения като председател на Общинския съвет на отпаднало основание, което обуславяло недопустимост на съдебното решение. В случай, че въззивният съд приеме за допустим обжалвания съдебен акт, се иска да бъде отменено решението като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Според жалбоподателя съдът бил дал неправилна правна квалификация на исковите претенции - чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - получено възнаграждение като председател на Общинския съвет на отпаднало основание, в нарушение на материалния закон. Съдебното решение не съдържало мотиви защо Съдът е приел, че полученото възнаграждение е дължимо на отпаднало основание. Неправилно дадената правна квалификация обосновавала неправилно решение, при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съда е дал неправилни указания за разпределение на доказателствената тежест на страните, което опорочава и изготвения по делото доклад. Поддържа се неправилност и поради това, че е прието в обжалваното решение, че ищецът доказва основателността на претенцията си. В петитума е заявена претенция за получено възнаграждение от изборна длъжност. В обстоятелствената част на исковата молба са развити съображения, че дейността на общинските съветници е изведена отделно в т. 8 на чл. 4, ал. 1 от КСО, като дейност на лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и че изборът на общинските съветници не е избор по см. на чл. 83 и сл. от КТ и от него не възниква трудово правоотношение. В петитума не било заявено възстановяване на получени суми без правно основание като председател на общински съвет. Ето защо и исковата претенция била неоснователна и недоказана, тъй като ищецът доказвал сумите да са получени като председател, а не като общински съветник. Решението било постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно приемал, че чл. 271, ал. 1 от КТ е неприложим за възнагражденията получени от председателя на общинския съвет. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА: „Председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.” Според чл. 271 от КТ: „Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.” С отговора било въвено възражение от ответника за добросъвестно получени суми. Съдът неправилно бил анализирал относимите факти и обстоятелства и достигнал до извода, че сумите не са получени добросъвестно. От събраните по делото писмени доказателства се установявало, че преди вземане на решението на общинския съвет през месец февруари 2021 г., с което се определя кметска заплата в размер на 1 300 лева, основното месечно възнаграждение на кмета е в размер на 2 000 лева (за цялата 2020 г.). Основното месечно възнаграждение на председателя на Общинския съвет е в размер на 85 % от основното месечно възнаграждение на кмета (2 000 лв. х 85 % = 1 700 лева). От счетоводната експертиза по делото се установявало, че за 2021 г. начисляваното основно месечно възнаграждение на председателя е именно в размер на 1 700 лева. Излага се в жалбата, че през 2021 г. на Кмета е начислявано основно месечно възнаграждение в размер на 2 400 лева, а не 2000 лева, върху какъвто размер е определяно осн. месечно възнаграждение на председателя. Това било потвърдило и вещото лице при зададен въпрос в съдебно заседание. Възнагражденията се начислявали и определяли от общинска администрация. Решението на общинския съвет за намаляване на кметската заплата било оспорено от Кмета, като краен съдебен акт е постановен от ВАС на 17.01.2022 г. За 2021 г. на ответника било начислявано възнаграждение, каквото е получавал и преди решението на общинския съвет, докато на кмета било начислявано по - високо възнаграждение, без изобщо такова да е приемано от общинския съвет. Председателят на общинският съвет е получил сумите на правно основание - решение на общинския съвет, с което приема бюджета за 2020 г. и с което приема основно месечно възнаграждение на кмета в размер на 2000 лева (решение № 34/12.02.2020 г. на Общински съвет - Ч.). Претендират се разноски в производството. Иска се да бъде обезсилено като недопустимо Решение № 122/10.10.2023 г. на РС - Б., постановено по гр. д. № 178/2023 г., с което приема за установено, по предявеният от Община Ч. против И. В. В. иск, че вземането на Община Ч. съществува за сумата от 5 540, 50 лева - получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общински съвет - Ч., за периода месец януари - месец декември 2021 г. или да бъде отменено постановеното решение като неправилно. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Община Ч., в което се поддържа неоснователност на подадената въззивна жалба. Иска се да бъде оставена въззивната жалба против Решение № 122/10.10.2023г. по гр. дело № 178/23г. на Районен съд-Б., Ш-ти граждански състав без уважение като неоснователна. Излага се в отговора, че съдебното решение, предмет на контрол, е допустимо, правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. В проведеното открито съдебно заседание въззивника се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и частната жалба в частта за разноските. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. За въззиваемата страна не се явява представител. Постъпила е молба, по хода на делото и становище, че поддържат отговора и този против частната жалба. От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други доказателствени искания. В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Делото е образувано по искова молба от Община - Ч., представлявана от АД - Кмет, против ответника И. В. В. от с. ГЛ, общ. Ч. - Председател на Общински съвет - с. Ч., обл. В.. В исковата молба ищецът излага, че въз основа на заявление, подадено от него, по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр.д. № 112/ 2023 г. на РС - Б., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника - длъжник И. В. В. за посочените в заповедта суми. Ответникът - длъжник по заповедното производство е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК против издадената Заповед. Поради това, ищеца предявява настоящия иск. Ищецът излага, че ответникът е Председател на Общински съвет - Ч.. Твърди, че с Решение № 158, взето с Протокол №21 от 26.03.2021 г. на Общински съвет Ч., е прието повторно. Решение № 133, взето с Протокол № 20/ 26.02.2021 г. за определяне размера на трудовите възнаграждения на Кметовете в Община Ч. за 2021 г. Сочи се, че с решението е определена основната месечна заплата на кмета на Община Ч. за 2021 г., която да е в размер на 1 300 лева. Същото е обжалвано пред Административен съд В., който с Решение № 56/ 16.06.21 г. е оставил жалбата на Кмета срещу Решение № 158 на Общински съвет, без уважение. Излага се, че Решение № 56/ 16.06.2021 г. на Административен съд - В. е обжалвано от Кмета на Община Ч. пред Върховен административен съд. С Решение № 351/ 17.01.2022 г. по адм. дело № 7925/ 2021 г., Върховен административен съд е обезсилил Решение № 56/ 10.06.2021г. по адм. дело № 85/ 2021г. на Административен съд В.. Предвид обстоятелството, че решението /Решение 158/ 26.03.21 г. на Общински съвет-Ч./ за определяне на възнаграждението на кмета на община е било подложено на съдебен контрол за законосъобразност в продължение на една година, то за 2021 г. възнаграждението на Кмета на община Ч. е изплащано в размер определен в решението за бюджета за 2021 г. в размер на 2 000 лв., вместо по 1 300 лева, както е по смисъла на обжалваното решение. Сочи се, че през месец декември 2022 г., Кметът на община Ч. е възстановил по сметка на общината разликата на надвзетото от негова страна възнаграждение до полагащото му се в размер на 1 300 лева за цялата 2021 г., изпълнявайки Решение № 158/ 26.03.2021 г. на Общински съвет Ч.. Извършени са съответните корекции в Национална агенция приходи. С Решение № 74 от 28.10.2019 г. на ОИК - Ч., ответника И. В. В. е обявен за избран общински съветник. С Решение № 1 взето с Протокол № 1 от 12.11.2019г. на Общински съвет - Ч., ответника И. В. е избран за Председател на Общинския съвет - с. Ч.. Няма изрично решение на общински съвет Ч. за определяне на възнаграждението на И. В.. За 2021 г., И. В. В., е осигуряван върху сумата от 1 700 лева на месец. Същият е предложил намаляването на възнаграждението на Кмета на община и е взел участие при гласуване на Решение 158 взето с Протокол № 21 от 26.03.2021 г. на Общински съвет - Ч.. През месец януари 2023 г. са издадени Задължителни предписания № ЗД-01 -05-01284711/10.01.2023 г. от ТП на НОИ - В., съгласно които са извършени корекции на подадените данни за лицето И. В. В., както следва: от м. 01.2021 г. до м. 12.2021 г. осигурителен доход 1 005.00 лева и съответно нетно възнаграждение. Издаден е и Констативен протокол № КП-5-05-01284705/19.01.2023 г. на ТП на НОИ - В. за извършената проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на Община Ч.. Във връзка с взетото Решение на Общински съвет - Ч. за намаляване на заплатата на Кмета на Общината и спазване на разпоредбите на чл. 26 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация на Община Ч., са извършени корекции на възнаграждението на Председателя на Общински съвет - Ч.. С писмо с вх. № 11-8/30.01.2023г. на Общински съвет - Ч., И. В. В. е поканен да върне в седемдневен срок сумата в размер на 7 190.76 лева, представляваща разликата между платеното му в повече възнаграждение за дейността му и реално полагащото му се възнаграждение, съгласно законовите разпоредби, с посочена банкова сметка за заплащане. До настоящия момент сумата не е върната от страна на длъжника. От страна на ищеца, в хода на делото, е направено изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като ищеца е намалил претенцията си на 5 540.50 лв. В срока по чл. 131 ГПК, ответната по делото страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че съгл. чл. 271 КТ, работникът не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение които е получил добросъвестно, поради което липсват основания за връщане на сумата. Съдът констатира, че първоинстанционният съд е изготвил по делото доклад, на основание чл.146 ГПК, БРС е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указа, че в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е Председател на Общински съвет - Ч.; че е получил сумата в размер на 5 540.50 лв. на отпаднало основание.; размера на вземането, представляващо главница.; че ответника е изпаднал в забава. От своя страна, ответникът дължи доказване на обстоятелството, че е получил сумата на законно правно основание. Не е спорно по делото, обстоятелството, че ищецът е избран за Председател на Общински съвет - с. Ч., с мандат 2019 г. - 2023 г. по силата на Решение № 1 взето с Протокол № 1 от 12.11.2019 г. и че е взето решение, възнаграждението на Председателя на Общинския съвет, да е в размер на 85 % от възнаграждението на Кмета, като по този начин е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗМСМА. Видно от материалите по делото и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, за 2021 г. на Председателя на Общинския съвет - ответника по делото е била изплатена заплата в размер на 1 700 лв., представляваща 85 % от месечното възнаграждение на Кмета на Община - Ч., което е било 2 000 лв. Впоследствие, съгласно Решение № 158/ 26.03.2021 г. на Общински съвет Ч., заплатата на Кмета на Община - Ч. е намалена на 1 300 лв., като през периода на оспорване на Решението, на ответника е изплащано възнаграждение на база по - високата заплата на Кмета на Общината. След влизане в сила на Решение № 158/ 26.03.2021 г. на Общински съвет Ч., взето с Протокол № 21 от 26.03.2021 г., с което е намален размера на месечната заплата на Кмета на Общината от 2 000 лв. на 1 300 лв., Кмета на Общината е възстановил разликата от надвзетата от него сума за 2021 г. Ответникът отказал да възстанови разликатаот надвзетата от него сума за 2021 г. Същият е получил възнаграждение, което е било изчислено на база на заплатата на Кмета, която е била изменена впоследствие с горецитираното решение. Въпреки отправените покани от страна на ищеца към ответника - да върне разликата от получената на отпаднало основание сума, ответника не е възстановил същата. Пълномощникът на ответника оспорва дължимостта на сумите и се основава на разпоредбата на чл. 271 КТ - работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд. Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл. 271, ал. 1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. За преценката за това дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. Правилно е прието от БРС, че отношенията между Председателя на Общинския съвет и Общината е приравнено към трудово правоотношение, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА която сочи, че председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение. Този извод се налага от постоянния характер, който има дейността на Председателя на Общинския съвет, от това, че той осъществява своите задължения ежедневно в рамките на работното време, получава месечно трудово възнаграждение, което има постоянен характер и за длъжността съществува щат в съответната община. Правилни са изводите на БРС и относно липсата на добросъвестност от страна на ответната страна по иска, поради което не е прието възражението му, че е получил сумата добросъвестно. В тази насока решаващият първоинстанционен съд е приел, че Председателят на Общинския съвет е присъствал на заседанието на което е предложено намаляване на размера на възнаграждението на Кмета на Общината, от което се формира и възнаграждението на първия. Съдебната практика приема, че независимо от характера на правоотношението - трудово или не, разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не е приложима, тъй като размерът на възнаграждението, на което има право Председателя на общински съвет е изрично определен с нормативен акт (ЗМСМА) и всяко получено възнаграждение над определения размер изключва презумпцията за добросъвестност на лицето, залегнала в чл. 8, ал. 2 КТ. И. В. В. като председателстващ заседанието на Общинския съвет, е знаел за взетото решение, предвиждащо намаление на заплатата на Кмета на Общината, а от тук респективно, че са налице основания за редуциране на неговата заплата. При тези мотиви, съдът приема, че не е налице добросъвестност у ответника поради което и всичко получено над полагащия му размер е получено на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 - то ЗЗД и подлежи на връщане. Неприложима е разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ, поради което и ответника дължи връщане на полученото над размера на полагащото му се. Предвид заключението на съдебно - счетоводната експертиза, сумата която ответника е получил в повече от реално полагащото му се възнаграждение за периода януари - декември 2021 г., е в размер на 5 540.50 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено и съдът изцяло го възприема при постановяване на съдебния си акт. По оплакванията във въззивната жалба: Обжалваното решение е допустимо. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че съдът е уважил иск на непредявено основание. Както в Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, така и в Исковата молба са изложени обстоятелствата, че ответникът е Председател на Общински съвет Ч.. Същият е лице, заемащо изборна длъжност, в случая Председател на Общински съвет. Неоснователни са възраженията, че съдът е дал неправилна правна квалификация на исковите претенции и неправилни указания за разпределение на доказателствената тежест. Доказателствената тежест също е разпределена в доклада по делото. На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК. съдът е предоставил на процесуалните представители на страните възможност да вземат становище по доклада. Видно от протокола, процесуалният представител на И. В., няма възражения по доклада. Обстоятелство, че не е възразила по доклада, обективира изводът, че съдът правилно е квалифицирал исковите претенции, лицето е на изборна длъжност, в конкретния случай - председател. По възраженията за неправилност на постановения съдебен акт, съдът намира същите за неоснователни, поради следното: Длъжността на общинския съветник, респективно председателя на общински съвет е изборна съгласно чл. 138 Конституцията на Република България. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика изборните правоотношения са приравнени на трудовите, но само за целите на социалното осигуряване /Решение № 2939 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм.д. № 16211/2013 г., VI о., Решение № 2849 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм.д. № 14483/2012 г., VI о. и Решение № 443 от 26.10.2016 г. на ОС - Пазарджик по в.гр.д. № 580/2016 г./ Правилно съдът е преценил, че не е налице добросъвестност и всичко получено над полагащия му размер е получено на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и подлежи на връщане. Несъстоятелни са възраженията за получаване на сумите от председателя на правно основание - решение на общински съвет, с което приема бюджета за 2020г., тъй като процесния период не е 2020г., а 2021г. По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба, поради което решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Частната жалба против определение №403 от 15.12.2023 е неоснователна. Разноските пред първата инстанция са правилно изчислени съобразно това, че искът е уважен изцяло, а не частично, както се поддържа от представителя на ответника по иска. Районният съд е отчел направеното изменение-намаляване на исковата претенция и съобразно това е определил разноските, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение. По отношение на разноските пред въззивната инстанция. Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски от въззивника в размер на 510, 81 лева- от които за д.т. -110.81 лв. И за адвокатско възнаграждение-400 лева. По изложените съображения, В.ският окръжен съд